Държавен вестник, брой 19 от 9.III

§ 1. Член 4 се изменя така:

"Такси

Чл. 4. Патентното ведомство събира такси за заявяване, приоритет, регистрация, издаване на свидетелства, ускоряване на експертизата по същество, подновяване на регистрацията, вписвания, поправка на грешки, обжалване на откази, отменяне и заличаване, продължаване на срокове, публикации на заявката, на регистрацията и на вписванията, подаване на заявка за международна регистрация, препращане на заявка за марка на Общността, искания за определяне на общоизвестност на марки или на ползващи се с известност марки, публикация за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност, информация за заявена марка или географско означение, справки и извлечения от държавните регистри в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет."

§ 2. Създава се чл. 5а:

"Държавен регистър на общоизвестни марки и марки, ползващи се с известност

Чл. 5а. Патентното ведомство поддържа регистър, в който се вписват данни за всички марки, които са определени като общоизвестни или ползващи се с известност на територията на Република България."

§ 3. В чл. 7 след думите "по чл. 5" се поставя запетая и се добавя "5а".

§ 4. В заглавието на чл. 11 думата "Основания" се заменя с "Абсолютни основания".

§ 5. В заглавието на чл. 12 думата "Допълнителни" се заменя с "Относителни".

§ 6. В чл. 13 се правят следните изменения:

1. Заглавието се изменя така: "Съдържание на изключителното право върху марка".

2. В ал. 2 текстът преди т. 1 се изменя така: "Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е".

3. В ал. 3 думите "в официалния бюлетин на Патентното ведомство" се заличават.

§ 7. (В сила от 01.01.2007 г.) В чл. 15, ал. 1 думите "в страната" се заменят с "на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство".

§ 8. В чл. 36а се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) Заявката не се публикува, когато:

1. е оттеглена съгласно чл. 38, ал. 1;

2. се смята за оттеглена по чл. 36, ал. 2;

3. производството по нея е прекратено съгласно чл. 36, ал. 5;

4. преди да е завършила подготовката за публикация, но не по-късно от 4 месеца от датата на подаване, е подадена заявка за международна регистрация на същата марка с цел ползване на конвенционен приоритет."

§ 9. В чл. 42, ал. 2 думите "трима държавни експерти, единият от които юрист" се заменят с "двама държавни експерти и един юрист", а думите "петима държавни експерти, двама от които са юристи" се заменят с "трима държавни експерти и двама юристи".

§ 10. В чл. 49 след думата "марка" се добавя "общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност" и думата "нея" се заменя с "тях".

§ 11. В глава втора след чл. 50 се създава раздел VII с чл. 50а и 50б:

"Раздел VII

Общоизвестна марка и марка, ползваща се с известност

Определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност

Чл. 50а. (1) При определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се вземат предвид следните обстоятелства:

1. степен на известност или признаване на марката в съответната част от обществото, която обхваща действителните или потенциалните потребители на стоката или услугата, лицата, заети в съответната разпространителска мрежа и деловите кръгове, ангажирани с дадените стоки или услуги;

2. продължителност, степен и географска област на използване на марката;

3. продължителност, степен и географска област на публично представяне на марката, в т. ч. рекламиране, разгласяване или излагане на панаири и/или изложби на стоките и/или услугите, за които се използва марката;

4. данни за успешно прилагане на правата върху марката, ако тя е регистрирана;

5. стойност на марката;

6. други обстоятелства.

(2) Определянето на марка като общоизвестна или ползваща се с известност се извършва от:

1. Софийския градски съд по общия исков ред;

2. Патентното ведомство по реда на чл. 50б.

Производство за определяне общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност на територията на Република България, в Патентното ведомство

Чл. 50б. (1) Определянето на общоизвестност на марка или на марка, ползваща се с известност, се извършва по искане на притежателя на марката при заплащане на съответна такса и представяне на писмени доказателства.

(2) Председателят на Патентното ведомство взема решение по искането въз основа на становище на назначена от него комисия.

(3) Марка, която съгласно ал. 2 е определена като общоизвестна или ползваща се с известност, се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство и се вписва в регистъра по чл. 5а.

(4) Марка, определена като общоизвестна или ползваща се с известност по чл. 50а, ал. 2, т. 1, не се публикува в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, не се вписва в регистъра по чл. 5а и не може да бъде противопоставена на трети лица.

(5) Решението за определяне на марка като общоизвестна или ползваща се с известност може да се обжалва пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс от всяко трето лице в едномесечен срок от публикацията.

(6) Отказът за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност може да се обжалва пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Редът и начинът за определяне в Патентното ведомство на марка като общоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се определят с наредба, приета от Министерския съвет."

