Държавен вестник, брой 55 от 20.VII

Цел на споразумението и връзка с други договорености

Член 1

(1) Целта на това споразумение е укрепване на сътрудничеството между страните при предотвратяване на заплахите за обществения ред и сигурността и в борбата с престъпността.

(2) Разпоредбите на това споразумение не засягат задължението за информиране на компетентния орган по реда за осъществяване на международното полицейско сътрудничество.

Дефиниции

Член 2

За целите на това споразумение:

(1) "Органи" са:

За българската страна:

- Главна дирекция "Криминална полиция", Главна дирекция "Охранителна полиция", Главна дирекция "Гранична полиция", Главна дирекция "Досъдебно производство", Специализирана дирекция "Оперативни технически операции" на Министерството на вътрешните работи и териториалните структури на Министерството на вътрешните работи;

- Агенция "Митници" към министъра на финансите.

За румънската страна:

- Румънската полиция и Румънската гранична полиция към Министерството на администрацията и вътрешните работи;

- Националните митнически власти към Министерството на обществените финанси.

(2) Централни органи за международно полицейско сътрудничество, наричани по-нататък "централни органи", са:

За българската страна:

- Дирекция "Международно оперативно полицейско сътрудничество" на Министерството на вътрешните работи.

За румънската страна:

- Центъра за международно полицейско сътрудничество към Министерството на администрацията и вътрешните работи.

(3) "Гранични зони" са:

В Република България:

- територията с дълбочина 30 км от линията на държавната граница навътре в територията на държавата.

В Румъния:

- територията с дълбочина 30 км от линията на държавната граница навътре в територията на държавата.

За гранични зони се считат и:

- влакове, които се движат по железопътна линия между държавната граница и първата железопътна гара според железопътното разписание;

- кораби от гражданското корабоплаване, които се движат между държавната граница и първото място на акостиране.

Общи мерки за сътрудничество

Член 3

В рамките на своите компетенции органите на страните могат да предприемат всички необходими мерки за укрепване на сътрудничеството, както следва:

(1) Усъвършенстване на информационния обмен и развиване на комуникационните средства чрез:

1. обмен на информация по конкретни случаи;

2. обмен на информация с цел противодействие на заплахите за обществения ред и сигурността с оглед своевременното предприемане на необходимите действия;

3. обмен на информация относно събития, които по преценка на предоставящия информацията орган биха могли да окажат въздействие на територията на държавата на другата страна;

4. създаване и използване на радиовръзка, до въвеждането в експлоатация на оборудване за единна радиосистема по европейски стандарти и честоти, чрез размяна на радиоустройства с цел подобряване на начините за комуникация, особено на радиотрафика по границите; техническите решения в областта на комуникациите, необходими за подобряване и улесняване на трансграничното сътрудничество, се уговарят допълнително от компетентните органи.

(2) Провеждане на дейности и разследване на престъпления и борба със заплахите за обществения ред и сигурността чрез:

1. съвместно планиране на дейностите на служителите в граничните зони;

2. при необходимост създаване на общи центрове за ръководене изпълнението на действията;

3. при необходимост създаване на съвместни екипи за разследване съгласно разпоредбите на Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз, приета на 29 май 2000 г. в Брюксел;

4. планиране и осъществяване на съвместни програми за предотвратяване и противодействие на престъпността;

5. редовно и при необходимост организиране на срещи с цел проверка качеството на сътрудничеството, обсъждане на нови стратегии за провеждане на съвместни дейности, планове за преследване и патрулиране, обмен на статистически данни и координиране на работни програми;

6. осъществяване на съвместни обучения в съответните институции;

7. отправяне на покана към представители на органите на другата страна за участие като наблюдатели в дейности от особена важност;

8. постоянен/ежедневен обмен на информационни бюлетини, статистики, анализи на престъпността между териториалните структури на компетентните органи на страните.

