Държавен вестник, брой 31 от 23.IV

Правителството на Република България и правителството на Ислямска република Иран, наричани по-долу "договарящи се страни",

водени от желанието да осигурят развитието на морското търговско корабоплаване между двете страни,

да активизират сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване,

при спазване на принципа на свободата на международното корабоплаване,

решиха да сключат тази спогодба и се споразумяха за следното:

Член 1

За целите на тази спогодба:

1. Терминът "кораб на договарящата се страна" означава всеки търговски кораб, регистриран съгласно законодателството на тази страна и плаващ под нейното знаме. Този термин не включва:

а) военните кораби;

б) други кораби, изпълняващи задачи на въоръжените сили;

в) изследователските кораби (хидрографски, океанографски и научни);

г) риболовните кораби;

д) корабите, изпълняващи нетърговски функции (правителствени яхти, болнични кораби и др.).

2. Терминът "член на екипажа" означава всяко лице на борда на кораба на всяка от договарящите се страни, заето с изпълнението на задължения, свързани с управлението, експлоатацията или поддържането на кораба и което е вписано в екипажния списък.

3. Компетентни морски органи са:

- в Република България - Министерството на транспорта;

- в Ислямска република Иран - Министерството на пътищата и транспорта.

Член 2

Тази спогодба се прилага на територията на Република България и на територията на Ислямска република Иран.

Член 3

Сътрудничеството между Република България и Ислямска република Иран в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на равноправието, уважението на националния суверенитет, взаимната изгода и взаимните интереси.

Член 4

В съответствие с чл. 3 на тази спогодба договарящите се страни си оказват съдействие за установяване на контакти между техните организации и служби, отговорни за дейността на морския транспорт.

Член 5

1. Договарящите се страни си сътрудничат и съдействат за развитието на морското търговско корабоплаване между техните държави, като за тази цел:

а) насърчават участието на българските и иранските кораби в превозите на товари между пристанищата на двете договарящи се страни и сътрудничат в отстраняването на пречки, които затрудняват развитието на тези превози;

б) не препятстват корабите, плаващи под знамето на едната договаряща се страна, да участват в превози на стоки между пристанищата на другата договаряща се страна и пристанища на трети страни.

2. Разпоредбите на § 1 на този член не засягат правото на корабите, плаващи под знамето на трети страни, да участват в морски превози между пристанищата на двете договарящи се страни и пристанища на трети страни.

Член 6

1. Всяка договаряща се страна предоставя на корабите на другата договаряща се страна, техните екипажи, пътници и стоки на борда същия режим, какъвто тя предоставя на собствените си кораби, участващи в международните морски превози, по отношение на:

а) свободния достъп до териториалните, вътрешните й води и пристанищата;

б) престоя на корабите в пристанищата, използуването им за товарно-разтоварни операции и ползването на пристанищните претоварни съоръжения;

в) качване и слизане на пътници;

г) използването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване, както и произтичащите от него търговски операции.

2. Разпоредбите на § 1 на този член не се прилагат за:

а) дейностите, които в съответствие с вътрешното законодателство на договарящите се страни са запазени за техните предприятия и организации, като крайбрежна търговия, каботаж, спасителни операции, влачене и други пристанищни услуги, с изключение на агентийските услуги;

б) правилата относно допускането и престоя на чужденци на територията на договарящите се страни;

в) правилата, регламентиращи задължителния пилотаж за чуждестранните кораби;

г) пристанищата, закрити за посещение от чуждестранните кораби.

Член 7

Договарящите се страни в рамките на тяхното законодателство и пристанищни правила вземат необходимите мерки за облекчаване и насърчаване на морските превози, за избягване на ненужното забавяне на корабите в техните пристанища и за ускоряване и опростяване, доколкото е възможно, на административните, митническите и санитарните формалности, действащи в техните пристанища.

Член 8

1. Свидетелствата за националност, мерителните свидетелства и другите корабни документи, издадени или признати от компетентните органи на едната от договарящите се страни, в съответствие с изискванията на международните конвенции, се признават за валидни от съответните органи на другата договаряща се страна.

2. Корабите на всяка договаряща се страна, снабдени с мерителни свидетелства, които са валидни в съответствие с § 1 на този член, се освобождават от измерване в пристанищата на другата договаряща се страна.

3. Изчисляването и плащането на пристанищни такси се извършва въз основа на мерителните свидетелства на корабите, посочени в § 1 на този член.

