Държавен вестник, брой 99 от 15.XII

§ 1. (1) Държавните органи и бюджетните организации са администратори на приходите, планирани да постъпят по собствените им бюджети, освен ако със закон е предвидено друго.

(2) Когато в закон или в акт на Министерския съвет не е изрично посочено по кой бюджет се внасят приходите от глоби, имуществени санкции и такси или е посочено, че се внасят в приход на републиканския или на държавния бюджет, тези приходи постъпват по бюджета на съответния държавен орган или бюджетна организация.

(3) Приходите от глоби по Закона за движението по пътищата, без тези по чл. 167, ал. 4 от същия закон, постъпват в приход на централния бюджет.

(4) Приходите от глоби и санкции, налагани и/или събирани от органите на Националната агенция за приходите, постъпват по съответните им банкови сметки за приходите на централния бюджет.

§ 2. Законната лихва за неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържаните, но невнесени в срок, държавни вземания постъпват в приход на съответния бюджет, извънбюджетна сметка или фонд, където следва да постъпи невнесеното държавно вземане.

§ 3. Утвърждава коефициент за определяне на месечните авансови вноски за корпоративни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 1,1.

§ 4. Средствата за структурни реформи по чл. 1, ал. 2, т. 4.1 се разходват въз основа на акт на Министерския съвет.

§ 5. Предвидените средства от резерва за непредвидени и неотложни разходи се предоставят за разходване по съответните бюджети чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет.

§ 6. От средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия по чл. 1, ал. 2, т. 4.2 се разходват до 25 на сто за превантивни дейности за реализиране на политиките и програмите, свързани с дейности по превенция и предотвратяване на последици от бедствия и аварии по предложение на министъра на извънредните ситуации, съгласувано с министъра на финансите.

§ 7. Средствата в резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за допълнителни фискални мерки по чл. 1, ал. 2, т. 4.3 се разходват с акт на Министерския съвет за финансиране на:

1. национални програми, помощи и доплащания в областта на земеделието -

211 000,0 хил. лв.;

2. модернизация и експлоатация на националния железопътен транспорт и за социално значими проекти - 189 000,0 хил. лв., от които:

а) 50 000 хил. лв. на НК "Железопътна инфраструктура" за модернизация и експлоатация на жп инфраструктура;

б) 44 500 хил. лв. на "Български държавни железници" - ЕАД, за доставка на нови и модернизация и реконструкция на стари пътнически вагони;

в) 94 500 хил. лв. за социално значими проекти.

§ 8. Постъпилите по бюджетите средства от дарения, международни програми и споразумения, включително от минали години, се разходват от бюджетните организации съгласно клаузите на договорите и волята на дарителите.

§ 9. Минималният размер на фискалния резерв за 2009 г. е в размер на 6,8 млрд. лв.

§ 10. Министърът на финансите дава указания относно реда, начина и сроковете за внасяне, разпределение, трансфериране и отчитане на постъпленията от приватизацията на дружества с държавно участие по чл. 8, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

§ 11. Изменението на бюджетните взаимоотношения на бюджетните организации с централния бюджет в изпълнение на нормативни актове влиза в сила от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.

§ 12. (1) Размерът на бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет се смята за изменен от датата, посочена в писменото уведомление на министъра на финансите.

(2) С получените като трансфер бюджетни и извънбюджетни средства служебно се увеличава размерът на общинските бюджети по приходната и разходната част.

(3) Промените по ал. 1 и 2 се отразяват служебно по бюджета на съответната община и не е необходимо решение на общинския съвет.

(4) Министърът на финансите извършва промени в бюджетните взаимоотношения на съответните общини с централния бюджет, произтичащи от промени в административно-териториалното устройство на страната.

(5) Когато в изпълнение на нормативен акт се променят натуралните и стойностните показатели в делегираните от държавата дейности, министърът на финансите извършва съответните корекции на взаимоотношенията между централния бюджет и бюджетите на общините.

§ 13. Минималният размер на основната заплата за най-ниската длъжност, предвидена за заемане от държавен служител по Закона за държавния служител, е 335 лв. от 1 януари 2009 г.

§ 14. Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата по чл. 224 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 199, ал. 3 и чл. 203, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 20а от Закона за изпълнение на наказанията е 376 лв. от 1 януари 2009 г.

§ 15. (1) Средномесечният доход по чл. 4 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 350 лв.

(2) Размерът на месечните помощи за дете по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 35 лв. за всяко дете.

(3) При едновременно раждане от майката на 2 и повече деца помощта по ал. 2 за всяко от тях се определя и изплаща в размер 150 на сто от размера по ал. 2.

(4) Размерът на еднократната помощ при бременност по чл. 5а от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 150 лв.

(5) Размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 2 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е, както следва:

1. за първо дете - по 250 лв.;

2. за второ дете - по 600 лв.;

3. за трето и всяко следващо дете - по 200 лв.

(6) Размерът на допълнителната еднократна помощ за дете с установени трайни увреждания 50 и над 50 на сто до навършване на 2-годишна възраст по чл. 6, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 100 лв.

(7) Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до една година по чл. 8, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2009 г. е 100 лв.

§ 16. За оптимизиране обслужването на държавния дълг министърът на финансите може да:

1. емитира държавни ценни книжа за обратно изкупуване на вътрешни и външни задължения на страната, при условие че не се увеличава държавният дълг към края на годината;

2. сключва договори за намаляване на риска при рефинансиране и изглаждане на матуритетната структура на дълга, при условие че в резултат на това не се увеличава номиналната стойност на дълга;

3. сключва договори за валутни и лихвени суапови операции;

4. изплаща предсрочно задължения по държавния дълг.

§ 17. (1) Държавният фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система е самостоятелно обособена част от централния бюджет.

(2) Средствата на фонда се съхраняват по отделно обособени сметки в Българската народна банка, които са неделима част от системата на единна сметка и се включват във фискалния резерв.

(3) До 31 май 2009 г. във фонда по ал. 1 се трансферират 25 на сто от отчетения по републиканския бюджет излишък за 2008 г. и 90 на сто от отчетените по републиканския бюджет за 2008 г. постъпления от приватизация, намалени със сумата на отчисленията за фонда, в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол.

§ 18. Поетият дълг от общините по инструменти за усвояване на средствата от европейските фондове не се включва в обхвата на разпоредбата по чл. 12 от Закона за общинския дълг.

§ 19. (1) В рамките на бюджетната година се предлагат за утвърждаване по законоустановения ред държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения на базата на списък от одобрени от Министерския съвет проекти съгласно приложение № 8.

(2) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет не може да одобрява и да предлага на Народното събрание финансиране с външни държавни заеми или държавно гарантирани заеми на инвестиционни проекти, които не са включени в приложението по ал. 1.

(3) В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет може да издава гаранции от името и за сметка на държавата по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ размер до 85 млн. лв.

(4) Изискванията по ал. 1 и 2 не се прилагат по отношение на:

1. предоставянето на гаранция от Република България в изпълнение на Гаранционното споразумение между държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската инвестиционна банка за заемите, предоставяни от Европейската инвестиционна банка от собствени средства за финансиране на инвестиционни проекти в страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и Отвъдморските страни и територии;

2. държавни инвестиционни заеми и държавни гаранции по външни кредитни споразумения, които са включени в приложение № 9 към § 19, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г.

§ 20. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Вземанията на държавата към кредитополучатели или бенефициенти по активирани държавни гаранции, от държавни инвестиционни заеми и други кредити се събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите.

§ 21. (1) Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2009 г., е 2,5 млрд. лв.

(2) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през 2009 г., е 1,7 млрд. лв.

§ 22. Максималният размер на държавния дълг към края на 2009 г. не може да надвишава 11,8 млрд. лв.

§ 23. (1) За 2009 г. приходите, разходите, трансферите и елементите на финансирането, свързани с усвояване на държавните инвестиционни заеми, и държавните инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество са планирани по централния бюджет.

