Държавен вестник, брой 4 от 15.I

Чл. 1. С тази наредба се уреждат здравните изисквания към:

1. центровете за изкуствено осеменяване, в които се получава, обработва и съхранява сперма от нерези;

2. животните донори;

3. сперма от нерези;

4. сперма от нерези при обмен между Република България и държавите - членки на Европейската общност (ЕО);

5. сперма от нерези при внасяне от трети страни.

Чл. 2. Центровете за изкуствено осеменяване отговарят на следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) поставени са под надзора на ветеринарен лекар на центъра;

2. разполагат със:

а) помещение за отглеждане на нерези, от които се получава сперма;

б) изолатор за болни животни и животни, на които лабораторните изследвания по чл. 12 са показали положителни резултати;

в) помещение за получаване на сперма, включително отделно помещение за почистване, дезинфекциране и стерилизиране на инструментите, съдовете и инвентара;

г) помещение за обработка на сперма и помещение за съхраняване на спермата, което може да е отделено от останалите помещения;

3. построени са и изолирани по начин, който предотвратява контакт с животни извън центъра;

4. помещенията им са проектирани и построени по начин, който позволява лесно да се почистват и дезинфекцират;

5. проектирани са така, че помещенията за отглеждане на животни, помещенията за обработка на сперма и тези за съхранение на сперма са физически отделени помежду си.

Чл. 3. (1) В центровете за изкуствено осеменяване по чл. 2:

1. се отглеждат само нерези;

2. се води дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват следните данни:

а) идентификация, дата на раждане, порода;

б) здравословно състояние, лечебни и профилактични третирания и ваксинации;

3. се допуска влизане на външни лица след разрешение от ветеринарния лекар по чл. 8 при спазване правилата за вътрешния ред в обекта;

4. работещите са обучени по следните процедури:

а) спазване на хигиената и методите за дезинфекция, свързани с предотвратяване възникването и разпространението на болести;

б) работа в стерилни условия;

в) методите на получаване, обработване и съхранение на сперма;

5. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) се обработва и съхранява само сперма, получена в център по чл. 17, ал. 1, т. 1, която не е влизала в контакт с друга пратка от сперма;

6. (доп. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) спермата се получава, обработва и съхранява само в предназначените за целта помещения при спазване на хигиенните изисквания по т. 4;

7. инструментите, които влизат в контакт със спермата и животните, са за еднократна употреба или се почистват, дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба;

8. продуктите от животински произход, добавките и разредителите, които се използват при обработката на спермата, са добити от източници, които не представляват риск за здравето на животните или преди употреба са обработени по начин, който предотвратява подобен риск;

9. съдовете за съхранение и транспортиране на сперма се дезинфекцират или стерилизират преди всяка употреба;

10. криогенната среда не е използвана преди това за други продукти от животински произход;

11. всяко количество сперма, независимо дали е разделено на отделни дози или не, е идентифицирано във водената документация по начин, чрез който може да се установят:

а) датата на получаване;

б) породата и идентификационният номер на животното;

в) държавата на произход, името и регистрационният номер на центъра за изкуствено осеменяване, в който е получена.

(2) Центровете по ал. 1 се инспектират от официален ветеринарен лекар най-малко два пъти годишно за спазване на изискванията по наредбата.

Чл. 4. (1) В центровете по чл. 17, т. 1 и 2 се приемат животни, които отговарят на следните изисквания:

1. преминали са период на карантина в продължение най-малко на 30 дни в карантинно помещение, одобрено от съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС), където има други животни със същия здравен статус;

2. преди постъпването си в карантинното помещение по т. 1 животните идват от стадо/ферма:

а) свободно от бруцелоза съгласно изискванията на Световната организация за здравеопазване на животните;

б) в което през последните 12 месеца не е постъпвало животно, ваксинирано срещу шап;

в) в което през последните 12 месеца няма данни за поява на клинични признаци и получени положителни резултати от лабораторни изследвания на животните за болестта на Ауески;

г) разположено в зона, където не са наложени ограничения във връзка със здравеопазването на свинете.

(2) В центровете по ал. 1 не се допускат животни, които преди това са били в стадо/ферма с по-нисък здравословен статус.

