ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
Обн. ДВ. бр.90 от 8 Ноември 1960г., отм. ДВ. бр.95 от 12 Декември 1975г.
Отменен с § 1 от Закон за отменяне на Закона за държавните предприятия - ДВ, бр. 95 от 12 декември 1975 г.
Глава първа.
Общи положения
1. Държавните предприятия са държавни стопански организации, които извършват своята дейност на основата на общонародната собственост върху средствата за производство и на колективния труд на свободните от експлоатация работници в съответствие с държавните народностопански планове, като внедряват и усъвършенствуват постиженията на науката и техниката и челния опит и като развиват всестранно социалистическото съревнование с цел да се повишава производителността на труда, непрекъснато да се увеличава обществената собственост и натрупванията в народното стопанство и да се повдига благосъстоянието на народа.
Държавните предприятия са основни единици в народното стопанство. Те управляват и стопанисват по план и съобразно с началата на стопанската сметка предоставените им и придобитите от тях имущества.
Държавните предприятия се управляват съобразно с принципа на демократическия централизъм на основата на единоначалието, при широкото и активно участие на работниците и служителите.
С решение на Министерския съвет някои стопански дейности могат да се оставят на бюджетна издръжка.
2. Държавните предприятия се подчиняват:
а) на отделни министерства и ведомства;
б) на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети;
в) на изпълнителните комитети на градските и селските общински народни съвети.
При министерствата и ведомствата и в окръзите могат да се създават по решение на Министерския съвет управления на стопанска сметка или на бюджетна издръжка за непосредствено оперативно ръководство на определени от Министерския съвет предприятия, които се поставят в тяхно подчинение. Управленията са юридически лица.
Управленията, изградени в окръзите могат да бъдат на двойно подчинение - на министерствата или ведомствата съобразно с отрасловата им принадлежност и на изпълнителните комитети на съответните окръжни народни съвети.
Функциите на централните държавни органи и на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети по ръководството и контрола на управленията в окръзите се определят от Министерския съвет.
Министерският съвет определя подчинеността на предприятията.
3. Ръководните длъжностни лица и другите служители към управленията при министерствата и ведомствата и към управленията в окръзите се назначават по реда, установен от Министерския съвет.
4. Управленията на стопанска сметка се издържат от вноски, правени от подчинените им предприятия. Размерът на тези вноски се определя в годишните стопански и финансови планове на предприятията въз основа на приходо-разходните планове на управленията, утвърдени от съответните министри или ръководители на ведомства и съгласувани с Министерството на финансите.
След утвърждаване на годишните отчети и баланси на управленията на стопанска сметка неизразходваните средства по приходно-разходните им планове се внасят в приход по бюджета на държавата.
5. По решение на Министерския съвет някои държавни предприятия могат да бъдат на двойно подчинение - на определено министерство или ведомство и на изпълнителния комитет на окръжен народен съвет.
Функциите на министерствата и ведомствата и на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети по ръководството и контрола на предприятията на двойно подчинение се определят от Министерския съвет.
6. Държавните предприятия са юридически лица.
Държавните предприятия не отговарят за задълженията на държавата и на други държавни предприятия. Държавата не отговаря за задълженията на държавните предприятия.
Всяко предприятие има отделна разплащателна сметка в Българска народна банка, съответно в Българската инвестиционна банка.
Взаимоотношенията на държавните предприятия с бюджета се установяват с финансовите им планове. Държавните предприятия са длъжни да изпълняват точно данъчните си и други задължения към държавния бюджет.
7. Отделни поделения на държавните предприятия могат да бъдат обособени на вътрешна стопанска сметка. Те не са юридически лица. Обособяването и прекратяването на вътрешната стопанска сметка се решава от ръководството на предприятието.
Държавните предприятия могат да откриват клонове, сектори и други поделения на отделен баланс и с отделна разплащателна сметка по решение на висшестоящата организация, на която предприятието е подчинено, а при предприятия на двойно подчинение - по съвместно решение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет и на съответното министерство или ведомство. Във връзка с дейността си клоновете могат да сключват договори и да бъдат страни по съдебни и арбитражни процеси. Централата на предприятието отговаря за задълженията на клоновете само ако те станат неплатежоспособни. Клонът не отговаря за дълговете на централата на предприятието. Един клон не отговаря за задълженията на друг клон.
