НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9 НОЕМВРИ 2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

В сила от 18.11.2022 г.

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2022г., изм. и доп. ДВ. бр.3 от 10 Януари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 1 Март 2024г.

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят:

1. показателите на енергийните характеристики (EPB показатели) и изискванията към енергийните характеристики на сградите;

2. националната изчислителна методика за оценка на енергийните характеристики на сградите;

3. скалата на класовете на енергопотребление с числови граници за различни по предназначение категории сгради и минималните изисквания за енергийна ефективност в съответствие със скалата за съответната категория сгради;

4. изискванията за енергийна ефективност към инвестиционните проекти на сгради.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага при:

1. проектиране на нови жилищни сгради и нови сгради за обществено обслужване;

2. проектиране, свързано с постигане на изискванията за енергийна ефективност при основно обновяване, основни ремонти, преустройства, реконструкции, надстрояване и пристрояване на съществуващи сгради;

3. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти с изискванията за енергийна ефективност на сградите;

4. обследване и сертифициране за енергийна ефективност на сгради съгласно изискванията, определени в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ);

5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) изчисляване на енергийните характеристики на производствени сгради, за които националната методика по чл. 1, т. 2 може да се приложи в случаите, в които са поставени изисквания за поддържане на микроклимат с определени параметри;

6. проектиране и обследване за енергийна ефективност на сгради - културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото подобряването на енергийните характеристики на ограждащите елементи и/или на техническите системи в тези сгради не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградите.

(2) Наредбата може да се прилага за постигане на частични енергийни характеристики на сгради, които не подлежат на сертифициране по чл. 32, ал. 5 от ЗЕЕ и по чл. 38, ал. 1 от ЗЕЕ, когато това е предвидено със заданието за проектиране или по желание на възложителя.

(3) Наредбата не се прилага за:

1. спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки на допълващото застрояване по смисъла на чл. 20, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);

2. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства и ремонти на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които извършваните строителни и монтажни работи (СМР) по елементи на конструкцията и/или по системите за поддържане на микроклимата не променят енергийните им характеристики спрямо състоянието преди ремонта.

Чл. 3. (1) Енергийните характеристики на сгради се изчисляват с цел:

1. определяне на нивото на потребление на енергия и съответстващия му клас по скалата на класовете за енергопотребление, вкл. за издаване на сертификати за енергийни характеристики на сгради;

2. оценяване на съответствието на инвестиционни проекти на сгради с изискванията към енергийните характеристики;

3. оценка на постигнатите енергийни спестявания в сгради.

(2) Обект на оценка на енергийните характеристики могат да бъдат самостоятелна сграда, блок-секции в сграда или обособена част от сграда, както е определена в ЗЕЕ.

Чл. 4. Наредбата се прилага едновременно с нормативните актове за изпълнение на изискванията по чл. 169, ал. 1 от ЗУТ, вкл. други специфични изисквания към сгради, определени съгласно нормативен акт.

Чл. 5. (1) Енергийните характеристики на сградите в България се оценяват по единна национална изчислителна методика съгласно приложение № 1 от наредбата.

(2) Методиката от приложение № 1 се прилага задължително за всички сгради, които подлежат на сертифициране за енергийна ефективност съгласно ЗЕЕ.

(3) Методиката от приложение № 1 може да се прилага за производствени сгради, които не подлежат на сертифициране за енергийна ефективност, но за които в нормативен акт, в задание за проектиране и/или поради условия на технологичния режим, се изисква поддържане на микроклимат с определени параметри (производствени сгради, които са част от промишлена система). В тези случаи методиката се прилага, при условие че входните данни, както и специфичните проектни или експлоатационни условия не противоречат на граничните условия на изчислителния метод и не оказват влияние върху точността на метода.

Чл. 6. Нормативните параметри на микроклимата в сградите, правилата и изискванията към техническите системи, които ги осигуряват и поддържат, се приемат съгласно изискванията на тази наредба, Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и други наредби, които определят специфични изисквания за проектиране на сгради в зависимост от тяхното предназначение.

Чл. 7. При оценката на енергийните характеристики на сградите се предвиждат строителни продукти, които отговарят на изискванията на хармонизираните технически спецификации от обхвата на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ, L 88, 4.4.2011 г.) и Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.).

Глава втора.
ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ. СКАЛА С КЛАСОВЕ НА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ. НОРМИ И ПРАВИЛА ЗА ПОСТИГАНЕ НА СЪОТВЕТСТВИЕ

Раздел I.
Показатели на енергийни характеристики на сградите

Чл. 8. Показателите на енергийните характеристики на сградите се изчисляват или измерват като количествени числови стойности, характеризиращи енергийно преобразуване или потребление на енергия.

Чл. 9. В зависимост от характера на оценката за енергийно потребление показателите на енергийните характеристики на сградите биват частични и общи и се класифицират в три основни групи:

1. група 1 - частични показатели, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията и на елементите на системите за осигуряване на микроклимата:

а) коефициент на топлопреминаване през външните стени (U, W/m²K);

б) коефициент на топлопреминаване през прозорците (U, W/m²K);

в) коефициент на топлопреминаване през покрива (U, W/m²K);

г) коефициент на топлопреминаване през пода (U, W/m²K);

д) коефициент на полезно действие на генератора на топлина и/или студ (η, %);

е) коефициент на трансформация на генератора на топлина и/или студ;

ж) коефициент на полезно действие на преноса на топлина от източника до отоплявания и/или охлаждания обем на сградата (η, %);

2. група 2 - частични показатели, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди:

а) топлинни загуби от топлопреминаване към околната среда (kW);

б) топлинни притоци от топлопреминаване от околната среда (kW);

в) специфични топлинни загуби от топлопреминаване (W/m²);

г) специфични топлинни притоци от топлопреминаване (W/m²);

д) топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);

е) специфични топлинни загуби от инфилтрация (W/m²);

ж) общи топлинни загуби/притоци (kW);

з) общи специфични топлинни загуби/притоци (W/m²);

и) топлинна мощност на системата за отопление (kW);

к) годишно потребление на енергия за отопление (kWh);

л) годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh);

м) специфично потребление на енергия за отопление (kWh/m²);

н) специфично потребление на енергия за охлаждане (kWh/m²);

о) топлинна мощност на системата за вентилация (kW);

п) годишен разход на енергия за вентилация (kWh);

р) специфично потребление на енергия за вентилация (kWh/m²);

с) топлинна мощност на системата за гореща вода (kW);

т) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh);

у) специфично потребление на енергия за гореща вода (kWh/m²);

3. група 3 - общи показатели, характеризиращи енергопотреблението на сградата като цяло (общи енергийни характеристики):

а) обща топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW);

б) обща специфична топлинна мощност за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода (kW/m²);

в) обща електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW);

г) обща специфична електрическа мощност за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kW/m²);

д) обща специфична електрическа мощност за уреди, потребяващи енергия (W/m²);

е) общо годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh);

ж) общо специфично годишно потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди (kWh/m²);

з) общо годишно потребление на енергия за отопление и вентилация (Wh/m³.DD).

Чл. 10. (1) В зависимост от начина на определянето им показателите на енергийни характеристики са:

1. изчислени - базирани на изчислени енергийни характеристики по методите на EPB стандарти и/или национални изчислителни методи;

2. измерени - базирани на измерени енергийни характеристики.

(2) В зависимост от целите, за които се извършва оценката на показателите на енергийни характеристики, енергийните характеристики се определят като:

1. проектни енергийни характеристики, изчислени с проектни данни за сградата и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни;

2. енергийни характеристики по "екзекутив", изчислени с данни за сградата след строителството преди въвеждането ѝ в експлоатация и стандартен набор от условия за енергийното потребление и климатични данни;

3. експлоатационни енергийни характеристики, изчислени или измерени при обследване на сградата.

Раздел II.
Енергийни характеристики на сгради и начини на изразяване. Интегриран подход към енергийното потребление на сградата

Чл. 11. (1) Енергийните характеристики на сграда отразяват типичното потребление на енергия на сградата и се определят въз основа на:

1. изчислено енергопотребление - за нови сгради;

2. действително измерено и изчислено енергопотребление - за съществуващи сгради.

(2) При оценката на енергийните характеристики се прилага интегриран подход към: елементите на конструкцията, техническите сградни инсталации, влиянието на обитателите и режимите параметри, вътрешните топлинни източници, параметрите на микроклимата и външните климатични условия.

(3) Енергийните характеристики се оценяват на цялата сграда или на отделни части от нея, които имат различно предназначение. При оценката на енергийните характеристики се спазват условията за сертифициране на цяла сграда или на части от сградата, така както са определени в ЗЕЕ.

Чл. 12. При прилагане на интегриран подход в оценката на енергийните характеристики всяка сграда се разглежда като многосвързана интегрирана система, която потребява енергия. Типичното потребление на енергия е резултат от съвместното влияние на най-малко следните компоненти, които се включват в енергийния баланс на сградата:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. техническите характеристики на ограждащите и вътрешните елементи на конструкцията, в т.ч.:

а) действителни топлинни, оптически и радиационни характеристики: топлинен капацитет, топлопроводност и топлинно съпротивление, енергопреминаване, характеристики на пасивно отопление, охлаждащи компоненти, топлинни мостове;

б) въздухопропускливост;

3. системите за генериране на топлина и студ, ефективностите и загубите в разпределителните мрежи на тези системи (с използване на конвенционални източници на енергия или високотехнологични генерационни системи, вкл. за комбинирано производство на електричество и топлина, в т.ч. основани на оползотворяване на топлината на газ, системи за оползотворяване на енергия от биомаса и други възобновяеми източници, в т.ч. фотоелектрически и топлинни, системи за оползотворяване на топлина и студ от отработен въздух, термопомпи и др.);

4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните им характеристики, ефективности и загуби в разпределителните мрежи;

5. системите за охлаждане (вкл. основани на приложението на иновативни хладилни агенти или основани на използване потенциала на топлина от слънчева енергия или друга високоефективна технология);

6. системите за принудителна вентилация, естествената вентилация чрез инфилтрация и аерация;

7. осветителните инсталации, вкл. вградено осветление, естественото осветление;

8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;

9. вътрешните топлинни условия, включително проектните параметри на вътрешния въздух;

10. външните климатични условия;

11. вътрешните енергийни товари и енергийният разход на оборудване и уреди, потребяващи енергия.

Чл. 13. В зависимост от техническите изисквания, за които е предназначена, енергийната характеристика (ЕР) на дадена сграда може да се определи и изрази по един от следните начини:

1. като частична енергийна характеристика - включваща един от показателите на енергийните характеристики:

EP = P, където

Р е показател, определен по чл. 9;

2. като частична енергийна характеристика - включваща съвкупност от няколко показателя на енергийните характеристики:

EP = {P_j, j = 1, 2, ..., m}, където:

P_j е j-тият показател, определен по чл. 9;

m - общият брой на избраните показатели;

3. като обща (интегрирана) енергийна характеристика за годишно потребление на енергия, базирана на типичното потребление на енергия и изразена като общо или като специфично годишно потребление на енергия (kWh/год./kWh/m².год.):

EP = {P_i, i = 1, 2}, където

P_i е показател по чл. 9, т. 3, подточка "е" или подточка "ж".

Чл. 14. Общата (интегрирана) енергийна характеристика може да се определи като потребна (доставена) енергия и/или като първична енергия за сградата.

Чл. 15. (1) Стойността на енергийната характеристика като потребна енергия се определя на две нива като нетна и като брутна потребна енергия в зависимост от границите на енергийния баланс на сградата съгласно приложение № 1.

(2) Брутната потребна енергия на сграда има екологичен еквивалент, който се определя съгласно формула 3 в част трета от приложение № 1.

Чл. 16. Стойността на енергийната характеристика като първична енергия се определя, като всяка една съставяща на потребната енергия се увеличи със съответстващите ѝ загуби за добив/производство и пренос съгласно формула 4 в част трета от приложение № 1.

Раздел III.
Правила за изработване на скала на класовете на енергопотребление

Чл. 17. (1) Класовете на енергопотребление се изразяват в 7-степенна стъпаловидна скала с фиксирани числови граници на първичната енергия EP_min и EP_max, от най-нисък клас "G" - съответстващ на най-лоша енергийна ефективност, до най-висок клас "A" - съответстващ на най-добра енергийна ефективност.

(2) Скалата на класовете на енергопотребление по ал. 1 се разработва въз основа на научно изследване в съответствие с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.), включително в съответствие с БДС EN ISO 52003-1 "Енергийни характеристики на сгради. Показатели, изисквания, класификация и сертификати. Част 1: "Основни аспекти и приложение на цялостните енергийни характеристики".

(3) Принадлежността на сградата към съответния клас на енергопотребление се установява чрез сравнение на стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата с числовите стойности на границите на класовете съгласно условието:

EP_min ≤ ЕР < EP_max,

където: EP_min и EP_max са съответно минималната и максималната числова стойност на границите за съответния клас на енергопотребление;

ЕР - общата (интегрирана) енергийна характеристика - "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m².год.) на сградата.

(4) Границите на класовете на енергопотребление се определят по правилата в БДС EN ISO 52003-1 на базата на две референтни точки R_s,ref и R_r,ref, определени по метода на оптималните разходи съгласно методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, съгласно условията в таблица 1:

Таблица 1

Клас	Словесно изражение на постигната енергийна ефективност	Определяне на границите EP_min ≤ EP < EP_max
А	Много добра енергийна ефективност - сграда с много добри енергийни характеристики	EP < 0,5.R_r_,ref
B	Сграда с добри енергийни характеристики - добра енергийна ефективност	0,5.R_r _,ref≤ EP < R_r_,ref
C	Средна (по ниво) енергийна ефективност - сграда със задоволителни енергийни характеристики	R_r_,ref ≤ EP < 0,5. (R_r_,ref + R_s_,ref)
D	Подобрена енергийна ефективност - сграда с незадоволителна енергийна ефективност	0,5.(R_r _,ref + R_s_,ref) ≤ EP < R_s_,ref
E	Лоша енергийна ефективност - сграда с лоши енергийни характеристики	R_s_,ref ≤ EP < 1,25.R_s_,ref
F	Най-лоша енергийна ефективност - сграда с най-лоши енергийни характеристики	1,25.R_s _,ref ≤ EP < 1,5.R_s_,ref
G		1,5.R_s,ref ≤ EP

(5) Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради, за които границите на класовете са нормативно определени по методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012, е регламентирана в приложение № 2.

(6) За целите на изчисленията за определяне на общата/интегрирана енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m².год.) и определянето на класа на енергопотребление по скалата от ал. 5 сградите се класифицират в следните категории:

1. жилищни сгради:

а) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи);

б) многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове);

2. нежилищни сгради - сгради за обществено обслужване:

а) административни сгради (офиси);

б) сгради за образование и наука - училища, университети, детски градини и детски ясли;

в) сгради в областта на здравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове;

г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене;

д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно);

е) сгради за спорт;

ж) други видове сгради, потребители на енергия - сгради в областта на културата и изкуствата.