(2) През 2009 г. разпоредителите с бюджетни кредити, които администрират по бюджетите си държавни инвестиционни заеми или държавни инвестиционни заеми с краен бенефициент търговско дружество, извършват и отчитат операции с тях, включително и за сметка на националното съфинансиране. Общият лимит на разходите е в размер до 685 759,2 хил. лв.

(3) Министърът на финансите по предложение на съответните разпоредители с бюджетни кредити текущо извършва компенсирани промени между централния бюджет и бюджетите на съответните разпоредители с бюджетни кредити на база на действително извършените и отчетени операции по ал. 2.

(4) Компенсираните промени по ал. 3 могат да се извършват и авансово за плащания, свързани с погашения на задължения към кредитора, разходи за лихви и такси-ангажимент.

(5) Разпоредбите на ал. 2 - 4 се прилагат, когато не се нарушават клаузите на съответните договори.

(6) Допълнителни бюджетни кредити по държавни инвестиционни заеми за 2009 г. могат да се одобряват и по реда на чл. 34 и 35 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(7) Разпоредбите на ал. 1 - 6 не се прилагат от Националния осигурителен институт.

§ 24. (1) Средствата по бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на централния бюджет, министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се организират и обслужват в единна система на събиране, съхраняване, разплащане и отчитане, наричана по-нататък "единна сметка".

(2) Средствата в Българската народна банка на Българската национална телевизия, Българското национално радио, Българската академия на науките, държавните висши училища, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се включват в единната сметка при запазване на тяхната финансова автономност при управлението на паричните средства.

(3) Средствата от международни програми и споразумения се включват в единната сметка при съобразяване с клаузите на договорите, въз основа на които са предоставени тези средства.

(4) Всички левови бюджетни плащания на министерствата, ведомствата, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Българската национална телевизия, Българското национално радио, органите на съдебната власт, Националния осигурителен институт, Националната здравноосигурителна каса и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват чрез сметките на съответните първостепенни разпоредители в Българската народна банка, включени в единната сметка. Министърът на финансите определя реда, начина и сроковете за поетапно включване на разпоредителите с бюджетни кредити в системата за електронни бюджетни разплащания.

(5) Бюджетните приходи и възстановените разходи в левове на бюджетните организации по ал. 4 се централизират в единната сметка чрез използването на транзитни сметки. За банковото обслужване на транзитните сметки не се прилага чл. 29, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(6) Обслужването от банките в страната на транзитните сметки и плащанията по ал. 4 и 5 се извършва въз основа на сключени договори между Министерството на финансите и банките. Договорите съдържат едни и същи клаузи и цени, приложими за всички банки.

(7) Обслужването и програмното осигуряване на системата за електронни бюджетни разплащания се извършват от националния оператор на банковата интегрирана система за електронни разплащания въз основа на сключен договор с Министерството на финансите.

(8) Българската народна банка обслужва от името и за сметка на Министерството на финансите сметките на разпоредителите с бюджетни кредити, включени в единната сметка по реда на ал. 1. Министерството на финансите заплаща на Българската народна банка на договорна основа обслужването на единната сметка и услугите, свързани с информационното обслужване на държавния бюджет.

(9) Министерството на финансите определя и актуализира периодично лимити за плащания по бюджетите и извънбюджетните средства по чл. 45, ал. 1 от Закона за устройството на държавния бюджет на Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, министерствата и другите ведомства.

(10) За бюджетните и извънбюджетните средства по ал. 2 и 3 лимитите за плащане се определят и актуализират след съгласуване между Министерството на финансите и съответните разпоредители с бюджетни кредити.

(11) Бюджетните взаимоотношения на държавните органи, министерствата и ведомствата с централния бюджет по чл. 2, ал. 1, чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 могат да се коригират за плащания и постъпления, които са елемент на финансирането по смисъла на чл. 1, ал. 5 и Единната бюджетна класификация за 2009 г., както и при прилагането на чл. 39, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, при условие че не се влошава балансът на държавния бюджет и не се намаляват предвидените по съответните бюджети плащания за разходи и трансфери.

(12) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 4 и 5 да се включат в единната сметка и в системата за електронни бюджетни разплащания бюджетните приходи и плащания на други бюджетни предприятия, обслужвани от банките, средствата и плащанията на извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства, както и възстановяването на данъчни и неданъчни приходи на централния бюджет и осигурителни вноски.

(13) Бюджетните плащания на включените в системата за електронни бюджетни разплащания организации по ал. 2 и техните разпоредители с бюджетни кредити от по-ниска степен се извършват в рамките на съответните лимити по ал. 10, като при превишение на одобрените плащания над наличността на бюджетната сметка на съответния разпоредител в Българската народна банка разликата автоматично се финансира от сметка на централния бюджет.

(14) Възникналото по ал. 13 задължение към централния бюджет се погасява чрез автоматични преводи на последващи постъпления от бюджетната сметка на съответния разпоредител по сметка на централния бюджет, като неуредените към края на отчетния период разчети по това задължение се отразяват в съответните отчети за касовото изпълнение на бюджета в частта на вътрешното финансиране.

(15) Редът по ал. 13 и 14 се прилага и спрямо включените в системата за електронни бюджетни разплащания извънбюджетни сметки и фондове и сметки за чужди средства.

(16) Министърът на финансите може да определи за бюджетните организации, включени в системата на единна сметка, и за други бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството да преминат към безкасово изплащане на заплати и възнаграждения на персонала и други разходи.

(17) Плащанията в системата на единна сметка се извършват до размера на общата наличност в съответната валута на единната сметка в рамките на съответните наличности и лимити по ал. 1, 9 и 10. Българската народна банка не носи отговорност за неизвършени или забавени плащания поради недостиг на средства на единната сметка.

(18) Включените в единната сметка средства по ал. 2 и 3, както и наличностите по сметките за чужди средства по ал. 1 могат да се депозират само по депозитни сметки при условия и по ред, определени от министъра на финансите. Тези депозитни сметки се откриват на бюджетните предприятия и се обслужват от Българската народна банка от името и за сметка на Министерството на финансите, като начислените по тях лихви се отразяват в намаление на приходите от лихви на централния бюджет.

(19) Министърът на финансите упражнява общ контрол, осъществява управление на ликвидността и се разпорежда със средствата в единната сметка, включително чрез извършване на депозити в Българската народна банка и в банките, операции на вторичния пазар с държавни ценни книжа и други операции с ликвидни и нискорискови ценни книжа на други държави, след провеждане на консултации с Българската народна банка.

§ 25. (1) Банковото обслужване на сметките и плащанията на бюджетните предприятия се осъществява от Българската народна банка и от банките.

(2) Наличните парични средства по всички сметки, депозити и акредитиви в левове и валута на бюджетните предприятия, включително на общините в банките, с изключение на средствата по чл. 19 от Закона за Българската банка за развитие, се обезпечават от обслужващите банки в полза на Министерството на финансите чрез блокиране на: държавни ценни книжа по външния и вътрешния дълг на Република България; деноминирани в евро дългови ценни книжа на Европейската банка за възстановяване и развитие и деноминирани в левове или в евро дългови ценни книжа на Европейската инвестиционна банка. Блокирането на ценни книжа се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се ценни книжа, свободни от всякакви тежести и обезпечения.

(3) Държавните ценни книжа по ал. 2, които са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират, съответно деблокират, въз основа на искане за тяхното блокиране, съответно деблокиране, отправено от обслужващите банки до Българската народна банка. В зависимост от размера на паричните средства по сметките и искане за блокиране, съответно за деблокиране, на държавни ценни книжа, отправено от обслужващите банки, Българската народна банка извършва блокирането, съответно деблокирането им.

(4) Ценните книжа по ал. 2, които не са регистрирани в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа в Българската народна банка, се блокират чрез прехвърлянето им от обслужващите банки по специално открити техни сметки в Българската народна банка. Разпореждане с ценните книжа се извършва само със съгласие на Министерството на финансите.

