Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 94 от 30.XI

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 296 ОТ 22 НОЕМВРИ 2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ТАКСИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛЕТИЩАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ И ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 280 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 296 ОТ 22 НОЕМВРИ 2012 Г. ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБАТА ЗА ТАКСИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЛЕТИЩАТА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ И ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПРИЕТА С ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 280 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 1998 Г. (ДВ, БР. 2 ОТ 1999 Г.)

В сила от 30.11.2012 г.

Обн. ДВ. бр.94 от 30 Ноември 2012г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:


§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) С наредбата се определят редът, размерът и случаите, в които се събират таксите по ал. 1 за летище с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или за летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България.

(3) Таксите по ал. 2 се определят по методиката съгласно приложение № 1."


§ 2. В чл. 2, ал. 2, изречение първо думите "удостоверението за летателна годност, в ръководството за летателна експлоатация" се заменят с "удостоверението за летателна годност или в ръководството за летателна експлоатация", а думите "или в друг еквивалентен официален документ" се заличават.


§ 3. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 3 се изменя така:

"3. пътници;"

б) създават се т. 5 и 6:

"5. сигурност;

6. шум (екологична)."

2. В ал. 2, т. 1 думите "в зоната на летищата" се заменят с "в зоните и районите на летищата".


§ 4. В чл. 4 думите "по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2" се заменят с "по чл. 3, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6".


§ 5. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Фактурата се издава от:

1. летищната администрация от името на Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" - за таксите по чл. 3, ал. 1;

2. летищната администрация от името на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в случаите на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, и при условията, определени в него за събиране на таксите - за таксите по чл. 3, ал. 1;

3. концесионера, когато за гражданското летище за обществено ползване е предоставена концесия, при условие че събирането на таксите от концесионера е предвидено в концесионния договор в съответствие с решението на Министерския съвет за предоставяне на концесия - за таксите по чл. 3, ал. 1;

4. летищния оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или от летищния оператор на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България от името на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията - за таксите по чл. 3, ал. 1;

5. (В сила от 01.01.2013 г.) Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение" - за таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, по-малко от 2,0 т;

6. (В сила от 01.01.2013 г.) бюрото за събиране на пътните такси към Евроконтрол - за таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, равно или по-голямо от 2,0 т, и таксите по чл. 3, ал. 2, т. 2."

2. В ал. 4 думите "(упълномощеното летищно предприятие)" се заличават, а след думите "Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" се добавя "или лицата по ал. 3, т. 2, 3 или 4".


§ 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

"(1) При неспазване на определените във фактурата срокове за плащане таксите се събират с дължимата законна лихва за всеки просрочен ден:

1. за таксите по чл. 3, ал. 1;

2. (В сила от 01.01.2013 г.) за таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, по-малко от 2,0 т.

(2) (В сила от 01.01.2013 г.) При неспазване на срока за плащане на таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1 за въздухоплавателни средства с максимално излетно тегло, равно или по-голямо от 2,0 т, и таксата по чл. 3, ал. 2, т. 2 се дължи лихва, чийто годишен размер е 11,57 на сто."

2. Алинея 4 се изменя така:

"(4) (В сила от 01.01.2013 г.) При закъснения в плащането по фактурите, издадени по чл. 5, ал. 3, т. 5, длъжникът погасява първо задължението за таксата и след това - за лихвите по чл. 7, ал. 1."

3. Създава се нова ал. 5:

"(5) (В сила от 01.01.2013 г.) При закъснения в плащането по фактурите, издадени по чл. 5, ал. 3, т. 6, длъжникът погасява задълженията си съгласно Условията за прилагане на системата за пътни такси и условията за плащане - документ YY.60.02 на Евроконтрол."

4. Досегашната ал. 5 става ал. 6.


§ 7. (В сила от 01.01.2013 г.) В чл. 8 се създава ал. 3:

"(3) Превозвачите заплащат таксите по чл. 3, ал. 2, както следва:

1. за фактурите, издадени по чл. 5, ал. 3, т. 5, и известията за лихви по чл. 7, ал. 3 - във валутата BGN или EUR, посочена в съответната фактура и известие за лихва по посочените банкови сметки;

2. за фактурите, издадени по чл. 5, ал. 3, т. 6 - съгласно чл. 2.1 от Споразумението между Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) и Република България относно такси за аеронавигационно обслужване в зоните и районите на летищата."


§ 8. В чл. 9 думите "таксите се заплащат от собственика на въздухоплавателното средство, извършило полета, по реда на чл. 8" се заменят с "таксите се заплащат от въздушния превозвач или авиационния оператор, който е заявил полета".


§ 9. В чл. 10, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 думата "сигнални" се заменя с "аеронавигационни".

2. Точки 5 и 6 се отменят.

3. В т. 11 думите "отдалечена или на контактна стоянка" се заменят с "перонна местостоянка или на контактна перонна местостоянка" и думите "отдалечена перонна стоянка" се заменят с "перонна местостоянка".

4. В т. 12 накрая се поставя запетая и се добавя "свързани с такса за кацане".


§ 10. В чл. 11 се създава ал. 5:

"(5) Определянето на таксата по чл. 10 за летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или за летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България се извършва по методиката съгласно приложение № 1. За това летище не се прилага ал. 3."


§ 11. В чл. 12 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "за използването на" се заличават.

