Държавен вестник, брой 3 от 11.I

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

2. Създава се НСС 19 - Доходи на персонала:

"НСС 19 - ДОХОДИ НА ПЕРСОНАЛА

Националният счетоводен стандарт 19 регламентира счетоводното отчитане и оповестяване на разходи, които предприятието понася във връзка с осигуряването на доходи на персонала.

Този стандарт се прилага от предприятията на работодателите при осчетоводяването на разходи, които представляват доходи на персонала, включително и тези, които са обезпечени съгласно:

а) формални програми или други официални споразумения между предприятието и персонала (отделни лица, група лица или техни представители);

б) нормативни изисквания или браншови (отраслови) спогодби, съгласно които предприятията са задължени да внасят суми за изпълнението на конкретни програми за доходи на персонала;

в) промяна на установения ред, при която предприятието няма друга алтернатива, освен да изплати съответни доходи на персонала.

Доходите на персонала могат да се изплащат текущо или в следващи отчетни периоди от отчитащото се предприятие и/или от други предприятия.

Стандартът изисква предприятието да признава:

а) задължение (пасив) към персонала, когато той е работил (прослужил трудов стаж) в замяна на доходи, които са платими в бъдеще;

б) разход за доход на персонала, когато предприятието консумира икономическа изгода, възникнала вследствие на изработеното от персонала срещу доходи за него.

Определения

1. "Персонал" са лицата, които работят (прослужват трудов стаж) в предприятието. За целите на стандарта в тази категория се включват и лицата, работещи по договори за управление.

2. Доходи.

2.1. "Доходи" на персонала" представляват всички форми на възнаграждения, предоставени от предприятието на персонала в замяна на положения от него труд.

2.2. "Краткосрочни доходи" са онези доходи на персонала, които стават напълно изискуеми в рамките на дванадесет месеца след края на периода, в който персоналът е положил труд за тях. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.

2.3. "Доходи при напускане (прекратяване на трудовото правоотношение)" са тези доходи на персонала, които са платими като резултат от решението на:

- предприятието да прекрати трудовото правоотношение на заетия персонал преди изтичането на срока за пенсионирането им, или на

- персонала за доброволно напускане в замяна на тези доходи.

2.4. "Компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал" са тези доходи на персонала, които са:

- предоставени под формата на финансови инструменти, носещи дивиденти (или други доходи) и емитирани от предприятието (или от компанията майка), или

- суми, размерът на които зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти (или други доходи) и емитирани от предприятието.

2.5. "Други дългосрочни доходи" са онези доходи на персонала, които са платими 12 или повече месеци след края на периода, през който заетите са положили съответния трудов стаж.

В тези доходи не се включват доходи след прекратяване на трудовото правоотношение, доходи при напускане и компенсации под формата на акции или дялове от собствения капитал, които не са изцяло платими в рамките на 12 месеца след края на периода, в който персоналът е положил труда за тях.

2.6. "Доходи след напускане (прекратяване на трудовото правоотношение)" са онези доходи на персонала, които са платими след приключване на трудовото правоотношение. В тези доходи не се включват доходи при напускане и компенсациите (доходите) под формата на акции или дялове от собствения капитал.

2.7. "Установени (регламентирани) доходи" са онези доходи на персонала, които не са условни при бъдещо наемане на персонал.

2.8. "Компенсируеми отпуски" са обезщетения, предоставени на персонала за ползван платен годишен отпуск, платен отпуск по болест и нетрудоспособност, по майчинство или бащинство, за участие като съдебен заседател, запас и др.

Според периода на получаване те са:

- краткосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат в рамките на 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд;

- дългосрочни - обезщетенията се очаква да възникнат след 12 месеца след края на периода, през който заетите са положили свързания с тези отпуски труд.

Според начина на определяне на размера им те са:

- натрупващи се - могат да бъдат използвани в бъдещи периоди, ако правото на такива отпуски за текущия период не е използвано изцяло; те могат да бъдат:

- с фиксирани права - при напускане персоналът има право на възнаграждение за неизползваната част от отпуската;

- без фиксирани права - при напускане персоналът няма право на възнаграждение за неизползваната част от отпуската;

- ненатрупващи се - възнаграждението за тях се определя, когато възникнат.

2.9. "Настояща стойност на задължението за изплащане на определени доходи" е настоящата стойност на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждане на задължението, произтичащо от трудовия стаж на персонала в текущия и за минали периоди. От тази стойност не се приспадат каквито и да са активи по програмата.

2.10. "Кредитен метод на прогнозираните единици" (метод на начислените доходи, изчислени на базата на трудов стаж, или метод на доходи или години трудов стаж) - разглежда всеки период от трудовия стаж като пораждащ допълнителна единица право на доходи и измерва всяка такава единица поотделно, за да определи окончателното задължение.

3. Разходи.

3.1. "Разходи по текущ трудов стаж" представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия стаж на персонала за текущия период.

3.2. "Разходи по минал трудов стаж" представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от трудовия стаж на персонала за минали периоди. Увеличението е вследствие на въвеждането на или промяната в доходите след напускане или в другите дългосрочни доходи.

Разходите по минал трудов стаж могат да бъдат:

- позитивни - когато доходите бъдат въвеждани или подобрявани;

- негативни - когато съществуващите доходи бъдат редуцирани.

3.3. "Разходи за лихви" представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, произтичащо от различните отчетни периоди, в които задължението възниква и се урежда.

Изчислява се, като се умножи коефициентът на дисконтиране по настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи през целия период, като се вземат предвид всички съществени изменения на задълженията за изплащане на определени доходи.

4. Програми.

4.1. "Програми за доходи след прекратяване на трудовото правоотношение" са формални или неформални спогодби, съгласно които предприятието осигурява доходи на едно или повече лица от персонала след напускането им. Те могат да бъдат:

4.1.1. "Програми с определени вноски" са програми, при които предприятието:

- прави фиксирани вноски във фонд (отделно юридическо лице);

- няма правно или тълкувателно задължение да прави допълнителни вноски в случай, че фондът не притежава достатъчно активи за изплащането на всички доходи на персонала, свързани с трудовия стаж в текущия и предходни периоди.

4.1.2. "Програми с определени доходи" са всички други програми, различни от програмите с определени вноски, при които стойността на задължението се актуализира така, че да не се различава съществено от сумите, подлежащи на изплащане.

4.1.3. "Програми на множество работодатели" са програми, при които:

- активите са внесени от различни предприятия, които не са под общ контрол;

- активите се използват за осигуряване на доходите на персонала на повече от едно предприятие.

Те могат да бъдат програми с определени вноски или с определени доходи.

В тази категория не се включват държавните програми.

4.1.4 "Държавни програми" са програми, създадени с нормативен акт, които обхващат всички предприятия (или предприятия от дадена категория) и се ръководят от правителството или от друга организация, създадена за такава цел.

Тези програми не са обект на контрол и влияние от страна на предприятието, което съставя счетоводния отчет.

4.2. "Програми за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал" представляват формални или неформални спогодби, според които предприятието осигурява на персонала компенсации (доходи) под формата на акции и дялове от собствения капитал или суми, размерът на които зависи от бъдещата цена на финансовите инструменти, носещи дивиденти (или други доходи).

4.3. "Активи по програмата" са тези активи, които са притежавани от фонд, при наличие на следните условия:

- фондът съществува като отделна юридическа единица, различна от предприятието на работодателя;

- активите на фонда се използват само за уреждане на задълженията за изплащане на доходите на персонала и не са достъпни за кредиторите на предприятието.

