НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ НЯКОИ ЗАХАРИ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА

Методи за определяне на цвят, съдържание на пепел и цвят на разтвора

Определянето на качествените характеристики цвят, съдържание на пепел и цвят на разтвора на захарите, предназначени за консумация от човека, се извършва съгласно методите по Глава А "Процедура за присъждане на точки" на приложението към Регламент (ЕИО) № 1265/69 на Комисията от 1 юли 1969 г. за установяване на методи за определяне качеството на изкупената от интервенционните агенции захар (ОВ, специално българско издание: глава 03, том 001), наричан по-нататък "Регламент (ЕИО) № 1265/69".

Качествените характеристики цвят, съдържание на пепел и цвят на разтвора се изразяват чрез представянето им с точки, както следва:

1. За показателя "цвят" 1 точка съответства на 0,5 цветни единици, изчислени по метода на Института по технология за селскостопанската и захарната индустрия в Брунсуик по глава А, параграф 2 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1265/69.

2. За показателя "съдържание на пепел" 1 точка съответства на 0,0018 % пепел, изчислени по метода на ICUMSA по глава А, параграф 1 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1265/69.

3. За показателя "цвят на разтвора" 1 точка съответства на 7,5 единици ICUMSA, изчислени по метода на ICUMSA по глава А, параграф 3 от приложението към Регламент (ЕИО) № 1265/69.

Метод за определяне на сухо вещество чрез сушене във вакуумна сушилня

1. Определение: "Съдържание на сухото вещество" е съдържанието на сухо вещество, определено чрез метода сушене във вакуумна сушилня.

2. Предмет и област на приложение: методът сушене във вакуумна сушилня определя съдържанието на сухо вещество във:

2.1. глюкозен сироп;

2.2. дехидратиран глюкозен сироп;

2.3. декстроза монохидрат;

2.4. безводна декстроза.

3. Принцип: сухото вещество се определя при температура 70±1°С, като се използва вакуумна сушилня с налягане не повече от 3,3 kРa (34 mbar); анализираните части глюкозен сироп или дехидратиран глюкозен сироп се подготвят чрез смесване с вода и кизелгур преди изсушаване.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. кизелгур: поставя се в Бюхнерова фуния и се пречиства няколко пъти чрез промиване с разредена солна киселина (1 ml концентрирана киселина, плътност при 20°С = 1,19 g/ml на литър вода); обработката завършва, когато промивната вода се запази трайно кисела; промива се с вода, докато стойността на рH на филтрираната вода надвиши стойност 4; изсушава се в пещта при температура 103±2°С и се поставя в херметичен контейнер;

4.2. вакуумна сушилня, херметична, термостатично контролирана, оборудвана с термометър и вакуумен манометър; сушилнята трябва да бъде проектирана така, че топлината бързо да се отдава на блюдата, поставени върху рафтовете;

4.3. механизъм за изсушаване на циркулиращия въздух, състоящ се от стъклена колона, пълна с прясно активиран сух силикагел или еквивалентен сушител, съдържащ индикатор за съдържание на вода; колоната се включва последователно с газов скрубер, съдържащ концентрирана сярна киселина; той се свързва с отвора за всмукване на въздух на сушилнята;

4.4. вакуумна помпа, която поддържа налягане в сушилнята 3,3 kPa (34 mbar) или по-ниско;

4.5. метално тегловно блюдо с плоско дъно, устойчиво на влияние на пробите и условията на изпитване, с диаметър най-малко 100 mm и дълбочина не по-малко от 300 mm;

4.6. стъклена бъркалка с дължина, която не позволява да падне изцяло в контейнера;

4.7. ексикатор, съдържащ прясно активиран сух силикагел или еквивалентен сушител, с индикатор за съдържание на вода;

4.8. аналитични везни с точност до 0,1 mg.

5. Начин на работа:

5.1. изсипват се около 30 g кизелгур (т. 4.1) в тегловното блюдо (т. 4.5), снабдено със стъклена бъркалка (т. 4.6); всичко това се поставя в сушилнята (т. 4.2) при температура 70±1°С и налягането се намалява до 3,3 kРa (34 mbar) или по-ниско; изсушаването продължава най-малко 5 часа, като през механизма за изсушаване в сушилнята влиза бавен поток от въздух; налягането се проверява периодично и когато се налага, се коригира;

5.2. възстановява се атмосферното налягане в сушилнята, като внимателно се увеличава потокът от сухия въздух; веднага след това блюдото заедно със стъклената бъркалка се поставя в ексикатора (т. 4.7); охлажда се, след което се претегля;

5.3. претеглят се с точност до 1 mg около 10 g от пробата за анализ в 100-милилитрова Бехерова чаша;

5.4. частта за анализ се разрежда с 10 ml топла вода и разтворът се прехвърля количествено в тегловното блюдо (т. 4.5) с помощта на стъклената бъркалка (т. 4.6);

5.5. блюдото, съдържащо частта за анализ, заедно със стъклената бъркалка се поставя в сушилнята и налягането се намалява до 3,3 kРa (34 mbar) или по-ниско; суши се при температура 70±1°С, като в същото време бавен поток от сух въздух преминава през сушилнята; сушенето продължава 20 часа; голяма част от загубите настъпват до края на първия ден; необходимо е вакуум помпата да работи при предварително зададено налягане и да позволява нахлуването на бавен поток от сух въздух в сушилнята, който да поддържа налягане от около 3,3 kРa (34 mbar) или по-ниско през нощта;

5.6. атмосферното налягане в сушилнята се възстановява, като внимателно се увеличава подаването на сух въздух; веднага се поставя тегловното блюдо заедно със съдържанието му в ексикатора; охлажда се, след което се претегля с точност до 1 mg;

5.7. действието (т. 5.5) продължава още 4 часа; възстановява се атмосферното налягане в сушилнята и блюдото веднага се поставя в ексикатора; охлажда се, след което се претегля; установява се дали е постигната постоянна маса; счита се, че е достигната постоянна маса, когато разликата между две претегляния на същото блюдо не превишава 2 mg; когато разликата е по-голяма, операцията по т. 5.7 се повтаря;

5.8. не се изисква използването на кизелгур или вода при определяне съдържанието на сухо вещество в проби от безводна декстроза и декстроза монохидрат.

6. Изразяване на резултатите:

6.1. формула и методи на изчисление: съдържанието на сухо вещество като процент от масата на пробата се изразява чрез:

където:

m₀ е първоначалната маса на анализираната част в g;

m₁ - масата в g на тегловното блюдо плюс кизелгура, стъклената бъркалка и остатъка от анализираната част след сушенето;

m₂ - масата в g на тегловното блюдо плюс кизелгура и стъклената бъркалка;

6.2. повторяемост: не е допустимо разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, да превишава 0,12 g на 100 g от пробата.

Рефрактометричен метод за определяне на общо сухо вещество

1. Определение: "Съдържание на сухо вещество" е съдържанието на сухо вещество, определено чрез рефрактометричния метод.

2. Предмет и област на приложение: рефрактометричният метод определя съдържанието на сухо вещество във:

2.1. захарен разтвор;

2.2. разтвор на бяла захар;

2.3. разтвор на инвертна захар;

2.4. разтвор на бяла инвертна захар;

2.5. сироп на инвертна захар;

2.6. сироп на бяла инвертна захар.