§ 12. (В сила от 01.01.2007 г.) След чл. 72 се създава глава четвърта "а" с чл. 72а - 72д:

"Глава четвърта "а"

МАРКА НА ОБЩНОСТТА

Регистрация и действие на марката на Общността

Чл. 72а. (1) Марката на Общността е марка, която е регистрирана във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) при условията и по реда на Регламент 40/94/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, наричан по-нататък "Регламент".

(2) Марката на Общността има действие на територията на Република България и притежателят й се ползва с правата по този закон.

(3) Марката на Общността се смята за по-ранна марка по смисъла на чл. 12, ал. 2.

(4) Патентното ведомство на Република България е централно ведомство по индустриална собственост по смисъла на Регламента.

(5) Председателят на Патентното ведомство издава сертификат за вписването на представители по индустриална собственост пред Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и предприема необходимите действия за това съгласно изискванията на Регламента.

Заявка за марка на Общността

Чл. 72б. (1) Заявката за марка на Общността трябва да отговаря на изискванията на чл. 26 от Регламента.

(2) Заявката за марка на Общността се подава директно във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) или чрез Патентното ведомство.

(3) Когато заявката е подадена чрез Патентното ведомство, тя трябва да е придружена с документ за платена такса за препращането й.

(4) Патентното ведомство поставя дата на получаване и изпраща заявката на Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) в двуседмичен срок от получаването й.

Преобразуване на марка на Общността в национална заявка

Чл. 72в. (1) Заявител или притежател на марка на Общността може да поиска преобразуване на заявката или на регистрацията в заявка за национална регистрация на марка в Република България при условията на чл. 108 - 110 от Регламента.

(2) Когато искането по ал. 1 бъде допуснато от Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (търговски марки и дизайн) и е изпратено на Патентното ведомство, Патентното ведомство го разглежда по този закон, при условие че заявителят представи в двумесечен срок от датата на получаване на съобщението за допускане на преобразуването:

1. превод на документите на български език;

2. изображения на марката;

3. документ за платени такси за заявяване и експертиза.

(3) За дата на подаване на заявката по ал. 1 се смята датата на подаване или приоритетната дата на заявката за марка на Общността.

Защита на марката на Общността

Чл. 72г. (1) Гражданскоправната защита при нарушение на правата върху марка на Общността се осъществява по реда, предвиден в Регламента.

(2) В случай че съгласно Регламента искове и мерки, свързани със защитата на марка на Общността, се предявяват и искат в Република България, прилага се българското законодателство, доколкото в Регламента не е предвидено друго.

(3) Исковете по ал. 2 са подсъдни на Софийския градски съд като първа инстанция и на Софийския апелативен съд като втора инстанция, които се явяват съдилища за марки на Общността по смисъла на Регламента.

Субсидиарно прилагане на решенията

Чл. 72д. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Регламента."

§ 13. В чл. 75 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Притежателят на право върху марка и лицензополучателят на изключителна лицензия имат самостоятелно право на иск за нарушение."

2. Алинея 2 се отменя.

§ 14. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава т. 4:

"4. за изземване и унищожаване на стоките, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване."

2. В ал. 2:

а) в текста преди т. 1 думите "може да се поиска" се заменят с "ищецът може да поиска по съдебен ред";

б) точка 1 се изменя така:

"1. да му бъдат предадени стоките, предмет на нарушението;";

в) създава се нова т. 2:

"2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на стоките, предмет на нарушението;";

г) досегашната т. 2 става т. 3 и се изменя така:

"3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда."

§ 15. Член 76а се изменя така:

"Определяне на обезщетението

Чл. 76а. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.

(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.

(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото."

§ 16. Създават се чл. 76б - 76ж:

"Особени случаи на обезщетение

Чл. 76б. (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:

1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 76а, ал. 2 и 3, или

2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките, предмет на нарушението.

(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Изземване на стоки, предмет на нарушение

Чл. 76в. Изземване на стоките по чл. 76, ал. 1, т. 4, предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на стоки, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на стоки, намиращи се в търговската мрежа.

Носене на отговорност

Чл. 76г. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.

Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства

Чл. 76д. (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.

(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.

(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.

(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.

(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.

Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение

Чл. 76е. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.

(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:

1. държи стоки, предмет на нарушение, или

2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или

3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или

4. е посочено от лице от т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.

(3) Данните по ал. 1 могат да включват:

1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно;

2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и приходите, получени от въпросните стоки или услуги.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване разпоредба на друг закон.

(5) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Обезпечителни мерки

Чл. 76ж. (1) При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на притежателя на правото или на лицензополучателя на изключителна лицензия може, без да уведоми лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка за това, да допусне и някоя от следните мерки:

1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;

2. изземване на стоките, за които се твърди, че неправомерно носят марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;

3. изземване от употреба на материала или средството по чл. 73, ал. 2;

4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.