Член 9

Договарящите се страни признават документите за самоличност на членовете на екипажа, издадени или признати от техните компетентни органи. Посочените документи за самоличност са:

- за членовете на екипажа на кораб на Република България - моряшки паспорт;

- за членовете на екипажа на кораб на Ислямска република Иран - моряшки паспорт.

Член 10

Договарящите се страни, членове на Конвенция № 108 на Международната организация на труда, прилагат разпоредбите на същата за националните удостоверения за самоличност на моряците.

Член 11

Всяка договаряща се страна оказва, доколкото е възможно, необходимата медицинска помощ на членовете на екипажа на корабите на другата договаряща се страна в съответствие с вътрешното си законодателство и разпоредби.

Член 12

1. Ако кораб на едната договаряща се страна заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи друго бедствие край брега на другата договаряща се страна, този кораб и неговият товар ще получат същата закрила, каквато се оказва на националните кораби на последната и на техния товар.

На капитана, екипажа и пътниците на борда на кораб, получил повреда, ще бъдат оказани по всяко време същото съдействие, помощ и закрила, каквито се оказват на гражданите на страната, в чието териториално море е станала повредата.

Разпоредбите на този член не накърняват правото за предявяване на искове в съответствие с договор във връзка с помощ и съдействие, оказани на кораб, претърпял повреда, на неговия екипаж, пътници, товар и имущество на борда му.

2. Корабът, претърпял повреда, неговите имущество и товар на борда, а също каквато и да е спасена част от тях, не се облагат с мито и такси и други данъци, които се предвиждат за вносните товари, освен ако същите са предназначени за внос и потребление на територията на договарящата се страна, където е станал инцидентът.

3. Разпоредбите на § 2 на този член не отменят прилагането на законите и правилата, действащи на теритоииите на договарящите се страни, относно временното складиране на стоки.

Член 13

1. Компетентните органи на едната договаряща се страна не разглеждат гражданските спорове, възникнали на море или в нейните пристанища, между корабособственика, капитана, командния състав и другите членове на екипажа във връзка с трудовите възнаграждения, личните вещи и работата на борда на кораб, плаващ под знамето на другата договаряща се страна.

2. Компетентните органи на едната договаряща се страна не осъществяват наказателна юрисдикция по отношение на престъпление, извършено на борда на кораб на другата договаряща се страна, намиращ се в нейното пристанище, освен:

а) по искане или със съгласие на дипломатическия агент или консулското длъжностно лице на договарящата се страна, под чието знаме плава корабът;

б) когато за престъплението законодателството на договарящата се страна, в чието пристанище е корабът, предвижда наказание лишаване от свобода повече от пет години;

в) когато престъплението или неговите последици нарушават обществения ред на брега или в пристанището или засягат обществената сигурност;

г) когато в престъплението са замесени лица, които не са членове на екипажа, или когато престъплението е извършено от нейни граждани или срещу нейни граждани;

д) за пресичане на незаконна търговия с наркотични, психотропни или радиоактивни вещества.

3. Разпоредбите на този член не засягат правата на компетентните органи на договарящите се страни за прилагане на вътрешните им закони и правила относно общественото здравеопазване, митническия контрол, опазването на морската среда, безопасността на корабите, пристанищата, човешкия живот и товарите и допускането на чужденци на тяхна територия.

Член 14

1. В дух на тясно сътрудничество договарящите се страни ще провеждат периодично консултации с цел:

а) да се обсъждат и подобряват условията за прилагането на тази спогодба;

б) да предлагат и съгласуват изменения и допълнения на тази спогодба.

2. В съответствие с § 1 на този член договарящите се страни предлагат по дипломатически път провеждането на консултации между компетентните морски органи на двете държави, които трябва да започнат не по-късно от 60 дни след датата на съответното предложение.

Член 15

1. Тази спогодба подлежи на ратификация и влиза в сила от датата на размяна на ратификационните документи.

2. Тази спогодба се сключва за неопределено време и остава в сила до изтичане на шест месеца от деня, в който едната от договарящите се страни уведоми в писмена форма другата договаряща се страна за своето намерение да прекрати действието на спогодбата.

Съставена в Техеран на 16 септември 1992 г. в три оригинални екземпляра, всеки на български, фарси и английски език, като в случай на различия в тълкуването меродавен е английският текст.