8. За вземанията си от граждани, породени от сключвани с тях сделки, държавните предприятия получават изпълнителен лист по извлечение от сметките на длъжниците, както и въз основа на документи, изходящи от тях. Определението на съда за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва и не е пречка страните да предявяват правата си по общия исков ред.
Глава втора.
Образуване, реорганизация и прекратяване на държавните предприятия
9. Образуването и прекратяването на държавните предприятия се извършва:
а) за предприятията, непосредствено подчинени на министерствата, ведомствата, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на управленията - по решение на Министерския съвет;
б) за предприятията, непосредствено подчинени на изпълнителните комитети на градските и селските общински народни съвети - по решение на изпълнителния комитет на съответния градски или селски общински народен съвет, утвърдено от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Копие от утвърденото решение се изпраща незабавно на министерството или ведомството съобразно с отрасловата принадлежност на предприятието, както и на Държавната планова комисия и Министерството на финансите.
10. В акта за образуването на държавното предприятие се определят характерът и предметът на неговата дейност, наименованието и седалището му, органът, на който то е непосредствено подчинено, и предоставените му основни и оборотни средства или начина, по който то ще получи такива средства.
Предприятието става юридическа личност от момента, в който актът за образуването му бъде издаден, а ако предприятието е при градски или селски общински народен съвет - от момента, в който този акт бъде утвърден по реда на чл. 9, буква "б" от този закон, освен ако в учредителния акт не е предвидена друга дата.
11. Сливането, вливането, разделянето и отделянето на държавни предприятия се извършва с решение на органа, който е компетентен да издаде акта за образуването им.
Правата, задълженията и цялото имущество на слятото или влятото предприятие преминават по право върху новото или поемащото предприятие.
При разделяне на едно предприятие върху новите предприятия преминават посочените в разделителния акт части от имуществата, правата и задълженията на разделеното предприятие.
При отделяне на едно или няколко предприятия от съществуващо предприятие към всяко от новите предприятия преминават посочените в акта за отделянето части от имуществото, правата и задълженията на първото предприятие.
12. Актът за образуването, прекратяването, сливането, вливането, разделянето и отделянето на държавните предприятия се обнародва в "Известия на Президиума на Народното събрание".
Глава трета.
Имуществото на държавните предприятия
13. Имуществото на държавните предприятия се състои от уставен фонд и фондове със специални предназначения.
Уставният фонд на предприятието обхваща основните и оборотните му средства съобразно с естеството и обема на плановите му задачи.
Държавното предприятие има право на стопанисване и ползуване върху предоставените му от държавата или придобити от него сгради, машини, съоръжения, инвентарни предмети и други основни средства, както и на разпореждане с оборотните му средства.
Предприятието предявява самостоятелно искове за предаване на имоти и вещи в натура и отговаря по такива искове.
Всяко държавно предприятие има самостоятелен баланс.
14. Държавното предприятие отговаря за задълженията си към други предприятия, организации и лица само с оборотните си средства.
15. Основните средства на предприятието не могат да се продават. Върху тях не може да се учредява ипотека или залог.
Движими вещи, които спадат към основните средства на държавното предприятие, ако са излезли от негово владение без правно основание, могат да се търсят от страна на предприятието от всяко трето лице без оглед на неговата добросъвестност.
Държавно предприятие, в което отделни основни средства се окажат или станат излишни, е длъжно да съобщи за това незабавно на висшестоящата си организация.
Основни средства, износени или станали негодни за предназначението си по друга причина, се бракуват със заповед на ръководителя на предприятието.
За основни средства на стойност над размер, определен от министъра на финансите, заповедта влиза в сила, сред като бъде утвърдена от висшестоящата организация.
Бракуването на основни средства и ликвидацията им се извършва по ред, установен от министъра на финансите.
Ако бракуваните основни средства на предприятието се ликвидират чрез продажба, получените суми се отнасят във фонд за капиталовложения.
16. Предприятията получават основни средства чрез предоставяне или преразпределение от съответните държавни органи и чрез придобиване за сметка на свои източници, предназначени за капиталовложения.
