Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 39 от 25.V

ДОГОВОР ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ПРАВНАТА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ (Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 23 април 2008 г. - ДВ

 

ДОГОВОР ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ НА ПРАВНАТА ВЗАИМОПОМОЩ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

(Ратифициран със закон, приет от 40-то Народно събрание на 23 април 2008 г. - ДВ, бр. 43 от 2008 г. В сила от 1 февруари 2010 г.)

Издаден от Министерството на правосъдието

Обн. ДВ. бр.39 от 25 Май 2010г.

1. Както предвижда член 3(3) от Споразумението за взаимна правна помощ между Съединените американски щати и Европейския съюз, подписано на 25 юни 2003 г. (тук наричано "Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС"), за целите на засиленото сътрудничество и взаимна правна помощ правителствата на Република България и на Съединените американски щати потвърждават, че в съответствие с разпоредбите на този договор Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС се прилага между тях при следните условия:

(а) При условията на член 1 от Анекса към този договор член 4 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда установяването на финансови сметки и операции.

(б) При условията на член 2 от Анекса към този договор член 5 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда създаването и работата на съвместни екипи за разследвания.

(в) При условията на член 3 от Анекса към този договор член 6 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда записването на свидетелските показания на едно лице, намиращо се в замолената държава, посредством технология на видеопренос между молещата и замолената държава.

(г) При условията на член 4 от Анекса към този договор член 7 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда използването на бързи средства за комуникация;

(д) При условията на член 5 от Анекса към този договор, член 8 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда взаимната правна помощ между съответните административни органи.

(е) При условията на член 6 от Анекса към този договор член 9 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда приложимите ограничения по отношение на използването на информацията или на доказателствата, предоставени на молещата държава, както и поставените условия за взаимопомощта или отказа на взаимопомощ, по съображения, свързани със защита на данните.

(ж) При условията на член 7 от Анекса към този договор член 10 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда обстоятелствата, при които една молеща държава може да поиска поверителност на своята молба; и

(з) При условията на член 8 от Анекса към този договор член 13 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС урежда позоваването от страна на замолената държава на основания за отказ.

2. Този договор има за цел единствено оказването на взаимна правна помощ между Република България и Съединените американски щати в съответствие с условията на Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС и не поражда право от страна на което и да е частно лице да придобива, укрива или изключва каквито и да било доказателства или да възпрепятства изпълнението на молба, нито разширява или ограничава други права, които са предоставени от вътрешното законодателство.

3. Анексът отразява разпоредбите за взаимна правна помощ между Република България и Съединените американски щати след влизане в сила на този договор.

4. В съответствие с член 12 от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС този договор се прилага спрямо престъпления, извършени както преди, така и след влизането му в сила.

5. Този договор се прилага за молби, отправени след влизането му в сила. Независимо от това в съответствие с член 12(2) от Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС членове 3 и 4 от Анекса се прилагат за молби, които не са изпълнени в замолената държава към момента на влизане на този договор в сила.

6. (а) Този договор подлежи на изпълнение на приложимите вътрешноправни процедури в Република България и в Съединените американски щати с оглед влизането му в сила. Правителствата на Република България и Съединените американски щати разменят инструменти за приключване на тези процедури. Договорът влиза в сила в деня на влизането в сила на Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС.

(б) В случай на прекратяване на Споразумението за взаимна правна помощ САЩ - ЕС този договор се прекратява. Правителствата на Република България и на Съединените американски щати могат независимо от това да се споразумеят за продължаване на прилагането на някои или всички разпоредби на този договор.

В потвърждение на което долуподписаните лица, надлежно упълномощени от съответните им правителства, подписаха този договор.


Изготвен в София в два екземпляра на 19 септември 2007 г. на български и на английски език, като двата текста са еднакво автентични.


АНЕКС

Член 1

Установяване на банкова информация

1. (а) По молба на молещата държава замолената държава проверява незабавно в съответствие с разпоредбите на този член дали банките, които са разположени на нейна територия, разполагат с информация за обстоятелството, дали определено физическо или юридическо лице, което е заподозряно или обвинено в престъпление, притежава една или повече банкови сметки. Замолената държава съобщава незабавно резултатите от своето проучване на молещата държава.

(б) Мерките, посочени в буква (а), могат да бъдат предприети също за целите на установяването на:

(i) информация относно физически или юридически лица, които са осъдени или са въвлечени по друг начин в престъпление;

(ii) информация, с която разполагат небанкови институции,

или

(iii) финансови транзакции, които не са свързани с банкови сметки.