3. Принцип: рефракционният индекс на анализираната част се определя при 20°С и се превръща в съдържание на сухо вещество посредством таблиците, посочващи концентрацията като функция от рефракционния индекс.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. рефрактометър с точност 4 десетични знака, снабден с термометър и водна циркулационна помпа, свързана с водна баня, термостатично контролирана при 20±0,5°С;

4.2. източник на светлина, състоящ се от натриева лампа.

5. Начин на работа:

5.1. когато в пробата има остатъчни кристали, те се разтварят отново, като пробата се разрежда в отношение 1:1 (w/w);

5.2. измерва се рефракционният индекс на пробата в рефрактометъра (т. 4.1) при 20°С.

6. Изразяване и изчисляване на резултатите:

6.1. изчислява се съдържанието на сухо вещество от рефракционните индекси за разтвори на захароза при 20°С от справочната таблица и се коригира за наличие на инвертни захари, като се прибавя към получения от таблицата резултат 0,022 за всеки 1 % инвертна захар, намираща се в анализираната проба;

6.2. когато пробата е била разредена до 1:1 (w/w) с вода, изчисленото съдържание на сухо вещество трябва да бъде умножено по 2;

6.3. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или непосредствено едно след друго на една и съща проба от един аналитик при едни и същи условия, не трябва да превишава 0,2 g сухо вещество на 100 g проба.

Справочна таблица

Рефракционни индекси (n) на разтвори от захароза при 20°С (¹)

(¹) Стойностите в тези таблици са изчислени от уравнението, съставено от К. Розенхауер за ICUMSA, програмирано и компютризирано от Франк Дж. Карпънтър от UDSA и публикувано в Sugar J. 33, 15-22 (юни 1970 г.). Индексът на пречупване е измерен при 20°С с 0 линия на Na. Brix ( % маса на захарозата) е постигнат чрез измерване при 20°С на въздуха при 760 Тorr (mm Hg) налягане и 50 % относителна влажност. Таблицата замества предишната таблица 47.012, 11-то издание, взета от Intern. Sugar J. 39, 22s (1937).

Метод за определяне загубата на маса при сушене

1. Определение: "Загуба на маса при сушене" е стойността на загубата на маса при сушене, определена чрез метода за определяне загубата на маса при сушене.

2. Предмет и област на приложение: методът определя загубата на маса при сушенето на:

2.1. полубяла захар;

2.2. захар или бяла захар;

2.3. рафинирана бяла захар или екстра бяла захар.

3. Принцип: загубата на маса при сушене се определя чрез сушене при температура 103±2°С.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. аналитични везни с точност до 0,1 mg;

4.2. сушилня с подходяща вентилация и термостатичен контрол, поддържаща температура 103±2°С;

4.3. метално тегловно блюдо с плоско дъно, устойчиво на влиянието на пробите и условията на изпитване, с диаметър най-малко 100 mm и дълбочина не по-малка от 30 mm;

4.4. ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен сушител, с индикатор за водно съдържание.

5. Начин на работа (Забележка. Действията, описани в т. 5.3 - 5.7, се извършват веднага след отварянето на контейнера с пробата):

5.1. блюдото (т. 4.3) се суши в сушилнята (т. 4.2) при температура 103±2°С до постоянно тегло;

5.2. блюдото се охлажда в ексикатора (т. 4.4) в продължение най-малко на 30 - 35 минути, след което се претегля с точност до 0,1 mg;

5.3. в блюдото се претеглят с точност 0,1 mg около 20-30 g от пробата;

5.4. блюдото се оставя за 3 часа в сушилнята (т. 4.2) при температура 103±2°С;

5.5. блюдото се охлажда в ексикатора (т. 4.4) и се претегля с точност до 0,1 mg;

5.6. блюдото се поставя отново в сушилнята при температура 103±2°С за 30 минути; охлажда се в ексикатора (т. 4.4) и се претегля с точност до 0,1 mg; действието се повтаря, когато разликата между двете претегляния е повече от 1 mg; когато има увеличаване на масата, за изчисленията да се използва най-ниската отчетена стойност;

5.7. общото време за изсушаване да не превишава 4 часа.

6. Изразяване на резултатите:

6.1. формула и метод на изчисление: загубата на маса при сушене като процент от масата на пробата се определя от следната формула:

където:

m₀ е първоначалната маса на анализираната част в g;

m₁ - масата в g на анализираната част след сушенето;

6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при еднакви условия, не трябва да превишава 0,02 g на 100 g проба.

Метод за определяне съдържанието на сулфатна пепел

1. Определение: "Съдържание на сулфатна пепел" е съдържанието на сулфатна пепел, определено чрез метода за определяне съдържанието на сулфатна пепел.

2. Обхват и област на приложение: по този метод се определя съдържанието на сулфатна пепел във:

2.1. глюкозен сироп;

2.2. дехидратиран глюкозен сироп;

2.3. декстроза монохидрат;

2.4. безводна декстроза.

3. Принцип: остатъчната маса на частта за анализ се определя след изгаряне в окисляваща атмосфера при 525°С в присъствието на сярна киселина и се изчислява като тегловен процент от пробата.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. сярна киселина, разреден разтвор: 100 ml концентрирана сярна киселина (плътност при 20°С = 1,84 g/ml; 96 % w/w) се добавят бавно и внимателно към 300 ml вода, като се разбърква и охлажда;

4.2. електрическа муфелна пещ, оборудвана с пирометър и работеща при температура 525±25°С;

4.3. аналитични везни с точност до 0,1 mg;

4.4. тигел за изгаряне до пепел от платина или кварц с подходящ обем;

4.5. ексикатор, съдържащ прясно активиран силикагел или еквивалентен сушител с индикатор за водно съдържание.

5. Начин на работа: тигелът (т. 4.4) се загрява до температурата на изгаряне, охлажда се в ексикатора и се претегля; с точност до 0,1 mg в тигела се претеглят 5 g глюкозен сироп или дехидратиран глюкозен сироп, или 10 g декстроза монохидрат или безводна декстроза. Добавят се 5 ml от разтвора на сярна киселина (т. 4.1) (виж забележка 1) и внимателно се загрява пробата в тигела над пламък или върху котлон до пълното ѝ карбонизиране. Процесът на карбонизиране, при който се изгарят пари от пробата (виж забележка 2), се извършва във вентилационен шкаф. Тигелът (т. 4.4) се поставя в муфелна пещ (т. 4.2), нагрята до 525±25°С, докато се получи бяла пепел. Това обикновено отнема два часа (виж забележка 3). Пробата се охлажда за около 30 минути в ексикатор (т. 4.5) и след това се претегля.

6. Изразяване на резултатите:

6.1. формула и метод на изчисляване: съдържанието на сулфатна пепел, изразено като тегловен процент от пробата, която се анализира, се изчислява по следната формула:

където:

m₁ е масата на пепелта в g;

m₀ - масата на частта от пробата за анализ в g;

6.2. повторяемост: не е допустимо разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, да превишава 2 % от средноаритметичното между тях.

Забележки:

1. Сярната киселина се добавя на малки количества, за да се избегне твърде силното образуване на пяна.

2. По време на първата карбонизация трябва да се вземат всички необходими мерки, за да се предотвратят загуби на проба или пепел чрез прекалено завихряне на пробата.

