СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КОРЕЯ ЗА ОБМЕН И ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНА ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ (Утвърдено с Решение № 58 от 5 февруари 2010 г. на Министерския съвет. В сила от 11 февруари 2010 г.)
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА КОРЕЯ ЗА ОБМЕН И ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНА ВОЕННА ИНФОРМАЦИЯ
(Утвърдено с Решение № 58 от 5 февруари 2010 г. на Министерския съвет. В сила от 11 февруари 2010 г.)
Обн. ДВ. бр.20 от 12 Март 2010г.
Правителството на Република България и правителството на Република Корея, наричани по-нататък "страни",
разбирайки, че при ползотворното сътрудничество е възможно да се наложи обмен на класифицирана военна информация между страните,
желаейки да регулират взаимната защита на класифицирана военна информация с приложение спрямо споразуменията за сътрудничество, които предстоят да се подпишат, и класифицираните договори, които ще се изпълняват между страните, съдържащи или включващи класифицирана военна информация,
се договориха за следното:
Определения
Член 1
За целите на това споразумение:
(а) "Класифицирана военна информация" е информация, независимо от формата, естеството или начина й на пренасяне, създадена, обработена или съхранена за целите на сътрудничеството в областта на отбраната, отбранителната индустрия или доставки, създадена или в процес на създаване, на която е определено ниво на класификация за сигурност и която в интерес на националната сигурност и в съответствие с националните закони и подзаконови актове на страните изисква защита.
(б) "Нерегламентиран достъп до класифицирана военна информация" означава всяка форма на разкриване на класифицирана военна информация или злоупотреба, увреждане, предоставяне, унищожаване или неправилно класифициране, както и всякакви други действия или бездействия, водещи до нарушаване на защитата или до загуба на такава информация, както и всяко действие или бездействие, довело до узнаване на информацията от неоправомощено лице.
(в) "Ниво на класификация за сигурност" е категория, която според националните закони и подзаконови актове на всяка страна характеризира значимостта на класифицирана военна информация, нивото на ограничаване на достъпа до нея и нивото на защитата й от страните, а също така и категория, въз основа на която се маркира такава информация.
(г) "Гриф за сигурност" е маркировка върху какъвто и да е класифициран материал, която показва нивото на класификация за сигурност.
(д) "Разрешение за достъп"/"Удостоверение за сигурност" е положително решение, произтичащо от процедура по проучване, което установява лоялността и надеждността на физическо или юридическо лице, както и други аспекти на сигурността в съответствие с националните закони и подзаконови актове на всяка страна. Това решение дава право на достъп на физическото или юридическото лице до класифицирана военна информация на определено ниво без риск за сигурността.
(е) "Страна източник" е страната, която предоставя класифицирана военна информация.
(ж) "Страна получател" е страната, на която се предоставя класифицирана военна информация.
(з) "Компетентен орган" означава органът, който в съответствие с националните закони и подзаконови актове на съответната страна провежда държавната политика за защита на класифицираната военна информация и упражнява общ контрол в тази сфера, както и провежда изпълнението на споразумението. Компетентните органи са посочени в чл. 5 на споразумението.
(и) "Контрагент" е физическо или юридическо лице, което има правоспособност да сключва договори, и/или страна по класифициран договор, попадащ под разпоредбите на споразумението.
(й) "Класифициран договор" означава споразумение между двама или повече контрагенти, което съдържа или предполага достъп до класифицирана военна информация.
(к) "Принципът "необходимост да се знае" е необходимостта да се даде достъп до класифицирана военна информация във връзка със служебни задължения и/или за изпълнението на конкретна служебна задача.
(л) "Трета страна" е държава или международна организация, която не е страна по споразумението, или физическо или юридическо лице, което не отговаря на съответните национални изисквания за достъп до класифицирана военна информация, включително и на принципа "Необходимост да се знае".
(м) "Нарушаване на мерките за сигурност" е действие или бездействие, противоречащо на националните закони и подзаконови актове, водещо до или даващо възможност за нерегламентиран достъп до класифицирана военна информация.
Предмет
Член 2
Предметът на споразумението е защитата на класифицирана военна информация, създавана съвместно или обменяна пряко или непряко между страните.
Нива на класификация за сигурност
Член 3
Страните приемат, че следните нива на класификация за сигурност са еквивалентни и съответстват на нивата на класификация за сигурност, определени в националните закони и подзаконови актове на съответната страна.
Национални мерки за защита
Член 4
(1) В съответствие с националните си закони и подзаконови актове страната получател предприема всички съответни мерки за защита на класифицираната военна информация, създавана съвместно или обменяна пряко или непряко съгласно споразумението. Страната получател защитава тази информация по същия начин, по който защитава своята класифицирана военна информация със съответстващо ниво на класификация за сигурност.