Разпределението и преразпределението на основни средства между държавни предприятия се извършва безвъзмездно:
а) по решение на Министерския съвет или на натоварен от него орган - когато предприятията са от различни министерства, ведомства или окръжни народни съвети;
б) по нареждане на министъра, ръководителя на ведомството или началника на управлението - когато предприятията са от едно министерство, ведомство или управление;
в) по нареждане на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет - когато предприятията са подчинени на един окръжен народен съвет или на различни общински народни съвети в един окръг;
г) по нареждане на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет - когато предприятията са подчинени на един общински народен съвет.
В случаите по буква "а" от предходната алинея разпределението и преразпределението на основни средства може да се извърши и по взаимно съгласие между съответните ръководители на министерства, ведомства и председатели на изпълнителни комитети на окръжни народни съвети. Съгласието за предаване на основни средства от предприятия, подчинени на градски или селски общински народни съвети, на предприятия, подчинени на такива съвети от друг окръг или друг окръжен народен съвет, министерство или ведомство се дава също от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.
17. Държавните предприятия имат право да дават под наем на други предприятия, учреждения, кооперативни и обществени организации временно неизползувани помещения в сградите, предоставени на предприятията за производствени и административни нужди, както и временно неизползувани машини, съоръжения, транспортни и други основни средства. Размерът на наема е равен на амортизационните отчисления за съответните имоти или вещи.
Предприятието предоставя за безплатно ползуване на профкомитета стопанисвани или наети от него помещения, съоръжения и места за културно-просветна, здравна и физкултурна дейност всред неговите работници и служители и членовете на техните семейства, както и за пионерски лагери и се грижи за тяхното обзавеждане, ремонтиране и поддържане.
18. Размерът на оборотните средства на държавните предприятия се определя въз основа на установени нормативи.
Нормативът на оборотните средства на държавните предприятия се утвърждава от министъра на финансите в съгласие със съответните министерства, ведомства и окръжни народни съвети общо за министерството, ведомството или окръга при съставянето на сборните годишни финансови планове.
Министрите, ръководителите на ведомствата, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и началниците на управленията утвърждават нормативите на оборотните средства на непосредствено подчинените им предприятия по елементи в рамките на общия норматив, установен за министерството, ведомството, окръжния народен съвет или управлението. Те могат да изменят тези нормативи в рамките на съответния общ норматив.
Оборотните средства на предприятието, които не надхвърлят установения норматив, не могат да бъдат иззети от висшестоящата организация.
19. Прирастът на собствените оборотни средства на държавните предприятия се попълва до размера на норматива за съответната планова година съгласно с годишните и тримесечните финансови планове чрез отделяне на част от печалбата, от други източници, определени с финансовия план, и безвъзмездно от държавния бюджет, съответно от бюджета на народния съвет.
Недостигът на собствени оборотни средства, установен по годишните баланси на държавните предприятия, се попълва чрез преразпределяне на излишните собствени оборотни средства на други предприятия, от други собствени източници на предприятията или от бюджета въз основа на утвърдените годишни отчети и баланси.
Преразпределянето на излишните собствени оборотни средства се извършва от министрите, ръководителите на ведомствата, председателите на изпълнителните комитети на народните съвети и началниците на управленията между подчинените им предприятия до 15 дни след утвърждаване на годишните отчети и баланси.
При недостиг на собствени оборотни средства, установен по годишните отчети и баланси, Българската народна банка, съответно Българската инвестиционна банка, кредитира държавните предприятия до попълването му, но не по-късно от 30 дни след утвърждаване на годишните отчети и баланси.
Излишните собствени оборотни средства над размера на норматива, непредвидени за преразпределяне, се внасят в приход по държавния бюджет.
20. Излишни суровини, материали и гориво могат да бъдат продавани от предприятието на съответното предприятие за материално-техническо снабдяване, а когато това предприятие откаже да ги изкупи - на други предприятия или организации. Ако такива материали са от централизирания фонд, те могат да се продават само на предприятието за материално-техническо снабдяване.
Сумите, които предприятието получава по реда на предходната алинея, се отнасят към оборотните му средства.
21. При предаване на дейност от едно държавно предприятие на друго, когато това е свързано с промяна на финансовите планове на предприятията, оборотните средства до размера на действуващия норматив се прехвърлят безвъзмездно.