3. Когато е трудно пробата да се опепели напълно (т.е. остават черни частици), тигелът се изважда от муфелната пещ и остатъкът се навлажнява, след като е охладен, с няколко капки вода, преди отново да бъде върнат в пещта.

Метод за определяне на редуциращи захари, изразени като инвертна захар
(метод на Берлинския институт)

1. Определение: "Редуциращи захари, изразени като инвертна захар" е съдържанието на редуциращи захари, определено чрез метода на Берлинския институт.

2. Предмет и приложение: чрез метода на Берлинския институт се определя съдържанието на редуцираща захар, изразено като инвертна захар в полубяла захар.

3. Принцип: разтворът на пробата, който съдържа редуциращи захари, се използва за редукция на разтвор на меден II комплекс; полученият меден I оксид се окислява със стандартен йоден разтвор, като излишъкът се определя чрез обратно титруване със стандартен разтвор на натриев тиосулфат.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. меден II разтвор (разтвор на Мюлер):

4.1.1. разтварят се 35 g меден II сулфат пентахидрат (CuSO₄.5H₂O) в 400 ml кипяща вода; оставя се да се охлади;

4.1.2. разтварят се 173 g натриево-калиев тетрахидрат (сол на Рошел или сегнетова сол; KNaC₄H₄O₆.4H₂O) и 68 g безводен натриев карбонат в 500 ml кипяща вода; оставя се да се охлади;

4.1.3. двата разтвора (т. 4.1.1 и 4.1.2) се прехвърлят в мерителна колба от 1 L и се долива до един литър с вода; добавят се 2 g активен въглен, разтворът се разклаща, оставя се за няколко часа и се филтрира през плътна филтърна хартия или мембранен филтър; при наличие дори на малки количества меден I оксид по време на съхраняване разтворът се филтрира отново;

4.2. разтвор на оцетна киселина 5 mol/L;

4.3. йоден разтвор 0,01665 mol/L (т.е. 0,0333 N, 4,2258 g/L);

4.4. разтвор на натриев тиосулфат 0,0333 mol/L;

4.5. разтвор на нишесте: към един литър кипяща вода се добавя смес от 5 g разтворимо нишесте, суспендирано в 30 ml вода; вари се в продължение на 3 минути, оставя се да се охлади и се добавя, ако е необходимо, 10 mg живачен II йодид като консервант;

4.6. конична колба, 300 ml;

4.7. прецизни бюрети и пипети;

4.8. водна баня, кипяща.

5. Подготовка на пробата за анализ: в конична колба от 300 ml се претегля част от пробата (10 g или по-малко), съдържаща не повече от 30 mg инвертна захар, и се разтваря в около 100 ml вода.

6. Начин на работа:

6.1. пипетира се 10 ml меден II разтвор (т. 4.1) в колбата с разтвора на пробата; смесва се съдържанието на колбата чрез леко разклащане и се поставя в кипящата водна баня (т. 4.8) точно за 10 минути; нивото на разтвора в коничната колба трябва да бъде най-малко 20 mm под нивото на водата във водната баня; колбата се охлажда бързо в струя студена течаща вода; по време на тази операция разтворът не трябва да се разбърква, тъй като атмосферният кислород ще окисли отново известно количество от утаения меден I оксид; с пипета се добавят 5 ml оцетна киселина 5 mol/L (т. 4.2) без разклащане и веднага от бюрета се добавя излишък (между 20 и 40 ml) на йоден разтвор 0,01665 mol/L (т. 4.3); разбърква се, за да се разтвори медната утайка; излишният йод се титрува спрямо разтвор на натриевия тиосулфат 0,033 mol/L (т. 4.4), като за индикатор се използва разтвор на нишесте (т. 4.5); индикаторът се добавя към края на титруването;

6.2. извършва се празен опит с вода; той се провежда с всеки нов меден II разтвор (т. 4.4); нормално титруването не превишава 0,1 ml;

6.3. провежда се контролен опит със захарния разтвор при студени условия; оставя се в покой при стайна температура в продължение на 10 минути, за да се позволи на редуциращите агенти като серен диоксид, чието наличие е вероятно, да реагират.

7. Изразяване на резултатите:

7.1. формула и метод на изчисление: обем на употребения йод = ml 0,01665 mol/L йод, добавен в излишък минус ml 0,0333 mol/L натриев тиосулфат, използван при титруването; обемът (в ml) употребен 0,01665 ml/L йод се коригира чрез изваждане на:

7.1.1. количеството в ml, използвано при празния опит, извършен с вода (т. 6.2);

7.1.2. количеството в ml, използвано при студения опит със захарен разтвор (т. 6.3);

7.1.3. 2,0 ml за всеки 10 g захароза, присъстващи в използваната аликвотна част или пропорционално количество, когато пробата съдържа по-малко от 10 g захароза (корекция за захароза).

След като се направят тези корекции, всеки милилитър от йодния разтвор (т. 4.3), който е реагирал, съответства на 1 mg инвертна захар; съдържанието на инвертна захар като процент от пробата се дава с формулата:

където:

V₁ е количеството йоден разтвор (т. 4.3) след корекцията, изразено в ml;

m₀ - масата на използваната проба в g;

7.2. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, не трябва да превишава 0,02 g на 100 g от пробата.

Метод за определяне на редуциращи захари, изразени като инвертна захар
(метод на Найт и Алън)

1. Определение: "Редуциращи захари, изразени като инвертна захар" е съдържанието на редуциращи захари, определено чрез метода на Найт и Алън.

2. Обхват и област на приложение: по метода на Найт и Алън се определя съдържанието на редуциращи захари, изразено като инвертна захар, във:

2.1. захар или бяла захар;

2.2. рафинирана бяла захар.

3. Принцип: добавя се в излишък меден II реагент към разтвора на пробата, редуцира се и нередуцираната част се титрува обратно с разтвор на EDTA.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. разтвор на етилен диамин тетраоцетна киселина (двунатриева сол) (EDTA) 0,0025 mol/L: разтварят се 0,930 g EDTA във вода и се долива с вода до един литър;

4.2. разтвор на индикатор мурексид: към 50 ml вода се добавят 0,25 g мурексид и се смесва с 20 ml 0,2 g/100 ml воден разтвор на метиленово синьо;

4.3. алкален меден реактив: разтварят се 25 g безводен натриев карбонат и 25 g калиево-натриев тартарат тетрахидрат в около 600 ml вода, съдържаща 40 ml 1,0 mol/L натриев хидроксид; разтварят се 6,0 g меден II сулфат пентахидрат (CuSO₄.5H₂O) в около 100 ml вода и се добавя към тартаратния разтвор; разрежда се до един литър с вода.

Забележка. Разтворът има ограничена трайност (една седмица);

4.4. стандартен разтвор на инвертна захар: разтварят се 23,750 g чиста захароза (т. 4.5) в около 120 ml вода в 250 ml градуирана колба, добавят се 9 ml солна киселина (ζ = 1,16) и се оставя да престои 8 дни при стайна температура; разтворът се долива до 250 ml и се проверява дали е приключила хидролизата чрез поляриметър или захаромер, отчитащи с 200 mm епруветка; показанието трябва да бъде 11,80 ± 0,05°S (виж т. 7); пипетират се 200 ml от този разтвор в градуирана колба от 2000 ml; разрежда се с вода и при разклащане (за да се избегне прекомерна локална алкалност) се добавят 71,4 ml разтвор на натриев хидроксид (1 mol/L), в който е разтворена 4 g бензоена киселина; долива се до 2000 ml, за да се получи 1 g/100 ml разтвор на инвертна захар; този разтвор трябва да има рН приблизително 3; този стабилен концентриран разтвор се разрежда само непосредствено преди употреба;

4.5. чиста захароза: проба от чиста захароза със съдържание на инвертна захар не повече от 0,001 g/100 g;

4.6. епруветки 150 x 20 mm;

4.7. бяло порцеланово блюдо;

4.8. аналитични везни с точност до 0,1 mg.