Те не могат да бъдат върнати на предприятието или могат да бъдат върнати само в случай, че оставащите във фонда активи са достатъчни за посрещане на задълженията по програмата или за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение да изплаща директно доходи на персонала.

4.4. "Възвръщаемост на активи по програмата" представлява лихви, дивиденти или други приходи, произтичащи от активите по програмата, заедно с реализирани и нереализирани печалби или загуби от тях, намалени с всички разходи по управление на програмата и с всички платими по програмата данъци.

5. "Статистически актюерски печалби и загуби" включват:

- наложените корекции, предизвикани от различията между статистически актюерски предположения за предходни събития и събитията, които реално са се случили, и

- следствията от промените в статистическите актюерски предположения.

Краткосрочни доходи

6. Краткосрочните доходи, предоставени на персонала, включват:

- основно трудово възнаграждение за отработено време (заплата, надница);

- възнаграждение над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

- допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа, за работа при вредни или при други специфични условия на труд, за по-висока лична квалификация на лица с научна степен или за звание и за работа при специален режим, нощен и извънреден труд и вътрешно заместване;

- други специфични допълнителни трудови възнаграждения, уговорени с колективния или с индивидуалния трудов договор;

- възнаграждения, изплатени за престой и за работа през официални празници;

- разпределение на финансовия резултат (печалбата) или премии;

- платен годишен отпуск и други компенсируеми отпуски;

- социални осигуровки и надбавки, включително за платен отпуск по болест, майчинство и др.;

- непарични възнаграждения (медицинско обслужване, жилищно настаняване и др. на заетия персонал).

6.1. Когато лице от персонала е положило труд в дадено предприятие в рамките на един отчетен период, предприятието следва да признае недисконтираната сума на краткосрочните доходи на заетите, която се очаква да бъде платена в замяна на положения труд:

а) като разход, включително тези доходи на персонала, които съгласно друг НСС се изисква да бъдат включени в отчетната стойност на даден актив;

б) като текущо задължение - след приспадане на всички платени вече суми.

Ако платената сума надвишава недисконтираната сума на доходите, предприятието следва да признае това превишение като актив (авансово платен доход) до степен, до която това авансово изплащане ще доведе до:

- намаляване на бъдещи плащания, или

- възстановяване на пари в брой.

6.2. Полагащите се суми за компенсируеми отпуски на персонала се отчитат като задължение и като разход, свързан с краткосрочните доходи на персонала.

6.2.1. При ненатрупващите се компенсируеми отпуски предприятието не признава задължение и разход до момента на отпуската, тъй като трудовият стаж на персонала не увеличава размера на обезщетението.

6.2.2. При натрупващите се компенсируеми отпуски възниква задължение, което се признава за разход и в случаите, когато те са без фиксирани права, въпреки вероятността, че заетите могат да напуснат, преди да използват правото си на отпуск.

6.2.3. Предприятието следва да оцени очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски като допълнителна сума (задължение и разход), която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск към датата на съставяне на годишния счетоводен отчет.

6.3. Полагащите се суми от разпределение на печалбата се отчитат като разходи (а не като разпределение на печалбата) и като задължение, когато:

- за предприятието съществува правно или тълкувателно задължение за извършването на такива плащания като резултат от минали събития;

- задължението за изплащане може да бъде надеждно оценено.

6.3.1. Предприятието може да направи надеждни изчисления на правното или на тълкувателното задължение по програмата за разпределение на печалбата или изплащането на премии, когато:

- в програмата се съдържа формула за определяне на размера на възнаграждението (части от печалбата или премия);

- размерът на възнаграждението (части от печалбата или премията) се определя, преди годишният счетоводен отчет да бъде одобрен за публикуване;

- в резултат на миналия опит може ясно да се определи размерът на тълкувателното задължение на предприятието.

6.3.2. Когато съгласно програма за разпределение на печалбата заетите получават дял от печалбата само ако останат на работа в предприятието за точно определен срок, задължението за възнаграждение за разпределение на печалбата се изчислява, като се отрази текучеството на персонала през отчетния период.

6.3.3. Когато за предприятието не съществува правно задължение за изплащане на възнаграждение от разпределение на печалбата, но то има практика за изплащането на такива възнаграждения, то следва да ги начисли като задължение и разход, тъй като няма друга алтернатива, освен да ги изплати.

6.3.4. Ако доходът от разпределението на печалбата или изплащането на премии не е изискуем напълно в рамките на 12 месеца след края на периода, в който заетите лица са положили свързания с тях труд, тези плащания се считат за други дългосрочни доходи на персонала.

Доходи при напускане (прекратяване на трудово правоотношение)

7. Доходите при напускане, предоставени на персонала, включват:

- глобална сума, обвързана законодателно или чрез договорно или друго споразумение;

- увеличение на пенсиите или на другите доходи след напускане;

- заплата до края на определен предизвестен период, ако работникът или служителят не полага по-нататъшен труд, който да осигурява икономически изгоди на предприятието.

7.1. Предприятието признава доходите, начислени при напускане, като задължение и разход, когато се е ангажирало:

а) да прекрати трудовото правоотношение на едно лице или на група лица от персонала преди нормалната дата за пенсиониране;

б) да осигури доходи при напускане като резултат от направено предложение за поощряване на доброволното напускане.

7.1.1. Предприятието се е ангажирало с прекратяване на трудовото правоотношение тогава, когато разполага с план за прекратяване и не съществува реална възможност за оттегляне от изпълнението на плана.

7.1.2. Планът включва:

а) длъжностите и броя на заетите, чието трудово правоотношение ще бъде прекратено;

б) доходите за всяка длъжност, за които следва да бъдат изплатени при напускане на персонала;

в) датата и периода, за които планът ще бъде приложен.

7.2. Доходите при напускане не осигуряват на предприятието бъдещи икономически изгоди, поради което се признават за разход в момента на възникването им.

7.3. Когато доходите при напускане станат изискуеми за повече от 12 месеца след датата на счетоводния баланс, те трябва да бъдат дисконтирани чрез коефициент.

Компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал

8. Компенсациите (доходите), предоставени на персонала под формата на акции или дялове от собствения капитал на предприятието, включват:

- дялове и акции, дялови опции и други финансови инструменти, свързани със собствения капитал, издавани на персонала на по-ниска от справедливата цена, на която тези инструменти биха били издадени на трети лица;

- плащания в брой, размерът на които зависи от бъдещата пазарна цена на акциите на предприятието.

8.1. Оценяването (измерването) на задълженията за изплащане на доходи под формата на акции или дялове от собствения капитал на предприятието към 31 декември се извършва:

- по номиналната стойност на дяловете и акциите, дяловите опции и другите финансови инструменти, свързани със собствения капитал, които се предоставят като компенсации на персонала;

- по очакваната стойност на плащанията, които зависят от бъдещата пазарна цена на акциите на предприятието.

Други дългосрочни доходи

9. Другите дългосрочни доходи на персонала включват:

- суми за дългосрочни компенсируеми отпуски като допълнителни отпуски за дългогодишен трудов стаж;

- юбилейни и други възнаграждения за дългогодишен трудов стаж;

- доходи от разпределение на финансов резултат (премии), платими 12 или повече месеци след края на периода, през който заетите са положили съответния трудов стаж;

- отсрочени обезщетения, платими 12 или повече месеци след края на периода, през който са отработени.

