НАРЕДБА ЗА ПЛАНИРАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ РЕСУРСИ ЗА ОТБРАНА

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за планиране на граждански ресурси за отбрана, за разработване на военновременните планове, както и за изпълнение на дейностите по чл. 22, ал. 2, т. 22 и 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Чл. 2. Планирането на граждански ресурси за отбрана е основна дейност по отбранително-мобилизационна подготовка и представлява съвкупност от дейности за определяне на военновременните потребности на страната от отбранителни продукти и гражданска продукция и услуги, възлагане на военновременни задачи, разработване на военновременни планове и програми и сключване на договори за тяхното осигуряване.

Чл. 3. (1) Планирането на граждански ресурси за отбрана се извършва от държавните органи, органите на съдебната власт, организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, органите на местното самоуправление и местната администрация, включително техните поделения, подразделения и структурни звена, и юридическите лица с възложени военновременни задачи по отбраната на страната.

(2) Междуведомственият съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките по предложение на министъра на отбраната приема:

1. методически указания за планиране на граждански ресурси за отбрана, разработване на държавния военновременен план и номенклатурен списък за планиране на военновременните потребности от гражданска продукция и услуги;

2. методически указания за разработване на ведомствени и териториални военновременни планове и военновременни планове на юридически лица.

(3) Плановият период, за който се планират граждански ресурси за отбрана, се определя с методическите указания по ал. 2, т. 1 и е в съответствие с продължителността на военновременния период, определен с нормативен акт.

Чл. 4. (1) Планирането на гражданските ресурси се основава на следните принципи и условия:

1. синхронизиране на планирането по цели, подходи, ресурси, време и място;

2. планиране по икономически дейности на национално, ведомствено (секторно/отраслово), териториално (областно), местно (общинско) и локално (организации и юридически лица) ниво;

3. отчитане на икономическите възможности на страната и наличието на военновременни запаси и държавни резерви, в това число кризисни запаси, както и способностите за военновременни доставки от местно производство и от внос;

4. контрол и приоритизиране на задачите при ефективно използване на наличните ресурси;

5. прилагане на ръководните документи на съюзно ниво, които имат отношение към планирането на граждански ресурси за отбрана;

6. съгласуваност на военновременното планиране на гражданските ресурси с планирането от другите области на сигурността;

7. приоритетно изпълнение на договори за производство, снабдяване и осигуряване със стоки и услуги във военно време;

8. използване на методи, свързани с планиране, базирано на способности.

(2) Планирането на граждански ресурси за отбрана се основава на документите по чл. 11, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на задачите по отбраната на страната, възложени с нормативен акт, на стратегическите и оперативните планове на въоръжените сили, плановете за привеждане в готовност за работа във военно време и плановете за мобилизация на въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България и други планове, свързани с отбраната на страната.

Чл. 5. (1) Финансовото осигуряване на дейностите по наредбата се извършва от държавния бюджет, като елемент на финансирането на дейностите по отбранително-мобилизационна подготовка, по реда на чл. 34, ал. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Във военно време изпълнението на възложените военновременни задачи по отбраната на страната се финансира от бюджета на страната.

Чл. 6. Субектите по чл. 3, ал. 1 от наредбата в рамките на своята компетентност планират за военно време:

1. производство или внос на стоки и услуги, необходими за въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност на Република България с възложени задачи по отбраната на страната;

2. производство или внос на основни хранителни и нехранителни стоки, друга гражданска продукция и осигуряване на услуги за населението;

3. производство или внос на стоки от стратегическо значение за икономиката на страната и изграждането и поддържането на инфраструктурата;

4. извършване на услуги от стратегическо значение за осигуряване на устойчиво функциониране на държавата;

5. трудови, материални, финансови и други ресурси, необходими за изпълнение на дейностите по наредбата.

