Държавен вестник, брой 90 от 16.XI

Държавите - страни по този протокол,

като страни по Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване от 1988 (наричана по-долу "конвенцията");

като признават, че терористичните актове представляват заплаха за международния мир и сигурност;

като не забравят Резолюция А.924 (22) на Асамблеята на Международната морска организация, с която се отправя молба за преразглеждане на съществуващите международни нормативни и технически мерки и за обмисляне на нови мерки, които да предотвратят и преследват тероризма, насочен срещу корабите, и да подобрят сигурността на борда и на брега и така да намалят риска за пътниците, екипажите и пристанищния персонал на борда на корабите и в пристанищата и на корабите и техните товари;

като осъзнават Декларацията за мерките за елиминиране на международния тероризъм, приложена към Резолюция 49/60 от 9 декември 1994 г. на Общото събрание на ООН, в която inter alia държавите - членки на ООН, тържествено потвърждават своето недвусмислено осъждане на всички действия, методи и практики на тероризъм като престъпни и неоправдани където и да е и от който и да са извършени, включително и онези, които излагат на опасност приятелските връзки между държавите и народите и заплашват териториалната цялост и сигурност на държавите,

като отбелязват Резолюция 51/210 от 17 декември 1996 г. на Общото събрание на ООН и Декларацията за допълнение на Декларацията за мерките за елиминиране на международния тероризъм, приложена към нея,

като припомнят резолюции 1368 (2001) и 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, които отразяват международната воля за борба с всички форми и прояви на тероризъм и които възлагат задачи и отговорности на държавите, и отчитайки продължаващата заплаха от терористични атаки;

като припомнят също Резолюция 1540 (2004) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, която признава спешната необходимост всички държави да вземат допълнителни ефективни мерки за предотвратяване разпространението на ядрени, химически или биологични оръжия и на средствата за осигуряване на доставката им;

като по-нататък припомнят Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършени на борда на въздухоплавателни средства, подписана в Токио на 14 септември 1963 г.; Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети, подписана в Хага на 16 декември 1970 г.; Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, подписана в Монреал на 23 септември 1971 г.; Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпления против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 14 декември 1973 г.; Международната конвенция срещу вземането на заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 17 декември 1979 г.; Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена на 26 октомври 1979 г.; Протокола за борба с незаконните актове на насилие в летищата, обслужващи международната гражданска авиация, допълващ разпоредбите на Конвенцията за борба с незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, подписан в Монреал на 24 февруари 1988 г.; Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, подписан в Рим на 10 март 1988 г.; Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване, подписана в Монреал на 1 март 1991 г.; Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 15 декември 1997 г., и Международната конвенция за борба с финансирането на тероризма, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 9 декември 1999 г. 1;

като имат предвид значението на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, приета в Монтего Бей на 10 декември 1982 г., както и на обичайното международно морско право;

като припомнят също Резолюция 54/46 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, която утвърждава, че международното сътрудничество, както и действията на държавите за борба с тероризма следва да се осъществяват в съответствие с принципите на Устава на Организацията на обединените нации, международното право и съответните международни конвенции, а също и Резолюция 59/24 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, която настоятелно изтъкна необходимостта държавите да станат страни по Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване и протокола към нея, ги покани да вземат участие в прегледа на посочените актове от страна на Юридическия комитет на Международната морска организация с цел укрепване на средствата за борба с подобни незаконни действия, включително терористични актове, като също настоятелно изтъкна необходимостта държавите да вземат подходящи мерки за осигуряване ефективното прилагане на посочените актове, по-специално посредством приемането на закони, ако това е уместно, насочени да осигурят наличието на подходяща уредба относно ответните действия при възникването на въоръжени грабежи и терористични актове по море;

като припомнят също така важността на измененията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г., и Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищните съоръжения, приети през 2002 г. по време на Конференцията на договарящите се правителства по Конвенцията, установяващи подходяща техническа рамка, включваща сътрудничеството между правителствата, правителствени агенции, национални и местни администрации и корабните и пристанищните индустрии в разкриването на заплахи срещу сигурността и вземането на превантивни мерки срещу инциденти, насочени срещу корабни и пристанищни съоръжения, използвани за международна търговия,

като по-нататък припомнят Резолюция 58/187 на Общото събрание на Организацията на обединените нации, която утвърждава необходимостта държавите да осигурят спазването на задълженията си по международното право и по-специално съгласно международното право на правата на човека, бежанското и хуманитарното право при вземането на мерки за борба с тероризма;

като съзнават необходимостта от приемане на разпоредби, допълващи тези в конвенцията, за преследването на допълнителни терористични актове на насилие, насочени срещу безопасността и сигурността на международното морско корабоплаване, и за подобряване на неговата ефективност;

се споразумяха за следното:

Член 1

По смисъла на този протокол:

1. "Конвенция" означава Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, подписана в Рим на 10 март 1988 г.