(7) Постигнатата енергийна ефективност на съществуващи сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете (сгради за обществено обслужване в областта на транспорта - жп гари, автогари, сгради на летища и др.), се оценява по скала с индивидуални граници на класовете, които се изчисляват за конкретната сграда, както следва:

1. EP_max,r е индивидуална дясна граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m².год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията и ефективностите на техническите сградни инсталации по действащите технически норми в приложимите нормативни актове към момента на извършване на изчисленията;

2. EP_min,s е индивидуална лява граница на конкретна сграда - общата (интегрирана) енергийна характеристика "специфично годишно потребление на първична енергия" в kWh/m².год., изчислена по методиката от приложение № 1 със стойностите на енергийните характеристики на елементите на конструкцията към момента на проектиране на сградата при първоначалното ѝ изграждане и въвеждане в експлоатация. В този случай ефективностите на генераторите на топлина или студ на техническите сградни инсталации за отопление, вентилация, охлаждане и гореща вода за битови нужди се приемат с проектните им стойности към момента на проектиране на сградата при първоначалното ѝ изграждане и въвеждане в експлоатация. Когато не е налична проектна документация, от където да се извлече необходимата информация за целите на конкретното изчисление, ефективностите се приемат с референтни стойности, както следва:

а) за котли с изгаряне на
течно гориво	η= 86 %;
б) за котли с изгаряне на
природен газ	η = 92 %;
в) за котли с изгаряне на
въглища	η = 65 %;
г) за котли с изгаряне на
биомаса	η = 85 %;
д) за електрически котли	η = 100 %;
е) газови отоплителни уреди	η = 75 %;
ж) отоплителни уреди на
твърдо гориво	η = 55 %;
з) термопомпи с функция за
отопление от типа "въздух -
въздух"	SСОР = 2,6;
и) термопомпи с функция за
отопление от типа "въздух -
вода"	SСОР = 2,2;
й) термопомпи с функция за
отопление от типа "вода -
вода"	SСОР = 3,5;
к) електрически отоплителни
уреди	η = 100 %;
л) централизирано отопление
с абонатна станция	η= 100 %;
м) система за охлаждане	SEER=2,2.

(8) Първичната енергия, съответстваща на EP_min,s и EP_max,r, както и за всяко друго състояние на енергийния баланс на сградата се изчислява съгласно част трета от приложение № 1 на наредбата.

(9) Постигнатата енергийна ефективност на нови сгради, чието предназначение не попада в категориите сгради със скала с регламентирани числови граници на класовете, се оценява по индивидуална скала, чиито граници се определят съгласно действащите технически изисквания.

Раздел IV.
Показатели за изразяване и постигане на съответствие с техническите изискванията за енергийна ефективност на сградите

Чл. 18. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява със стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на сграда "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m².год.), към което с наредбата се определя минимално ниво по скалата на класовете на енергопотребление от приложение № 2, което трябва да бъде постигнато.

(2) Общата (интегрирана) енергийна характеристика на сградата по ал. 1 включва годишното потребление на енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди, осветление и уреди, потребяващи енергия, отнесен към един квадратен метър от общата климатизирана площ на сградата (А_клим.,m²). Интегрираната енергийна характеристика на сградата "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m².год.) се удостоверява със сертификата за енергийни характеристики, регламентиран за нови и за съществуващи сгради в ЗЕЕ.

(3) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на нова сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m².год.), се изчислява по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на проектните данни и условия, приети в етапа на проектиране на сградата, вкл. режимните и техническите характеристики на предвидените за изпълнение сградни технически системи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Стойността на общата (интегрирана) енергийна характеристика на съществуваща сграда - "специфично годишно потребление на първична енергия" (kWh/m².год.), се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност, както и за доказване на постигнатите енергийни спестявания след изпълнени енергоспестяващи мерки в съществуваща сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-3 от 2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методиките за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им (ДВ, бр. 38 от 2016 г.). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 1 при спазване изискванията на Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.).

(5) При обследване за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка за ефективност на разходите, необходими за изпълнение на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата. Оценката включва групиране/комбиниране на мерките за енергоспестяване в пакети, които могат да послужат за планиране на инвестициите.

(6) Технико-икономическата оценка по ал. 5 определя индикативни финансови разходи и се извършва по съотношението "разходи - ползи" съгласно приложение № 8 за повече от един пакет енергоспестяващи мерки, като задължително се извършва оценка на пакет за постигане на близко до нулево енергопотребление на сградата, при условие че за този пакет не е установена техническа и/или функционална неосъществимост.

Чл. 19. Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (U_об., W/m²K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата в следните случаи:

1. за производствени сгради;

2. за нови сгради, проектирани на фаза идеен проект, които не са производствени.

Чл. 20. (1) Техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m²K) през ограждащите елементи на сградата и стойностите му през елементите на конструкцията не могат да бъдат по-големи от определените в таблици 2 и 4:

1. при надстрояване и/или пристрояване на съществуващи сгради, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на съществуващата сграда преди надстрояването и/или пристрояването ѝ; изискването се прилага само в случаите, в които надстроената и/или пристроената част е със същото предназначение, както съществуващата сграда;

2. при реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в обема на съществуваща сграда, когато са изпълнени едновременно следните условия:

а) строителните и монтажните работи обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи елементи на съществуващата сграда;

б) не се променя предназначението на обхванатите от СМР реконструирани/ремонтирани/преустроени помещения или предназначението им се променя, но климатизираният им обем е по-малък от 10 на сто от общия климатизиран обем на сградата, в която се намират.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за пристройката и/или надстройката с геометричните характеристики на пристроената и/или достроената част. В случаите по ал. 1, т. 2 коефициентите на топлопреминаване се изчисляват само за реконструираните/ремонтираните/преустроените помещения и с техните геометрични характеристики.

(3) Когато пристройката и/или надстройката по ал. 1, т. 1, както и обектите по ал. 1, т. 2 се предвиждат с различно предназначение от това на съществуващата сграда и е изпълнено условието на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕ, се прилага техническото изискване по чл. 18 от наредбата.

Чл. 21. (1) Изискванията за енергийна ефективност към сградите са следните:

1. (В сила от 01.01.2024 г.) всички нови сгради от съответната категория в приложение № 2 се проектират с близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ;

2. съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в съответствие с клас "В" съгласно изискванията на тази наредба;

3. всички съществуващи сгради от съответната категория в приложение № 2, които не са заети от публични органи, трябва да имат потребление на първична енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С".

(2) При обследване за енергийна ефективност на сградите по ал. 1 задължително се предлага пакет от енергоспестяващи мерки, след изпълнението на който сградата достига съответствие с изискването за близко до нулево потребление на енергия съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ. Оценката на пакета се извършва по методиката от приложение № 1.

(3) Пакетът по ал. 2 се изпълнява приоритетно, когато при доказаната му техническа и икономическа осъществимост предлага най-добрата алтернатива за ефективност на разходите за енергия в сравнение с други предложени пакети от мерки за сградата.

Глава трета.
СПЕЦИФИЧНИ ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА ЕНЕРГИЙНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРИ ОЦЕНКА НА ГОДИШНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ НА НОВИ И СЪЩЕСТВУВАЩИ СГРАДИ

Раздел I.
Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопреобразуващите и енергопреносните свойства на елементите на конструкцията

Чл. 22. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m²K) характеризират топлинните характеристики на структурата на сградата и се определят като идентификатори на входни данни в изчисленията на стационарната част на топлопренасянето в енергийния баланс на сградата.

(2) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията (U, W/m²K) се изчисляват до външен въздух по методите съгласно приложение № 1 и приложимите стандарти, както следва:

1. през стени, граничещи с външния въздух и през стени на границата между отоплявано и неотоплявано помещение съгласно БДС EN ISO 6946 "Компоненти на сгради и елементи на сгради. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Методи за изчисление";

2. през конструкции на покриви съгласно метода от приложение № 1;

3. през подови конструкции в топлинен контакт със земната основа съгласно метода в част четвърта от приложение № 1 в съответствие с БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сгради. Топлопренасяне през земната основа методи за изчисление";

4. през линейни топлинни мостове, които се появяват във връзките между елементите на сградите съгласно БДС ЕN ISO 14683 "Топлинни мостове в конструкции на сгради коефициент на линейно топлопреминаване. Опростени методи и стойности по подразбиране";

5. през прозорци и врати - съгласно БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване. Част 1: Общи положения".

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m²K) през плътни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 2.

Таблица 2

Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m²K през плътни елементи на конструкциите на сгради
№	Елементи на конструкцията	U, W/m²K	U, W/m²K	Система за размери
1	2	3	4	5
	Вид	За сгради със среднообемна вътрешна температура θ_i ≥ 15 °С	За сгради със среднообемна вътрешна температура θ_i < 15 °С	Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789
1.	Стени
1.1	Външни стени монолитни, многослойни, граничещи с външен въздух	U_w ≤ 0,26 (0,30)	U_w ≤ 0,31 (0,35)	Външни
1.2	Външни стени, леки многослойни конструкции, граничещи с външен въздух, на сглобяеми къщи, производствени сгради или др. сгради	U_w ≤ 0,30	U_w ≤ 0,33	Външни
1.3	Вътрешни стени, отделящи отопляемо от неотопляемо пространство, когато разликата между среднообемната температура на пространствата е равна или по-голяма от 5 °С	U_w ≤ 0,50	U_w ≤ 0,50	Външни
1.4	Стени, таван или под, граничещи с външен въздух или със земята, при вградено площно отопление	U_w ≤ 0,35	U_w ≤ 0,35	Външни
1.5	Елементи на конструкцията от стоманобетон	U_w ≤ 0,45	U_w ≤ 0,45	Външни
2.	Покрив
2.1	Плосък покрив без въздушен слой или с въздушен слой с дебелина δ ≤ 0,30 m, над отопляемо пространство	U_r ≤ 0,25	U_r ≤ 0,28	Външни
2.2	Скатен или наклонен покрив с отопляемо подпокривно пространство	U_r ≤ 0,25	U_r ≤ 0,28	Външни
3.	Под
3.1	Под на отопляемо пространство, граничещ с външен въздух, под/над проходи или над други открити пространства, и еркери	U_f;air ≤ 0,25	U_f;air ≤ 0,31	Външни

Забележка. Стойностите в скоби в таблица 2 се прилагат за елементи на конструкцията или части от тях, за които има завишени изисквания към класовете по реакция на огън на продуктите за топлоизолация (клас А1 и клас А2) съгласно Наредба № Iз-1971 от 29 октомври 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Коефициентите в таблица 2 са нормативни коефициенти на топлопреминаване. Когато ограждащи елементи на конструкцията включват участъци с различни топлофизични характеристики, се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване, който не може да бъде по-голям от обобщения коефициент, изчислен с нормативните коефициенти в таблица 1.

(3) Коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се изчисляват до външен въздух за всяка конкретна сграда по методите от глава четвърта и шеста на приложение № 1. Термичните съпротивления R, m²K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради, както са описани по вид в таблица 3, се изчисляват за конкретната сграда, както следва:

1. на нова сграда - по проектни данни за структурата на елементите;

2. на съществуваща сграда - по данни от заснемане към момента на оценката и/или от налични строителни книжа на сградата, които изясняват структурата на елементите.

(4) За осигуряване на съответствие с нормативните изисквания по ал. 1 към коефициентите на топлопреминаване през подови и покривни конструкции на сгради се допуска изчисленията да се извършват с референтни стойности на термичните съпротивления на характерни елементи на конструкциите, както са определени в таблица 3.

Таблица 3

Референтни стойности на термичните съпротивления R, m²K/W на характерни елементи на конструкцията на сгради
№	Елементи на конструкцията	R, m²K/W	R, m²K/W	Система за размери
1	2	3	4	5
	Вид	За сгради със среднообемна вътрешна температура θ_i ≥ 15 °С	За сгради със среднообемна вътрешна температура θ_i < 15 °С	Избор на национално ниво съгласно БДС EN ISO 13789
1.	Външни стени на отопляем подземен етаж, граничещи със земята	R_wg;b = 2,05	R_wg;b = 1,85	Външни
2.	Подова плоча, граничеща със земната основа, без подземен етаж	R_f;sog = 2,01	R_f;sog =1,81	Външни
3.	Подова плоча на отопляем подземен етаж, граничеща със земната основа	R_fg;b = 2,29	R_fg;b = 2,06	Външни
4.	Подова плоча над неотопляем подземен етаж	R_f;sus = 1,66	R_f;sus = 1,5	Външни
5.	Таванска плоча на неотопляем плосък покрив или на неотопляем скатен/наклонен покрив с въздушен слой с дебелина δ > 0,30 m	R_r;ct = 3,13	R_r;ct = 2,82	Външни

Чл. 24. (1) Коефициентите на топлопреминаване (U, W/m²K) през прозрачни елементи на конструкцията на сграда не могат да бъдат по-високи от посочените в таблица 4.

Таблица 4

Нормативни изисквания към коефициентите на топлопреминаване U, W/m²K през прозорци и врати, предназначени за сгради
№	Вид на сглобения елемент - завършена прозоречна система	U_win, W/m²K
1	2	3
1.	Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво	U_win ≤ 1,4 (1,5)
2.	Външни прозорци (фасадни и покривни), външни остъклени врати и витрини с троен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) или от дърво	U_win ≤ 1,1 (1,3)
3.	Външни прозорци, остъклени врати и витрини, с двоен стъклопакет, с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене или неотваряеми, с рамка от алуминий с прекъснат топлинен мост	U_win ≤ 1,7
4.	Окачени фасади с двоен стъклопакет/окачени фасади с повишени изисквания	U_cw ≤ 1,6 (1,8)
5.	Непрозрачна врата, плътна, граничеща с неотопляемо пространство	U_d;e ≤ 2,5
6.	Външна врата, плътна, граничеща с външен въздух	U_d;e ≤ 2,0

Забележка. Стойностите в скоби в таблица 4 се прилагат за прозорци и остъклени врати от съответния вид с рамка от дърво.

(2) Коефициентите в таблица 4 са нормативни коефициенти на топлопреминаване.

(3) Засенчването от слънчево греене се изчислява съгласно част пета от приложение № 1.

Чл. 25. (1) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват чрез коефициентите на топлопроводност на строителните продукти и материали, вложени или предвидени за влагане в дадена сграда, като се вземат под внимание и други топлофизични характеристики на продуктите и материалите, които оказват влияние върху топлопреносните процеси.

(2) Топлофизичните характеристики на строителните продукти и материали, необходими за изчисленията на топлопреносните процеси през елементите на конструкцията, се избират от приложение № 4 или от техническите спецификации на производителите им.

(3) Коефициентите на топлопреминаване през елементите на конструкцията се изчисляват с експлоатационни коефициенти на топлопроводност на продукти за топлинна изолация, които се отчитат по един от следните начини:

1. по декларирани стойности λ_d (W/m.K), удостоверени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.);

2. по типични стойности, избрани съгласно приложение № 5 и закръглени към най-близката по-висока стойност, както следва:

а) λ ≤ 0,08 - закръглено до най-близкото по-високо 0,001 W/m.K;

б) 0,08 < λ ≤ 0,20 - закръглено до най-близкото по-високо 0,005 W/m.K;

в) 0,20 < λ ≤ 2,0 - закръглено до най-близкото по-високо 0,01 W/m.K;

г) 2,0 < λ - закръглено до най-близкото по-високо 0,1 W/m.K.

(4) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузно съпротивление на водна пара за топлоизолационни продукти не могат да надвишават определените гранични нива на съществените им характеристики, определени в националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични.

(5) Сградите се проектират и изпълняват така, че през определения за тях икономически обоснован експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през ограждащите елементи на конструкцията, да не кондензира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлинната изолация и устойчивостта на конструкцията. Ограждащите елементи на конструкцията се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.

Раздел II.
Специфични изисквания към показатели за енергийните характеристики, които характеризират енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди

Чл. 26. По методиката от приложение № 1 се оценяват най-малко следните показатели за енергийните характеристики, характеризиращи енергопотреблението на технологичните процеси за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди:

1. топлинни загуби и топлинни притоци от топлопреминаване към околната среда (kW) и специфичните им стойности, отнесени към 1 m² площ на съответния елемент на конструкцията (W/m²);

2. топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух (kW);

3. годишно потребление на енергия за вентилация (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за вентилация (kWh/m²);

4. годишно потребление на енергия за отопление (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за отопление (kWh/m²);

5. годишно потребление на енергия за охлаждане (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за охлаждане (kWh/m²);

6. годишно потребление на енергия за гореща вода за битови нужди (kWh) и специфичната му стойност - специфичен разход на енергия за гореща вода (kWh/m²);

7. топлинна мощност на системата за отопление (kW);

8. топлинна мощност на системата за вентилация (kW);

9. охладителна мощност на системата за охлаждане (kW);

10. топлинна мощност на системата за гореща вода за битови нужди (kW).

Чл. 27. (1) Стойностите на показателите за топлинни загуби и топлинна мощност за зимен период се определят при външна изчислителна температура за зимни условия.

