Държавен вестник, брой 106 от 15.XII

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. хранителните вещества (витамините и минералите), които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;

2. веществата с хранителен или физиологичен ефект, които могат да се влагат при производството на хранителни добавки;

3. критериите за чистота на хранителните вещества, предназначени за влагане в хранителни добавки;

4. информацията, която трябва да се предоставя при етикетирането, представянето и рекламата на хранителни добавки;

5. растенията и частите от растения, които не могат да се влагат в хранителни добавки;

6. веществата, които не могат да се влагат в хранителни добавки.

Чл. 2. Наредбата не се прилага за лекарствените продукти по смисъла на чл. 3 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

Чл. 3. (1) Хранителните добавки се пускат на пазара, когато отговарят на изискванията на тази наредба.

(2) Хранителните добавки се представят и предлагат на пазара като храни и достигат до крайния потребител само когато са предварително опаковани.

Чл. 4. (1) Пускането за първи път на пазара на територията на Република България на хранителни добавки, условията и редът за тяхната регистрация, воденето на регистър за пуснатите на пазара в страната хранителни добавки, както и вписването и заличаването от регистъра се извършват съгласно чл. 79 и 80 от Закона за храните.

(2) При едновременно пускане на пазара на повече от една хранителна добавка от един бизнес оператор се подава едно заявление по чл. 79, ал. 3 от Закона за храните с приложенията по чл. 79, ал. 4 от същия закон за всяка една хранителна добавка.

(3) Хранителна добавка, която е законно предлагана на пазара в друга държава членка, в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Република Турция, се предоставя на пазара на територията на Република България при спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008 (ОВ, L 91 от 29 март 2019 г.) (Регламент (ЕС) 2019/515) и Закона за храните.

Чл. 5. (1) Когато съдържанието, производството, спецификациите, представянето и етикетирането на хранителните добавки отговарят на изискванията на тази наредба и на другите нормативни актове, свързани с хранителните добавки, тяхното предлагане на пазара не се забранява или ограничава.

(2) Когато в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата се установи, че дадена хранителна добавка въпреки съответствието си с изискванията на тази наредба създава опасност за здравето на потребителите, Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) може временно да забрани или да ограничи предлагането на хранителната добавка на пазара.

(3) В случаите по ал. 2 БАБХ незабавно уведомява Министерството на земеделието, храните и горите и Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ).

(4) Въз основа на предоставената от БАБХ информация и становище на ЦОРХВ министърът на земеделието, храните и горите предприема необходимите последващи действия във връзка с прилагането на разпоредби от тази наредба.

(5) Министерството на земеделието, храните и горите предприема действия за незабавно информиране на другите държави членки и Европейската комисия за взетите мерки, като предоставя и информация за мотивите, довели до налагането им.

Чл. 6. (1) Хранителните добавки се предлагат на крайния потребител само в обекти за дистрибуция на храни, регистрирани по реда на чл. 26 от Закона за храните, както и в аптеки и дрогерии.

(2) Търговия с хранителни добавки от разстояние може да се извършва от бизнес оператор, който осъществява дейност в регистриран по реда на Закона за храните обект или доставчик на услуги, управляващ средство за комуникация от разстояние, след регистрация съгласно чл. 61 от същия закон и при спазване изискванията на закона и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане.

Чл. 7. (1) При производството на хранителни добавки се използват само витамини и минерали, посочени в приложение № 1 под формите, посочени в приложение № 2.

(2) За формите на витамините и минералите, изброени в приложение № 2, се прилагат определените в правото на Европейския съюз критерии за чистота, използвани при производството на храни, различни от хранителните добавки.

(3) В случаите, когато за форми на витамини и минерали, изброени в приложение № 2, няма определени критерии за чистота в правото на Европейския съюз, се прилагат общоприетите критерии за чистота, препоръчани от компетентните международни организации или определени в националното законодателство по-строги критерии за чистота.

Чл. 8. (1) Максимално допустимите количества витамини и минерали в хранителни добавки, предназначени за дневен прием за лица над 18 години, са посочени в приложение № 3.

(2) Максимално допустимите количества витамини и минерали за деца, бременни и кърмещи жени за дневен прием са съгласно приложения № 6, 7 и 8 от Наредба № 1 от 2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението (ДВ, бр. 11 от 2018 г.).

(3) Посочените в ал. 1 и 2 максимално допустими количества витамини и минерали се спазват при влагането им в дозираните форми, под които ще се предлага съответната хранителна добавка.