2. "Организация" означава Международната морска организация.

3. "Генерален секретар" означава Генералния секретар на организацията.

Член 2

Член 1 от конвенцията се изменя по следния начин:

"Член 1

1. По смисъла на конвенцията:

(а) "Кораб" означава плавателен съд независимо от вида му, който не е постоянно прикрепен към морското дъно, включително задвижван с двигател, потопяем съд или всеки друг вид плавателно средство.

(b) "Транспорт" означава да се постави началото на, да се договаря или упражнява ефективен контрол върху, включително правото да бъде взето решение относно, движението на лице или вещ.

(с) "Тежко нараняване или увреждане" означава:

(i) тежка телесна повреда;

(ii) значително по мащаби разрушение на обществено място, държавен или правителствен обект, инфраструктурен обект или система за обществен транспорт, което причинява значителна стопанска загуба, или

(iii) тежко увреждане на околната среда, включително въздуха, почвата, водата, фауната или флората.

(d) "БХЯ оръжие" означава:

(i) "биологични оръжия", които са:

(1) микробни или други биологични агенти или токсини независимо от техния произход и метод за производство, чиито видове и количества не могат да бъдат оправдани за профилактични, защитни или други мирни цели; и

(2) оръжия, оборудване или средства за осигуряване на попадение, предназначени за използването на такива агенти или токсини за вражески цели и във въоръжен конфликт;

(ii) "химически оръжия", които заедно или поотделно са:

(1) токсични химически вещества и техните прекурсори, освен когато са предназначени за:

(A) производствени, земеделски, изследователски, медицински, фармацевтични или други мирни цели; или

(B) защитни цели, а именно непосредствено свързани със защитата срещу токсични химически вещества и срещу химически оръжия; или

(C) военни цели, несвързани с употребата на химически оръжия и непоставени в зависимост от употребата на токсичните свойства на химическите вещества като метод за водене на война; или

(D) осигуряване спазването на закона, включително с цел контрола на вътрешни размирици; при положение, че съответните видове и количества отговарят на така очертаните цели;

(2) боеприпаси и съоръжения, специално предназначени да причиняват смърт или друго увреждане посредством токсичните свойства на посочените в подточка (ii)(1) токсични химически вещества, които ще бъдат освободени в резултат от използването на такива боеприпаси и съоръжения;

(3) всякакъв вид оборудване, специално предназначено за пряка употреба във връзка с използването на боеприпаси и съоръжения, посочени в подточка (ii)(2);

(iii) ядрени оръжия и други ядрени взривни съоръжения.

(е) "Токсично химическо вещество" означава всяко химическо вещество, което посредством своето химично действие върху жизнените процеси е в състояние да причини смърт, временно разстройство на здравето или трайно увреждане у хората или животните. Тук се включват всякакви химически вещества независимо от техния произход или метод на производство и независимо дали са получени в обекти за производство чрез боеприпаси или на друго място.

(f) "Прекурсор" означава всеки химически реагент, който взема участие на който и да е етап от производството и по какъвто и да е метод на производство на токсично химическо вещество. Тук се включва всеки ключов компонент на бинарни или многокомпонентни химични системи.

(g) "Организация" означава Международната морска организация (ММО).

(h) "Генерален секретар" означава Генералния секретар на Организацията.

2. По смисъла на конвенцията:

(а) Термините "място за обществено ползване", "държавен или правителствен обект", "инфраструктурен обект" или "система за обществен транспорт" носят значението, дадено им съгласно Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, подписана в Ню Йорк на 15 декември 1997; и

(b) Термините "изходен материал" и "специален ядрен материал" носят значението, дадено им съгласно Статута на Международната агенция за атомна енергия, подписан в Ню Йорк на 26 октомври 1956."

Член 3

В конвенцията се добавя следният текст като член 2bis:

"Член 2bis

1. Никоя от разпоредбите на конвенцията не засяга други права, задължения и отговорности на държавите и физическите лица съгласно международното право и по-специално целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и международното право за правата на човека, бежанското и хуманитарното право.

