Държавен вестник, брой 17 от 1.III

Правителството на Република България и правителството на Държавата Кувейт, наричани по-нататък "Договарящи страни",

водени от желание за сътрудничество в областта на вътрешната сигурност в техните страни,

в израз на твърдата им убеденост да укрепват и разширяват областите на сътрудничество в борбата с престъпността и нейното предотвратяване и по-специално в борбата срещу престъпленията, свързани с международния тероризъм като една от формите на организираната престъпност, незаконния трафик на наркотични вещества и незаконния трафик на хора,

изхождайки от принципите на суверенитета, равенството и взаимната изгода, в съответствие с международните норми и споразумения и националните законодателства на двете Договарящи страни,

се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Договарящите страни си сътрудничат регулярно за предотвратяване и борба със:

1. тероризма;

2. организираната престъпност;

3. контрабандата и незаконната търговия с наркотични вещества и прекурсори;

4. нелегалната миграция и трафика на хора;

5. контрабандата с оръжие, боеприпаси и взривни вещества;

6. контрабандата със стоки и технологии с възможна двойна употреба;

7. фалшифицирането и използването на фалшифицирани официални документи, подправянето и пускането в обръщение на подправени парични знаци;

8. трансгранична търговско-икономическа престъпност и финансовите измами;

9. престъпленията, свързани с откраднати или фалшифицирани документи за самоличност, документи за пътуване и визи;

10. контрабандата на предмети с художествена стойност;

11. легализирането на доходи, придобити от престъпна дейност или чрез престъпно придобито имущество.

(2) Договарящите страни си сътрудничат за откриването на откраднати вещи, както и при задържането на лица, извършили, заподозрени или уличени в извършването на престъпления, като се съблюдава Договорът между Народна република България и Държавата Кувейт за правна и съдебна помощ по граждански и наказателни дела, подписан в Кувейт на 26 декември 1988 г.

Член 2

Договарящите страни обменят информация във всички области на сигурността и опазването на обществения ред, и по-специално относно:

1. терористична дейност;

2. престъпления, свързани с наркотични вещества, прекурсори и химични вещества;

3. сигурността на промишлени, икономически и търговски обекти с международно значение;

4. незаконни финансови сделки, изпиране на пари, получени в резултат на престъпна дейност и приходи от контрабанда;

5. научно-техническо обезпечаване на силите за сигурност и полицията.

Член 3

Като си сътрудничат при разкриване на престъпленията, предмет на това Споразумение, Договарящите страни:

1. обменят изследвания, проучвания и образци от техника за борба с престъпността;

2. предоставят техническа помощ за изпълнение на програми или провеждане на съвместни курсове за обучение във всички области на сигурността;

3. провеждат срещи и периодична размяна на посещения на специалисти в областта на борбата с престъпността.

Член 4

(1) Всяка Договаряща страна осигурява запазване поверителността на получената от другата Договаряща страна информация, ако тази информация съгласно националното законодателство на държавата на предоставящата я Договаряща страна има секретен характер и е обозначена като такава.

(2) Предоставянето на информация, материали, технически средства и оборудване от всяка от Договарящите страни на трети страни е възможно само с писмено съгласие на предоставилата ги Договаряща страна.

(3) При поява на заплаха от разкриване на поверителна информация, осигурена от съответния орган на едната Договаряща страна, съответният орган на другата Договаряща страна съобщава веднага на съответния орган на изпращащата Договаряща страна, като едновременно с това информира за обстоятелствата, при които е станало това, за последиците от него и предприетите действия за бъдещото прекратяване на такива случаи.

Член 5

1. Всяка от Договарящите страни има право да откаже изцяло или частично молбата за помощ или сътрудничество, ако прецени, че искането противоречи на нейния национален суверенитет, накърнява сигурността й, основните й интереси или националното й законодателство.

2. В случай че една от Договарящите страни откаже да удовлетвори молба за сътрудничество и съдействие, тя уведомява другата Договаряща страна за причините за отказа.