(4) Препоръчваните от производителя на хранителната добавка максимално допустими количества витамини и минерали за дневен прием, за които няма посочени стойности в приложение № 3, се определят, като се отчитат:

1. горната граница за безопасен прием на отделните витамини и минерали, установена чрез оценка на риска, основаваща се на общопризнати научни данни, които отчитат степените на чувствителност на различните потребителски групи;

2. приемът на витамини и минерали от други хранителни източници.

Чл. 9. Минималните количества витамини и минерали, които се съдържат в дневната доза хранителни добавки, препоръчвана от производителя за прием, не трябва да са по-малко от 15 на сто от референтните стойности по приложение XIII, част А, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (ОВ, L 304 от 22 ноември 2011 г.) (Регламент (ЕС) № 1169/2011).

Чл. 10. В състава на хранителни добавки се влагат вещества с хранителен или физиологичен ефект, които са безопасни в препоръчаната от производителя доза за дневен прием.

Чл. 11. В състава на хранителни добавки се допуска влагането на стандартизирани растителни вещества, растителни препарати или комбинация от тях, които са безопасни в препоръчаната от производителя доза за дневен прием.

Чл. 12. (1) Забранява се влагането в състава на хранителни добавки на растителни вещества от растения, посочени в приложение III, част А от Регламент (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно влагането на витамини, минерали и някои други вещества в храните (специално българско издание, глава 13, том 59) (Регламент (ЕО) № 1925/2006) и/или приложение № 5 от Наредба № 5 от 2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки (ДВ, бр. 85 от 2004 г.) и/или класифицирани като наркотични съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (ДВ, бр. 87 от 2011 г.).

(2) Забранява се влагането в състава на хранителни добавки на растителни вещества, растителни препарати или комбинация от тях извън посочените в ал. 1, които могат да имат неблагоприятен ефект върху здравето или съдържат отровни вещества.

Чл. 13. В хранителни добавки не могат да се влагат:

1. вещества или продукти, които не са храни по смисъла на чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (специално българско издание, глава 15, том 8);

2. вещества, които са включени в приложение III, част А от Регламент (ЕО) № 1925/2006;

3. нови храни, които не са включени в Списъка на разрешените нови храни по Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, за изменение на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията (ОВ, L 327 от 11 декември 2015 г.);

4. вещества, класифицирани като наркотични съгласно Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Чл. 14. (1) Предоставянето на информацията за хранителните добавки посредством етикетиране, представяне и реклама се извършва в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1169/2011.

(2) В допълнение на информацията по ал. 1 задължително се обявяват и следните данни:

1. наименование на категориите хранителни вещества или субстанции, характеризиращи продукта, или указание за естеството им;

2. препоръчвана доза за дневен прием;

3. предупреждение да не се превишава препоръчваната дневна доза;

4. предупреждение продуктът да не се използва като заместител на разнообразното хранене;

5. предупреждение продуктът да се съхранява на място, недостъпно за малки деца;

6. номер и дата на вписване на хранителната добавка в регистъра по чл. 24, ал. 1 от Закона за храните.

(3) Наименованието, под което се продават продуктите, съгласно чл. 2, параграф 2, буква "н" от Регламент (ЕС) № 1169/2011 е "хранителна добавка".

Чл. 15. (1) Етикетът, представянето и рекламата не трябва да приписват на хранителните добавки свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, нито да се позовават на такива свойства.

(2) Етикетът, представянето и рекламата на хранителни добавки не трябва да съдържат какъвто и да е текст или да внушават, че балансираното и разнообразно хранене не може да осигури необходимите количества хранителни вещества.

Чл. 16. (1) Количествата хранителни вещества или субстанции с хранителен или физиологичен ефект, които се съдържат в продукта, се обявяват върху етикета в цифрова форма. Мерните единици, които се използват при витамините и минералите, са съгласно приложение № 1.

(2) Количествата по ал. 1, обявени на етикета, трябва да са тези, които се съдържат в препоръчваната доза продукт за дневен прием.

(3) Обявените стойности по ал. 1 и 2 са средни стойности, които се основават на направения от производителя анализ на продукта.

Чл. 17. (1) Освен под формата на изразяване съгласно чл. 16, ал. 1 количествата на витамините и минералите се посочват и като процент от референтните стойности по приложение XIII, част А, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011.

(2) Процентното изразяване по ал. 1 може да бъде представено и в графична форма.