2. Тази конвенция не намира приложение спрямо действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт съгласно установеното в международното хуманитарно право значение на посочените термини, когато такива действия са уредени от разпоредбите на този правен отрасъл, както и спрямо действията, предприети от военните сили на някоя държава при упражняване на поверените им по служба задължения, доколкото същите се уреждат от други норми на международното право.

3. Никоя от разпоредбите на конвенцията не засяга правата, задълженията и отговорностите по Договора за неразпространение на ядрените оръжия, подписан във Вашингтон, Лондон и Москва на 1 юли 1968 г., Конвенцията за забрана на разработването, производството и натрупването на запаси от бактериологични (биологични) и токсични оръжия и за тяхното унищожаване, подписана във Вашингтон, Лондон и Москва на 10 април 1972 г., и Конвенцията за забрана на разработването, производството, натрупването и използването на химическо оръжие и за неговото унищожаване, подписана в Париж на 13 януари 1993 г., на държавите - страни по посочените договори."

Член 4

1. Общият встъпителен текст (chapeau) на член 3, алинея 1 от конвенцията се заменя със следния текст:

"Всяко лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато незаконно и умишлено:".

2. Член 3, алинея 1, буква "f" от конвенцията се заменя със следния текст:

"(f) предаде информация, за която лицето знае, че е невярна и по този начин застраши безопасното плаване на кораб."

3. Член 3, алинея 1, буква "g" от конвенцията се заличава.

4. Член 3, алинея 2 от конвенцията се заменя със следния текст:

"Всяко лице също извършва престъпление, когато то заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, дадено физическо или юридическо лице да извърши или да се въздържи от извършване на действие, целящо извършването на някое от престъпленията, посочени в алинея 1, букви "b", "с" и "е", ако тази заплаха може да застраши безопасното плаване на кораба, за който става дума."

5. Следният текст се добавя към конвенцията като член 3bis:

"Член 3bis

1. Всяко лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато то незаконно и умишлено,

(а) ако целта на деянието според естеството или съпътстващите обстоятелства е да отправи заплаха срещу населението или пък да принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие,

(i) използва срещу или на кораб или освободи от кораб всякакво взривно вещество, радиоактивен материал или БХЯ оръжие по начин, който причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(ii) освободи от кораб петрол, втечнен природен газ или друго опасно или вредно вещество, което не попада в обхвата на подточка (а)(i), в количество или концентрация, което причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(iii) използва кораб по начин, който причинява или е в състояние да причини смърт или тежко нараняване или увреждане; или

(iv) заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, да извърши престъпление съгласно съставите по подточки (а)(i), (ii) или (iii); или

(b) превозва на борда на кораб:

(i) всякакъв взривоопасен или радиоактивен материал, като знае, че същият е предназначен за използване, за да бъде причинена или отправена заплаха от причиняване, с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, на смърт или тежко нараняване или увреждане с цел да се отправи заплаха срещу населението или да се принуди правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от извършването на определено действие; или

(ii) всякакво БХЯ оръжие, за което знае, че представлява такова БХЯ оръжие съгласно определението по член 1; или

(iii) всякакъв изходен материал, специален ядрен материал, оборудване или материал, специално разработени или изготвени за обработването, използването или производството на специален ядрен материал, като знае, че същите са предназначени за използване в рамките на ядрена взривна дейност или друг вид ядрена дейност, която не е предмет на гаранции съгласно споразумение за гаранции с Международната агенция по атомна енергия; или

(iv) всякакво оборудване, материали, компютърна програма или друг вид технологично решение, които в значителна степен способстват за проектирането, производството или осигуряване попадението на БХЯ оръжие, с намерението то да бъде използвано с такава цел.

2. Не е престъпление по смисъла на конвенцията превозването на вещ или материал, попадащи в обхвата на алинея 1, буква (b), подточка (iii), или алинея 1, буква (b), подточка (iv), доколкото същите се отнасят за ядрено оръжие или ядрено взривно съоръжение, ако такава вещ или материал се превозват до или от територията, или на друго основание се превозват под контрола на държава - страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, при положение че:

(а) последващото прехвърляне или получаване (включително в рамките на държавата) на вещта или материала не влиза в противоречие със задълженията на такава държава - страна съгласно Договора за неразпространение на ядрени оръжия, и

(b) ако вещта или материалът са предназначени за системата за осигуряване на попадение на ядрено оръжие или друго ядрено взривно съоръжение на държава - страна по Договора за неразпространение на ядрени оръжия, притежанието на такова оръжие или съоръжение не противоречи на задълженията на тази държава - страна по посочения договор."