2. В ал. 2:

а) в т. 1 думите "площадка и на" се заличават;

б) точка 2 се изменя така:

"2. използването на перонна местостоянка, на контактна местостоянка или на местостоянка за дългосрочен престой на въздухоплавателното средство;"

в) точка 3 се отменя.

3. В ал. 3 думите "(упълномощеното летищно предприятие)" се заличават.


§ 12. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1, т. 1 след думите "с безопасността" се добавя "и/или сигурността".

2. Създава се ал. 4:

"(4) Размерът на таксата по чл. 12, ал. 1 за летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или за летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България се определя по методиката съгласно приложение № 1."


§ 13. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 и 3 думите "(упълномощеното летищно предприятие)" се заличават.

2. Създава се ал. 6:

"(6) Разпоредбите на ал. 1 - 4 не се прилагат за летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или за летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България."


§ 14. В чл. 14а се създава ал. 5:

"(5) Таксата за ползване на пътнически ръкав на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България се определя по методиката съгласно приложение № 1."


§ 15. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 т. 2 се отменя

2. Създават се ал. 3 - 5:

"(3) Таксата по ал. 1 на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или на летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България се определя по методиката съгласно приложение № 1.

(4) При изпълнение на полети, пренасочени към друго летище поради неблагоприятни метеорологични условия или по други причини, превозвачът заплаща таксата за пътници на летищната администрация на летището, от което излита въздухоплавателното средство, независимо от това дали пътниците са регистрирани за полета на летището, от което е трябвало да започне тяхното пътуване.

(5) В случаите по ал. 4 не се събира такса за пътници от летищната администрация на летището, от което е пренасочен полетът и е трябвало пътниците да започнат пътуването."


§ 16. В чл. 16, ал. 2 думите "от приложения № 1, 2, 3 и 4" се заменят с "от приложения № 2, 3 и 4".


§ 17. Създава се раздел ІVа с чл. 16а:

"Раздел ІVа

Такса за сигурност

Чл. 16а. (1) Превозвачът заплаща такса за сигурност, която включва разходите за:

1. осигуряване и контрол на пропускателния режим в обществените зони и зоните с ограничен достъп;

2. патрулиране и наблюдение в обществените зони и зоните с ограничен достъп;

3. доставка, поддръжка и експлоатация на оборудване за проверка по сигурността на пътнически багажи, превозвани в товарните отделения на въздухоплавателно средство, както и на пътниците и техните ръчни багажи, превозвани в пътническата кабина на въздухоплавателното средство;

4. доставка, техническа поддръжка и осигуряване на оборудване за проверка по сигурността на стоки, предназначени за летище;

5. защита, наблюдение и патрулиране на въздухоплавателно средство, паркирано на перона, защита и наблюдение на регистриран багаж, товари и поща в рамките на общите основни стандарти за летищна сигурност;

6. съоръжения за видеонаблюдение;

7. осигуряване и поддръжка на периметрови пътища и периметрова ограда;

8. персонал, включително обучение, сертифициране и лицензиране;

9. административни разходи, относими към таксата за сигурност.

(2) Таксата по ал. 1 за летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или за летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България се определя по методиката съгласно приложение № 1."


§ 18. Създава се раздел ІVб с чл. 16б:

"Раздел ІVб

Такса за шум (екологична)

Чл. 16б. (1) Летищната такса за шум (екологична) покрива разходите за мероприятия по ограничаване на вредните въздействия върху околната среда - шум, газови емисии, опазване на почвите, водите и въздуха в района на летището.

(2) Таксата се определя в зависимост от максималното излетно тегло и индивидуалните шумови характеристики на въздухоплавателното средство.

(3) Превозвачите заплащат такса за шум (екологична), която включва разходите за:

1. поддръжка и експлоатация на система за мониторинг на авиационния шум;

2. изпълнение на мерки за намаляване въздействието на авиационния шум върху близко разположените до летището жилищни райони;

3. разработване на стратегически шумови карти и планове за действие;

4. изпълнение на плановете за действие за намаляване на шума;

5. изпълнение на мероприятия по ограничаване вредните въздействия върху околната среда, опазване на почвите, водите и въздуха;

6. дейности по намаляване на емисиите въглероден диоксид;

7. персонал, включително обучение, сертифициране и лицензиране;

8. административни разходи, относими към таксата за шум (екологична).

(4) Таксата по ал. 1 за летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или за летището с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България се определя по методиката съгласно приложение № 1."


§ 19. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава нова т. 3:

"(В сила от 01.01.2012 г.) 3. аеронавигационната и метеорологичната информация;".

2. Досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думата "контролен" се заменя с "надзорен".

3. (В сила от 01.01.2012 г.) В ал. 3 числото "39,77" се заменя с "36,56".


§ 20. В чл. 19 се правят следните изменения:

1. В ал. 1:

а) в т. 1 думата "светотехническото" се заличава;

б) в т. 4 думата "контролен" се заменя с "надзорен".

2. В ал. 2, 3 и 6 думите "в зоната на летищата" се заменят с "в зоните и районите на летищата".


§ 21. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Размерът на административните разходи по чл. 18, ал. 1, т. 3, които националният надзорен орган по чл. 16в от Закона за гражданското въздухоплаване си възстановява чрез таксите по чл. 3, ал. 2, т. 2, е равен на прогнозата за установените разходи за изчисляването на таксовата единица за съответната календарна година по чл. 18, ал. 3.

