Кодекси и закони

Изпрати статията по email

НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ, И ЗА КОНТРОЛА НАД ТЯХ В ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА

НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ, И ЗА КОНТРОЛА НАД ТЯХ В ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СИГУРНОСТТА НА ИНФОРМАЦИЯТА

Приета с ПМС № 218 от 02.10.2017 г.

Обн. ДВ. бр.80 от 6 Октомври 2017г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ОБВВПИ), и контролът над тях в Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ).

Чл. 2. В Държавната комисия по сигурността на информацията се осъществяват следните дейности с ОБВВПИ:

1. придобиване, съхранение и отчет на ОБВВПИ;

2. транспортиране с автомобилен транспорт и пренасяне на ОБВВПИ;

3. извършване на технически прегледи и ремонт;

4. носене и употреба на служебно оръжие;

5. контрол върху дейностите с ОБВВПИ.

Глава втора.
ПРИДОБИВАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ И ОТЧЕТ НА ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ

Раздел I.
Придобиване на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия

Чл. 3. (1) Държавната комисия по сигурността на информацията придобива ОБВВПИ чрез закупуване при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му.

(2) Държавната комисия по сигурността на информацията придобива ОБВВПИ:

1. чрез закупуване от лица, притежаващи разрешения за производство или търговия, издадени при условията и по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ);

2. от внос и/или трансфер от търговски дружества, притежаващи лиценз за извършване на износ, внос и трансфер на оръжия, издаден при условията и по реда на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба и правилника за прилагането му.

(3) При закупуване от внос на ОБВВПИ за нуждите на ДКСИ на продавача по сделката се издава сертификат за краен потребител.

Чл. 4. (1) При предаване на ОБВВПИ на ДКСИ страните по договора изготвят предавателно-приемателен протокол, в който се вписват:

1. калибърът, видът, количествата и фабричните номера и/или уникалната маркировка на оръжията;

2. калибърът, видът, количествата и производствените данни и/или уникалната маркировка на боеприпасите (БП);

3. видът, количествата и производствените данни на взривните вещества (ВВ) и пиротехническите изделия.

(2) Протоколът по ал. 1 е основание за издаване на документ за зачисляване на ОБВВПИ в ДКСИ, а за продавача - за снемането им от отчет.

Чл. 5. Държавната комисия по сигурността на информацията придобива ОБВВПИ при условията и по реда, определени и в други закони.

Раздел II.
Съхранение и отчет на оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

Чл. 6. Съхранението на ОБВВПИ е дейност, осъществявана с цел недопускане на нерегламентиран достъп до тях и поддържането им в готовност за използване по предназначение.

Чл. 7. В зависимост от периодичността на използване на оръжието неговото съхранение се определя като:

1. ежедневно - когато оръжията не се използват ежедневно за срок до един месец;

2. краткосрочно - когато оръжията не се използват за срок от един месец до една година;

3. дългосрочно - когато оръжията не се използват за срок, по-дълъг от една година.

Чл. 8. (1) Придобитите от ДКСИ ОБВВПИ се съхраняват и водят на отчет за текущо доволствие.

(2) Допустимото максимално количество боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия от различните условни групи, съхранявани в една сграда (склад), както и изискванията за съвместното им съхранение и транспортиране са посочени в таблицата в приложение № 1.

Чл. 9. Изискванията към сградите за съхранение на ОБВВПИ по отношение на проектирането, изграждането, реконструкцията и преустройството им се определят съгласно Закона за устройство на територията и подзаконовите актове по прилагането му.

Чл. 10. (1) Общите изисквания за съхранение на ОБВВПИ в сградите (складовете) са:

1. в случаите по чл. 7, т. 1 оръжията и полагащите им се боеприпаси се съхраняват в специално оборудвани помещения (дежурни стаи); редът за съхранението на оръжието и боеприпасите в специално оборудвани помещения се урежда със заповед на председателя на ДКСИ;

2. оръжията в случаите по чл. 7, т. 2 и 3, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се съхраняват в сгради (складове), обособени в складови бази;

3. оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия трябва да са в здрава опаковка, пломбирани или запечатани, поставени с надписите (производствените данни) и ключалките, обърнати към проходите;

4. между наредените в една фигура оръжия и боеприпаси от две и повече номенклатури се оставят разстояния най-малко 10 см; разположеният най-отдолу сандък се поставя на разстояние от 12 до 18 см от пода върху дървени накладки или палети;

5. на всеки стелаж или фигура се поставя етикет с наименованието (вид, калибър), количеството и производствените данни (за боеприпасите); най-отгоре на фигурата се поставят непълните сандъци с надпис "НЕПЪЛЕН" и се посочват видът и количеството на ОБВВПИ в него;

6. в сградите (складовете) ОБВВПИ се подреждат така, че да се използва най-добре площта на склада, да се запази естественото осветление, да се осигурят добра вентилация и възможност за бързо изнасяне;

7. за нормална работа с ОБВВПИ, за наблюдение (проверка) и за създаване на условия за използване на средства за механизация в сградите (складовете) се оставят следните проходи:

а) работен - срещу всяка врата, с широчина 1,50 м - по средата на сградата (склада) или по протежение на едната от стените; при съхранение на ОБВВПИ в сандъци с широчина, по-голяма от 1 м, широчината на прохода може да се увеличи до 3 м;

б) за наблюдение и преглед - между стените и фигурите с ОБВВПИ - с широчина от 0,6 до 0,8 м;

8. боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, забранени за използване по предназначение (бойно използване), но неопасни за съхранение, се съхраняват на отделни фигури, на които се поставя надпис "ЗАБРАНЕНИ!";

9. боеприпасите в заводска (щатна) опаковка се подреждат в сградите (складовете) на височина, определена за всеки вид боеприпас, съгласно приложение № 2;

10. сградите (складовете) за съхранение на ОБВВПИ се поставят под денонощна въоръжена охрана, като конструкцията им не трябва да позволява нерегламентиран достъп в тях;

11. подът трябва да е изграден от твърда настилка (бетон, асфалтобетон и др.), да е безискров и антистатичен и да издържа натоварване най-малко 4 t/m2;

12. пред фронта на сградите (складовете) по цялата им дължина се построява бетонна или асфалтобетонна площадка с широчина най-малко 8 м и с товароносимост най-малко 4 t/m2, която да е по-ниска от нивото на сградата (склада) и с наклон от 3° до 5° за осигуряване на нормалното оттичане на дъждовната вода и нормалната работа със средствата за механизация при товаро-разтоварни работи;

13. пред фронта на сградите (складовете) се изграждат рампи със следните размери:

а) дължина - дължината на склада;

б) широчина - от 1,50 до 2,00 м;

в) височина - от 1,20 до 1,40 м;

14. непосредствено около сградата (склада) се разполага тротоар от базалтови плочки или от бетон с широчина от 0,80 до 1,00 м и с наклон към отводнителната канавка 10°;

15. водата от канавките и улуците се извежда по водосточни тръби в общата отводнителна мрежа на района;

16. прозорците на всички помещения се разполагат на 3 м от пода и се осигуряват с метални решетки с размери, непозволяващи изваждането на ОБВВПИ, съхранявани в помещението;

17. стъклата на прозорците на взривоопасните помещения, които се огряват от слънцето, се проектират със слънцезащита или допълнително се поставя подходяща такава с цел недопускане попадането на преки слънчеви лъчи върху ОБВВПИ.

(2) В случаите, нерегламентирани в Закона за устройство на територията и в подзаконовите актове по прилагането му, минималните взриво- и пожаробезопасни разстояния (R) (в метри) от сградите (складовете) за съхранение на ОБВВПИ от населени места, селищни образувания, отделни сгради и съоръжения и транспортни средства се определят съгласно Методиката за определяне на безопасните разстояния при взрив - приложение № 3.

Чл. 11. (1) При съхранение на ОБВВПИ сградите (складовете) се осигуряват със сигнално-охранителна и пожароизвестителна техника и система за физическа охрана.

(2) След приключването на работа вратите на сградата (склада) се заключват и запечатват единствено от материалноотговорното лице, на което се числят ОБВВПИ (завеждащ склада).

(3) По изключение с разрешение на прекия началник на лицето по ал. 2 сградата (складът) може да се отвори от комисия, назначена от ръководителя на структурата в ДКСИ. Комисията съставя протокол, в който се посочват причината за отварянето, работата, която е извършена, ОБВВПИ или имущество, които са взети или оставени, номер, количество и категория на ОБВВПИ. Номерът на протокола се вписва в книгата за посещение и работа в сградата (склада). Сградата (складът) се запечатва с печат, чийто номер се вписва в протокола.

(4) При отварянето на сградата (склада) от лицето по ал. 2 или от комисията по ал. 3 се проверяват:

1. съответствието и състоянието на печатите;

2. заключването;

3. състоянието на вратите и прозорците;

4. цялостното състояние на сградата (склада).

(5) При констатирането на повреди при отварянето на сградата (склада) лицето по ал. 2 незабавно уведомява прекия си началник. В този случай проверка на фактическата наличност на ОБВВПИ се извършва от комисия, назначена от председателя на ДКСИ.

(6) На лицето по ал. 2 се провежда обучение за безопасна работа с ОБВВПИ, а на лицата, работещи в сградата (склада), се провежда ежедневен инструктаж.

Чл. 12. Територията, на която се разполагат сградите (складовете) за съхранение на ОБВВПИ, трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да има суха и отцедлива почва;

2. да не е в зоната на поройни, заливни, подпочвени и други води;

3. да е в оврази и скатове, осигуряващи естествена защита и маскировка;

4. площта да осигурява цялостно разполагане на достатъчен брой сгради (хранилища) за съхранение на ОБВВПИ в зависимост от характера и обема на съхраняваните ОБВВПИ;

5. да позволява изграждане на вкопан или обвалован тип взривоопасни сгради и съоръжения;

6. да създава условия за развиване на необходимата пътна мрежа и за нейното свързване с националната пътна и железопътна мрежа и с енергосистемите;

7. да позволява осигуряването с необходимото количество вода за питейни, производствени и противопожарни нужди;

8. да е пожаробезопасна и да не е застрашена от възникване на пожар от разположени в близост до нея обекти и растителност;

9. да не преминават през нея продуктопроводи, в т.ч. газопроводи (открити и подземни), електропроводи за високо напрежение, водопроводи и други комуникационни съоръжения;

10. да позволява организирането на надеждна охрана и противопожарна защита;

11. територията на разстояние до 5 м от сградата (склада) да се поддържа винаги почистена от растителност и други материали.

Чл. 13. (1) Зачислените на служителите на ДКСИ огнестрелни оръжия и боеприпаси се съхраняват в метални каси в служебните им помещения или в специално оборудвани помещения, намиращи се под контрола на съответните длъжностни лица. Огнестрелните оръжия се съхраняват без боеприпас в цевта и без поставен пълнител (лента) със спуснати части на ударно-спускателния механизъм и поставени "на предпазител".