6. Следният текст се добавя към конвенцията като член 3ter:

"Член 3ter

Лице извършва престъпление по смисъла на конвенцията, ако то незаконно и умишлено превозва друго лице на борда на кораб, като знае, че лицето е извършило деяние, съставляващо престъпление по членове 3, 3bis, 3quater, или престъпление съгласно някой от договорите, упоменати в приложението, като има намерението да подпомогне лицето да избяга от наказателно преследване."

7. Следният текст се добавя към конвенцията като член 3quater:

"Член 3quater

Всяко лице също извършва престъпление по смисъла на конвенцията, когато то:

a) незаконно и умишлено нанесе телесна повреда или убие друго лице във връзка с извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, алинея 1, член 3bis или член 3ter; или

b) направи опит за извършване на престъп­ление, посочено в член 3, алинея 1, член 3bis, алинея 1, буква (а), подточки (i), (ii) или (iii), или буква а) от този член; или

c) стане съучастник в престъпление, посочено в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член; или

d) организира или ръководи други да извършат престъпление, посочено в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член; или

e) способства за извършването на едно или повече престъпления, посочени в член 3, член 3bis, член 3ter или буква а) или b) от този член, от група лица, които действат с обща цел, умишлено и било:

(i) с цел утвърждаване на престъпната дейност или престъпното предназначение на групата, когато тази дейност или предназначение включват извършването на престъпление, посочено в член 3, член 3bis или член 3ter; или

(ii) съзнавайки предназначението на групата да извърши престъпление, посочено в член 3, член 3bis или член 3ter."

Член 5

1. Член 5 от конвенцията се заменя със следния текст:

"Всяка държава-страна въвежда за престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater, подходящи наказания, които отчитат високата степен на тяхната обществена опасност."

2. Следният текст се добавя към конвенцията като член 5bis:

"Член 5bis

1. Всяка държава-страна в съответствие с националните си правни принципи взема необходимите мерки за осигуряване възможността юридическо лице, намиращо се на нейна територия, чиято организация се урежда съобразно нейния правен ред, да носи отговорност, когато лице, натоварено с управлението или контрола на посоченото юридическо лице, извърши в това си качество престъпление, посочено в конвенцията. Отговорността му може да бъде наказателна, гражданска или административна.

2. Тази отговорност се носи независимо от наказателната отговорност на физическите лица, извършили престъпленията.

3. Всяка държава-страна по-специално осигурява, че на юридическите лица, които носят отговорност в съответствие с алинея 1 по-горе, ще бъдат налагани ефективни, съразмерни и възпиращи наказателни, граждански или административни санкции. Възможно е санкциите да бъдат и финансови."

Член 6

1. Общият встъпителен текст (chapeau) на член 6, алинея 1 от конвенцията се заменя със следния текст:

"1. Всяка държава-страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 3bis, 3ter и 3quater, когато престъплението е извършено:".

2. Член 6, алинея 3 от конвенцията се заменя със следния текст:

"3. Всяка държава-страна, установила своята юрисдикция за посочените в алинея 2 случаи, уведомява за това Генералния секретар. Ако впоследствие споменатата държава-страна отмени тази юрисдикция, тя уведомява за това Генералния секретар."

3. Член 6, алинея 4 от конвенцията се заменя със следния текст:

"4. Всяка държава-страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в член 3, 3bis, 3ter и 3quater, в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на нейна територия и когато тя не го екстрадира в някоя от държавите-страни, установили своята юрисдикция съгласно алинеи 1 и 2 на този член."

Член 7

Следният текст се добавя като приложение към конвенцията:

"ПРИЛОЖЕНИЕ

1. Конвенцията за борба с незаконното завладяване на самолети, подписана в Хага на 16 декември 1970 г.

2. Конвенцията за преследване на незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, подписана в Монреал на 23 септември 1971 г.

3. Конвенцията за предотвратяване и наказание на престъпления против лица, ползващи се с международна защита, в това число и дипломатическите агенти, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 14 декември 1973 г.

4. Международната конвенция срещу вземането на заложници, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 17 декември 1979 г.

5. Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, подписана във Виена на 26 октомври 1979 г.

6. Протокола за борба с незаконните актове на насилие в летищата, обслужващи международната гражданска авиация, допълващ разпоредбите на Конвенцията за борба с незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, подписан в Монреал на 24 февруари 1988 г.

7. Протокола за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф, подписан в Рим на 10 март 1988 г.