5. Начин на работа:

5.1. в епруветка (т. 4.6) се разтварят 5 g от пробата захар в 5 ml студена вода; добавят се 2,0 ml от медния реагент (т. 4.3) и се смесват; епруветката се потапя в кипящата водна баня за 5 минути и след това се охлажда в студена вода;

5.2. разтворът от епруветката се прехвърля в порцелановото блюдо (т. 4.7), като се използва колкото е възможно по-малко вода, добавят се три капки от индикатора (т. 4.2) и се титрува с разтвор на EDTA (т. 4.1); количеството на EDTA в милилитри, използвано за титруване, е V₀; точно преди да се достигне еквивалентният пункт, цветът на разтвора се променя от зелен през сив в пурпурен в еквивалентния пункт; пурпурният цвят ще изчезне бавно поради окисляването на медния I оксид до меден II оксид със скорост, зависеща от концентрацията на наличната редуцирана мед; поради това еквивалентният пункт на титруване се достига сравнително бързо;

5.3. построява се калибровъчна графика чрез добавяне на известни количества инвертна захар (като се разрежда по подходящ начин разтворът, т. 4.4) към 5 g чиста захароза (т. 4.5) и такова количество студена вода, че общото добавено количество от разтвора да е 5 ml; отбелязват се на графиката титруваните обеми (в ml) спрямо процента на добавената инвертна захар, добавена към 5-те грама захароза: получената графика е права линия в обхвата 0,001 до 0,019 g/100 g инвертна захар/100 g на проба.

6. Изразяване на резултатите:

6.1. метод на изчисление: по калибровъчната крива се отчита процентът на инвертна захар, съответстващ на стойността V₀ ml EDTA, определена при анализиране на пробата;

6.2. когато се очаква концентрация, по-голяма от 0,017 g инвертна захар/100 g проба в анализираната проба, количеството проба, което се взема съгласно процедурата (т. 5.1), се намалява по подходящ начин, а анализираната проба се допълва до 5 g с чиста захароза (т. 4.5);

6.3. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, не превишава 0,005 g на 100 g от пробата.

7. Забележка. Стойността (виж т. 4.4) се разделя на 2,889, за да се превърне °S в поляриметрични дъгови градуси (мерителни епруветки от 200 mm; светлинен източник, състоящ се от натриева лампа; инструментът трябва да се инсталира в стая, където температурата се поддържа близо до 20°С).

Метод за определяне съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертна захар, декстрозен еквивалент или D-глюкоза

(метод на Лъф - Скурл)

1. Определение: "Редуциращи захари, изразени като инвертни захари, D-глюкоза или декстрозен еквивалент" е съдържанието на редуциращи захари, изразено или изчислено като инвертна захар, D-глюкоза или декстрозен еквивалент, определени чрез метода на Лъф - Скурл.

2. Обхват и област на приложение: по метода на Лъф - Скурл се определят:

2.1. съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертна захар, във:

2.1.1. захарен разтвор;

2.1.2. разтвор на бяла захар;

2.1.3. разтвор на инвертна захар;

2.1.4. разтвор на бяла инвертна захар;

2.1.5. сироп на инвертна захар;

2.1.6. сироп на бяла инвертна захар;

2.2. съдържанието на редуциращи захари, изразено и изчислено (на сухо вещество) като декстрозен еквивалент, във:

2.2.1. глюкозен сироп;

2.2.2. дехидратиран глюкозен сироп;

2.3. съдържанието на редуциращи захари, изразено като D-глюкоза, във:

2.3.1. декстроза монохидрат;

2.3.2. безводна декстроза.

3. Принцип: редуциращите захари в пробата (избистрена, ако е необходимо) се нагряват до точката на кипене при стандартизирани условия с меден II разтвор, който частично се редуцира до мед I; след това излишната мед II се определя йодометрично.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. разтвор на Карез I: разтварят се 21,95 g цинков ацетат дихидрат (Zn(CH₃COO)₂.2H₂O) (или 24 g цинков ацетат трихидрат (Zn(CH₃COO)₂.3H₂O) и 3 ml ледена оцетна киселина във вода и се долива до 100 ml с вода;

4.2. разтвор на Карез II: разтварят се 10,6 g калиев хексацианоферат II трихидрат K₄[Fe(CN)₆].3H₂O във вода и се долива до 100 ml с вода;

4.3. реактив на Лъф - Скурл: приготвят се следните разтвори:

4.3.1. меден II сулфатен разтвор: разтварят се 25 g несъдържащ желязо меден II сулфат пентахидрат (CuSO₄.5H₂O) в 100 ml вода;

4.3.2. разтвор на лимонена киселина: разтварят се 50 g монохидрат на лимонената киселина (С₆Н₈О₇.Н₂О) в 50 ml вода;

4.3.3. разтвор на натриев карбонат: разтварят се 143,8 g безводен натриев карбонат (Na₂CO₃) в около 300 ml топла вода и се оставя да се охлади;

4.3.4. разтворът на лимонената киселина (т. 4.3.2) се добавя към разтвора на натриевия карбонат (т. 4.3.3) в мерителна колба от един литър, като леко се разклаща; разклаща се, докато отделянето на газове спре, и след това се добавя разтворът на меден II сулфат (т. 4.3.1) и се долива до 1000 ml с вода; разтворът се оставя да престои едно денонощие и след това, ако е необходимо, се филтрира; проверява се моларността на получения реактив по метода, описан в т. 5.1 (Cu 0,1 mol/L; Na₂CO₃ 1 mol/L);

4.4. разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 mol/L;

4.5. разтвор на нишесте: към един литър кипяща вода се добавя суспенсия от 5 g разтворимо нишесте в 30 ml вода; вари се 3 минути, оставя се да се охлади и се добавя, ако е необходимо, 10 mg живачен II йодид като консервант;

4.6. сярна киселина, 3 mol/L;

4.7. разтвор на калиев йодид, 30 % (w/v);

4.8. пемза на парченца, варени в солна киселина, промити напълно от киселината с вода и след това изсушени;

4.9. изопентанол;

4.10. натриев хидроксид, 0,1 mol/L;

4.11. солна киселина, 0,1 mol/L;

4.12. фенолфталинов разтвор, 1 % (w/v) в етанол;

4.13. конична колба с обратен хладник;

4.14. хронометър.