(2) Служителите на ДКСИ могат да съхраняват зачисленото им огнестрелно оръжие (пистолет, револвер) и зачислените им боеприпаси за тях в домовете си в периода между два работни дни или две дежурства. В тези случаи зачисленото огнестрелно оръжие задължително се съхранява без патрон в патронника и без да е заредено с патрони, в неподвижно закрепени метални каси (шкафове), снабдени със секретно заключващи се устройства.

(3) При ползване на законоустановен отпуск или при пътуване извън страната, когато не са налице необходимите условия за съхранение и опазване на служебното оръжие и боеприпаси по ал. 1 и 2, те се предават за временно съхранение на длъжностното лице, което го е зачислило на служителя.

(4) При изгубване или противозаконно отнемане на зачислените служебно оръжие и/или боеприпаси служителят незабавно уведомява председателя на ДКСИ чрез директора на дирекцията (началника на отдела), в която служи. В срок три работни дни от узнаването на събитието служителят уведомява и писмено председателя на ДКСИ чрез директора на дирекцията (началника на отдела).

(5) Незабавно след узнаването за смърт на служител, на когото са зачислени огнестрелно оръжие и боеприпаси, директорът на дирекцията (началникът на отдела) уведомява писмено председателя на ДКСИ и предприема необходимите мерки за получаване на служебното оръжие и боеприпасите.

Чл. 14. (1) Отчетът и отчетността на ОБВВПИ в ДКСИ са организирани съгласно изискванията на документите, определящи отчета и отчетността на активите в ДКСИ.

(2) Водят се отчетни книги (контролни, магазинни, партидни, дневници), картон-опис, служебни книжки, формуляри и документи по строга отчетност, отразяващи движението, наличността и качественото състояние на ОБВВПИ.

(3) Отчетността на оръжията се води по вид, марка, модел, калибър и уникален производствен номер и/или уникална маркировка. В отчетните документи се отразяват количеството, качественото състояние и единичната цена на оръжията.

(4) Отчетността на боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия се води по производствени данни, количество, качествено състояние и единична стойност.

(5) Състоянието на отчета и отчетността е елемент от общата оценка за състоянието на ОБВВПИ.

Глава трета.
ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ, ВЗРИВНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ С АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ. ПРЕНАСЯНЕ НА ОРЪЖИЯ И БОЕПРИПАСИ

Раздел I.
Общи изисквания

Чл. 15. Транспортирането на ОБВВПИ включва превоза им от едно място до друго и свързаните с това дейности, като опаковане, маркиране, престой, времето за престой при товарене и разтоварване на транспортните средства и охраната им.

Чл. 16. (1) С автомобилен транспорт се транспортират:

1. взривни вещества и пиротехнически изделия;

2. оръжия;

3. боеприпаси:

а) бойни и халосни патрони;

б) бойни и инертни гранатохвъргачни изстрели;

в) изделия, снарядени с взривно вещество и метателен заряд;

г) взриватели и запалки;

д) пиропатрони и взривателни устройства;

е) капсул-детонатори и електродетонатори;

ж) огнепроводен и детониращ шнур;

з) осветителни и сигнални реактивни патрони и ракети;

и) артилерийски гръмове и димки;

к) други, неуказани конкретно.

(2) Изделията по ал. 1, т. 1 и 3 се транспортират съобразно изискванията за съвместимост съгласно приложение № 1.

Чл. 17. (1) При транспортирането на ОБВВПИ се осигурява въоръжена охрана.

(2) Охраната на транспортирането на ОБВВПИ се извършва от служители на ДКСИ, осъществяващи функции по охрана.

(3) При необходимост от усилване охраната се разполага в съпровождащ автомобил, който се движи след превозните средства с ОБВВПИ.

(4) Автомобилите, които съпровождат и с които се транспортират ОБВВПИ, могат да ползват специален режим на движение по реда на Закона за движението по пътищата.

(5) Служителите на ДКСИ, осъществяващи транспортиране на ОБВВПИ, се инструктират за безопасна работа с тях и за мерките за безопасни и здравословни условия на труд и по осигуряването на пожарна безопасност, както и за работа с наличните противопожарни уреди.

Чл. 18. (1) Дейностите по товаренето или разтоварването на ОБВВПИ се извършват на охранявани пунктове. В района на пунктовете не се допускат лица, които не осъществяват дейност по транспортирането.

(2) При работа на открито през нощта пунктовете по ал. 1 трябва да са осветени. Подвижните електроагрегати на осветителната система се разполагат на разстояние не по-малко от 25 м от пунктовете по ал. 1, а осветителните тела - на разстояние не по-малко от 5 м от ОБВВПИ.

(3) Не се допуска осветителните тела да се разполагат над ОБВВПИ.

(4) При транспортирането на ОБВВПИ не се допуска превишаване на товароподемността на съответния вид превозно средство.

Чл. 19. (1) Всички дейности по товарене или разтоварване на ОБВВПИ се извършват с технически изправни и обезопасени средства за механизация (ролгани, верижни транспортьори, повдигачи, ръчни колички, електрокари, високоповдигачи, мотокари и др.), а при невъзможност - ръчно.

(2) Служителите, работещи с подвижните средства за механизация при товарене или разтоварване на ОБВВПИ, трябва да притежават свидетелство за правоуправление на електро- и мотокари, електроповдигачи и друга техника.