9.1. При измерването (оценяването) на другите дългосрочни доходи следва да се признаят незабавно:

- статистическите актюерски печалби и загуби, и

- всички разходи по миналия трудов стаж.

9.2. Сумата, призната като задължение (пасив) по повод на другите дългосрочни доходи на персонала, следва да бъде сбор от:

- настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи към датата на счетоводния баланс;

- минус справедливата стойност на активите по програмата, посредством които задълженията ще бъдат пряко уредени.

Доходи след напускане (прекратяване на трудовото правоотношение)

10. Доходите, предоставени на персонала след напускане (прекратяване на трудовото правоотношение), включват:

- пенсии;

- медицинско обслужване;

- други доходи.

А. Разграничаване (класифициране) на програмите

11. Предприятията следва да класифицират програмите за доходи, изплатени на персонала след напускане, според:

Икономическата им същност (вноските):

11.1. Програми с определени вноски, при които:

а) правното или тълкувателното задължение на предприятието е ограничено до размера, който е уговорен да се внася във фонда;

б) статистическият актюерски риск (доходите ще бъдат по-малко от очакваните) и инвестиционният риск (инвестираните активи няма да бъдат достатъчни за покриване на предвидените доходи) са за сметка на персонала, или

11.2. Програми с определени доходи:

а) предприятието е задължено да осигури уговорените доходи на настоящия и на бившия персонал;

б) статистическият актюерски риск (доходите ще костват повече от очакваното) и инвестиционният риск са за сметка на предприятието.

Б. Нормативно, уставно (организационно) включване на работодателите в програмите

12. Програма на множество работодатели за доходи, изплащани на персонала след напускане.

Предприятието следва да класифицира програмата на множество работодатели за доходи, изплащани на персонала след напускане, като програма според условията на същата програма:

- с определени вноски, или

- с определени доходи.

12.1. Когато една програма на множество работодатели е класифицирана като програма с определени доходи, предприятието трябва да отчита своя съразмерен дял от:

- задължението за изплащане на определени доходи;

- активите по програмата;

- разноските, свързани с програмата.

12.2. Когато:

- предприятието не разполага с достатъчна информация (или няма достъп до такава информация) за осчетоводяването на програмата с определени доходи като такава, или

- програмата на множество работодатели излага на статистически и инвестиционни рискове участващите предприятия поради това, че липсва последователна и надеждна база за разпределяне на задължението, активите и разходите между отделните предприятия, участващи в програмата, следва:

а) да осчетоводи доходите по програмата, както, ако това е програма с определени вноски;

б) да оповести:

- факта, че програмата е програма с определени доходи;

- причината, поради която не се разполага с достатъчна информация, за да се осчетоводи програмата като програма с определени доходи;

- излишъка или дефицита по програмата, ако той ще се отрази на размера на бъдещите вноски, както и базата за неговото определяне.

13. Държавни програми за доходи, изплащани на персонала след напускане.

Предприятието следва:

а) да класифицира държавните програми за доходи, изплащани на персонала след напускане в зависимост от задължението на предприятието по програмата, като:

- програми с определени вноски, или

- програми с определени доходи;

б) да осчетоводи задълженията си по държавните програми за доходи, изплащани на персонала след напускане, по начина, посочен за програмите на множество работодатели за осигуряване на доходи на персонала след напускане.

14. Застрахователни програми за доходи, изплащани на персонала след напускане.

Предприятието следва да класифицира застрахователните програми за доходи, изплащани на персонала след напускане, в зависимост от задължението на предприятието по програмата като:

- програми с определени вноски, или

- програми с определени доходи.

14.1. Когато предприятието плаща застрахователни премии (вноски за финансирането на програма за доходи на персонала след напускане), следва да я третира като:

а) програма с определени доходи, когато има правно или тълкувателно задължение да:

- плаща доходи на персонала директно, когато те станат изискуеми; или

- плаща допълнителни вноски, ако застрахователят (осигурителят) не изплаща всички бъдещи доходи на персонала, свързани с трудовия му стаж;

б) програма с определени вноски, когато застрахователната (осигурителната) полица е на името на участник(ци) и предприятието няма правно или тълкувателно задължение да покрива загуби по застрахователния (осигурителния) договор, вноските се третират като разход и като задължение.

14.2. Когато предприятието финансира задължение за изплащане на доходи на персонала след напускане посредством застрахователна (осигурителна) полица и се ангажира с правно или тълкувателно задължение, плащането на вноските не се равнява на споразумение за определени вноски и предприятието признава своето:

а) право по застрахователната (осигурителната) полица като актив (ако полицата се владее от самото предприятие) или като актив по програмата (ако правата по програмата съгласно полицата отговарят на дефиницията за актив по програмата);

б) задължение към персонала.

В. Определяне на доходите

15. При програмите с определени вноски за осигуряване на доходи на персонала след напускане вноските се определят според изискванията на програмата.

15.1. При програми с определени доходи за осигуряване на доходи на персонала след напускане предприятията следва да приложат следните изисквания при определяне на размерите на дохода:

а) да използват статистически актюерски методи за изготвяне на надеждна оценка на размера на доходите, които заетите са заработили в замяна на своя трудов стаж през текущия и предходни периоди;

б) да дисконтират тези доходи, като използват кредитния метод на прогнозираните единици за определяне на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи, както и на стойността на текущия трудов стаж;

в) да определят справедливата стойност на всички активи по програмата;

г) да определят общата сума на статистическите актюерски печалби и загуби, както и сумата им, която следва да бъде призната;

д) да определят стойността на миналия трудов стаж, когато програмата се въвежда първоначално или е изменена;

е) да определят печалбата или загубата, която е резултат от съкращаване или уреждане на програмата.

Г. Счетоводно отчитане

16. Предприятията осчетоводяват правните или договорните си задължения за доходи на персонала след напускане, както следва:

При програми с определени вноски за осигуряване на доходи на персонала след напускане, когато лице от персонала е положило труд (има трудов стаж), предприятието следва да признае платимите вноски по програмата:

а) като задължение след приспадане на всички вече платени вноски; ако размерът на платените вноски превишава размера на дължимите вноски за трудов стаж преди датата на счетоводния баланс, предприятието следва да признае това превишение като актив (авансово изплатен разход) дотолкова, че това авансово изплащане ще доведе до намаление на бъдещи плащания или до възстановяване на пари в брой;

б) като разход, включително когато съгласно друг НСС се изисква вноските да се включат в отчетната стойност на даден актив.

При програми с определени доходи за осигуряване на доходи на персонала след напускане, когато лице от персонала е положило труд (има трудов стаж), предприятието следва да признае:

а) начислените вноски като задължение, след приспадане на всички вече платени вноски, и като разход, включително когато съгласно друг НСС се изисква вноските да се включат в стойността на даден актив;

б) активите по програмата - като съучастия или дългосрочни вземания;

в) разходите, свързани с програмата - като текущи разходи.

16.1. Когато вноските по програма с определени вноски за осигуряване на доходи на персонала след напускане не са изискуеми в рамките на 12 месеца след края на отчетния период, за който лице от персонала е положило свързания с тях труд, тези вноски се отчитат като дългосрочни задължения.

16.2. Предприятията осчетоводяват тълкувателните си задължения (като задължения и като разход) за доходи на персонала, възникнали вследствие на неформалните обичаи (практика), когато нямат друга алтернатива, освен да изплатят доходите на персонала.