(2) Стойностите на показателите за топлинни притоци и охладителна мощност за летен период се определят при външната изчислителна температура за летни условия.

(3) Показателите за специфични топлинни загуби, специфична мощност и специфичен разход на енергия се изчисляват за:

1. единица от общата климатизирана площ на сградата;

2. единица от общия климатизиран обем на сградата.

Чл. 28. (1) Енергийните характеристики на системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди в нови и в съществуващи сгради се определят за техническите сградни системи (инсталации) като цяло.

(2) Цялостните енергийни характеристики по ал. 1 включват енергийните характеристики на всички подсистеми и елементи на съответната система независимо от предназначението на сградата или на обособена част от сградата.

(3) Показатели на цялостни енергийни характеристики на сградна инсталация по ал. 1 са:

1. ефективност на топлоснабдяването, %;

2. ефективност на студоснабдяването, %;

3. ефективност на вентилацията, %;

4. ефективност на битовото горещо водоснабдяване, %;

5. ефективност на електроснабдяването за целите на отопление, охлаждане и вентилация на сградата, %.

(4) Цялостните енергийни характеристики на всяка от системите за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, изразени чрез ефективностите на подсистемите, които са обособени в тях, включват:

1. ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, %;

2. ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергия, %;

3. ефективност на автоматиката в подсистемата за автоматично управление, %;

4. ефективност на отдаването в подсистемата за излъчване на енергия;

5. ефективност на регулирането във всяка от подсистемите по т. 1, 2, 3 и 4.

(5) Енергийната ефективност η на подсистема i се определя като:

където :

f_i е коефициентът на преобразуване на електрическа енергия съгласно таблица 1 в част трета от приложение № 1;

E_el,i,out - електрическата мощност на подсистема i;

Q_{i, out} - изходящата топлина на подсистема i;

Q _{i, in} - входящата топлина на подсистема i;

W_i;aux - спомагателната енергия на подсистема i.

Чл. 29. (1) При нови сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се изчислява с данни на производителите, отчетени от продуктовата информация за такива продукти. При липса на продуктова информация изчисленията могат да се извършват със стойностите за ефективност на генератора в подсистемата за генериране на енергия, както са посочени в таблица 5:

Таблица 5

	Вид на генератора на топлина *	Сезонната енергийна ефективност при отопление по горна топлина на изгаряне на горивото **к.п.д. - η_ѕ, %
1	2	3
1.	Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност ≤ 70 kW, с изключение на котли от тип B1 с номинална топлинна мощност ≤ 10 kW	≥ 86 %
2.	Горивни комбинирани котли с номинална топлинна мощност ≤ 70 kW, с изключение на комбинирани котли от тип B1 с номинална топлинна мощност ≤ 30 kW	≥ 86 %
3.	Горивни отоплителни котли с номинална топлинна мощност >70 kW и ≤ 400 kW и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ с номинална топлинна мощност > 70 kW и ≤ 400 kW	≥ 86 %
4.	Котли тип B1*** с номинална топлинна мощност ≤ 10 kW	≥ 75 %
5.	Комбинирани котли тип B1*** с номинална топлинна мощност ≤ 30 kW	≥ 75 %
6.	Отоплителни когенерационни агрегати	100 %

* Без топлоизточници, специално проектирани за използване на газообразни или течни горива, произведени предимно от биомаса, и без топлоизточници, използващи твърди горива.

** КПД при 100 % номинална мощност. При 30 % от номиналната топлинна мощност стойността е най-малко 94 %.

*** "Котел тип B1" - котел по смисъла на Регламент (ЕС) № 813/2013 на Комисията от 2 август 2013 г. за прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на отоплителни топлоизточници и комбинирани топлоизточници.

(2) При обследване на съществуващи сгради ефективността на топлоснабдяването за системите с горивни отоплителни котли и горивни комбинирани котли за отопление и БГВ, в които топлината се генерира чрез изгаряне на изкопаеми горива и/или горива от биомаса, се определя чрез измервания и изчисления съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 от Закона за енергийната ефективност (ДВ, бр. 30 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.).

Чл. 30. Изискванията към техническите сградни инсталации за отопление, охлаждане, вентилация и гореща вода за битови нужди, обхванати от аспектите за "правилно монтиране" и "подходящи оразмеряване, настройка и контрол" на инсталациите са съгласно изискванията в Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) (Наредба № 15 от 2005 г.).

Чл. 31. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" се определя с отчитане на енергийните характеристики на конкретната вентилационна система.

(2) При определяне на показателя по ал. 1 се включва и топлинният коефициент на ефективност при оползотворяване на топлината на отработения въздух (ефективност на рекуперация на топлина) - n_r,min,%.

Чл. 32. (1) При проектиране на нови сгради ефективността на рекуперацията на топлина се избира от продуктовата информация за екодизайн на конкретен вентилационен агрегат с оползотворяване на отпадна топлина (HRS) съгласно изискванията на приложимите мерки (делегирани регламенти) по прилагане на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.).

(2) Когато не е налична продуктова информация по ал. 1, изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m²) се извършват с минимални стойности на топлинния коефициент на ефективност на рекуперирането на топлина, както следва:

1. за жилищни сгради или помещения в жилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е η_t,min = 70 % за всички вентилационни агрегати;

2. за нежилищни сгради минималният топлинен к.п.д. е η_{t_nrvu,min} = 73 % за всички двупосочни вентилационни агрегати (ДВА) с изключение на подвижните HRS в ДВА и η_{t_nrvu,min} = 63 % на подвижна HRS в ДВА.

Чл. 33. (1) При обследване на съществуващи сгради показателят на енергийни характеристики "потребление на енергия от вентилация" (kWh) и специфичната му стойност (kWh/m²) се определя с отчитане параметрите на конкретната вентилационна система, които се установяват с измервания и изчисления по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2022 г.

(2) При обследване на съществуващи сгради енергоспестяващите мерки по вентилационните системи се предписват с енергийни характеристики съгласно изискванията за нови сгради.

Чл. 34. В сгради с механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява в зависимост от параметрите на вентилационната система при спазване на изискванията за дебит на пресния въздух на човек (m³/h/човек) съгласно Наредба № 15 от 2005 г.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) В сгради без механична вентилация за доставяне на пресен въздух показателят на енергийни характеристики "общи топлинни загуби от инфилтрация на външен въздух" (kW) се изчислява с кратност на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух не по-малка от 0,41 h^-1 и не по-голяма от 1,0 h^-1.

Чл. 36. (1) При проектиране на нови инсталации в сгради с генератор на топлина и/или студ термопомпа показателите на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh) и "годишно потребление на енергия за охлаждане" (kWh) се изчисляват въз основа на стойностите на сезонния коефициент на преобразуване в работен режим - SCOP_on за отоплителен период и въз основа на сезонния коефициент на енергийна ефективност в работен режим - SEER_on за охладителен период.

(2) За целите на изчисленията по ал. 1 коефициентите SCOP_on и SEER_on се избират от продуктовата информация за екодизайн съгласно изискванията на приложимия делегиран регламент - мярка по прилагането на Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г.). Сезонните коефициенти на енергийна ефективност в работен режим - SCOP_on и SEER_on, отчетени от продуктовата информация за екодизайн на термопомпите, се адаптират към местните климатични условия на дадено географско местоположение в Република България. Адаптирането на стойностите на показателите SCOP_on и SEER_on се извършва съгласно част осма от приложение № 1 въз основа на методите от БДС EN 15316-4-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 4-2: Системи за отопляване на помещения с генериране на топлина, термопомпени системи, модули М3-8-2, М8-8-2" или по друг приложим национално приет изчислителен метод.

Чл. 37. (1) Показателят на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.) при нови и съществуващи сгради, в които се използват локални отоплителни източници, за които не е налична продуктова информация от производителя им, се допуска да се изчисли със сезонна енергийна ефективност съгласно данните в таблица 6.

Таблица 6

Минималната енергийна ефективност (η_s,%) на локални източници на топлина за целите на изчисленията на показателя на енергийни характеристики "годишно потребление на енергия за отопление" (kWh/год.)
Вид на локалния топлинен източник	Сезонна енергийна ефективност, η_s,%
1	2
Локални отоплителни топлоизточници с открита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво	42 %
Локални отоплителни топлоизточници със закрита горивна камера, използващи газообразно или течно гориво	72 %
Електрически преносими локални отоплителни топлоизточници	36 %
Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност над 250 W	38 %
Електрически неподвижно закрепени локални отоплителни топлоизточници с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 250 W	34 %
Електрически акумулиращи локални отоплителни топлоизточници	38,5 %
Електрически локални отоплителни топлоизточници за монтиране под подова настилка	38 %
Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници	35 %
Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност над 1,2 kW	35 %
Електрически лъчисти локални отоплителни топлоизточници с видимо светене с номинална топлинна мощност, равна или по-ниска от 1,2 kW	31 %
Лъчисти локални отоплителни топлоизточници	85 %
Тръбни локални отоплителни топлоизточници	74 %

(нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) Забележка. За електрическите локални топлоизточници стойностите в таблица 6 се умножават с коефициент 2,5. Максималната стойност на топлинната ефективност на електрическите локални топлоизточници при крайното потребление на енергия е 100 %.

(2) Енергийните характеристики на сграда при наличие на комбинирано производство на енергия и изнасяне на енергия се определят съгласно част девета от приложение № 1.

Чл. 38. (1) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане обхваща топлинните загуби на разпределителните мрежи в системите за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; възстановимите топлинни загуби за отопление на помещенията, охлаждане на помещенията и гореща вода за битови нужди; потребността от спомагателна енергия на разпределителните мрежи; възстановимата и възстановената спомагателна енергия за отопление, охлаждане и гореща вода за битови нужди.

(2) Енергийната ефективност на разпределителната мрежа в подсистемата за разпределение на енергията за отопление и охлаждане се определя в зависимост от дела (%) на топлинните загуби на мрежата. Ефективността на разпределителната мрежа се определя:

1. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно изолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно топлинно изолирани външни стени - 100 %, а при нарушена изолация на тръбите до 10 % и/или неизолирани други елементи на мрежата - 98 %; при частично изолирани външни стени на пространството и/или при нарушена изолация на тръбите над 10 % и/или при неизолирани други елементи на мрежата - 95 %;

2. при тръбна разпределителна мрежа с открити топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с цялостно или частично топлинно изолирани външни стени - 92 %;

3. при тръбна разпределителна мрежа с топлинно неизолирани тръбопроводи и други елементи, когато мрежата е развита в отопляемо или в неотопляемо пространство с топлинно неизолирани или с частично изолирани външни стени, ефективността на мрежата се определя на база изчисления на дяла на топлинните загуби през елементите на мрежата.

(3) В случаите по ал. 2, т. 3 дължината на тръбопроводите в отделните участъци на разпределителната мрежа, необходима за изчисляване на топлинните загуби на мрежата, се определя за всеки отделен случай. При изчисленията се допуска дължината на тръбопроводите да се определи чрез корелации съгласно БДС EN 15316-3, когато формата на сградата съвпада с формите на сгради от стандарта, за които корелациите са приложими. В този случай изчисленията се извършват съгласно част седма на приложение № 1. За случаите, в които корелациите не могат да се приложат, дължините на тръбопроводите се определят с инвестиционния проект на нова сграда или чрез заснемане в процеса на обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда.

Чл. 39. Ефективността на регулиращата автоматика в подсистемата за разпределение на енергия в системи за отопление и охлаждане с топлоносител вода, както и в системи за БГВ, се определя:

1. при сграда със система за сградна автоматизация и управление - 100 %;

2. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с автоматични регулатори - 98 %;

3. при хидравлично балансирана тръбна мрежа с ръчни регулатори - 96 %;

4. при небалансирана тръбна мрежа - 92 %.

Чл. 40. (1) Енергийните характеристики на подсистемите за излъчване на енергия в отоплителни и охладителни системи с топлоносител вода се определят по показател ефективността на излъчването (ефективност на топло-/студоотдаването). Показателят се оценява в зависимост от отклонението на температурата в резултат на неефективност на регулирането и регулираща автоматика на помещенията.

(2) Отклонението на температурата по ал. 1 се изчислява като отклонение на среднообемната стойност на температурата в сградата със стойностите по подразбиране съгласно БДС EN 15316-2 "Енергийни характеристики на сгради. Метод за изчисляване на енергийните потребности и ефективността на системите. Част 2: Системи за излъчване в помещения (отопление и охлаждане), модули М3-5, М4-5" или се оценява по измерени данни на температурата в сградата. Когато оценката се извършва по измерени данни, измерванията се прилагат към изчисленията.

Чл. 41. (1) Системата за регулиране включва определен брой елементи, които в зависимост от проектното решение формират конкретна комбинация от елементи, интегрирани в подсистемите за генериране, разпределение и излъчване на енергията.

(2) Обект на оценка по отношение влиянието на регулирането върху цялостните енергийни характеристики на дадена система за отопление и/или охлаждане са три вида (нива) на регулиране:

1. централно регулиране (C) - топлоподаването/студоподаването се регулира централно за цялата сграда;

2. зоново регулиране (Z) - топлоподаването/студоподаването се регулира в определени зони на системата за отопление/охлаждане;

3. местно регулиране (L) - топлоподаването/студоподаването се регулира в отделни помещения от климатизираното пространство.

(3) За всяко ниво на регулиране се определят четири функционални режима, както следва:

1. ръчен (M), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се регулира само от ръчно задействано устройство;

2. автоматичен (A), при който подходяща система или устройство регулират автоматично топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство;

3. режим с времева функция (T), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се намалява по време на зададени периоди (за постигане на температура с нощно понижение или друг специфичен експлоатационен режим);

4. режим с оптимизирано времево регулиране (O), при който топлоподаването/студоподаването към климатизираното пространство се спира или намалява по време на зададени периоди. Повторното включване на топлоподаването/студоподаването се оптимизира на базата на различни съображения (периоди на отсъствие на хора или др.).

(4) Оценката на възможните комбинации в зависимост от вида и функционалните режими на регулирането се извършва за всеки конкретен случай по матрицата в таблица 7.

Таблица 7

Вид на системата за регулиране	Функционални режими на системата за регулиране
Вид на системата за регулиране	Ръчен	Автоматичен	С времева функция	С оптимизирано времево регулиране
Местно
Зоново
Централно

Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Енергийната характеристика "потребление на енергия за гореща вода" за битови нужди се изчислява съгласно т. 3.3 от част втора на приложение № 1.

(2) Количеството гореща вода за битови нужди се определя в зависимост от предназначението на сградата, режимите на експлоатация и потреблението. Потреблението се определя по показател "средно денонощно потребление" съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации (ДВ, бр. 53 от 2005 г.).

(3) За случаите, при които не са нормирани национални стойности за средно денонощно потребление на гореща вода за битови нужди, изчисленията се извършват със стойности по подразбиране от таблица 8 съгласно БДС EN 12831-3.

Таблица 8

Стойности за изчисляване на нуждите от битова гореща вода на ден
Тип на сградата	Литри вода за битови нужди на човек на ден
Жилищни сгради (стандартно жилище)	25 - 60
Жилищни сгради (луксозни жилища)	60 - 100
Еднофамилни къщи	40 - 70
Апартаментни жилища	25 - 30

(4) Изчисленията по ал. 1 се извършват с температура на горещата вода не по-малка от 55 ^оС и с температура на смесената вода в местата на потребление съгласно Наредба № 4 от 17 юни 2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации. Когато няма други данни, температурата на студената вода се приема 10 ^оС.

(5) При системи за БГВ с топлинен акумулатор (резервоари за гореща вода) се отчитат и топлинните загуби в режим на готовност съгласно таблица 9.

Таблица 9

Топлинни загуби в режим на готовност на резервоари за битова гореща вода
Брутен обем на съхранение в литри	Загуби в режим на готовност q_sb,sto в kWh/ден
≤ 5	0,35
30	0,60
50	0,78
80	0,98
100	1,10
120	1,20
150	1,35
200	1,56
300	1,91
400	2,20
500	2,46
600	2,69
800	3,11
1000	3,48
1250	3,89
1500	4,26
2000	4,92

(6) Количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди се изчислява по метода в приложение № 7.