(2) Страните незабавно се информират взаимно за настъпили промени в националните закони и подзаконови актове, които ще повлияят върху защитата на класифицираната военна информация. В тези случаи страните се информират в съответствие с чл. 5, ал. 3 и 4, за да обсъдят възможните изменения в споразумението. Междувременно класифицираната военна информация се опазва според клаузите на споразумението с изключение на случаите, когато има други договорености в писмена форма.
(3) Достъпът до класифицирана военна информация се дава само на тези физически лица, които имат разрешение за достъп/удостоверение за сигурност в съответствие с националните закони и подзаконови актове на съответната страна и в съответствие с принципа "Необходимост да се знае".
(4) Страната получател се задължава:
а) да не предоставя класифицирана военна информация на трета страна без предварително писмено съгласие на компетентния орган на страната източник;
б) да осигури ниво на класификация на класифицираната военна информация, съответстващо на нивото, дадено от страната източник;
в) да не използва класифицирана военна информация за други цели освен за тези, за която е предоставена.
(5) Ако между страните има сключено друго споразумение, съдържащо по-строги правила, засягащи обмена или защитата на класифицирана военна информация, трябва да се прилагат тези правила.
Компетентни органи
Член 5
(1) Компетентните органи на страните са:
За Република България:
Държавната комисия по сигурността на информацията.
За Република Корея:
Агенцията за разузнаване в областта на отбраната, Министерство на националната отбрана.
(2) Компетентните органи взаимно се информират за действащите национални закони и подзаконови актове, регламентиращи защитата на класифицираната военна информация.
(3) С цел постигането на по-тясно сътрудничество при изпълнението на споразумението по молба на единия компетентен орган компетентните органи могат да провеждат консултации.
(4) С цел постигане и поддържане на сходни стандарти за сигурност компетентните органи при молба ще си предоставят взаимно информация относно стандартите за сигурност, процедурите и практиката за защита на класифицираната военна информация, използвани в съответната страна.
(5) Компетентните органи могат да предприемат отделни мерки, за да подпомогнат изпълнението на това споразумение.
Предаване на класифицирана военна информация
Член 6
(1) По правило класифицираната военна информация трябва да се предава чрез използването на дипломатически или военни куриери или чрез други средства, отговарящи на изискванията на национални закони и подзаконови актове на страните. Страната получател трябва писмено да потвърди, че е получила класифицираната военна информация.
(2) Класифицираната военна информация може да се предава чрез защитени телекомуникационни системи, мрежи или електронни средства, одобрени от компетентните органи и разполагащи със сертификат, издаден съгласно националните закони и подзаконови актове на всяка страна.
(3) Други одобрени средства за предаване на класифицирана военна информация могат да се използват само ако са договорени между компетентните органи.
(4) В случай че трябва да се предаде голямо количество класифицирана военна информация, компетентните органи взаимно се договорят и определят средствата за транспортирането, маршрута и мерките за сигурност.
Превод, размножаване, унищожаване
Член 7
(1) Всички преводи на класифицирана военна информация трябва да се извършват от физически лица, на които е издадено съответно разрешение за достъп. Тези преводи носят равностоен гриф за сигурност.
(2) При размножаване на класифицирана военна информация грифът за сигурност на оригинала също трябва да бъде размножен или отбелязан на всяко копие. Тази размножена информация трябва да бъде поставена под същата защита като оригиналната информация. Броят на копията трябва да бъде в рамките на необходимия брой за служебни цели.
(3) Когато вече не е необходима, класифицираната военна информация се унищожава или видоизменя така, че да не може да бъде възстановена изцяло или отчасти.
(4) Страната източник може изрично да забрани размножаването, видоизменянето или унищожаването на класифицирана военна информация, като я маркира или като изпрати последващо писмено уведомление. Ако унищожаването на класифицирана военна информация е забранено, тя трябва да се върне на страната източник.
(5) В случай на извънредна ситуация, при която е невъзможно да се защити и/или върне класифицирана военна информация, създадена или предоставена в съответствие с това споразумение, класифицираната военна информация се унищожава незабавно. Страната получател уведомява компетентния орган на страната източник за унищожаването на класифицираната военна информация във възможно най-кратък срок.
Класифицирани договори
Член 8
(1) Класифициран договор се сключва и изпълнява в съответствие с националните закони и подзаконови актове на всяка страна. При поискване компетентният орган на всяка страна предоставя информация за това, дали предложеният контрагент има национално разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, съответстващо на изискваното ниво на класификация за сигурност. Ако предложеният контрагент не притежава разрешение за достъп/удостоверение за сигурност, компетентният орган на всяка страна може да поиска контрагентът да бъде проучен.
(2) Неразделна част от всеки класифициран договор или договор с подизпълнител е анекс по сигурността. В този анекс страната източник уточнява коя класифицирана военна информация ще бъде предоставена на страната получател и кое съответно ниво на класификация за сигурност е било определено на тази информация.