Сътрудничество в областта на обучението и квалификацията

Член 4

Страните си сътрудничат в областта на обучението и квалификацията на служителите на органите, по-специално чрез: определяне на лица за контакт, провеждане на консултации, планиране и провеждане на съвместни срещи, с оглед определяне на общи действия по обучението и квалификацията на служителите във връзка с прилагането на това споразумение.

Действия на служителите на органите на страните, извършвани под ръководството на органите на страната, на чиято територия се извършват

Член 5

(1) В случай на спешна необходимост служителите на компетентните органи могат по изключение да бъдат поставени под ръководството на компетентните органи на другата страна с цел предотвратяване на заплахите за обществения ред и сигурността, както и за борба с престъпността с оглед осигуряване изпълнението на правомощията им, включително тези, свързани с упражняване на държавна власт.

(2) Спешна необходимост по ал. 1 е налице тогава, когато мерките, които предстои да бъдат предприети, биха били неуспешни, сериозно застрашени или значително възпрепятствани при липсата на съвместни действия.

(3) Служителите по ал. 1 имат право да действат като представители на държавна власт само под ръководството и в присъствието на компетентните служители на органите на страната, на чиято държавна територия действат. В такъв случай те са длъжни да спазват националното законодателство на държавата, на чиято територия действат. Отговорността за съответните действия се поема от страната, на чиято държавна територия се извършват.

Сътрудничество при поискване

Член 6

(1) Органите на страните си предоставят помощ при поискване в рамките на своите компетенции чрез изпращане на молба по стандартизиран образец, предвидена в Рамково решение 2006/960/ПВР на Съвета.

(2) Органите на страните си предоставят помощ за целите на предотвратяването и разкриването на престъпления, доколкото националното им законодателство не предвижда молбата да е отправена до органи на съдебната власт, както и молбата или нейното изпълнение не включва прилагането на принудителни мерки от страна на замолената страна, по-специално при:

1. идентифициране на собственици и водачи на моторни превозни средства, плавателните съдове и въздухоплавателни средства;

2. установяване на постоянен и настоящ адрес на лица;

3. проверка на разрешения за пребиваване;

4. проверка на документи за преминаване на границата, документи за самоличност, свидетелства за управление на моторно превозно средство, регистрационни свидетелства, транспортни документи и актове за гражданско състояние;

5. установяване на идентичността на телефонни абонати и абонати на други телекомуникационни услуги, ако са обществено достъпни;

6. установяване на самоличността на лица;

7. проверка на произхода на стоки, например оръжия, моторни превозни средства и плавателни съдове, включително и запитвания за проследяване на каналите за продажба;

8. предоставяне на информация от полицейските бази данни, както и информация от официални бази данни, които са обществено достъпни;

9. предоставяне на информация относно наркотични вещества, оръжия и взривни вещества, както и информация относно подправка на парични знаци и други ценни книжа;

10. предоставяне на информация относно практическото изпълнение на мерките, свързани с трансгранично наблюдение, трансгранично преследване и контролирани доставки;

11. сравняване на следи от извършено престъпление;

12. координиране и вземане на решение относно първите мерки за преследване;

13. предоставяне на информация относно нелегална миграция и трафик на хора.

(3) Ако замоленият орган не е компетентен да разгледа молбата, той я препраща на компетентния орган. Същото важи и когато компетентният орган е орган на съдебната власт. Замоленият орган информира молещия орган за препращането на молбата, а компетентният да разгледа молбата орган предоставя отговора директно на молещия орган.

(4) Молбите на органите по реда на ал. 1 и 2 се изпращат чрез централните органи на страните. Без да се засяга разпоредбата на ал. 1, молби, различни от тези по ал. 2, могат да бъдат изпращани и изпълнявани директно от компетентните органи, ако:

1. трансграничният информационен обмен касае нарушения, извършени или разследвани в граничните зони, или

2. е наложително директно сътрудничество в случаи, когато обстоятелствата, при които е извършено деянието, или връзките между лицата, имащи отношения към разследваното деяние, налагат това и съответните централни органи на страните са се съгласили за това.