Раздел III.
Специфични изисквания към показатели за енергийни характеристики, свързани с енергопотреблението на системите за осветление и енергопотреблението на уредите, потребяващи енергия

Чл. 43. Енергийната характеристика "потребление на енергия за осветление" се изразява с числовия индикатор за енергия за осветление LENI (Lighting Energy Numeric Indicator (LENI), изразен в kWh/m².годишно.

Чл. 44. За целите на наредбата LENI се определя по методите съгласно БДС EN 15193-1+A1 "Енергийни характеристики на сгради. Енергийни изисквания за осветление. Част 1: Спецификации, модул М9" при спазване на нормите за осветеност на пространствата.

Чл. 45. (1) Потреблението на електричество на уреди, които се намират в климатизирания обем на сграда и извън него, се включва в енергийния баланс на сградата и е компонент от годишното енергийно потребление на сградата. Оценява се по енергиен показател "обща специфична електрическа мощност", който се определя като среднопретеглена едновременна мощност, отнесена към един квадратен метър от климатизираната площ на сградата (W/m²) и работния режим на сградата в часа/седмично.

(2) При нови сгради показателят по ал. 1 се изчислява въз основа на стойностите на среднопретегленото годишно потребление на енергия на уреди, приети за целите на изчисленията като референтни уреди. Стойностите на среднопретегленото годишно потребление на референтните уреди се избират от продуктова информация за уреди, попадащи в обхвата на делегираните регламенти, съгласно Наредба за енергийното етикетиране на продукти, свързани с енергопотреблението (ДВ, бр. 75 от 2020 г.) или от продуктова информация за еквивалентни продукти, които отговарят на изискванията за екопроектиране и/или на изискванията за пускането им на пазара съгласно Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП).

(3) При съществуваща сграда показателят по ал. 1 се изчислява по данни от заснемане в процеса на обследване за енергийна ефективност на сградата с отчитане времето на работа на всеки от наличните уреди и въз основа на наличната продуктова информация.

Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ. ОЦЕНКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО С ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Чл. 46. (1) Енергийните характеристики на нова сграда се определят в самостоятелна част "Енергийна ефективност на инвестиционния проект".

(2) Част "Енергийна ефективност" се разработва в следните случаи:

1. за нови сгради;

2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи елементи на конструкцията на сградата и се променят енергийните ѝ характеристики;

3. при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на съществуващата сграда.

(3) Когато със заданието за проектиране на нова сграда не е определен източникът на топлина и/или студ, първичната енергия на сградата се изчислява за електричество със съответната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия.

(4) За привеждане на сградите в съответствие с изискващите се класове на енергопотребление съгласно изискванията на тази наредба строителните мерки за постигане на нормативно определените енергийни характеристики на ограждащите елементи на сграда се комбинират с ефективни технически решения по сградните технически системи за отопление, охлаждане, вентилация и битово-горещо водоснабдяване, в т.ч. изграждане на нови технически инсталации, вкл. базирани на оползотворяване на възобновяема енергия; цялостна подмяна или модернизация на съществуваща сградна инсталация; подмяна на елементи, реконструкция, основен ремонт или модернизация на част от съществуваща техническа инсталация, подмяна на генератор на топлина/студ; регулиране на потреблението на енергия; инсталиране на система за сградна автоматизация и управление и др.

(5) Проектите на техническите системи за отопление, охлаждане и вентилация на сгради, параметрите на които се залагат при изчисленията в част "Енергийна ефективност", се разработват в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие с изискванията към цялостните енергийни характеристики на системите, определени в тази наредба.

(6) Когато инвестиционният проект предвижда системи по ал. 5 да функционират съвместно, потреблението на енергия на тези системи се оптимизира въз основа на енергийния баланс на сградата, разработен в част "Енергийна ефективност" при пълна съгласуваност на проектните части.

Чл. 47. Когато техническото изискване към енергийните характеристики се изразява с показателя "обобщен коефициент на топлопреминаване" (U_об., W/m²K) през ограждащите елементи на конструкцията на сградата или с техническия показател "коефициент на топлопреминаване" (U, W/m²K) през ограждащите елементи на сградата не се възлага, съответно не се разработва самостоятелна част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект, освен ако това не е предвидено със заданието за проектиране.

Чл. 48. (1) Част "Енергийна ефективност" и изчисленията на техническите показатели по чл. 47 се изготвят и подписват от проектант по част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" при спазване на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране за съответните ограничения по вид и размер на предоставяните проектантски услуги.

(2) Когато не се изисква изработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", съответствието на проектните технически показатели по чл. 47 с изискванията на наредбата се доказва с изчисления, които се изготвят и представят в обяснителната записка на част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" от инвестиционния проект на сградата. В случай че инвестиционният проект за обновяване на съществуваща сграда не предвижда част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация", изчисленията се изготвят и предоставят от проектанта по ал. 1 за прилагането им към част "Архитектурна".

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на нова сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 и задължително съдържа всички енергийни характеристики, необходими за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Част "Енергийна ефективност" на съществуваща сграда се разработва по методиката съгласно приложение № 1 въз основа на енергоспестяващи мерки, предписани в обследване за енергийна ефективност, извършено по реда на Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.

(2) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" на сграда по ал. 1 не могат да бъдат с по-лоши стойности от заложените в енергоспестяващите мерки за сградата.

(3) Енергийните характеристики в проекта по част "Енергийна ефективност" се съобразяват по отношение изискванията към други технически характеристики в останалите части на инвестиционния проект по начин, който осигурява изпълнението на всяко едно от основните изисквания към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 от ЗУТ.

Чл. 51. (1) Част "Енергийна ефективност" може да се изработва на фаза идеен, технически и работен проект на сграда.

(2) На фаза идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата по формулата:

където:

U_об е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите елементи на сградата, изчислен съгласно методиката от приложение № 1,W/m²K;

H_tr - коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 1, W/K;

A_k - площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните ѝ размери, m².

(3) Изчисленията по ал. 1 се изготвят по итеративна процедура до удовлетворяване на условието U_{об.сграда} ≤ U_об, нормативно като се извършват:

1. за U_{об.сграда} - със стойностите на топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали;

2. U_{об, нормативно} - с нормативните коефициенти от таблици 2 и 4 от наредбата.

Чл. 52. (1) По желание на възложителя/собственика на сградата част "Енергийна ефективност" може да се изготви на фаза идеен проект с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 1 до определяне на интегрирания показател "специфично годишно потребление на енергия" (kWh/m².год.) и съответстващия му клас на енергопотребление на сградата.

(2) Класът на енергопотребление, определен на идейна фаза, не може да послужи за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането ѝ в експлоатация. За издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда са приложими само енергийните характеристики, изчислени в част "Енергийна ефективност" на фаза технически или работен проект.

Чл. 53. Идейният проект по част "Енергийна ефективност" може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи:

1. когато е изпълнено условието по чл. 51, ал. 3;

2. когато класът на енергопотребление, определен на идейна фаза на проектното решение за сградата, отговаря на минималното изискване за клас на нови сгради съгласно изискванията на наредбата.

Чл. 54. (1) Част "Енергийна ефективност" съдържа обяснителна записка, изчисления и графични схеми.

(2) На фаза идеен проект част "Енергийна ефективност" съдържа:

1. обяснителна записка с общо описание на сградата, което включва: предназначение на сградата и нормативни изисквания към параметрите на микроклимата в зависимост от предназначението, местонахождение, вкл. климатичната зона съгласно картата от приложение № 3, общи геометрични характеристики, когато са известни (разгъната застроена площ, отопляема площ, площ на пода на охлаждани пространства, обща климатизирана площ, етажност, режим на обитаване; идейно решение за вида и структурата на ограждащите елементи;

2. изчисления по чл. 51;

3. графични схеми на най-характерните ограждащи елементи на конструкцията, въз основа на които е изчислен обобщеният коефициент на топлопреминаване за сградата; на схемите се показват структурите на плътните елементи на конструкцията с информация за топлофизичните им характеристики и дебелини, а по преценка на проектанта - и друга продуктова и/или техническа информация, която е известна на идейната фаза на проектиране.

(3) На фаза технически и работен проект част "Енергийна ефективност" съдържа:

1. описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, режими на обитаване, общи геометрични характеристики, в т.ч. отопляема площ, площ на пода на пространството, което се охлажда, климатизирана площ, брутен и нетен обем на сградата, геометрични и топлофизични характеристики на ограждащите елементи на конструкцията, систематизирани по видове и по небесна ориентация;

2. параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата;

3. зони на сградата (отоплявани и/или охлаждани) с режимите им на обитаване, определени по критериите в приложение № 1;

4. проектно допускане/условия за среднопретеглен брой на обитателите (в т.ч. и потенциалните посетители), определен като едновременно дневно присъствие;

5. систематизирано описание на източниците на топлинни печалби в сградата/зоните по функционални групи и заложените за тях проектни условия за режими на работа и едновременни мощности;

6. енергиен баланс на сградата, съставен по компоненти и системи, потребяващи енергия съгласно изискванията на наредбата;

7. оценка на възможностите за оползотворяване на възобновяема енергия;

8. общо и специфично годишно потребление на енергия, изчислено по потребна и по първична енергия;

9. клас на енергопотребление на проектираната сграда;

10. всички енергийни характеристики, изискващи се за издаване на сертификат за енергийните характеристики на нова сграда и необходими за извършване на оценка за съответствие на инвестиционния проект с изискванията за енергийна ефективност, определени в наредбата.

Чл. 55. (1) Оценката за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискването за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е систематична проверка за съответствие на изчисленията и енергийните характеристики в част "Енергийна ефективност" на сграда с приложимите изисквания на нормативните актове за енергийна ефективност и с техническите спецификации.

(2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва:

1. проверка на обхвата, съдържанието и съответствието на изчисленията в част "Енергийна ефективност" с изискванията на наредбата и националната изчислителна методика от приложение № 1;

2. оценка за постигнатата съгласуваност между част "Енергийна ефективност" и други проектни части с оглед недопускане постигане на енергийни характеристики за сметка на и в нарушение на технически изисквания, свързани с други основни изисквания към строежите, чл. 169, ал. 1 от ЗУТ;

3. наличието в част "Енергийна ефективност" на всички геометрични и енергийни характеристики, изискващи се за издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането на сградата в експлоатация.

(3) Проектите на сградите се оценяват за съответствие с изискването за енергийна ефективност на фаза технически или работен проект само когато имат изготвена самостоятелна част "Енергийна ефективност". Идейните проекти, както и проектите, за които не се изисква разработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", не подлежат на оценка за съответствие с изискването за енергийна ефективност.

(4) Оценката за съответствие се оформя във вид на самостоятелен доклад, който се подпечатва с печата на юридическото лице, изпълнител на оценката, и се подписва от управителя и от консултантите по енергийна ефективност в състава на юридическото лице, изпълнител на оценката.

(5) Допуска се оценката за съответствие с изискването за енергийна ефективност да се извърши като част от комплексния доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ, когато са изпълнени условията на чл. 142, ал. 11 от ЗУТ.

Чл. 56. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти, съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.

(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от ЗТИП, или да се придружават от документи (сертификати, декларации, протоколи от изпитвания, продуктова информация и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

(3) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България, съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L 88 от 4.4.2011 г.).

(4) Продуктите, влагани в сградите, произведени и/или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването на околната среда.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт", "основно обновяване" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

2. "Референтна стойност" е нормативна или изчислена стойност, с която се сравнява енергиен показател.

3. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Структура" са всички физически елементи, от които са изградени ограждащите и вътрешните стени, покривите, подовете, вратите и др. на сградата, без техническите ѝ системи.

4. "Елемент на сграда" означава техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи елементи на сградата.

5. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Външен размер" е размер, измерен от външната страна на сграда.

6. "Нетна потребна енергия" е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от климатизиран обем.

7. "Брутна потребна енергия" за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. При използване на термопомпи като генератори на топлина/студ в системи за отопление/охлаждане в сграда брутната потребна енергия е сума от брутната потребна енергия, доставена до сградата за трансформирането ѝ в топлина или студ за поддържане параметрите на микроклимата, и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи в сградата.

8. "Първична енергия" е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия се определя като "обща първична енергия" (EPtot, kWh) - представлява сумата на количеството първична енергия от невъзобновяеми източници и количеството първична енергия от възобновяеми източници. "Първична енергия от невъзобновяеми източници" (EPnren, kWh) е количеството първична енергия за сградата от невъзобновяеми източници. "Първична енергия от възобновяеми източници" (EPren, kWh) е количеството енергия, оползотворено от възобновяеми източници. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда се определя на база EPnren, kWh, а дeлът на възобновяемата енергия - на база EPtot.

9. "Обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи" е площта на външните ограждащи конструкции - стени, прозорци и врати, под и покрив, определена по външните им размери.

10. "Обща отопляема площ на сграда" е сумата от площите на всички отопляеми пространства в сградата, в т.ч. общата площ на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми помещения в сградата. Площите се определят по външните им размери.

11. "Охлаждан обем" е сумата от обемите на пространствата, от които се изнася топлина за поддържане на определена температура.

12. "Охлаждане" е процес на изнасяне на топлина от сграда или от част от сграда за поддържане на определена температура.

13. "Общ отопляем обем на сграда" е сумата от обемите на отопляемите пространства в сградата, в т.ч. обемите на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми пространства. Обемите се определят по външните им размери.

14. "Действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия (коефициент на енергопреминаване)" е показател, който отчита дела на преминалата слънчева енергия през остъклените ограждащи повърхности от пълната лъчиста слънчева енергия, попаднала върху тях.

15. "Вентилация" е процес на въздухообмен в сграда за осигуряване на пресен въздух за обитателите.

16. "Топлинен мост" е вертикален или хоризонтален стоманен или бетонен елемент от конструкцията на сграда, през който количеството преминала топлина в резултат на температурна разлика между вътрешната към външната среда е по-голямо, отколкото през останалата част на конструкцията.

17. "Кратност на въздухообмена" е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.

18. "Нова сграда" е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането ѝ в експлоатация.

19. "Термопомпа" е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената окръжаваща среда (въздух, вода или почва) към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той преминава от по-ниска към по-висока температура. При термопомпи с обратимо действие топлината може да се пренася и от сградите към естествената окръжаваща среда.

20. "Обследване за енергийна ефективност на сгради" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сградите, и определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.

21. "Производствени сгради" са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.

22. "Сграда" е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.

23. "Външни ограждащи елементи на сградата" е система от компоненти (конструкции и елементи - плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.

24. "Сграден компонент" е техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

25. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "Топлинно климатизирано (кондиционирано) пространство" е отопляем обем и/или охлаждан обем.

26 "Климатизирана площ" е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата.

27. "Категория на сграда/Категория на обособена част от сграда" е класификация на сгради и/или обособени части от сгради, свързани с тяхното основно предназначение и основна експлоатация, с цел разграничаване на изискванията към енергийните характеристики, както са определени в приложение I към Директива 2010/31/ЕС.

28. "Енергийна ефективност в сгради" е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите с минимални финансови разходи за енергия.

29. "Енергия от възобновяеми източници" е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна енергия, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух - аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва - геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води - хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.

30. "Топлинна зона" е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К.

31. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Сграда с близко до нулата потребление на енергия" е сграда съгласно определението в § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗЕЕ.

32. "Публични органи" означава "договарящи органи" съгласно определението в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите по възлагане на договори за обществени поръчки, договори за обществени доставки и договори за обществени услуги.

33. "Вътрешна температура" е среднопретеглена стойност на температурата на въздуха и средната температура на излъчване в центъра на топлинната зона.

34. "EPB стандарти" са серии от стандарти, насочени към международното хармонизиране на методологията за оценяване на енергийните характеристики на сградите.

35. "Показател на енергийните характеристики" (EPB показател) е изчислена или измерена числова величина, която характеризира енергийно свойство на оценявания обект.