22. С цел да се повиши колективната и индивидуалната материална заинтересуваност на работниците и служителите от изпълнението и преизпълнението на плана на предприятието и да се подобряват непрекъснато културно-битовите условия на работниците и служителите в държавните предприятия се създава "Фонд на предприятието".
Средствата на фонда на предприятието се набират и изразходват съгласно правилник, одобрен от Министерския съвет.
23. Държавните предприятия правят амортизационни отчисления за основните си средства по ред и в размери, установени от Министерския съвет.
Част от амортизационните отчисления се оставя в разпореждане на предприятието като фонд за ремонт на основните средства, за преустройство и модернизиране на отделни машини и съоръжения. Другата част се отнася за финансиране на капиталното строителство по народностопанския план.
24. По решение на Министерския съвет в държавните предприятия могат да се създават и други фондове със специално предназначение.
Предприятията отговарят със средствата от фондовете със специално предназначение само за задължения, възникнали в рамките на съответното предназначение.
25. Плановата печалба на държавните предприятия се разпределя с финансовия план за:
а) попълване на собствените оборотни средства на предприятието;
б) вноски в съответния бюджет;
в) финансиране на лимитните и извънлимитните капитални вложения;
г) фонд на предприятието;
д) други нужди, определени от Министерския съвет.
Отчисленията от печалбата и излишните собствени оборотни средства, предвидени по финансовия план, се внасят в приход по бюджета на държавата, съответно по бюджета на народния съвет, в срокове и начин, определени от министъра на финансите.
Свръхплановата печалба на държавните предприятия се разпределя за фонда на предприятието и за държавния бюджет. Министерският съвет може да установи да се отделя част от свръхплановата печалба и за други цели.
Плановата загуба, включително и съответните средства за фонда на предприятието на планово губещите предприятия, се покрива чрез преразпределяне на печалбата на други предприятия или от бюджета.
26. При неиздължение към бюджета министърът на финансите или упълномощено от него лице може да нареди дължимите суми да се удържат от разплащателните сметки на предприятията и на техните длъжници предприятия и да се внасят в приход по бюджета при спазване на установената поредност при изплащане на задълженията със средства от тези сметки.
Глава четвърта.
Производствено-стопанска дейност на държавните предприятия
27. Държавните предприятия извършват своята дейност въз основа на перспективни, годишни и тримесечни стопански и финансови планове. Годишните планове се изработват въз основа на утвърдените перспективни планове.
28. Проектите за стопанските планове се изработват от самите предприятия при прякото и най-активно участие на работниците и служителите чрез професионалните организации въз основа на главни насоки и контролни цифри, определени от Държавната планова комисия и местните планови органи.
Министерствата, ведомствата и народните съвети оказват непосредствено помощ на предприятията и им съдействуват за най-пълното разкриване на резервите в тях. Изготвените проекти се представят от предприятията на висшестоящите им организации.
Министрите, ръководителите на ведомствата и изпълнителните комитети на окръжните народни съвети въз основа на утвърдените основни показатели на годишните и тримесечните планове на министерството, ведомството и окръга утвърждават основните показатели на годишните и тримесечните стопански планове на подчинените им предприятия и управления.
Началниците на управленията утвърждават основните показатели на годишните и тримесечните стопански планове на подчинените им предприятия въз основа на утвърдените основни показатели общо за управлението.
Въз основа на утвърдените показатели на годишните и тримесечните стопански планове се разработват разгърнати годишни и тримесечни планове на отделните предприятия при прякото и активно участие на работниците и служителите чрез професионалните организации. Тези планове се утвърждават от директора на предприятието.
Промените, налагащи се през годината във връзка с изпълнението на плана, се утвърждават от органите, които са одобрили годишните, тримесечните и месечните показатели на плана на предприятието.
29. Проектите на финансовите планове на държавните предприятия се изработват от самите предприятия в съответствие с проектите на стопанските им планове при прякото участие на работниците и служителите чрез професионалните организации. Изготвените проекти се представят на висшестоящата организация.
С приемането на държавния бюджет от Народното събрание се установяват взаимоотношения с бюджета по сборните годишни финансови планове на министерствата, ведомствата и окръжните народни съвети.