5. Начин на работа:

5.1. стандартизиране на реактива на Лъф - Скурл (т. 4.3):

5.1.1. към 25 ml от реактива на Лъф - Скурл (т. 4.3) се добавят 3 g калиев йодид и 25 ml 3 mol/L сярна киселина (т. 4.6); титрува се с 0,1 mol/L натриев тиосулфат (т. 4.4); като индикатор се използва разтворът на нишесте (т. 4.5), добавен към края на титруването; когато обемът на използвания 0,1 mol/L натриев тиосулфат не е 25 ml, реактивът трябва да се освежи;

5.1.2. пипетират се 10 ml от реактива в мерителна колба от 100 ml и се разрежда до обема с вода; в конична колба се пипетират 10 ml от разредения реактив в 25 ml 0,1 mol/L солна киселина (т. 4.11) и се загряват в продължение на един час в кипяща водна баня; охлажда се, долива се до първоначалния обем с прясно кипнала вода и се титруват с 0,1 mol/L натриев хидроксид (т. 4.10), като за индикатор се използва фенолфталин (т. 4.12); обемът на използвания 0,1 mol/L натриев хидроксид (т. 4.10) трябва да бъде между 5,5 и 6,5 ml;

5.1.3. титруват се 10 ml от разредения реактив (т. 5.1.2) с 0,1 mol/L солна киселина (т. 4.11), като за индикатор се използва фенолфталеин (т. 4.12); еквивалентният пункт се характеризира с изчезването на виолетовия цвят; обемът на използваната 0,1 mol/L солна киселина (т. 4.11) нормално варира между 6,0 и 7,5 ml;

5.1.4. рН на реактива на Лъф - Скурл е между 9,3 и 9,4 при 20°С;

5.2. приготвяне на разтвора:

5.2.1. претеглят се 5 g от пробата с точност до 1 mg и се прехвърлят с 250 ml вода в мерителна колба от 250 ml; избистря се, ако е необходимо, като се добавя 5 ml разтвор на Карез I (т. 4.1), последван от 5 ml разтвор на Карез II (т. 4.2); след всяко добавяне се разклаща; долива се до 250 ml с вода; разклаща се добре; ако е необходимо, се филтрира;

5.2.2. разтворът (т. 5.2.1) се разрежда така, че 25 ml от разтвора да съдържат не по-малко от 15 mg и не повече от 60 mg редуциращи захари, изразени като глюкоза;

5.3. титруване по метода Лъф - Скурл: пипетират се 25 ml от реактива на Лъф - Скурл (т. 4.3) в конична колба от 300 ml (т. 4.13); пипетират се 25 ml от захарния разтвор (т. 5.2.2) в коничната колба и се прибавят две парченца пемза (т. 4.8); обратен хладник се поставя на конична колба (т. 4.13) и апаратът веднага се поставя върху азбестова мрежа над бунзенова горелка; горелката има отвор в азбестовата част с диаметър, равен на основата на колбата; течността се нагрява до точката на кипене за около две минути и кипенето продължава бавно в продължение точно на 10 минути; охлажда се незабавно в студена вода и след 5 минути се титрува, както следва: добавят се 10 ml от разтвора на калиевия йодид (т. 4.7), след това незабавно се добавя внимателно (поради отделяне на газове) 25 ml 3 mol/L сярна киселина (т. 4.6); титрува се с 0,1 mol/L разтвор на натриев тиосулфат (т. 4.4), докато разтворът почти се обезцвети, и след това се добавят (като индикатор) няколко милилитра разтвор на нишесте (т. 4.5) - титруването продължава до изчезване на синия цвят; извършва се контролен тест, при което се използват 25 ml вода, която замества 25 ml захарен разтвор (т. 5.2.2).

6. Изразяване на резултатите:

6.1. формула и метод на изчисляване: от таблицата се намира (когато е необходимо, като се интерполира) масата на глюкозата или на инвертираната захар в милиграми, което съответства на разликата между отчитанията на двете титрувания, изразени в ml 0,1 mol/L натриев тиосулфат; резултатът се изразява, превърнат в инвертна захар или D-глюкоза, като процент (w/w) от сухото вещество;

6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две титрувания, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, нормално не превишава 0,2 ml.

Забележка. С цел да се намали образуването на пяна, преди подкиселяването със сярна киселина, се добавя малко количество (около 1 ml) изопентанол (т. 4.9).

Таблица на стойностите съгласно реактива на Лъф - Скурл

Метод за определяне съдържанието на редуциращи захари, изразени като инвертна захар

(модификация на метода на постоянния обем на Лейн и Ейнън)

1. Определение: "Редуциращи захари, изразени като инвертна захар" е съдържанието на редуциращи захари, изразено като инвертна захар, определено чрез модификация на метода на постоянния обем на Лейн и Ейнън.

2. Обхват и област на приложение: по модификация на метода на постоянния обем на Лейн и Ейнън се определя съдържанието на редуциращи захари, изразено като инвертна захар, във:

2.1. разтвор на захар;

2.2. разтвор на бяла захар;

2.3. разтвор на инвертна захар;

2.4. разтвор на бяла инвертна захар;

2.5. инвертен захарен сироп;

2.6. сироп от бяла инвертна захар.

3. Принцип: разтворът на пробата се титрува при точката на кипене спрямо определен обем на разтвор на Фелинг, като се използва метиленово синьо за вътрешен индикатор.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. разтвор на Фелинг:

4.1.1. разтвор А: разтварят се 69,3 g меден II сулфат пентахидрат (CuSO₄.5H₂O) във вода и се долива до 1000 ml;

4.1.2. разтвор Б: разтварят се 346,0 g двоен натриево-калиев тартарат тетрахидрат (KNaC₄H₄O₆.4H₂O) и 100 g натриев хидроксид във вода и се долива до 1000 ml; бистрият разтвор трябва да се декантира от утайки, които понякога могат да се образуват.

Забележка. Тези два разтвора трябва да се съхраняват в бутилки от кафяво или янтарно стъкло;

4.2. разтвор на натриев хидроксид, 1 mol/L;

4.3. стандартен разтвор на инвертна захар: разтварят се 23,750 g чиста захароза в около 120 ml вода в градуирана колба от 250 ml, добавят се 9 ml солна киселина (ζ = 1,16) и престоява 8 дни при стайна температура; разтворът се долива до 250 ml и се проверява дали е завършила хидролизата с поляриметър или захаромер, отчитащи в епруветка от 200 mm; показанието трябва да бъде 11,80°±0,05°S (виж т. 7); пипетират се 200 ml от този разтвор в градуирана колба от 2000 ml; разрежда се с вода и докато се разклаща (за да се избегне излишна локална алкалност), се добавят 71,4 ml разтвор на натриев хидроксид (1 mol/L) (т. 4.2), в който е разтворена 4 g бензоена киселина; долива се до 2000 ml, за да се получи 1 g/100 ml разтвор на инвертна захар; този разтвор трябва да има рН приблизително 3; този стабилен концентриран разтвор трябва да се разрежда само непосредствено преди употреба; за да се изготви 0,25 g/100 ml разтвор на инвертна захар, градуирана колба от 250 ml се напълва до отметката с изходния инвертен разтвор 1 g/100 ml при 20°С; съдържанието на тази колба се прехвърля в градуирана колба от 1000 ml и се разрежда до отметката с вода отново при 20°С;

4.4. разтвор на метиленово синьо, 1 g/100 ml;

4.5. лабораторни колби с тясно гърло за изваряване от 500 ml;

4.6. бюрета от 50 ml с кранче и накрайник, градуирана през 0,05 ml;

4.7. пипети, градуирани от 20, 25 и 50 ml;

4.8. мерителни колби с една отметка от 250, 1000 и 2000 ml;

4.9. подгряващо устройство, подходящо за поддържане на кипене съгласно условията по т. 5.1, което позволява наблюдаването на промяната на цвета в еквивалентния пункт, без да е необходимо да се отстранява кипящата колба (т. 4.5) от източника на топлина;

4.10. хронометър, показващ най-малко в рамките на една секунда.