Чл. 7. Планирането на граждански ресурси за отбрана включва следните етапи:

1. възлагане на военновременни задачи на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет;

2. определяне, по компетентност, на военновременните потребности от граждански ресурси на въоръжените сили и на другите сили от системата за национална сигурност;

3. определяне, по компетентност, на военновременните потребности от граждански ресурси от министерствата, ведомствата, областните администрации (Столичната община) и общините (районите), необходими за населението, изграждането и поддържането на инфраструктурата и функционирането на икономиката и администрацията във военно време;

4. обобщаване на военновременните потребности в Министерството на отбраната и изпращане на заявки до компетентните държавни органи за осигуряване на граждански ресурси за отбрана;

5. проучване от държавните органи, по компетентност, на възможностите на юридически лица за производство/доставка на стоки и услуги за военно време за определяне на потенциални изпълнители на военновременни задачи и изпращане на предложения до Министерството на отбраната за включване на юридически лица в списъка по т. 6 и за възлагане на военновременни задачи по т. 7;

6. разработване на единен списък на юридически лица, стратегически и други особено важни обекти, които са от значение за отбраната на страната във военно време, на основание чл. 22, ал. 2, т. 22 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

7. възлагане на военновременни задачи на юридически лица на основание чл. 22, ал. 2, т. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

8. разработване и приемане на държавен военновременен план;

9. разработване на военновременни планове от задължените субекти по чл. 3, ал. 1 в съответствие с приетия държавен военновременен план;

10. сключване на договори или рамкови споразумения между юридически лица с възложени военновременни задачи и съответните държавни органи по компетентност по реда на глава шеста от наредбата и действащата нормативна уредба;

11. разработване на номенклатурни списъци и нормативи (количества) на военновременните запаси, програми за усвояване на изделия по военновременните планове, програми за изработване на пробни и контролни (тренировъчни) серии на отбранителни продукти, заявки към ресорните/отрасловите министерства/ведомства за ресурсно осигуряване на военновременните планове.

Чл. 8. Военновременните потребности, задачи и планове се актуализират по указания на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките при:

1. промяна в изискванията на документи, посочени в чл. 11, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България;

2. промяна на нормативно възложените задачи по отбраната на страната;

3. промяна на структурата или числеността на въоръжените сили за военно време;

4. структурни изменения в органите на изпълнителната власт и техните администрации.

Чл. 9. (1) Военновременните потребности на страната от отбранителни продукти и гражданска продукция и услуги отразяват потребностите на задължените субекти по чл. 3, ал. 1, въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност, населението, изграждането и поддържането на инфраструктурата на страната и функционирането на икономиката във военно време. Военновременните потребности са основа за подготовката на държавния военновременен план.

(2) Военновременните потребности от отбранителни продукти и гражданска продукция и услуги, необходими за силите от системата за национална сигурност на Република България, се определят от:

1. Министерството на отбраната - за въоръжените сили на Република България по чл. 50, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, и при необходимост - за разположени на територията на страната съюзни сили;

2. Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", Националната служба за охрана и Държавната комисия по сигурност на информацията - за структурните им звена с функции в сферата на сигурността;

3. Министерството на правосъдието - за подчинените му структурни звена с функции по охрана на съдебната власт и местата за лишаване от свобода.

(3) Министерствата и ведомствата, организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, органите на съдебната власт, областните администрации и общините (районите) в рамките на своята компетентност определят военновременните си потребности от гражданска продукция и услуги, включително стоки и услуги от стратегическо значение.

(4) Министерствата, ведомствата, организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, органите на съдебната власт и областните администрации (Столичната община) изпращат военновременните си потребности в Министерството на отбраната за обобщаване.

(5) Общините (районите) изпращат военновременните си потребности в съответните областни администрации (общини) за обобщаване.

(6) Задължените субекти по чл. 3, ал. 1 планират военновременните си потребности от гражданска продукция и услуги съгласно номенклатурния списък по чл. 3, ал. 2, т. 1.

Чл. 10. (1) Военновременните потребности от отбранителни продукти и гражданска продукция и услуги на въоръжените сили се определят на базата на утвърдените им стратегически и оперативни планове.