(3) Размерът на административните разходи по чл. 19, ал. 1, т. 4, който националният надзорен орган по чл. 16в от Закона за гражданското въздухоплаване си възстановява чрез таксите по чл. 3, ал. 2, т. 1, е равен на прогнозата за установените разходи за изчисляването на таксовата единица за съответната календарна година по чл. 19, ал. 3."


§ 22. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават т. 19 и 20:

"19. "Перонна местостоянка" е оперативна местостоянка, публикувана в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP).

20. "Местостоянка за дългосрочен престой" е местостоянка, разположена в зона, определена от летищната администрация за зона за дългосрочно паркиране и публикувана в Сборника за аеронавигационна информация и публикация на Република България (AIP)."


§ 23. В § 3 от преходните и заключителните разпоредби думите "(упълномощеното летищно предприятие)" се заличават.


§ 24. Приложение № 1 се изменя така:

"Приложение № 1 към чл. 1, ал. 3


МЕТОДИКА за определяне на летищните такси, които се събират от летищния оператор на летище с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или от летищния оператор с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България (Летище - София)

В съответствие с политиката на ICAO, Doc 9562 и Doc 9082 летищният оператор на летището с годишен трафик над 5 милиона превозени пътници или летищният оператор с най-голям брой пътнически превози на територията на Република България, наричан по-нататък "летищен оператор", трябва да прилага политика на самофинансиране, а именно: операторът на летището и инфраструктурата трябва да събира такси за услугите, които предоставя на своите ползватели; всеки ползвател трябва да покрие разходите на услугата, която използва.

При определяне размера на летищните такси летищният оператор се ръководи от следните основни принципи:

- разходите трябва да бъдат поделени поравно до пълния им реален размер за предоставяне за ползване на летището и неговите основни и спомагателни услуги, включително съответните суми за капиталови разходи и амортизация на активите, както и разходите за поддържане, експлоатация, управление и администрация;

- само разходите за съоръжения и услуги, които по принцип се използват за въздухоплавателни услуги, трябва да са включени в стойността на таксите, като разходите за съоръжения или помещения, които са наети или заети по друг ред, трябва да бъдат изключени от размера на съответната такса;

- летищният оператор поддържа детайлна база данни за разходите, за да осигури прозрачност; тази база данни трябва да служи за целите на определянето на таксите по справедлив и прозрачен начин, като ясно разделя авиационната дейност от неавиационната (търговската) дейност;

- всички ползватели на определена летищна услуга заплащат пропорционална цена за нея;

- разпределението на разходите трябва да се отнася и за предоставени площи, персонал и/или съоръжения, използвани от правителството или други държавни органи, освободени от заплащане на такси;

- делът на разходите, разпределяни към различните категории ползватели, включително държавните, трябва да се определя въз основа на справедливостта, така че ползвателите да не бъдат обременени с разходи, които не са правилно разпределени към тях;

- допустима е диференциация на таксите за диференцирана летищна инфраструктура или услуги;

- летищният оператор може да прилага специални отстъпки върху размера на определените летищни такси с цел повишаване пазарната конкурентоспособност на летището и стимулиране развитието на самолетния, пътническия и товарния трафик чрез откриване на нови въздушни линии, привличане на нови ползватели и добавяне на капацитет по съществуващите маршрути; стимулиращите отстъпки се предоставят на ползвателите в размер, за срок на прилагане и по критерии за предоставяне, определени в акта на летищния оператор, с който се въвеждат летищните такси.

Целта на разходната система е да се осигури определяне на тарифна система, която е прозрачна, самостоятелно регулируема и която да позволява на летищния оператор да си възстановява пълните реални разходи, а на ползвателите - да плащат обявени, справедливи, недискриминационни и конкурентни такси за летищни услуги. Таксите за летищните услуги не са ориентирани към печалба, но те трябва да осигуряват самофинансиране на дейността.

І. Разходни елементи

1. Структурата на разходите трябва да включва няколко основни разходни пера, които се отнасят за всички такси, а именно:

1.1. Човешки ресурси: тези разходи отразяват общите разходи за осигуряване на необходимия квалифициран персонал по предоставяне на услугите; при този елемент трябва да се вземат предвид всички възнаграждения, изплащани на персонала на летищния оператор; тук трябва да се включат и разходите за първоначално и последващо обучение, необходимо за ефективно изпълнение на професионалните задължения от страна на длъжностните лица, а също така и всички разходи, свързани с необходимия персонал, включително медицинско обслужване, разходи за социална дейност и др.

1.2. Инфраструктура, съоръжения, оборудване и други активи: в тези разходи трябва да се отрази стойността на износване на съществуващите активи; този елемент трябва да съдържа пълния размер на разходите за амортизация на терминали, писти, съоръжения, комуникационни системи, системи за обработка на данни, превозни средства и движимо имущество като цяло, чийто живот е по-дълъг от един счетоводен отчетен период (финансова година); тази стойност представлява цената на замяната на тези активи, като периодът на обезценяването трябва да съответства на полезния живот на активите.