Д. Представяне на задължението за осигуряване на определени доходи на персонала в счетоводния баланс

17. Към датата на счетоводния баланс сумата на задължението за осигуряване на доходи на персонала се определя от:

а) настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи към датата на счетоводния баланс;

б) плюс всички статистически актюерски печалби (намалени с всички статистически актюерски загуби), които още не са признати;

в) минус:

- всички разходи за минал трудов стаж, които още не са признати;

- справедливата стойност на активите по програмата, от които задълженията ще бъдат уредени директно.

17.1. Настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи се определя от брутното задължение преди приспадане на справедливата стойност на всички активи по програмата.

17.2. Когато сумата на задължението за изплащане на определени доходи към датата на счетоводния баланс е отрицателна величина (актив), предприятието следва да го оцени към по-малкото от:

а) сумата, определена съгласно т. 17;

б) нетния сбор на:

- всички непризнати статистически актюерски загуби и разходи за минал трудов стаж;

- настоящата стойност на всички икономически изгоди (определена с коефициента за дисконтиране), налични под формата на рефинансиране на програмата, или намаления в бъдещите вноски по програмата.

17.3. При оценяването на задължението за изплащане на определени доходи предприятието следва да признае част от своите статистически актюерски печалби и загуби като приход или разход, ако нетните натрупани непризнати статистически актюерски печалби и загуби в края на предходния отчетен период са превишавали по-голямото от:

а) 10 на сто от настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи (преди приспадане на активите по програмата);

б) 10 на сто от справедливата стойност на който и да е актив по програмата към тази дата.

Тези ограничения (десетпроцентов коридор) следва да бъдат изчислени и приложени поотделно за всяка програма с определени доходи.

17.4. Частта от статистическите актюерски печалби и загуби, която следва да се признае за всяка програма с определени доходи, е превишението, определено съгласно т. 17.3, разделено на средноочаквания оставащ трудов стаж на персонала, който участва в програмата.

17.5. Предприятието може да възприеме метод на ускорено признаване на статистическите актюерски печалби и загуби, при положение че същият метод се използва както за печалбите, така и за загубите и се прилага последователно за всички периоди.

18. При оценяването на задължението за разходи за минал трудов стаж във връзка с програма с определени доходи предприятието следва да признава стойността на миналия трудов стаж като разход по линейния способ за среден срок.

18.1. Средният срок се установява, като се има предвид стажът на персонала към датата на увеличението на пенсията, от датата на въвеждането на програмата.

18.2. Когато задължението за изплащане на определени доходи по програма с определени доходи е установено след въвеждане или промяна в програмата, предприятието следва да признае веднага разхода по минал трудов стаж.

18.3. Промяната в програмата включва разплащанията за трудовия стаж на заетите през текущия период, докато доходите, за който период се отнасят, бъдат установени. Така разходите по миналия трудов стаж ще се признават през този период, независимо че се отнасят за трудовия стаж на персонала през предходни периоди.

18.4. Разходите по минал трудов стаж се отразяват като изменение в задължението.

18.5. Разходите по минал трудов стаж не включват:

а) ефекта от разликата между фактическото и предварително допуснатото увеличение на заплатите върху задължението да се изплащат доходи за трудов стаж през предходни периоди;

б) отклонения под или над оценката на увеличението на пенсиите, което е по преценка на предприятието, когато има тълкувателно задължение за начисляване на такива увеличения;

в) оценките на повишението на доходите в резултат на статистическите актюерски печалби и загуби, признати в счетоводните отчети;

г) ефекта от корекциите в програмата, които намаляват доходите за бъдещ трудов стаж.

18.6. Предприятието създава амортизационен план за разходите по минал трудов стаж, когато те се въвеждат или се променят.

19. Когато предприятието намалява някои доходи на персонала, платими съгласно съществуващата програма с определени доходи, и в същото време увеличава други доходи, платими съгласно програмата на същия персонал, предприятието третира изменението като нетна промяна (увеличение или намаление).

19.1. Справедливата стойност на активите по програмата, от които задълженията ще бъдат уредени директно, се определя по пазарна цена.

19.2. Когато няма налице пазарна цена, справедливата стойност на активите по програмата се оценява, като очакваните парични потоци се дисконтират с коефициент на дисконтиране.

19.3. Коефициентът на дисконтиране отразява риска, свързан с активите по програмата, и падежа или предполагаемата дата на прехвърлянето на тези активи.

19.4. Активите по програмата не включват неплатените вноски, които предприятието дължи на фонда, както и всички други непрехвърляеми финансови инструменти, емитирани от предприятието и оставени във владение на фонда.

19.5. Когато активите по програмата включват застрахователни полици, които отговарят на размера и на предвиждания момент на изплащане на доходи, платими съгласно програмата, правата по тези полици се оценяват на същата сума като тази на свързаните с тях задължения.

Е. Представяне на разходите за вноски по програмите с определени доходи в отчета за приходите и разходите

20. Предприятието следва да признае като разход (приход) следните суми, включително и когато съгласно друг НСС те се включват в отчетната стойност на определени активи:

а) разходи по текущия трудов стаж;

б) разходи за лихви;

в) очакваната възвръщаемост от всички активи по програмата;

г) статистическите актюерски печалби и загуби в случаите, когато те са признати;

д) разходите по минал трудов стаж, когато се изисква те да бъдат признати;

е) последствията от всякакви съкращения или уреждания.

Ж. Оценка на настоящата стойност на задълженията за изплащане на определени доходи и разходи по текущия трудов стаж

21. За да се определи настоящата стойност на задължението за изплащане на доходи на персонала след напускане, както и на свързания с тях текущ трудов стаж, е необходимо:

а) да се приложи статистически актюерски метод за оценка;

б) да се присвоят (определят) доходите по периодите на трудовия стаж;

в) да се направят статистически актюерски предположения.

З. Статистически актюерски метод за оценка

22. При определяне на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи и на свързания с тях текущ трудов стаж и разходите за минал трудов стаж предприятията следва да приложат кредитния метод на прогнозираните единици.

22.1. При кредитния метод на прогнозираните единици (метод на начислените доходи или метод на доходи или години трудов стаж) всеки период от трудовия стаж следва да се разглежда като пораждащ допълнителна единица право на доходи. Всяка единица се измерва поотделно, за да се определи окончателното задължение.

22.2. Предприятието следва да дисконтира целия размер на задължението за изплащане на доходи след напускане, дори ако тази част е изискуема в рамките на 12 месеца.

И. Определяне на доходите по периодите от трудовия стаж

23. При определяне на настоящата стойност на задължението за изплащане на определени доходи и свързаните с него разходи по текущ трудов стаж и разходите по минал трудов стаж (където е приложимо) предприятието следва да определи доходите по периоди на трудовия стаж по формулата за доходите, предвидена в програмата.

23.1. Предприятието определя доходите по линеен метод, когато трудовият стаж на персонала в по-късните години ще доведе до съществено по-високо ниво на доходи, отколкото трудовият стаж в по-ранните години. Методът се прилага:

а) от датата, към която трудовият стаж на персонала най-напред води до доходи съгласно програмата;

б) до датата, към която бъдещият трудов стаж на персонала няма да води до съществено по-висок размер на бъдещите му доходи съгласно програмата, различен от по-нататъшното повишаване на заплатите.