(5) Обслужващите банки могат да обезпечават наличните парични средства по сметките по ал. 2 на бюджетните предприятия, включително на общините, в полза на Министерството на финансите и чрез блокиране на вземания по свои сметки, обслужвани от Българската народна банка. Блокирането на вземания по сметките се извършва при Българската народна банка и има действие на законен особен залог върху тях в полза на Министерството на финансите. Блокират се вземания по сметки, свободни от всякакви тежести и обезпечения. В зависимост от размера на паричните средства по сметките и искане за блокиране, съответно за деблокиране, отправено от обслужващите банки, Българската народна банка извършва блокирането, съответно деблокирането, на вземания по съответните сметки.

(6) Министерството на финансите и Българската народна банка могат да променят размера и вида на активите, служещи за обезпечение, както и реда и условията за обезпечаване по ал. 1 - 5, за което уведомяват обслужващите банки.

(7) При несъстоятелност на банка, обслужваща бюджетни предприятия, включително общини, ценните книжа, вземанията по сметки и другите активи, които служат като обезпечение по реда на ал. 2 - 6, не се включват в масата на несъстоятелността и преминават в пълно разпореждане на министъра на финансите. Средствата, останали след удовлетворяване на вземанията, обезпечени по реда на ал. 2 - 6 с ценни книжа, вземания по сметки и други активи, се включват в масата на несъстоятелността.

(8) Недействителни са всякакви тежести и обезпечения върху блокираните ценни книжа и депозитни сметки и активи по ал. 5 и 6 за времето, през което те са заложени при условията и по реда на този закон.

(9) В лиценза на банки, които приемат за обслужване сметки на бюджетни предприятия, е необходимо да бъдат включени и дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 9 от Закона за кредитните институции, включително и сделките по чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

(10) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят реда и начина на прилагане на ал. 1 - 7, включително и за изготвянето и предоставянето от банките на периодична информация за операциите и наличностите по сметките на бюджетните организации.

§ 26. (1) Бюджетните, извънбюджетните, депозитните сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута на министерствата и ведомствата - първостепенни разпоредители, Народното събрание, Сметната палата, Комисията за финансов надзор, Висшия съдебен съвет, държавните висши училища от София, Българската академия на науките, Българската национална телевизия, Българското национално радио, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса се обслужват от Българската народна банка. Водените към 31 декември 2008 г. бюджетни, извънбюджетни и депозитни сметки и сметките за чужди средства в левове и във валута в Българската народна банка на техни второстепенни разпоредители и други техни структурни единици не може да се прехвърлят за обслужване в други банки.

(2) Министърът на финансите може да разреши на бюджетните предприятия по ал. 1 временно да откриват сметки в други банки, когато това е необходимо за осъществяване на картови разплащания във валута и други банкови операции, неизвършвани от Българската народна банка, както и за откриване на акредитиви. След приключването на операциите тези сметки се закриват, като наличните салда по тях се възстановяват по съответните сметки в Българската народна банка.

(3) Средствата от заеми и помощи на бюджетните организации по ал. 1 се обслужват в Българската народна банка, доколкото в клаузите на договорите по международни програми и споразумения изрично не е определено друго.

(4) Министърът на финансите може да определи по реда на ал. 3 да се обслужват от Българската народна банка и средства по държавногарантирани заеми и държавни заеми, при които крайни бенефициенти са търговски дружества.

(5) Министърът на финансите и управителят на Българската народна банка определят обхвата на сметките и плащанията на бюджетните предприятия по ал. 1, които задължително се обслужват чрез системата за електронно банкиране на Българската народна банка, както и реда, начина и сроковете за поетапното им включване към системата.

§ 27. Дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за Учителския пенсионен фонд и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството се начисляват, внасят и отчитат по реда на § 26 и 27 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г.

§ 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) Неизпълнението на приходите по бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса е за сметка на средствата по левовите им сметки, като при недостиг на такива средства то може да се компенсира за сметка на централния бюджет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.)

(3) Редът и начинът за компенсирането по ал. 1 се определят от Министерския съвет.

§ 29. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 15.12.2009 г.) За покриване преизпълнението на разходите, извършвани от бюджета на държавното обществено осигуряване за сметка на държавния бюджет, Министерският съвет след 30 юни 2009 г. може да одобри предоставяне на допълнителен трансфер от републиканския бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2009 г.

§ 30. В случаите, когато бюджетните учреждения, финансирани от държавния бюджет, от бюджетите на общините или по реда на извънбюджетните средства, са настанени в сгради - собственост на държавата или на общините, те не заплащат наеми.

§ 31. (1) Бюджетът на общината в частта за делегираните от държавата дейности се съставя на основата на държавните трансфери по чл. 10, ал. 1 и частта от целевата субсидия за капиталови разходи.

(2) Реализираните в края на годината икономии от средствата за финансиране на делегираните от държавата дейности, при условие че няма просрочени задължения или неразплатени разходи, остават като преходен остатък по бюджета на общината и се използват по решение на общинския съвет през следващата година. Реализираните икономии от средства за финансиране на делегираните от държавата дейности по функция "Образование" и по функция "Социално осигуряване, подпомагане и грижи" се използват за финансиране на същите дейности, в т.ч. и за инвестиционни разходи.

(3) При възникване на временен недостиг на средства за финансиране на делегираните от държавата дейности министърът на финансите предоставя авансова сума от одобрената субсидия след мотивирано искане и с решение на общинския съвет.

(4) Размерът на общата изравнителна субсидия може да се увеличава/намалява в случаите на структурни промени чрез компенсирана промяна между съответните бюджети.

(5) Общата изравнителна субсидия по чл. 10, ал. 1 се предоставя на общините до 31 януари в размер 50 на сто и до 31 юли - останалите 50 на сто.

§ 32. С решение на общинския съвет след 30 юни могат да се прехвърлят средства от един вид разходи в друг вид разходи за делегираните от държавата дейности, с изключение на разходите за делегираните от държавата дейности по функция "Образование" и функция "Социално осигуряване, подпомагане и грижи", при условие че няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност.

§ 33. Разходите за финансиране на подготовката, осигуряването и дейността на доброволните формирования съгласно чл. 42 и 43 от Закона за защита при бедствия за 2009 г. се осигуряват от републиканския бюджет чрез общинските бюджети като делегирана от държавата дейност.

§ 34. (1) Общини с обективен структурен дефицит могат да бъдат подпомагани при условия и по ред, определени от Министерския съвет, съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.

(2) Министерският съвет определя критериите за общини с обективен структурен дефицит съгласувано с Националното сдружение на общините в Република България.

(3) Министърът на финансите да извърши произтичащите от ал. 1 промени в бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за сметка на предвидените разходи в централния бюджет в размер на 12 млн. лв.

§ 35. Предвидените в централния бюджет суми за покриване на разходите за данък върху добавената стойност за реализацията на общинските проекти по САПАРД, както и за други разходи на централния бюджет, извършвани чрез общините, се предоставят на общините чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет.

§ 36. По решение на общинския съвет от общинските бюджети за 2009 г. в частта "местни дейности" могат да се осигуряват средства за финансиране на държавните културни институти въз основа на сключените договори между Министерството на културата и общините съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за закрила и развитие на културата.

§ 37. Средствата, необходими за издръжката на новосъздадените общини, общински съвети и общински администрации по Закона за административно-териториалното устройство на Република България, предвидени в централния бюджет за 2009 г., се уточняват и предоставят по ред, определен от министъра на финансите.

§ 38. За дейностите в системата на културата по решение на общинските съвети се предоставя правото на второстепенни разпоредители с бюджетни кредити със самостоятелни бюджети.

§ 39. Определя извънбюджетните сметки и фондове за 2009 г. съгласно приложение № 9.

§ 40. (1) Левовите плащания на Държавен фонд "Земеделие", включително и плащанията на Разплащателната агенция, както и на Националния фонд за средствата от структурните фондове на Европейския съюз и от Кохезионния фонд, включително и плащанията за сметка на свързаното с тях национално съфинансиране и авансово финансиране от централния бюджет, се извършват чрез системата за електронни бюджетни разплащания.