(2) Допускането, налагането и отменянето на обезпечителните мерки се извършва по реда на чл. 308 - 322 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 317, ал. 2, изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго.

(3) Обезпечителната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.

(4) Обезпечителните мерки по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат от държавен или частен съдебен изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за допускане на обезпечението в тридневен срок от постъпването на молбата от ищеца до съдебния изпълнител. Обезпечителната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.

(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на обезпечителните мерки.

(6) Обезпечителната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.

(7) Притежателят на съответното право или лицензополучателят на изключителна лицензия е длъжен да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1."

§ 17. (В сила от 13.07.2006 г.) В чл. 77 думите "Административния съд - град София" се заменят със "Софийския градски съд".

§ 18. В чл. 78 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"(1) Притежателят на право върху марка, както и лицензополучателят на изключителна лицензия, може да поиска от митническите органи да задържат стоки, пренасяни през държавната граница на Република България, за които има основание да се смята, че нарушават закриляно от този закон право."

2. В ал. 2:

а) точки 1 и 2 се отменят;

б) точка 3 се изменя така:

"3. с нетърговско предназначение, пренасяни като част от багажа на пътници, при условие че са в количество, определено за безмитен внос или износ;".

3. Създава се ал. 6:

"(6) Разпоредбите на този раздел се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим."

§ 19. В чл. 79 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 4 и 5 се изменят така:

"(4) Когато установят, че са налице обстоятелствата по чл. 78, ал. 1, митническите органи задържат стоките. Задържането се извършва със съответния митнически документ, издаден от компетентните митнически органи. Те уведомяват незабавно молителя, изпращача и получателя на стоките за задържането. Същите лица имат права да огледат задържаните стоки и да получат информация за това.

(5) Ако в срок от 10 работни дни, след като е бил уведомен съгласно ал. 4 за задържането, молителят не представи доказателства, че е започната процедура пред съответния съд за решаване на спора по същество или че е допуснато обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление. По мотивирано искане на молителя срокът може да бъде продължен с още 10 работни дни."

2. Създават се ал. 6 - 8:

"(6) Компетентните органи, пред които е започната процедура по ал. 5, решават по жалба на заинтересованата страна дали мерките по задържането следва да бъдат потвърдени, изменени или отменени.

(7) Отказът на митническите органи да удовлетворят молбата за задържане на стоките подлежи на обжалване пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Митническите органи не носят отговорност, когато при упражнявания от тях контрол не са могли да идентифицират стоките, чието задържане се иска, както и за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките."

§ 20. Създава се чл. 79а:

"Действия по инициатива на митническите органи

Чл. 79а. (1) Митническите органи могат по своя инициатива или по искане на друг държавен орган да задържат стоки, за които имат основание да смятат, че нарушават закриляно по този закон право.

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи уведомяват незабавно лицата по чл. 79, ал. 1, изпращача и получателя на стоките и им дават възможност да огледат задържаните стоки. Митническите органи могат да поискат от притежателите на права всяка информация за извършване на експертиза.

(3) Решението по ал. 1 може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Ако в срок от 10 работни дни от задържането на стоките не започне процедура пред съда за решаване на спора по същество или няма определение на съда за допускане на обезпечение, митническите органи освобождават задържаните стоки, при условие че са спазени всички изисквания за даване на митническо направление.

(5) Митническите органи не носят отговорност за предприетите от тях добросъвестни действия по задържането на стоките."

§ 21. (В сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз) Преди раздел IV "Административни нарушения и наказания" се създава чл. 80а:

"Прилагане на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета

Чл. 80а. Разпоредбите на този раздел се прилагат само в случай и доколкото не противоречат на разпоредбите на Регламент 1383/2003/ЕС на Съвета относно действията на митническите органи срещу стоки, за които е установено, че нарушават закриляни по този закон права."

§ 22. В чл. 81 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "предлага за продажба, излага на пазара или съхранява с тези цели стоки" се заменят с "използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги".

2. Алинея 4 се отменя.

3. Алинея 6 се отменя.

§ 23. Наименованието "Допълнителна разпоредба" се изменя така: "Допълнителни разпоредби".

§ 24. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 3 текстът след думата "конвенция" се заличава.

2. Създава се т. 12:

"12. "Внос или износ на стоки" е фактическото пренасяне през границата на Република България на стоки, носещи знак, идентичен или сходен на регистрирана марка или регистрирано географско означение, или негова имитация, независимо дали по отношение на тези стоки е задействан митнически режим."

§ 25. В допълнителните разпоредби се създава § 1а:

"§ 1а. Разпоредбите на този закон, които се прилагат за държавите - членки на Европейския съюз, се прилагат и за другите държави от Европейското икономическо пространство."