(3) Задължението на контрагента да защитава класифицираната военна информация във всички случаи се отнася най-малко до следното:
а) задължение контрагентът да разкрива класифицирана военна информация само на лица, които предварително са били проучени във връзка със съответните действия по договора, които имат "Необходимост да се знае" и които са наети или ангажирани при изпълнението на договора;
б) начините, които ще бъдат използвани за пренасяне на класифицираната военна информация;
в) процедурите и механизмите за информиране относно промените, които могат да възникнат във връзка с класифицираната военна информация поради изменение на нивото на класификация за сигурност или отпадане на необходимостта от по-нататъшната й защита;
г) процедурата за одобрение на посещенията, достъпа или инспекциите от служители на една от страните до съоръженията на другата страна, свързани с договора;
д) задължение да бъде незабавно уведомен компетентният орган на контрагента за осъществен нерегламентиран достъп, за опит или подозрение за такъв достъп до класифицирана военна информация, свързана с договора;
е) използване на класифицирана военна информация, свързана с договора само за целите на предмета на договора;
ж) предоставяне на класифицирана военна информация по договора на трета страна само с писменото съгласие на компетентния орган на страната източник.
(4) Необходимите мерки за защита на класифицирана военна информация, както и процедурата за оценка и обезщетение на възможни загуби, причинени на контрагентите от нерегламентиран достъп до класифицирана военна информация, трябва да се регламентират детайлно в съответния класифициран договор.
(5) Договори, сключени с контрагенти, съдържащи класифицирана военна информация с ниво
трябва да съдържат подходяща клауза, определяща минималните мерки, които трябва да се приложат за защитата на такава класифицирана военна информация. Разрешение за достъп/удостоверение за сигурност за такива договори не е необходимо.
Посещения
Член 9
(1) Посетителите получават предварително разрешение от компетентния орган на страната домакин само при условие, че са получили достъп до класифицирана военна информация в съответствие с техните национални закони и подзаконови актове и ако имат необходимост от достъп до класифицирана военна информация или до помещения, където класифицирана военна информация се създава, обработва или съхранява.
(2) Процедурите за осъществяване на посещения се договарят между компетентните органи.
(3) Искането за посещение съдържа следната информация:
а) име на посетителя, място и дата на раждане, номер на паспорт (лична карта);
б) националност на посетителя;
в) длъжност на посетителя и наименование на организацията, която той/тя представлява;
г) разрешение за достъп на посетителя до съответно ниво на класификация;
д) цел, предложена работна програма и планирана дата на посещението; и
е) наименование на организациите и обектите, за които е поискано да бъдат посетени.
(4) Компетентните органи на страните могат да се договорят да създадат списъци на лица, одобрени да осъществяват многократни посещения. Тези списъци са валидни за първоначален период от 12 месеца. След като тези списъци са одобрени от компетентните органи на страните, сроковете на определените посещения се уговарят директно със съответните органи на организациите, които ще бъдат посетени от тези лица, в съответствие с договорените срокове и условия.
(5) Всяка страна гарантира защитата на личните данни на посетителите в съответствие с националните си закони и подзаконови актове.
Нарушаване на мерките за сигурност
Член 10
(1) В случай на нарушаване на мерките за сигурност компетентният орган на държавата, в която се е получило нарушаване на мерките за сигурност, трябва да информира незабавно компетентния орган на другата страна и да инициира необходимото разследване. При необходимост другата страна оказва съдействие при разследването.
(2) В случаите, когато нарушаване на мерките за сигурност се извърши в трета държава, компетентният орган на страната източник трябва да предприеме действията по ал. 1 на този член, при условие че това е възможно.
(3) Във всички случаи другата страна трябва да бъде информирана за резултатите от разследването и да получи окончателното становище за причините и размера на нанесените щети.
Разходи
Член 11
Всяка страна поема разходите, възникнали при изпълнението на нейните задължения по споразумението.
Заключителни разпоредби
Член 12
(1) Това споразумение влиза в сила от датата на получаване на последното писмено уведомление, с което страните се уведомяват взаимно, че са били изпълнени всички вътрешноправни изисквания за неговото влизане в сила. То се сключва за неопределен срок.
(2) Това споразумение може да бъде изменяно при взаимно писмено съгласие на двете страни. Такива изменения влизат в сила съгласно реда по ал. 1 на този член.
(3) Всяка страна може да прекрати споразумението с писмено уведомление, отправено до другата страна. Прекратяването влиза в сила 6 месеца след датата на получаване на уведомлението. Независимо от прекратяването на споразумението всяка класифицирана военна информация, предоставена по това споразумение, трябва да продължи да бъде защитавана съгласно посочените разпоредби до момента, в който страната източник освободи страната получател от това задължение.
(4) Спорните въпроси, възникнали във връзка с тълкуването или изпълнението на споразумението, се решават приятелски чрез консултации между страните без намеса на трети страни.
В потвърждение на изложеното долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха това споразумение.
Подписано в Сеул на 27 октомври 2009 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, корейски и английски език, като трите текста имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването меродавен е текстът на английски език.