1.3. Материали и консумативи: тези разходи включват разходите, необходими за работата на всички звена на летищния оператор; този елемент трябва да отразява всички материали и консумативи, необходими за предоставяне на услугата, например горива и масла, резервни части, разходи за ремонт и поддръжка, офис консумативи, канцеларски материали и др.

1.4. Оперативни разходи: тези разходи включват всички разходи за услуги на външни доставчици, такива като доставка на енергия, комуникации, транспорт, оценка на проекти, финансови разходи, като цяло - всички разходи, които не са за персонал и не са свързани с капиталовложения или реални инвестиции; тук трябва да бъде включена и частта от административните и другите разпределяеми разходи, включващи например разходи за маркетинг, за сключване на договори, за обслужване и управление и др.

1.5. Инвестиции: тези разходи включват всички разходи, произтичащи от необходимостта да бъде изградена нова или да бъде увеличен капацитетът на съществуващата инфраструктура, да бъдат доставени нови съоръжения, оборудване или технологии; тези средства не могат да бъдат осигурени само чрез амортизациите върху съществуващите активи, поради което в тези разходи трябва да бъдат включени и разходите за амортизация на нови инфраструктура, оборудване, съоръжения и технологии, изчислени на базата на техния полезен живот.

1.6. Външно кредитиране: при недостиг на средства за извършване на инвестициите летищният оператор може да привлича външно кредитиране; в такъв случай в тези разходи се включват всички разходи по обслужването на кредита (главници, лихви и др. разноски) от момента на възникване на взаимоотношения с кредитната институция до пълното погасяване на кредита.

2. Изисквания за отчитане на разходите:

При отчитането на разходите се спазват следните изисквания:

2.1. Организационна структура за информация за разходите: с оглед на разходоориентираната същност на таксите летищният оператор трябва да има организационна структура, която да дава възможност за точно определяне на отговорностите и сферите на действие на всяка организационна/структурна единица; целта е да се съпоставят разходите и приходите както по видове такси, така и по организационни единици.

2.2. Подходяща система за събиране на основни данни: тя е необходима за получаване на качествена информация по отношение на процесите, за предоставяне на услугите и за контрола на тези процеси; информацията трябва да е достъпна за всички единици, които взаимодействат със системата.

2.3. С оглед на прецизното определяне на разходите е необходимо да се идентифицират процесите във всяка организационна/структурна единица на летищния оператор, която е свързана с предоставянето на услугите.

ІІ. Видове такси, които събира летищният оператор

Летищният оператор събира:

1. такса за кацане на въздухоплавателни средства;

2. такса за паркиране;

3. такса за пътници;

4. такса за ползване на пътнически ръкав;

5. такса за сигурност;

6. такса за шум (екологична).

При определяне размера на летищните такси не се вземат предвид приходте от търговска дейност на летищния оператор.

ІІІ. Обхват на разходите по видове такси

1. Видове разходи, включени в таксата за кацане на въздухоплавателни средства (ВС).

Всички ползватели на летището заплащат такса за всяко кацане на въздухоплавателно средство. Размерът на таксата се изчислява въз основа на максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство, като всяка част от тон тегло се закръглява нагоре на цял тон. Задължението за заплащане на такса за кацане възниква от момента на допиране на въздухоплавателното средство на земята.

Таксата може да бъде диференцирана по теглови диапазон и/или в зависимост от часа на кацане (ден, нощ, извън натоварения период).

В таксата за кацане са включват следните разходи:

1.1. за поддържане на летателното поле (писта за излитане и кацане, пътеки за рулиране, площадки за противообледенителна обработка на въздухоплавателното средство, дренажи, системи за отпадни води, сервизни и обслужващи пътища, зони за оперативен престой на СОТ, транспортни средства и инвентар);

1.2. за осигуряване на съоръжения за оперативен престой на въздухоплавателното средство за период, за който не се прилага такса за паркиране на въздухоплавателно средство;

1.3. за развитие на инфраструктурата на летателното поле;

1.4. за почистване, снегопочистване и противообледеняване на писта за излитане и кацане, пътеки за рулиране, перон, пътища и зони за оперативен престой на СОТ, транспортни средства и инвентар;

1.5. за поддържане на тревните площи в летателното поле;

1.6. за контрол на орнитологичната обстановка в района на летището;

1.7. за вертикална сигнализация и хоризонтална маркировка;

1.8. за контрол и отстраняване на чужди обекти от територията на летателното поле;

1.9. за ограничаване и отстраняване на препятствия;

1.10. за поддържане на визуалните сигнални средства (светотехническа система на писта за излитане и кацане и пътеки за рулиране);

1.11. за аварийно-спасително и противопожарно осигуряване на полетите на територията на летището и в неговата околност, управление на авиационната безопасност и осигуряване на денонощна аварийно-спасителна медицинска служба;

1.12. за разходи, свързани с наземни и/или спътникови системи за радиовръзка ("земя-земя" и "земя-въздух"), необходими за безопасността и регулярността на полетите;

1.13. за управление на движението на територията на летателното поле и координация на полетите;

1.14. за координация между различните ведомства и предприятия във връзка с използване на летището;

1.15. за оборудване и инсталации за електроснабдяване на летателното поле;

1.16. за слот координация (разрешение, дадено от координатора в съответствие с Регламент 95/93 за ползване на всички елементи от инфраструктурата на летището, необходими за опериране на полета);

1.17. за управление на отпадъците в летателното поле;

1.18. компютърни мрежи и информационна система за обслужване на полетите;

1.19. за проучване, внедряване и развитие на летищните технологии;

1.20. разходите за персонал, включително за обучение, сертифициране и лицензиране;

1.21. административните разходи, относими към таксата за кацане, включително за издръжка на националния надзорен орган по чл. 16д от Закона за гражданското въздухоплаване.