5. Начин на работа:

5.1. стандартизиране на разтвора на Фелинг:

5.1.1. пипетират се 50 ml от разтвор Б (т. 4.1.2) и след това 50 ml от разтвор А (т. 4.1.1) в чиста суха Бехерова чаша и се смесват добре;

5.1.2. бюретата се изплаква и се напълва с 0,25 % стандартен разтвор на инвертна захар (0,25 g/100 ml) (т. 4.3);

5.1.3. пипетира се 20 ml аликвотна част от смесените разтвори А и Б (т. 5.1.1) в колба за изваряване от 500 ml (т. 4.5); към нея се добавят 15 ml вода; добавят се 39 ml разтвор на инвертна захар от бюретата, малко количество гранули против кипене с енергично отделяне на пара (с подскачане на съда) и съдържанието на колбата се смесва с леко разклащане;

5.1.4. колбата и съдържанието ѝ се нагряват до кипене и се оставя да ври точно две минути; колбата не трябва да се отстранява от източника на топлина по време на останалата част от процедурата, нито да спира кипенето; добавят се три или четири капки разтвор на метиленово синьо (т. 4.4) в края на двеминутното кипене: разтворът трябва да придобие син цвят;

5.1.5. продължава се стандартизирането чрез добавяне на малки порции на стандартния разтвор на инвертна захар от бюретата, първоначално по 0,2 ml, след това по 0,1 ml и накрая на единични капки до достигане на еквивалентния пункт; той се определя, когато синият цвят, придаван от метиленовото синьо, изчезне; тогава разтворът приема червеникав цвят, дължащ се на суспензията на меден I оксид;

5.1.6. еквивалентният пункт трябва да се достигне в края на трите минути от момента, когато разтворът започва да кипи; крайният титър V₀ се получава между 39,0 и 41,0 ml; когато V₀ е извън тези граници, концентрацията на мед в разтвора на Фелинг (т. 4.1.1) се коригира, след което процесът на стандартизиране се повтаря;

5.2. приготвяне на разтвори на пробата: концентрацията на разтвора за изпитване на пробата трябва да бъде такава, че да съдържа между 250 и 400 mg инвертна захар на 100 ml;

5.3. предварителен опит:

5.3.1. целта на извършване на предварителен опит е да се определи количеството вода, което следва да се добави към 20 ml от смесените разтвори А и Б, така че то да е достатъчно, за да се гарантира получаването на краен обем от 75 ml след титруването; извършва се процедурата по т. 5.1.4, с изключение на това, че вместо стандартния разтвор на инвертна захар се използва разтвор на пробата, т.е. 25 ml от разтвора на пробата се добавя в колбата от бюретата; добавят се 15 ml вода, разтворът се оставя да кипи две минути и след това се титрува до достигане на еквивалентния пункт, както е описано в т. 5.1.5;

5.3.2. когато след добавянето на разтвора на метиленово синьо червеникавият цвят е устойчив, използваният разтвор на пробата е твърде концентриран; в този случай опитът не се зачита, а се повтаря, като се използва разтвор с по-ниска концентрация; ако са необходими повече от 50 ml от разтвора на пробата, за да се получи червеникав цвят, трябва да се използва разтвор на пробата с по-висока концентрация; изчислява се количеството вода, което трябва да се добави, като се извадят обемите на смесените разтвори на Фелинг (20 ml) и на разтвора на пробата от 75 ml;

5.4. окончателен анализ на разтвора на пробата:

5.4.1. в колбата за изваряване се пипетират 20 ml от смесения разтвор на Фелинг и количеството вода, определено в т. 5.3;

5.4.2. прибавя се от бюретата наблюдаваният титър на разтвора на пробата (както е определен в т. 5.3), намален с 1 ml; добавят се няколко гранули против кипене с енергично отделяне на пара, съдържанието на колбата се смесва чрез леко разклащане, кипва се и се титрува, както преди това (т. 5.3); еквивалентният пункт нормално се достига една минута след добавянето на разтвора на метиленово синьо; крайният титър = V₁.

6. Изразяване на резултатите:

6.1. формула и метод на изчисляване: съдържанието на редуциращи захари в пробата, изчислени като инвертна захар, се получава от:

където:

С е концентрацията на разтвора на изпитваната проба в g на 100 ml;

V₀ - обемът в ml на стандартния инвертен разтвор, използван при стандартизационното титруване;

V₁ - обемът в ml на разтвора на изпитваната проба, използван при точния анализ в т. 6.4.2;

f - корекционeн коефициент, който отчита концентрацията на захароза в разтвора на изпитваната проба; стойностите са показани в таблицата:

Таблица

Корекциите за различно съдържание на захароза в разтвора на изпитваната проба може да се изчислят от таблицата чрез интерполация.

Забележка. Приблизителната концентрация на захароза може да се намери чрез изваждане на концентрацията на разтворените твърди вещества, която се дължи на инвертната захар (f е оценен за целите на това изчисление на 1,0), от общата концентрация на разтворени твърди вещества, изразена като захароза, получена от рефракционния индекс, като се приложи методът по приложение № 3;

6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, не превишава 1,0 % от тяхното средноаритметично.

7. Забележка. Стойността (виж т. 4.3) се разделя на 2,889, за да се превърне °S в поляриметрични дъгови градуси (мерителни епруветки от 200 mm; светлинен източник, състоящ се от натриева лампа; инструментът трябва да се инсталира в стая, където температурата може да се поддържа близо до 20°С).

Метод за определяне съдържанието на редуциращи захари, изразено като декстрозен еквивалент

(константа на Лейн и Ейнън)

1. Определения:

1.1. "Редуцираща способност" е съдържанието на редуцираща захар, определено по метода константа на Лейн и Ейнън, изразено като безводна декстроза (D-глюкоза) и изчислено като тегловен процент от пробата;

1.2. "Декстрозен еквивалент" е редуциращата способност, изчислена като тегловен процент от сухото вещество в пробата.

2. Обхват и област на приложение: по метода константа на Лейн и Ейнън се определя декстрозен еквивалент на:

2.1. глюкозен сироп;

2.2. дехидратиран глюкозен сироп;

2.3. декстроза монохидрат;

2.4. безводна декстроза.

3. Принцип: изпитваният разтвор се титрува при температурата на кипене спрямо специфичен обем от смесен разтвор на Фелинг при точно определени условия, като за вътрешен индикатор се използва метиленово синьо.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. разтвор на Фелинг:

4.1.1. разтвор А: разтварят се 69,3 g меден II сулфат пентахидрат (CuSO₄.5H₂O) във вода и се долива до обема в мерителна колба от 1000 ml;

4.1.2. разтвор Б: разтварят се 346,0 g двоен натриев калиев тартарат тетрахидрат (KNaC₄H₄O₆.4H₂O) и 100 g натриев хидроксид във вода; долива се до отметката в мерителна колба от 1000 ml; бистрият разтвор се декантира от утайки, които могат периодично да се образуват.