(3) При ръчно товарене или разтоварване на ОБВВПИ се спазват следните изисквания:

1. служителите да са инструктирани за мерките за безопасност при товарене или разтоварване на ОБВВПИ от компетентно длъжностно лице;

2. теглото на ОБВВПИ заедно с опаковката на товарените или разтоварваните от един служител не трябва да превишава:

а) за боеприпасите - 40 кг;

б) за негодните боеприпаси, показали неудовлетворителни характеристики при изпитване и забранени за стрелба, взривни вещества и пиротехнически изделия - 20 кг;

в) за средствата за взривяване - 10 кг;

3. не се допуска пренасяне на боеприпаси, средства за взривяване и пиротехнически изделия в неизправна или отворена опаковка.

Чл. 20. (1) При транспортиране опаковките с ОБВВПИ се нареждат плътно една до друга и се укрепват с цел недопускане на падане, разместване и удряне, като товарът се разпределя равномерно в превозното средство.

(2) Боеприпасите се товарят в превозните средства така, че надлъжната ос на изстрелите (снарядите) да е перпендикулярна на посоката на движение.

Чл. 21. Не се допуска наличието на открит огън на разстояние, по-малко от 100 м от мястото на товарене на ОБВВПИ в превозните средства.

Чл. 22. (1) Пренасяне на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях с обществен транспорт се разрешава единствено в случаите, когато служители пътуват и носят зачисленото им служебно оръжие (пистолет или револвер), ако това не противоречи на закон.

(2) Служителите по ал. 1 пренасят зачисленото им оръжие незаредено (без патрон в цевта), поставено на предпазител.

(3) Не се допуска пренасяне на ОБВВПИ във вид на пощенски колетни пратки по всички видове транспорт.

Раздел II.
Транспортиране на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с автомобилен транспорт

Чл. 23. (1) Превозните средства, определени за транспортиране на ОБВВПИ, трябва да са осигурени с искроуловители и със защита от статично електричество. На превозните средства отпред и отзад се поставя табела съгласно изискванията на Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ратифицирана със закон от 37-ото Народно събрание на Република България на 16 март 1995 г. - ДВ, бр. 28 от 1995 г., в сила от 12.06.1995 г. - обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г.) и на Националната класификация (БДС 16114-85).

(2) Преди започването на транспортирането водачите на автомобилите трябва да са инструктирани от компетентно длъжностно лице за спазването на правилата за транспортиране на ОБВВПИ по наредбата.

Чл. 24. За транспортирането на ОБВВПИ се използват само технически изправни и закрити превозни средства, оборудвани с проверени, годни, пломбирани противопожарни уреди, както следва:

1. два пожарогасителя (от 2 кг и от 6 кг) с прахообразно вещество;

2. при монтиран неподвижен пожарогасител в автомобила - само един от 6 кг;

3. при автомобили с товароносимост под 3,5 т - два пожарогасителя от по 2 кг;

4. два светлоотразителни конуса или триъгълника;

5. ръчно фенерче без метален корпус - за всеки участник в транспортирането.

Чл. 25. При транспортирането на ОБВВПИ с автомобилен транспорт не се допуска:

1. зареждането на натовареното превозно средство с гориво или преливането на гориво от резервоара на едно превозно средство в резервоара на друго превозно средство;

2. подгряването на двигателите с открит огън;

3. едновременното транспортиране на ОБВВПИ и на запалителни течности (бензин, газьол и др.);

4. пушенето в превозните средства и на разстояние, по-малко от 25 м от тях;

5. транспортирането на взривни вещества или боеприпаси в ремаркета;

6. спирането на отделни превозни средства или колони от тях, натоварени с ОБВВПИ, в населени места и наклонени участъци от пътя, както и престоят на пътното платно, освен в случаите на внезапна авария, като в тези случаи се вземат всички мерки срещу самоволното потегляне на превозното средство; не се извършват действия по отстраняване на аварията до приключването на претоварването и извозването на товара от мястото на аварията;

7. транспортирането на ОБВВПИ при лоши метеорологични и пътни условия (силни гръмотевици и бури, хлъзгав път, гъста мъгла и др.); при внезапно настъпили такива условия отговорното за транспортирането лице взема необходимите мерки за обезопасяването на товара;

8. превозването на хора в каросерията на превозните средства или допускането на други лица в близост до тях при спиране и почивка освен охраната;

9. най-горният ред на натоварените в превозните средства опаковки (сандъци) с ОБВВПИ да надвишава борда на каросерията с повече от една трета от размера на опаковките (сандъците).

Чл. 26. Дистанцията между отделните превозни средства, транспортиращи ОБВВПИ, не трябва да е по-малка от 100 м, а скоростта на движение - не по-голяма от 50 км/час - извън населено място, до 40 км/час - в населено място, и до 70 км/час - по автомагистрала.

Глава четвърта.
ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕДИ ЗА ТЕХНИЧЕСКА ГОДНОСТ И ТЕХНИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ

Чл. 27. Държавните служители, на които е зачислено служебно оръжие, носят пряка отговорност за неговото техническо състояние, експлоатация и годност за използване.

Чл. 28. (1) За състоянието на ОБВВПИ, съхраняващи се в складовете на ДКСИ, пряка отговорност носят съответните материалноотговорни лица.

(2) Материалноотговорните лица, съхраняващи ОБВВПИ в складовете на ДКСИ, зачисляват само технически изправно, проверено и обслужено огнестрелно оръжие.