(2) Министерствата и ведомствата (включително тези, в чиито структури има сили от системата за национална сигурност), организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, определят военновременните си потребности от граждански ресурси в съответствие със задачите по отбраната на страната, възложени с нормативен акт, планове за привеждане в готовност за работа във военно време, планове за мобилизация (които разработват такива), други планове, свързани с отбраната, статистически данни и по разработени от тях методики или методически указания.

(3) Областните администрации и общините (районите) определят военновременните си потребности от граждански ресурси, включително основни хранителни и нехранителни стоки, на базата на задачите по отбраната на страната, възложени им с нормативен акт, планове за привеждане в готовност за работа във военно време и броя на населението в съответната териториална единица, регистрирано като живущо по настоящ адрес, по норми на потребление, определени в нормативен акт, или статистически определени норми. Служителите на администрациите на държавните органи и техните териториални структури влизат в разчетите на съответната област/община за осигуряване със стоки и услуги по местоживеене.

(4) Военновременните потребности от граждански ресурси се определят от задължените субекти по чл. 3, ал. 1 с отчитане на мирновременната им дейност, като планиране на съкращаване на дейности и личен състав се допуска само ако възложените военновременни задачи налагат такава необходимост или ако това е предвидено в нормативен акт.

Чл. 11. Военновременните потребности на страната от граждански ресурси и тяхното разпределение по икономически дейности се включват в държавния военновременен план.

Чл. 12. (1) Министърът на отбраната изготвя единен списък на юридически лица, стратегически и други особено важни обекти, които са от значение за отбраната на страната във военно време, въз основа на писмени предложения на съответните министри и ръководители на ведомства и го внася за приемане от Министерския съвет.

(2) Предложенията по ал. 1 се изготвят в съответствие с нормативно възложените военновременни задачи по отбраната на предлагащите държавни органи, военновременните потребности по глава трета от наредбата, актове, касаещи системата за военновременно управление, на страната и методическите указания по чл. 3, ал. 2, т. 1.

(3) Юридическите лица, предложени за включване в списъка по ал. 1, следва да са от ресорите/отраслите, изброени в чл. 11, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(4) Информация за юридическите лица, стратегическите и други особено важни обекти от единния списък по ал. 1, по отрасли и по териториални единици, е елемент на съответните военновременни планове на министерствата, ведомствата, областите и общините.

(5) В двумесечен срок от приемането от Министерския съвет на единния списък по ал. 1 министърът на отбраната изпраща информация от списъка до съответните министерства, ведомства и организации, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и до областните администрации в касаещия ги обем.

(6) В двумесечен срок от получаването на информацията по ал. 5 министерствата и ведомствата изпращат информация от списъка до техните териториални структури в касаещия ги обем, а областните администрации - до общините в областта.

(7) В двумесечен срок от получаването на информацията по ал. 5 министерствата и ведомствата уведомяват юридическите лица от съответния отрасъл/ресор за включването им в единния списък по ал. 1.

(8) Ежегодно до 31 март съответните министри и ръководители на ведомства в рамките на своята компетентност извършват преглед и при необходимост правят мотивирани предложения до министъра на отбраната за изменения и допълнения на списъка по ал. 1.

Чл. 13. (1) Военновременните задачи са елемент от държавния военновременен план и от военновременните планове на субектите по чл. 3, ал. 1. Военновременните задачи се изпълняват след привеждане в изпълнение на военновременните планове по реда на чл. 20, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

(2) Министерският съвет възлага военновременни задачи по отбраната на страната на държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и на организации, създадени със закон или акт на Министерския съвет, в съответствие с тяхната компетентност.

(3) Министерският съвет възлага военновременни задачи по отбраната на страната на юридически лица за:

1. производство, ремонт и доставка (включително внос) на отбранителни продукти и услуги за въоръжените сили и другите сили от системата за национална сигурност;

2. производство и доставка (включително внос) на ресурси, стоки и услуги от стратегическо значение за изграждане и поддържане на инфраструктурата, функциониране на икономиката и държавното управление на страната във военно време.