23.2. Кредитният метод на прогнозираните единици изисква предприятието да определи доход за текущия период и за предходни периоди, т.е. за периодите, през които възниква задължението за осигуряване на доходи след напускане. Това задължение възниква при полагането на труд от персонала в замяна на доходи след напускане, които предприятието очаква да изплати през бъдещи периоди.

К. Статистически актюерски предположения

24. Статистическите актюерски предположения следва да бъдат:

а) непредубедени (безпристрастни) - означава, че не са прибързани (необмислени) или консервативни;

б) взаимно съвместими - означава, че отразяват икономическите зависимости между факторите инфлация, темп на повишаване на заплатите, възвръщаемост от активите по програмата и коефициент на дисконтиране.

24.1. Статистическите актюерски предположения обхващат:

а) демографски предположения относно бъдещите характеристики на настоящия и бившия персонал, които отговарят на изискванията за получаване на доходи.

Демографските предположения третират въпроси като:

1. Смъртност по време на работа (докато персоналът е на служба) и след това;

2. Темп на текучество на заетите, нетрудоспособност и преждевременно пенсиониране;

3. Размер на исковете по програмите за медицинско обслужване;

б) финансови предположения, които следва да бъдат базирани на пазарните очаквания към датата на счетоводния баланс за периода, през който задълженията трябва да бъдат уредени и да третират въпроси като:

1. Коефициент на дисконтиране - отразява стойността на парите във времето съобразно момента на изплащане на доходите;

2. Нивата на бъдещите заплати, доходи и разходи за медицинско обслужване - отразяват предвиждано повишаване, като се имат предвид нивото на инфлация, търсенето и предлагането на пазара на труда и други фактори;

3. Очакваната възвръщаемост от активите по програмата - отразява промените в справедливата стойност на активите, притежавани през периода, като резултат от фактическите вноски, направени във фонда, и фактическите доходи, изплатени от фонда. При определяне на очакваната и фактическата възвръщаемост на активите по програмата предприятието приспада очакваните разходи за управление, които не са включени в статистическите актюерски предположения, използвани за оценка на задълженията.

24.2. Коефициентът на дисконтиране и другите финансови предположения се определят в номинално изражение, освен когато оценките в реално изражение (коригирани с инфлацията) са по-надеждни.

Оповестяване

25. В годишния счетоводен отчет се оповестяват:

А) По програмата за краткосрочни доходи, предоставени на персонала:

- сумата, призната като разход за доходи на персонала;

- неизплатените доходи на персонала към датата на изготвянето на годишния счетоводен отчет.

Б) По програмата за доходи, предоставени на персонала при напускане:

- сумата, призната като разход;

- непредвидимостта на разходите при напускане във връзка с непредвидимостта на броя на лицата от персонала, които ще напуснат.

В) По програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал, предоставени на персонала:

- естеството и условията на програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

- счетоводната политика за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

- сумите, признати в счетоводния отчет за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

- броят и правата на финансовите инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието, които са във владение на програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал в началото и в края на периода;

- броят и правата на финансовите инструменти, свързани със собствения капитал на предприятието, и възнаграждението, получено от програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал или от персонала;

- упражнените права на дяловите опции, изпълнени по програмата за компенсации - брой, дата на упражняване на правата и цени;

- броят на дяловите опции, които са загубили сила (погасени) през периода, притежавани от персонала, съгласно програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал;

- размерът и условията на заемите, предоставени от предприятието или от негово име по програмата за компенсации (доходи) под формата на акции или дялове от собствения капитал.

Г) По програмата за други дългосрочни доходи, предоставени на персонала - сумата, призната като разход за други дългосрочни доходи.

Д) По програмата за доходи, предоставени на персонала след напускане:

1. По програмата с определени вноски - сумата, призната като разход за доходи на персонала;

2. По програмата с определени доходи:

а) счетоводната политика на предприятието за признаване на статистическите актюерски печалби и загуби;

б) общо описание на типа на програмата;

в) настоящата стойност на задълженията за изплащане на определени доходи:

- които са изцяло нефинансирани;

- след приспадане на справедливата стойност на активите по програмата, които са изцяло или отчасти финансирани;

- справедливата стойност на всички активи по програмата;

- нетните статистически актюерски печалби или загуби, непризнати в счетоводния баланс;

- разходите за минал трудов стаж, все още непризнати в счетоводния баланс;

г) сумите, включени в справедливата стойност на активите по програмата за:

- всяка категория от собствените на предприятието финансови инструменти, и

- всяка собственост, използвана от предприятието;

д) сумите на разходите за:

- минал трудов стаж;

- лихви;

- очаквана възвръщаемост на активите по програмата;

- статистически актюерски печалби и загуби;

- ефекта от всяко съкращаване и уреждане на програмата;

е) фактическата възвръщаемост на активите по програмата;

ж) основните статистически актюерски предположения, използвани към датата на счетоводния баланс:

- коефициент на дисконтиране;

- очаквана норма на възвръщаемост на активите по програмата за периодите, представени в годишния счетоводен отчет;

- очаквана норма на повишение на заплатите;

- темп на растеж на медицинските разходи;

- всички други съществени статистически актюерски предположения, които са използвани.

26. Когато предприятието има повече от една програма за доходи от един вид, оповестяването може да стане общо за вида програми от съответния вид."

3. Създава се НСС 32 - Финансови инструменти

"НСС 32 - ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ

Национален счетоводен стандарт 32 регламентира принципите за определяне, класифициране, признаване, оценка и оповестяване на информация за финансовите инструменти в счетоводните отчети на предприятията.

Този стандарт не се отнася за:

а) дялове в дъщерни, смесени, асоциирани и съвместно контролирани (дейности, активи и стопански единици) предприятия;

б) права и задължения, произтичащи от лизингови договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, за които този стандарт се прилага;

в) активи и пасиви на работодатели, спадащи към осигурителни фондове;

г) права и задължения, произтичащи от застрахователни договори, без внедрените в тях производни финансови инструменти, за които този стандарт се прилага;

д) финансови инструменти на собствен капитал, определени като акционерни права в предприятията издатели.

Предприятията - притежатели на тези финансови инструменти, прилагат този стандарт;

е) договори за финансови гаранции (включително акредитиви), които осигуряват извършване на плащане, когато дебиторът не изплати дължимата сума.

Договори за финансови гаранции, осигуряващи плащания в отговор на изменения на заложена в тях променлива (лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, кредитен рейтинг, валутен курс, ценови индекс, рейтингов индекс и др.), се отразяват съгласно изискванията на този стандарт;

ж) договори за обезщетения при бизнескомбинации;

з) договори, които изискват плащания на основата на физически променливи (климатични, геологически и други подобни);

и) стокови договори, които от самото начало са били сключени и предназначени да отговарят на изскванията за покупко-продажба или ползване - докато продължават да отговарят на тези очаквания от предприятието.

Компенсационните договори, които се сключват за ефективно осъществяване на разплащанията на нетна база, не отговарят на изискванията за покупко-продажба или ползване.

1. Определения.

1.1. "Финансов инструмент" е договор, от който произтича едновременно финансов актив за едно предприятие и финансов пасив или инструмент на собствения капитал за друго предприятие.

Произтичащите от законови или подзаконови изисквания пасиви или активи, които нямат договорен характер за предприятията (например данъците, таксите, дивидентите за държавата и т.н.), не са финансови пасиви или финансови активи.

1.2. "Финансов актив" е актив, който представлява:

а) парична сума;

б) договорно право за:

- получаване на парични суми или финансов актив от друго предприятие;

- размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално благоприятни условия;

в) инструмент на собствения капитал на друго предприятие.