Чл. 29. (1) Ежегодно комисия, назначена със заповед на председателя на ДКСИ, извършва проверка на състоянието и отчета на оръжието и боеприпасите и изготвя протокол.

(2) В протокола по ал. 1 се вписват калибърът, видът, марката, моделът и фабричният номер и/или уникалната маркировка на провереното и обслужено огнестрелно оръжие.

Чл. 30. Технически прегледи за техническа годност на ОБВВПИ на ДКСИ могат да се извършват от специализирани органи на ведомства и дружества, с които ДКСИ има сключен договор.

Чл. 31. Техническите прегледи на оръжия се провеждат с цел:

1. установяване на техническото състояние и комплектуването на оръжията;

2. определяне на неизправностите, получени при използването на оръжията, причините за тях и вземане на мерки за отстраняването им;

3. проверяване спазването на условията за съхраняване на оръжията.

Чл. 32. Техническото обслужване на оръжия се извършва с цел осигуряване на:

1. постоянна техническа изправност;

2. безотказност при работа;

3. максимален междуремонтен срок;

4. отстраняване на неизправностите и причините за тях, водещи до преждевременно износване и счупване на възли и механизми.

Глава пета.
РЕМОНТ НА ОРЪЖИЯ

Чл. 33. (1) В ДКСИ оръжието се планира за ремонт съгласно установените междуремонтни срокове в периода на експлоатация.

(2) В зависимост от степента на износване, характера на неизправностите и установените междуремонтни срокове на експлоатация ремонтът на огнестрелните оръжия бива текущ, среден и основен.

Чл. 34. (1) Текущият ремонт на огнестрелни оръжия е непланов ремонт, минимален по обем, след извършването на който се осигурява нормална работа на огнестрелните оръжия до поредния планов ремонт.

(2) При текущия ремонт се регулират или заменят неизправни части и се извършва проверка и регулировка на отделни механизми и на оръжието като цяло. Ремонтът се извършва от ремонтните работилници на ведомства и дружества, с които ДКСИ има сключен договор.

(3) Неизправности, за отстраняването на които е необходим текущ ремонт, както и нарушаване на антикорозионното покритие не са основание за преминаване на огнестрелните оръжия в по-ниска категория.

Чл. 35. (1) Средният ремонт на огнестрелни оръжия е планов ремонт, при който се възстановяват тактико-техническите им характеристики.

(2) Ремонтът по ал. 1 се извършва в производствено-ремонтни бази на ведомства и дружества, с които ДКСИ има сключен договор, или след възлагане на обществена поръчка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му.

Чл. 36. Основният ремонт на огнестрелни оръжия е планов ремонт, при който се възстановяват тактико-техническите характеристики и техническите ресурси на всички съставни части на огнестрелните оръжия. Той се извършва в производствено-ремонтни бази на ведомства и дружества, с които ДКСИ има сключен договор, или след възлагане на обществена поръчка при условията и по реда на Закона за обществените поръчки и подзаконовите актове по прилагането му.

Чл. 37. Разснарядяването, унищожаването и утилизацията на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, невзривили се при учебно-бойни стрелби, се извършват по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

Чл. 38. (1) В зависимост от техническото състояние и от характера на необходимия ремонт оръжията се разделят на 5 категории, а боеприпасите и пиротехническите изделия - на 3 категории, съгласно приложение № 4.

(2) Въз основа на категорията на оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия (ОБПИ) се извършва качественият им отчет, определя се степента им на годност и необходимият ремонт за тяхното възстановяване.

(3) Категоризирането на ОБПИ, включително промяната на категориите на ОБПИ, се извършва от комисии, назначени със заповед на председателя на ДКСИ. За извършеното категоризиране комисиите изготвят протоколи.

Глава шеста.
НОСЕНЕ И УПОТРЕБА НА СЛУЖЕБНО ОРЪЖИЕ

Чл. 39. (1) Право да носят служебно оръжие имат само държавните служители от дирекция "Специална куриерска служба" на Държавната комисия по сигурността на информацията, които осъществяват дейности по чл. 81, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за защита на класифицираната информация (ДВ, бр. 115 от 2002 г.).

(2) Право да носят оръжие имат служителите по ал. 1, които са преминали първоначален курс на обучение по стрелкова подготовка и инструктаж за боравене с конкретната система стрелково оръжие, което им е зачислено.

(3) Обучението по ал. 2 се организира от дирекция "Човешки ресурси" съвместно с дирекция "Сигурност". Обучението се провежда съгласно Наредба № Iз-575 от 2011 г. за условията и реда за провеждане на курсове за безопасно боравене с огнестрелно оръжие (ДВ, бр. 22 от 2011 г.).

(4) Държавните служители удостоверяват правото да носят служебно оръжие със служебната си карта.

Чл. 40. Служителите са длъжни да съхраняват и да пазят от противозаконно отнемане, загубване, повреждане или унищожаване зачисленото им служебно оръжие.

Чл. 41. Държавните служители по чл. 39, ал. 1 изпълняват служебните си задължения със зачисленото им служебно оръжие.

Чл. 42. (1) Пистолетите и револверите се носят в кобур по тялото.

(2) Кобурът трябва да осигурява бърз достъп до ръкохватката на оръжието от стрелящата ръка, бързото му изваждане, скритото носене и да изключва случайното му изпадане. При възможност могат да се използват кобури с предпазни заключващи механизми (допълнителни устройства за задържане), които да затрудняват ваденето на оръжието от нападател при близък контакт.