Член 6

С цел защита на взаимно предаваните лични данни в рамките на сътрудничеството по това Споразумение Договарящите страни, като съблюдават националните законодателства на своите държави, спазват следните условия:

1. Договарящата страна, която е получила данните, може да ги използва само за целите и при условията, определени от Договарящата страна, която ги е предоставила.

2. Договарящата страна, която е получила данните, по молба на Договарящата страна, която ги е предоставила, предоставя информация за използването на предадените данни и за резултатите, постигнати с тяхна помощ.

3. Лични данни могат да бъдат предавани само на държавните органи, натоварени с опазването на сигурността и обществения ред. Предоставянето на данни на други органи е възможно само в случай на писмено съгласие на Договарящата страна, която е предоставила данните.

4. Ако се установи, че са били предоставени неверни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставени, Договарящата страна, която ги е предоставила, трябва незабавно да уведоми за това другата Договаряща страна. Последната е длъжна да коригира неверните данни или ако се касае за данни, които не е следвало да бъдат предоставени, трябва да ги унищожи.

5. Лицето, относно което трябва да бъдат или вече са били предадени данни, получава по негова молба информация за предадените данни и за целта, за която те ще бъдат използвани, при условие че това е допустимо от националното законодателство на държавите на двете Договарящи страни.

6. В случаите, когато правните норми на Договарящите страни дават възможност, на засегнатото лице по негова молба се предоставя информация за свързаните с неговата личност данни и за целта, за която е предвидено те да бъдат използвани; не съществуват задължения за уведомяване на засегнатото лице, ако се установи, че общественият интерес от несъобщаването на информацията превишава интереса на засегнатото от нейното получаване лице.

7. Договарящата страна, която предоставя данните, съобщава при тяхното предаване на другата Договаряща страна сроковете за унищожаване на данните, които са определени от националното законодателство на нейната държава. Независимо от тези срокове данните, отнасящи се до отделни лица, трябва да бъдат унищожени, ако вече не са необходими. Договарящата страна, която предоставя данните, трябва да бъде информирана за унищожаването на предадените данни и за причините за това унищожаване. При прекратяване на това Споразумение всички данни, които са били придобити въз основа на него, се унищожават.

8. Договарящите страни са длъжни да водят отчет за предаването, приемането и заличаването на лични данни.

9. Съобразно разпоредбите на националното си законодателство Договарящите страни са длъжни да опазват получените данни от нерегламентиран достъп и от неправомерно изменение или разгласяване.

10. В случаите, когато от нерегламентираното и неправомерното използване на лични данни са причинени вреди на граждани на Договарящите страни, виновните за това лица носят отговорност съобразно националното си законодателство.

Член 7

Това Споразумение не засяга правата и задълженията на Договарящите страни по други международни договори, по които техните държави са страни.

Член 8

Създава се Смесена комисия с участието на представители на двете Договарящи страни. При необходимост и по искане на една от Договарящите страни Комисията се събира веднъж годишно последователно в столиците на държавите на Договарящите страни.

Член 9

Това Споразумение може да бъде изменяно по взаимно съгласие на Договарящите страни, изразено писмено. Измененията и допълненията влизат в сила по реда за влизане в сила на самото Споразумение.

Член 10

(1) За изпълнението на това Споразумение компетентни органи на Договарящите страни са:

За Република България:

- министърът на вътрешните работи.

За Държавата Кувейт:

- министърът на вътрешните работи.

(2) В рамките на своите правомощия компетентните органи си сътрудничат пряко, договарят конкретни форми на сътрудничество и начини за връзка.

Член 11

(1) Това Споразумение се сключва за неопределен срок и влиза в сила след изтичането на 30 дни от датата на получаването на втората от нотите, с които Договарящите страни се уведомяват взаимно по дипломатически път за изпълнението на изискванията на националните им законодателства за неговото влизане в сила.

(2) Всяка Договаряща страна може да прекрати това Споразумение с писмено предизвестие по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила след изтичането на 3 месеца считано от датата на връчване на нотата за прекратяване на другата Договаряща страна.

Съставено в Кувейт на 2 февруари 2003 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български, арабски и английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на разпоредбите на това Споразумение меродавен е текстът на английски език.