Останалите показатели по сборните годишни финансови планове се утвърждават от министъра на финансите.
Утвърдените сборни годишни финансови планове се разпределят по тримесечия. Тримесечните разпределения се утвърждават от министъра на финансите едновременно с тримесечните бюджетни разпределения по реда и в сроковете, установени за последните.
Министрите, ръководителите на ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и началниците на управленията утвърждават въз основа на сборните годишни и тримесечни финансови планове годишните и тримесечните финансови планове на подчинените им управления и предприятия, без да намаляват остатъка в полза на бюджета, определен по сборните финансови планове.
30. Промените във финансовия план през течение на годината, които се налагат от изменения на народностопанския план по решение на Министерския съвет от промени на цените и по други причини, се утвърждават от министъра на финансите по предложение на съответните министерства, ведомства или окръжни народни съвети.
31. За своята стопанска дейност държавните предприятия съставят отчети съгласно наредбите по счетоводството.
Държавните предприятия са длъжни да дават статистически отчети за дейността си и пред Централното статистическо управление и неговите поделения съгласно Наредбата за статистическата отчетност и указанията на Централното статистическо управление.
Годишните отчети и баланси на държавните предприятия се одобряват от висшестоящата им организация с изключение на разпределението на печалбата и установяване състоянието на собствените им оборотни средства.
Сборните годишни отчети и баланси на министерствата, ведомствата и окръжните народни съвети се разглеждат по установен от Министерския съвет ред. Министерският съвет утвърждава по предложение на Министерството на финансите разпределението на фактическата печалба и състоянието на собствените оборотни средства.
32. Предприятията реализират продукцията и стоковите си наличности, извършват работи и услуги и си доставят материали, суровини и други стоково-материални ценности по силата на договори, сключвани в изпълнение на съответните планови задачи.
Продукция, за която няма установен ред за централизирано разпределение, се реализира по договори, сключвани по почин на самите предприятия.
Държавните производствени предприятия могат да приемат свръх плана си от други предприятия и организации поръчки за произвеждане на продукция от свои материали или от материали на другата страна, ако това не ще увреди изпълнението на плана им по всички показатели.
Предприятията могат да възлагат с договори на научноизследователски институти и учреждения и на висшите учебни заведения разработването на научни задачи за усъвършенствувания на техниката и технологията на производството, за научнопроизводствено експериментиране и др. Те могат да заплащат разходите за апаратура, материали, пътувания и работа по тия договори със средства от фондовете си.
Глава пета.
Управление на държавните предприятия
33. Дейността на държавното предприятие се организира и ръководи от директор (управител). Той управлява предприятието на основата на единоначалието и носи пълна отговорност за неговото състояние и за изпълнението на неговите задачи.
Директорът представлява предприятието еднолично пред всички учреждения, предприятия, организации и лица. Въз основа и в рамките на закона той се разпорежда със средства на предприятието, сключва договори, прави искания за откриване на разплащателни и други сметки на предприятието в банката, издава пълномощия и пр.
В рамките на компетентността си директорът издава задължителни за служителите и работниците в предприятието нареждания. В предприятията може да има при нужда и един или няколко заместници на директора. В рамките на тяхната компетентност, определена от директора, те могат да представляват предприятието пред други учреждения, предприятия, организации и лица.
В промишлените, строителните и монтажните предприятия главният инженер е пръв заместник на директора на предприятието.
Директорът може да прехвърля свои управителни и представителни правомощия на други служители от предприятието само с разрешение на висшестоящата организация.
34. Главният счетоводител има правата и задълженията, установени с наредба, утвърдена от Министерския съвет.
Парични, имуществени и други документи, посочени в наредбата по предходната алинея, се подписват от директора или от съответния заместник-директор и от главния счетоводител или от негов заместник, определен с писмена заповед от директора на предприятието със съгласието на главния счетоводител.
35. Юрисконсултът (ръководителят на правния отдел) има право да представлява предприятието пред арбитражните и съдебните органи. По пълномощие от директора или съответния заместник-директор той може да сключва арбитражно споразумение.
За нарушения на социалистическата законност, извършени в предприятието, юрисконсултът докладва на директора, а когато директорът не вземе необходимите мерки за отстраняване на посочените нарушения, съобщава за тях на висшестоящата организация.