(3) Кобурът не трябва да позволява достъп до спусъка при прибрано оръжие. Вътрешната му страна не бива да премества лоста на предпазителя при поставяне или изваждане на пистолета.

(4) Забранява се оставянето на служебно оръжие без надзор.

Чл. 43. Забранява се откритото носене на служебно оръжие, освен когато това се налага за изпълнението на конкретно служебно задължение.

Чл. 44. Допуска се носенето на служебно оръжие с патрон в патронника на цевта, когато това е необходимо за изпълнението на конкретно служебно задължение.

Чл. 45. Забранява се преотстъпването на служебно оръжие освен в случаите на неизбежна отбрана и крайна необходимост.

Чл. 46. Забранява се носенето и употребата на служебно оръжие и боеприпаси след употребата на алкохол или други упойващи вещества и медикаменти.

Глава седма.
КОНТРОЛ ВЪРХУ ДЕЙНОСТИТЕ С ОРЪЖИЯ, БОЕПРИПАСИ, ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА И ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ

Чл. 47. Директорите на дирекции на ДКСИ, чиито служители имат право да носят оръжие, чрез началниците на отдели и сектори осъществяват пряк контрол по извършването на дейностите с ОБВВПИ в подчинените им структурни звена.

Чл. 48. При необходимост председателят на ДКСИ може със заповед да назначи комисия, която да осъществи контрол по отношение на дейностите с ОБВВПИ в ДКСИ.

Чл. 49. В заповедта по чл. 48 се посочват задачите, срокът и длъжностните лица, които да осъществят контрола върху дейностите с ОБВВПИ.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. "Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия с изтекъл срок на годност" са бойни, халосни и инженерни припаси, взривни вещества и пиротехнически средства, на които е изтекъл срокът на годност, през който са годни за дългосрочно безопасно съхраняване и готови за бойно използване по предназначение.

2. "Щатна опаковка" е специално проектирана и произведена опаковка за съхраняване и транспортиране на дадена номенклатура ОБВВПИ.

3. "Опасни за бойно използване и дългосрочно съхраняване" са невзривили се стреляни боеприпаси, гранати и реактивни снаряди, били под въздействие на взрив, пожар или авария, паднали от височина над 3 м в опаковка и под 1 м - без опаковка, с видими следи от удар по корпуса и взривателя; гранати с поставени в тях запалки; взривни вещества с поставени капсул-детонатори или видимо изменени поради настъпили механични повреди и физико-химични изменения.

4. "Боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, забранени за стрелба" са тези, които при проведени полигонни и/или лабораторни изпитания с тях са показали резултати, неотговарящи на изискванията на техническата документация.

5. "Фронт" на сградите (складовете) е страната на сградите (складовете), определена за извършване на товарно-разтоварни дейности.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.


Приложение № 1 към чл. 8, ал. 2 и чл. 16, ал. 2


ТАБЛИЦА

за разпределение на боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и изисквания към съвместното им транспортиране и съхраняване в едно помещение

№ по ред

Наименование на взривните вещества и боеприпасите

Допустимо количество в едно помещение

Поредни номера на БП и ВВ, допустими за

съвместно съхраняване

съвместно транспортиране

1.

Димен барут в чист вид и изделия от него (огнепроводен шнур)

100 t

1; 5

1; 2; 5

2.

Бездимни барути, заряди от тях, стартови, реактивни двигатели (с различно предназначение, в щатна опаковка)

100 t

2; 5

2; 5

3.

Пиротехнически състави и изделия със запалителен, димен, звуков, сълзотворен и светлинен ефект

50 t1

3; 5

3; 5

4.

Бризантни взривни вещества в чист вид и техните сплави и смеси и във взривателни изделия, противотанкови мини без взриватели, подривни заряди, детониращи шнурове

150 t

2; 4; 5

2; 4; 5; 8

5.

Патрони за всички видове стрелково оръжие

150 t

2; 5; 7; 8

2; 5; 7; 8

6.

Капсул-детонатори, електродетонатори, взриватели и запалки за ръчни гранати и (противотанкови) мини, детониращи шнурове

2 000 000 бр.

3; 5; 6

3; 5; 6

7.

Окончателно и неокончателно снарядени фугасни, осколочно-фугасни, бронебойни изстрели, снаряди, мини и гранати за всички видове артилерийски оръжия, минохвъргачки, челни части за реактивни снаряди и ръчни гранати с комплект запалки

150 t2

2; 4; 5; 7; 8

2; 4; 5; 7; 8

8.

Кумулативни, управляеми и неуправляеми реактивни снаряди, изстрели и противотанкови гранати

120 t

2; 4; 8; 5

2; 4; 8; 5

1 Преизчислено количество в пиротехническа смес, равно на сумата от количеството пиротехническа смес плюс удвоеното количество бризантно взривно вещество.

2 Преизчислено към количество взривно вещество тротил (бризантно и метателно взривно вещество).


Приложение № 2 към чл. 10, ал. 1, т. 9


ТАБЛИЦА

за допустимите височини за нареждане на боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия в заводска (щатна) опаковка в складови помещения (в метри)

по

ред

Наименование на боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия

Допустима

височина

(в метри)

1.

Артилерийски, минохвъргачни и гранатохвъргачни изстрели, челни и бойни части, снаряди и мини в неокончателно снаряден вид с калибър до 200 мм включително, освен кумулативните

3,00

2.