Чл. 5. (1) За допускане в центровете 30 дни преди карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 животните следва да са реагирали отрицателно на следните изследвания:

1. бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген;

2. болестта на Ауески за неваксинирани нерези - серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест с всички антигени на вируса (с цял вирус);

3. болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - ЕЛАЙЗА тест за "GE" антигени;

4. класическа чума по свинете - ЕЛАЙЗА тест или серум неутрализационен тест.

(2) Петнадесет дни след началото на карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1 животните да са изследвани и резултатите да са отрицателни за следните заболявания:

1. бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген;

2. болестта на Ауески за неваксинирани нерези - серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест с всички антигени на вируса (с цял вирус);

3. болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - ЕЛАЙЗА тест за "GE" антигени.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Когато при изследванията по ал. 2 някое животно реагира положително, то се настанява в изолатора на карантинното помещение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) При групова карантина НВМС извършва повторно изследванията по ал. 2 на останалите животни с цел осигуряване на задоволителен здравословен статус. Резултатите от изследванията трябва да са отрицателни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Мерките по ал. 4 се предприемат, преди животните да бъдат приети в център за изкуствено осеменяване при спазване изискванията на този раздел.

Чл. 6. (1) За животните, реагирали положително при изследване за бруцелоза, се прилага следната процедура:

1. серумите, които са дали положителен резултат, се подлагат на серум аглутинационен тест и тест с буфериран бруцелозен антиген;

2. извършва се епизоотологично проучване в стадото/фермата, от което произхождат животните;

3. извършва се повторно изследване с тест с буфериран бруцелозен антиген и серум аглутинационен тест на животните, показали положителни резултати, като пробите се вземат най-малко 7 дни след изследване на първите проби;

4. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) потвърждава се или се отхвърля съмнението за бруцелоза въз основа на резултатите от проучването на обекта на произход и сравняване на резултатите от двете серии тестове, като след отпадане на съмнението за бруцелоза:

а) животните, дали отрицателни резултати на изследванията по посочената процедура, могат да бъдат приети в центъра;

б) животните, дали положителен резултат на първия тест за бруцелоза, могат да бъдат приети в центъра, ако дадат отрицателна реакция на две серии от тестове (буферен антиген тест за бруцелоза; серум-аглутинация, фиксиране на комплемента), извършени в интервал не по-малък от седем дни.

(2) Когато някое животно реагира положително за бруцелоза, останалите животни с отрицателен резултат от същото стадо/ферма се допускат в карантинното помещение след извършване на процедурите по ал. 1 и след като се получи потвърждение, че стадото/фермата на произход са свободни от бруцелоза.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изследванията по чл. 5, ал. 1 да се проведат в карантинното помещение, като началото на 30-дневната карантина започва да тече след получаване на отрицателни резултати от тях.

Чл. 7. Всички лабораторни изследвания се извършват в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС.

Чл. 8. Животните се допускат в центъра с разрешение от ветеринарния лекар, който го обслужва. Всяко влизане и излизане на животни се документира.

Чл. 9. (1) В центъра се приемат животни, които идват директно от карантинните помещения по чл. 4, ал. 1, т. 1 и не показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането.

(2) В деня на изпращане на животните за центъра карантинните помещения отговарят на следните изисквания:

1. разположени са в зона с наложени ограничения във връзка с възникване на заразна болест по свинете;

2. през последните 30 дни няма данни за клинични признаци или положителни резултати от лабораторните изследвания за болестта на Ауески.

Чл. 10. Когато са изпълнени изискванията по чл. 9 и през последните 12 месеца са извършени лабораторните изследвания по чл. 12, животните могат да бъдат прехвърлени от един център в друг, който е със същия здравен статус, без да са преминали карантината по чл. 4, ал. 1, т. 1, ако:

1. не са имали контакт с двукопитни животни с по-нисък здравен статус;

2. транспортните средства, с които се превозват, са почистени и дезинфекцирани преди транспортирането.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) При обмен на животни по чл. 4, ал. 1 между Република България и държавите - членки на ЕО, те се придружават от здравен сертификат съгласно Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.), въвеждаща Директива 64/432/ЕЕС на Съвета относно проблеми, свързани със здравето на животните, засягащи търговията в Общността с говеда и свине, който удостоверява, че:

1. животните идват директно от център, който отговаря на изискванията по тази наредба;

2. животните идват директно от карантинна база и отговарят на изискванията по раздел II;

3. животните идват директно от стадо/ферма, където са били подлагани на предкарантинните процедури и отговарят на изискванията за приемане в карантинна база, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 5, ал. 1.