(4) Военновременните задачи по ал. 3, т. 2 могат да бъдат определяни под формата на контролни показатели, формирани на базата на капацитетни възможности, инсталирани мощности или произведена продукция/услуги за предходен отчетен период.

(5) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет предложение за възлагане на военновременни задачи по ал. 2 и 3 въз основа на предложенията на компетентните държавни органи.

(6) Министрите и ръководители на ведомства, в чиито ресори/отрасли има юридически лица, които са потенциални изпълнители на военновременни задачи, правят предложение до министъра на отбраната за възлагане на военновременни задачи на едно или няколко юридически лица. Предложенията следва да са съобразени едновременно със:

1. нормативно възложените вонновременни задачи на предлагащите държавни органи;

2. присъствие на юридическите лица в единния списък на юридически лица, стратегически и други особено важни обекти, които са от значение за отбраната на страната във военно време;

3. заявените военновременни потребности по глава трета от наредбата;

4. методическите указания по чл. 3, ал. 2, т. 1.

(7) Кметовете на общини могат обосновано да предлагат на съответния областен управител юридически лица, потенциални изпълнители на военновременни задачи за производство и доставка на стоки и услуги, които са от особена важност за функциониране на съответната община и осигуряване на населението във военно време. Областните управители (кметът на Столичната община) правят обосновано предложение до министрите и ръководителите на ведомства, в чиито отрасли попадат дейностите на тези юридически лица.

(8) Предложенията по ал. 6 и 7 се извършват в срок до четири месеца след възлагането на военновременни задачи на съответния държавен орган или след получаване на заявка от Министерството на отбраната за необходимите граждански ресурси за осигуряване на военновременните потребности на страната.

(9) Военновременните задачи и свързаните с тях задължения влизат в сила с обнародването на акта на Министерския съвет за тяхното възлагане и са в сила до неговото изменение или отменяне.

Чл. 14. (1) Областните управители и кметовете на общините (районите) в срок до три месеца след възлагането на военновременните им задачи изготвят списъци на юридически лица и еднолични търговци - потенциални производители/доставчици на гражданска продукция и услуги (включително поддържане на инфраструктура) във военно време, от значение за съответната област/община (район). Списъците на областите се съставят въз основа на списъците на съответните общини.

(2) Списъците по ал. 1 се изготвят в съответствие с методическите указания по чл. 3, ал. 2, т. 1.

(3) Областните администрации (Столичната община) в срок до четири месеца след възлагането на военновременните им задачи изпращат до Министерството на отбраната писмени уведомления за изготвените от тях списъци по ал. 1. Списъците се изпращат в Министерството на отбраната, разпределени по видове потребности, отрасли и териториални единици.

(4) Списъците по ал. 1 са част от съответните военновременни планове на областите и общините.

(5) За подпомагане извършването на дейностите по чл. 12 - 14 министерствата, ведомствата, областните администрации (Столичната община) и общините (районите) в рамките на своята компетентност организират и поддържат бази данни за юридическите лица и едноличните търговци от значение за отбраната и/или потенциални изпълнители на военновременни задачи за съответния отрасъл, област или община.

Чл. 15. (1) Министрите и ръководителите на ведомства разпределят и възлагат военновременни задачи на подчинените им административни структури и на териториалните подразделения на своите администрации съобразно военновременната задача на съответното министерство или ведомство.

(2) Конкретното разпределение на поставените военновременни задачи между подразделенията на публични дружества, включително холдингови обединения, се извършва от съответния ресорен министър или ръководител на ведомство (кмет на община), който упражнява правата на държавата (общината).

(3) При промяна на предмета на дейност, в обхвата на поставената военновременна задача, преструктуриране, обявяване в несъстоятелност или ликвидация на юридическо лице с възложени военновременни задачи, в срок до два месеца от настъпване на събитието юридическото лице уведомява мотивирано ресорния държавен орган, предложил възлагането на военновременната задача, и кмета на съответната община. Ресорният държавен орган в срок до два месеца от получаване на уведомяването или от установяването на горецитираните събития изготвя предложение до министъра на отбраната за изменение на единния списък и/или за превъзлагане или снемане на военновременните задачи на съответното юридическо лице.