8. Международната конвенция за борба с бомбения тероризъм, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 15 декември 1997 г.

9. Международната конвенция за борба с финансирането на тероризма, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 9 декември 1999 г."

Член 8

1. Член 8, алинея 1 от конвенцията се заменя със следния текст:

"1. Капитанът на кораб на държава-страна ("държавата на знамето") може да предаде на властите на всяка друга държава-страна ("приемащата държава") всяко лице, за което има сериозни основания да смята, че е извършител на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления."

2. Следният текст се добавя към конвенцията като член 8bis:

"Член 8bis

1. Държавите-страни си оказват сътрудничество във възможно най-висока степен за предотвратяване и преследване на незаконните действия, попадащи в обхвата на конвенцията, в съответствие с международното право и предприемат ответни действия по молби по реда на този член във възможно най-кратък срок.

2. Всяка молба по реда на този член следва, ако е възможно, да съдържа наименованието на заподозрения кораб, идентификационния номер от ММО, пристанището по регистрация, началното и крайното пристанище, както и всякаква друга информация. Ако молбата се подава устно, молещата страна я потвърждава в писмен вид възможно най-скоро. Замолената страна незабавно потвърждава получаването на всяка писмена или устна молба.

3. Държавите-страни отчитат опасностите и трудностите, свързани с качването на борда на кораб по море и претърсването на неговия товар, и разглеждат възможността за по-безопасното вземане на други подходящи мерки, договорени между заинтересуваните държави, по време на следващия престой на пристанище или на друго място.

4. Държава-страна, която има сериозни основания да подозира, че е извършено или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, в което е въвлечен кораб, плаващ под нейно знаме, може да се обърне с молба за помощ към други държави-страни за предотвратяване или преследване на това престъпление. Замолените държави-страни полагат всички усилия за оказване на този вид помощ в рамките на средствата, с които разполагат.

5. Когато правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица на държава-страна ("молещата страна") забележат кораб, плаващ под знамето или носещ опознавателни знаци на първата страна ("първата страна"), насочен към териториалното море на някоя държава, а молещата държава има сериозни основания да подозира, че корабът или лице на борда е, е било или предстои да бъде въвлечено в извършването на престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater и молещата страна желае да се качи на борда:

(а) В съответствие с алинеи 1 и 2 тя ще поиска от първата държава да потвърди националността, и

(b) Ако националността бъде потвърдена, молещата страна ще поиска от първата страна (наричана по-долу "държавата на знамето") разрешение да се качи на борда и да вземе подходящи мерки спрямо този кораб, които е възможно да включват неговото спиране, качване на борда му и претърсване на кораба, неговия товар и лицата на борда, както и разпит на лицата на борда с цел да се определи дали е извършено, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater; и

(с) Държава на знамето или:

(i) разрешава на молещата страна да се качи на борда и да вземе подходящи мерки, посочени в буква "b" от тази алинея при спазване на условията, които тя може да наложи съгласно алинея 7; или

(ii) да извърши качване на борда и претърсване със свои правоохранителни или други длъжностни лица; или

(iii) да извърши качване на борда и претърсване съвместно с молещата страна при спазване на условията, които тя може да наложи съгласно алинея 7; или

(iv) да откаже разрешение за качване на борда и претърсване.

Молещата страна не се качва на борда на кораба и не взема мерките, посочени в буква "b" от тази алинея, без изричното разрешение на държавата на знамето.

(d) При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване държава-страна може да уведоми Генералния секретар, че по отношение на кораби, плаващи под нейно знаме или носещи нейните опознавателни знаци, на молещата страна се дава разрешение да се качи на борда и да претърси кораба, неговия товар и лицата на борда, както и да разпита същите с цел да издири и прегледа документацията за неговата националност и да определи дали е, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, при положение че от първата страна няма отговор след изтичането на четири часа от потвърждаване получаването на молба за потвърждаване на националност.

(e) При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване държава-страна може да уведоми Генералния секретар, че по отношение на кораби, плаващи под нейно знаме или носещи нейните опознавателни знаци, на молещата страна се дава разрешение да се качи на борда и да претърси кораба, неговия товар и лицата на борда, както и да разпита същите с цел да издири и прегледа документацията за неговата националност и да определи дали е, или предстои да бъде извършено престъпление по членове 3, 3bis, 3ter или 3quater.

Уведомленията, изпратени по реда на тази алинея, могат да бъдат оттеглени по всяко време.