Кумулативни изстрели, снаряди и челни части в неокончателно и окончателно снаряден вид, управляеми реактивни снаряди, кумулативни гранати за леки и тежки гранатохвъргачки в окончателно снаряден вид; ръчни гранати със запалки в сандъците

2,00

3.

Ръчни гранати без запалки в сандъците, гранати за гранатохвъргачки без капсул-детонатори, пиротехнически средства, патрони за стрелково оръжие

3,00

4.

Взриватели, запалки, средства за възпламеняване (капсулни втулки, запалки за ръчни гранати, пиропатрони, електрозапалки и други)

2,00

5.

Взривни вещества, допълнителни детонатори, разривни заряди, детониращ и огнепроводен шнур в щатна опаковка

2,00

6.

Детонатори, капсул-детонатори и електродетонатори

1,50

Приложение № 3 към чл. 10, ал. 2


МЕТОДИКА

за определяне на безопасните разстояния при взрив (в метри)


Разстоянието, на което възникващите при взрив взривна и въздушна ударна вълна загубват способността си да нанасят поражение с определена интензивност на разположените около него обекти и съоръжения, се определя по формулата:

 

а за съхранявани количества ВВ до 10 t и за капсул-детонатори и електродетонатори, преизчислени към количество ВВ - по формулата:

 

където:

R е безопасното разстояние в метри;

Q - масата на активното ВВ, приравнена към тротила, в килограми.

Активното взривно вещество за боеприпасите се определя като сума на разривния заряд и 50 на сто от метателния заряд.

Коефициентите за привеждането на различните видове взривни вещества и барути към тротила са:

- тротил - 1,0;

- хексоген - 1,8 - 2,0;

- аматол - 0,7 - 0,8;

- тетрил - 1,1 - 1,2;

- тен - 1,8 - 2,0;

- октоген - 1,8 - 2,0;

- пикринова киселина - 1,1 - 1,2;

- барут - 0,4 - 0,5.

K е коефициентът, който отчита очакваните повреди и зависи от характера на поражението (разрушението) на обекта, от условията на разположението на заряда (ВВ) и от характера на терена и местността между взрива и обекта. Коефициентът К се определя експериментално и неговите значения за различните видове разрушения са дадени в таблицата.


Значение на коефициента К при открито разположение на боеприпасите и ВВ:


по

ред

Характеристика на поражението (разрушението) на обектите (съоръженията)

К

1.

Пълна липса на повреди по остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)

50 - 80

2.

Случайно повреждане на остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)

10 - 15

3.

Пълно разрушаване на остъкляването на сградите и повреждане на рамките на прозорците, вратите, леките прегради и покривите

5 - 8

4.

Пълно повреждане на остъкляването на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби)

3 - 4

5.

Леки повреди на въздушните електропроводи (огъване на стълбове)

25 - 30

6.

Разрушаване на бараки, навеси, вътрешни преградни стени на сградите, рамките на вратите и прозорците и керемидените покриви

2 - 3

7.

Разрушаване на полумасивни каменни, тухлени и дървени постройки, обръщане на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) и скъсване на въздушни електропроводи

1,5 - 2,0

8.

Разрушаване на масивни тухлени постройки и предаване на детонация по влияние

0,8 - 1,0

9.

Разрушаване на масивни постройки със стоманобетонна и бетонна конструкция

0,3 - 0,5

 

При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат също и местните условия - най-вече характерът и релефът на местността между склада (взрива) и застрашения обект. Разпространението на взривната и въздушната ударна вълна при определени условия на взрива може да има насочено действие и там разстоянието на разрушаващото действие е 1,5 - 2 пъти по-голямо или по-малко.

Когато между склада (взрива) и застрашения обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал) или складът е вкопан в земята, безопасното разстояние, изчислено по формулата, се намалява 1,5 - 2 пъти, а при наличие на просека на гора и дефиле - се увеличава 1,5 - 2 пъти. В направление на необвалованата страна на склада действието на взривната и въздушната ударна вълна е 1,5 - 2 пъти по-голямо.

Това изисква складовете да са четиристранно обваловани или вкопани.

Необвалованата страна на складовете не трябва да е насочена към стопанските и битовите сгради на склада (базата) или към други складове и обекти.

Стойностите на коефициента К са за открито разположени ВВ и боеприпаси или под навеси и в бараки. При разполагането им при други условия разстоянието, определено по формулата, се намалява, както следва:

- при необваловани полумасивни складове - с 1,1 - 1,2;

- при необваловани масивни тухлени складове - с 1,2 - 1,3;

- при необваловани стоманобетонни складове - с 1,3 - 1,4;

- при обваловани полумасивни и масивни складове - с 1,5 - 1,7;

- при вкопани в земята полумасивни и масивни складове - с 1,8 - 2,0;

- при котловини и ниши - с 1,8 - 1,9;

- при надземни обваловани площадки и навеси - с 1,4 - 1,5.