Трансгранично наблюдение

Член 7

(1) Служителите на органите на едната страна, които в хода на разследване наблюдават в своята страна предполагаем участник в престъпление, за което може да се поиска екстрадиция, или лице, за което съществуват сериозни основания да се приеме, че ще допринесе за установяване на самоличността или местонахождението на такъв участник, получават разрешение да продължат наблюдението си на територията на държавата на другата страна, когато последната е допуснала трансгранично наблюдение в отговор на молба за правна помощ, изпратена предварително.

(2) Молбата за правна помощ се подава по стандартизиран образец, договорена от компетентните органи и подадена от централните органи.

(3) Молбата за правна помощ се подава до Върховната касационна прокуратура на Република България и Прокуратурата при Висшия касационен съд в Румъния. Молбата включва цялата релевантна информация по случая. Съгласието, дадено от компетентните органи на страните, може да е придружено от условия.

(4) При поискване наблюдението може да се повери на служителите на органите на страната, на чиято държавна територия се извършва наблюдението.

(5) По време на осъществяване на трансгранично наблюдение служителите на едната страна могат да осъществяват наблюдението на територията на държавата на другата страна, като общата държавна граница на страните може да бъде пресечена извън граничните пунктове, както и извън работното им време.

(6) В случай на неотложно трансгранично наблюдение на лице, за което се предполага, че е извършило някое от престъпленията, посочени в ал. 8, се спазват следните условия:

1. Върховната касационна прокуратура на Република България и Прокуратурата при Висшия касационен съд в Румъния, както и компетентните органи на замолената страна, посочени в списъка по чл. 23, ал. 2 от това споразумение, трябва незабавно по време на наблюдението да бъдат уведомени за пресичането на границата;

2. незабавно се подава молба за правна помощ по реда на ал. 3, придружена с мотиви, които обосновават пресичането на границата без предварително разрешение.

Наблюдението се прекратява незабавно, ако страната, на чиято държавна територия се провежда то, поиска това след уведомлението по т. 1 или молбата по т. 2, или ако не е получено разрешение в срок от пет часа след пресичане на границата.

(7) Наблюдението по ал. 1 и 6 се осъществява само при следните общи условия:

1. служителите, които извършват наблюдението, трябва да спазват разпоредбите на този член и законодателството на страната, на чиято държавна територия действат; те трябва да изпълняват указанията на компетентните органи на страната, на чиято територия се извършва наблюдението;

2. с изключение на случаите по ал. 6 в хода на наблюдението служителите носят документ, който удостоверява, че е дадено разрешение;

3. служителите, които извършват наблюдението, по всяко време трябва да бъдат в състояние да представят доказателство, че действат в служебно качество; органите на страните взаимно си предоставят информация относно вида на съответните документи;

4. служителите, които извършват наблюдението, могат да носят служебното си оръжие в хода на наблюдението, освен ако замоленият орган по ал. 3 изрично е решил друго; използването на оръжието е разрешено само при законна самоотбрана;

5. забранено е влизането в частни жилища и в места, до които няма обществен достъп;

6. ако за осъществяване на трансграничното наблюдение са нужни технически средства, те могат да бъдат използвани само ако е допустимо от националното законодателство на замолената страна; техническите средства, които ще се използват, трябва да бъдат посочени в молбата, изпратена по реда на ал. 3;

7. служителите, които извършват наблюдението, нямат право да задържат и разпитват наблюдаваното лице;

8. всички действия трябва да бъдат докладвани на органите на страната, на чиято държавна територия е извършено наблюдението; от служителите, които извършват наблюдението, може да бъде поискано да се явят лично, за да изяснят обстоятелствата във връзка с извършваното наблюдение;

9. когато бъдат замолени от органите на страната, на чиято държавна територия е било извършено наблюдението, органите на страната, изпратила наблюдаващите служители, съдействат на разследването, резултат от наблюдението, в което са участвали, включително и на съдебното производство.

