НАРЕДБА № Н-2 ОТ 10 ЮНИ 2019 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ОХРАНАТА НА СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за организиране и осъществяване охраната на съдии, прокурори и следователи, застрашени във връзка с изпълнение на служебните им задължения.

(2) При условията и по реда на тази наредба охрана може да бъде осигурена и на лица, пряко свързани с лицата по ал. 1 - възходящи, низходящи, съпруг или лице, с което се намират във фактическо съжителство, или лица, с които живеят в едно домакинство.

Чл. 2. Охраната се осъществява с цел:

1. осигуряване на защита, предотвратяване и недопускане извършването на неправомерни действия спрямо лицата по чл. 1;

2. осигуряване на безопасни условия за изпълнение на служебните задължения на лицата по чл. 1, ал. 1;

3. оказване на възпиращо въздействие по отношение на трети лица, подготвили извършването на неправомерни действия спрямо лицата по чл. 1.

Чл. 3. (1) Охраната се организира от ръководителя на съответното териториално звено на Главна дирекция "Охрана" (ГД "Охрана") към министъра на правосъдието.

(2) Охраната се осъществява от служители на съответното териториално звено "Охрана", преминали специализирано обучение.

(3) Служителите, които осъществяват охраната, изпълняват задълженията, поети със споразумението за охрана по чл. 5, ал. 1.

(4) Охраняваните лица са длъжни да съдействат на служителите по ал. 3 при упражняване на правомощията им в съответствие с поетите със споразумението за охрана задължения.

(5) Контрол върху дейността на служителите, осъществяващи охраната на лицата по чл. 1, се извършва от:

1. министъра на правосъдието или оправомощено от него лице;

2. главния директор на ГД "Охрана" или оправомощено от него лице;

3. ръководителя на териториалното звено на ГД "Охрана", организиращ охраната в конкретния случай.

(6) Оправомощените лица по реда на ал. 5, т. 1 и 2 следва да имат необходимия достъп до класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 4. (1) Заплаха към съдия, прокурор или следовател може да бъде възприета лично, от други лица или от органи на държавната и местната власт.

(2) При получаване на сигнал за заплаха административният ръководител на съответния съдия, прокурор или следовател в срок до 24 часа, освен в случаите на ал. 9, изготвя мотивирано предложение до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД "Охрана" за осигуряване на необходимата охрана.

(3) Предложението по ал. 2 следва да бъде съпроводено с писмена декларация съгласно приложение № 1 от застрашеното лице, в която то декларира, че е запознато със сигнала за заплахата и изразява съгласие или несъгласие да използва процедурата по осигуряване на охрана и свързаните с това задължения.

(4) При отказ на застрашеното лице да попълни декларацията или при изразено несъгласие по ал. 3 процедурата се прекратява.

(5) Проверката на сигнала се извършва съвместно с Министерството на вътрешните работи и с Държавна агенция "Национална сигурност".

(6) Степента на застрашеност се преценява въз основа на оценка на заплахата, която се изготвя съгласно Методика за оценка на заплахата и характеристика на риска - приложение № 2.

(7) В петдневен срок от получаването на предложението по ал. 2 главният директор на ГД "Охрана" изготвя мотивирано становище до министъра на правосъдието за осигуряване на охрана или отказ.

(8) Охраната се осъществява въз основа на заповед на министъра на правосъдието.

(9) При неотложни случаи охраната се осигурява незабавно от ръководителя на съответното териториално звено на ГД "Охрана", в чийто район работи застрашеното лице, въз основа на заповед на главния директор на ГД "Охрана". В тези случаи се уведомява министърът на правосъдието и се предприема процедурата по ал. 2.

(10) Главният директор на ГД "Охрана" уведомява административния ръководител на съответния съдия, прокурор или следовател за осигуряването на охрана или отказ.

Чл. 5. (1) При поемане на охраната лицата по чл. 1 сключват писмено споразумение съгласно приложение № 3 с длъжностно лице по чл. 3, ал. 1, а в случай че лицата по чл. 1, ал. 2 са малолетни или непълнолетни, споразумението се сключва от поне един техен законен представител.

(2) Споразумението за охрана няма характер на гражданскоправен договор по смисъла на Закона за задълженията и договорите.

(3) Споразумението трябва да съдържа:

1. номер на заповедта на министъра на правосъдието;

2. вида на охрана;

3. правата и задълженията на страните;

4. дата и място на подписване;

5. подписи на страните.

Чл. 6. Видовете охрана са лична физическа охрана и охрана на жилището.

Чл. 7. Видът на охраната се посочва в заповедта на министъра на правосъдието по чл. 4, ал. 8.

Чл. 8. (1) Личната физическа охрана е дейност по защита на телесната неприкосновеност от противоправни посегателства, която може да бъде денонощна, за определени часове и за определени случаи. Тя може да бъде осъществявана от един служител, от екип от двама или повече служители на ГД "Охрана", както и с един или повече автомобили.

(2) Ръководителят на екипа по ал. 1 съгласувано с охранявания съдия, прокурор или следовател изготвя план, който се утвърждава от ръководителя на териториалното звено на ГД "Охрана". ГД "Охрана" осъществява контрол и оказва методическа помощ при изпълнението му.

(3) В плана по ал. 2 задължително се определят:

1. начинът на придвижване - пеша или с автомобил;

2. конкретни задължения на всеки служител от екипа;

3. действия при възникване на критична ситуация.