Чл. 12. (1) Животните в центровете по чл. 17, т. 1 и 2 преминават през задължителни лабораторни изследвания, като резултатът следва да е отрицателен:

1. за болестта на Ауески за неваксинирани нерези - серум неутрализационен тест или ЕЛАЙЗА тест с всички антигени на вируса (с цял вирус);

2. за болестта на Ауески за нерези, ваксинирани с маркерна ваксина - ЕЛАЙЗА тест за "GE" антигени;

3. за бруцелоза - тест с буфериран бруцелозен антиген;

4. класическа чума по свинете - ЕЛАЙЗА тест или серум неутрализационен тест.

(2) Лабораторните изследвания по ал. 1 се извършват:

1. на животните, които напускат центъра, или най-малко веднъж годишно на всички животни; или

2. през 3 месеца - на 25 % от животните в центъра, като:

а) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) ветеринарният лекар на центъра взима представителни проби за цялата популация в центъра по отношение на възрастовата група и условията на отглеждане;

б) (изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) ветеринарният лекар на центъра осигурява всички животни да преминат лабораторни изследвания най-малко един път по време на техния престой или ако той е по-голям от една година - най-малко един път годишно.

(3) Всички лабораторни изследвания се извършват в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС.

(4) Ако резултатът на някое от лабораторните изследвания по ал. 1 се окаже положителен, животното се изолира, а спермата, получена от него след последния отрицателен резултат, не се допуска за обмен. Спермата, получена от останалите животни в центъра, се допуска за обмен след възстановяване на здравния статус на центъра.

Чл. 13. В центровете за изкуствено осеменяване спермата се получава от животни, които:

1. не показват клинични признаци на заболяване в деня на получаване;

2. не са ваксинирани срещу шап;

3. отговарят на изискванията по чл. 4 - 11;

4. не са използвани за естествено покриване;

5. са държани в центрове, които не са разположени в район с наложени ограничения във връзка с възникване на заразни болести по свинете;

6. са държани в центрове, които през 30-дневния карантинен период преди получаването на спермата са били свободни от болестта на Ауески.

Чл. 14. (1) Към спермата след окончателното й разреждане или към разредителя може да се добави комбинация от антибиотици с ефикасно действие срещу лептоспири и микоплазми. При замразена сперма антибиотиците се добавят преди замразяването. Ефектът на комбинацията следва да е равностоен на ефекта от следните разтвори:

1. стрептомицин - 500 mg/1 мл;

2. пеницилин - 500 UI/1 мл;

3. линкомицин - 150 mg/1 мл;

4. спектиномицин - 300 mg/1 мл.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Непосредствено след добавянето на антибиотиците спермата се поставя при температура 15°С за не по-малко от 45 min.

Чл. 15. Спермата, предназначена за обмен между Република България и държавите - членки на ЕО, отговаря на следните изисквания:

1. преди изпращането й е съхранявана при спазване изискванията по чл. 2 и 3;

2. транспортира се в съдове, почистени, дезинфекцирани или стерилизирани преди употреба и запечатани и номерирани преди изпращането им от одобрените складови помещения.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да не допусне на територията на Република България сперма от нерези от центрове, в които се допускат нерези, ваксинирани срещу болестта на Ауески, ако Република България е свободна от това заболяване съгласно процедурата в Общността, по чл. 13 от Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят, въвеждаща Директива 64/432/ЕИО.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) (1) Националната ветеринарномедицинска служба допуска обмен на сперма от нерези между Република България и държавите - членки на Европейската общност (ЕО), ако спермата е получена:

1. и обработена за целите на изкуствено осеменяване, в одобрен център за изкуствено осеменяване, в съответствие с изискванията по раздел II и раздел VI;

2. от домашни животни от род "Свине", чието здравословно състояние съответства на изискванията на раздел III и раздел IV, установено от ветеринарния лекар по чл. 2, т. 1;

3. обработена, съхранявана и транспортирана в съответствие с изискванията по раздел II, раздел V и раздел VI.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба създава условия официалният ветеринарен лекар да контролира спазването на изискванията по ал. 1, т. 2, като предлага отнемане на одобрението на центъра по т. 1 при неспазване на едно или повече от тези изисквания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) Всички центрове за изкуствено осеменяване подлежат на одобрение по чл. 138а ЗВД, като на всеки център се дава ветеринарен регистрационен номер и се вписва в регистъра по чл. 7, ал. 2, т. 10 ЗВД. Списък на одобрените центрове и ветеринарните им регистрационни номера в Република България, както и всички последващи промени, свързани с тях, се публикуват на интернет страницата на НВМС и се предоставят на останалите държави членки.

