Държавен вестник, брой 65 от 20.VIII

§ 1. В заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Параграф единствен става § 1.

2. Създават се § 2, 3 и 4:

"§ 2. Указания по прилагането на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.

§ 3. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните центрове по здравеопазване и органите на управление на лечебните заведения.

§ 4. За нарушение или неизпълнение на задълженията по тази наредба виновните лица се наказват по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравето."

§ 2. В приложението към член единствен се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 1 се изменя така:

"1. Въведение

Обект на стандарта е медицинската специалност "Лицево-челюстна хирургия" (ЛЧХ).

Стандартът е изработен съобразно съществуващото законодателство в Република България, като за основа са ползвани утвърдените вече стандарти по специалността "Хирургия".

Хирургичното лечение по тази специалност се провежда в лечебни заведения за извънболнична помощ и основно в хирургично отделение или клиника в болница за активно лечение с обособена операционна зона. Обемът на извършваната хирургична дейност в тях се определя от:

а) общопрофилен или профилиран (тясно специализиран) характер на хирургичното отделение/клиника/болница;

б) брой, специализация, компетентност на лекарите/лекарите по дентална медицина - хирурзи, работещи на щат в звеното/болницата;

в) възможности на болницата за пред-, интра- и следоперативни диагностични изследвания;

г) оборудване на хирургичното отделение/клиника/болница и на операционните зали;

д) възможности за интердисциплинарни консултации, вкл. профилирани (тясно специализирани) хирургически консултации и формиране на смесени хирургични екипи.

Тези фактори определят обема и сложността на оказваната хирургическа помощ на следните нива в лечебната мрежа:

а) лечебни заведения за извънболнична помощ;

б) болница за активно лечение;

в) специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия (с ранг на университетска болница).

Медицинският стандарт по лицево-челюстна хирургия има за цел да формулира общовалидни норми, важащи за хирурзите, работещи независимо от обема на извършваната от тях оперативна дейност в посочените лечебни заведения за извънболнична и болнична дентална/медицинска помощ.

От изпълнението на основната цел произтичат следните задачи:

а) определяне периметъра на специалността;

б) определяне реда и начина на придобиване на специалността;

в) определяне местата за практикуване на специалността;

г) определяне на организацията на работа в посочените лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ;

д) определяне нивата на компетентност в рамките на специалността;

е) определяне правата на пациента, подлежащ на хирургическо лечение, както и на медицинския и немедицинския персонал.

Нормите в медицинския стандарт са два вида:

а) норми със задължителен характер - по отношение на медицински дейности и структури на национално и регионално ниво. Те формират адекватни по обем дейности, осигуряващи безопасността на пациента (диагностични методи, терапевтични методи, организационни структури, изисквания за оборудване, консумативи, лекарства и др.);

б) норми с препоръчителен характер - те дефинират определения, чието спазване осигурява по-високо качество на медицинската дейност; отразяват научнообусловена етапност във въвеждането на нови методи и оборудване, в квалификацията на кадрите, в зависимост от професионалната подготовка на персонала и финансовите възможности; препоръчителните норми се въвеждат след изпълнението на задължителните.

Лицево-челюстната хирургия е медицинска специалност, занимаваща се с диагнозата и лечението на група заболявания, при които използването на операция е задължително или потенциално възможно.

Лицево-челюстната хирургия обхваща познанията, техническите умения и преценки, необходими за адекватна диагностика и лечение на хирургичните болести в лицево-челюстната и шийната област. Научната база включва, но без да се ограничава само до тях, болестите на лицето, лицевите и челюстните кости и шията. Лицево-челюстната хирургия изисква задълбочени познания по анатомия, физиология, образна диагностика, органна функционална диагностика, инвазивни изследвания, предоперативно оценяване, постоперативно хранене и грижи, интензивни грижи, травматология, онкология, неврохирургия и др."

2. В т. 2, изречение второ думите "основна стоматологична и" се заличават.

3. Създава се т. 2а:

"2а. Ниво на компетентност:

Хирургичното лечение и диагностиката по тази специалност се извършват в лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ.

В рамките на специалността "Лицево-челюстна хирургия" не се извършва дейност като първо и второ ниво на компетентност.

Лицево-челюстна хирургия се извършва като трето ниво на компетентност в лечебни заведения за болнична помощ.

Изисквания за осъществяване на дейности от III ниво на компетентност по специалността "Лицево-челюстна хирургия" в самостоятелна структура - клиника или отделение на болница за активно лечение:

а) в структурата се извършват всички видове оперативни интервенции в областта на лицево-челюстната хирургия, включително с голям и много голям обем и сложност;

б) в структурата работят най-малко двама лекари със специалност лицево-челюстна хирургия;

в) извършват се най-малко 500 операции годишно, от които поне 50 % с голям и много голям обем и сложност;

г) болницата, в която е разположена структурата, трябва да разполага с клинична лаборатория ниво III и микробиологична лаборатория на територията на населеното място; необходимо е болницата да има възможности за изследване на пациентите чрез компютърно-аксиална томография (КАТ) или за ползване на магнитнорезонансна томография (МРТ), намиращи се на територията на съответното населено място.

Болничната структура, в която се извършват дейности от III ниво на компетентност по специалността "Лицево-челюстна хирургия", трябва да разполага със следната апаратура:

- операционни маси - 2 бр.;

- операционни лампи - 2 бр."

4. Точки 13 и 15 се отменят.

§ 3. Навсякъде в приложението към член единствен думите "стоматолог", "стоматолози", "стоматологична" и "стоматологичен" се заменят съответно с "лекар по дентална медицина", "лекари по дентална медицина", "дентална" и "дентален".