2. Видове разходи, включени в таксата за паркиране на въздухоплавателно средство.

Ползвателите на летището заплащат такса за паркиране на въздухоплавателно средство. Размерът на таксата се изчислява въз основа на максималното излетно тегло на въздухоплавателното средство и в зависимост от продължителността на ползване на перонната местостоянка. Таксата може да бъде диференцирана в зависимост от зоната на паркиране (съоръжение за оперативен престой или съоръжение за дълговременен престой) и/или в зависимост от периода на ползване на съоръжението (ден, нощ).

В таксата за паркиране на въздухоплавателно средство се включват следните разходи:

2.1. за осигуряване, поддръжка и ползване на съоръжения за престой на въздухоплавателното средство за период, надвишаващ включения в такса кацане оперативен престой на въздухоплавателното средство;

2.2. за перонно осветление на съоръженията за престой на въздухоплавателното средство;

2.3. за хоризонтална маркировка на съоръженията за престой на въздухоплавателното средство;

2.4. разходите за персонал, включително за обучение, сертифициране и лицензиране;

2.5. административните разходи, относими към таксата за паркиране, включително за издръжката на националния надзорен орган по чл. 16д от Закона за гражданското въздухоплаване.

3. Видове разходи, включени в таксата за пътници.

Ползвателите на летището заплащат такса за пътници. Таксата може да бъде диференцирана за пътници, излитащи от летището, и за пътници, осъществяващи връзка от един на друг полет (трансферни пътници). Таксата може да бъде диференцирана за пътници, заминаващи по международни линии, и за пътници, заминаващи по вътрешни линии. Таксата може да бъде диференцирана по пътнически терминали и по часове на излитане (извън натоварения период).

В таксата за пътници се включват следните разходи:

3.1. за пътнически терминали, за прилежащите им площи, общите чакални и другите помещения за обслужване на пътниците, осигурени с необходимите съоръжения, с изключение на площите и помещенията, предвидени за отдаване под наем и за упражняване на търговски дейности;

3.2. за оборудване за регистрация на пътниците и багажите;

3.3. за съоръжения за придвижване и сортиране на багажите;

3.4. за специални съоръжения за безопасност - пожарообезопасителни и пожароизвестителни средства, надзорни съоръжения, сградна автоматика и други;

3.5. за комуникационни линии, компютърно оборудване, софтуер и други, с изключение на такива, използвани за наземно обслужване на пътници и багажи;

3.6. за технически средства и консумативи за публична информация, включително акустична система, видеоинформация, телефонна информация, интернет информация;

3.7. за помощни сгради, мрежи и съоръжения на инженерната инфраструктура (осветление, отопление, вентилация, климатизация, водоснабдяване, канализация) в зоните за общо ползване с изключение на площите и помещенията, предвидени за отдаване под наем и за упражняване на търговски дейности;

3.8. за почистване и управление на отпадъците в зоните за общо ползване, с изключение на площите и помещенията, предвидени за предоставяне под наем и за упражняване на търговски дейности;

3.9. за осигуряване, поддръжка и експлоатация на пътнически багажни колички;

3.10. за благоустройство, озеленяване и украса на публичните зони и предаерогаровия площад;

3.11. за поддържане на настилките на предаерогаровия площад, почистване, улично осветление, хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, снегопочистване, противообледеняване;

3.12. за проучване, внедряване и развитие на летищните технологии;

3.13. разходите за персонал, ангажиран в поддръжката и експлоатацията на съоръженията и площите по т. 3, включително за обучение, сертифициране и лицензиране;

3.14. административните разходи, относими към таксата за пътници, включително за издръжката на националния надзорен орган по чл. 16д от Закона за гражданското въздухоплаване.

4. Видове разходи, включени в таксата за ползване на пътнически ръкав.

Таксата може да бъде диференцирана в зависимост от часа на ползване (извън натоварения период).

В таксата за ползване на пътнически ръкав се включват следните разходи:

4.1. за осигуряване, поддръжка и ползване на съоръжението;

4.2. за осигуряване и ползване на система за водене и позициониране на въздухоплавателното средство;

4.3. за осигуряване и ползване на фиксирано наземно електрозахранване;

4.4. за осигуряване и ползване на прекондициониран въздух;

4.5. разходите за персонал, включително за обучение, сертифициране и лицензиране;

4.6. административните разходи, относими към таксата за ползване на пътнически ръкав, включително за издръжката на националния надзорен орган по чл. 16д от Закона за гражданското въздухоплаване.

5. Видове разходи, включени в таксата за сигурност.

Таксата за сигурност е предназначена единствено за покриване на разходите за дейности по сигурността в гражданските летища.

