Държавен вестник, брой 101 от 20.XII

Правителството на Република България и правителството на Ислямска република Пакистан, наричани по-долу "Договарящи се страни",

Желаейки да ускорят икономическото сътрудничество във взаимна изгода на двете страни,

В стремежа си да създадат и поддържат справедливи и безпристрастни условия за инвестиции от инвеститори на едната Договаряща се страна на територията на другата Договаряща се страна,

Признавайки, че взаимното насърчаване и защитата на такива инвестиции спомагат за разширяването на икономическите връзки между двете страни и стимулират инвестиционните инициативи,

се договориха за следното:

Определения

Член 1

За целите на този Договор:

1. Понятието "инвестиция" означава всякакъв вид вложение на инвеститор от едната Договаряща се страна на територията на другата Договаряща се страна в съответствие със законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, и включва по-специално, но не изключително:

а) право на собственост върху движимо и недвижимо имущество, както и други права, като ипотеки, права на задържане, плодоползване и залози;

б) акции, дялове или други форми на участие в дружество;

в) парични вземания или искове за изпълнение, които имат икономическа стойност;

г) права на интелектуална собственост, като патенти, авторско право, търговски марки, търговски наименования, промишлени дизайни и права върху технологични процеси, ноу-хау и гудуил;

д) всяко право, предоставено по силата на закон, договор или административен акт на компетентен държавен орган, включително концесии за търсене, обработване, извличане или експлоатация на природни ресурси;

е) кредит, включително под формата на финансов лизинг, в случай че такъв кредит е предоставен за срок не по-къс от 12 месеца.

Инвестицията включва и увеличението на стойността на вложенията по букви "а" до "е".

Всяка промяна във формата, в която вложенията са инвестирани или реинвестирани, не засяга техния характер на инвестиции, при условие че тази промяна е в съответствие със законодателството на Договарящата се страна, на чиято територия са били извършени инвестициите.

2. Понятието "приходи" означава сумите, законно получени от инвестиция, като печалби, дивиденти, лихви, доходи от капитал и други правомерни доходи.

3. Понятието "инвеститор" означава:

а) всяко физическо лице, което е гражданин на някоя от Договарящите се страни в съответствие с нейните закони;

б) всяка компания, предприятие, дружество, организация или асоциация, със или без статут на юридическо лице, обособена или учредена или по друг начин надлежно регистрирана съгласно законите на Договарящата се страна и със седалище на територията на последната.

4. Понятието "територия" означава държавната територия на всяка Договаряща се страна, включително териториалното море, както и континенталният шелф и изключителната икономическа зона, върху които Договарящата се страна упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с националното си право и международното право.

Насърчаване и защита на инвестициите

Член 2

1. Всяка Договаряща се страна насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата Договаряща се страна и допуска такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.

2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестицията тези реинвестиции и приходите от тях се ползват от същата защита, както и първоначалната инвестиция.

3. Всяка Договаряща се страна разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и придвижването на нейната територия на граждани на другата Договаряща се страна, които упражняват дейности, свързани с инвестиция, и на членовете на техните семейства, представляващи част от домакинствата им.

Третиране на инвеститорите и инвестициите

Член 3

1. Всяка Договаряща се страна в рамките на своята територия предоставя на инвеститорите на другата Договаряща се страна по отношение на разширяването, управлението, оперирането, поддържането, използването, притежаването и разпореждането с техните инвестиции третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените инвеститори или на инвеститорите на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно за тези инвеститори.

2. Всяка Договаряща се страна предоставя на инвестициите, направени на нейната територия от инвеститори на другата Договаряща се страна, третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на инвестициите, направени от собствените инвеститори или от инвеститорите на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно.

3. Разпоредбите на алинеи 1 и 2 на този член не се тълкуват като задължаващи едната Договаряща се страна да предоставя на инвеститорите и техните инвестиции на другата Договаряща се страна настоящата или бъдещата полза от каквото и да било предимство или привилегия, които може да са предоставени от първата Договаряща се страна на инвеститори и техните инвестиции на трета държава, по силата на:

а) участие във или асоцииране към съществуващ или бъдещ митнически съюз, зона за свободна търговия, икономическа общност, многостранно споразумение за инвестициите или подобна международна институция, както и други международни договори, водещи до такива съюзи и други форми на икономическо сътрудничество, или

б) всякакво многостранно или двустранно споразумение или договореност, отнасящи се изцяло или преимуществено до данъчното облагане.