(2) Освен чрез трансфери, авансовото финансиране от централния бюджет може да се извършва по реда, в размерите и сроковете за предоставяне, погасяване и отчитане, предвидени за финансирането на плащанията на извънбюджетните сметки и фондове, включени в системата за електронни бюджетни разплащания, при недостиг на средствата по съответната сметка.

(3) Средствата от Европейския съюз по ал. 1 постъпват по сметки в Българската народна банка. Министърът на финансите съгласувано с управителя на Българската народна банка определя реда и начина на обслужване на тези сметки и извършването на операции по тях.

(4) Средствата от Европейския съюз за улесняване на бюджетните парични потоци и за подпомагане на изпълнението на Шенгенското споразумение постъпват по сметка на централния бюджет в Българската народна банка. В зависимост от установения механизъм за усвояване на средствата по Шенгенското споразумение левовата равностойност на тези средства се предоставя за разходване чрез извънбюджетната сметка на Националния фонд.

(5) Предвидените в централния бюджет суми за покриване на разходите за данък върху добавената стойност за реализацията на проекти в изпълнение на Шенгенското споразумение се предоставят на Националния фонд чрез корекция на бюджетните му взаимоотношения с централния бюджет.

§ 41. Предвидените в централния бюджет суми за национално съфинансиране на проекти, одобрени по Норвежката програма за сътрудничество за икономически растеж и устойчиво развитие в България, се предоставят по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, чрез корекция на бюджетните им взаимоотношения с централния бюджет.

§ 42. (1) Средствата на извънбюджетната сметка на Националния фонд се получават, разходват и отчитат в съответствие с изискванията на Европейския съюз по реда на чл. 45, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, включително и за средствата и операциите по ал. 6 - 9.

(2) Годишните разчети на извънбюджетните средства по ал. 1 се утвърждават и актуализират от Министерския съвет.

(3) Чрез извънбюджетната сметка по ал. 1 се осъществяват получаването, разходването и управлението на средствата от помощта, предоставена на Република България от Европейския съюз по предприсъединителните инструменти ФАР, ИСПА и САПАРД, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Инструмента Шенген, Преходния финансов инструмент, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, както и кореспондиращото съфинансиране от държавния бюджет.

(4) Когато е предвидено в нормативен акт или международен договор, по който Република България е страна, чрез извънбюджетната сметка по ал. 1 се осъществяват получаването, разходването и финансовото управление и на други финансови инструменти и средства, предоставени на Република България като безвъзмездна помощ.

(5) При възлагане от Министерския съвет и при наличие на ресурс средствата от кореспондиращото съфинансиране от държавния бюджет могат да се използват за допълнителни цели, свързани с изпълнението на управляваните от Националния фонд финансови инструменти и/или като инструмент за усвояване на средствата от европейските фондове.

(6) Авансовото финансиране със средствата от трансфера по чл. 1, ал. 2, раздел III, т. 1.10 и по реда на § 40, ал. 2 постъпва, се използва, възстановява и отчита чрез отделни сметки и кодове в СЕБРА, обособени от останалите средства на Националния фонд.

(7) Авансово финансиране може да се осигури и чрез други временно свободни средства на Националния фонд, включително и за сметка на преходни остатъци от минали години, при спазване на изискванията на ал. 6 за обособяване на тези средства и операции.

(8) За целите на прилагане на този параграф авансовото финансиране по ал. 6 и 7 представлява предоставени чрез Националния фонд средства и/или заложени лимити за плащания за заемообразно финансиране на бенефициенти - бюджетни предприятия (без общините), извън определените за съответните оперативни програми графици, суми и пропорции на национално съфинансиране.

(9) Редът и условията за отпускане на авансовото финансиране и възстановяването му се определят с акт на Министерския съвет.

(10) Министърът на финансите дава указания по въпроси, свързани с прилагането на ал. 1 - 9.

(11) Авансово финансиране на общините може да се извършва по реда на чл. 43, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на държавния бюджет, както и чрез Фонда на органите на местно самоуправление на Република България.

§ 43. (1) Изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми са длъжни да предприемат необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми, както и на неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, както и на глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и правото на Европейския съюз.

(2) Вземанията на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Вземанията на изпълнителните агенции по предприсъединителните финансови инструменти и управляващите органи на оперативни програми, които възникват въз основа на договор, са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите на ал. 3 разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за Националната агенция за приходите не се прилагат.

§ 44. (1) Подлежащите на възстановяване недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получени или неправомерно усвоени средства за сметка на предприсъединителните финансови инструменти, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Европейския фонд "Солидарност", Инструмента Шенген, Преходния финансов инструмент и националното съфинансиране, могат да се прихващат в пълен размер съответно с подлежащи на отпускане от републиканския бюджет трансфери и субсидии за бюджетните предприятия, включително общините, както и държавните предприятия.

(2) Условията, редът и механизмът за прихващането по ал. 1 се определят с акт на Министерския съвет.

§ 45. Министерството на финансите може да прихваща подлежащите на предоставяне субсидии за общините с дължими от тях временни безлихвени заеми, отпуснати от централния бюджет.

§ 46. (1) Целево предоставяните средства от републиканския бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации, капиталови трансфери и за финансиране на дейностите по техническата ликвидация, санирането на околната среда в миннодобивния отрасъл и отстраняването на минали екологични щети не могат да се ползват за обезпечения.

(2) Средствата по ал. 1 не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица.

§ 47. (1) Министърът на финансите съгласува с министъра на икономиката и енергетиката размера на средствата по чл. 50, ал. 3 и чл. 92, ал. 4 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, за които да се отнася съответната сума на лихвата, начислена по депозитите в Българската народна банка, по реда на § 24, ал. 19.

(2) Лихвата по ал. 1 се превежда по сметките на фонд "Извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения" и фонд "Радиоактивни отпадъци" за сметка на приходите от лихви по централния бюджет.

§ 48. Министърът на финансите по предложение на министъра на образованието и науката след 30 юни 2009 г. може да извършва промени на средствата за научноизследователска дейност между държавните висши училища, Българската академия на науките и Министерството на образованието и науката на базата на резултати от независима експертиза върху официално представените отчети за научна дейност.

§ 49. Средствата, предвидени в чл. 1, ал. 2, т. 2.1 в размер на 13 000 хил. лв. за съфинансиране от общините на конкретни проекти на Социалноинвестиционния фонд, програма "Красива България" и други програми и 2 000 хил. лв. за инвестиционни проекти, изпълнявани от две или повече общини, се разпределят по ред, определен от министъра на финансите съвместно с Националното сдружение на общините в Република България.

§ 50. (1) За извършване на разходи по неусвоени от минали години дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства, непредвидени по бюджетите на министерствата и ведомствата по чл. 4, 5 и 6, министърът на финансите може да осигури средства по реда на чл. 34 и чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.

(2) Редът по ал. 1 може да се прилага и за предварително (авансово) финансиране от републиканския бюджет на разходи, подлежащи на последващо безвъзмездно финансиране по международни програми и споразумения.

§ 51. Средствата от общия бюджет на Европейския съюз за възстановяване на пътните разходи за делегати на Република България при участие в заседания на Работните формати на Съвета на Европейския съюз постъпват по отделно открита сметка на централния бюджет в Българската народна банка и се отчитат като намаление на разходите на централния бюджет.

§ 52. Средствата за съфинансиране на общински проекти по оперативните програми, по Структурните и Кохезионния фонд на Европейския съюз за 2009 г. са предвидени в рамките на планираното национално финансиране на съответните оперативни програми.

§ 53. (1) При преизпълнение на приходите по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 над разчетените с този закон, с изключение на сумите по ал. 2 и постъпилите по съответните бюджети средства от дарения, помощи и други безвъзмездно получени средства, министърът на финансите може да разреши допълнителни бюджетни кредити по бюджетите им в размер до 50 на сто от преизпълнението.

(2) При преизпълнение на приходите от продажба на дълготрайни активи по бюджетите на държавните органи, министерствата и ведомствата по чл. 3, ал. 1, чл. 4, чл. 5, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 над разчетените с този закон, с изключение на постъпленията на Револвиращия инвестиционен фонд по проект "Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565", министърът на финансите след решение на Министерския съвет може да разреши допълнителни бюджетни кредити по бюджетите им в размер до 100 на сто от преизпълнението само за придобиване на дълготрайни активи.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат, при условие че:

1. очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт;

2. не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет;

3. е приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 2.

(4) За целите на прилагане на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет 50 на сто от преизпълнението на приходите по ал. 1 и цялото преизпълнение по ал. 2 не се вземат предвид при определяне на общия размер на допълнителни бюджетни кредити, които може да одобри Министерският съвет, и не се включват при изчисляване на преизпълнението на приходите по републиканския бюджет.

§ 54. В случай че оценката за очакваното изпълнение на дефицита по текущата сметка на платежния баланс за 2009 г. се влошава спрямо размера на този показател към 31 декември 2008 г., разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет се прилага до размера на по-малката от двете суми:

1. изчисления съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет максимален размер за предоставяне на допълнителни бюджетни кредити;

2. петдесет на сто от сбора на цялото преизпълнение на приходите на централния бюджет и 50 на сто от преизпълнението на приходите по § 53, ал. 1 по останалите съставни бюджети на републиканския бюджет.

§ 55. С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобрение проектите на програмните бюджети на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на Националната агенция "Пътна инфраструктура" за 2010 г. като част от проекта на закона. С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобрение проекта на бюджет на Народното събрание, включително с разходите по програми като част от проекта на закона.

§ 56. (1) Министърът на финансите извършва едновременно с корекциите по реда на Закона за устройството на държавния бюджет и корекции на утвърдените от Министерския съвет бюджети по програми на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на Национална агенция "Пътна инфраструктура" за 2009 г.

(2) Министърът на финансите може да дава съгласие за вътрешни компенсирани промени на разходите между одобрените с приложение № 2 разходи по бюджетите на Министерския съвет, на министерствата, на държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и на Национална агенция "Пътна инфраструктура" за 2009 г. по политики, по други програми, непопадащи в рамките на провежданите политики, и по програма "Администрация" по реда на чл. 34, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 57. (1) Министерският съвет, министерствата, държавните агенции - първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, и Национална агенция "Пътна инфраструктура" изготвят и представят на Народното събрание, Сметната палата и Министерството на финансите отчети за изпълнението на политиките и програмите си за полугодието и годишни отчети в срок до 45 работни дни след отчетния период. Отчетите за полугодието и годишните отчети съдържат информация за степента на изпълнение на провежданите политики и разходите за тяхното изпълнение.

(2) Структурата и формата за представяне на отчетите по ал. 1 се определят от министъра на финансите, съгласувано с председателя на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание и председателя на Сметната палата.

(3) Отчетите по ал. 1 се публикуват на интернет страниците на съответните държавни органи, министерства и ведомства в срок 10 дни от представянето им при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(4) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити с годишните си отчети по ал. 1 внасят доклад за обсъждане в подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.

(5) Редът за докладване и обсъждане по ал. 4 се определя от председателя на Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание.

(6) В срок до 15 септември 2009 г. Министерският съвет внася в Народното събрание Доклад за изпълнението на консолидираната фискална програма към 30 юни 2009 г.

§ 58. (1) Задълженията на Република България по ратифицираните от Народното събрание споразумения относно поемането от страна на държавата на правата и задълженията на Банковата консолидационна компания се изплащат от централния бюджет.

(2) Изплатените от централния бюджет суми по ал. 1 се отразяват в намаление на постъпленията от приватизация.

§ 59. Необходимите разходи за превоз на хемодиализирани лица, както и на други лица за медицински транспорт по чл. 82, ал. 1, т. 9 от Закона за здравето се осигуряват със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването по ред и обхват, определени от министъра на здравеопазването.

§ 60. (1) Лечебните заведения за болнична помощ, които са били субсидирани от бюджета на Министерството на здравеопазването до 31 декември 2008 г., получават изравнителна субсидия през първото тримесечие на 2009 г. за дейностите, изпълнени по договорите до края на 2008 г.

(2) Областните диспансери за онкологични, психични, пневмофтизиатрични и кожно-венерически заболявания, които са били субсидирани от общините до 31 декември 2008 г., се субсидират от съответните бюджети през 2009 г. въз основа на договор.

(3) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се финансират по досегашния ред.

§ 61. (1) Закупуваната през 2009 г. медицинска апаратура и други дълготрайни активи със средства от Револвиращия инвестиционен фонд по проект "Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565" се предоставят от Министерството на здравеопазването възмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, въз основа на сключени договори за изплащане стойността на медицинската апаратура и другите дълготрайни активи на месечни вноски.

(2) Неизразходваните средства от минали години и набраните текущо през 2009 г. приходи и постъпления по Револвиращия инвестиционен фонд могат да се разходват от Министерството на здравеопазването за капиталови разходи над общите разходи, утвърдени с бюджета на Министерството на здравеопазването за 2009 г., по реда на чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 62. Закупените по проект "Реформа в здравния сектор - заем БУЛ 4565" медицинска апаратура, хардуер, софтуер, други дълготрайни материални активи и извършваните по проекта строително-монтажни работи се предоставят от Министерството на здравеопазването безвъзмездно на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, регионалните центрове по здравеопазване и на Националната здравноосигурителна каса съобразно предназначението им.

§ 63. (1) Централизираните доставки за здравни и лечебни заведения на лекарствени продукти, медицински изделия, медицинска апаратура и техника, инструментариум и консумативи, предвидени в нормативен акт или произтичащи от приетите от Министерския съвет национални програми, планове и проекти се осъществяват от Министерството на здравеопазването в съответствие с разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

(2) Министерство на здравеопазването предоставя целево средства за капиталови разходи на държавни, лечебни заведения - търговски дружества, и лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала. Средствата се разходват в съответствие с разпоредбите на Закона за обществените поръчки.

§ 64. Закупените по централни доставки медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи се предоставят от Министерството на здравеопазването съобразно предназначението им на държавни и общински лечебни заведения - търговски дружества, и лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала.

§ 65. (1) Министерството на здравеопазването субсидира преобразуваните държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ и лечебните заведения за болнична помощ с държавно и/или общинско участие в капитала въз основа на едногодишни договори за дейности, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет, по ред и методика, определени от министъра на здравеопазването.

(2) Извън случаите по ал. 1 Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения за болнична помощ въз основа на едногодишни договори за дейности по извършване на хемодиализа, за които е предвидено със закон или друг нормативен акт да се финансират от държавния бюджет, по ред и критерии, определени в методиката по ал. 1.

(3) В едномесечен срок от приемането на постановление за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009 г. министърът на здравеопазването сключва договори с лечебните заведения за болнична помощ по ал. 1 и 2.

(4) Договорите по ал. 3 са едногодишни и общата им стойност не може да надхвърля утвърдените за дейностите по ал. 1 и 2 средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2009 г.

(5) Предоставяните от бюджета средства за погасяване на задължения на държавни лечебни заведения - търговски дружества, и лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за погасяване на задължения на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции.

(6) В случаите по ал. 5 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон за увеличаване на капитала. Компетентен да поиска вписване в търговския регистър на увеличението на капитала е министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице.

§ 66. (1) В случаите по § 64 ако в тримесечен срок от предоставянето на медицинската апаратура, съответно на други дълготрайни материални активи, лечебното заведение не заплати стойността им, капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на апаратурата или дълготрайните материални активи по цена на закупуването им, като държавата записва на свое име всички нови дялове/акции.

(2) Предоставяните от бюджета средства на държавни лечебни заведения - търговски дружества, и на лечебни заведения - търговски дружества със смесено държавно и общинско участие в капитала, за капиталови разходи се отразяват като увеличение на капитала им. Капиталът на лечебното заведение се увеличава със стойността на предоставените от бюджета средства за капиталови разходи на съответното държавно лечебно заведение или лечебно заведение със смесено държавно и общинско участие в капитала, като държавата записва нови дялове/акции.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 не се прилагат разпоредбите на Търговския закон за увеличаване на капитала. Компетентен да поиска вписване в търговския регистър на увеличението на капитала е министърът на здравеопазването или оправомощено от него лице.

§ 67. Неизразходваните средства от минали години и набраните текущо през 2009 г. постъпления във връзка с дейността на Център "Фонд за лечение на деца" се разходват от Център "Фонд за лечение на деца" над общите разходи, утвърдени с бюджета на Министерството на здравеопазването, по реда на чл. 35, ал. 5 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 68. (1) Средствата от държавния бюджет за дейностите по възпитанието, подготовката и обучението на деца и ученици в държавните и общинските училища, детски градини и обслужващи звена в системата на народната просвета се определят по първостепенните разпоредители с бюджетни кредити на база на единни разходни стандарти за едно дете и един ученик, одобрени от Министерския съвет.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити разпределят средствата, получени по единни разходни стандарти, между училищата, детските градини и обслужващите звена въз основа на формули за всяка отделна дейност.

(3) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити утвърждава формулите по ал. 2 в срок до 28 февруари 2009 г. след обсъждане с директорите на детските градини, училищата и обслужващите звена от съответната дейност. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и не могат да бъдат променяни до края й.

(4) Основни компоненти на всяка формула по ал. 2 са единният разходен стандарт и броят на децата и учениците в детските градини, училищата и обслужващите звена за съответната дейност. Допълнителни компоненти на формулата могат да бъдат обективни географски, демографски и инфраструктурни показатели, определящи различия в разходите за едно дете или един ученик, или показатели, отразяващи националната и общинската образователна политика. Не могат да бъдат компоненти на формулите по ал. 2 числеността на персонала и броят на групите и паралелките.

(5) Средствата по ал. 2 за всяка дейност се разпределят:

1. не по-малко от 80 на сто - на база на основните компоненти на формулата;

2. останалите до 20 на сто - въз основа на допълнителни компоненти на формулата.

(6) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, финансиращи училища, детски градини и обслужващи звена, като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност могат да предвидят резерв за нерегулярни разходи в размер до 5 на сто от средствата по съответната дейност. Неразпределените към 15 ноември 2009 г. средства от резерва се предоставят на училищата, детските градини и обслужващите звена по съответната дейност, като се разпределят пропорционално на броя на децата и учениците.

(7) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити като част от допълнителните компоненти на формулите могат да предвидят средства в размер до 0,5 на сто за финансиране на логопедични кабинети.

(8) Като част от формулите за разпределение на средствата първостепенните разпоредители с бюджетни кредити утвърждават и:

1. условията и реда за разпределение на средствата по отделните допълнителни компоненти, включени в съответната формула, в т.ч. и резерва;

2. правила за промени в разпределението на средствата между училища, детски градини и обслужващи звена при изменение на броя на децата и учениците или на стойностите по някой от другите компоненти на формулата, въз основа на които се разпределят средствата.

(9) Освен средствата по ал. 2 първостепенните разпоредители с бюджетни кредити включват в бюджетите на училищата за 2009 г. и разходи за сметка на:

1. установеното към края на 2008 г. превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училищата;

2. собствени приходи на училищата;

3. допълнително финансиране за маломерни и слети паралелки, определено като размер с акт на министъра на образованието и науката.

(10) Първостепенният разпоредител с бюджетни кредити не утвърждава формули за дейности, по които получател на средства е само едно училище, детска градина или обслужващо звено.

(11) Освен средствата по ал. 1 допълнително финансиране за дейностите по обучението на ученици в задължителна училищна възраст получават защитени училища, определени съгласно § 6е от допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета.

(12) До 31 януари 2009 г. Министерството на образованието и науката публикува на електронната си страница информация по видове единни разходни стандарти и по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити за:

1. броя на децата и учениците към 1 януари 2009 г. съгласно информационната система на министерството "АдминМ";

2. броя на децата и учениците, по които са разчетени средствата за образование, получени от първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, съгласно този закон.

§ 69. (1) Училищата в системата на народната просвета прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището:

1. на второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, а в общините с районно деление - второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджетни кредити по решение на кмета на общината, при условие че второстепенен разпоредител с бюджетни кредити е кметът на район;

2. да извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, в т.ч. и по дейности, като уведомява първостепенния разпоредител с бюджетни кредити за това;

3. да се разпорежда със средствата на училището;

4. да определя индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на учениците в групи и паралелки съобразно нормите, определени в подзаконовите нормативни актове;

5. самостоятелно да определя числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити делегират права на директорите на училищата да реализират собствени приходи, включително приходи от собственост. По изключение първостепенният разпоредител с бюджетни кредити може да не делегира приходи от собственост, когато имотът е относително териториално обособена единица, която има самостоятелно отчитане на разходите и не представлява част от присъщата за училището дейност.

(3) Министерският съвет може да одобри допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят системите на делегираните бюджети.

(4) Министерският съвет да предостави средства в размер на 26 000 хил. лв., от които:

1. 4 000 хил. лв. за насърчаване въвеждането на делегирани бюджети в детските градини и обслужващите звена;

2. 22 000 хил. лв. за подпомагане прилагането на системата на делегирани бюджети в училищата.

(5) Средствата по ал. 4 се предоставят само на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, които са изпълнили изискванията на § 68, ал. 2 - 9 и които прилагат система на делегирани бюджети, отговаряща на изискванията по ал. 1 - 3.

(6) Министерският съвет приема критерии и ред за оценяване на съответствието на въведените системи на делегирани бюджети с изискванията по ал. 5.

(7) Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити не могат да финансират разходи на звена извън системата на народната просвета за сметка на средствата, които са получили по единни разходни стандарти.

(8) Установеното в края на годината превишение на постъпленията над плащанията по бюджетите на държавните и общинските училища се включва в бюджета им за следващата година.

§ 70. В срок до 3 дни от влизане в сила на постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009 г. министърът на финансите по предложение на министъра на образованието и науката да предостави на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити предвидените в централния бюджет средства за закуска на децата в подготвителните групи към детските градини и подготвителните класове в училищата и за учениците от I до IV клас в училищата.

§ 71. (1) В срок до 31 март 2009 г. министърът на финансите по предложение на министъра на образованието и науката да извърши промени по субсидиите на държавните висши училища в случай на разлика между броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данни от регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "в" от Закона за висшето образование и броя на студентите и докторантите, формиращ размера на субсидиите за издръжка на обучението, включени в трансферите за държавните висши училища по чл. 6, ал. 2.

(2) Освободените средства по ал. 1 се използват за увеличаване на нормативите за издръжка на обучението на студентите и докторантите и/или за капиталови разходи на държавните висши училища.

§ 72. Министерският съвет да предостави от републиканския бюджет за 2009 г. допълнителни средства в размер на 6 600 хил. лв. за капиталови разходи на Софийския университет "Св. Климент Охридски", в т.ч. за дейности по опазване и поддържане на сградите, предоставени за управление на университета и обявени за недвижими паметници на културата.

§ 73. В срок до 28 февруари 2009 г. министърът на образованието и науката и министърът на икономиката и енергетиката да внесат в Министерския съвет законопроект, с който се създава фонд "Научни изследвания и иновации" като инструмент за финансиране насърчаването на научните изследвания и иновациите в Република България.

§ 74. (1) Средствата в размер на 263 441,1 хил. лв., предвидени в централния бюджет, се разходват за финансиране на национални програми за развитие на средното образование, одобрени от Министерския съвет. Разпределението на средствата по програми се утвърждава с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2009 г.

(2) В случаите, когато програмите по ал. 1 се изпълняват въз основа на стратегическите документи, одобрени през 2005 г. във връзка с § 69, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2005 г. и актуализирани през 2006 г. във връзка с § 71, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2006 г., Министерският съвет може да извърши налагащите се актуализации на тези документи, без да променя целите и приоритетите, заложени в тях.

§ 75. Средствата за участието на Република България в международни операции и мисии в размер на 89 719 хил. лв. се осигуряват от централния бюджет извън средствата, предвидени по разходната част по бюджета на Министерството на отбраната.

§ 76. Предвидените по централния бюджет средства за 2009 г. в размер на 30 000 хил. лв. за изграждане на Интегрирана система за наблюдение, предупреждение и оповестяване и Единната спасителна система се предоставят по бюджета на Министерството на извънредните ситуации, от министъра на финансите по предложение на министъра на извънредните ситуации по реда на чл. 34, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет, съобразно етапите и сроковете за изграждане и завършване на съответните подсистеми и обекти.

§ 77. Вътрешните разчети между държавния бюджет и български дружества, титуляри на вземания от контрагенти със седалище в държави, с които правителството на Република България е сключило споразумения за окончателно уреждане на вземания с произход от междуправителствени споразумения за предоставяне на кредитни облекчения или за предоставяне на правителствен кредит, се осъществяват пропорционално до размера на получените в бюджета парични средства от изпълнението на споразуменията за окончателно уреждане или от реализация на финансови инструменти, при условие че вземанията са с произход от изпълнени търговски договори, включени в обхвата на споразуменията.

§ 78. При залагането и актуализирането на лимитите в системата за електронни бюджетни разплащания Министерството на финансите текущо може да предприема мерки за коригиране на месечните лимити за плащания или за отлагане залагането на лимити, в частта на утвърдените суми за нелихвените разходи и трансфери, за компенсиране на неизпълнение на приходите по републиканския бюджет, както и за компенсиране на ефекта върху бюджетното салдо, произтичащ от касовите разлики в месечните размери на постъпилите приходи по републиканския бюджет.

§ 79. Разпоредителите с бюджетни кредити не могат да сключват договори за доставки на материали, медикаменти и външни услуги с годишна задача, по-висока от утвърдените им по бюджета за тази цел кредити за 2009 г.

§ 80. Временно свободните средства на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" се влагат по реда на чл. 28 от Кодекса за социално осигуряване.

§ 81. За изпълнение на задължения по чл. 23, ал. 1, т. 9 от Закона за здравното осигуряване, които произтичат от прилагането на правилата за координация на системите за социална сигурност и са за обезщетения в натура извън медицинската помощ по чл. 45 от същия закон, се предоставят целеви субсидии по бюджета на Националната здравноосигурителна каса от републиканския бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването.

§ 82. Предвидените по централния бюджет средства за 2009 г. в размер на 20 000 хил. лв. за възстановяване и ремонт на хидромелиоративна инфраструктура за целите на поливното земеделие се предоставят от министъра на финансите при условия и по ред, определени от министъра на земеделието и храните.

§ 83. Касовите плащания и постъпления, произтичащи от придобиване и освобождаване на държавния резерв, се отразяват в разходната част на бюджета на нетна основа.

§ 84. (1) Общините нямат право да събират приходи от такси или други приходи във връзка с режими, регулиращи стопанската дейност, които не произтичат от закон.

(2) Областните управители в срок до 1 март 2009 г. да извършат преглед на всички актове на общинските съвети, с които се въвеждат режими, регулиращи стопанската дейност на територията на съответната община и с които се определя събирането на такси или други приходи в полза на общината.

(3) За резултатите от прегледа по ал. 2 областните управители да представят доклад на министъра на държавната администрация и административната реформа в срок до 15 март 2009 г.

§ 85. (1) Общините могат да бъдат подпомагани от Фонда за местно самоуправление "ФЛАГ" - ЕАД, за достъпа си до финансиране от Фонда при изпълнение на проекти от европейските фондове при условия и ред, определен от Министерския съвет, след съгласуване с Националното сдружение на общините в Република България.

(2) Министерският съвет определя механизъм за критериите, размера и групите на общините по ал. 1.

§ 86. (1) Министерският съвет може да даде право на Разплащателната агенция към Държавен фонд "Земеделие" да извършва през 2009 г. национални доплащания към директните плащания на земеделските производители след 30 октомври 2009 г., при условие че очакваният годишен размер на положителното бюджетно салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата на годишния брутен вътрешен продукт.

(2) За финансиране на доплащанията по ал. 1 Министерският съвет може да осигури допълнителни бюджетни кредити за Държавен фонд "Земеделие" в размер до 167 млн. лв., но не повече от превишението по ал. 1.

(3) Размерът на доплащанията по ал. 1 и източниците на тяхното финансиране се определят с акт на Министерския съвет, след представяне от страна на Министерството на земеделието и храните на анализ на въздействието от предоставянето на доплащанията по ал. 1 върху отрасъла и крайните бенефициенти, като в него бъдат посочени ефектите и ползите, които ще бъдат постигнати, и очакваното отражение върху конкурентоспособността на отрасъла.

§ 87. (1) Министерският съвет утвърждава месечното разпределение на разходите за заплати през 2009 г. на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1, с изключение на тези по т. 1, 3 и 29 по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

(2) Разходите за заплати за съответния месец се извършват до утвърдения от Министерския съвет месечен размер за изплащане на основните заплати, на допълнителните и други трудови възнаграждения по Кодекса на труда, по Закона за държавния служител, по друг закон или нормативен акт, с колективен трудов договор и/или с вътрешни правила за работната заплата, и/или с индивидуален трудов договор.

(3) Компенсирани промени между разходите за заплати и други елементи на кредитите по бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити за 2009 г. могат да се извършват само с нормативен акт на Министерския съвет, с който се променя и месечното им разпределение.

(4) Икономията на разходите за заплати може да се използва текущо или с натрупване само за изплащането на парични или предметни награди и допълнителни възнаграждения за постигнати резултати в съответствие с действащата нормативна уредба.

(5) При намаляване числеността на персонала, извън случаите на извеждане на дейности от бюджетно на друго финансиране и случаите на намаляване на персонала в резултат на преминаване на функции и персонал към друго бюджетно предприятие, икономиите от средствата за работна заплата могат да се използват за увеличаване на индивидуалните основни месечни заплати до максималния размер за съответната длъжност и/или за издръжка в съответната административна структура или бюджетна организация. Намаляването на числеността на персонала не се отразява при формирането на годишния размер на разходите за заплати за следващата година.

(6) До утвърждаването от Министерския съвет на месечното разпределение на разходите за заплати през 2009 г. първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по чл. 6, ал. 1 с изключение на тези по т. 1, 3 и 29, могат да извършват месечно разходи за заплати до една дванадесета част от определения годишен размер за 2009 г.

(7) Алинеи 1 - 6 не се прилагат по отношение на разходите за допълнително материално стимулиране, предвидено в закон, и разходите по единни разходни стандарти в системата на средното образование.

§ 88. (1) Неусвоените средства по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2008 г. за дейности, свързани с "Програма "Ин витро" - стимулиране на раждаемостта сред двойките с репродуктивни проблеми чрез осигуряване на средства за провеждане на медицински изследвания и доставка на лекарствени продукти за ин витро оплождане", приета с Решение на Народното събрание за одобряване на допълнителни бюджетни кредити по Консолидираната фискална програма за 2008 г. (ДВ, бр. 89 от 2008 г.), се разходват в размер до 10 млн. лв. по реда на чл. 34 и/или чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет за същите цели от Министерството на здравеопазването над общите разходи, утвърдени по чл. 6, ал. 1, т. 10.

(2) През 2009 г. за дейности, свързани с "Програма "Ин витро - стимулиране на раждаемостта сред двойките с репродуктивни проблеми чрез осигуряване на средства за провеждане на медицински изследвания и доставка на лекарствени продукти за ин витро оплождане" в акредитирани лечебни заведения в Република България, се осигуряват средства в размер на 10 млн. лв. за сметка на преструктуриране на разходната част на бюджета на Министерството на здравеопазването.

§ 89. (1) Министерският съвет след 30 юни 2009 г. може да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката за реализиране на мерки и програми по Закона за енергийната ефективност в размер до 10 млн. лв., при условие че:

1. очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт;

2. не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет;

3. е приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 2.

(2) Бюджетните кредити по ал. 1 не се включват в размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 90. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд на РБ от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г.; бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г.) в § 2 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:

1. В ал. 1 и 2 думите "2008 г." се заменят с "2009 г.".

2. В ал. 4 думите "2009 г." се заменят с "2010 г.".

§ 91. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 от 2008 г.) чл. 18 се изменя така:

"Чл. 18. Кметът на общината изпраща на министъра на финансите с копие до Сметната палата решението по чл. 9, ал. 2 в 10-дневен срок от неговото приемане заедно с годишния отчет за състоянието на общинския дълг."

§ 92. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88 и 113 от 1999 г.; попр., бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 2001 г. - бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г.) в § 5 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Директорът на болница "Лозенец" е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на държавната администрация и административната реформа."

§ 93. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г., бр. 26 от 2007 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97 и 100 от 2007 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 37 и 71 от 2008 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 23, ал. 1, т. 2 думите "бюджетни предприятия по смисъла на § 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството" се заменят с "републиканския бюджет".

2. В чл. 40, ал. 1:

а) в т. 1 думите "55:45" се заменят с "60:40";

б) в т. 8 думите "фонд "Безработица" се заменят с "републиканския бюджет".

§ 94. В Закона за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) в § 28 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) текстът преди т. 1 се изменя така:

"(1) Събираните такси от издаването на документи за самоличност за пребиваване в Република България и за управление на моторно превозно средство постъпват по отделна сметка за чужди средства на Министерството на вътрешните работи и се ползват за";

б) точка 1 се изменя така:

"1. покриване на разходи, свързани с издаването на документи за самоличност, за пребиваване в Република България и за управление на моторно превозно средство;".

2. В ал. 3 се създава изречение второ: "Приходите по ал. 1 постъпват по сметката от 1 юли 2009 г."

§ 95. В Закона за вътрешния одит в публичния сектор (обн., ДВ, бр. 27 от 2006 г.; изм., бр. 64 и 102 от 2006 г., бр. 43, 69 и 71 от 2008 г.) в чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "т. 1 - 4" се заменят с "т. 1 - 3".

2. В ал. 2 думите "т. 1, 2 и 4" се заменят с "т. 1 и 2".

3. Създава се ал. 3:

"(3) С наредбата по чл. 44, ал. 2 министърът на финансите може да определя допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят одиторите по ал. 1 и ръководителите на одиторските екипи по ал. 2."

§ 96. В Закона за "Държавен вестник" (обн., ДВ, бр. 89 от 1995 г.; попр., бр. 92 от 1995 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 56 от 1999 г., бр. 1 от 2000 г., бр. 97 от 2001 г., бр. 9 и 42 от 2003 г., бр. 31 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г., бр. 16 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2 ал. 2 се изменя така:

"(2) Редакцията на "Държавен вестник" е дирекция към Народното събрание - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити."

2. Член 13 се изменя така:

"Чл. 13. (1) Редакцията на "Държавен вестник" е на бюджетна издръжка и се финансира със субсидия от самостоятелния бюджет на Народното събрание, от собствени приходи от абонамент на вестника, такси по чл. 9, ал. 2 и от друга съпътстваща издаването на вестника дейност.

(2) Средствата по ал. 1 се разходват за издаване и издръжка на "Държавен вестник", както и за други научни, изследователски, издателски и информационни дейности, включително свързаните с тях доставки на стоки и предоставяне на услуги, по ред, определен от председателя на Народното събрание."

§ 97. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г.; изм., бр. 13 и 102 от 2008 г.) в чл. 119 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) Общинските детски ясли и общинските детски кухни се създават, преобразуват и закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет и съгласие на министъра на здравеопазването."

2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 98. В Закона за тютюна и тютюневите изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 67 от 2008 г.) в чл. 30, ал. 1 след думата "търговци" се добавя "регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност".

§ 99. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31от 2003 г., бр. 39 от 2003 г. - Решение № 5 на Конституционния съд; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36, 65, 94 и 98 от 2008 г.) в приложение № 2 т. 1 се отменя.

§ 100. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 2, ал. 1:

а) създава се нова т. 5:

"5. месечни помощи за отглеждане на близнаци до навършване на две години;"

б) досегашната т. 5 става т. 6.

2. В чл. 4 след думите "т. 1, 3, 4 и 5" се заменят с "т. 1, 3, 4 и 6".

3. В чл. 8:

а) създава се нова ал. 4:

"(4) Когато децата, за чието отглеждане се изплаща на майката (осиновителката) месечната помощ по ал. 1, са близнаци, помощта се изплаща за всяко дете близнак.";

б) досегашните ал. 4, 5, 6 и 7 стават съответно ал. 5, 6, 7 и 8.

4. Създават се чл. 8а, 8б и 8в:

"Чл. 8а. (1) Месечни помощи за отглеждане на близнаци до две години в размер, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) на близнаци, която има право да получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, независимо от доходите на семейството.

(2) Месечните помощи по ал. 1 се предоставят на майката от момента на придобиване правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване до навършване на 2-годишна възраст на детето и се диференцират съобразно броя на близнаците, родени от майката.

(3) При условията на ал. 1 и 2 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на самотния баща (осиновител).

(4) При условията на ал. 1 и 2 месечната помощ за отглеждане на дете се предоставя в пари и/или под формата на социални инвестиции и на семействата на роднини и близки и приемни семейства за деца, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Чл. 8б. Месечни помощи в размер 50 на сто от размера на месечните помощи, предоставяни по реда на чл. 8а, ал. 1, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) на близнаци, която има право да получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл. 54, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбите на чл. 8а, ал. 2 - 4 се прилагат съответно.

Чл. 8в. На майките студентки редовно обучение, които нямат право на обезщетение по Кодекса за социално осигуряване, се изплаща месечна помощ в размер, определен със Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г."

5. В чл. 9, ал. 1 думите "чл. 7 и 8" се заменят с "чл. 7, 8, 8а и 8б".

6. В чл. 10, ал. 2 думите "т. 3 - 5" се заменят с "т. 3 - 6".

7. (*) Създава се чл. 10б:

"Чл. 10б. Семейства, на които детето (децата) не може да бъде записано в общинска детска градина, имат право на помощ в размер на 100 лв. месечно за всяко дете на възраст от 3 до 6 години. Помощите са за сметка на републиканския бюджет. Министърът на финансите издава наредба за реда за получаване и изразходване на помощите."

8. В чл. 12:

а) създава се нова т. 4:

" 4. три месеца - за месечните помощи за отглеждане на близнаци до 2 години, считано от края на месеца, за който се отнасят;"

б) досегашните т. 4 и 5 стават съответно т. 5 и 6.

§ 101. Помощта на майките студентки по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца е в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

§ 102. (1) Министерският съвет след 31 март 2009 г. може да одобри допълнителни бюджетни кредити по бюджета на Министерството на труда и социалната политика за реализиране на изпълнението на § 100, т. 7, при условие че:

1. очакваният годишен размер на положителното салдо по консолидираната фискална програма превишава 3 на сто от прогнозата за годишния брутен вътрешен продукт;

2. не се влошава утвърденото с чл. 1, ал. 3 бюджетно салдо по републиканския бюджет.

(2) Бюджетните кредити по ал. 1 не се включват в размера на допълнителните бюджетни кредити по чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет.

§ 103. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 104. Законът влиза в сила от 1 януари 2009 г., с изключение на § 100, т. 7, която влиза в сила от 1 април 2009 г., ако са изпълнени условията на § 102.

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 17 декември 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и § 2 - 10, § 12, т. 1 и 2 - относно ал. 3, § 13 - 22, § 24 - 35, § 36, ал. 1 - 4, § 37 - 51, § 52, т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и § 53 - 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. - ДВ, БР. 99 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

§ 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г.