В таксата за сигурност се включват следните разходи:

1. за осигуряване и контрол на пропускателния режим в обществените зони и зоните с ограничен достъп;

2. за патрулиране и наблюдение в обществените зони и зоните с ограничен достъп;

3. за доставка, поддръжка и експлоатация на оборудване за проверка на сигурността на пътническите багажи, превозвани в товарните отделения на въздухоплавателно средство, както и на пътниците и техните ръчни багажи, превозвани в пътническата кабина на въздухоплавателно средство;

4. за доставка, техническа поддръжка и осигуряване на оборудване за проверка на сигурността на стоки, предназначени за летище;

5. за защита, наблюдение и патрулиране на въздухоплавателни средства, паркирани на перона, за защита и наблюдение на регистриран багаж, товари и поща в рамките на общите основни стандарти за летищна сигурност;

6. за съоръжения за видеонаблюдение;

7. за осигуряване и поддръжка на периметрови пътища и периметрова ограда;

8. разходите за персонал, включително за обучение, сертифициране и лицензиране;

9. административните разходи, относими към таксата за сигурност, включително за издръжката на националния надзорен орган по чл. 16д от Закона за гражданското въздухоплаване.

6. Видове разходи, относими към таксата за шум (екологична).

Таксата за шум (екологична) е предназначена единствено за покриване на разходите за мероприятия по ограничаване на вредните въздействия върху околната среда - шум, газови емисии, опазване на почвите, водите и въздуха. Таксата се определя в зависимост от максималното излетно тегло и индивидуалните шумови характеристики на въздухоплавателното средство. Таксата може да бъде диференцирана в зависимост от часа на кацане и/или часа на излитане на въздухоплавателното средство (ден, нощ, сутрин, вечер).

В таксата за шум (екологична) се включват следните разходи:

1. за поддръжка и експлоатация на система за мониторинг на авиационния шум;

2. за изпълнение на мерки за намаляване въздействието на авиационния шум върху близко разположените до летището жилищни райони;

3. за разработване на стратегически шумови карти и на планове за действие;

4. за изпълнение на планове за действие за намаляване на шума;

5. за изпълнение на мероприятия по ограничаване на вредните въздействия върху околната среда, за опазване на почвите, водите и въздуха;

6. за дейности по намаляване на емисиите въглероден диоксид;

7. разходите за персонал, включително за обучение, сертифициране и лицензиране;

8. административните разходи, относими към таксата за шум (екологична), включително за издръжката на националния надзорен орган по чл. 16д от Закона за гражданското въздухоплаване.

ІV. Начин на изчисляване на таксите

1. Такса за кацане на въздухоплавателните средства

1.1. Фиксирана ставка за тон MTOW без допълнително увеличение за кацане през нощта и без разлика за вида на полета (МЛ или ВЛ), диференцирана в групи ВС по MTOW. Определя се по следната формула:



където:

ТL е таксовата единица за кацане на ВС, в евро;

ЕL са разходите общо, относими към таксата за кацане на въздухоплавателни средства за едногодишен период, в евро;

MTOWARR - сумата от максималните излетни тегла на всички кацнали ВС за едногодишен период, в тонове, по закръглени стойности към по-горен тон, с изключение на ВС, освободени от заплащане на такса кацане, и на ВС, ползващи стимулиращи отстъпки - до техния размер за съответния период;

Kd,n - коефициентът на справедливо разпределение на разходите между леки, средни и тежки ВС; n - номерът на тегловия диапазон.

2. Такса за паркиране

2.1. Безплатен престой (включен в таксата за кацане на въздухоплавателни средства) - 3 часа за пътнически и 6 часа за товарни полети.

2.2. Фиксирана ставка за тон MTOW без разлика за вида на полета (МЛ или ВЛ), диференцирана за паркиране на ВС през деня и за паркиране на ВС през нощта, диференцирана в зависимост от зоната на престой - оперативна зона или зона за дълговременен престой. Определя се по следната формула:



където:

ТP е таксовата единица за паркиране на ВС, в евро на тон за започнат час;

ЕP са общо разходите, относими към таксата за паркиране на ВС, за едногодишен период, в евро;

MTOWP - сумата от максималните излетни тегла на всички ВС, ползвали паркиране, за същия период, в тонове, по закръглени стойности към по-горен тон, с изключение на ВС, освободени от заплащане на такса паркиране;

tp - общият брой таксови часове паркинг на ВС, за едногодишен период;

Kh (day, night) - коефициентът на справедливо разпределение на разходите между ВС, ползващи паркиране през деня (06,00 - 22,59 ч. местно време) и ВС, ползващи паркиране през нощта (23,00 - 05,59 ч. местно време);

KZ - коефициентът на справедливо разпределение на разходите в зависимост от вида на ползваното съоръжение - оперативна местостоянка или местостоянка за дългосрочен престой.

2.3. Таксува се престоят на ВС от момента на изтичане на безплатния престой до момента на освобождаване на местостоянката.

2.4. Летищният оператор публикува списък с номера на местостоянки за ВС в оперативната зона и в зоната за дълговременен престой.

3. Такса за пътници

3.1. Фиксирана ставка за заминаващ пътник, диференцирана по дестинацията на пътуване (международна и вътрешна). Определя се по следната формула:




където:

ТPAXn е таксовата единица за заминаващ пътник от съответния терминал, в евро;

EPAXn са общо разходите на съответния терминал, относими към таксата за пътници, за едногодишен период, в евро;

PAXDEPn - общият брой на всички заминали пътници от съответния терминал през същия период, с изключение на категориите пътници, освободени от заплащане на такса за пътници; деца от 2- до 12-годишна възраст заплащат 50 % от таксата, определена за възрастен пътник, поради което техният общ брой се разделя на 2; броят на трансферните пътници се отчита пропорционално на коефициента на диференциация на таксата по т. 3.3;

Kdest - коефициентът на разпределение на разходите между пътници, заминаващи по международни дестинации и заминаващи по вътрешни дестинации, отчитащ разликата в нивото на обслужване;

n - номерът на пътническия терминал.