4. Всяка от Договарящите се страни си запазва правото да прави или поддържа в съответствие със своето законодателство изключения от националния режим на третиране, предоставен съгласно алинеи 1 и 2 на този член. Всяко ново изключение обаче се прилага само по отношение на инвестициите, направени след влизането в сила на това изключение.

5. Ако разпоредбите на вътрешното законодателство на която и да е от Договарящите се страни или задължения по силата на настоящи или бъдещи международни споразумения, приложими между Договарящите се страни, или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, предоставящи на инвестициите на инвеститори от другата Договаряща се страна третиране, по-благоприятно от предвиденото в този Договор, такива разпоредби имат предимство пред този Договор до степента, до която са по-благоприятни.

Обезщетение за загуби

Член 4

На инвеститор на едната Договаряща се страна, чиито инвестиции претърпят загуби на територията на другата Договаряща се страна, дължащи се на война, друг въоръжен конфликт, извънредно положение или други подобни събития, се предоставя по отношение на възстановяване, обезщетение, компенсация или друго уреждане третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на собствените инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно съгласно действащите към този момент закони и разпоредби на Договарящата се страна, приемаща инвестицията.

Отчуждаване и обезщетение

Член 5

1. Инвестициите на инвеститори на едната Договаряща се страна на територията на другата Договаряща се страна няма да бъдат национализирани, отчуждавани или подложени на мерки, имащи същия ефект (по-нататък наричани "отчуждаване"), освен ако са предприети за особено важни държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, на недискриминационна основа, по надлежен законов ред и след предварително, адекватно и ефективно обезщетение.

2. Такова обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало обществено известно, в зависимост от това, кое от тях е настъпило по-рано; ще бъде изплатено без забавяне и ще включва лихва, равняваща се на 12-месечен ЛИБОР, по котировките за валутата, в която е била извършена инвестицията. Лихва ще се дължи, когато обезщетението не е изплатено до определената за плащане дата. Обезщетението ще бъде напълно реализуемо и свободно преводимо.

Превод на плащания

Член 6

1. В съответствие с действащите национални закони и разпоредби всяка Договаряща се страна предоставя на инвеститорите на другата Договаряща се страна след изпълнението на всички техни данъчни или други фискални по рода си задължения свободен превод на:

а) първоначални и допълнителни парични суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;

б) доходи от инвестицията;

в) приходите, получени от общата или частичната продажба или ликвидация на инвестицията;

г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, такива, като изплащане на заеми, заплащане на патенти, лицензионни такси или други такси;

д) обезщетение, платимо по силата на чл. 4 и чл. 5 (т. е. обезщетение за загуби и обезщетение за отчуждаване);

е) възнаграждението, получено от граждани на другата Договаряща се страна за извършена работа или предоставена услуга във връзка с инвестициите, направени на нейната територия, в съответствие с нейните закони и разпоредби.

2. Преводите, посочени в предходната алинея, се извършват без забавяне, в свободно конвертируема валута, по пазарния валутен курс, преобладаващ в деня на превода на територията на Договарящата се страна, където е направена инвестицията.

3. В съответствие със законодателството на всяка от Договарящите се страни на всички преводи, предмет на уреждане в този член, се предоставя третиране не по-малко благоприятно от това, предоставено на преводите, направени от инвеститори на която и да е трета държава.

Суброгация

Член 7

Ако Договаряща се страна или определена от нея агенция извърши плащане на някой от своите собствени инвеститори по силата на гаранция или договор за застраховка, дадени във връзка с инвестиция на територията на другата Договаряща се страна, последната Договаряща се страна ще признае прехвърлянето на всяко право или иск, принадлежащо на такъв инвеститор, върху първата Договаряща се страна или определената от нея агенция, както и правото на първата Договаряща се страна или определената от нея агенция да упражнява по силата на суброгация всяко такова право или иск до размер, непревишаващ правото на праводателя си.

Разрешаване на спорове между Договарящите се страни

Член 8

1. Спорове между Договарящите се страни относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на този Договор се уреждат, доколкото това е възможно, по приятелски начин чрез преговори.

2. В случай че такъв спор между Договарящите се страни не бъде разрешен съгласно алинея 1 на този член в рамките на период от шест месеца от датата, на която са поискани преговорите, той може да бъде отнесен при писмено искане на някоя от Договарящите се страни за разрешаване пред арбитражен съд.