1.3. "Финансов пасив" е пасив, който представлява договорно задължение за:

а) прехвърляне на парични суми или друг финансов актив на друго предприятие;

б) размяна на финансов инструмент с друго предприятие при потенциално неблагоприятни условия.

1.4. "Инструмент на собствения капитал" е договор, който осигурява остатъчен дял в активите на предприятие след приспадане на всички негови пасиви.

1.5. "Паричен финансов инструмент" е финансов актив или финансов пасив с фиксирани или определими парични суми.

1.6. "Потенциално благоприятни условия" са условия, при които предприятието очаква или възнамерява да реализира печалба при опериране с финансовия инструмент.

1.7. "Потенциално неблагоприятни условия" са условия, при които предприятието очаква или предполага, че ще реализира загуба при опериране с финансовия инструмент.

1.8. "Договор" е независимо от формата споразумение с ясни икономически последици за две или повече страни, даващо основание за прилагане на изпълнението му чрез законна сила.

1.9. "Непроизводен (първичен, основен) финансов инструмент" е финансов инструмент, изискващ първоначална нетна инвестиция. Това са: вземанията, задълженията и осигуряванията на собствения капитал.

1.10. "Производен финансов инструмент" е финансов инструмент, създаващ права и задължения, които се изразяват в прехвърляне на един или повече от финансовите рискове, присъщи на непроизводния финансов инструмент. Производният финансов инструмент не изисква почти никаква първоначална нетна инвестиция, погасява се на бъдеща дата и стойността му се мени в зависимост от предварително определена променлива (конкретен лихвен процент, цена на ценна книга, цена на стока, валутен курс, кредитен рейтинг, ценови индекс, рейтингов индекс, кредитен индекс и други подобни).

Производните финансови инструменти не водят до прехвърляне на непроизводните финансови инструменти при възникване на договора, дори и при падежа им не е задължително да се осъществи такова прехвърляне.

Производни финансови инструменти са например: финансовите опции (пут, кол и т.н.); фючърсните договори; форуърдните договори; суаповете (лихвени, валутни и т.н.) и други, отговарящи на определението за такива.

1.11. "Комбиниран (сложен, хибриден, съставен, синтетичен) финансов инструмент" е финансов инструмент, който включва в себе си непроизводен финансов инструмент и производен финансов инструмент.

1.12. "Признат финансов инструмент" е финансов инструмент, отразен в балансовата част на счетоводния баланс на предприятието.

1.13. "Непризнат финансов инструмент" е финансов инструмент, отразен в задбалансовата част на счетоводния баланс на предприятието.

1.14. "Финансов риск" е риск, присъщ на финансовите инструменти, който се проявява поотделно или съчетано в следните разновидности:

а) риск на паричния поток - риск, произтичащ от колебанията в размера на бъдещите парични потоци, свързани с финансов инструмент. В зависимост от страната, която заема предприятието по отношение на финансовия инструмент, той бива:

- кредитен риск - риск, произтичащ от възможността предприятието да не може да получи в договорения размер или въобще финансов актив, както и възможността предприятието да получи в пълен размер финансов актив, но на по-късна дата от уговорената;

- ликвиден риск - риск, произтичащ от възможността предприятието да не може да погаси в договорения размер или въобще финансов пасив, както и възможността предприятието да погаси в пълен размер финансов пасив, но на по-късна дата от уговорената;

б) ценови риск - риск, произтичащ от колебанията в цената на финансов инструмент, който в зависимост от вида на финансовия инструмент може да бъде:

- валутен риск - риск, произтичащ от промени във валутен курс;

- лихвен риск - риск, произтичащ от промени в лихвен процент;

- пазарен риск - риск, произтичащ от промени в пазарна цена.

1.15. "Хеджиране" е пропорционално компенсиране между измененията в справедливите стойности (цените) или паричните потоци, отнасящи се до хеджиращия инструмент, и тези на хеджираната позиция (единица).

1.16. "Хеджиращ инструмент" е финансов инструмент, заделен от предприятието за хеджиране на един или няколко финансови риска на хеджираната позиция.

1.17. "Хеджирана позиция (единица)" е признат или непризнат финансов инструмент, както и нефинансов актив или пасив, носител на един или няколко финансови риска, спрямо които финансови рискове предприятието прилага хеджиране. Това е защитената от финансови рискове чрез хеджиране позиция на предприятие.

1.18. "Ефективност на хеджиране" е степента, до която финансовите рискове на хеджираната позиция (единица) са компенсирани от хеджиращия инструмент, измерена чрез сравнение между:

- изменението в справедливата стойност (цената) или в паричния поток на хеджиращия инструмент, и

- изменението в справедливата стойност (цената) или в паричния поток на хеджираната позиция (единица).

2. Класификация на финансовите активи:

Финансовите активи, независимо от целта на придобиване или издаване, когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.

2.1. Финансови активи за търгуване - придобити или издадени от предприятието с цел получаване на печалба, произтичащи от краткосрочни колебания в цените или в дилърските маржове.

Производните финансови инструменти задължително се класифицират като финансови активи за търгуване, с изключение на хеджиращите производни финансови инструменти.

2.2. Финансови активи на падеж - придобити от предприятието с цел съхраняване до настъпване на падежа им, независимо от това, дали падежът е за междинно, или за окончателно плащане.

При възникване на непредвидими обстоятелства предприятието може да ги продаде или размени на дата, различна от датата на падежа, независимо от първоначалната цел при класифицирането им.

2.3. Издадени финансови активи - издадени от предприятието посредством директно осигуряване на пари, стоки или услуги на дебитори.

2.4. Финансови активи за продажба - всички финансови активи, които не могат да се класифицират в предходните категории.

3. Класификация на финансовите пасиви:

Финансовите пасиви, независимо от целта на поемане или издаване, когато са част от портфейл, се класифицират в зависимост от целта, която предприятието си е поставило за постигане с портфейла.

3.1. Финансови пасиви за търгуване - поети или издадени от предприятието с цел получаване на печалба, произтичаща от краткосрочни колебания в цените или в дилърските маржове.

Производните финансови инструменти задължително се класифицират като финансови пасиви за търгуване, с изключение на хеджиращите производни финансови инструменти.

3.2. Финансови пасиви на падеж - поети от предприятието с цел съхраняване до настъпване на падежа им, независимо от това, дали падежът е за междинно, или за окончателно плащане.

При възникване на непредвидими обстоятелства предприятието може да ги погаси или размени на дата, различна от датата на падежа, независимо от първоначалната цел при класифицирането им.

3.3. Издадени финансови пасиви - издадени от предприятието посредством директно осигуряване на пари, стоки или услуги от кредитори.

4. Първоначално отчитане на финансовите инструменти.

4.1. Финансовите инструменти се оценяват при първоначалното им завеждане по себестойност, която включва:

а) справедливата стойност на финансовия инструмент, коригирана с всички отбиви и надбавки, проявили се при осъществяване на сделката;

б) преките разходи, които могат надеждно да бъдат измерени и съотнесени към финансовия инструмент, като:

- хонорари, комисиони и други възнаграждения, изплатени на агенти, брокери, консултанти, дилъри и други пряко ангажирани със сделката лица;

- налози, такси, разрешения и други, изплатени на борси и на държавни органи;

- трансферни данъци и мита и други.