6. Когато се открият доказателства за опи­саното в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater поведение в резултат от качването на борда, осъществено по реда на този член, държавата на знамето може да разреши на молещата страна да задържи кораба, товара и лицата на борда до получаването на указания от държавата на знамето относно по-нататъшните действия. Молещата страна уведомява незабавно държавата на знамето за резултатите от качването на борда, претърсването и задържането по този член. Молещата страна също уведомява незабавно държавата на знамето за откриването на доказателства за противоправно поведение, което не е предмет на уредба от тази конвенция.

7. В съответствие с останалите разпоредби на конвенцията държавата на знамето може да определи условия за издаването на разрешение по алинеи 5 или 6, включително за получаването на допълнителна информация от молещата страна, както и във връзка с отговорността за и обхвата на мерките, които ще бъдат взети. Не могат да се вземат никакви допълнителни мерки без изрично разрешение от държавата на знамето, освен необходимите за отстраняването на непосредствена опасност за живота на лицата или пък такива, които произтичат от съответните двустранни или многостранни договори.

8. По отношение на всяко качване на борда по реда на този член държавата на знамето има право да упражнява юрисдикцията си над задържан кораб, товар или други вещи и лица на борда, включително изземване, отнемане, задържане и наказателно преследване; държавата на знамето обаче може при спазване на своите конституционни и законови разпоредби да даде съгласие за упражняването на юрисдикция от друга държава, която разполага с такава по силата на член 6.

9. При осъществяване на разрешените съг­ласно този член действия употребата на сила се избягва, освен когато е необходима за осигуряване безопасността на своите длъжностни лица и лицата на борда или когато са налице препятствия за длъжностните лица да извършат разрешените действия. Употребата на сила по реда на този член не надвишава минимално необходимата и разумна сила с оглед на обстоятелствата.

10. Гаранции:

(а) Когато държава-страна предприеме мерки срещу кораб в съответствие с този член, тя:

(i) отчита необходимостта да не излага на опасност живота на море;

(ii) гарантира,че всички хора на борда са третиране по начин, който зачита основното им човешко достойнство и е в съответствие с приложимите разпоредби на международното право, включително международното право на правата на човека;

(iii) гарантира, че качване на борда и претърсване по реда на този член се осъществяват в съответствие с приложимото международно право;

(iv) надлежно отчита безопасността и сигурността на кораба и неговия товар;

(v) надлежно отчита необходимостта да не уврежда търговските или законовите интереси на държавата на знамето;

(vi) гарантира в рамките на средствата, с които разполага, че всяка мярка, взета по отношение на кораба или неговия товар, е съоб­разена с изискванията за опазване на околната среда, с оглед на обстоятелствата;

(vii) осигурява защитата по член 10, алинея 2 на лицата на борда, срещу които е възможно образуването на производство във връзка с някое от престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, независимо от местонахождението им;

(viii) осигурява уведомяването на капитана на кораба относно намерението й да се качи на борда, както и се уверява, че му се или му е била предоставена възможност да се свърже със собственика на кораба и държавата на знамето при първа възможност; и

(ix) полага разумни усилия да избегне ненужното задържане или забавяне на кораба.

(b) При положение че разрешението за качване на борда от страна на държавата на знамето само по себе си нe представлява основание тя да носи отговорност, държавите-страни отговарят за всякакви увреждания, повреди или загуба, които се дължат на техни действия и произтичат от мерките, взети по реда на този член, когато:

(i) причините за налагането на такива мерки се докажат за неоснователни при условие, че корабът не е извършил действие, което да оправдава налагането им; или

(ii) посочените мерки са незаконни или надхвърлят разумно изискуемите в рамките на наличната информация за изпълнение на разпоредбите на този член.

Държавите-страни осигуряват ефективни правни средства за защита по отношение на такива увреждания, повреди или загуба.

(с) Когато в съответствие с конвенцията държава-страна предприеме мерки срещу кораб, тя надлежно отчита необходимостта да се въздържа от намеса, която касае или е насочена спрямо:

(i) правата, задълженията и упражняването на юрисдикция от страна на крайбрежните държави в съответствие с международното морско право; или

(ii) правомощието на държавата на знамето да упражни юрисдикцията си и да контролира административните, техническите и социалните въпроси по отношение на кораба.

(d) Всяка мярка, взета по реда на този член, се изпълнява от правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица, намиращи се на военни кораби или самолети или на други кораби или самолети, ясно обозначени и разпознаваеми като такива в служба на правителството, които са надлежно оправомощени за целта, като независимо от членове 2 и 2bis се прилагат разпоредбите по този член.