Забележка. Тези два разтвора (т. 4.1.1 и 4.1.2) трябва да се съхраняват в бутилки от кафяво или янтарно стъкло;

4.1.3. приготвяне на смесен разтвор на Фелинг: пипетират се 50 ml от разтвор Б (т. 4.1.2) и след това 50 ml от разтвор А (т. 4.1.1) в чиста суха Бехерова чаша и се смесват добре.

Забележка. Смесеният разтвор на Фелинг се приготвя и стандартизира всеки ден (т. 5.1);

4.2. безводна декстроза (D-глюкоза) (C₆H₁₂O₆): това вещество трябва да се изсуши преди използване във вакуумна сушилня при 100±1°С или по-ниска температура в продължение на 4 часа и вътрешно налягане приблизително 10 kРа (103 mbar);

4.3. стандартен разтвор на декстроза, 0,600 g/100 ml: претегля се с точност до 0,1 mg 0,6 g безводна декстроза (т. 4.2), разтваря се във вода, разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба от 100 ml (т. 4.8), разрежда се до отметката и се смесва; този разтвор трябва да се приготвя пресен всеки ден;

4.4. разтвор на метиленово синьо, 0,1 g/100 ml: разтварят се 0,1 g метиленово синьо в 100 ml вода;

4.5. лабораторни колби с тясно гърло за изваряване, 250 ml;

4.6. бюрета, 50 ml, с кранче и накрайник, градуирана през 0,05 ml;

4.7. пипети с една отметка, 25 и 50 ml;

4.8. мерителни колби с една отметка, 100 и 500 ml;

4.9. подгряващо устройство, подходящо за поддържане на кипенето съгласно условията, описани в т. 5.1, което позволява наблюдаването на промяната на цвета в еквивалентния пункт, без да е необходимо да се отстранява кипящата колба (т. 4.5) от източника на топлина (виж т. 5.1, забележка 3);

4.10. хронометър, показващ най-малко до най-близката секунда.

5. Начин на работа:

5.1. стандартизиране на разтвора на Фелинг:

5.1.1. пипетират се 25 ml от разтвора на Фелинг (т. 4.1.3) в чиста, суха колба за изваряване;

5.1.2. напълва се бюретата (т. 4.6) със стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3) и се коригира менискусът на нулевата отметка;

5.1.3. в колбата за изваряване (т. 4.5) се добавят 18 ml стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3) от бюретата; колбата се разклаща, за да се смеси съдържанието;

5.1.4. колбата за изваряване се поставя на подгряващото устройство (т. 4.9), настроено преди това така, че кипенето да започне след 120±15 секунди; подгряващото устройство не трябва повече да се настройва през целия процес на титруване (виж забележка 1);

5.1.5. когато започне кипенето, хронометърът се пуска от нула;

5.1.6. съдържанието на колбата се кипва за 120 секунди, измерени с хронометъра; към края на този период се добавя 1 ml от разтвора на метиленово синьо (т. 4.4);

5.1.7. след като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), започва добавянето от бюретата (т. 5.1.2) в кипящата колба (т. 4.5) на стандартния декстрозен разтвор на малки количества от 0,5 ml, докато цветът на метиленовото синьо изчезне (виж забележки 2 и 3); записва се общото количество на добавения стандартен декстрозен разтвор, включително предпоследното добавено количество от 0,5 ml (Х ml);

5.1.8. повтарят се т. 5.1.1 и 5.1.2;

5.1.9. прелива се в кипящата колба (т. 4.5) от бюретата обем стандартен декстрозен разтвор, равен на (Х - 0,3) ml;

5.1.10. повтарят се т. 5.1.4, 5.1.5 и 5.1.6;

5.1.11. след като кипенето е продължило 120 секунди (измерени с хронометъра), започва да се добавя в кипящата колба (т. 4.5) стандартен декстрозен разтвор от бюретата, първоначално на малки количества от 0,2 ml и накрая на капки, докато цветът на метиленовото синьо изчезне; към края на това действие времето между две последователни добавяния на стандартен декстрозен разтвор трябва да бъде от 10 до 15 секунди; тези добавяния трябва да завършат в рамките на 60 секунди, което прави общо време на кипене, не по-продължително от 180 секунди; за да се постигне това, може да е необходимо трето титруване с малко по-голямо и подходящо коригирано първоначално добавяне на стандартен декстрозен разтвор (т. 5.1.9);

5.1.12. записва се обемът (V₀ ml) на стандартния декстрозен разтвор, използван до еквивалентния пункт на крайното титруване (виж забележка 4);

5.1.13. V₀ трябва да е между 19,0 и 21,0 ml от стандартния декстрозен разтвор (т. 4.3); ако V₀ е извън тези граници, по подходящ начин се коригира концентрацията на разтвора А на Фелинг (т. 4.1.1) и се повтаря процесът на стандартизиране;

5.1.14. тъй като стойността на V₀ е известна с точност, при всекидневното стандартизиране на смесения разтвор на Фелинг е необходимо само едно титруване, като се използва първоначално добавяне на (V₀ - 0,5) ml стандартен декстрозен разтвор.

Забележки:

1. След като кипенето вече е започнало, е необходимо отделянето на пара да е енергично и непрекъснато през целия процес на титруване, като по този начин се предотвратява в максимална възможна степен влизането на въздух в колбата за титруване с последващо повторно окисляване на нейното съдържание.

2. Изчезването на цвета на метиленовото синьо най-добре се вижда чрез наблюдаване на горните слоеве и менискуса на съдържимото в колбата за титруване, тъй като те ще са относително свободни от утаен червен меден I оксид. Изчезването на цвета се вижда по-добре на непряка светлина. Полезно е да се постави бял екран зад колбата за титруване.

3. По време на определянето бюретата трябва да бъде изолирана колкото е възможно по-добре от източника на топлина.

4. Тъй като винаги трябва да се отчита субективният фактор, всеки оператор трябва да осъществява свое стандартизационно титруване и да използва своя стойност на V₀ при изчисленията (т. 6.1);

5.2. предварително изпитване на приготвената проба:

5.2.1. с изключение на случаите, когато редуциращата способност (т. 1.1) на приготвената проба е приблизително известна, е необходимо предварително изпитване, за да се намери приблизителната ѝ стойност, което позволява да бъде изчислена масата на частта за изпитване (т. 5.3); изпитването се провежда по следния начин:

5.2.2. приготвя се 2 % w/v разтвор на пробата, "Z" има приблизително изчислена стойност;

5.2.3. както по т. 5.1.2, като се използва разтворът на пробата (т. 5.2.2) вместо стандартен декстрозен разтвор;

5.2.4. както по т. 5.1.1;

5.2.5. както по т. 5.1.3, като се използват 10,0 ml от разтвора на пробата вместо 18,0 ml стандартен декстрозен разтвор;

5.2.6. както по т. 5.1.4;

5.2.7. нагрява се съдържанието на колбата до кипене; добавя се 1 ml разтвор на метиленово синьо (т. 4.4);

5.2.8. веднага след започване на кипенето се включва хронометърът (т. 4.10) от нулата и се започва добавянето в колбата на разтвора на пробата от бюретата на малки количества от по 1,0 ml на интервали от приблизително 10 секунди до изчезването на синия цвят на метиленовото синьо; записва се общият обем на добавения разтвор на пробата, включително до предпоследното добавяне (Y ml);