(8) Наблюдението по ал. 6 може да се осъществява само във връзка с някое от престъпленията, посочени в чл. 40, ал. 7 от Шенгенската конвенция; участие в престъпни организации по смисъла на Съвместно действие от 21 декември 1998 г., прието от Съвета на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, относно инкриминирането на участието в престъпна организация в държавите - членки на Европейския съюз (98/733/ПВР); терористични престъпления, предвидени в Рамковото решение на Съвета 2002/475/ПВР от 13 юни 2002 г. относно борбата срещу тероризма.

Трансгранично преследване

Член 8

(1) Служителите на органите на една от страните, които в своята държава преследват лице, което е заловено на местопрестъплението и е извършило или участвало в извършването на престъпление, за което се предвижда издаване на Европейска заповед за арест, имат право да продължат без предварително разрешение и без ограничения във времето преследването на територията на държавата на другата страна, когато поради спешни обстоятелства не е възможно компетентните органи на другата страна да бъдат предварително уведомени за влизането на нейната държавна територия по един от начините, посочени в ал. 2, или когато тези компетентни органи не са успели да се явят своевременно на място, за да продължат преследването. Същата процедура се прилага и в случаите, когато преследваното лице е избягало от място за задържане или по време на излежаване на наказание лишаване от свобода.

(2) Уведомлението по ал. 1 се извършва по сигурен път, по един от следните начини:

1. телефонни, радио-, телексни и други преки комуникационни линии в граничните райони;

2. чрез служители за свръзка, които са оборудвани със съответната радиокомуникационна техника;

3. чрез общи връзки на полицейските и митническите служби, които действат в същите райони;

4. чрез стандартизирани съвместими комуникационни системи.

(3) Служителите, които извършват преследването, се свързват с компетентните органи на страната, на чиято държавна територия се извършва преследването, най-късно в момента на преминаване на границата. Преследването се прекратява, когато страната, на чиято държавна територия то се извършва, поиска това.

(4) По молба на служителите, които извършват преследването, местните компетентни органи задържат преследваното лице, включително и с цел установяване на самоличността му, съгласно националното законодателство на страната, на чиято държавна територия се извършва преследването.

(5) В случаите, когато не е отправено искане за прекратяване на преследването и местните компетентни органи не успеят да се намесят своевременно, служителите, които извършват преследването, могат да задържат преследваното лице до установяване на неговата самоличност или задържането му от органите на страната, на чиято държавна територия се извършва преследването.

(6) В случай на задържане на лице от компетентните органи в резултат на действия по ал. 5 независимо от неговото гражданство лицето може да бъде задържано за разпит, като се прилагат съответните разпоредби на националното законодателство. Когато лицето не е гражданин на държавата на страната, на чиято държавна територия е задържано, то се освобождава най-късно шест часа след задържането, като не се броят часовете между полунощ и девет часа сутринта, освен в случаите, когато местните компетентни органи са получили предварително искане за временно задържане с цел екстрадиция независимо от нейната форма.

(7) Трансграничното преследване се извършва само при следните общи условия:

1. служителите, които извършват преследването, трябва да спазват разпоредбите на този член и законодателството на страната, на чиято държавна територия действат; те трябва да изпълняват указанията на компетентните органи на страната, на чиято държавна територия се извършва преследването;

2. преследването се извършва единствено по сухопътните граници;

3. забранено е влизането в частни жилища и в места, до които няма обществен достъп;

4. служителите, които извършват преследването, трябва да бъдат лесно разпознаваеми по тяхната униформа или чрез отличителна лента, или чрез специално оборудване на колите; забранено е използването на цивилно облекло едновременно с използването на необозначени превозни средства; служителите, които извършват преследването, трябва във всеки един момент да са в състояние да докажат, че действат в служебно качество;

5. служителите, които извършват преследването, могат да носят служебно оръжие; използването на оръжието е разрешено само при законна самоотбрана;

6. преследваното лице, което е задържано в съответствие с ал. 5, за целите на явяването му пред компетентните органи може единствено да бъде обискирано; белезници могат да се използват при прехвърляне на задържаното лице; личните вещи на лицето могат да бъдат иззети;

