Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 79 от 8.X

МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И СИГУРНОСТТА НА РЕПУБЛИКА КОРЕЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОНН

 

МЕМОРАНДУМ ЗА РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ТРАНСПОРТА, ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ И СЪОБЩЕНИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ПУБЛИЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ И СИГУРНОСТТА НА РЕПУБЛИКА КОРЕЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО

(Одобрен с Решение № 618 от 7 септември 2010 г. на Министерския съвет. В сила от 20 септември 2010 г.)

Издаден от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Обн. ДВ. бр.79 от 8 Октомври 2010г.

Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България и Министерството на публичната администрация и сигурността на Република Корея (наричани оттук нататък "страни"),

Като отчитат, че високоразвитите информационни технологии и услуги представляват важен фактор за социално-икономическото развитие и за благосъстоянието на населението на двете държави,

Водени от желанието да насърчават взаимноизгодното сътрудничество в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в духа на приятелските отношения между двете страни,

Като вземат предвид Рамковото споразумение между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Корея, от друга страна, подписано на 10 май 2010 г. в Брюксел,

Се договориха за следното:


Член 1

В съответствие със законите и правилата в двете страни страните ще осъществяват сътрудничество в следните области:

1.1. предоставяне на съдействие за създаването на политики в областта на информационното общество;

1.2. консултации по политиката и предоставяне на техническо съдействие за изграждането на електронно правителство;

1.3. взаимен обмен на служители и съвместни проучвания в областта на ИКТ;

1.4. предоставяне на съдействие за предприемането на контрамерки за смекчаване на отрицателните въздействия от ИКТ;

1.5. предоставяне на съдействие за сътрудничество в бизнес дейности, свързани с ИКТ;

1.6. други области от взаимен интерес, свързани с информационното общество, по взаимно решение на двете страни.


Член 2

Сътрудничеството в областите, залегнали в чл. 1, може да включва следните дейности, като не се ограничава единствено до тях:

2.1. съдействие за създаването на политики в областта на информационното общество:

а) предоставяне на консултантски услуги за формулирането и усъвършенстването на стратегиите и политиките в областта на информационното общество;

б) споделяне на техники за анализ на разходоориентирани резултати;

в) обмен на информация за нови технологии и приложения за информационното общество;

г) предоставяне на съдействие за разработване на политики за ИКТ от местните органи на управление;

2.2. консултации по политика и техническо съдействие за изграждането на електронно правителство;

а) обмяна на ноу-хау за приложни и регулаторни политики за изграждане на електронното правителство;

б) обмяна на информация относно необходимите системи и услуги за изграждане на електронно правителство;

в) обмяна на знания относно тенденциите в електронното управление;

2.3. взаимен обмен на служители и съвместни проучвания в областта на ИКТ:

а) осъществяване на разнообразен обмен на служители и технически обмен за засилване капацитета на човешките ресурси в областта на ИКТ (включително, но без да се ограничава единствено до доброволчески програми в ИКТ, работни семинари и конференции);

б) предоставяне на съдействие за осъществяването на съвместни проучвания по въпроси на сътрудничеството в области от взаимен интерес;

в) насърчаване на отношения на сътрудничество между специализирани организации в сферата на ИКТ в двете страни;

2.4. контрамерки за смекчаване на отрицателните въздействия от ИКТ:

а) предоставяне на съдействие за създаването на политика и технология за информационна сигурност за решаването на такива въпроси, като хакерски атаки, неприкосновеност, политика по информационна сигурност и ключова публична инфраструктура;

б) съдействие за развитието на здравословна национална информационна култура, включително и подкрепа на групи/райони в по-неизгодно положение, както и усилия за намаляване на националното и международното цифрово разделение;

2.5. подкрепа за създаването на бизнес рамка, базирана на ИКТ:

а) предоставяне на съдействие за ефективни информатизирани системи за управление, базирани на архитектурата на предприятието;

б) улесняване на създаването и подкрепа за използването на рамка от ИКТ стандарти;

в) съвместни консултации и предоставяне на съдействие за обмен на публична информация;

2.6. дейности, насочени към улесняване на сътрудничеството между стопански субекти, свързани с развитието на ИКТ системи.


Член 3

3.1. Дейностите по чл. 2 се реализират и обсъждат в рамките на съществуващия българо-корейски Комитет за ИКТ сътрудничество.

а) комитетът е съставен от представители на ниво заместник-министър или друго, определено от страните;

б) комитетът провежда срещи по график, договорен писмено съвместно от страните;

в) съставът и основните теми от дневния ред на комитета се определят съвместно от страните преди всяка среща на комитета.

3.2. Съгласно този меморандум за разбирателство и съобразно своите компетенции страните обединяват усилия за осъществяването на надзор и предоставянето на политически насоки относно изпълнението на съвместни инициативи в сферата на информационното общество между български и корейски организации с идеална цел и/или трети страни.

3.3. По отношение на прилагането на този меморандум за разбирателство:

а) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България (МТИТС) е подпомагано от Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи";

б) Министерството на публичната администрация и сигурността на Република Корея (МПАС) е подпомагано от Националната агенция за информационно общество.

3.4. Като една от първите съвместни инициативи страните се договарят да подпомогнат създаването на българо-корейски Център за сътрудничество в областта на информационните технологии (ЦСИТ), чиято дейност и ръководство се осъществяват съгласно чл. 3.2.

a) Агенциите, отговорни за създаването и дейността на ЦСИТ, са Софийският университет от българска страна и Националната агенция за информационно общество (НАИО) от корейска страна.

б) Софийският университет и НАИО обсъждат и формулират подробен план за създаването и дейността на центъра.


Член 4

4.1. Всяка страна поема ангажимент за своите разходи, произтичащи от дейностите по сътрудничеството, реализирани по този меморандум за разбирателство, включително разходите за пътни и квартирни пари.


Член 5

5.1. Всички дейности по сътрудничеството по този меморандум за разбирателство се осъществяват в зависимост от наличието на съответните финансови и човешки ресурси на страните.


Член 6

6.1. Всяка информация, получена в резултат от дейностите на сътрудничеството по този меморандум за разбирателство, може да бъде използвана единствено от двете страни. Тази информация може да бъде предоставяна на трети страни само с писменото съгласие на страните.


Член 7

7.1. Този меморандум за разбирателство влиза в сила от датата на подписване и остава в сила за период от 5 години, като се подновява автоматично за последователни срокове от по 1 година, освен ако някоя от страните го денонсира в писмена форма по дипломатически път най-малко 6 месеца преди изтичането на всеки срок.

2.2. Този меморандум за разбирателство може да се изменя само след предварителното писмено съгласие на двете страни.

7.3. Прекратяването на този меморандум за разбирателство не засяга изпълнението на осъществяваните към момента на прекратяване проекти или програми, освен ако не е решено друго с писменото съгласие на страните.

7.4. Страните потвърждават, че решават всеки възникнал спор помежду им, който произтича от този меморандум за разбирателство или е свързан с него, добронамерено чрез взаимни преговори и договаряне, както и че нито един спор няма да бъде отнасян за разрешаване към национален или международен съд или трета страна. Ако преговорите не протекат успешно, страните разрешават спора по друг начин, който се договаря писмено между страните.

Подписано в два екземпляра на 20 септември 2010 г. в София, Република България, на английски език.


Промени настройката на бисквитките