(е) По смисъла на този член "правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица" означава униформени или по друг начин ясно разпознаваеми членове на правоохранителни или други държавни органи, надлежно оправомощени от своята държава. За конкретната правоохранителна цел съгласно конвенцията правоохранителните или другите оправомощени длъжностни лица представят за преглед от капитана на кораба подходящи издадени от държавата идентификационни документи при качване на борда.

11. Този член не се прилага и не ограничава качването на борда на кораб, намиращ се в териториалното море на някоя държава, осъществено от държава-страна в съответствие с международното право, включително качването на борда на основание право на посещение, оказване на помощ на лица, кораби и имущество, които са в беда или опасност, или даването на разрешение от държавата на знамето да се предприемат правоохранителни или други действия.

12. Държавите-страни се насърчават да разработят стандартни оперативни процедури за съвместни операции по реда на този член и да се допитват, когато е уместно, до други държави-страни с оглед уеднаквяването на тези стандартни оперативни процедури за провеждане на операции.

13. Държавите-страни могат да сключват договори или споразумения помежду си за облекчаване на правоохранителните операции, осъществявани в съответствие с този член.

14. Всяка държава-страна взема подходящи мерки да гарантира, че нейните правоохранителни или други оправомощени длъжностни лица и правоохранителните или другите оправомощени длъжностни лица на други държави-страни, действащи от нейно име, са упълномощени да действат по реда на този член.

15. При или след депозиране на документа си за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване всяка държава-страна посочва органа или, при необходимост, органите, които получават и предоставят отговори по молби за подпомагане, потвърждаване на националност и разрешение за вземане на подходящи мерки. Посочването, включително информация за връзка, се съобщава на Генералния секретар в срок един месец от момента, когато държавата стане страна, който уведомява всички останали държави-страни в срок един месец от посочването. Всяка държава-страна отговаря за навременното изпращане на уведомление посредством Генералния секретар относно настъпилите в посочването или информацията за връзка промени."

Член 9

Член 10, алинея 2 се заменя със следния текст:

"2. На всяко лице, задържано под стража или спрямо което са взети други мерки или се провежда производство в съответствие с тази конвенция, следва да бъде осигурено справедливо отношение, включително възможност да се ползва от всички права и гаранции в съответствие с правото на държавата, на чиято територия то се намира, и от приложимите разпоредби на международното право, включително на международното право на правата на човека."

Член 10

1. Член 11, алинеи 1, 2, 3 и 4 се заменят със следния текст:

"1. Престъпленията по членове 3, 3bis, 3ter и 3quater се считат за включени като престъпления, даващи основания за екстрадиция във всеки съществуващ договор за екстрадиция между всеки две от държавите-страни. Държавите-страни се задължават да включват тези престъпления като престъпления, даващи основания за екстрадиция във всеки бъдещ договор за екстрадиция, който предстои да бъде сключен между тях.

2. Ако държава-страна, поставяща екстрадицията в зависимост от съществуването на договор за екстрадиция, получи искане за екстрадиция от друга държава-страна, с която тя не е свързана чрез такъв договор, замолената държава-страна може по своя преценка да смята конвенцията като правно основание за екстрадиция за посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления. Екстрадицията е зависима от другите условия, предвидени в законодателството на помолената държава-страна.

3. Държавите-страни, които не поставят екстрадицията в зависимост от съществуването на договор, признават посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления като престъпления, даващи основания за екстрадиция при условия, предвидени от правото на замолената държава.

4. С цел осъществяване на екстрадиция между държавите-страни посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления при необходимост могат да се смятат извършени както на мястото на извършването, така и на мястото, което е под юрисдикцията на държавата-страна, искаща екстрадицията."

2. Следният текст се добавя към конвенцията като член 11bis:

"Член 11bis

За целите на екстрадицията или правната помощ никое от престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, не се разглежда като политическо или свързано с такова престъпление или пък като престъпление по политически мотиви. В съответствие с това не може да се направи отказ на молба за екстрадиция или правна помощ по отношение на такова престъпление единствено на основание, че тя се отнася за политическо или свързано с такова престъпление или за престъпление по политически мотиви."