7. служителите, които извършват преследването, са длъжни да се явят лично пред компетентните органи на страната, на чиято държавна територия е извършено преследването, и да докладват за фактите и обстоятелствата по случая; по молба на тези органи служители, извършили преследването, са длъжни да останат на разположение до пълното изясняване на обстоятелствата; това условие се прилага дори и когато преследването не е довело до задържане на преследваното лице;

8. когато бъдат замолени от органите на страната, на чиято държавна територия е било извършено преследването, органите на страната, чиито служители са извършили преследването, оказват съдействие на разследването, резултат от преследването, в което са участвали, включително и на съдебното производство.

Съвместни операции за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурността

Член 9

(1) С цел засилване на сътрудничеството за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурността органите на страните могат да сформират съвместни патрули, съвместни групи за контрол, оценка и наблюдение, както и да извършват други съвместни операции.

(2) Посочените в ал. 1 съвместни операции се извършват при спазване на законодателството на страната, на чиято държавна територия се извършват.

(3) Условията за извършване на съвместните операции по ал. 1 се договарят между органите на страните.

Информационен обмен за предотвратяване на заплахи за обществения ред и сигурността

Член 10

Компетентните органи на страните могат взаимно и без молба да обменят информация, включително лични данни, в съответствие със своите национални законодателства, ако обстоятелствата дават основание да се счита, че те могат да послужат за предотвратяване на определени заплахи за обществения ред и сигурност.

Мерки в случай на непосредствена опасност

Член 11

(1) В спешни случаи служителите на органите на едната страна могат без предварителното съгласие на другата страна да пресекат общата граница с цел предприемане в граничната зона на другата страна на временни мерки, необходими за предотвратяване на непосредствена опасност за живота или здравето на дадено лице. Мерките се осъществяват в съответствие с националното законодателство на страната, на чиято държавна територия се предприемат.

(2) Спешен случай по ал. 1 е налице, когато при изчакване на служителите на органите на страната, на чиято държавна територия е възникнала опасността, ще настъпят съответните неблагоприятни последици.

(3) Служители, пресичащи границата, незабавно уведомят компетентните органи на другата страна. Компетентните органи на страната, на чиято държавна територия е възникнала опасността, потвърждават получаването на уведомлението и предприемат незабавно необходимите мерки за предотвратяването й, като поемат ръководството на операцията. Служителите, пресичащи границата, могат да предприемат действия на територията на държавата на другата страна само докато компетентните органи на страната, на чиято държавна територия е възникнала опасността, предприемат необходимите мерки. Пресичащите границата служители изпълняват указанията на компетентните органи на страната, на чиято държавна територия е възникнала опасността.

(4) Страната, на чиято държавна територия се предприемат мерките по ал. 1, носи отговорност за мерките, предприети от служителите, пресичащи границата.

Оказване на помощ при големи събития, бедствия и сериозни произшествия

Член 12

Органите на страните взаимно се подпомагат в съответствие с националното им законодателство при масови мероприятия и други големи събития, бедствия и сериозни произшествия, като:

1. взаимно и своевременно се информират за събития, които биха могли да окажат въздействие на територията на държавата на другата страна;

2. предприемат и координират необходимите мерки на своята територия при събития, които биха могли да окажат въздействие на територията на държавата на другата страна;

3. доколкото е възможно, изпращат експерти, консултанти и доставят оборудване по искане на страната, на чиято държавна територия е възникнало събитието.

Създаване на контролни пунктове при спешни случаи

Член 13

(1) Контролни пунктове на територията на държавата на другата страна могат да бъдат създавани временно при спешни случаи, ако са изпълнени следните условия:

1. няма на разположение място на територията на държавата на другата страна;

2. целта не е граничен контрол;

3. основава се на обща полицейска информация и опит по отношение на възможните заплахи за обществената сигурност с цел борба с трансграничната престъпност;

4. получено е разрешение от компетентните органи на другата страна.