36. "Изискване към енергийните характеристики" е минимално ниво на частични и/или общи енергийни характеристики, което трябва да бъде постигнато за получаването на съответствие с нормативни изисквания, конкретни права или друго преимущество.

37. "Обект на оценка на енергийните характеристики (оценяван обект)" е сграда, част от сграда или група от сгради, които са обект на оценка на енергийните характеристики.

38. "Частични енергийни характеристики" са енергийни характеристики на един или комбинация от елементи или компоненти на сграда или други енергийни признаци на оценявания обект.

39. "Общи енергийни характеристики" е изчислено или измерено общо количество енергия, необходима за посрещане на енергийна потребност, свързана с типичното използване/предназначение на оценявания обект.

40. "Техническа и икономическа осъществимост" е налице тогава, когато нормативните изисквания към енергийните характеристики на сграда или на обособена част от сграда могат да се приложат с обоснована ефективност на разходите за всяко ниво от скалата на класовете на енергопотребление, за което са дефинирани.

41. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Техническа неосъществимост" в нови и съществуващи сгради за изпълнение на мярка за енергоспестяване или мярка за оползотворяване на възобновяема енергия е налице тогава, когато прилагането на нормативните изисквания за енергийни характеристики е възпрепятствано от специфика на сградата или спецификата на урегулирания поземлен имот, което прави невъзможно физическото изпълнение на дадена мярка, за която няма алтернатива или изпълнението ѝ е възпрепятствано от технически или функционални пречки, като: невъзможност да се осигури достъп до елементи на конструкцията или на конкретна сградна инсталация, невъзможност да се осигурят изискванията за безопасност; недостатъчна площ или пространство.

42. "Техническа сградна система" е техническо оборудване за отопление, охлаждане, вентилация, овлажняване, изсушаване, битова гореща вода, осветление, сградна автоматизация и управление и генериране на енергия.

43. "Техническа сградна подсистема" е част от сградна техническа система, която изпълнява конкретна функция като генериране на топлина/студ, разпределение на топлина/студ, топло- или студоотдаване.

44. "Сградна автоматизация и контрол" са продукти, софтуер и инженерни системи за автоматичен контрол, мониторинг и оптимизиране, човешка намеса и управление за постигане на енергийна ефективност, икономичност и безопасна експлоатация на оборудването на системите на сградата.

45. (изм. и доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) "На място" е поземленият имот, в който се намира(т) сградата(ите), както и самата сграда. Всички технически системи на сградата, които генерират енергия от възобновяеми източници и/или "зелен водород" и се намират в границите на урегулирани поземлени имоти при спазване на нормативите изисквания за разстояния, регламентирани в ЗУТ, се приемат за разположени "на място".

46. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "В близост" (наблизо) е енергиен обект, който е изграден или допустим за изграждане в периметъра на територия съгласно действащ устройствен или парцеларен план за община, независимо от използваните в енергийния обект енергийни ресурси, включително енергийни ресурси от възобновяеми източници и "зелен водород", от който енергиен обект се доставя енергия под формата на топлина и/или електричество за крайно потребление. Електроенергията, произведена от енергиен обект в близост, но подавана към разпределителната електрическа мрежа, а не към краен клиент, не се счита за произведена наблизо.

47. "Отдалечен" от мястото на сградата означава извън мястото на сградата или извън периметъра, определен за източници на енергия в близост до сградата.

48. "Осветеност" в точка на повърхност е частното на светлинния поток, падащ върху елемент на повърхността, която съдържа точката, разделен на площта на този елемент. Осветеността се изразява в луксове, 1 lx = 1 lm/m².

49. (нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) "Ефективни районни отоплителни и охладителни системи" са районни отоплителни или охладителни системи по смисъла на § 1, т. 24в от Закона за енергетиката.

§ 2. С тази наредба се въвеждат разпоредби на чл. 3, 4 и 9 и Приложение I от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ и отменя Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник" с изключение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1, което влиза в сила от 1.01.2024 г. До тази дата новите сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба.

§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.) (1) При прилагане на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1 се допуска до 31.12.2027 г. за новите сгради, за които със заданието за проектиране е предвидено проектиране и изграждане на сградна отоплителна и/или охладителна инсталация с присъединяване към централизирано топлоснабдяване от ефективна районна отоплителна и охладителна система или с присъединяване към газоразпределителна мрежа, енергията от възобновяеми източници за собствено потребление, генерирана на място или в близост до сградата, да има дял най-малко 15 % от доставената (потребна) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление в сградата.

(2) При доказана техническа неосъществимост за изпълнение на изискването по чл. 21, ал. 1, т. 1 новите жилищни сгради се проектират с потребление на енергия най-малко в клас "В" съгласно изискванията на тази наредба. Техническа неосъществимост за нови жилищни сгради, за която на етапа на проектиране се установи, че възпрепятства изпълнението на нормативните изисквания за енергийни характеристики, се доказва в обяснителната записка на част енергийна ефективност на инвестиционния проект.

§ 5. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането ѝ в сила.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от съответния орган, компетентен за неговото одобряване.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

§ 6. Всички съществуващи сгради, които са заети от публични органи и не са сертифицирани до влизане в сила на наредбата или са сертифицирани в класове "G", "F", "E" и "D" по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 7. Сградите, които не са заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.). След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В" по изискванията на тази наредба. Допуска се, когато с обследване за енергийна ефективност е доказана техническа и/или функционална неосъществимост за изпълнение на изискването, потреблението на първична енергия да съответства на клас "С".

§ 8. Сградите, заети от публични органи, сертифицирани в клас "С" до влизане в сила на наредбата, се счита, че отговарят на изискванията за енергийна ефективност до изтичане на срока на валидност на сертификата за енергийни характеристики, удостоверяващ постигнатия клас по отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради. След изтичане на този срок сградите се привеждат в съответствие с потребление на енергия най-малко в клас "В".

§ 9. (Доп. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Обследванията за енергийна ефективност на сгради, изпълнени до влизане в сила на наредбата въз основа на методиката в приложение № 3 от отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.), се приемат за методологично съответстващи с допустимо отклонение от изискванията на методиката от приложение № 1 от тази наредба, когато са извършени по договор, сключен след 21 ноември 2017 г., и класът на прогнозираното енергопотребление след изпълнение на енергоспестяващите мерки не се променя в по-нисък клас.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 3 ОТ 2023 Г., В СИЛА ОТ 10.01.2023 Г.)

§ 16. Навсякъде в наредбата думите "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.) (Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г.)" се заменят с "Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) (Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.)", съответно навсякъде в наредбата съкращението "Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г." се заменя с "Наредба № Е-РД-04-2 от 2022 г.".

§ 17. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Инвестиционни проекти за нови сгради, които са разработени в съответствие с отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (обн., ДВ, бр. 5 от 2005 г.; отм., бр. 92 от 2022 г.), могат да бъдат внесени за съгласуване и одобряване от компетентния орган в тримесечен срок от влизане в сила на Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.).

(2) В производствата по съгласуване и одобряване на проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

§ 18. (В сила от 18.11.2022 г.) (1) Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) не се прилага за инвестиционни проекти за съществуващи сгради, които са разработени в съответствие с отменената Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.) и са внесени за съгласуване със специализираните контролни органи по чл. 144, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от ЗУТ до 18.11.2022 г.

(2) В производствата по одобряване от компетентния орган съгласно ЗУТ на проектите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на Наредба № 7 от 2005 г. за енергийна ефективност на сгради (ДВ, бр. 5 от 2005 г.).

(3) По желание на възложителя проектите по ал. 1 могат да бъдат преработени в съответствие с Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради (ДВ, бр. 92 от 2022 г.) и да бъдат внесени за одобряване от компетентния орган съгласно ЗУТ.

§ 19. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник" с изключение на § 17 и § 18, които влизат в сила от 18.11.2022 г.

НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9.11.2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2024 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2024 Г.)

§ 6. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник".

Приложение № 1 към чл. 5

(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2024 г., в сила от 01.03.2024 г.)

НАЦИОНАЛНА МЕТОДИКА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

(Отделена като самостоятелен акт)

Приложение № 2 към чл. 17, ал. 5

Скала на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради

Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е, както следва:

1. Жилищни сгради

а) *многофамилни жилищни сгради (жилищни блокове)

* Скалата за многофамилни жилищни сгради се прилага и за общежития.

б) еднофамилни жилищни сгради (еднофамилни къщи)

2. Сгради за обществено обслужване:

а) административни сгради (офиси)

б) сгради за образование и наука

б.1) училища

б.2) университети

б.3) детски градини и детски ясли

в) сгради в областта на здравеопазването: лечебни заведения за болнична помощ (всички видове болници), лечебни заведения за извънболнична помощ, медицински центрове

г) сгради в областта на хотелиерството, ресторантьорството и общественото хранене

д) сгради в областта на търговията (сгради за търговски услуги на едро и дребно)

е) сгради за спорт

ж) сгради в областта на културата и изкуствата

Приложение № 3 към чл. 54, ал. 2, т. 1

Таблица 1

Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места

№ по ред	Населено място	Брой отоплителни дни при:	при:	Брой отоплителни дни при:	при:
№ по ред	Населено място
1	2	3	4	5	6
1.	Айтос	175	2400	175	2030
2.	Ардино	180	2500	180	2140
3.	Асеновград	170	2400	167	2060
4.	Балчик	180	2400	180	2040
5.	Белоградчик	195	3000	195	2610
6.	Берковица	195	3000	195	2610
7.	Благоевград	170	2400	170	2060
8.	Бойчиновци	180	2800	180	2440
9.	Ботевград	190	2800	190	2420
10.	Брезник	210	3200	210	2780
11.	Бургас	170	2300	170	1960
12.	Бяла	175	2700	175	2350
13.	Бяла Слатина	175	3000	175	2650
14.	Варна	180	2400	180	2040
15.	Велинград	200	3300	200	2860
16.	Видин	185	2800	185	2430
17.	Враца	180	2700	180	2340
18.	Габрово	190	2800	190	2420
19.	Генерал Тошево	190	2800	190	2420
20.	Годеч	200	3100	200	2700
21.	Горна Оряховица	180	2700	180	2340
22.	Гоце Делчев	180	2600	180	2240
23.	Горни Чифлик	185	2500	185	2130
24.	Грудово	175	2400	175	2050
25.	Девин	210	3000	210	2580
26.	Димитровград	175	2400	175	2050
27.	Добрич	190	2800	190	2420
28.	Дряново	185	2700	185	2330
29.	Дулово	190	2800	190	2420
30.	Дупница	190	2700	190	2320
31.	Елена	190	2800	190	2420
32.	Елен Пелин	195	2900	195	2510
33.	Елхово	175	2400	175	2050
34.	Златарица	185	2800	185	2430
35.	Ивайловград	170	2300	170	1960
36.	Исперих	190	2800	190	2420
37.	Ихтиман	195	3400	195	3010
38.	Казанлък	190	2800	190	2420
39.	Карлово	180	2600	180	2240
40.	Карнобат	175	2400	175	2050
41.	Кнежа	190	3000	190	2620
42.	Копривщица	250	4000	250	3500
43.	Котел	190	2800	190	2420
44.	Крумовград	175	2400	175	2050
45.	Кубрат	185	2800	185	2430
46.	Кула	190	3000	190	2620
47.	Кърджали	175	2400	175	2050
48.	Кюстендил	190	2700	190	2320
49.	Ловеч	180	2700	180	2340
50.	Лом	180	2700	180	2340
51.	Луковит	180	2600	180	2240
52.	Мадан	210	3000	210	2580
53.	Малко Търново	170	2200	170	1860
54.	Момчилград	180	2500	180	2140
55.	Монтана	180	2800	180	2440
56.	Никопол	175	2600	175	2250
57.	Нова Загора	175	2400	175	2050
58.	Нови пазар	190	2800	190	2420
59.	Омуртаг	190	2800	190	2420
60.	Оряхово	175	2600	175	2250
61.	Павликени	180	2700	180	2340
62.	Пазарджик	175	2500	175	2150
63.	Панагюрище	195	3000	195	2610
64.	Перник	195	3000	195	2610
65.	Петрич	155	2000	155	1690
66.	Пещера	165	3000	165	2270
67.	Пирдоп	180	3100	180	2740
68.	Плевен	180	2700	180	2340
69.	Пловдив	175	2500	175	2150
70.	Поморие	170	2300	170	1960
71.	Попово	185	2800	185	2430
72.	Преслав	190	2800	190	2420
73.	Провадия	180	2600	180	2240
74.	Първомай	180	2600	180	2240
75.	Радомир	185	3000	185	2630
76.	Разград	190	2800	190	2420
77.	Разлог	220	3300	220	2860
78.	Русе	175	2600	175	2250
79.	Самоков	220	3300	220	2860
80.	Сандански	160	2100	160	1780
81.	Свиленград	165	2200	165	1870
82.	Свищов	175	2600	175	2250
83.	Своге	195	3000	195	2610
84.	Севлиево	185	2800	185	2430
85.	Силистра	180	2700	180	2340
86.	Сливен	175	2400	175	2050
87.	Сливница	200	3100	200	2700
88.	Смолян	240	3600	240	3120
89.	София	190	2900	190	2520
90.	Созопол	160	2100	160	2780
91.	Стара Загора	170	2300	170	1960
92.	Тервел	190	2800	190	2420
93.	Тетевен	195	3000	195	2610
94.	Тополовград	170	2400	170	2600
95.	Троян	195	3000	195	2610
96.	Трън	220	3500	220	3060
97.	Трявна	190	2800	190	2420
98.	Тутракан	180	2700	180	2340
99.	Търговище	190	2800	190	2420
100.	Велико Търново	180	2600	180	2240
101.	Харманли	170	2300	170	1960
102.	Хасково	175	2300	175	1950
103.	Хисаря	175	2500	175	2150
104.	Царево	160	2100	160	1780
105.	Чепеларе	250	3800	250	3300
106.	Чирпан	180	2600	180	2240
107.	Шумен	190	2800	190	2420
108.	Ямбол	180	2500	180	2140

Забележки:

1. При проектиране на нова сграда, в случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение.

2. Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишният разход на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място, определени по таблица 1 и денградусите от таблица 2 за климатичните данни за зоната, в която попада населеното място.