(4) При необходимост може да се иска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, държавната или местната власт.

(5) За осъществяване на лична физическа охрана на лица по чл. 1 се използват служебни моторни превозни средства на ГД "Охрана".

Чл. 9. (1) Задълженията на ръководителя на екипа по чл. 8, ал. 1 са:

1. да отговаря за въоръжението и оборудването на служителите от екипа;

2. да докладва всяка седмица пред контролиращия за дейността на екипа, а при необходимост да го информира незабавно;

3. да отговаря за планирането, управлението и контролирането на екипите по охраната и да поддържа връзка с охранявания съдия, прокурор или следовател;

4. в зависимост от конкретната ситуация да определя облеклото на служителите от екипа - униформено или цивилно.

(2) По предложение на ръководителя на охраняващия екип със заповед на ръководителя на съответното териториално звено на ГД "Охрана" може да се привличат и други служители.

(3) При осъществяването на охраната ръководителят на охраняващия екип не се променя. По изключение при обективна невъзможност да изпълнява функциите си се заменя с друг.

Чл. 10. (1) Охраната на жилището на съдия, прокурор или следовател е дейност по защита от противоправни посегателства, която се осъществява от ГД "Охрана" чрез физическа охрана и/или чрез охрана с технически средства.

(2) Физическата охрана на жилището може да бъде денонощна, за определени часове или за определени случаи.

(3) Охраната на жилището с технически средства може да включва сигнално-охранителна техника, видеонаблюдение и система за контрол на достъпа.

(4) Охраната с технически средства се организира след извършване на охранително обследване на жилището от служители на ГД "Охрана".

(5) Поставянето и снемането на техническите средства за охрана се извършва съгласувано с охраняваното лице, за което се съставя протокол.

Чл. 11. (1) Охраната на лицата по чл. 1 се прекратява със заповед на министъра на правосъдието по предложение на главния директор на ГД "Охрана" в следните случаи:

1. при отпадане на основанията за нейното осъществяване;

2. по писмено искане на охраняваното лице, отправено до министъра на правосъдието чрез главния директор на ГД "Охрана", а когато лицата са малолетни или непълнолетни, от поне един техен законен представител;

3. при неизпълнение от страна на охраняваното лице на задължения, поети със споразумението за охрана по чл. 5, ал. 1;

4. при отказ на охраняваното лице да подпише споразумението.

(2) В случаите на ал. 1, т. 3 длъжностното лице по чл. 3, ал. 1, на което е възложена организацията на охраната, незабавно изготвя писмен доклад до главния директор на ГД "Охрана".

(3) Главният директор на ГД "Охрана" разпорежда проверка на обстоятелствата, посочени в доклада по ал. 2, като изслушва охраняваното лице.

(4) Главният директор на ГД "Охрана" може да предложи на компетентния орган по чл. 12 прекратяване на охраната в зависимост от констатациите от проверката по ал. 3.

(5) Главният директор на ГД "Охрана" изготвя мотивирано предложение до министъра на правосъдието в случай на решение за прекратяване на охраната по реда на ал. 4.

(6) Заповедта по ал. 1 се свежда незабавно до знанието на охраняваното лице и административния му ръководител.

Чл. 12. (1) Със заповед на министъра на правосъдието се създава Съвет за охрана на застрашени съдии, прокурори и следователи, наричан по-нататък "Съвет за охрана".

(2) Решенията на Съвета за охрана се прилагат от главния директор на ГД "Охрана".

(3) Съветът за охрана се състои от: ресорния заместник-министър на правосъдието, главния директор на ГД "Охрана", ръководителя на териториално звено "Охрана" по месторабота на застрашеното лице и началника на отдел и началника на сектор в ГД "Охрана", отговарящи за дейността по охрана на съдии, прокурори и следователи.

(4) При необходимост към състава на Съвета за охрана по ал. 3 председателстващият може да привлече и други лица.

(5) Съветът за охрана се председателства от ресорния заместник-министър на правосъдието, а при негово отсъствие - от главния директор на ГД "Охрана".

(6) Съветът за охрана се свиква от председателстващия по ал. 5.

Чл. 13. (1) Съветът за охрана взима решения за:

1. степента на застрашеност съгласно чл. 4, ал. 6;

2. осигуряване на охрана или отказ;

3. вида и мерките за охрана по чл. 8, ал. 1 и чл. 10;

4. прекратяване на охраната по чл. 11.

(2) Съветът за охрана заседава най-малко веднъж на три месеца в периода на охраната.

(3) При възникнала необходимост Съветът за охрана може да бъде свикан извънредно.

(4) При обективна невъзможност за присъствие на всички членове на Съвета за охрана по чл. 12, ал. 3 заседанието се провежда в присъствието на минимум 2/3 от тях.

(5) При отсъствие или невъзможност за участие на някой от членовете на Съвета за охрана същият може да се представлява от оправомощен негов заместник.

(6) Решенията на Съвета за охрана се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове.

(7) Членовете на Съвета за охрана не могат да разгласяват информацията, която им е станала известна във връзка с изпълнението на задълженията им по настоящата наредба.

(8) Членовете на Съвета за охрана следва да имат необходимия достъп до класифицирана информация съгласно Закона за защита на класифицираната информация.