(2) Контролните пунктове при спешни случаи трябва да бъдат разположени възможно най-близо до границата, но на не повече от 5 км от общата гранична линия, извън населените места.

(3) Разрешението по ал. 1 може да бъде придружено от условия. Мярката се преустановява при поискване от органа на страната, на чиято държавна територия се изпълнява.

(4) Контролът се осъществява изключително в съответствие с националното законодателство на страната, заявила контрола, съгласно чл. 21 на Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Шенгенски граничен кодекс). Служителите на органите на двете страни присъстват в контролните пунктове при спешни случаи.

Сътрудничество в съвместни контактни центрове

Член 14

(1) С цел улесняване обмена на информация органите на страните могат да използват съвместните контактни центрове.

(2) В съвместните контактни центрове служителите на органите на страните си сътрудничат в рамките на своята компетентност с цел обмен на информация, анализ и изпращане на допълнителни данни по въпроси, касаещи областите на компетенции на властите в граничните зони, както и оказване на съдействие за координиране на сътрудничеството по това споразумение.

(3) Сътрудничеството включва и подготовка и извършване на съвместни дейности с цел обратно връщане на граждани на трети страни въз основа на сключени между страните споразумения в тази област.

(4) Служителите на съвместните контактни центрове не участват пряко в провеждането на оперативни мероприятия. Служителите, работещи в съвместните контактни центрове, са под административното и професионалното ръководство на националните си органи.

(5) Служителите на съвместните контактни центрове могат също така да извършват и друга неоперативна дейност, по-специално, като осъществяват връзки с обществеността и подпомагат провеждането на обучение и квалификация на служителите на органите на страните.

(6) Подробностите относно мястото и условията за установяване на сътрудничество чрез съвместни контактни центрове, начинът на сътрудничество и единното разпределение на разходите ще се регламентират от отделни споразумения, сключени между страните.

(7) Органите на едната страна могат да участват в съвместни контактни центрове, поддържани от другата страна, съвместно с друга съседна на двете страни държава, ако другата страна и съседната държава се съгласят за това. Подробностите за сътрудничеството и преразпределението на разходите се регламентират между заинтересованите страни.

Защита на личните данни

Член 15

Взаимното предоставяне на лични данни между компетентните органи на страните се извършва при спазване на националното законодателство, определените от изпращащия компетентен орган условия и следните принципи, които намират приложение както при автоматизирана, така и при неавтоматизирана обработка на данни:

1. предоставените данни не трябва да се използват без одобрение на изпращащия орган за други цели освен за целите, за които са предоставени;

2. предоставените данни се унищожават/коригират, ако:

- се установи неверността на данните, или

- изпращащият компетентен орган уведоми, че данните са събрани или предоставени в противоречие на закона, или

- данните не са необходими повече за изпълнение на целта, за която са били предоставени, освен ако е налице изрично разрешение предоставените данни да се използват и за други цели;

3. по молба на изпращащия компетентен орган получаващият данните компетентен орган може да предоставя информация за тяхното използване;

4. изпращащият компетентен орган гарантира верността и необходимостта на изпратените данни; ако се установи, че са предоставени неверни данни или данни, които не е трябвало да бъдат предоставяни, или правомерно предоставени данни съгласно националното законодателство на изпращащия или получаващия компетентен орган, трябва да се унищожат на по-късен етап, изпращащият или получаващият компетентен орган трябва незабавно да бъде информиран, за да ги унищожи или съответно да ги коригира съгласно т. 2;

5. получаващият компетентен орган е длъжен ефикасно да защити получените данни от нерегламентиран достъп, промени или разпространение;

6. в случай на нерегламентиран достъп или разпространение на предоставените данни получаващият компетентен орган уведомява незабавно изпращащия компетентен орган за обстоятелствата, при които е настъпил нерегламентираният достъп или разпространение, както и за предприетите мерки за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще;

7. изпращащият и получаващият компетентен орган регистрират предаването, получаването, коригирането или унищожаването на данните;