Таблица 2

Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони

Клима-тична зона 1	Северно Черноморие
Отопли-телен сезон	Начало: 21 октомври Край: 20 април				Изчислителна външна температура					-11,0 °C
Отопли-телен сезон	Начало: 21 октомври Край: 20 април				Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC					2400
Месец	I	II	III	IV		V	VI	VII	VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30		31	30	31	31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	1,9	2,7	5,1	10,2		15,6	20,2	23,7	22,3		19,0	13,8	9,0	4,3
Средна месечна относителна влажност, %
						78,0	74,0	70,0	70,0		73,0
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m²
Север	22,9	34,8	47,7	63,6		77,7	84,3	83,7	75,9		60,7	40,9	26,1	20,2
Изток	40,4	59,2	68,4	85,5		108,3	122,0	126,4	126,2		104,5	68,0	45,8	36,6
Запад	40,4	59,2	68,4	85,5		108,3	122,0	126,4	126,2		104,5	68,0	45,8	36,6
Юг	72,7	95,9	87,5	83,7		90,5	97,4	104,9	126,5		133,7	104,3	80,6	67,8
Хоризон-тална повърхност	50,1	81,2	109,0	149,7		194,1	218,0	226,5	219,7		166,5	97,2	58,3	43,9

Климатич-на зона 2	Добруджа
Отоплите-лен сезон	Начало: 21 октомври Край: 25 април				Изчислителна външна температура					-15,0 °C
Отоплите-лен сезон	Начало: 21 октомври Край: 25 април				Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC					2800
Месец	I	II	III	IV		V	VI	VII	VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30		31	30	31	31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	0,5	0,9	4,0	9,7		14,9	18,4	21,0	20,7		15,8	11,6	6,3	0,7
Средна месечна относителна влажност, %
						78,0	75,0	69,0	70,0		74,0
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/m²
Север	22,9	34,8	47,7	63,6		77,7	84,3	83,7	75,9		60,7	40,9	26,1	20,2
Изток	40,4	59,2	68,4	85,5		108,3	122,0	126,4	126,2		104,5	68,0	45,8	36,6
Запад	40,4	59,2	68,4	85,5		108,3	122,0	126,4	126,2		104,5	68,0	45,8	36,6
Юг	72,7	95,9	87,5	83,7		90,5	97,4	104,9	126,5		133,7	104,3	80,6	67,8
Хоризон-тална повърхност	50,1	81,2	109,0	149,7		194,1	218,0	226,5	219,7		166,5	97,2	58,3	43,9

	Климатич-на зона 3	Северна България – поречието на р.Дунав
	Отоплите-лен сезон	Начало: 23 октомври Край: 15 април				Изчислителна външна температура										-17 °C
						Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC										2600
	Месец	I	II	III	IV			V		VI		VII		VIII			IX	X	XI	XII
	Брой изчислителни дни в месеца
		31	28	31	30			31		30		31		31			30	31	30	31
	Средна месечна температура, ºC
		0,1	0,0	5,9	12,5			17,4		21,4		24,0		23,4			19,2	13,3	6,7	0,8
Средна месечна относителна влажност, %
							70,0		67,5		65,0		65,5		70,0
	Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m²
	Север	21,2	33,5	46,2	62,4			76,8		83,4		82,7		74,5			58,7	38,9	24,4	18,4
	Изток	36,8	56,9	67,0	84,3			106,9		120,4		124,9		125,2			104,1	66,6	42,8	32,6
	Запад	36,8	56,9	67,0	84,3			106,9		120,4		124,9		125,2			104,1	66,6	42,8	32,6
	Юг	66,3	93,0	87,1	83,8			90,2		96,7		104,7		127,9			136,5	104,3	75,8	60,3
	Хоризон-тална повърхност	45,5	77,6	105,9	147,1			191,6		215,4		223,8		217,0			164,0	93,9	54,0	39,1

Климатич-на зона 4	Северна България - централна част
Отоплите-лен сезон	Начало: 16 октомври Край: 23 април					Изчислителна външна температура									-17 °C
						Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC									2700
Месец	I	II	III	IV		V			VI		VII		VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30			31		30		31		31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	-0,2	1,3	5,7	12,7			17,4		21,1		23,6		23		19,1	12,8	6,2	0,4
Средна месечна относителна влажност, %
					69,3			69,6		64,7		63,1		67,7
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m²
Север	23,0	33,7	49,0	59,8			75,4		80,9		80,4		74,2		58,0	39,0	24,7	19,7
Изток	40,6	54,9	73,7	76,5			102,0		111,8		114,3		118,0		93,9	63,6	41,5	34,9
Запад	40,6	54,9	73,7	76,5			102,0		111,8		114,3		118,0		93,9	63,6	41,5	34,9
Юг	73,0	87,2	96,1	72,4			83,9		87,9		92,6		115,2		116,2	96,4	71,8	64,0
Хоризон-тална повърхност	50,6	76,5	116,5	135,0			182,9		199,0		204,7		206,8		152,0	91,7	53,7	42,3

Климатич-на зона 5	Южно Черноморие
Отоплите-лен сезон	Начало: 25 октомври Край: 19 април					Изчислителна външна температура								-10 °C
						Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC								2300
Месец	I	II	III	IV		V		VI		VII		VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30		31		30		31		31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	2,2	2,9	5,7	10,9		16,0		20,6		23,4		23,1		19,7	14,5	9,4	4,6
Средна месечна относителна влажност, %
					75,7		72,3		69,3		69,7		73,3
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m²
Север	23,9	36,5	49,6	65,6		79,3		85,4		84,2		75,6		60,6	41,8	27,2	21,0
Изток	43,0	64,9	74,9	92,4		115,5		129,3		133,9		134,3		113,3	75,1	49,6	38,3
Запад	43,0	64,9	74,9	92,4		115,5		129,3		133,9		134,3		113,3	75,1	49,6	38,3
Юг	77,3	105,8	97,1	91,5		97,1		103,7		112,0		136,8		148,2	117,4	87,7	70,8
Хоризон-тална повърхност	53,5	88,5	118,7	161,4		206,9		231,2		239,9		233,0		178,7	106,0	62,8	46,3
Климатич-на зона 6	Южна България – централна част
Отоплите-лен сезон	Начало: 24 октомври Край: 6 април					Изчислителна външна температура								-15 °C
						Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC								2400
Месец	I	II	III	IV		V		VI		VII		VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30		31		30		31		31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	0,2	1,8	6,9	12,4		17,4		21,3		23,7		23,0		18,7	12,8	7,4	1,9
Средна месечна относителна влажност, %
					69,3		66,3		60,7		60,0		65,7
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m²
Север	27,7	38,5	53,3	68,1		78,7		86,1		83,8		76,7		61,8	44,0	29,7	23,5
Изток	58,5	71,8	84,5	97,9		111,1		130,2		126,6		130,7		111,1	78,2	56,4	47,0
Запад	58,5	71,8	84,5	97,9		111,1		130,2		126,6		130,7		111,1	78,2	56,4	47,0
Юг	109,5	118,4	111,4	97,3		91,8		103,9		103,5		129,6		142,0	121,0	100,5	88,5
Хоризон-тална повърхност	69,5	96,9	132,8	171,0		199,1		232,7		226,8		228,2		177,3	111,1	70,9	55,3

Климатич-на зона 7	София и Подбалканската долина
Отоплите-лен сезон	Начало: 15 октомври Край: 23 април					Изчислителна външна температура								-16 °C
						Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC								2900
Месец	I	II	III	IV		V		VI		VII		VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30		31		30		31		31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	-0,4	0,2	4,6	10,4		15,3		18,7		21,1		20,7		16,5	11,2	5,1	0,4
Средна месечна относителна влажност, %
					69,6		68,8		63,6		61,8		67,4
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m²
Север	22,9	35,0	51,1	61,6		76,4		81,8		81,3		75,3		59,9	41,2	25,1	18,5
Изток	39,4	58,5	77,7	79,7		103,9		113,4		115,9		119,4		96,7	67,5	41,0	30,6
Запад	39,4	58,5	77,7	79,7		103,9		113,4		115,9		119,4		96,7	67,5	41,0	30,6
Юг	70,1	93,5	101,4	75,7		85,4		89,2		93,7		116,0		119,2	102,4	70,1	55,0
Хоризон-тална повърхност	49,6	81,0	122,6	140,6		186,2		201,9		207,5		209,6		156,8	97,5	53,7	38,1

Климатич-на зона 8	Южна България
Отоплите-лен сезон	Начало: 28 октомври Край: 6 април					Изчислителна външна температура								-14 °C
						Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC								2300
Месец	I	II	III	IV		V		VI		VII		VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30		31		30		31		31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	0,6	2,4	6,9	12,4		16,4		21,0		23,8		23,5		19,4	13,6	7,9	2,8
Средна месечна относителна влажност, %
					72,0		69,0		62,0		59,5		66,5
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m²
Север	27,7	38,5	53,3	68,1		78,7		86,1		83,8		76,7		61,8	44,0	29,7	23,5
Изток	58,5	71,8	84,5	97,9		111,1		130,2		126,6		130,7		111,1	78,2	56,4	47,0
Запад	58,5	71,8	84,5	97,9		111,1		130,2		126,6		130,7		111,1	78,2	56,4	47,0
Юг	109,5	118,4	111,4	97,3		91,8		103,9		103,5		129,6		142,0	121,0	100,5	88,5
Хоризон-тална повърхност	69,5	96,9	132,8	171,0		199,1		232,7		226,8		228,2		177,3	111,1	70,9	55,3

Климатич-на зона 9	Югозападна България
Отоплите-лен сезон	Начало: 28 октомври Край: 5 април					Изчислителна външна температура								-10 °C
						Денградуси при средна температура в сградата 19 ^oC								2100
Месец	I	II	III	IV		V		VI		VII		VIII		IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30		31		30		31		31		30	31	30	31
Средна месечна температура, ºC
	2,2	3,9	8,1	13,4		18,1		22,1		24,6		24,6		20,8	13,8	8,7	4,0
Средна месечна относителна влажност, %
					65,0		63,2		57,2		56,2		60,8
Среден интензитет на пълната слънчева радиация по вертикални повърхности, W/m²
Север	28,6	39,3	53,6	68,6		79,4		86,0		83,7		76,0		61,5	43,9	30,3	24,6
Изток	63,1	75,8	89,3	102,7		115,3		132,9		129,7		133,9		116,8	83,1	61,1	51,8
Запад	63,1	75,8	89,3	102,7		115,3		132,9		129,7		133,9		116,8	83,1	61,1	51,8
Юг	118,8	125,5	119,2	103,0		95,5		106,1		106,1		133,3		151,0	130,6	109,9	98,5
Хоризон-тална повърхност	74,4	102,1	139,4	178,8		206,6		237,6		232,4		233,6		185,1	116,8	75,8	60,5

Приложение № 4 към чл. 25, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)

Таблица 1

Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)

№ по ред	Строителни продукти (материали)	Плът-ност ,	Изчислителни стойности
№ по ред	Строителни продукти (материали)	Плът-ност ,	специфи-чен топлинен капацитет с,	коефи-циент на топлопро-водност * l,	число на дифузион-но съпро-тивление на водна пара m
		kg/m3	J/(kg.K)	W/(m.K)
1	2	3	4	5	6
1. Естествени камъни
1.1.	Мрамор, гранит, базалт	2800	920	3,49	67
1.2.	Пясъчник, кварц	2400	920	2,04	21
1.3.	Варовик	2000	840	1,16	12
		1700	840	0,93	10
2. Бетони
2.1.	Стоманобетон	2500	960	1,63	90
2.2.	Обикновен бетон	2400	960	1,45	60
2.3.	Бетон с трошени тухли	2000	920	1,02	10
2.4.	Керамзитоперлитобетон	1100	1000	0,38	6
		1000	1000	0,34	5
		900	1000	0,32	4
2.5.	Керамзитобетон	1500	1000	0,58	8
		1400	1000	0,52	8
		1300	1000	0,47	7
		1200	1000	0,42	7
		1100	1000	0,37	6
		1000	1000	0,33	5
2.6.	Аглопоритбетон, сгуробетон	1500	980	0,62	8
		1400	980	0.55	8
		1300	980	0,51	7
		1200	980	0,44	7
		1100	980	0,40	6
		1000	980	0,36	5
2.7.	Перлитобетон	800	1050	0,26	2
		600	1050	0,17	2
		450	1050	0,14	2
2.8.	Пенобетон	800	1050	0,26	5
		600	1050	0,17	3
		400	1050	0,14	3
2.9.	Газобетон (автоклавен)	300	1000	0,080	5÷10
		400	1000	0,110	5÷10
		500	1000	0,135	5÷10
		600	1000	0,170	5÷10
		700	1000	0,190	5÷10
2.10.	Дървобетон	700	1450	0,23	4
	Пепелобетон	1200	960	0,47	-
		1150	960	0,35	-
		1000	840	0,33	-
		850	840	0,31	-
3. Разтвори и мазилки
3.1.	Циментово-пясъчен разтвор	1800	1050	0,93	8
3.2.	Варо-циментопясъчен разтвор	1700	1050	0.87	7
3.3.	Варо-пясъчен разтвор	1600	1050	0.81	6
3.4.	Разтвор със сгуриен пясък	1400	1050	0,58	6
		1200	1050	0,47	5
3.5.	Варо-перлитов разтвор	550	1050	0,16	2
		350	1050	0,12	2
3.6.	Варо-пясъчна мазилка (външна)	1800	1050	0.87	5
3.7.	Варо-пясъчна мазилка (вътрешна)	1600	1050	0.70	5
3.8.	Топлоизолационни външни мазилки с гранули от пенополистирен	400 350	920 920	0,12 0,10	6 6
4. Битумни и асфалтови материали и продукти
4.1.	Битум	1100	1050	0,17	1200
4.2.	Асфалт 20 mm	2100 1900	1050 1050	0,70 0,70	2500 2000
4.3.	Мушама битумна хидроизолационна	600	1050	0,17	100
4.4.	Мушама битумна хидроизолационна с алуминиево фолио	900	1460	0,19	100000
4.5.	Битумизиран картон	1100	1460	0,19	2000
4.6.	Асфалтобетон	2100	1050	1,05	92.59
4.7.	Битумоперлит	500 300	1050 1050	0,14 0,09
5. Зидарии
5.1.	Зидарии от обикновени плътни тухли на варо-пясъчен разтвор	1800	1050	0,79	7
5.2.	Зидарии от варо-пясъчни (силикатни) тухли на варов разтвор	1900	1050	0,87	7

5.3.	Зидария от кухи и решетъчни тухли на варо-пясъчен разтвор	1400	1050	0,52	-
5.4.	Зидария от диатомитови тухли на лек разтвор	900	1050	0,29	4
5.5.	Зидария от камъни с правилна форма при плътност на камъка	2680 1960 1260	1050 1050 920	3,20 1,13 0,51	3 11 5
5.5.	Зидарии от варо-пясъчни (калциево-силикатни) тухли с тънкослоен разтвор на базата на БДС EN 1745 "Зидария и продукти за зидария. Методи за определяне на топлинни характеристики"	1200	1000	0,34	5÷10
		1300	1000	0,39	5÷10
		1400	1000	0,46	5÷10
		1500	1000	0,53	5÷10
		1600	1000	0,62	5÷10
		1700	1000	0,73	5÷10
		1800	1000	0,85	5÷10
		1900	1000	0,97	5÷10
		2000	1000	1,11	5÷10
5.6.	Зидария от камъни с неправилна форма при плътност на камъка	2420 1900 1380	1050 1050 920	2,57 1,06 0,60	3 11 5
6. Насипни материали
6.1.	Естествен пясък	1600	840	1,1 до 2,2	4
6.2.	Перлит	150	840	0,06	-
6.3.	Керамзит	500	840	0,16	1
6.4.	Аглопорит	500	840	0,19	1
6.5.	Сгурия	1000	840	0,29	1
		800	840	0,24	1
		600	840	0,20	1
		500	840	0,17	1
6.6.	Металургична (доменна) шлака	900	840	0,26	2
6.7.	Пепел от ТЕЦ	700	840	0,17	1
7. Почви
7.1.	Скала	2700	920	3,5
7.2.	Пясък	1800	840	2,0
7.3.	Глина	1400	840	1,5
8. Метални, гипсови и азбестоциментни **продукти
8.1.	Стомана, листова	7800	460	53,5	600000
8.2.	Алуминиево фолио с дебелина: 0,1 0,15 0,20	2700	940	203	600000 700000 800000
8.3.	Медно фолио с дебелина: 0,10 0,15	9000	380	380	700000 800000
8.4.	Оловни листове	11500	130	35	-
8.5.	Цинкови листове	7100	390	110	-
8.6.	Плътни гипсови плочи	1400 1200 1000	840 840 840	0,70 0,58 0,47	12 8,5 6
8.7.	Гипсовлакнести плочи със и без отвори	800 600	840 840	0,35 0,29	1,5 1,5
8.8.	Плочи от гипсокартон с дебелина, mm: - над 15 - над 18	900 900	840 840	0,21 0,23	12 8
8.9.	Гипсоперлитови плочи	700 500	840 840	0,20 0,15	5 3
8.10.	Азбестоциментни плочи	1900	840	0,35	10
9. Дърво и продукти от него
9.1.	Дърво: - дъб и бук (надлъжно на влакната) (напречно на влакната) - смърч, бор (надлъжно на влакната) (напречно на влакната)	от 700 до 800 от 500 до 600	от 2090 до 2510 2090	0,41 0,23 0,35 0,17	от 40 до 60 70
9.2.	Водоустойчиви плочи дървени с дървени частици или влакна	620 600 400	2090 2090 2090	0,13 0,12 0,08	60 60 30
9.3.	Водоустойчив шперплат	660 550	2090 2090	0,14	100 60
9.4.	Талашитови плоскости (изолит, хераклит и т. н.) с дебелина, mm: - над 15 - над 25 - над 35 - над 50	550 500 450 400	2010 1670 1670 1670	0,140 0,099 0,093 0,081	11 8 6 5
9.5.	Тапети: - хартиени - миещи се - пластмасови	600 700 700	1340 1340 1250	0,15 0,15 0,20	5 10 3000
9.6.	Дъски за подове	520	1670	0,140	15
9.7.	Паркет	700	1670	0,21	15
10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти
11. Други материали
11.1.	Прозоречно стъкло	2500	840	0,81	10000
11.2.	Кухи стъклени блокчета	1100	840	0,44	4000
11.3.	Клинкерни плочи	1900	920	1,05	100
11.4.	Облицовъчни тухли	1800	920	0,79	20
11.5.	Фасадни плочи глазирани	1800	920	0,91	300
11.6.	Линолеум	1200	1880	0,19	500
11.7.	Гума	1000	1470	0,16	10000
11.8.	Поливинилхлоридни хомогенни плочи	1400	960	0,23	10000
11.9.	Поливинилхлоридни плочи върху кече	800	960	0,12	3000
11.10.	Полиетиленово фолио	1000	1250	0,19	80000
11.11.	Поливинилхлоридно фолио меко	1200	960	0,19	42000
11.12.	Покривни керемиди - глинени	1900	880	0,99	40
11.13.	Азбестобетонни плочи	1800	960	0,35	50
11.14.	Камъшит	800	1260	0,046	2

Забележки:

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.) Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат само при изчисляване на енергийни характеристики на елементи на конструкцията, когато такива продукти са установени в съществуващи сгради. В тези случаи се отчитат изискванията на действащото европейско и национално законодателство за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа.