4.2. В стойността на финансовите инструменти не се включват разпределяемите разходи, произтичащи от дейността на предприятието, независимо от възприетата счетоводна политика.

4.3. Финансовите инструменти намират счетоводно отражение, когато предприятието е страна в договорните им условия и те могат надеждно да се остойностят.

4.4. Финансовите инструменти се отчитат по:

а) метода "дата на договаряне" - намират счетоводно отражение към датата, на която предприятието е станало страна по договор за финансов инструмент.

Този метод задължително се прилага за отчитане на следните класификационни групи:

- финансовите активи и финансовите пасиви на падеж;

- издадените финансови активи и финансови пасиви;

- финансовите активи и финансовите пасиви за търгуване, когато те са безусловни; това са непроизводни или производни финансови инструменти, изискващи изпълнение на бъдеща дата или в определен бъдещ период, което изпълнение е договорено и неотменимо от която и да е от страните по договора; например договаряне на сделка за покупко-продажба на финансов инструмент или стока на бъдеща дата или в определен бъдещ период.

Когато този метод може да се приложи и за останалите финансови активи и финансови пасиви, той задължително се прилага от предприятията, стига това да не се отнася за част от портфейл, за който предприятието е възприело да го отчита по метода "дата на изпълнение".

Когато в рамките на един месец се договарят и се изпълняват условията на финансовите инструменти, може да се приложи методът "дата на изпълнение" независимо от вида и класификационните групи на финансовите инструменти;

б) метода "дата на изпълнение" - намира счетоводно отражение към датата, на която се прехвърля собствеността върху тях, независимо от договорената за прехвърляне дата.

По този метод се отчитат всички финансови инструменти, за които не може да се приложи методът "дата на договаряне".

4.5. По преценка на ръководствата на нефинансовите предприятия условните ангажименти, възникнали в процеса на обичайната им дейност, може да не се осчетоводяват до момента на реалното им изпълнение - например: фирмени поръчки, приети оферти и други подобни, които се прилагат в практиката за дадената дейност.

4.6. При замяна на един финансов инструмент с друг новият финансов инструмент се отразява по справедливата му стойност. Когато справедливата стойност на новия финансов инструмент не може да се определи с достатъчна надеждност, той се отчита по балансовата стойност на заменения финансов инструмент.

4.7. Компонентите на комбинираните финансови инструменти се отчитат като самостоятелни финансови инструменти, т.е. компонентите от производните финансови инструменти се отчитат отделно (разделено) от компонентите от непроизводни финансови инструменти само когато икономическите характеристики и финансовите рискове на компонентите от производните финансови инструменти не са тясно свързани с икономическите характеристики и финансовите рискове на компонентите от непроизводните финансови инструменти.

5. Обезпеченията намират счетоводно отражение, когато кредиторът има разрешение от дебитора за продажба или залагане на обезпечението без ограничения, т.е. дебиторът не си е запазил правото да обезщети или замени обезпечението с друго.

Счетоводното отражение на обезпеченията е:

- отделно от останалите активи при дебитора - по балансовата им стойност;

- балансово при кредитора - по справедливата им стойност.

6. Последващо отчитане на финансовите инструменти.

6.1. След първоначалното им завеждане финансовите инструменти се отчитат по справедлива стойност, която не се коригира с очакваните разходи по бъдещи сделки, осъществявани с тях.

6.2. Предприятието продължава да отчита финансовите инструменти по себестойност само в случаите, когато:

а) нямат котировка на пазарна цена на активен пазар;

б) справедливата им стойност не може да се изчисли надеждно;

в) са издадени от предприятието и не са държани за търгуване.

При отпадане на основанието за отчитане по себестойност предприятието е длъжно да ги отчита по справедлива стойност.

6.3. Разликите в стойността на финансовите инструменти, възникнали в резултат на измененията в справедливата им стойност, се отчитат като финансови разходи или финансови приходи.

7. Отписване на финансови инструменти.

7.1. При погасяване на договорените условия - резултатът от сделката се отразява като финансов приход или финансов разход.

7.2. При изтичане на договорените срокове - в зависимост от причината, резултатът се отразява като:

а) финансов приход или финансов разход - финансовите инструменти, придобити от предприятието с цел използването им при определени евентуални бъдещи събития, които не са възникнали по време на действието на финансовите инструменти;

б) извънреден приход или извънреден разход - във всички останали случаи.

7.3. При отменяне или отказ на една от страните от правата си - резултатът се отразява като извънреден приход или извънреден разход.

7.4. Частично отписване при комбинираните финансови инструменти има в случаите, когато само за единия компонент предприятието е престанало да бъде страна в договорните отношения.

7.5. Финансов инструмент не се отписва, когато:

а) прехвърлящото предприятие има право на обратно придобиване на същия финансов инструмент на фиксирана цена и финансовият инструмент не е свободно достъпен на пазара;

б) прехвърлящото предприятие е едновременно упълномощено и задължено да закупи обратно или да обезщети прехвърления финансов инструмент.

8. Хеджиране.

8.1. Изисквания към предприятията, извършващи хеджиране:

а) наличие на документирана фирмена политика относно хеджирането, която задължително трябва да регламентира следните аспекти:

- принципи на хеджиране в предприятието;

- цел на хеджирането и стратегия за управление на финансовите рискове в предприятието;

- определяне на хеджиращите инструменти и на свързаните с тях хеджирани позиции (единици);

- определяне на вида и естеството на обезпечаваните финансови рискове;

- определяне на начина, по който ще се оценява ефективността на хеджиращите инструменти;

б) предприятията трябва да очакват, че хеджирането ще бъде високоефективно при оценяването му на текуща база;

в) голяма вероятност за осъществяване на прогнозната сделка от предприятието, спрямо която се прилага хеджиране на финансовите є рискове;

г) възможност за надеждна оценка на ефективността от хеджирането.

8.2. Оценка на ефективността на хеджиране.

Ефективността на хеджиране се изчислява в процент по една от следните две формули:

а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или паричния поток на хеджираната позиция (единица), без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число;

б) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) или паричния поток на хеджираната позиция (единица) се разделя на противоположния по посока резултат от измененията в справедливата стойност (цената) или на паричния поток на хеджиращия инструмент, без да се взема под внимание знакът (плюс или минус) на полученото число.

Хеджирането се оценява като високоефективно, когато процентът е в рамките на 80-125.

8.3. Финансовите инструменти, които се отчитат по себестойност, а не по справедлива стойност, могат да бъдат хеджиращи инструменти само когато защитават хеджираните позиции (единици) от ценови валутни рискове.

8.4. Отчитане на хеджиране на ценови рискове:

а) резултатът от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджиращите инструменти се отчита като финансов приход или финансов разход;

б) с резултата от измененията в справедливата стойност (цената) на хеджираните позиции (единици) се коригират техните отчетни стойности срещу признаване на финансов приход или на финансов разход.

По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на ценови рискове само когато първоначално хеджирането е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т. 8.2 от този стандарт проценти.

Пример: Предприятие купува ценна книга за 100 единици. В края на текущия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 120 единици и предприятието с цел да защити стойността от 120 единици предприема хеджиране на ценовия пазарен риск, придобивайки производен финансов инструмент. В края на следващия отчетен период пазарната цена (справедливата стойност) на ценната книга е 110 единици, но от хеджиращия инструмент предприятието реализира печалба в размер 10 единици.