8. при предоставянето на данните изпращащият компетентен орган определя срока за унищожаване на предоставените данни в съответствие с националното си законодателство;

9. лицето, за което трябва да бъдат или вече са били предоставени данни, може да получи въз основа на писмена молба информация за предоставените данни и за целта, за която ще бъдат използвани, съгласно националното законодателство на държавите на страните; ако засегнатото лице подаде молба за достъп, коригиране или унищожаване на тези данни, получаващият орган взема своето решение в съответствие със становището на изпращащия компетентен орган;

10. компетентният орган, получил молба за предоставяне на информация от гражданин на държавата на другата страна, е длъжен незабавно да информира за това компетентния орган на другата страна, преди да предостави такава информация;

11. данни могат да бъдат предоставени също и на трета страна само с писменото съгласие на изпращащия компетентен орган;

12. предоставянето на данни може да бъде отказано само ако това ще застраши националната сигурност или обществения ред;

13. страните предприемат всички необходими мерки в съответствие с националното си законодателство за недопускане причиняването на вреди на трети лица във връзка с изпращането, получаването и използването на данни, както и за отстраняване на причините, довели до евентуални неблагоприятни последици от тази дейност.

Обмен на класифицирана информация

Член 16

Класифицирана информация се обменя при спазване на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Румъния за взаимна защита на класифицираната информация, подписано в Букурещ на 13 април 2006 г.

Правен статут на служителите

Член 17

(1) Служителите на органите на едната страна, действащи на територията на държавата на другата страна в резултат на сътрудничеството по силата на това споразумение, нямат правомощия, свързани с упражняване на държавна власт, освен тези, предвидени в това споразумение. По време на изпълнението на задачите си те трябва да спазват националното законодателство на страната, на чиято държавна територия действат.

(2) Служителите на органите на едната страна, действащи на територията на държавата на другата страна в резултат на сътрудничество по силата на това споразумение, могат да носят служебна униформа, както и служебно оръжие и помощни средства. Служебното оръжие и помощните средства могат да се използват само в случаи на самоотбрана, освен ако служителите на органите на страната, на чиято държавна територия се извършва действието, или ръководителят на операцията не разпоредят изрично използването им при спазване на националното си законодателство. Органите на страните взаимно си предоставят информация относно вида и номера на служебното оръжие и помощните средства.

(3) При използването на моторни превозни средства от служителите на органите на едната страна по време на изпълнение на задачите им на територията на държавата на другата страна се прилага законодателството за движение по пътищата на страната, на чиято държавна територия се провежда операцията. Същото важи и по отношение на привилегиите при движение по обществени пътища по време на изпълнение на задачите. Страните взаимно се информират за действащите нормативни разпоредби в тази област.

Наказателна отговорност

Член 18

По отношение на престъпленията, извършени от тях или срещу тях, служителите на органите, действащи по силата на това споразумение на територията на държавата на другата страна, имат същия правен статут както служителите на органите на тази страна.

Гражданска отговорност

Член 19

(1) В случай на причиняване на вреди от служителите на органите на една от страните при действията им на територията на държавата на другата страна, свързани с изпълнението на действията по чл. 7 и 8 от това споразумение, или в рамките на съвместни екипи за разследване съгласно разпоредбите на Конвенцията, съставена от Съвета в съответствие с чл. 34 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите - членки на Европейския съюз, приета на 29 май 2000 г. в Брюксел, отговорност носи органът, чиито служители са причинили вредата, в съответствие със законодателството на страната, на чиято държавна територия действат.

(2) Страната, на чиято държавна територия са причинени вредите, възстановява тези вреди при условията, които се прилагат за вредите, причинени от нейните служители.

(3) Страната, чийто служител е причинил вреда на трето лице при действие на територията на държавата на другата страна, възстановява в пълен размер сумата, която е изплатена от страната, на чиято територия е причинена вредата.