3.2. При наличие на диференцирана летищна инфраструктура (пътнически терминал или обособена част от него) летищният оператор определя размера на таксата за пътници поотделно за всеки елемент от тази инфраструктура (пътнически терминал или обособена част от него).

3.3. Летищният оператор може да определи диференциран размер на таксата за пътници за трансферни пътници, които пристигат на летището с един полет и продължават пътуването си с друг. Летищният оператор определя условията, при които се прилага диференцираният размер на таксата за трансферни пътници.

4. Такса за ползване на пътнически ръкав.

4.1. Таксата за ползване на пътнически ръкав се състои от две ставки:

4.1.1. Фиксирана базова ставка за ползване на едно съоръжение за първоначалните 60 минути от установяване на контактна местостоянка, без разлика за типа на ВС, вида на полета (МЛ или ВЛ) и периода от денонощието, в който се ползва. Определя се по следната формула:



където:

ТPLB base е базовата таксова единица за ползване на пътнически ръкав за първоначалните 60 минути, в евро;

EPLB са общо разходите, относими към таксата за ползване на пътнически ръкав, за едногодишен период, в евро;

PLB - общо таксовите минути на ползване на ръкав за едногодишен период от време;

Кbase - коефициентът на тежест на базовата единица.

4.1.2. Фиксирана допълнителна ставка за ползване на едно съоръжение за всеки допълнителни 15 минути или за част от тях над първоначалните 60 минути от установяване на контактна местостоянка, без разлика за типа на ВС, вида на полета (МЛ или ВЛ) и периода от денонощието, в който се ползва. Определя се по следната формула:



където:

ТPLB add е допълнителната таксова единица за ползване на пътнически ръкав за всеки започнати 15 минути, в евро;

EPLB са общо разходите, относими към таксата за ползване на пътнически ръкав, за едногодишен период, в евро;

PLB - общо таксовите минути на ползване на ръкав за едногодишен период от време;

Кadd - коефициентът на тежест на допълнителната единица.

5. Такса за сигурност

5.1. Таксата за сигурност се определя отделно за ВС, превозващи пътници, и за ВС, изпълняващи товарни, технически или други полети, при които не се превозват пътници.

5.2. Таксата за сигурност за ВС, превозващи пътници, се определя по следната формула:



където:

ТS pax е таксовата единица за заминаващ пътник, в евро;

ES term са общо разходите, относими към мерките по сигурност на пътниците и техния багаж и общата сигурност в терминалните сгради, за едногодишен период, в евро;

ES ac - общо разходите, относими към мерките по сигурност на ВС, за едногодишен период, в евро;

KS ac pax - коефициентът на дела на ВС, превозващи пътници, в общия брой кацнали ВС, за едногодишен период;

PAXDEP - общият брой на всички заминали пътници през същия период с изключение на категориите пътници, освободени от заплащане на такса за сигурност.

5.3. Таксата за сигурност за ВС, които не превозват пътници (товарни, технически и др.), се определя по следната формула:



където:

ТS non-pax е таксовата единица за кацнало ВС, което не превозва пътници, в евро;

ES ac са общо разходите, относими към мерките по сигурност на ВС, за едногодишен период, в евро;

KS ac non-pax - коефициентът на дела на ВС, които не превозват пътници, в общия брой кацнали ВС, за едногодишен период;

ACARR non-pax - общият брой на всички кацнали ВС, които не превозват пътници, през същия период, с изключение на ВС, освободени от заплащане на такса за сигурност.

6. Такса за шум (екологична)

6.1. Фиксирана ставка за тон MTOW в зависимост от часа на излитане и кацане на ВС и шумовата категория, определена по индивидуалните шумови характеристики на ВС. Определя се по следната формула:



където:

ТN е таксовата единица шум (екологична) за тон от максималното излетно тегло на ВС, в евро;

ТN ARR - таксовата единица за тон от максималното излетно тегло на кацащи ВС, в евро;

ТN DER - таксовата единица за тон от максималното излетно тегло на излитащи ВС, в евро;

EN са общо разходите, относими към таксата за шум (екологична) за едногодишен период, в евро;

КARR - коефициентът на разпределение на разходите, в зависимост от вида на самолетодвижението; определя се като отношение на средноаритметичното от нивата на шума при излитане към сумата от нивото на шума при кацане и средноаритметичното от нивата на шума при излитане, определени по шумовите сертификати на всички ВС, кацнали и излетели за едногодишен период;

KDEP - коефициентът на разпределение на разходите в зависимост от вида на самолетодвижението; определя се като отношение на нивото на шума при кацане към сумата от нивото на шума при кацане и средноаритметичното от нивата на шума при излитане, определени по шумовите сертификати на всички ВС, кацнали и излетели за едногодишен период;