(4) Ежегодно до 31 март съответните министри и ръководители на ведомства в рамките на своята компетентност извършват преглед и при необходимост правят мотивирани предложения до министъра на отбраната за възлагане на военновременни задачи на юридически лица, включени в списъка по чл. 12, ал. 1.

(5) Ежегодно до 31 октомври министърът на отбраната извършва преглед на постъпилите предложения по ал. 3 и 4 и по чл. 12, ал. 8 и при необходимост прави предложение до Министерския съвет за изменение на единния списък по чл. 12, ал. 1 и/или за превъзлагане или снемане на военновременни задачи на съответните юридически лица.

(6) Ежегодно до 31 март областните администрации (Столичната община) и общините (районите) в рамките на своята компетентност извършват преглед на списъците по чл. 14, ал. 1 (по териториални единици) и при необходимост организират тяхната актуализация, за което уведомяват Министерството на отбраната.

(7) Възлагането или снемането на военновременни задачи на юридически лица, актуализацията на единния списък по чл. 12, ал. 1 и актуализацията на списъците по чл. 14, ал. 1 се отразяват в съответните военновременни планове.

Чл. 16. (1) В мирно време задължените субекти по чл. 3, ал. 1 с възложени военновременни задачи поддържат готовност за работа във военно време, като изпълняват в рамките на своята компетентност дейности и задачи по отбранително-мобилизационна подготовка в съответствие с нормативните актове.

(2) Юридическите лица, включени в единния списък по чл. 12, ал. 1, на които не са възложени военновременни задачи, по преценка на съответния държавен орган могат да извършват определени дейности по отбранително-мобилизационна подготовка, които не налагат финансиране от държавния бюджет.

(3) Във военно време доставките на ресурси, стоки и услуги при изпълнение на военновременните задачи и планове на юридическите лица се извършват по реда на действащото законодателство и съгласно утвърдените процедури за въоръжените сили, другите сили от системата за национална сигурност и съответното ведомство, за което те са предназначени.

Чл. 35. (1) Между държавните органи, контролиращи изпълнението на военновременните задачи, и юридическите лица с възложени военновременни задачи се сключват в мирно време рамкови споразумения/договори за производство/доставка на стоки или услуги, включително изграждане и поддържане на инфраструктура във военно време, в случаите, когато:

1. предмет на военновременната задача е производство, доставка (включително и внос) или ремонт на отбранителни продукти за нуждите на въоръжените сили или другите сили от системата за национална сигурност;

2. предмет на военновременната задача е изграждане и поддържане на инфраструктура за нуждите на въоръжените сили или другите сили от системата за национална сигурност;

3. естеството на военновременната задача изисква значително увеличаване на произвежданите обеми продукция или увеличаване на производствените капацитети чрез включване на допълнителни производствени мощности в дейността на юридическото лице;

4. естеството на военновременната задача изисква поддържане на консервирани мощности, предназначени за използване във военно време;

5. естеството на военновременната задача изисква усвояване на производството/ремонта на нов отбранителен продукт;

6. естеството на военновременната задача налага промяна на основния предмет на дейност на юридическото лице във военно време.

(2) Договори за поддържане в мирно време на готовност за работа във военно време се сключват между съответния държавен орган, контролиращ изпълнението на военновременните задачи, и юридическите лица с възложени военновременни задачи по реда на действащото законодателство при осигурено финансиране от държавния бюджет чрез бюджетите на съответните разпоредители с бюджет за компенсиране на извършваните от юридическите лица разходи за поддържане на готовност. Сключването на договор по настоящата алинея по преценка на държавния орган може да замени сключването на рамково споразумение или договор по ал. 1, ако в договора са включени и съответните задължения по ал. 1.

