Държавен вестник, брой 30 от 22.III

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Работниците и служителите, освободени на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда след 30 юни 2000 г. от едноличните търговски дружества с държавно имущество от подотрасъл "Въгледобив" съгласно приложението или от техните правоприемници, могат да получат еднократно парично обезщетение в размер 1000 лв.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Право на еднократното парично обезщетение по ал. 1 имат лицата, които отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, а след 1 януари 2002 г. - при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване и които са били непрекъснато в трудови правоотношения с търговското дружество не по-малко от 18 месеца преди освобождаването им.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Еднократното парично обезщетение по чл. 1 се изплаща от бюрата по труда на Агенцията по заетостта по постоянния адрес (адресната регистрация) на лицето.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За изплащане на еднократното парично обезщетение лицето подава молба в бюрото по труда, с която заявява, че желае да получи обезщетението по чл. 1 вместо парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, а след 1 януари 2002 г. - при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. Към молбата лицето прилага заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, оформена от работодателя трудова книжка и посочва сметката си в търговска банка, по която да бъде преведено еднократното парично обезщетение.

(3) Молбата по ал. 2 се подава в срок до 3 месеца от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Лицата, получили еднократно парично обезщетение по чл. 1, имат право на парично обезщетение за безработица по реда на чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване, ако са били осигурявани или са подлежали на осигуряване за безработица в продължение на нови 9 месеца през 15-те календарни месеца след получаване на еднократното обезщетение.

(2) Лицата, ползвали права на обезщетяване по реда на Постановление № 131 на Министерския съвет от 1996 г. за еднократни допълнителни обезщетения, свързани със структурната реформа (обн., ДВ, бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 71, 84, 88 и 93 от 1996 г.; отм., бр. 32 от 1997 г.), или по реда на чл. 1а от Постановление № 57 на Министерския съвет от 1989 г. за пренасочване и ефективно използване на освобождаваната работна сила (обн., ДВ, бр. 96 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1990 г., бр. 23, 49 и 91 от 1991 г., бр. 35, 43, 59 и 90 от 1992 г., бр. 26, 68 и 69 от 1993 г.; попр., бр. 73 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 63 и 96 от 1994 г., бр. 45 и 51 от 1996 г. и бр. 22, 32, 70, 94 и 110 от 1997 г.; отм., бр. 81 от 1998 г.), или по реда на Постановление № 100 на Министерския съвет от 1998 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение във връзка с ликвидацията или финансовото оздравяване на търговските дружества с преобладаващо държавно или общинско участие (обн., ДВ, бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 98 и 145 от 1998 г., бр. 13, 50, 65 и 72 от 1999 г. и бр. 29 и 41 от 2000 г.), нямат право на еднократното парично обезщетение по чл. 1 и на допълнителните средства по чл. 5.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Получените суми за обезщетения по постановлението се възстановяват на Агенцията по заетостта от работодателя, когато в 9-месечен срок след прекратяване на трудовите правоотношения на лицата по чл. 1 той ги е приел или възстановил отново на работа, освен в случаите на възстановяване при незаконно уволнение.

Чл. 5. (1) За лицата, които са получили еднократното парично обезщетение по чл. 1, ал. 1, се предоставят допълнително средства в размер 1000 лв. съответно за:

1. придобиване на допълнителна или нова квалификация със срок на обучение не по-малък от 300 учебни часа, или

2. наемане по трудово правоотношение за най-малко 12 месеца, или

3. започване и осъществяване на стопанска дейност самостоятелно или с други лица най-малко за 12 месеца.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 30 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Допълнителните средства по ал. 1 се предоставят за лицата, които са освободени по чл. 328, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда след постановяване на съдебното решение за ликвидация на търговските дружества съгласно приложението или на техните правоприемници и ако отговарят на изискванията за отпускане на парично обезщетение и помощи за безработица при условията и по реда на Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта, а след 1 януари 2002 г. - при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 6. (1) Средствата по чл. 5 се предоставят след сключване на договор между бюрото по труда и:

1. лицето, избрало да придобие допълнителна или нова квалификация;

2. лицето и работодателя, който ще го наеме по трудово правоотношение;

3. лицата, които имат одобрен проект за започване на стопанска дейност самостоятелно или с други лица.

(2) Договорите по ал. 1 се сключват с лицата по чл. 5 в 3-месечен срок от прекратяването на трудовото им правоотношение.

(3) Бюрата по труда превеждат допълнителните средства, както следва:

1. на лицата по ал. 1, т. 1 - на два пъти по 500 лв.: след сключването на договора и след успешното приключване на обучението;

2. на работодателите по ал. 1, т. 2 - на два пъти по 500 лв.: след сключването на договора и след изтичането на 6 месеца и проверка по изпълнението на условията на договора;

3. на лицата по ал. 1, т. 3 - наведнъж след сключването на договора.