Безопасното разстояние до разположените около склада (базата) обекти зависи от възможното прелитане на снаряди, мини и осколки при евентуален взрив. Тези разстояния са дадени в следната таблица:


Калибър на артилерийските снаряди и мини

(в милиметри)

Възможна далечина на разлитане на осколките (в метри)

37 - 76

до 500

76 - 105

до 700

105 - 150

до 1000

150 - 200

до 1200

200 - 300

до 1500

300 - 400

до 1500

над 400

до 1500

 


Приложение № 4 към чл. 38, ал. 1


Критерии за определяне категориите на оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия - собственост на ДКСИ


1. Оръжие:

а) стрелково оръжие:

- първа категория - ново, а също така намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, на което в канала на цевта и патронника няма следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на разстояние не повече от един калибър; оръжието удовлетворява изискванията за нормален бой;

- втора категория - намиращо се в експлоатация, изправно и годно за бойно използване, чийто канал на цевта и патронника имат слаби следи от ръжда или раковини и откъртване на хрома; полетата и браздите в дулната част са износени на дълбочина повече от един калибър; при това оръжието удовлетворява изискванията за нормален бой;

- трета категория - изискващо среден ремонт;

- четвърта категория - изискващо основен ремонт;

- пета категория - негодно оръжие, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Основни детайли, които определят прекатегоризирането на оръжието в пета категория, да се считат:

- цевта с цевната кутия - за пушки и карабини;

- цевната кутия - за автомати и картечници;

- цевта и затворната кутия - за картечни пистолети;

- ложата (рамката) - за пистолети и револвери;

б) гладкоцевно, малокалибрено и пневматично оръжие, учебно оръжие, ракетни пистолети:

- първа категория - ново, както и намиращо се и било в експлоатация, изправно и годно за използване;

- втора категория - не се установява;

- трета категория - изискващо среден ремонт;

- четвърта категория - не се установява;

- пета категория - негодно, чието възстановяване е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно.

Забележка. При преминаване на въоръжение в по-долна категория с виновност се заплаща стойността на повредените детайли, по които се определя категорията. При раздуване на цевите те се заплащат в пълен размер.

2. Боеприпаси:

а) боеприпаси за стрелково оръжие (калибър до 14,5 мм включително):

Първа "А" категория:

1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни.

2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в херметическа опаковка и в пълнителите не повече от 5 години.

Първа "Б" категория:

1. Произведени до 1945 г. включително, съхранявани в заводска херметическа опаковка, с пълни производствени данни, в т.ч. произведените във военно време, но преопаковани в заводите в следвоенния период (включително сборни заводски партии).

2. Произведени до 1945 г. включително, изправни по външен вид, съхранявани в нехерметическа опаковка или в насипно състояние.

3. Без производствени данни.

4. Сборни складови партии.

5. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка и в пълнителите повече от 5 години.

Втора категория:

В насипно състояние, изискващи сортиране по вид на действие на куршума и степен на годност, а също така изискващи почистване от корозия и възстановяване на отличителното боядисване на куршума.

Трета категория:

1. Осечки (с отпечатък на жилото върху капсула).

2. С химически неустойчиви или балистически нестабилни барути (по данни от лабораторията).

3. С пукнатини по дулцето, корпуса и венеца на гилзите.

4. С побитости по куршумите и гилзите.

5. Със средна и голяма корозия по повърхността на гилзите и куршумите, неподлежащи на почистване.

6. С клатещи се и изпадащи куршуми.

7. С големи окиси по капсулите.

8. С признаци на продължително престояване във вода или смазка.

б) пиротехнически средства (осветителни и сигнални патрони):

Първа категория:

1. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в изправна херметическа опаковка, с пълни производствени данни.

2. Произведени през 1946 г. и по-късно, съхранявани в нехерметическа опаковка, която е захерметизирана със смазка по установения начин, с пълни производствени данни.

Втора категория:

Подлежащи на сортиране по външен вид, калибровка и изземване на патрони с дефекти, указани в т. 3 за трета категория.

Трета категория:

1. Бракувани и забранени за използване (по данни на лабораторията).

2. С откази в действието.

3. Със следните дефекти (от сортираните по външен вид):

- изпъкнали капсул-възпламенители над дънния срез на гилзата (за 26 мм патрони);

- явни признаци на овлажняване;

- пукнатини по корпуса на патрона;

- цялостни пукнатини по гилзата;

- свободно снемащи се капачки (за реактивните патрони);

- осево преместване на снарядяването;

- невлизащи в стрелящите приспособления;

- неясни опознавателни знаци.

Забележка. Когато в една партия на пиротехнически средства повече от 50 на сто от изделията са с дефекти, указани в т. 3 за трета категория, цялата партия се зачислява в трета категория.

Забележки:

- Боеприпасите от всички видове, които са първа категория, са годни за бойно използване (по предназначение) и за дългосрочно съхраняване.

- Боеприпасите от всички видове, които са втора категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), изискват ремонт, замяна на отделни елементи и сортиране по вид на действие.

- Боеприпасите от всички видове, които са трета категория, са негодни за бойно използване (по предназначение), подлежат на ремонт в ремонтни бази и фирми, както и забранените за бойно ползване, в т.ч. загубилите бойните си свойства по заключение след лабораторни и полигонни изпитвания;

в) за химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми, както и за светлинни, звукови и сълзотворни (химически) гранати се определят следните категории:

Първа категория - с пълни производствени данни, с неизтекъл срок на съхранение, определен от производителя, годни за употреба по предназначение;

Втора категория - не се определя;

Трета категория - с изтекъл срок на съхраняване, без производствени данни, негодни за употреба по предназначение.

Забележка. След изтичането на срока за съхраняване и употреба, определен от производителя, средствата по буква "в" се подлагат на оценка за съответствието на продукта, за което се изготвя протокол. При доказване годността на продукта за употреба по предназначение и за съхраняване в зависимост от резултатите срокът за съхраняването и употребата им се удължава до 60 на сто от сроковете, определени от производителя.

Промени настройката на бисквитките