MTOWARR (day, m/e, night) - сумата от максималните излетни тегла на всички кацнали ВС за едногодишен период в часовите диапазони, определени от летищния оператор (day, morning/evening, night), в тонове, по закръглени стойности към по-горен тон, с изключение на ВС, освободени от такса за шум, и ВС, за които Kc (arr) = 0;

MTOWDEP (day, m/e, night) - сумата от максималните излетни тегла на всички излетели ВС за едногодишен период в часовите диапазони, определени от летищния оператор (day, morning/evening, night), в тонове, по закръглени стойности към по-горен тон, с изключение на ВС, освободени от такса за шум, и ВС, за които Kc (dep) = 0;

Kh (day, m/e, night) - коефициентът на справедливо разпределение на разходите в зависимост от часовия диапазон на излитане или кацане на ВС;

Kc (arr, dep) - коефициентът на справедливо разпределение на разходите в зависимост от шумовата категория, в която попада ВС."


§ 25. В приложение № 2 се създават т. 4 - 6а:

"4. Такса за сигурност

(Размерът на таксите е в евро)

Размерът на таксата до 31 декември 2012 г. е:

4.1. За летище Варна - 1,77 евро на заминаващ пътник;

4.2. За летище Бургас - 1,21 евро на заминаващ пътник.

Размерът на таксата за сигурност от 1 януари 2013 г. до 31 декември 2013 г. е:

4.3. За летище Варна - 4,36 евро на заминаващ пътник;

4.4. За летище Бургас - 2,92 евро на заминаващ пътник.

Размерът на таксата за сигурност от 1 януари 2014 г. е:

4.5. За летище Варна - 5,42 евро на заминаващ пътник;

4.6. За летище Бургас - 4,32 евро на заминаващ пътник.

5. Методика за изчисляване на такса за шум (екологична) за летища Варна и Бургас:

C tot = C*(10 [(La-Ta)/10] + 10 [(Ld-Td)/10],

където:

C tot е таксата за едно излитане;

C - единицата такса за шум, в евро;

La - нивото на шума при подход за кацане на конкретното ВС;

Ta - минималният праг при подход за кацане = 91 EPN dB;

Ld - средното значение на нивата на шум встрани от пистата и при излитане на конкретното ВС;

Td - минималният праг при излитане

= 86 EPN dB.

Когато разликата La - Ta или Ld - Td е 0 или отрицателна, стойността се приема за единица.

Методиката е приложима към ВС с MTOW, превишаващи 9 тона.

С е единицата такса за шум в евро, която е изчислена, като общо разходите за дейността за едногодишен период са разделени на сбора на коефициентите шум от всички планирани излитания за едногодишен период. Единицата такса за шум е постоянна величина, която се умножава по коефициента, получен като разлика в нивата на шума на съответния тип над минимално допустимите, т.е. колкото по-високи нива на шум има опреден тип самолет, толкова по-висока такса за шум (екологична) ще му бъде начислена.

6. Единица такса за шум (екологична) за 2012 г.:

6.1. За летище Варна - 0,00 евро;

6.2. За летище Бургас - 0,00 евро.

6а. Единица такса за шум (екологична) от 1 януари 2013 г.:

6а.1. За летище Варна - 3,74 евро;

6а.2. За летище Бургас - 3,74 евро."


§ 26. В приложение № 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1а думите "1 май 2012 г." се заменят с "1 май 2014 г.".

2. Създават се т. 4 и 5:

"4. Такса за сигурност

(Размерът на таксите е в евро)

Размерът на таксата за сигурност е:

4.1. За летище Пловдив - 50 на сто от таксата за пътници, започващи пътуване от летището.

4.2. За летище Горна Оряховица:

а) за полети на ВС, превозващи пътници - 1,5 евро на заминаващ пътник;

б) за полети, извършващи превоз на товари - 1,00 евро на тон максимално излетно тегло.

5. Такса за шум (екологична)

(Размерът на таксите е в евро)

Размерът на таксата за шум (екологична) е:

5.1. За летище Пловдив: 5 на сто от таксата за кацане от 06,00 до 22,00 ч. и 10 на сто от таксата за кацане от 22,00 до 06,00 ч. местно време (LT).

5.2. За летище Горна Оряховица - 0,15 евро/тон MTOW за всички видове ВС."


Преходни и Заключителни разпоредби

§ 27. В Постановление № 367 на Министерския съвет от 2011 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2012 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 30, 45, 52, 61, 71, 72, 80 и 82 от 2012 г.), в приложение № 6 към чл. 16 "Разходи за заплати, възнаграждения и задължителни осигурителни вноски на лицата по трудови, извънтрудови и служебни правоотношения (разходи за персонала) на първостепенни разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2012 г." на ред 15 се правят следните изменения:

1. В колони 7 - 11 числото "2 530 769" се заменя с "2 655 769".

2. В колона 12 числото "2 530 772" се заменя с "2 655 772".

3. В колона 13 числото "30 369 231" се заменя с "31 119 231".


§ 28. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на:

1. Параграф 5 относно чл. 5, ал. 3, т. 5 и 6, § 6 относно чл. 7, ал. 1, т. 2 и ал. 2, 4 и 5 и § 7, които влизат в сила от 1 януари 2013 г.

2. Параграф 19 относно чл. 18, ал. 1, т. 3 и ал. 3, които влизат в сила от 1 януари 2012 г.


Промени настройката на бисквитките