5.2.9. "Y" не превишава 50 ml; когато стойността бъде надвишена, следва да се увеличи концентрацията на разтвора в пробата, след което титруването се повтаря;

5.2.10. приблизителната редуцираща способност на приготвената проба като тегловен процент се изчислява чрез:

5.3. част за анализиране: претегля се с точност до 0,1 mg част от приготвената проба (mg), която съдържа между 2,85 и 3,15 g редуциращи захари, изразени като безводна декстроза (D-глюкоза), като в изчислението се използва или приблизителното число за редуциращата способност (т. 1.1), или приблизителното число, получено по т. 5.2.10;

5.4. разтвор за анализ: разтваря се частта за анализ във вода и се долива до 500 ml в мерителна колба;

5.5. определяне:

5.5.1. както по т. 5.1.1;

5.5.2. напълва се бюретата (т. 4.6) с разтвора за анализ (т. 5.4) и се коригира менискусът до нулевата отметка;

5.5.3. от бюретата в кипящата колба се добавят 18,5 ml разтвор за анализ; колбата се разклаща, за да се смеси съдържанието;

5.5.4. както по т. 5.1.4;

5.5.5. както по т. 5.1.5;

5.5.6. както по т. 5.1.6;

5.5.7. както по т. 5.1.7, като се използва разтворът за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор;

5.5.8. както по т. 5.1.8;

5.5.9. както по т. 5.1.9, като се използва разтворът за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор;

5.5.10. както по т. 5.1.10;

5.5.11. както по т. 5.1.11, като се използва разтворът за анализ вместо стандартен декстрозен разтвор;

5.5.12. записва се обемът (V₁) на разтвора за анализ, използван до еквивалентния пункт на крайното титруване;

5.5.13. V₁ трябва да е между 19,0 и 21,0 ml; ако V₁ е извън тези граници, концентрацията на разтвора за изпитване се коригира по подходящ начин и се повтарят т. 5.5.1 - 5.5.12;

5.5.14. извършват се две определяния на същия разтвор за анализ;

5.6. съдържание на сухо вещество: определя се съдържанието на сухо вещество на приготвената проба по метода по приложение № 2.

6. Изразяване на резултатите:

6.1. формули и метод на изчисление:

6.1.1. редуцираща способност: редуциращата способност, изчислена като тегловен процент от приготвената проба, се описва чрез:

където:

V₀ е обемът в ml на стандартен декстрозен разтвор (т. 4.3), използван при стандартизационното титруване (т. 5.1);

V₁ - обемът в ml на разтвора за анализ (т. 5.4), използван при определящото титруване (т. 5.5);

М - масата в грамове на частта за анализ (т. 5.3), използвана за приготвянето на 500 ml разтвор за анализ;

6.1.2. декстрозен еквивалент: декстрозният еквивалент, изчислен като тегловен процент на сухо вещество в приготвената проба, се изчислява с формулата:

RP е редуциращата способност, изчислена като тегловен процент от приготвената проба (т. 6.1.1);

D - съдържанието на сухо вещество в приготвената проба като тегловен процент;

6.1.3. като резултат се взема средноаритметичното на двете определяния, при условие че изискването относно повторяемост (т. 6.2) е изпълнено;

6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, не трябва да превишава 1,0 % от тяхното средноаритметично.

Метод за определяне на поляризация

1. Определение: "Поляризация" е въртене на равнината на поляризираната светлина от захарен разтвор, получен от 26 g захар в 100 ml, поставен в епруветка с дължина 200 mm.

2. Обхват и област на приложение: по метода за определяне на поляризация се определя поляризацията на:

2.1. полубяла захар;

2.2. захар или бяла захар;

2.3. рафинирана бяла захар или екстра бяла захар.

3. Принцип: поляризацията се определя чрез използване на захаромер или поляриметър съгласно условията, описани в този метод.

4. Реактиви и апаратура:

4.1. избистрящ реактив: разтвор на основен оловен ацетат; добавят се 560 g сух основен оловен ацетат към около 1000 ml прясно кипнала вода; сместа се кипва за около 30 минути и след това се оставя в покой едно денонощие; течността се декантира и се разрежда с прясно кипнала вода, за да се получи разтвор с плътност 1,25 g/ml при 20°С; този разтвор следва да се пази от контакт с въздух;

4.2. диетилов етер;

4.3. захаромер, градуиран за нормално тегло от 26 g захароза, или поляриметър; този инструмент трябва да се инсталира в стая, където температурата може да се поддържа близо до 20°С; инструментът се калибрира с помощта на стандартни кварцови плочи;

4.4. източник на светлина, състоящ се от натриева лампа;

4.5. прецизни полярометрични епруветки с дължина 200 mm; грешката не трябва да превишава ±0,02 mm;

4.6. аналитични везни с точност до 0,1 mg;

4.7. индивидуално калибрирани мерителни колби със запушалки от 100 ml; колби с действителен обем в обхвата 100,00±0,01 ml могат да бъдат използвани без корекции; колби с обем извън тези граници трябва да се използват с подходяща корекция, за да се коригира обемът до 100 ml;

4.8. водна баня с постоянно поддържана температура 20±0,1°С.

5. Начин на работа:

5.1. приготвяне на разтвора: претеглят се колкото е възможно по-бързо 26±0,002 g от пробата и се прехвърлят количествено в мерителна колба от 100 ml (т. 4.7) с приблизително 60 ml вода; разтваря се чрез разклащане, но без загряване; когато е необходимо избистряне, се добавя 0,5 ml оловен ацетат (т. 4.1); разтворът се смесва чрез въртене на колбата и изплакване на стените на колбата, докато обемът е такъв, че менискусът е около 10 mm под калибриращата отметка; колбата се поставя във водната баня с постоянно поддържана температура 20±0,1°С, докато температурата на захарния разтвор достигне постоянна стойност; образувани мехури на повърхността на течността се отстраняват с капка диетилов етер (т. 4.2); долива се до обема с вода; запушва се и се разбърква старателно чрез обръщане на колбата поне три пъти; оставя се в покой в продължение на 5 минути;

5.2. поляризация: при всички следващи операции се поддържа температура 20±1°С:

5.2.1. апаратът се нулира;

5.2.2. пробата се филтрира през филтърна хартия; изхвърлят се първите 10 ml от филтрата; събират се следващите 50 ml от филтрата;

5.2.3. поляриметричната епруветка двукратно се промива с разтвора на пробата, която ще се изследва (т. 5.2.2);

5.2.4. при 20±0,1°С епруветката внимателно се напълва с разтвора, който ще се изследва; отстраняват се всички въздушни мехури при постепенното преминаване на крайната плоча на място; напълнената епруветка се поставя в гнездото на инструмента;

5.2.5. отчита се ротацията в границите на 0,05°S или 0,02 ъглови градуси; повтаря се още четири пъти; взема се средноаритметичното на петте отчитания.

6. Изразяване на резултатите:

6.1. формула и метод на изчисляване: резултатите се изразяват в градуси S до най-близкия 0,1°S; за превръщане на ъгловите градуси в градуси S се използва следната формула:

1°S = ъглови градуси x 2,889;

6.2. повторяемост: разликата между резултатите от две определяния, когато са извършени едновременно или в бърза последователност върху същата проба от един аналитик при същите условия, и всяко представляващо средноаритметичното на 5 отчитания не трябва да превишава 0,1°S.