НАРЕДБА ЗА СПЕЦИФИЧНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ КАЗЕИНИТЕ И КАЗЕИНАТИТЕ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА КОНСУМАЦИЯ ОТ ЧОВЕКА

Чл. 1. С наредбата се определят специфичните изисквания към наименованията, състава, характеристиките и етикетирането на казеините и казеинатите, както и на техните смеси, предназначени за консумация от човека.

Чл. 2. "Кисел казеин за хранителни цели" е млечен продукт, получен чрез отделяне, измиване и изсушаване на пресечения с киселина коагулат на обезмасленото мляко и/или на други продукти, получени от мляко.

Чл. 3. "Сирищен казеин за хранителни цели" е млечен продукт, получен чрез отделяне, измиване и изсушаване на коагулата на обезмасленото мляко и/или на други продукти, получени от мляко. Коагулатът се получава чрез реакцията на сирищния или други коагулиращи ензими.

Чл. 4. "Казеинат за хранителни цели" е млечен продукт, получен чрез взаимодействие на казеин за хранителни цели или казеинов, пресечен коагулат за хранителни цели с неутрализиращи агенти, последвано от изсушаване.

Чл. 5. Наименованията на продуктите по чл. 2 - 4 се използват за търговско обозначаване само за продукти, които отговарят на изискванията, определени с тази наредба.

Чл. 6. (1) Казеините по чл. 2 трябва да съдържат:

1. влага - не повече от 12 на сто от масата;

2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество - не по-малко от 90 на сто от масата, от който съдържанието на казеин е не по-малко от 95 на сто от масата;

3. млечни мазнини - не повече от 2 на сто от масата;

4. пепел, включително P₂O₅ - не повече от 2,5 на сто от масата;

5. безводна лактоза - не повече от 1 на сто от масата;

6. утайка след изгаряне - не повече от 22,5 mg на 25 g.

(2) Максималната титруема киселинност на казеините по ал. 1, изразена в 0,1 mol/l разтвор на натриев хидроксид, не трябва да е повече от 0,27 ml/g.

(3) Казеините по ал. 1 могат да съдържат само следните спомагателни вещества, бактериални култури и разрешени съставки:

1. киселини:

а) млечна киселина;

б) солна киселина;

в) сярна киселина;

г) лимонена киселина;

д) оцетна киселина;

е) ортофосфатна киселина;

2. бактериални култури, произвеждащи млечна киселина;

3. суроватка.

Чл. 7. (1) Казеините по чл. 3 трябва да съдържат:

1. влага - не повече от 12 на сто от масата;

2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество - не по-малко от 84 на сто от масата, от който съдържанието на казеин е не по-малко от 95 на сто от масата;

3. млечни мазнини - не повече от 2 на сто от масата;

4. пепел, включително P₂O₅ - не повече от 7,5 на сто от масата;

5. безводна лактоза - не повече от 1 на сто от масата;

6. утайка след изгаряне - не повече от 15 mg на 25 g.

(2) Казеините по ал. 1 могат да съдържат само следните спомагателни вещества:

1. сирище, отговарящо на изискванията на Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (ОВ, L 354 от 31.12.2008 г.);

2. други ензими за коагулиране на млякото, отговарящи на изискванията на Регламента по т. 1.

Чл. 8. (1) Казеинатите по чл. 4 трябва да съдържат:

1. влага - не повече от 8 на сто от масата;

2. млечен белтък, изчислен на база сухо вещество - не по-малко от 88 на сто от масата, от който съдържанието на казеин е не по-малко от 95 на сто от масата;

3. млечни мазнини - не повече от 2 на сто от масата;

4. безводна лактоза - не повече от 1 на сто от масата;

5. утайка след изгаряне - не повече от 22,5 mg на 25 g.

(2) За казеинатите по ал. 1 стойността на рН трябва да е от 6,0 до 8,0.

(3) В казеинатите по ал. 1 могат да се влагат следните добавки в храните, представляващи неутрализиращи и буфериращи агенти: хидроксиди, карбонати, фосфати и цитрати на: натрий, калий, калций, амониев йон и магнезий.

Чл. 9. (1) Съдържанието на олово в казеините по чл. 2 и 3 и в казеинатите по чл. 4 трябва да е не повече от 0,75 mg/kg.

(2) Казеините по чл. 2 и 3 и казеинатите по чл. 4 не трябва да съдържат примеси в 25 g от продукта.

Чл. 10. (1) Казеините по чл. 2 и 3 имат следните органолептични характеристики:

1. мирис - не трябва да притежават чужд мирис;

2. външен вид: цвят - вариращ от бял до кремавобял; без съдържание на бучки, които при лек натиск да не могат да се раздробят.

(2) Казеинатите по чл. 4 имат следните органолептични характеристики:

1. мирис - много слаб чужд аромат и мирис;

2. външен вид: цвят - вариращ от бял до кремавобял; без съдържание на бучки, които при лек натиск да не могат да се раздробят;

3. разтворимост - почти напълно разтворим в дестилирана вода с изключение на калциевия казеинат.

Чл. 11. (1) Върху опаковките, контейнерите или етикетите на казеините по чл. 2 и 3 и на казеинатите по чл. 4 с незаличими букви, ясно и четливо се обявяват и следните данни:

1. наименованието на продукта, като при казеинатите се посочват и катионът или катионите, изброени в чл. 8, ал. 3;

2. в случай на продукти, предлагани на пазара като смеси, се добавят и:

а) думите "смес от ......", следвани от наименованията на съответните продукти, влизащи в състава на сместа, подредени по маса в низходящ ред;

б) посочване на катиона или катионите на изброените в чл. 8, ал. 3 вложени добавки в храните - в случай на казеинати;

в) съдържанието на млечен белтък - в случай на смеси, съдържащи казеинати;

3. нетната маса на продуктите в килограми или грамове;

4. името или търговското наименование и адреса на производителя, под чието име или търговско наименование се предлага продуктът на пазара; в случай че производителят не е установен в Европейския съюз - на вносителя на дадения продукт;

5. при внос от трети държави - името на държавата на произход;

6. идентификация на партидата продукти или дата на производство.

(2) Данните по ал. 1, т. 2, буква "в", т. 3 - 5 могат да се обявяват само в придружаващата документация.

Чл. 12. Данните по чл. 11, ал. 1, т. 1 могат да се обявяват на няколко езика, като на територията на Република България не се допуска предлагането на пазара на казеините по чл. 2 и 3 и на казеинатите по чл. 4, когато тези данни не са отбелязани по ясен и разбираем начин на български език.

Чл. 13. Когато в казеините по чл. 2 и 3 и в казеинатите по чл. 4 минималното съдържание на млечни белтъци съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, чл. 7, ал. 1, т. 2 и чл. 8, ал. 1, т. 2 е повишено, това може да се отбележи върху опаковките, контейнерите или етикетите им.

Чл. 14. (1) Когато казеините по чл. 2 и 3 и казеинатите по чл. 4 не отговарят на изискването по чл. 9, те не се използват за консумация от човека.

(2) Допуска се казеините и казеинатите по ал. 1 да се предлагат на пазара за други цели, в случай че се използват наименования, различни от посочените в чл. 2 - 4, и се етикетират по начин, който не подвежда купувача по отношение на техния характер, качество или предназначената употреба.