2. Молбата за информация по алинея 1 на този член съдържа:

(а) самоличността на физическо или юридическо лице, което е свързано с локализиране на такива сметки или транзакции;

(б) достатъчна информация, която да позволи на компетентния орган на замолената държава:

(i) основателно да предположи, че съответното физическо или юридическо лице е въвлечено в престъпление и че банки и финансови небанкови институции, които са разположени на територията на замолената държава, могат да разполагат с исканата информация;

и

(ii) констатира, че търсената информация е свързана с досъдебно или съдебно производство;

(в) доколкото е възможно, информацията относно коя банка или финансова небанкова институция може да е въвлечена, както и друга информация, наличието на която може да допринесе за ограничаване на обхвата на разследването.

3. Освен ако впоследствие не настъпи промяна чрез размяна на дипломатически ноти между Европейския съюз и Съединените американски щати, молбите за взаимна правна помощ на основание този член се предават между:

(а) за Република България - Върховната касационна прокуратура за досъдебната фаза и Министерството на правосъдието за съдебната фаза; и

(б) за Съединените американски щати - отговарящото за България аташе от:

(i) Министерството на правосъдието на Съединените американски щати, Администрацията за прилагане на законодателството, отнасящо се за наркотични вещества, по отношение на въпроси в нейната компетентност;

(ii) Министерството на вътрешната сигурност на Съединените американски щати, Бюрото за прилагане на законодателството, свързано с емиграцията и митниците, по отношение на въпроси в неговата компетентност;

(iii) Министерството на правосъдието на Съединените американски щати, Федералното бюро за разследване, по отношение на всички други въпроси.

4. Република България и Съединените американски щати ще си предоставят правна помощ по този член във връзка с изпиране на пари и терористична дейност, наказуеми съгласно правото на молещата и на замолената страна, както и за други видове престъпна дейност, за които двете страни могат взаимно да се уведомят.

5. Помощ по този член не може да бъде отказана по съображения за банкова тайна.

6. Замолената държава отговаря на молба за представяне на документи, които са свързани със сметките или с транзакции, установени по този член, в съответствие с вътрешното й законодателство.


Член 2

Съвместни екипи за разследване

1. Съвместните екипи за разследване могат да бъдат създадени и да оперират в съответните територии на Република България и на Съединените американски щати с цел улесняване на наказателните досъдебни и съдебните производства, в които участват Съединените американски щати и една или повече държави - членки на Европейския съюз, ако Република България и Съединените американски щати преценят, че това е подходящо.

2. Процедурите, по които трябва да работи екипът, относно неговия състав, продължителност на действие, местоположение, организация, функции, цел и условия за участие на членовете в един екип в дейности по разследване, провеждани на територията на друга държава, се договарят между компетентните органи за досъдебно или съдебно производство на престъпления, които всяка съответна държава определя.

3. Компетентните органи, определени от съответните държави, контактуват директно помежду си за нуждите на създаването и функционирането на екипите освен в случаите, когато поради изключителната сложност, широкия обхват или други обстоятелства, които предполагат нуждата от по-централизирана координация по един или повече аспекти, държавите могат да договарят други подходящи начини на връзка за тази цел.

4. Когато съвместен екип за разследване има нужда да предприеме действия по разследване в една от държавите, които са създали екипа, член на екипа от тази държава може да поиска от нейните компетентни органи да предприемат тези действия, без да е необходимо другите държави да подават молба за взаимна правна помощ. Стандартните процедури, необходими за предприемане на мярката в тази държава, са приложимите процедури при вътрешни действия по разследване.


Член 3

Видеоконференция

1. Използването на технология на видео-пренос е налице между Република България и Съединените американски щати за вземане на показания от свидетел или експерт, който се намира в замолената държава, по производство, за което е налице взаимна правна помощ. Когато не са уточнени в този член, условията, които уреждат тази процедура, са тези, които са предвидени в законодателството на замолената държава.

2. Молещата държава поема разноските, свързани със създаването и обслужването на видеопреноса, освен ако не е уговорено друго между молещата държава и замолената държава. Други разходи, които възникват при предоставяне на помощ (включително разходи, свързани с придвижването на участниците в замолената държава), се поемат по споразумение между молещата държава и замолената държава.

3. Молещата държава и замолената държава могат да се консултират, за да улеснят разрешаването на правни, технически или логистични въпроси, които могат да възникнат при изпълнение на молбата.

