ДОГОВОР ЗА НАТУРАЛИЗАЦИЯ между България и Съединените Щати
ДОГОВОР ЗА НАТУРАЛИЗАЦИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ
Обн. ДВ. бр.3 от 3 Април 1924г.
Преамбюл
Негово Величество Борис III, Цар на Българите и Председателят на Съединените Щати на Америка, въодушевени от желанието да постигнат едно разбирателство досежно положението на предишните поданици на едната от двете държави, които са придобили или биха придобили посредством установени способи за натурализация поданството на другата държава в територия, намираща се под нейния суверенитет, решиха да сключат договор по тази материя и за целта назначиха свои пълномощници, а именно:
Негово Величество Царят на Българите:
Христо Калфов, министър на външните работи и на изповеданията и
Председателят на Американските Съединени Щати:
Чарлс С. Уйлсон, извънреден пратеник и пълномощен министър на Съединените щати в България,
които, след като си представиха пълномощията, намерени в изправност, се споразумяха върху следните членове:
Член I
Поданиците на България, които са или ще бъдат натурализирани в територията на Съединените Щати, ще бъдат считани от България, че са изгубили предишното си поданство и че са станали поданици на Съединените Щати.
Също тъй, поданиците на Съединените Щати, които са или ще бъдат натурализирани в българска територия, ще бъдат считани от Съединените Щати, че са изгубили първоначалното си поданство и че са станали поданици на България.
Предшествуващите постановления на този член не ще се прилагат, ако има други закони в някоя от двете държави, постановяващи, че нейните поданици не губят поданството си чрез натурализация в някоя друга държава през време на война.
Думата "поданик", както е употребявана в този договор, означава лице, което по законите на България или на Съединените Щати дължи постоянна верност или притежава поданството на една от тях.
Думата "натурализиран" се отнася само за натурализацията на лица пълновъзрастни, по тяхна собствена молба, и до натурализацията на малолетни чрез натурализацията на родителите им. Тя не се отнася до придобиване на поданство от една жена чрез женитба.
Член II
Поданици на една от двете страни, които са или ще се натурализират в територията на другата, както е постановено в член I, при връщане в страната на предишното поданство, не ще бъдат наказуеми за първоначалния акт на емигриране или загдето преди натурализацията не са се отзовали на повикването на военна служба, станала задължителна след като те добросъвестно са придобили право на жителство в територията на страната, чието поданство е било добито чрез натурализация.
Член III
Ако поданик на една от двете държави, който попада под член I, установи отново местожителството си в предишното си отечество без да има намерение да се върне в страната, където се е натурализирал, ще се счита, че се е отказал от натурализацията.
Ще се счита, че съществува намерение за невръщане, когато лицето, натурализирано в едната от двете държави, прекара повече от две години в другата.
Член IV
Настоящият договор ще почне да се прилага веднага след размяната на ратификациите и ще остане в сила за един период от десет години. Ако някоя от страните на предупреди другата шест месеца преди изтичането на срока, че желае да го прекрати, договорът остава в сила до тогава, докато една от страните съобщи, че желае да го прекрати, след която дата той продължава да е в сила още дванадесет месеца.
В удостоверение на което съответните пълномощници подписаха този договор и го скрепиха с печатите си.
Съставен в два екземпляра в София на 23 ноември 1923 година.