3. Следният текст се добавя към конвенцията като член 11ter:

"Член 11ter

Никоя от разпоредбите на конвенцията не може да се тълкува като налагаща задължение за екстрадиране или оказване на правна помощ, ако замолената държава-страна има сериозни основания да счита, че молбата за екстрадиция за престъпления, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, или за правна помощ по отношение на такива престъпления е подадена с цел преследване или наказване на лице на основание неговата расова принадлежност, религия, националност, етнически произход, политически убеждения или пол или пък, че удовлетворяваното на молбата ще увреди положението на това лице във връзка с някоя от посочените причини."

Член 11

1. Член 12, алинея 1 от конвенцията се заменя със следния текст:

"1. Държавите-страни във възможно най-висока степен си оказват помощ по наказателни производства, образувани във връзка с престъпленията, посочени в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater, включително при събирането на доказателства на тяхно разположение, необходими за съответното производство."

2. Следният текст се добавя към конвенцията като член 12bis:

"Член 12bis

1. Лице, което е задържано или изтърпява наказание на територията на държава-страна, за чието присъствие в друга държава-страна е подадена молба с цел разпознаване, разпит като свидетел или за подпомагане събирането на доказателства по друг начин при разследването или наказателното преследване на престъпления, посочени в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, може да бъде предадено, ако се спазят следните условия:

(а) Лицето е свободно да даде информирано съгласие; и

(b) Компетентните органи на двете държави постигнат съгласие при спазване на условията, които те счетат за уместни.

2. По смисъла на този член:

(а) Държавата, на която лицето се предава, има правомощието и задължението да задържи предаденото лице, освен ако държавата, от която лицето е предадено, е поискала или разрешила друго.

(b) Държавата, на която лицето се предава, незабавно изпълнява задължението си да върне лицето на разпореждане на държавата, от която то е предадено, съгласно предварително уговореното или съгласно съответната друга договореност, постигната между компетентните органи на двете държави.

(с) Държавата, на която се предава лицето, няма да изисква от държавата, от която лицето се предава, да образува производство по екстрадиция за връщането му.

(d) Времето, през което лицето е лишено от свобода в държавата, в която е предадено, се приспада от срока на присъдата, която предаденото лице изтърпява в държавата, от която е предадено.

3. Освен ако държавата-страна, от която лицето се очаква да бъде предадено в съответствие с този член, даде съгласието си, лицето независимо от неговата националност няма да бъде преследвано, задържано или да му се налагат други ограничения на личната свобода на територията на държавата, в която се предава, по отношение на действия или присъди, които предхождат отпътуването му от територията на държавата, от която то се предава."

Член 12

Член 13 от конвенцията се заменя със следния текст:

"1. Държавите-страни си сътрудничат за предотвратяване на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления, като:

(а) вземат всички възможни мерки за предотвратяване на подготовката за извършване на престъпления на техните територии или извън тези територии;

(b) обменят информация в съответствие с националните си законодателства и съгласуват считаните за подходящи административни и други мерки за предотвратяване извършването на посочените в членове 3, 3bis, 3ter и 3quater престъпления.

2. При забавяне или прекъсване на пътуването на кораб поради извършване на посочените в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater престъпления всяка държава-страна, на чиято територия се намират корабът, пътниците или екипажът, трябва да направи всичко възможно, за да избегне неправомерното задържане или забавяне на кораба, пътниците, екипажа или товара му."

Член 13

Член 14 от конвенцията се заменя със следния текст:

"Всяка държава-страна, имаща основание да смята, че ще бъде извършено престъпление, посочено в членове 3, 3bis, 3ter или 3quater, предоставя във възможно най-кратък срок съгласно националното си законодателство всички притежавани и имащи отношения към случая сведения на държавите, които според нея би трябвало да са установили юрисдикция съгласно член 6."

Член 14

Член 15, алинея 3 от конвенцията се заменя със следния текст:

"3. Сведенията, предадени съгласно алинеи 1 и 2, се изпращат от Генералния секретар до всички държави-страни, до членовете на организацията, до другите заинтересовани държави и до специализираните международни междуправителствени организации."

Член 15

Тълкуване и приложение

1. Този протокол и конвенцията се разглеждат и тълкуват като един-единствен документ между страните по него.

2. Членове от 1 до 16 на конвенцията, изменени от този протокол, заедно с членове от 17 до 24 на този протокол и приложението към него представляват и се наричат Конвенция за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г. (2005 SUA Convention).

Член 16

Следният текст се добавя като член 16bis на конвенцията:

"Заключителни разпоредби на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г.

Заключителните разпоредби на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, 2005 г., са членове от 17 до 24 на Протокола от 2005 г. към Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване. Под държавите-страни по тази конвенция би следвало да се разбира държавите - страни по протокола."