8.5. Отчитане на хеджиране на рискове на паричните потоци:

а) положителният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като резерв от хеджиране и/или като финансови приходи до размера на предходни финансови разходи, произтичащи от същите хеджиращи инструменти;

б) отрицателният резултат от измененията в паричния поток на хеджиращите инструменти се отчита като намаление на резерва от хеджиране и/или като финансови разходи за разликата, превишаваща натрупания резерв от хеджиране, произтичащ от същите хеджиращи инструменти.

По посочените начини се отчита резултатът от хеджирането на рискове на паричните потоци само когато хеджирането първоначално е оценено като високоефективно и впоследствие оценката на хеджирането е в рамките на посочените в т. 8.2 от този стандарт проценти.

Когато документираната фирмена политика относно хеджирането изключва от оценката за ефективността на хеджирането определен компонент от свързания с хеджиращия инструмент резултат, за този изключен компонент не се прилагат изискванията на тази точка.

8.6. Отчитането на хеджиране се преустановява:

а) при изтичане на срока на хеджиращия инструмент;

б) при продажба на хеджиращия инструмент;

в) при изразходване на хеджиращия инструмент;

г) когато хеджирането не отговаря на изискванията за отчитане като такова.

При преустановяване на хеджиране резервът му от хеджиране, ако има такъв, се отразява като текущ финансов приход.

8.7. Замяната или разсрочването на хеджиращия инструмент в друг хеджиращ инструмент, когато е част от документираната фирмена политика, не е основание за преустановяване отчитането на хеджирането.

8.8. Когато хеджираната позиция (единица) е задбалансова и хеджирането є води до признаване на актив или пасив, произтичащият от хеджирането резерв, ако има такъв, се взема предвид при определянето на първоначалната стойност на признатия актив или пасив.

8.9. Хеджирането на нетна инвестиция в предприятие в чужбина се отчита като хеджиране на рискове на паричните потоци.

9. В приложенията към годишния счетоводен отчет се оповестява информация за:

9.1. Финансовите инструменти:

а) общата стойност на:

- признатите финансови инструменти - по вид и класификационни групи;

- непризнатите финансови инструменти - по вид и класификационни групи;

б) създадените портфейли от финансови инструменти в предприятието;

в) възприетата в предприятието фирмена политика относно:

- признаването, отчитането и оценката (първоначална и последваща) на финансовите инструменти;

- създадените портфейли - цел, вид и специфики;

г) всички значими финансови рискове от гледна точка на финансовата стабилност на предприятието, които:

- са възникнали през отчетния период, както и действията, които са предприети за предотвратяването им в бъдеще;

- се съдържат в наличните финансови инструменти към датата на счетоводния отчет;

- се съдържат по принцип в създадените от предприятието портфейли.

9.2. Хеджирането:

а) общата стойност на:

- хеджиращите инструменти - по вид;

- резерва от хеджиране към датата на счетоводния отчет;

- хеджираните позиции (единици) - по вид на позициите и по вид на хеджираните финансови рискове;

- средната ефективност от хеджирането за отчетния период в предприятието - общо за предприятието като цяло и по вид на хеджиращите инструменти, без да се взема под внимание ефективността, произтичаща от наличните хеджиращи инструменти към датата на счетоводния отчет;

б) документираната фирмена политика в предприятието относно хеджирането;

в) възприетия начин за оценка на ефективността на хеджирането."

Сметка 213 се дебитира:

1. С признатата стойност на продуктите от развойна дейност, които отговарят на изискванията за дълготраен нематериален актив, срещу кредитиране на сметка 212 Продукти от развойна дейност или сметки от група 61 Разходи за дейността.

2. Със стойността на придобитите права срещу кредитиране на сметки от групи: 15 Получени заеми; 40 Доставчици и свързани с тях сметки; 50 Парични средства; 79 Извънредни приходи.

3. Със справедливата стойност на правата, апортирани в предприятието, срещу кредитиране на сметка 101 Основен капитал.

4. При преоценка срещу кредитиране на сметка 112 Преоценъчни резерви или сметка 709 Приходи от други продажби до размера на отчетените в предходни периоди разходи от преоценки.

Сметка 213 се кредитира при:

1. Отписване на права върху интлектуална собственост срещу дебитиране на сметка 242 Амортизации на дълготрайни нематериални активи, сметка 699 Други извънредни разходи.

2. Отрицателна разлика при преоценка, когато преоценъчният резерв е недостатъчен или няма създаден такъв срещу дебитиране на сметка 609 Други разходи.

3. Продажба с балансовата стойност срещу дебитиране на сметка 709 Приходи от други продажби.";

в) създава се сметка 215:

"Сметка 215 Права върху индустриална собственост

Чрез тази сметка се отчитат права върху индустриална собственост, като:

- дългосрочни разрешения (над 1 година) за търсене и/или проучване на подземни богатства;

- други дългосрочни разрешения, предоставяни от държавни или общински органи, които по закон се изискват за осъществяване на определени дейности, за ползване на определени активи, за осъществяване на дейности в определени райони и т.н.;

- концесии за добив на подземни богатства;

- концесии за ползване на крайбрежни плажни ивици;

- концесии за ползване на биологични, минерални и енергийни ресурси;

- концесии за ползване на републиканските пътища, пристанища и летища;

- концесии за ползване на водите и т.н.

Аналитичното отчитане към сметка 215 се организира по вид на правата и други признаци по преценка на предприятието.

Сметка 215 се дебитира:

1. С отчетната стойност на придобитите права срещу кредитиране на сметки от групи: 15 Получени заеми; 40 Доставчици и свързани с тях сметки, и 50 Парични средства.

2. Със справедливата стойност на правата, апортирани в предприятието, срещу кредитиране на сметка 101 Основен капитал.

3. При преоценка срещу кредитиране на сметка 112 Преоценъчни резерви или сметка 709 Приходи от други продажби до размера на отчетените в предходни периоди разходи от преоценки.

Сметка 215 се кредитира при:

1. Отписване на права върху индустриална собственост срещу дебитиране на сметка 242 Амортизации на дълготрайни нематериални активи, сметка 699 Други извънредни разходи.

2. Отрицателна разлика при преоценка, когато преоценъчният резерв е недостатъчен или няма създаден такъв срещу дебитиране на сметка 609 Други разходи."

4. В сметка 455 Разчети по социалното осигуряване изречение второ се изменя така:

"Към сметка 455 може да се открият следните сметки:

4551 Разчети с фонд "Пенсии"

4552 Разчети с фонд "Трудова злополука и професионална болест"

4553 Разчети с фонд "Общо заболяване и майчинство"

4554 Разчети с фонд "Професионална квалификация и безработица"

4555 Разчети за здравно осигуряване

4556 Разчети за допълнително задължително пенсионно осигуряване

4557 Разчети за допълнително доброволно пенсионно осигуряване."

5. В сметка 605 Разходи за социални осигуровки и надбавки изречение второ се изменя така:

"Към сметка 605 може да се открият следните сметки:

6051 Начислени суми за фонд "Пенсии"

6052 Начислени суми за фонд "Трудова злополука и професионална болест"

6053 Начислени суми за фонд "Общо заболяване и майчинство"

6054 Начислени суми за фонд "Професионална квалификация и безработица"

6055 Начислени суми за здравно осигуряване

6056 Начислени суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване

6057 Начислени суми за допълнително доброволно пенсионно осигуряване

6058 Начислени суми за социални надбавки и помощи на персонала

6059 Начислени суми за временна нетрудоспособност на персонала."