2. (отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 3 от 2023 г., в сила от 10.01.2023 г.)

Таблица 2

Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)

Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)

№

по

ред

Строителни продукти (материали)

Плътност ρ,

kg/m³

Влажност по маса

10^-2

х`_r

х_max

Обикновен бетон

Бетон с трошени тухли

Бетон с леки добавъчни материали

2200

от 1800 до 2200

от 1600 до1800

1600

1400

1200

2,1

2,5

3,5

3,7

5,0

6,2

3,8

4,8

6,0

6,2

7,5

9,0

Газобетон, клетъчен бетон

1200

1000

800

600

500

400

4,2

5,0

6,2

8,3

10,0

12,5

8,4

10,0

12,4

16,6

20,0

25,0

Плътни тухли

Тухли с кухини

от 1400 до 2000

1400

1200

1,5

2,2

2,6

4,0

5,0

5,8

Разтвори и мазилки:

- циментови и цименто-варови

- варо-гипсови

- варови

- топлоизолационни (перлит, вермикулит, минерална вата)

2100

1500

1200

от 300 до 600

2,5

2,0

1,8

5,0

6,0

5,8

7,0

Дървесина:

- плочи (талашитови, влакнести и др.)

от 500 до 800

от 400 до 550

15,0

14,0

25,0

22,0

Топлоизолационни продукти:

- корк

- дюшеци и плочи от минерални влакна

- пенополистирен,

- пенополиуретан

- пенофенопласт

от 100 до 200

7,5

12,5

8,3

5,0

20,0

15,0

12,0

8,0

6,0

17,5

11,7

25,0

16,7

10,0

40,0

30,0

24,0

28,0

21,0

35,0

23,3

Приложение № 5 към чл. 25, ал. 3, т. 2

Преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност

1. Основни принципи за преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност

1.1. Общи положения.

В случаите, когато условията на експлоатация се различават от тези, при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност (декларирани или измерени), е необходимо преизчисляване, което се извършва по следната зависимост:

λ₂=λ_l.F_T.F_m.F _a (1),

където:

λ₂ е стойността на коефициента на топлопроводност при експлоатационни условия;

λ₁ - стойността на декларирания/измерения коефициент на топлопроводност;

F_T - фактор за температура;

F_m - фактор за влажност;

F_а - фактор за стареене (когато не е включен в декларираната/измерената стойност).

1.2. Преобразуване за температура.

Факторът F_T за температура се определя, както следва:

(2),

където:

f_T e коефициентът на преобразуване за температура;

T₁ - температурата при първата система от условия;

Т₂ - температурата при втората система от условия.

1.3. Преобразуване за влага.

Факторът за преобразуване за влага F_m се определя, както следва:

a) преобразуване за съдържанието на влага по маса:

(3),

където:

f_u е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по маса;

u₁ - съдържанието на влага по маса при първата система от условия;

u₂ - съдържанието на влага по маса при втората система от условия;

б) преобразуване на съдържанието на влага по обем:

(4)

където:

f_ψ е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по обем;

ψ₁ - съдържанието на влага по обем при първата система от условия;

ψ₂ - съдържанието на влага по обем при втората система от условия.

1.4. Преобразуване за стареене.

Стареенето зависи от вида на материала, облицовките, структурата, набъбващите вещества, температурата и дебелината на материала. За даден материал ефектът на стареене може да бъде получен от теоретични модели, обосновани с екпериментални данни. Няма установени правила за връзка между стареенето във времето на даден материал.

Не е необходимо преобразуване за стареене, когато ефектът от стареенето е отчетен при измерената стойност на топлопроводността.

2. Коефициенти на преобразуване за температура.

За стойностите на коефициентите на топлопроводност между тези, дадени в таблици от 2.1 до 2.15, се използва линейна интерполация.

Когато не е предписано друго, коефициентите на преобразуване се прилагат както за произведени в заводски условия продукти, така и за материалите, от които са получени.

Стойностите на коефициента на топлопроводност са дадени само за идентификация на параметрите и не са предназначени за други цели. Стойностите в таблици от 2.1 до 2.15 са валидни за средни температури между 0 °С и +30 °С.

Таблица 2.1 - Минерална вата

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на преобразуване, f_T,

1/K

Кечета, дюшеци и насипна вата

0,035

0,040

0,045

0,050

0,004 6

0,005 6

0,006 2

0,006 9

Плочи

0,032

0,034

0,036

0,038

0,003 8

0,004 3

0,004 8

0,005 3

Твърди плочи

0,030

0,033

0,035

0,003 5

Таблица 2.2 - Експандиран полистирен

Дебелина, d, mm

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/K

d < 20

0,032

0,035

0,040

0,043

0,003 1

0,003 6

0,004 1

0,004 4

20 < d < 40

0,032

0,035

0,040

0,003 0

0,003 3

0,003 6

40 < d < 100

0,032

0,035

0,040

0,045

0,050

0,003 0

0,003 3

0,003 6

0,003 8

0,004 1

d > 100

0,032

0,035

0,040

0,053

0,003 0

0,003 2

0,003 4

0,003 7

Таблица 2.3 - Eкструдиран полистирен

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/K

Без покритие

0,025

0,030

0,040

0,004 6

0,004 5

С покритие, продукти от фини пеноматериали без покритие

0,025

0,030

0,035

0,004 0

0,003 6

0,003 5

С водонепропускливо покритие

0,025

0,030

0,035

0,040

0,003 0

0,002 8

0,002 7

0,002 6

Таблица 2.4 - Полиуретанова пяна
Тип на продукта	Коефициент на топлопроводност λ, W/(m.К)	Коефициент на преобразуване, f_T, 1/К
Продукти без облицовка	0,025	0,005 5
Продукти без облицовка	0,030	0,005 0
Продукти с непроницаема облицовка	0,022	0,005 5
Продукти с непроницаема облицовка	0,025	0,005 5

Таблица 2.5 - Пенофенопласт (Фенолна пяна)

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на преобразуване, f_T,

1/K

Със затворени вериги (> 90 %)

0 °C до 20 °C

20 °C до 30 °C ^a ^b

до 0,025

0,002 0

0,005 0

С отворени вериги

0 °C до 30 °C

0,032

0,002 9

^a Превръщането трябва да бъде отделно между 0° и 20 °C и между 20°C и 30 °C. За да се превърне от 10 °C на 25 °C, първо се превръща от 10 °C на 20°C, а след това от 20 °C на 25 °C.

^b Коефициентите на превръщане се прилагат за пропиленти (пенообразуващи агенти) пентан и хлорвъглероди. Те могат да бъдат различни за други пропиленти.

Таблица 2.6 - Пеностъкло
Тип на продукта	Коефициент на топлопроводност λ, W/(m.К)	Коефициент на преобразуване, f_T, 1/К
Всички продукти	0,035	0,004 3
	0,040	0,003 7
	0,045	0,003 3
	0,050	0,003 0
	0,055	0,002 7

Таблица 2.7 - Твърди плочи от перлит, нишки и свързващи вещества

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/К

Всички продукти

всички

0,003 3

Таблица 2.8 - Плочи от дървесна вата
Тип на продукта	Коефициент на топлопроводност λ, W/(m.К)	Коефициент на преобразуване, f_T, 1/К
Всички продукти	0,070	0,004 0
	0,080	0,004 1
	0,090	0,004 6

Таблица 2.9 - Коркови плоскости (експандиран корк)

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/К

Всички продукти

всички

0,002 7

Таблица 2.10 - Насипни влакна от целулоза

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/К

Плътност < 40 kg/m³

Плътност ≥ 40 kg/m³

всички

0,004 0

0,003 5

Таблица 2.11 - Бетон, керамика и строителен разтвор
Тип на продукта	Коефициент на топлопроводност λ, W/(m.К)	Коефициент на преобразуване, f_T, 1/К
Лек бетон	0,100 0,150 0,400	0,003 0,002 0,001
Обикновен бетон, керамика и строителен разтвор	всички	0,001

Таблица 2.12 - Калциев силикат

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/К

Всички продукти

всички

0,003

Таблица 2.13 - Насипен експандиран перлит

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/К

Всички продукти

0,040

0,050

0,004 1

0,003 3

Таблица 2.14 - Насипен експандиран керамзит

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/К

Всички продукти

0,070 до 0,150

0,004

Таблица 2.15 - Насипен експандиран вермикулит

Тип на продукта

Коефициент на

топлопроводност

λ, W/(m.К)

Коефициент на

преобразуване, f_T,

1/К

Всички продукти

всички

0,003

3. Коефициенти на преобразуване за влага. Таблица 3.1.

Материал	Плътност ρ, kg/m³	Влагосъдър-жание при 23 °C, 50 % относителна влажност u ψ kg/kg m³/m³	Влагосъдър-жание при 23 °C, 80 % относителна влажност u ψ kg/kg m³/m³	Коефициент за превръщане по влага				Число на дифузионно съпротивле-ние на водна пара μ сух мокър		Специфи-чен топли-нен капа-цитет c_p, J/(kg.K)
Материал	Плътност ρ, kg/m³			Влаго-съдър-жание, u, kg/kg	f_u	Влаго- съдър-жание, ψ, m³/m³	f_ψ			Специфи-чен топли-нен капа-цитет c_p, J/(kg.K)
Експандиран полистирен	10 - 50	0	0			< 0,10	4	60	60	1450
Екструдиран полиститен (пяна)	20 - 65	0	0			< 0,10	2,5	150	150	1450
Полиуретанова пяна, твърда	28 - 55	0	0			< 0,15	6	60	60	1400
Минерална вата	10 - 200	0	0			< 0,15	4	1	1	1030
Пенофенопласт (Фенолна пяна)	20 - 50	0	0			< 0,15	5	50	50	1400
Пеностъкло	100 - 150	0	0	0	0			∞	∞	1000
Плочи от перлит	140 - 240	0,02	0,03	0 до 0,03	0,8			5	5	900
Коркови плоскости (експандиран корк)	90 - 140	0,008	0,011			< 0,10	6	10	5	1560
Плочи от дървесна вата	250 - 450	0,03	0,05			< 0,10	1,8	5	3	1470
Талашит	40 - 250	0,1	0,16			< 0,05	1,4	5	3	2000
Карбамид - формалдехидна пяна	10 - 30	0,1	0,15	< 0,15	0,7			2	2	1400
Полиуретанова пяна (спрей)	30 - 50	0	0			< 0,15	6	60	60	1400
Насипна минерална вата	15 - 60	0	0			< 0,15	4	1	1	1030
Насипни влакна от целулоза	20 - 60	0,11	0,18	< 0,20	0,5			2	2	1600
Насипен експандиран перлит	30 - 150	0,01	0,02	0 до 0,02	3			2	2	900
Насипен вермикулит	30 - 150	0,01	0,02	0 до 0,02	2			3	2	1080

Материал	Плътност ρ, kg/m³	Влагосъдър-жание при 23 °C, 50 % относителна влажност u ψ kg/kg m³/m³		Влагосъдър-жание при 23 °C, 80 % относителна влажност u ψ kg/kg m³/m³	Коефициент за превръщане по влага				Число на дифузионно съпротивле-ние на водна пара μ сух мокър		Специфи-чен топли-нен капа-цитет c_p, J/(kg⋅K)
Материал	Плътност ρ, kg/m³				Влаго-съдър-жание, u, kg/kg	f_u	Влаго- съдър-жание, ψ, m³/m³	f_ψ			Специфи-чен топли-нен капа-цитет c_p, J/(kg⋅K)
Насипен експандиран керамзит	200 - 400	0		0,001	0 до 0,02	4			2	2	1000
Насипен експандиран полистирен	10 - 30	0		0	< 0,10		4	4	2	2	1400
Керамзит	1000 - 2400	0,007		0,012			0 до 0,25	10	16	10	1000
Калциев силикат	900 - 2200	0,012		0,024			0 до 0,25	10	20	15	1000
Бетон с добавъчен материал от вулканична пемза	500 - 1300	0,02		0,035			0 до 0,25	4	50	40	1000
Бетон с добавъчен материал от естествени скали	1600 - 2400	0,025		0,04			0 до 0,25	4	150	120	1000
Бетон с добавъчен материал от полистирен	500 - 800	0,015		0,025			0 до 0,25	5	120	60	1000
Бетон с добавъчен материал от експандиран керамзит	400 - 700	0,02		0,03	0 до 0,25	2,6			6	4	1000
Бетон с преобладаващ добавъчен материал от експандиран керамзит	800 - 1700	0,02		0,03	0 до 0,25	4			8	6	1000
Бетон с повече 70 % добавъчен материал от гранулирана доменна шлака	1100 - 1700	0,02		0,04	0 до 0,25	4			30	20	1000
Бетон с преобладаващ добавъчен материал, получен от пиропроцеси при изгаряне на въглища	1100 - 1500	0,02		0,04	0 до 0,25	4		15		10	1000
Газобетон	300 - 1000	0,026		0,045	0 до 0,25	4			10	6	1000
Бетон с други леки добавъчни материали	500 - 2000	0,03		0,05			0 до 0,25	4	15	10	1000
Разтвор (зидарски разтвор и мазилка)	250 - 2000	0,04	0,06				0 до 0,25	4	20	10	1000

Приложение № 6 към чл. 25, ал. 5

Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален кондензационен пад)

1. Изчисляване на влажностен режим на елементите на конструкцията на сгради.

Сградните ограждащи елементи на конструкцията на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха под 70 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).

Външните ограждащи елементи на конструкцията, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.

Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи елементи на конструкцията се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:

(1.1),

където:

е температурата на оросяване (°C);

– изчислителна външна температура за съответната климатична зона (°C);

- коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.

Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите елементи на конструкцията не причиняват вреда на структурата на материала, когато:

1. общата влажност на материала (x_uk'), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност (x_max):

(1.2),

където:

x_r' е експлоатационната влажност, %;

- влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %;

2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.

Стойностите на x_r' и на x_max за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.

Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и в зони с очакван кондензационен пад.

Влажността на ограждащите елементи на конструкцията, в резултат на дифузионното навлажняване се изчислява съгласно тази част от методиката.

За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване t_k и продължителността на периода на изпарение t_u на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:

1. = = 18 °C;

2. = = 65 %;

където и са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.

За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.

Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:

1. при външна относителна влажност 90 %;

2. при температура на външния въздух :

а) = 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С;

б) = - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С;

в) = - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С.

За нови сгради, данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.

Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:

1. изискванията за клас 1 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или

2. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или

3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.

Горепосочените изисквания по т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.

Горепосочените изисквания по т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.

Горепосочените изисквания по т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради. Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.

2. Изчисляване на съпротивлението на дифузно преминаване на водна пара на слой строителен материал.

Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m²hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10 ºС по формулата:

(2.1),

където:

µ е числото на дифузионно съпротивление на водна пара;

d – дебелината на слоя строителен материал, m.

При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата:

(2.2),

където:

d₁, d₂,…..d_n са дебелините на отделните слоеве строителни материали, m;

µ₁, µ₂, ....., µ_n - съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4.

2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/(m²h) без кондензационен пад се изчислява по формулата:

(2.3),

където:

е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра;

- парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра.

2.1. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 2.1 и 2.2. То се състои в следното:

2.1.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата , а върху ординатата - температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва:

2.1.2. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент ( ) в ºС се определя по формулата:

(2.4),

където:

е температурата на вътрешния въздух, °С;

- съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС EN ISO 6946;

q - плътността на топлинния поток (W/m²), който се определя по формулата:

(2.5),

където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m²К).

3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва:

(2.6),

където са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток – отвътре навън), °С.

Фиг. 2.1. Схема на кривата на температурното разпределение

Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара , което се отчита от табл. 2.1 в тази част от методиката в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането и налягането от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент.

Фиг. 2.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад

Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 2.2).

Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи:

а) двете линии се допират в една, две или повече точки (фиг. 2.3 и 2.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве);

б) двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях – широчината на тази зона (фиг. 2.5).

Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация Δx_dif в % се изчислява по формулата:

(2.27) ,

където:

W_k е количеството кондензирана влага, kg/m²;

d _z- широчината на зоната на кондензация, m;

ρ - плътността на материала в зоната на кондензация, kg/m³.

Таблица 2.1

Температура на въздуха, ºС	Температура на оросяване θ_s (ºС ) при относителна влажност на въздуха (%)
Температура на въздуха, ºС	30	35	40	45	50	55	60	65	70	75	80	85	90	95
30	10,5	12,9	14,9	16,8	18,4	20,2	21,4	22,7	23,9	25,0	26,2	27,2	28,2	29,1
29	9,7	12,0	14,0	15,9	17,5	19,0	20,4	21,7	23,0	24,1	25,2	26,2	27,2	28,1
28	8,8	11,1	13,1	15,0	16,6	18,1	19,5	20,8	22,0	23,2	24,2	25,2	26,2	27,1
27	8,0	10,2	12,2	14,1	15,7	17,2	18,6	19,9	21,1	22,2	23,3	24,3	25,2	26,1
26	7,1	9,4	11,4	13,2	14,8	16,3	17,6	18,9	20,1	21,2	22,3	23,3	24,2	25,1
25	6,2	8,5	10,5	12,2	13,9	15,3	16,7	18,0	19,1	20,3	21,3	22,2	23,2	24,1
24	5,4	7,6	9,6	11,3	12,9	14,4	15,8	17,0	18,2	19,3	20,3	21,3	22,2	23,1
23	4,5	6,7	8,7	10,4	12,0	13,5	14,8	16,1	17,2	18,3	19,4	20,3	21,3	22,2
22	3,6	5,9	7,8	9,5	11,1	12,5	13,9	15,1	16,3	17,4	18,4	19,4	20,3	21,2
21	2,8	5,0	6,9	8,6	10,2	11,6	12,9	14,2	15,3	16,4	17,4	18,4	19,3	20,2
20	1,9	4,1	6,0	7,7	9,3	10,7	12,0	13,2	14,4	15,4	16,4	17,4	18,3	19,2
19	1,0	3,2	5,1	6,8	8,3	9,8	11,1	12,3	13,4	14,5	15,5	16,4	17,3	18,2
18	0,2	2,3	4,2	5,9	7,4	8,8	10,1	11,3	12,5	13,5	14,5	15,4	16,3	17,2
17	-0,6	1,4	3,3	5,0	6,5	7,9	9,2	10,4	11,5	12,5	13,5	14,5	15,3	16,2
16	-1,4	0,5	2,4	4,1	5,6	7,0	8,2	9,4	10,5	11,6	12,6	13,5	14,4	15,2
15	-2,2	-0,3	1,5	3,2	4,7	6,1	7,3	8,5	9,6	10,6	11,6	12,5	13,4	14,2
14	-2,9	-1,0	0,6	2,3	3,7	5,1	6,4	7,5	8,6	9,6	10,6	11,5	12,4	13,2
13	-3,7	-1,9	-0,1	1,3	2,8	4,2	5,5	6,6	7,7	8,7	9,6	10,5	11,4	12,2
12	-4,5	-2,6	-1,0	0,4	1,9	3,2	4,5	5,7	6,7	7,7	8,7	9,6	10,0	11,2
11	-5,2	-3,2	-1,8	-0,4	1,0	2,3	3,5	4,7	5,8	6,7	7,7	8,6	9,4	10,2
10	-6,0	-4,2	-2,6	-1,2	0,1	1,4	2,6	3,7	4,8	5,8	6,7	7,6	8,4	9,2

Таблица 2.2

Температура, ºС	Максимално налягане на водната пара Р _max, Ра
Температура, ºС	.0	.1	.2	.3	.4	.5	.6	.7	.8	.9
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
30	4244	4269	4294	4319	4344	4369	4394	4419	4445	4469
29	4006	4030	4053	4077	4101	4124	4148	4172	4196	4219
28	3781	3803	3826	3848	3871	3894	3916	3939	3961	3984
27	3566	3588	3609	3631	3652	3674	3695	3737	3793	3759
26	3362	3382	3403	3423	3443	3463	3484	3504	3525	3544
25	3169	3188	3208	3227	3246	3266	3284	3304	3324	3343
24	2985	3003	3021	3040	3059	3077	3095	3114	3132	3151
23	2810	2827	2845	2863	2880	3897	2915	2932	2950	2968
22	2645	2661	2678	2695	2711	2727	2744	2761	2777	2794
21	2487	2504	2518	2535	2551	2566	2582	2598	2613	2629
20	2340	2354	2369	2384	2399	2413	2428	2443	2457	2473
19	2197	2212	2227	2241	2254	2268	2283	2297	2310	2324
18	2065	2079	2091	2105	2119	2132	2145	2158	2172	2185
17	1937	1950	1963	1976	1988	2001	2014	2027	2039	2052
16	1818	1830	1841	1854	1866	1878	1889	1901	1914	1926
15	1706	1717	1729	1739	1750	1762	1773	1784	1795	1806
14	1599	1610	1621	1631	1642	1653	1663	1674	1684	1695
13	1498	1508	1518	1528	1538	1548	1559	1569	1578	1588
12	1403	1413	1422	1431	1441	1451	1460	1470	1479	1488
11	1312	1321	1330	1340	1349	1358	1367	1375	1385	1394
10	1228	1237	1245	1254	1262	1270	1279	1287	1296	1304
9	1148	1156	1163	1171	1179	1187	1195	1203	1211	1218
8	1073	1081	1088	1096	1103	1110	1117	1125	1133	1140
7	1002	1008	1016	1023	1030	1038	1045	1052	1059	1066
6	935	942	949	955	961	968	945	982	988	955
5	872	878	884	890	896	902	907	913	919	925
4	813	819	825	831	837	843	849	854	861	866
3	759	765	770	776	781	787	793	798	803	808
2	705	710	716	721	727	732	737	743	748	753
1	657	662	667	672	677	682	687	691	696	700
0	611	616	621	626	630	635	640	645	648	653
-0	611	605	600	595	592	587	582	577	572	567
-1	562	557	552	547	543	538	534	531	527	522
-2	517	524	509	505	501	496	492	489	484	480
-3	476	472	468	464	461	456	452	448	444	440
-4	437	433	430	426	423	419	415	412	408	405
-5	401	398	395	391	388	385	282	379	375	372
-6	368	365	362	359	356	353	350	347	343	340
-7	337	336	333	330	327	324	321	318	315	312
-8	310	306	304	301	298	296	294	291	288	286
-9	284	281	279	276	274	272	269	267	264	262
-10	260	258	255	253	251	249	246	244	242	239
-11	237	235	233	231	229	228	226	224	221	219
-12	217	215	213	211	209	208	206	204	202	200
-13	198	197	195	193	191	190	188	186	184	182
-14	181	180	178	177	175	173	171	169	168	167
-15	165	164	162	161	159	158	157	155	153	152
-16	150	149	148	146	145	144	142	141	139	138
-17	137	136	135	133	132	131	129	128	127	126
-18	125	124	123	122	121	120	118	117	116	115
-19	114	113	112	111	110	109	107	106	105	104
-20	103	102	102	100	99	98	97	95	95	94

Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2.2 служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата:

, където ф е относителната влажност на въздуха, %.

Приложение № 7 към чл. 42, ал. 6

Метод

за изчисляване на количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди

1. Енергийният баланс на системата за загряване на вода чрез слънчева енергия за период от време един месец може да се запише в следния вид:

Q_u _- Q_w+ E = 0, (7.1)

където:

Q_u е количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия в системата за загряване на вода, kWh;

Q_w - потребната енергия за загряване на водата, kWh;

E - количеството енергия, получено от допълнителния източник, kWh.

2. Дялът от потребната енергия за загряване на водата, който се покрива от слънчевата енергия, се формулира като:

(7.2)

3. Дялът f от потребната енергия се изчислява като функция на параметрите на системата по зависимостта:

f = 1.029.Y - 0,065.X - 0,245.Y² + 0,0018.X² + 0,0215. Y³ (7.3)

при 0 < Y < 3 и 0 < Х < 18,

в която:

A е площта на слънчевите колектори, m²;

F_R е коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора;

F'_R - коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора, отчитащ и влиянието на междинния топлообменник в колекторния кръг;

U_L - коефициент на пълните топлинни загуби на колектора, W/m²K;

∆τ - брой на секундите в месеца;

θ_ref = 100 °С - базисната температура;

θ_e - средната месечна температура на външния въздух, ^оС;

- средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите;

(τa)_n - средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите при перпендикулярно лъчение върху повърхността им;

- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху наклонената повърхност на колекторите, J/m²;

N - броят на дните в месеца;

Q_w - месечният топлинен товар на системата, J.

4. В случаите, когато акумулиращият съд в системата има обем, различен от 75 l/(m² колекторна площ), безразмерният комплекс Х се коригира по зависимостта:

където V_s е обемът на акумулатора, m³.

5. Когато в системата няма междинен топлообменник в колекторния кръг, стойността на отношението F'_R / F_R = 1, а когато има такъв, системата се изчислява по зависимостта:

(7.4)

където:

е топлинният капацитет на масовия дебит на флуида през контура на слънчевите колектори, W/K;

ε - ефективността на междинния топлообменен апарат;

- по-малкият топлинен капацитет на масовия дебит на флуидите, циркулиращи през топлообменника, W/K.

6. В случаите, когато колекторът е ориентиран на юг и ъгълът на наклона на колектора е в границите:

(φ - 12) £ β £ (φ + 12) ,

където φ е географската ширина,

с достатъчна точност може да се приеме, че:

- за колектори с еднослойно прозрачно покритие = 0,95;

- за колектори с двуслойно прозрачно покритие = 0,93 за зимата и = 0,90 за лятото.

7. Средната месечна дневна слънчева радиация върху наклонена повърхност се определя по зависимостта:

, (7.5)

където:

е проекционен коефициент;

- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху хоризонтална повърхност, J/m² (ден); отчита се от таблица 1.

8. Проекционният коефициент се определя по зависимостта:

(7.6)

където:

е средномесечната дневна дифузна радиация върху хоризонтална повърхност, J/m²;

- отношението на средномесечната директна слънчева радиация върху наклонената и хоризонтална повърхност;

β - ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, ^o;

ρ - коефициент на отражение на околната среда.

9. Отношението се изчислява по зависимостта:

, (7.7)

където:

е факторът на облачността; отчита се от таблица 1.

10. (Попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) Коефициентът се изчислява по формулата:

където:

β е ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, ^o;

δ - деклинацията на слънцето, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

δ = 23,45. sin [360. (284+n)/365], (7.9)

n - пореден номер на деня в годината;

v_s - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху хоризонтална повърхност, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

v_s = arccos (-tgφ tgδ), (7.10)

където:

v_s - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху наклонената повърхност, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

v'_s = min[v_s;arccos(-tg(φ-β) tgδ] (7.11)

Таблица 1

Приложение № 8 към чл. 18, ал. 6

Изчисляване на икономическата ефективност и ефикасност за жизнения цикъл на технически решения за съхранение на енергията в сгради

1. Оценката за икономическа ефективност и ефикасност на технически решения за съхранение на енергия в сгради представлява последователност от изчисляване на следните основни показатели:

1.1. Разходи за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл.

1.2. Приходи от експлоатацията на техническото решение.

1.3. Прост срок на откупуване на инвестициите.

1.4. Срок на изплащане на инвестициите.

1.5. Нетна настояща стойност.

1.6. Вътрешна норма на възвръщаемост.

1.7. Индекс на нетната настояща стойност.

2. Разходите за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл включват:

2.1. Разходи до началото на експлоатационния период (I₀):

а) разходи за проектиране;

б) разходи за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект;

в) разходи за издаване на разрешение за строеж;

г) разходи за закупуване, доставка, монтаж/изграждане, пуск и настройка на оборудването;

д) разходи за въвеждане в експлоатация.

2.2. Експлоатационни разходи:

а) разходи за енергия;

б) други експлоатационни разходи:

- за материали;

- за поддръжка.

3. Нетните приходи от експлоатацията на техническото решение се изчисляват по формулата:

(8.1),

където:

B са нетните годишни приходи, лв./годишно;

S_i е спестената енергия с i-тия енергоносител за една година, kWh/годишно;

Е_i - цената на i-тия eнергоносител, лв./kWh;

∆O&M - промяната в разходите за експлоатация и поддръжка (+ или -) в резултат на въвеждането в експлоатация на техническото решение, лв./годишно.

4. Срок на откупуване (РВ)

При равни спестявания през годините на жизнения цикъл срокът на откупуване (РВ) се изчислява по формулата:

(8.2),

където:

I₀ са разходите до началото на експлоатационния период, лв.;

B – нетните годишни спестявания, лв./годишно.

5. Нетната настояща стойност (NPV) се изчислява по формулата:

(8.3),

където:

r е реалният лихвен процент, %; изчислява се по формулата:

;

n_r - номиналният лихвен процент,%;

b - годишната инфлация,%;

B_i са нетните приходи за i-тата година от жизнения цикъл, лв./годишно;

n – жизненият цикъл на техническото решение, години;

I₀ – разходите до началото на експлоатационния период, лв.

Проектът е рентабилен, ако NPV > 0.

Ако нетните приходи са еднакви през годините на жизнения цикъл, т.е. ако B₁ = B₂ = B₃ = ... = B_{n, ,}горната формула се опростява до вида:

6. Коефициентът на нетна сегашна стойност (NPVQ) се изчислява по формулата :

.(8.4).

7. Срок на изплащане (РО) и вътрешна норма на възвръщаемост (IRR)

Срокът на изплащане представлява реалното време, което е необходимо за възвръщане на инвестицията, т.е. времето, което е необходимо нетната сегашна стойност да стане равна на 0 (NPV = 0), като се отчита реалният лихвен процент:

Вътрешната норма на възвръщаемост IRR е онази стойност на реалния лихвен процент, при която NPV = 0.

Сиела Инфо

Актуална информация за регистрираните търговски дружества и всички останали субекти на територията на Република България.

Новини

27 септември 2024

Нов Финансов регламент на ЕС

В правно-информационната система "Сиела Евро" е публикуван Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

Виж повече

Изпрати статията по email

НАРЕДБА № РД-02-20-3 ОТ 9 НОЕМВРИ 2022 Г. ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИ

Новини

Нов Финансов регламент на ЕС

Сиела Офиси