4. Без да се накърнява съдебната практика по законодателството на молещата държава, умишленото даване на невярна декларация или друга форма на лъжесвидетелстване на свидетеля или експерта по време на видеоконференция се наказва в замолената държава по същия начин, както ако е извършено в хода на вътрешно съдебно производство.

5. Този член не възпрепятства използването на други средства за получаване на показания в замолената държава, които са на разположение по силата на приложим закон или договор.

6. Замолената държава може да разреши използването на видеоконферентна технология за цели, различни от тези, описани в алинея 1 на този член, включително с цел установяване на самоличността на лица или предмети, или получаване на следователски показания.


Член 4

Ускорено предаване на молби

Молбите за взаимна правна помощ и свързаните с тях съобщения могат да бъдат предавани чрез бързи средства за комуникация, като факс или електронна поща, които са последвани от официално потвърждение, ако то е поискано от замолената държава. Замолената държава може да отговори, като използва същите бързи средства за комуникация.


Член 5

Взаимна правна помощ, предоставяна на административни органи

1. Взаимна правна помощ се предоставя също така и на национален административен орган, който извършва разследване на определени деяния с оглед на наказателното им преследване или за да ги препрати на следствени или съдебни органи, в съответствие с административните или други правомощия, с които той разполага, за да предприеме такова разследване. Взаимна правна помощ може да се предостави също и на други административни органи при същите обстоятелства. Не се предоставя помощ по случаи, за които административният орган не предвижда съдебно преследване или препращане.

2. Молбите за взаимопомощ на основание този член се предават между Министерството на правосъдието на Република България и Министерството на правосъдието на Съединените американски щати или между други такива органи, както се договори между Министерството на правосъдието на Република България и Министерството на правосъдието на Съединените американски щати.


Член 6

Ограничения при използването за защита на личните и други данни

1. Молещата държава може да използва всяко доказателство или информация, получени от замолената държава:

(а) за нуждите на съдебното и досъдебното й наказателно производство;

(б) за предотвратяване на непосредствена и сериозна заплаха за обществената й сигурност;

(в) в съдебни производства, които не са от наказателен характер, или в административни производства, пряко свързани с наказателни производства:

(i) по буква (а)

или

(ii) за които е предоставена правна помощ съгласно член 5 от този анекс;

(г) за всякакви други цели, ако тази информация или доказателства са публично достъпни в рамките на производство, за което са били предадени, или при едно от положенията, описани в букви (а), (б) и (в); и

(д) за всякакви други цели, единствено с предварителното съгласие на замолената държава.

2. (а) Този член не е пречка за възможността замолената държава да постави допълнителни условия в конкретен случай, когато тя не би могла да изпълни конкретната молба за правна помощ без тези допълнителни условия. Когато в съответствие с този член са били поставени допълнителни условия, замолената държава може да поиска от молещата държава да предостави информация за използването на доказателствата или информацията.

(б) Замолената държава не може да постави общи ограничения на правни норми на молещата държава за обработка на лични данни като условие по буква (а) за предоставяне на доказателства или информация.

3. Когато след предаване на молещата държава замолената държава узнае обстоятелства, които могат да оправдаят поставянето на допълнителни условия в конкретен случай, тя може да започне консултации с молещата държава, за да определи в каква степен доказателствата и информацията могат да бъдат защитени.


Член 7

Молба за поверителност от молещата държава

Замолената държава прави всичко необходимо, за да запази поверителния характер на молбата и на нейното съдържание, ако това бъде поискано от молещата държава. Ако е невъзможно да бъде изпълнена молбата, без да бъде нарушена поисканата поверителност, централният орган на замолената държава информира за това молещата държава, която решава дали въпреки това молбата да бъде изпълнена.

За целите на този член централни органи са:

а) за Република България - Върховната касационна прокуратура за досъдебната фаза и Министерството на правосъдието за съдебната фаза, и

б) за Съединените американски щати - Министерството на правосъдието.


Член 8

Отказ да се предостави помощ

По смисъла на членове 1(5) и 6(2)(б) от този анекс разпоредбите на този анекс не възпрепятстват възможността замолената държава да се позове на основания за отказ на помощ по силата на нейните приложими правни принципи, включително когато изпълнението на молбата би накърнило нейния суверенитет, сигурността й, обществения ред или други първостепенни интереси.


Промени настройката на бисквитките