3. Такъв арбитражен съд се съставя за всеки отделен случай по следния начин: В рамките на три месеца от получаването на молба за арбитраж всяка от Договарящите се страни назначава по един член на арбитражния съд. След това тези двама членове избират гражданин на трета държава, поддържаща дипломатически отношения с всяка от Договарящите се страни, който по одобрение на двете Договарящи се страни се назначава за председател на арбитражния съд. Председателят се назначава в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама членове.

4. Ако в сроковете, определени в алинея 3 на този член, не бъдат извършени необходимите назначения, всяка от Договарящите се страни при липса на друго споразумение може да покани Президента на Международния съд по справедливостта в Хага да извърши необходимите назначения. Ако Президентът е гражданин на някоя от Договарящите се страни или ако той/тя е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни тази функция, Вицепрезидентът ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако Вицепрезидентът е гражданин на някоя от Договарящите се страни или той/тя е възпрепятстван да изпълни тази функция, то следващият по старшинство член на Международния съд по справедливостта в Хага, който не е гражданин на някоя от Договарящите се страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.

5. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този Договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право. Съдът определя своя собствена процедура.

6. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение е окончателно и задължително за двете Договарящи се страни.

7. Всяка Договаряща се страна поема разходите за своя член на съда и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи се поемат от Договарящите се страни поравно.

Разрешаване на спорове между инвеститор и Договаряща се страна

Член 9

1. Всеки спор, който може да възникне между инвеститор на едната от Договарящите се страни и другата Договаряща се страна, отнасящ се до инвестиция на този инвеститор на територията на последната Договаряща се страна, се разрешава, доколкото това е възможно, по приятелски начин чрез преговори.

2. В случай че такъв спор не може да бъде разрешен в рамките на шест месеца от датата, на която някоя от страните по спора е поискала уреждане чрез преговори, засегнатият инвеститор може да отнесе спора за решаване пред компетентния съд на Договарящата се страна, на чиято територия е била извършена инвестицията.

3. В случай на спорове по отношение на чл. 4, 5, 6 и 7 от този Договор спорът може да бъде отнесен за решаване пред:

а) Арбитражен съд ад хок, който ще бъде съставен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL); или

б) Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (ICSID), създаден по силата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай че и двете Договарящи се страни са страни по тази Конвенция.

4. Арбитражният съд взема решението си въз основа на националното законодателство на Договарящата се страна, на чиято територия е извършена инвестицията, въз основа на разпоредбите на този Договор, както и на общоприетите принципи и норми на международното право.

5. Решението на Арбитражния съд е окончателно и задължително за двете страни по спора и се привежда в изпълнение съгласно вътрешното право на засегнатата Договаряща се страна.

Консултации

Член 10

Всяка Договаряща се страна може да поиска от другата Договаряща се страна да сложат началото на консултации по всички въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на този Договор. Мястото и времето за провеждане на такива консултации се договоря по дипломатически път.

Приложение

Член 11

Този Договор се прилага за всички инвестиции, извършени на територията на всяка от Договарящите се страни в съответствие с нейното законодателство от инвеститори на другата Договаряща се страна. Този Договор обаче не се прилага по отношение на инвестиционен спор, възникнал преди влизането му в сила.

Влизане в сила, продължителност и прекратяване на Договора

Член 12

1. Този Договор влиза в сила на тридесетия ден след датата, на която Договарящите се страни взаимно се уведомяват, че са изпълнени техните конституционни изисквания за влизането в сила на този Договор.

2. Този Договор остава в сила за период от десет години. След това неговата валидност ще се продължава автоматично за всеки следващ период от пет години. Някоя от Договарящите се страни може да прекрати този Договор по всяко време след изтичането на първия период от десет години, след като уведоми писмено дванадесет месеца предварително другата Договаряща се страна.

3. По отношение на инвестициите, извършени преди датата, на която уведомлението за прекратяване на този Договор влезе в сила, разпоредбите на членове 1 до 11 ще останат в сила за по-нататъшен период от десет години от датата на уведомлението, посочено в алинея 2 на този член.

В уверение на това долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните правителства, подписаха този Договор.

Съставен в два екземпляра в София на 12 февруари 2002 г. на български и английски език, като двата текста имат еднаква сила.