Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 10 от 5.II

УКАЗ № 15 ОТ 02.02.2010 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ

 

УКАЗ № 15 ОТ 02.02.2010 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪБРАНИЯТА, МИТИНГИТЕ И МАНИФЕСТАЦИИТЕ

Обн. ДВ. бр.10 от 5 Февруари 2010г.

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България


ПОСТАНОВЯВАМ:


Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приет от ХLI Народно събрание на 21 януари 2010 г.

Издаден в София на 2 февруари 2010 г.

Подпечатан с държавния печат.


МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, приет от Народното събрание на 21 януари 2010 г.


Уважаеми дами и господа народни представители,

С приетия на 21 януари 2010 г. Закон за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите (ЗИ на ЗСММ) се цели да се приведе действащият Закон за събранията, митингите и манифестациите (ЗСММ) в съответствие с конституционните и законовите разпоредби, определящи съществуващото устройство на местната власт. Във връзка с това измененията са необходими и очаквани. Законът за събранията, митингите и манифестациите регулира реда за осъществяване на основните граждански права - правото на събиране на мирни събрания и манифестации и свързаните права на свобода на съвестта и мисълта и на свободно изразяване на мнение, гарантирани и защитавани от българската конституция. Законът провокира голям обществен отзвук, а отделни новоприети разпоредби предизвикват опасения за ограничаване на основни права на гражданите.

Преди всичко обществеността - чрез синдикални и други неправителствени организации, оспорва § 1 и § 2 от ЗИ на ЗСММ.

С § 1 от Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите се изменя чл. 7, ал. 2 от действащия закон, като се разширява (пространствено) забраната за провеждане на публични мероприятия - събрания, митинги и манифестации. По действащия чл. 7, ал. 2 ЗСММ обществените мероприятия не могат да се провеждат само в обозначената зона около Народното събрание и в непосредствена близост до военни обекти. С измененията изрично се посочва, че забраната се разпростира и върху такива зони, и около сградите на Президентството и Министерския съвет. Гражданските и синдикалните организации не без основание смятат, че по този начин се възпрепятства правото им на мирни събрания и манифестации, тъй като се отнема възможността за прякото адресиране на исканията им към институциите, отговорни за предприемане на съответни действия. Невъзможността да се изразява публичното мнение в близост до посочените институции се възприема като своеобразно препятствие на връзката между тях и представители на народа, респективно като ограничаване правото на мирно и свободно събиране и волеизявление. Опасенията на обществеността се подсилват и от факта, че в закона изрично не е определено какво би могло да бъде максималното отстояние от сградите на съответните институции, на което да се разпростират обозначените зони.

Споделяйки тези опасения, смятам, че именно в закона, а не чрез друг акт трябва да се посочат конкретни пространствени параметри, които да определят минимални по размер обозначени зони, в които да не се допускат публични мероприятия. Такава е и изричната повеля на конституционната разпоредба на чл. 43, ал. 2, изискваща редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации да се определя единствено със закон. Смятам, че въвеждането на ограничения (макар и пространствени) пряко определят реда за провеждане на публични мероприятия и следователно законът следва да определи какви са конкретните ограничителни параметри. Така ще се постигне изискуемата яснота на законовата регламентация и няма да има възможност тези параметри да бъдат произволно определяни. Във връзка с това според мен предмет на законодателна уредба трябва да са и конкретните правомощия на административните ръководители на съответните ведомства при определяне на обозначените зони и съгласуването им с други заинтересувани органи.

С § 2 от Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите се изменя чл. 8, ал. 1 от действащия закон, като срокът на уведомление за свикване на събрание или митинг на открито се увеличава от 48 на 72 часа. Увеличеният срок се възприема от обществеността като основание за отлагане във времето на публичната реакция по повод значими обществени въпроси. Удължаването на срока е също вид ограничение - във времето. При това няма ясни аргументи кое налага удължаване на този срок при условие, че в немалкия период на действие на закона от 1990 г. този срок е бил спазван, без да се създават проблеми нито за органите на местното самоуправление, нито за упражняване на правото на свободно и мирно събиране.

Законът трябва да гарантира баланс между възможността за свободна и мирна изява на гражданското общество и осигуряване на нормална работа на висшите институции. Йерархията на демократичните ценности поставя на най-високо място гарантирането на гражданските права и свободи и всяко необходимо ограничение може и следва да бъде уредено само в закон. Тези ограничения не могат да бъдат от такова естество, че да обезсмислят и да водят до невъзможност упражняването на гарантирани конституционни права на гражданите.

Уважаеми дами и господа народни представители,

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение на Закона за събранията, митингите и манифестациите, като оспорвам § 1 и § 2 от закона.


Промени настройката на бисквитките