36. Ръководството на предприятието съвместно с профкомитета организира социалистическо съревнование за изпълнение и преизпълнение на плана по всички показатели, за най-пълно използуване на вътрешните ресурси, за внедряване на нова техника и усъвършенствуване организацията на труда, отчита резултатите от съревнованието и определя първенците за награждаване.
37. Директорът на предприятието сключва от негово име колективни трудови договори с профкомитета, който действува като представител на работниците и служителите. Съвместно с профкомитета той организира и провежда своевременно и точно изпълнение на задълженията по тези договори и отчитането на тяхното изпълнение.
38. Директорът на предприятието и ръководителите на поделенията му докладват на заседанието на профкомитета за проектите на стопанските планове, за изпълнението им през изтеклия период за състоянието и резултатите на финансовата дейност, за изпълнението на колективния трудов договор и за мероприятията по подобряване организацията и условията на труда и използуването на средствата от фонда на предприятието и другите фондове.
Директорът на предприятието и профкомитетът свикват събрания на работниците и служителите за обсъждане на проектите за стопанските и финансовите планове на предприятието, за резултатите от изпълнението на плановете през изтеклия период, за разглеждане на проектите на колективни трудови договори и за изпълнение на взаимните задължения по тях.
Ако проектите за стопанските планове не са обсъдени, висшестоящата организация, на която те се изпращат, ги връща на предприятието.
39. При производствените и транспортните предприятия се създават технико-икономически съвети и бюра за изобретения и рационализации.
Технико-икономическият съвет се състои от изтъкнати специалисти и челници в стопанската дейност, изобретатели и рационализатори и от представители на професионалните организации. В него могат да се включват и представители на научно-изследователски институти и учреждения. Съставът на технико-икономическия съвет се утвърждава от директора на предприятието. Технико-икономическият съвет действува като съвещателен орган при решаване на технически и икономически задачи, на въпроси по внедряване постиженията на науката и техниката по реконструкция на предприятието или негови поделения, по внедряване на изобретения и рационализации.
Бюрата за изобретения и рационализации се грижат за разглеждане и осъществяване на изобретателски и рационализаторски предложения, оказват съдействие за експериментирането им, грижат се за тяхното внедряване в предприятието, организират тематични конкурси и подготвят перспективни и текущи тематични планове за изобретателство и рационализация.
За работата на технико-икономическите съвети и бюрата за изобретения и рационализация се издават правилници от съответните министри и ръководители на ведомства.
40. Директорът на държавното предприятие, главният инженер, другите заместници на директора, главният счетоводител и юрисконсултът се назначават и уволняват:
при предприятията, непосредствено подчинени на министерствата, ведомствата или управленията при тях - от министъра или ръководителя на ведомството;
при предприятия, непосредствено подчинени на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети - от председателя на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет;
при предприятията на двойно подчинение - от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет със съгласието на съответния министър или ръководител на ведомство;
при предприятията, непосредствено подчинени на управленията в окръзите - от началника на управлението със съгласието на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет;
при предприятията, непосредствено подчинени на градските и селските общински народни съвети - от председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет.
Останалите работници и служители в предприятията се назначават и уволняват от директора или от упълномощено от него лице.
Счетоводният персонал и материално отговорните лица в предприятието се назначават по предложение на главния счетоводител.
При уволнение на работниците и служителите и при преместването им на друга работа директорът взема мнението на профкомитета.
41. Министерствата, ведомствата, изпълнителните комитети на народните съвети и управленията ръководят в кръга на своята компетентност подчинените им предприятия, контролират дейността и отговарят за изпълнението на стопанските и финансовите им планове.
Те полагат особени грижи за изпълнението на плана за доставките, предназначени за предприятия от други окръзи или от други ведомства и управления, за кооперираните доставки, за доставките, предназначени за капитално строителство, и за доставките за износ.
Министерствата, ведомствата, изпълнителните комитети на народните съвети и управленията организират правилното и рационално изграждане на договорните отношения между подчинените им предприятия и им отправят планови задачи за сключване на договори за доставки, работи и услуги.