(3) Извън случаите по ал. 1 и 2 не се изисква сключването на рамкови споразумения/договори между държавните органи, контролиращи изпълнението на военновременните задачи, и юридическите лица с възложени военновременни задачи за производство, доставка и ремонт на стоки или услуги във военно време или на договори за поддържане в мирно време на готовност за работа във военно време.

(4) Рамковите споразумения/договори по ал. 1 се привеждат в изпълнение във военно време и се финансират от бюджета на страната във военно време по реда на действащото законодателство.

(5) В случаите на сключени рамкови споразумения по ал. 1 във военно време, при повишена опасност от военен конфликт или при въвеждане на военновременните планове в действие държавните органи въз основа на тези споразумения сключват с юридическите лица договори с конкретни параметри за изпълнение на военновременни задачи.

(6) Във военно време, при повишена опасност от военен конфликт или при въвеждане на военновременните планове в действие държавните органи сключват договори за производство/доставка на гражданска продукция или услуги, които са необходими, но за които няма възложени военновременни задачи. Договори се сключват с един или няколко изпълнители/доставчици при условията на действащото законодателство, като не е задължително тези изпълнители/доставчици да са включени в списъка по чл. 12.

(7) Юридическите лица, сключили рамкови споразумения или договори по ал. 1 и 2, предоставят при поискване от ресорните държавни органи, контролиращи готовността за изпълнение на възложените военновременни задачи, актуална информация, свързана с изпълнението на сключените споразумения/договори.

(8) Ежегодно до края на март държавните органи уведомяват Министерството на отбраната за сключените от тях рамкови споразумения и договори по ал. 1 и 2 в сила към съответния момент.

Чл. 36. Обект на договорите по чл. 35, ал. 2 за поддържане на готовност за работа във военно време (договор за субсидиране/получаване на субсидия от държавния бюджет) по преценка на държавния орган, пряко контролиращ изпълнението на военновременните задачи, са няколко или всички от следните дейности и задачи, свързани с отбранително-мобилизационната подготовка:

1. разработване и поддържане в готовност за изпълнение на плана за привеждане в готовност за работа във военно време, военновременния план и други планове и документи, свързани с отбраната на страната;

2. организиране на денонощно оперативно дежурство за поддържане на готовност за оповестяване при привеждане в готовност за работа във военно време;

3. усвояване на производство (ремонт) на отбранителни продукти;

4. изработване на контролни (тренировъчни) серии за производство (ремонт) на отбранителни продукти;

5. поддържане на военновременни мощности (мощности за военновременна дейност);

6. съхраняване на техническа документация за отбранителни продукти;

7. оборудване и поддържане на пунктове за управление, както и укрития за най-голямата военновременна работна смяна;

8. закупуване и обслужване на противохимически средства за защита на личния състав;

9. провеждане на организационни мероприятия (учения, сборове, семинари, работни срещи и др.) за поддържане на готовност на личния състав за работа във военно време;

10. обучение и квалификация на персонал по въпросите на отбранително-мобилизационната подготовка и планирането на граждански ресурси за отбрана;

11. други дейности, свързани с поддържането на готовност за работа във военно време.

Чл. 37. (1) Юридическите лица с възложени военновременни задачи за производство (ремонт) на отбранителни продукти поддържат готовност за работа във военно време чрез производство на контролни (тренировъчни) серии.

(2) За производството на контролни (тренировъчни) серии на усвоени отбранителни продукти (или усвоен ремонт) се сключва договор между юридическото лице и ресорния държавен орган. Договорът по настоящата алинея може да съвпада с договора по чл. 35, ал. 2 за поддържане на готовност за работа във военно време.

(3) Производството на контролни (тренировъчни) серии се извършва в съответствие с действащите държавни стандарти.

(4) Произведените изделия от контролни (тренировъчни) серии, които отговарят на изискванията и държавните стандарти, се завеждат задбалансово от юридическото лице производител като военновременни запаси във връзка с чл. 28, ал. 2 или се предават безвъзмездно на държавния орган, който е техен потребител във военно време, или на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси".