Държавен вестник, брой 99 от 17.XII

Чл. 1. Този закон урежда устройството и дейността на Държавна агенция "Национална сигурност", статута на нейните служители и правомощията на органите ѝ.

Чл. 2. (1) Държавна агенция "Национална сигурност", наричана по-нататък "агенцията", е специализиран орган към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(3) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Председателят на агенцията е първостепенен разпоредител с бюджет.

Чл. 3. (1) Държавна агенция "Национална сигурност" изпълнява своята дейност въз основа на следните принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане и гарантиране на правата на човека и основните свободи;

3. защита на информацията и на източниците за придобиването ѝ;

4. обективност и безпристрастност;

5. сътрудничество с гражданите;

6. политически неутралитет.

(2) Върху дейността на Държавна агенция "Национална сигурност" се упражнява контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

(3) Държавна агенция "Национална сигурност" изпълнява дейността си самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г.) Взаимодействието и координацията между Държавна агенция "Национална сигурност" и Министерството на вътрешните работи по глава осма от закона се осъществява от председателя на агенцията или оправомощен от него заместник-председател и главния секретар на Министерството на вътрешните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) Взаимодействието между Държавна агенция "Национална сигурност" и други държавни органи може да се осъществява въз основа на съвместни инструкции.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" извършва дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу националните интереси, независимостта и суверенитета на Република България, териториалната цялост, основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и установения в страната конституционен ред, свързани със:

1. разузнаване в полза на чужди сили;

2. опасност за суверенитета, териториалната цялост на държавата и единството на нацията;

3. противоконституционна дейност;

4. (отм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.)

5. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;

6. опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата;

7. опасност за екологичната сигурност на държавата;

8. нарушаване функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация;

9. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;

10. деструктивно въздействие върху комуникационни и информационни системи;

11. международен тероризъм и екстремизъм, както и финансирането им;

12. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) международна търговия с оръжия и изделия или технологии с двойна употреба, както и производство, съхранение, разпространение и използване на оръжия за масово унищожение;

13. дейности на групи и лица, подпомагащи чужди служби, терористични или екстремистки организации;

14. миграционни процеси.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" самостоятелно или съвместно с други държавни органи извършва контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, включително в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Агенцията осъществява информационно-аналитична, прогностична, контролна, координационна и методическа дейност със собствена и на други държавни органи информация от значение за националната сигурност.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Самостоятелно или съвместно с други специализирани органи агенцията осигурява контраразузнавателна защита на стратегически за страната обекти и дейности.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Агенцията получава, съхранява, проучва, анализира и разкрива информация, получена при условията и по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(6) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Агенцията организира и провежда оперативно-издирвателна, оперативно-техническа, информационна и аналитична дейност за наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности по реда на този закон.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" е орган по криптографска сигурност на класифицираната информация в Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията осъществява оперативен контрол на националния радиочестотен спектър.

(3) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията придобива, систематизира и обработва информация от чужди източници в интерес на националната сигурност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията организира и осъществява комуникациите на Република България със задграничните ѝ представителства, с изключение на комуникациите със задграничните представителства, осъществявани от Държавна агенция "Разузнаване" по Закона за Държавна агенция "Разузнаване".

(5) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г.) Агенцията осъществява функциите на орган по акредитиране на сигурността на комуникационните и информационните системи, в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията осъществява пряк контрол на организацията на физическата и на информационната защита на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност.

(7) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията осъществява пряк контрол във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.

(8) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България.

(9) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията осъществява международно сътрудничество във връзка със своята дейност.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) (1) Гражданите могат да подават до Държавна агенция "Национална сигурност" предложения и сигнали, които са свързани с дейностите на агенцията по чл. 4.

(2) Редът за разглеждане, препращане на документите по компетентност на съответните органи, проверка и решаване на предложенията и сигналите се определя с наредба на председателя на агенцията.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.)

Чл. 7. Други дейности на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да бъдат възлагани само със закон.

Чл. 18. (1) Оперативно-издирвателната дейност се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на агенцията чрез гласни и негласни методи и средства съобразно компетентността им при условия и по ред, определени с този закон, с акт на Министерския съвет и на председателя на агенцията.

(2) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и законите, зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство и прилагане на принципа на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

Чл. 19. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:

1. разкриване, противодействие и предотвратяване на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност;

2. установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност, съставляваща заплаха за националната сигурност;

3. придобиване на информация за действия или бездействия, които създават заплаха за националната сигурност;

4. изготвяне и съхраняване на веществени доказателствени средства и предоставянето им на съответните органи на съдебната власт.

Чл. 20. (1) Оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез:

1. вземане на обяснения от граждани;

2. извършване на справки по информационните фондове за лица, които извършват престъпна дейност, създаваща заплаха за националната сигурност;

3. вземане на образци за сравнително изследване;

4. белязване на обекти и предмети;

5. изследване на предмети и документи;

6. извършване на наблюдение;

7. идентифициране на лица и обекти;

8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, транспортни средства и части от местности;

9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;

10. контрол на телефонните разговори;

11. събиране на информация от технически канали за комуникация;

12. оперативно внедряване;

13. оперативен експеримент;

14. отправяне на устни или писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред, създаващи заплаха за националната сигурност;

15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;

16. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.)

17. извършване на насрещни проверки по документи;

18. контрол на радиочестотния спектър;

19. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.)

20. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) създаване и използване на юридически лица с нестопанска цел или търговски дружества при условия и по ред, установени със закон.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява чрез специфични способи и средства, чрез специални разузнавателни средства, както и чрез граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията при изпълнение на функциите им.

Чл. 21. Агенцията притежава, използва и прилага специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.)

Чл. 23. (1) Използването на доброволни сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон органи на агенцията.

(2) Сътрудничеството с граждани за осъществяване функциите на агенцията се урежда с инструкция на председателя на агенцията.

(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се осъществяват при спазване на следните принципи:

1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;

2. защита при или по повод на сътрудничеството;

3. запазване в тайна на самоличността и другите лични данни на лицата, както и на тяхната дейност.

(4) Данни за лица, приели доброволно сътрудничество с органите на агенцията, могат да се предоставят на съда и прокуратурата само след писмено съгласие на лицата във връзка с конкретно наказателно производство и при спазване разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 24. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:

1. получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, създаващи заплаха за националната сигурност, когато не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство;

2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност;

3. искане на органите на досъдебното производство и съда;

4. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 25. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на съответните органи на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 26. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на живота, здравето, достойнството и имуществото на гражданите, както и замърсяването или увреждането на околната среда.

Чл. 27. (1) Органите на агенцията, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.

(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на органите по ал. 1 достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.

Чл. 28. (1) За изпълнение на възложените ѝ със закон правомощия агенцията изгражда, поддържа и ползва информационни фондове.

(2) Организацията на информационната дейност на агенцията, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.

Чл. 29. (1) Информационната дейност е дейност по събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, използване и предоставяне на информация на потребителите от агенцията, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани съобразно функционалната компетентност на агенцията.

(2) За изпълнение на задачите и дейностите по този закон структурните звена на агенцията могат да събират и лични данни.

Чл. 30. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на агенцията.

(2) Информационната дейност се основава и на информация от информационните носители, изготвени и предоставени от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на други държави, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

(3) Министерствата и ведомствата предоставят достъп до информационните си фондове на агенцията по ред, определен със съвместна инструкция на председателя на агенцията и съответния министър или ръководител на ведомство.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" ползва информация от информационни фондове на Министерството на вътрешните работи за изпълнение на възложените ѝ със закон правомощия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Достъпът до информацията по ал. 1 се осъществява по начин, непозволяващ разкриване на интереса на агенцията, и при спазване на принципа "необходимост да се знае" по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Достъпът по ал. 1 се урежда със съвместна инструкция на министъра на вътрешните работи и председателя на агенцията.

Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) При постъпване на информация, свързана с изпълнението на функции на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя данните на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 32. Списъкът на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна, се определя със заповед на председателя на агенцията.

Чл. 33. (1) В агенцията се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:

1. председателя на агенцията;

2. структурните звена на агенцията;

3. външни потребители.

(2) Информационните и аналитичните документи и продукти за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването ѝ.

Чл. 34. (1) В агенцията се изграждат информационни фондове и звена за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.

(2) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват лични данни. При обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, органите на агенцията:

1. не искат съгласието на физическото лице;

2. не информират физическото лице преди и по време на обработването на личните му данни;

3. не предоставят лични данни на трети лица;

4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) съхраняват данните в срокове, определени с наредбата по ал. 10, освен ако закон не предвижда друг срок.

(3) В информационните фондове по ал. 1 могат да се обработват и лични данни, обработвани от други органи, като данните, получени по този начин, не могат да се използват за други цели освен за защита на националната сигурност. Тези данни не се препредават.

(4) При изграждането на информационните фондове и в процеса на обработване на данните могат да се използват вътрешни идентификационни кодове, кодиране и криптиране на данните.

(5) Личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт.

(6) При заличаването на личните данни се вземат предвид възрастта на физическото лице, естеството на обработваните лични данни, необходимостта от обработване до приключването на разследване или законова процедура, влизане в сила на присъда или съдебно решение, амнистия, реабилитация или изтичане на предвидената в закона давност.

(7) Личните данни от информационните фондове могат да се предоставят само на органите за защита на националната сигурност, както и на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно наказателно дело.

(8) Данните по ал. 7 могат да се предоставят и на чуждестранни органи по силата на международен договор, по който Република България е страна.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администратор на лични данни е председателят на агенцията, който възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.

(10) Редът за обработване на лични данни се определя с наредба на председателя на агенцията.

Чл. 35. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по расов признак или етнически произход, за политически, религиозни или философски убеждения, за членство в политически партии, организации, сдружения с религиозни, философски, политически или синдикални цели, както и относно здравето или сексуалния им живот.

(2) Ако при осъществяване правото на достъп на физическото лице могат да се разкрият лични данни и за трето лице, администраторът на лични данни е длъжен да предостави на съответното физическо лице достъп до частта от тях, отнасяща се само за него.

(3) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на агенцията извън посочения от закона ред.

Чл. 35а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Агенцията може да откаже предоставяне на информация за свои служители на прикритие и за лица, които ѝ сътрудничат или са ѝ сътрудничили, за да се гарантира защитата на интересите, способите и средствата за придобиване на информация.

Чл. 36. (1) Информационните фондове се изграждат при съответните структурни звена на агенцията съобразно функционалната им компетентност.

(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.

(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени с наредба на председателя на агенцията и със закон.

(4) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Председателят на агенцията или оправомощен от него заместник-председател се произнася в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.

(6) При поискване на физическото лице се предоставя копие от обработваните му лични данни на хартиен носител.

(7) Органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.

(8) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 7 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.

(9) Отказът по ал. 7 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(10) Редът за достъп до фондовете по ал. 1 се определя с наредба на председателя на агенцията.

Чл. 37. Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Чл. 38. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от председателя на агенцията и от ръководителите на структурните звена в рамките на законовите им правомощия.

Чл. 39. При осъществяване на контрола върху информационната дейност се спазват правилата за защита на класифицираната информация.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) При обработването по реда на глава шеста "а" на резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, не се прилагат чл. 34, ал. 2, т. 3 и 4 и ал. 6.

Чл. 40. (1) Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на Националната система за защита на класифицираната информация.

(2) Предписанията на председателя или на оправомощените от него органи на агенцията са задължителни за длъжностните лица.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна дейност по отношение на организацията на физическата и на информационната защита на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Контролът на физическата защита обхваща мерките за сигурност и режима на достъп до стратегическите зони в стратегическите обекти и зоните, свързани с изпълнението на стратегическите дейности.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез планови или инцидентни проверки по ред, определен с правилника за прилагане на закона.

(3) Предписанията, давани при извършване на проверките по ал. 2 във връзка с организацията на физическата и на информационната защита, са задължителни за ръководителите на стратегическите обекти, за възлагащите и за извършващите стратегически дейности.

(4) Условията и редът за определяне на мерките за защита на информационните и комуникационните системи на стратегическите обекти от значение за националната сигурност и за осъществяването на контрол се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България, като дава становища по молби за:

1. предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците;

2. (доп. - ДВ, бр. 9 от 2011 г.) издаване на разрешения за продължително, дългосрочно и постоянно пребиваване и на визи и включва чужденци в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по Закона за чужденците в Република България;

3. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство по Закона за българското гражданство.

(2) Председателят на агенцията издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.) Председателят на агенцията прилага принудителна административна мярка за ненапускане на страната по чл. 75, т. 1 от Закона за българските лични документи.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" в изпълнение на функциите си по чл. 6, ал. 1 - 5:

1. оценява и разработва криптографски алгоритми и средства за криптографска сигурност на класифицираната информация; одобрява и контролира криптографските мрежи за класифицирана информация; изработва и разпределя използваните криптографски ключове; разрешава и контролира производството и вноса на средства за криптографска сигурност;

2. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2018 г.) извършва акредитиране на комуникационните и информационните системи, в които се създава, обработва, съхранява и пренася класифицирана информация; координира и контролира контрамерките по TEMPEST;

3. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) организира комуникационните системи и осъществява обмена на информация и криптографската сигурност на обменяната информация между Република България и задграничните ѝ представителства, като осигурява необходимия персонал във ведомствените звена и в задграничните представителства, с изключение на комуникациите и обмена на информация, осъществявани от Държавна агенция "Разузнаване" по Закона за Държавна агенция "Разузнаване";

4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със закон и със заповед на председателя на агенцията;

5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;

6. контролира и отстранява източниците на радиосмущения в радиочестотния спектър, разпределен за нуждите на националната сигурност и отбраната на Република България;

7. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) взаимодейства със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави и международни организации в кръга на своята компетентност;

8. извършва информационна и аналитична дейност, материалите от която предоставя на ръководството на агенцията и на други държавни органи по ред, определен от председателя на агенцията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Ведомствата осигуряват финансово дейността на звената по ал. 1, т. 3 и в задграничните представителства.

(3) Организацията на дейността по ал. 1, т. 3 се определя с наредба на Министерския съвет.

(4) За изпълнение на функциите по ал. 1, т. 4 и 5 агенцията разработва и прилага специфични методи и средства.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) При необходимост от взаимодействие в областта на криптографската сигурност председателят на агенцията сключва споразумения с органи по криптографска сигурност на други държави, с които Република България има влезли в сила международни договори за защита на класифицирана информация.

Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Националното звено по чл. 11а получава и обработва резервационни данни на пътниците в Република България, превозвани по въздух, и данни на екипажа на въздухоплавателните средства.

(2) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Националното звено извършва оценка на пътниците и екипажа преди обявеното време за тяхното пристигане или заминаване и предоставя данните по ал. 1 на органите по чл. 42е, 42ж, 42л и 42м² съгласно функционалната им компетентност за извършване на последваща проверка за установяване на съпричастност в престъпления по ал. 3.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2023 г.) Получените данни по ал. 1 се обработват само за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления по чл. 95 - 107, чл. 108а, чл. 109, чл. 110, ал. 1, предложение шесто и ал. 2, чл. 115, чл. 116, чл. 128, чл. 131, ал. 1, предложение първо и ал. 2, т. 1, чл. 142, чл. 142а, чл. 143а, чл. 152, чл. 154а, чл. 155, ал. 5, т. 1 и 2, чл. 155б, чл. 155в, чл. 156, ал. 2 и 3, чл. 157, ал. 2 и 5, чл. 158а, чл. 159, ал. 3, 4 и 5, чл. 159а - 159г, чл. 162, ал. 3 и 4, чл. 169г, ал. 1 и 2, чл. 172а, ал. 4 и 5, чл. 195, ал. 1, т. 11, чл. 199, ал. 1, т. 2 и 5 и ал. 2, т. 3, чл. 208, ал. 5, чл. 209, ал. 1 и 2, чл. 210, ал. 1, чл. 211, чл. 212, ал. 1 - 5, чл. 212а, чл. 212б, ал. 1, т. 1 - 3, чл. 213, чл. 216, ал. 5, чл. 235, ал. 4, чл. 242, ал. 1 - 4, чл. 243 - 244а, чл. 248а, ал. 2 и 5, чл. 253, чл. 253б, чл. 254б, чл. 256, ал. 2, чл. 278а, ал. 3 и 4, чл. 278в, ал. 2, чл. 278г, ал. 2, чл. 278д, чл. 280, чл. 281, ал. 1 и 2, чл. 301 - 305, чл. 307, чл. 308, ал. 2 и 3, чл. 319а, ал. 5, чл. 319б, ал. 2 - 5, чл. 319в, чл. 319г, чл. 319д, ал. 3, чл. 320, ал. 2, чл. 321, чл. 321а, ал. 1, чл. 330, чл. 333, чл. 337, ал. 1 - 4, чл. 339, чл. 341б, чл. 346, ал. 6, чл. 352, чл. 353а - 353в, чл. 353г, ал. 1 и 2, чл. 353д, ал. 1 - 4, чл. 353е, ал. 1, чл. 354а, ал. 1 - 4, чл. 354в, ал. 2 и 3, чл. 356б, ал. 2, чл. 407 - 412 и чл. 414 - 419 от Наказателния кодекс.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 се обработват и за целите на граничния контрол.

Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Въздушните превозвачи са длъжни за своя сметка, самостоятелно или чрез упълномощен доставчик на услуги да предават на Националното звено резервационни данни на пътниците и данни на екипажа за всички полети до, във или от Република България.

(2) Резервационните данни по ал. 1 включват:

1. първоначален код на досието на пътника;

2. дата на резервация/издаване на билета;

3. планирана/планирани дата/дати на пътуването;

4. имена на пътника, дата на раждане;

5. адрес и координати за връзка (телефонен номер, електронен адрес);

6. информация относно плащането, включително адрес за издаване на фактура;

7. данни за пълния маршрут на предвиденото пътуване;

8. информация за често (редовно) пътуващ пътник;

9. пътническа агенция или пътнически агент;

10. пътнически статус на пътника, включително потвърждения, регистрационен статус, информация за неявяване на пътник за полет или за пътник без резервация, купуващ си билет в последния момент;

11. индикации за разделяне на досието на пътника;

12. общи забележки (налична информация за непридружавани лица под 18-годишна възраст - име, пол, възраст, говорим език, име и данни за контакт с настойник при заминаване и пристигане, агент при заминаване и пристигане и други);

13. данни от самолетния билет (номер, дата на издаване, еднопосочен билет, тарифа);

14. номер на мястото в самолета;

15. информация относно споделянето на кодове на полети;

16. пълна информация за багажа;

17. брой и други имена на пътници, които фигурират в досието на пътника;

18. всички събрани предварителни данни за пътниците (вид и номер на документа за пътуване, националност, държава на издаване, дата на валидност, фамилно име, собствено име, пол, дата на раждане, въздушен превозвач, номер на полета, дата на отпътуване, дата на пристигане, място на отпътуване, място на пристигане, време на отпътуване, време на пристигане, както и общия брой превозвани пътници), както и когато не се съхраняват като част от резервационните данни на пътниците;

19. пълна история на промените в данните по т. 1 - 18.

(3) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Данните на екипажа са данните по ал. 2, т. 18.

(4) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) В случай на съвместно използване на кодове при полети от един или повече въздушни превозвачи задължението за предаване на резервационни данни на пътниците за всички пътници от полета и данните на екипажа е на въздушния превозвач, който го извършва.

(5) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Въздушните превозвачи информират пътниците и екипажа за предаването на данните по ал. 2 и 3 на Националното звено в съответствие с чл. 13 и 14 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.).

Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Въздушните превозвачи предават данните по чл. 42б, ал. 2 и 3 в базата данни на Националното звено по електронен път, като използват протоколите и поддържаните формати, одобрени от Европейската комисия, или при невъзможност - по съгласуван между въздушния превозвач и агенцията начин, гарантиращ защита на данните.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Данните по чл. 42б, ал. 2 и 3 се предават на Националното звено такива, каквито са постъпили при въздушните превозвачи.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Обработването на резервационните данни на пътниците и данните на екипажа се извършва чрез автоматични и неавтоматични средства при спазване на изискванията за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) При получаване на данни, различни от посочените в чл. 42б, ал. 2 и 3, включително данни по смисъла на чл. 51, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, Националното звено ги заличава незабавно, включително съответните резервни копия.

Чл. 42г. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) Резервационните данни на пътниците се предават на Националното звено:

1. 48 часа преди обявеното време за излитане - за въздушни превозвачи, осъществяващи редовни полети, 24 часа преди обявеното време за излитане - за въздушни превозвачи, осъществяващи нередовни полети;

2. непосредствено преди полета.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 въздушните превозвачи могат да предават само актуализираните данни по ал. 1, т. 1.

(3) Данните за екипажа се предават на Националното звено непосредствено преди полета.

(4) При наличие на данни за конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, въздушните превозвачи предават резервационните данни на пътниците и данните на екипажа по искане и в срокове, определени от Националното звено.

Чл. 42д. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Националното звено може да съпоставя данните по чл. 42б, ал. 2 и 3 с данни, съдържащи се в информационни фондове на агенцията, Министерството на вътрешните работи и Агенция "Митници", и да обработва получените резултати.

(2) Информационните фондове по ал. 1 се определят в съвместна заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" и съответния ведомствен ръководител.

(3) Редът за достъп до информационни фондове на Министерството на вътрешните работи се определя с инструкцията по чл. 31, ал. 3.

(4) Редът за достъп до информационни фондове на Агенция "Митници" се определя със съвместна инструкция на председателя на агенцията и на директора на Агенция "Митници".

(5) (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.)

Чл. 42е. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Националното звено предоставя незабавно данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3 на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи и на Агенция "Митници".

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) При съвпадения по предварително определени критерии и от съпоставяне с информационни фондове по чл. 42д, ал. 1 Националното звено предоставя незабавно данните по чл. 42б, ал. 2 и 3 и резултатите от тяхното обработване на следните органи съобразно тяхната компетентност:

1. Националния контратерористичен център;

2. Агенция "Митници";

3. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи;

4. Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи.

(3) Методиката за определяне на критериите по ал. 2 и редът за предоставяне на данните на Националния контратерористичен център се определят с инструкция на председателя на агенцията, съгласувана с ръководителите на представените в центъра ведомства, при спазване на принципа "необходимост да се знае".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Методиката за определяне на критериите по ал. 2 и редът за предоставяне на данните на компетентните органи по ал. 2, т. 2 - 4 се определят със съвместна инструкция на председателя на агенцията и на съответния ведомствен ръководител при спазване на принципа "необходимост да се знае".

Чл. 42ж. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 и резултати от тяхното обработване могат да бъдат предоставяни и на следните органи съобразно тяхната компетентност:

1. органите на досъдебното производство и съда;

2. Държавна агенция "Разузнаване";

3. Агенция "Митници";

4. Главна дирекция "Национална полиция" на Министерството на вътрешните работи;

5. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи;

6. дирекция "Международно оперативно сътрудничество" на Министерството на вътрешните работи;

7. специализираните и териториалните дирекции на Държавна агенция "Национална сигурност".

(2) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 и резултати от тяхното обработване се предоставят след мотивирано писмено искане до Националното звено за всеки конкретен случай при спазване на принципа "необходимост да се знае".

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Искането по ал. 2 съдържа информация относно периода от време, конкретните данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 и/или резултати от тяхното обработване, вида престъпление по чл. 42а, ал. 3, правното основание и срока за получаване на данните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Искането по ал. 2 се подписва от компетентен орган по ал. 1, т. 1 или от ръководителя на съответния орган по ал. 1, т. 2 - 7, или от оправомощено от него длъжностно лице и се изпраща по електронен път или на хартиен носител до Националното звено.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) В случай на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, искането може да бъде отправено и устно от лицето по ал. 4. В срок до 24 часа искането се предоставя и в писмена форма по реда на ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) При невъзможност данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 или резултати от тяхното обработване да се предоставят в посочения в искането срок Националното звено незабавно уведомява органа по ал. 1, като посочва причините за това.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Националното звено отказва предоставянето на данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 и резултати от тяхното обработване, ако не са изпълнени изискванията по ал. 3. В тези случаи Националното звено уведомява писмено или по електронен път органа по ал. 1, като посочва мотивите за отказа.

Чл. 42ж¹. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) Решението на компетентните органи по чл. 42е и 42ж за предприемане на мерки спрямо конкретно лице, което може да има правни или други съществени последици за него, не може да се основава единствено на резултата от автоматизираното обработване на данните по чл. 42б, ал. 2 и 3. Всяко съвпадение вследствие на автоматизирано обработване на данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 се преглежда поотделно по неавтоматизиран начин.

(2) Компетентните органи по чл. 42е и 42ж не може да вземат решения за предприемане на мерки спрямо конкретно лице, основани на расата или етническия произход на лицето, на неговите политически мнения, религия или философски убеждения, членство в профсъюзи, здравословно състояние, сексуален живот или сексуална ориентация.

(3) Данните по чл. 42б, ал. 2 и 3 и резултатите от тяхното обработване могат да се обработват допълнително от компетентните органи по чл. 42е и 42ж само за целите, предвидени в чл. 42а, освен в случаите, в които специален закон предвижда друго.

Чл. 42з. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) След изтичането на 6 месеца от предаването на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа от въздушните превозвачи Националното звено деперсонализира чрез прикриване данните по чл. 42б, ал. 2, т. 4, 5, 6, 8, 12, 17 и 18 и ал. 3.

(2) Резервационните данни на пътниците и данните на екипажа се съхраняват от Националното звено за срок 5 години от датата на тяхното получаване.

(3) След деперсонализирането разкриване на пълните данни по ал. 1 може да се направи:

1. в случаите на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, или

2. за нуждите на конкретно наказателно производство за престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3.

(4) В случаите по ал. 3, т. 1 се изготвя мотивирано писмено искане от ръководител на компетентен орган по чл. 42е и чл. 42ж, ал. 1, т. 2 - 7 или оправомощено от него длъжностно лице до председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощен от него заместник-председател на агенцията.

(5) В случаите по ал. 3, т. 2 разкриването на пълните данни по ал. 1 се извършва въз основа на писмено искане на съда в съдебното производство или на наблюдаващия прокурор в досъдебното производство при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(6) Разкриването на пълните данни по ал. 1 се извършва въз основа на разрешение от органа по ал. 4, което се издава незабавно след получаването на мотивираното писмено искане по ал. 4 или на писменото искане по ал. 5.

(7) При неотложност в случаите по ал. 3, т. 1 разкриване на пълните данни по ал. 1 се извършва и без разрешение на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощения от него заместник-председател на агенцията след разпореждане на ръководителя на Националното звено.

(8) В случаите по ал. 7 органите по чл. 42е и чл. 42ж, ал. 1, т. 2 - 7 унищожават получените данни незабавно, ако в срок от 24 часа не бъде дадено разрешение от председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" или оправомощения от него заместник-председател на агенцията.

(9) За разкриването на данните при условията и по реда на ал. 3 и 7 се информира длъжностното лице по защита на данните по чл. 42н, ал. 3.

(10) След изтичането на срока по ал. 2 резервационните данни на пътниците и данните на екипажа, включително съответните резервни копия и архиви, се заличават.

(11) Когато при автоматизираното обработване на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа и след преглеждането им поотделно по неавтоматизиран начин се установи съвпадение, резултатите от обработването се съхраняват до предаването им на компетентните органи по чл. 42е и на националните звена на държавите - членки на Европейския съюз.

(12) Когато при автоматизираното обработване на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа и след преглеждането им поотделно по неавтоматизиран начин не се установи съвпадение, резултатите от обработването могат да се съхраняват в срока по ал. 2 с цел да се избегнат бъдещи недействителни съвпадения.

Чл. 42и. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Компетентните органи по чл. 42е и 42ж съхраняват получените данни по чл. 42б, ал. 2 и 3 за срок 5 години от датата на тяхното получаване в Националното звено, освен в случаите, в които специален закон предвижда друго. След изтичане на срока за съхранение получените резервационни данни и данни на екипажа се унищожават, съответно заличават. Получените и обработените резервационни данни и данни на екипажа, които не са използвани за целите по чл. 42а, ал. 3, се унищожават, съответно заличават, преди изтичане на срока по изречение първо, от комисия, определена от ръководителя на съответния компетентен орган, за което се уведомява Националното звено.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3, получени по реда на чл. 42е, ал. 1, се заличават от компетентните органи на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи и на Агенция "Митници" в срок до 24 часа от получаването им, освен когато те са необходими за упражняване на правомощията им по закон.

Чл. 42к. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) Въздушните превозвачи, превозващи до и от територията на Република България пътници, заличават предоставените лични данни по чл. 42б, ал. 2, т. 18 в срок 24 часа от пристигането на транспортното средство на територията на страната.

Чл. 42л. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) Националното звено по своя преценка предоставя получени по чл. 42а, ал. 1 резервационни данни на идентифицирани при съпоставяне или по критерии пътници и/или резултати от тяхното обработване на националните звена на държавите - членки на Европейския съюз.

(2) Националното звено може да предоставя на националните звена на държавите - членки на Европейския съюз, и други съхранявани от него резервационни данни, които не са деперсонализирани чрез прикриване, както и резултати от тяхното обработване.

(3) Данните по ал. 2 се предоставят в най-кратък срок въз основа на мотивирано искане, в което са посочени данни по чл. 42б, ал. 2.

(4) В случай че резервационните данни са деперсонализирани чрез прикриване, същите се предоставят след разрешение на органа по чл. 42з, ал. 4 и за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3.

(5) Националното звено може да поиска резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване от националните звена на държавите - членки на Европейския съюз, по искане на компетентните органи по чл. 42е и 42ж. Националното звено предоставя получените данни на компетентните органи по чл. 42е и 42ж след извършена проверка по неавтоматизиран начин.

(6) В случаите по ал. 5 Националното звено отправя мотивирано писмено искане до националните звена на държавите - членки на Европейския съюз.

(7) В неотложни случаи компетентните органи по чл. 42е и 42ж могат да поискат резервационни данни на пътниците от национално звено на държава - членка на Европейския съюз, въз основа на мотивирано писмено искане, копие от което се предоставя на Националното звено.

(8) В случай на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, Националното звено може да поиска:

1. резервационни данни на пътниците от въздушните превозвачи по искане на национално звено на държава - членка на Европейския съюз;

2. от национално звено на държава - членка на Европейския съюз, да му набави такива данни от въздушни превозвачи.

Чл. 42м. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване и на компетентни органи на трети държави въз основа на оценка на всеки конкретен случай и ако са налице едновременно следните условия:

1. това е необходимо за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3;

2. получателят е компетентен да осъществява дейности по т. 1;

3. получателят осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни;

4. получателят даде съгласие да не предоставя данните на друга трета държава, освен ако същите са необходими за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3, и е получено предварително съгласие за предаването им от страна на Националното звено.

(2) Преценката на адекватността на нивото на защита на личните данни се извършва от Комисията за защита на личните данни в съответствие с приложимото законодателство в областта на личните данни.

(3) Извън случаите по чл. 42л предоставянето на резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване на компетентни органи на държава - членка на Европейския съюз, се извършва при спазване на условията по ал. 1, т. 1 и 2 само в неотложни случаи.

(4) Предоставянето на данните в случаите по ал. 1 и 3 се извършва въз основа на мотивирано искане на компетентния орган на третата държава, отправено чрез съответния национален компетентен орган по чл. 42е и 42ж при спазване на реда по чл. 42ж.

(5) В случай че данните по ал. 1 и 3 са деперсонализирани чрез прикриване, същите се предоставят след разрешение на органа по чл. 42з, ал. 4 и за целите на предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3.

Чл. 42м¹. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване, получени по реда на чл. 42л, ал. 5 и 8, на компетентни органи на трети държави по тяхно писмено искане въз основа на оценка на всеки конкретен случай и ако са налице едновременно следните условия:

1. това е необходимо за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпленията, посочени в чл. 42а, ал. 3;

2. получателят е компетентен да осъществява дейности по т. 1;

3. получателят осигурява адекватно ниво на защита за планираното обработване на данни;

4. държавата - членка на Европейския съюз, предоставила данните, е дала съгласието си за предоставянето им на трета държава.

(2) Алинея 1, т. 4 не се прилага в случай на конкретна и реална заплаха от извършване на престъпление, посочено в чл. 42а, ал. 3, когато не може да бъде получено своевременно предварително съгласие за предоставянето на данните.

(3) В случаите по ал. 2 компетентният да даде съгласие за предоставяне на данните орган се уведомява незабавно.

(4) За предоставянето на данните по реда на ал. 1 и 2 незабавно се уведомява длъжностното лице по защита на данните по чл. 42н, ал. 3.

Чл. 42м². (Нов - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) Националното звено може да предоставя резервационни данни на пътниците и/или резултати от тяхното обработване на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) в рамките на нейната компетентност и за изпълнение на нейните задачи.

(2) Данните по ал. 1 се предоставят въз основа на мотивирано искане, подадено от Европол чрез мрежовото приложение за защитен обмен на информация (SIENA).

(3) Искането по ал. 2 може да бъде подадено, когато това е необходимо с цел подпомагане и засилване на действията на държавите - членки на Европейския съюз, за предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, посочени в чл. 42а, ал. 3, и доколкото тези престъпления попадат в компетентността на Европол.

(4) В искането по ал. 2 се посочват основанията, поради които се смята, че предаването на резервационните данни на пътниците и/или резултатите от тяхното обработване ще допринесе съществено за предотвратяването, разкриването, разследването и наказателното преследване на престъпления, посочени в чл. 42а, ал. 3.

(5) Обменът на информация по ал. 1 се извършва чрез SIENA и на езика, приложим за SIENA.

Чл. 42м³. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Държавна агенция "Национална сигурност" води регистри на получените данни по чл. 42б, ал. 2 и 3, на предоставените данни, на заличаването им, на осъществения достъп, на писмените искания по чл. 42ж, ал. 2, чл. 42з, ал. 4 и 5, чл. 42л, ал. 3, 6, 7 и 8, чл. 42м, ал. 4, чл. 42м¹, ал. 1 и чл. 42м², ал. 2, на разрешенията по чл. 42з, ал. 6 и 8 и на разпорежданията по чл. 42з, ал. 7.

Чл. 42н. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Упражняването на правата на физическите лица във връзка с обработването на данни по чл. 42б, ал. 2 и 3, отнасящи се до тях, от Националното звено и от компетентните органи по чл. 42е и 42ж се извършва при условията и по реда на този закон и на Закона за защита на личните данни.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Резервационните данни на пътниците и данните на екипажа се обработват от Националното звено и от компетентните органи по чл. 42е и 42ж в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

(3) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" определя длъжностно лице по защита на данните, което отговаря за наблюдението на обработването на резервационни данни на пътниците и на данни за екипажа, както и за прилагането на съответните гаранции за защита на личните данни, обработвани от Националното звено.

(4) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Функциите, задачите и правомощията на длъжностното лице по защита на данните се уреждат с правилника за прилагане на закона, като се гарантира ефективното им и независимо изпълнение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Физическото лице, за което се отнасят данните, има правото да се свързва с длъжностното лице по защита на данните като звено за контакт по въпросите, свързани с обработването на резервационните данни на пътниците и на данните на екипажа, които се отнасят за него.

(6) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Администратор на лични данни по отношение на обработваните от Националното звено лични данни е неговият ръководител.

Чл. 42н¹. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Субектите на данни може да искат предоставяне на информация за обработваните за тях от Националното звено с автоматични или с други средства лични данни.

(2) Искането по ал. 1 трябва да бъде основателно и не прекомерно.

(3) Основателно е искането, подадено от субект на данни, което се отнася към записване, съхраняване, употреба, предоставяне, актуализиране, комбиниране, ограничаване на обработването или заличаване на негови лични данни.

(4) Прекомерно е искането, което надхвърля обхвата на обработваните в Националното звено лични данни. Повторно искане за предоставяне на една и съща информация се смята за прекомерно.

(5) Националното звено може да откаже да разгледа искане за предоставяне на информация, когато то е неоснователно или прекомерно. Отказът се мотивира и лицето, подало искането, се уведомява за него.

Чл. 42н². (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) При подаване на искане по чл. 42н¹, ал. 1 субектът на данните предоставя достатъчно информация за потвърждаване на самоличността си.

(2) Информацията по ал. 1 трябва да съдържа най-малко:

1. име на субекта на данни;

2. единен граждански номер или личен номер на чужденец, или друг аналогичен идентификатор;

3. постоянен адрес;

4. адрес за кореспонденция;

5. телефон;

6. електронен адрес за кореспонденция (при наличие на такъв).

(3) Когато не се предоставят данните по ал. 2 или предоставените данни пораждат основателни съмнения за самоличността на лицето, Националното звено може да откаже да разгледа искането.

Чл. 42н³. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Националното звено може да ограничи, да забави за определен период или да не предостави информация на субекта на данни, като отчита основните му права и интереси, когато:

1. предоставянето на информация би възпрепятствало служебна или законова проверка или друга законова процедура във връзка с терористични или други тежки престъпления;

2. предоставянето на информация би засегнало неблагоприятно предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на терористични или други тежки престъпления;

3. предоставянето на информация би засегнало неблагоприятно защитата на:

а) обществения ред и сигурност;

б) националната сигурност;

в) правата и свободите на трети лица;

4. други обстоятелства биха засегнали неблагоприятно защитата на обществения интерес и действията на компетентните органи при осъществяването на правомощията им по закон.

Чл. 42н⁴. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) (1) Администраторът на лични данни по чл. 42н, ал. 6 се произнася с решение в 60-дневен срок от постъпването на искането по чл. 42н¹, ал. 1.

(2) Когато личните данни, за които се отнася искането, са предоставени от Националното звено на орган по чл. 42е и 42ж или на компетентен орган на друга държава или на Европол по реда на този закон, администраторът на лични данни по чл. 42н, ал. 6 отправя до този орган запитване дали не са налице основания по чл. 42н³ за ограничаването, забавянето за определен период или непредоставянето на исканата информация. Органът, до когото е отправено запитването, отговаря в 14-дневен срок от получаването му, като мотивира ограничаването, забавянето за определен период или непредоставянето на исканата информация, посочвайки и конкретното основание по чл. 42н³.

(3) Когато не се получи отговор в срока по ал. 2, Националното звено предоставя исканата информация.

(4) В срока по ал. 1 длъжностното лице по защита на данните към Националното звено информира писмено субекта на данните за решението по ал. 1.

(5) Длъжностното лице по защита на данните към Националното звено предоставя на субекта на данни най-малко следната информация:

1. данните, които идентифицират Националното звено и координатите за връзка с длъжностното лице по защита на данните;

2. целите за обработването на лични данни от Националното звено;

3. срока, за който се съхраняват лични данни след постъпването им в Националното звено;

4. правото да бъде подадена жалба до Комисията за защита на личните данни или да бъде потърсена защита по съдебен ред.

Чл. 42н⁵. (Нов - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Субектът на данни има право да поиска от Комисията за защита на личните данни извършването на проверка за законосъобразността на решението по чл. 42н⁴, ал. 1.

Чл. 42о. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработване на данни по чл. 42б, ал. 2 и 3, отнасящи се до тях, и при осъществяване на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни.

(2) Извън случаите по ал. 1 контролът по изпълнение на задълженията на въздушните превозвачи по тази глава се осъществява от Националното звено.

Чл. 42п. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Националното звено предава на Европейската комисия статистическа информация на годишна основа относно:

1. общия брой на пътниците, чиито резервационни данни са получени от въздушните превозвачи и са предоставени на компетентните органи по чл. 42е и 42ж, на компетентните органи на други държави и на Европол през предходната година;

2. общия брой на пътниците, за чиито резервационни данни са установени съвпадения по предварително определени критерии и от съпоставяне с информационни фондове по чл. 42д, ал. 1.

Чл. 123. (1) Органи на агенцията са държавните служители.

(2) При осъществяване на дейността си органите по ал. 1:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и заплахи за националната сигурност;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет;

3. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., нова - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., нова - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) задържат лица, за които имат данни, че са извършили описаните в чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13 посегателства, осъществяващи състав на престъпление;

4. привличат граждани за доброволно сътрудничество;

5. в рамките на своята компетентност прилагат и използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със Закона за специалните разузнавателни средства;

6. организират прикриването на служители на агенцията и тяхната дейност при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона;

7. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;

8. получават информация от държавни органи, организации и лица във връзка със защитата на националната сигурност;

9. предоставят информация на органите на държавна власт и на местно самоуправление, на организации и на лица чрез председателя на агенцията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) Освен правомощията по ал. 2 при осъществяване на дейността си по отношение сигурността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия органите по ал. 1:

1. осигуряват контраразузнавателни способности на българските контингенти, участващи в операции и мисии извън територията на страната, и на националните формирования, предоставени като колективни отбранителни способности и за провеждане на операции на НАТО;

2. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) имат достъп до поделения и обекти на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

3. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) получават пряко от командирите и началниците на поделения в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия необходимата информация за изпълнение на правомощията им за гарантиране на сигурността на въоръжените сили;

4. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) осъществяват дейност по защита на класифицираната информация в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия съгласно Закона за защита на класифицираната информация;

5. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) дават становища по решения, планове, материали и други, свързани със сигурността на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия;

6. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2010 г., в сила от 26.02.2010 г.) дават задължителни предписания при възникване на опасност за бойната готовност, информационната, икономическата и финансовата сигурност, както и при застрашаване на сигурността на обекти и дейности на Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия.

(4) Органите по ал. 1 осъществяват правомощията си и спрямо чуждестранни и съюзнически военни формирования на територията на страната, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 124. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При осъществяване на дейността си органите по чл. 123, ал. 1 предотвратяват и разкриват престъпления, свързани с възложените им с този закон функции.

Чл. 124а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 124б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) Органите на агенцията, оправомощени със заповед на председателя на агенцията, могат да задържат за срок до 24 часа лице, за което има данни, че е извършило престъпление, свързано с някоя от дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11 или 13.

(2) За задържането по ал. 1 се издава писмена заповед за задържане, в която се посочват:

1. името, длъжността и местоработата на органа, издал заповедта;

2. фактическите и правните основания за задържането;

3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;

4. датата и часът на задържането;

5. ограничаването на правата на лицето по ал. 6;

6. правото му:

а) да обжалва пред съда законността на задържането;

б) на адвокатска защита от момента на задържането;

в) на медицинска помощ;

г) на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане;

д) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка;

е) да ползва преводач, в случай че не разбира български език.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Задържаното лице попълва декларация по образец съгласно приложението, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" - "е". Заповедта се подписва от органа и от задържаното лице. Отказът или невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява с подписа на един свидетел.

(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Информацията по ал. 2, т. 6 се предоставя на задържаното лице на разбираем език и по разбираем начин, като се отчитат специфичните му потребности.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Заповедта за задържане се вписва в специален регистър.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Копие от заповедта се връчва на задържаното лице срещу подпис.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) На задържаното лице не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Когато задържаното лице не владее български език, то незабавно се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език.

(9) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) От момента на задържането му лицето има право на защитник, като се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения.

(10) (Предишна ал. 9 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) За задържането съответният орган е длъжен незабавно да уведоми лице, посочено от задържания.

(11) (Предишна ал. 10 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Задържаното лице може да бъде настанено в помещение за настаняване на задържани лица в структурите на Министерството на вътрешните работи и спрямо него могат да се вземат мерки за лична сигурност, ако поведението му и целите на задържането налагат това, за което се издава писмена заповед.

(12) (Предишна ал. 11 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Конвоирането на задържаното лице до помещенията за настаняване на задържани лица се осъществява от полицейските органи на Министерството на вътрешните работи по реда, предвиден с инструкцията по чл. 3, ал. 5.

(13) (Предишна ал. 12 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът се произнася по жалбата незабавно.

(14) (Предишна ал. 13 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) За отвеждане на задържаното лице в определеното за настаняване на задържани лица място органите на агенцията издават писмена заповед.

(15) (Предишна ал. 14 - ДВ, бр. 18 от 2024 г.) Органите на агенцията са длъжни незабавно да освободят лицето, когато основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 125. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) (1) Органите на агенцията могат да задържат лице, което е нарушило охраната и пропускателния режим в района на охраняван обект на агенцията.

(2) В случаите по ал. 1 незабавно се уведомяват компетентните полицейски органи.

(3) При предаване на задържаното лице на съответните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:

1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;

2. дата на съставяне на протокола;

3. дата и място на задържането;

4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;

5. собствено, бащино и фамилно име на задържаното лице, ЕГН, постоянен или настоящ адрес;

6. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;

7. собствено, бащино и фамилно име на свидетелите (ако има такива), ЕГН, постоянен или настоящ адрес и техните писмени показания.

(4) Протоколът се подписва от съставителя и се предава на полицейските органи.

(5) Преди предаване на лицето и съставянето на протокола по ал. 3 на задържаното лице се извършва медицински преглед.

Чл. 125а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., отм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.)

Чл. 125б. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) В случаите по чл. 124б и 125 органите на агенцията могат да извършват обиск на лице.

(2) Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания, и по начин, който не уронва неговата чест и достойнство.

(3) За всеки извършен обиск органът на агенцията съставя протокол.

(4) Протоколът по ал. 3 се подписва от органа на агенцията, от един свидетел и от съответното лице, на което се предоставя екземпляр от него.

Чл. 125в. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) За осъществяване на дейностите по чл. 4, ал. 1, т. 11, 13 или 14 органите на агенцията могат да провеждат интервю с незаконно влезли на територията на страната чужденци или пребиваващи без законово основание на територията на страната чужденци.

(2) За провеждането на интервюто се съставя протокол.

(3) На интервюто може да се прави звукозапис и видеозапис, което се отразява в протокола по ал. 2. При започване на интервюто чужденецът се уведомява за осъществяването на аудио- или аудио-визуално записване.

(4) Интервюто се провежда с участието на преводач на разбираем за чужденеца език. Когато чужденецът е глух или ням, интервюто се провежда с участието на тълковник.

(5) Протоколът се прочита на чужденеца и се подписва от него, от преводача, съответно от тълковника и от интервюиращия орган. Отказът на чужденеца да подпише протокола от интервюто се удостоверява с подписите на двама свидетели.

Чл. 125г. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2020 г.) (1) Органите на агенцията могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице при:

1. задържане на лице по чл. 124б, ал. 1 и чл. 125, ал. 1;

2. провеждане на интервю по чл. 125в, ал. 1;

3. предупреждаване на лица по чл. 128, ал. 1;

4. призоваване на граждани по чл. 128а, ал. 1;

5. образуване на административнонаказателно производство.

(2) Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни.

Чл. 126. (1) При изпълнение на правомощията си органите на агенцията имат право да носят оръжие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Органите по ал. 1 могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) след предупреждение на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

3. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) в случаите по чл. 125, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Забранява се употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Органите по ал. 1 преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната ѝ цел.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) При използване на оръжие органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) След използване на оръжие органите по ал. 1 изготвят доклад.

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) При изпълнение на служебните си задължения органите на агенцията могат да използват физическа сила и помощни средства, само когато това е абсолютно необходимо при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, което не се подчинява или оказва съпротива;

3. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) задържане на лице по чл. 125, ал. 1, ако лицето оказва съпротива или се опитва да избяга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Помощните средства са: белезници; каучукови, пластмасови, щурмови и електрошокови палки и прибори; патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие.

(3) Редът за употреба на помощни средства се определя с наредба на председателя на агенцията.

(4) Физическа сила и помощни средства се използват след предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение.

(5) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка и личността на правонарушителя.

(6) При използването на физическа сила и помощни средства органите по ал. 1 са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.

(7) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(8) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени.

(9) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Забранява се използването на животозастрашаваща сила или помощни средства, които могат да увредят здравето, за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго.

Чл. 128. (1) Органите на агенцията могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2016 г.)

Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) Органите на агенцията могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия.

(2) Органите на агенцията писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

(3) В неотложни случаи призоваването може да се извършва по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за полученото съобщение.

(4) За призоваването задължително се изготвя протокол.

Чл. 129. (1) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на агенцията при изпълнение на възложените им със закон правомощия.

(2) Държавните органи и юридическите лица са длъжни незабавно да предоставят на агенцията всяка постъпила или придобита от тях информация, която е свързана с изпълнението на възложените със закон правомощия на агенцията.

(3) Органите на агенцията могат да изискват от органите и лицата по ал. 1 информация, необходима за изпълнение на възложените им със закон правомощия.

Чл. 130. (1) При изпълнение на служебните си задължения служителите на агенцията са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им.

(2) При осъществяване на правомощията си органите на агенцията удостоверяват качеството си със служебна карта или служебен знак. Видът на служебната карта или служебния знак се определя от председателя на агенцията.

Чл. 131. Председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" предоставя едновременно еднаква по обем и съдържание информация на президента на Република България, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя.

Чл. 132. (1) Парламентарният контрол върху дейността на агенцията се осъществява от специализирана постоянна комисия на Народното събрание.

(2) Председателят, заместник-председателите и служителите на агенцията са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г.) Председателят на агенцията представя на Министерския съвет ежегодно до 31 март годишен доклад за дейността на агенцията. Министерският съвет внася доклада в Народното събрание, който се приема с решение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2018 г.) В доклада по ал. 3 се включва информация относно използването на данните по чл. 75, ал. 3, чл. 76 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 2009 г.) Преди обсъждането на проекта на годишен бюджет комисията по ал. 1 разглежда програмния бюджет и тригодишната бюджетна прогноза на агенцията, представени от нейния председател.

Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2013 г., в сила от 23.07.2013 г.) Президентът на Република България може да изисква и получава анализи от председателя на агенцията по въпроси, свързани с националната сигурност.

Чл. 133. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) (1) За неизпълнение на задълженията по този закон и по подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане на виновните лица се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 500 до 1000 лв.

(2) Ръководител на стратегически обект, възлагащ или извършващ стратегическа дейност, който не изпълни задължително предписание по чл. 40а, ал. 3, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 100 до 500 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 или 2 е извършено повторно, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двоен размер.

Чл. 133а. (Нов - ДВ, бр. 103 от 2016 г.) (1) Който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 128а, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини се налага глоба в двоен размер.

Чл. 134. (1) Който противозаконно пречи на орган на агенцията да изпълнява функциите си, ако това не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

(2) Когато нарушението е извършено повторно, се налага глоба в размер от 1000 до 2000 лв.

Чл. 134а. (Нов - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Въздушен превозвач, който не предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 6000 до 10 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на въздушен превозвач, който:

1. предостави на Националното звено непълни или неточни данни по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3;

2. предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3 след изтичането на сроковете по чл. 42г;

3. предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 18 и ал. 3 във формати или по начини, различни от посочените в чл. 42в, ал. 1, или в нарушение на чл. 42в, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Въздушен превозвач, който не предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 1 - 17 и 19, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Въздушен превозвач, който не изпълни задължението си по чл. 42в, ал. 2 по отношение на данните по чл. 42б, ал. 2, т. 1 - 17 и 19, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция, в размер от 3000 до 8000 лв.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Въздушен превозвач, който предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 1 - 17 и 19 след изтичане на сроковете, посочени в чл. 42г, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Въздушен превозвач, който предостави на Националното звено данните по чл. 42б, ал. 2, т. 1 - 17 и 19 във формати или по начини, различни от посочените в чл. 42в, ал. 1, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 3000 до 8000 лв.

(7) За нарушение по глава шеста "а", за което не е предвидено друго наказание, на въздушния превозвач се налага глоба, съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 6000 лв.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2018 г.) Когато нарушенията по ал. 1 - 7 са извършени повторно, на въздушния превозвач се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 135. (1) Актовете за установяване на нарушенията се съставят от оправомощени от председателя на агенцията длъжностни лица.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2016 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на агенцията или оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.