Те се грижат за повишаване техническото равнище на отраслите на промишлеността, строителството, транспорта и селското стопанство, за внедряване постиженията на науката и техниката и за навременно и широко разпространяване на челния опит в производството и за организацията на труда.
Те вземат мерки за рационално използуване и разкриване и цялостно оползотворяване на всички ресурси и вътрешностопански резерви и за развитие на специализацията и кооперирането на производството.
Те преразпределят през годината между подведомствените си предприятия собствените и бюджетните средства, предвидени по финансовия план за финансиране прираста на собствените оборотни средства, за покриване на планови загуби, за извънлимитни капиталовложения, амортизационни отчисления за ремонт, и излишните оборотни средства по финансовия план с оглед на изпълнението на плана за натрупванията.
Висшестоящите организации осигуряват финансирането на предприятията и могат да им оказват при нужда временна финансова помощ от набраните за тази цел средства.
Те проучват възможностите и разработват мероприятия за подобряване организацията на управлението на отделните предприятия и отчетността в тях.
Глава шеста.
Ликвидация на държавните предприятия
42. След прекратяване на държавните предприятия се извършва ликвидацията им.
В акта за прекратяване се отбелязва кой ще извърши ликвидацията и срокът за нейното приключване. Тези данни се обявяват в "Известия на Президиума на Народното събрание".
В тримесечен срок от това обявяване кредиторите на прекратеното предприятие трябва да заявят вземанията си пред ликвидатора.
Принудително изпълнение срещу имуществата на ликвидиращото предприятие не се допуска.
С разрешение на висшестоящата организация ликвидаторът на предприятието може да прекрати сключени висящи договори.
Ликвидаторът на предприятието трябва да установи по книгите и кореспонденцията му всичките задължения и вземания. Той е длъжен в двумесечен срок от обявяване прекратяването на предприятието да покани кредиторите, които са известни, да заявят вземанията си пред него и да участвуват в разпределението, както и да събере вземанията на предприятието от длъжниците му.
Задълженията на прекратеното предприятие се удовлетворяват от стойността на оборотните му средства, а ако са възникнали във връзка с някои от фондовете със специално предназначение - със средства на съответния фонд. При разпределяне на оборотните средства се спазва установената със закон поредност. Ликвидаторът може да изплати тези задължения в брой или чрез предаване на част от оборотното имущество по оценка според единните държавни цени на дребно. За спорните вземания се резервират суми или други имущества.
Вземания, заявени след изтичане на срока, оповестен в обявлението за прекратяване на предприятието, се удовлетворяват от остатъка на съответното имущество след извършените дотогава разпределения.
Вземания, незаявени до приключване на ликвидацията или непокрити до тази дата поради липса на средства, подлежащи на разпределение, се погасяват.
Останалите излишни оборотни средства и средства по фондове, както и основните средства на прекратеното предприе се разпределят от висшестоящата организация между предприятията, на които се предава неговата дейност, а при липса на такова предприятие - между другите държавни предприятия.
43. Задължения на прекратеното предприятие, които произтичат от трудови правоотношения или от причиняване на смърт или увреждане на здравето и не са изпълнени до приключване на ликвидацията, се изплащат без оглед на това, дали при приключването е останало неразпределено оборотно имущество по нареждане на висшестоящата организация от онези предприятия, на които са предадени имуществата на ликвидираното предприятие. Ако няма такива предприятия, висшестоящата организация определя друг начин за удовлетворяване на тези вземания.
Глава седма.
Заключителни правила
44. Към предприятия на бюджетна издръжка, чиито ръководители имат права на самостоятелни бюджетни разпоредители, правилата на този закон намират съответно приложение с изключение на правилата в глави III и VI.
За фонда на предприятието при тези предприятия се отделят суми от държавния бюджет при спазване на определените условия.
45. С решение на Министерския съвет разпоредбите на този закон може да се прилагат и към смесени държавно-кооперативни предприятия.
Разпоредбите на този закон не се прилагат към държавните банки, Държавния застрахователен институт и Държавната спестовна каса.
На основата на този закон Министерският съвет може да издава отделни правилници и наредби, засягащи дейността на държавните предприятия от различните отрасли на народното стопанство.
46. Този закон отменя Указа за държавните предприятия ("Известия", бр. 82 от 12.Х.1951 г.).
Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на финансите.