(4) Без да се засяга упражняването на тези права по отношение на трети лица и с изключение на ал. 3, всяка от страните се отказва, за случаите по ал. 1, от иск за обезщетение на понесените от нея вреди, които са причинени от другата страна.

Преминаване на границата

Член 20

(1) При необходимост, свързана с условията на пътното движение, служителите на органите на едната страна могат да се движат на територията на държавата на другата страна за някоя от целите, предвидени в това споразумение, за да достигнат до националната територия по по-кратък път. В случай на необходимост по изключение при изпълнение на задачата могат да се прилагат специалните разпоредби по отношение движението по обществените пътища. Органите на страната, на чиято държавна територия са използвани привилегии на пътя, се уведомяват своевременно.

(2) За действията си, осъществявани съгласно местните разпоредби в пътническите влакове и плавателните съдове, които са в частите от маршрутите, разположени на националната територия, служителите на органите на едната страна имат право да се качват в превозните средства, докато още се намират на територията на държавата на другата страна, или да слизат там след приключване на задачата си.

Оказване на помощ при изпълнение на задачите

Член 21

(1) Всяка страна е задължена да оказва същата помощ и закрила на служителите на органите на другата страна по време на изпълнение на задачите им, каквато оказва и на собствените си служители.

(2) По отношение на законите, отнасящи се за държавните служители, и по-специално въпросите, свързани със служебния ред и отговорност, спрямо служителите на органите на страните се прилага националното им законодателство.

Отказ за съдействие

Член 22

Ако органът на една от страните счита, че изпълнението на искане за помощ, както и изпълнението или забавянето на действие по прилагането на това споразумение може да накърни или застраши нейния суверенитет, вътрешния й ред, националната й сигурност или други важни интереси, може изцяло или частично да откаже съдействие в съответствие с други международни задължения, свързани със сътрудничеството, или да постави условия за изпълнението му.

Разпоредби за прилагане на споразумението

Член 23

(1) На основата и в рамките на това споразумение органите на страните могат да подписват протоколи или други документи за прилагане на това споразумение.

(2) Централните органи на страните взаимно си предоставят списък, съдържащ компетентните органи на централно и местно ниво и техните правомощия по изпълнението на това споразумение, както и данните им за контакт. Списъкът своевременно се актуализира в случаи на промяна в наименованията, правомощията и данните за контакт на органите на страните.

(3) Митническите органи на страните са обект на това споразумение дотолкова, доколкото те също имат задачи, свързани с нарушения на забраните или ограниченията, прилагани към движението на стоки през границата.

Езици

Член 24

(1) За прилагането на това споразумение органите на страните използват български, румънски или английски език.

(2) Молбите, които се изпращат по силата на това споразумение, се изписват на езика на замолената страна. При невъзможност молбата да бъде написана на езика на замолената страна, молбата се изписва на английски език.

Проверка на изпълнението и изменение на споразумението

Член 25

(1) По искане на една от страните съвместна работна група, съставена от представители на двете страни, извършва проверка на изпълнението на това споразумение и при необходимост изготвя предложения за неговото изменение или допълнение.

(2) Измененията и допълненията влизат в сила по реда на чл. 27, ал. 1 от това споразумение.

Разходи

Член 26

Всеки орган на страните поема разходите си за изпълнение на това споразумение, освен ако не решат друго в конкретните случаи.

Влизане в сила, денонсиране

Член 27

(1) Това споразумение се сключва за неопределен период от време и влиза в сила на датата на получаване на последното уведомление, с което страните взаимно се уведомяват по дипломатически път за изпълнението на вътрешноправните процедури, необходими за влизането му в сила.

(2) Разпоредбите на чл. 8 и 13 от това споразумение влизат в сила от датата на премахване на контрола на вътрешните граници.

(3) Всяка от страните може по всяко време да прекрати това споразумение чрез писмено уведомление, изпратено по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила 6 месеца след датата на изпращане на предизвестието до другата страна.

Подписано във Видин на 19 май 2009 г. в два оригинални екземпляра, всеки на български, румънски и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуването предимство има текстът на английски език.