(4) Общите правила за прилагане на този член се приемат от Европейската комисия по реда на Решение 1999/468.

Чл. 18. (1) Всяка пратка сперма се придружава от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на държавата членка на произход, който е:

1. изготвен на един лист хартия в съответствие с образеца по приложението;

2. съставен най-малко на езика на държавата членка на произход и на един от официалните езици на държавата членка на местоназначение;

3. в оригинал и придружава пратката до нейното местоназначение;

4. предназначен за един получател.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Спермата по ал. 1 отговаря на изискванията по чл. 43 и 44 от Закона за животновъдството.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, освен мерките по чл. 13 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.), въвеждаща Директива 90/425/ЕИО на Съвета за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани в обмена вътре в Общността с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар НВМС:

1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й;

2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.

Чл. 19. (1) Националната ветеринарномедицинска служба допуска внасяне на сперма от нерези, когато тя:

1. (изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) произхожда от трети страни, включени в списък, който се изготвя, допълва и изменя от Европейската комисия (ЕК);

2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) е получена, обработена и съхранявана в център, който:

а) е одобрен от компетентните власти на страната на произход и е включен в списъка, изготвен от ЕК;

б) отговаря на изискванията на чл. 2 и 3;

в) е под надзора на ветеринарен лекар на центъра;

г) подлежи на проверки от официален ветеринарен лекар от третата страна поне два пъти годишно.

3. е получена от нерези, които непосредствено преди получаването й са били на територията на страната на произход, включена в списъка по т. 1, в продължение най-малко на три месеца;

4. се придружава от ветеринарен здравен сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната на произход, който е:

а) изготвен на един лист хартия в съответствие с образец на ЕО;

б) съставен най-малко на български език и на езика на държавата членка на влизане в границите на Европейския съюз;

в) в оригинал и придружава пратката до нейното местоназначение;

г) предназначен за един получател.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Списъците по ал. 1, т. 1 и 2 се оповестяват на електронната страница на Министерството на земеделието и храните и НВМС.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Здравният сертификат по ал. 1, т. 4 отговаря на образеца, изготвен от експерти на Европейската комисия.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба допуска внасяне на сперма от трети страни, включени в списъка по ал. 1, т. 1, ако спермата отговаря на изискванията за здравеопазване на животните.

Чл. 20. (1) Сперма, която се въвежда на митническата територия на Република България, се подлага на проверки и не се допуска за внасяне, ако:

1. идва от трета страна, която не е включена в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 1;

2. идва от център, който не е включен в списъка по чл. 19, ал. 1, т. 2;

3. идва от трета страна, от която вносът е забранен;

4. ветеринарният сертификат, придружаващ спермата, не отговаря на изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 4.

(2) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат за сперма, която транзитно преминава през територията на Република България и държавите членки, освен ако не са спазени изискванията за транзитиране.

(3) При възникване на съмнения, че спермата е заразена или замърсена с патогенни микроорганизми, РВМС, през чиято територия се въвежда:

1. поставя спермата под карантина, при условие че това не влияе върху жизнеспособността й;

2. извършва необходимите изследвания за доказване или отхвърляне на съмнението.

(4) Когато спермата не е допусната за внасяне в Република България съгласно ал. 1 и ако страната изпращач в рамките на 30 дни за дълбоко замразена и незабавно за свежа сперма не разреши връщането й обратно, НВМС може да разпореди нейното унищожаване, като разходите са за сметка на изпращача, получателя или техен представител, без държавата да дължи компенсация за унищожената пратка.

Чл. 21. Всяка пратка сперма, допусната за внасяне на територията на Република България, се придружава от оригиналния ветеринарен сертификат, придружаващ пратката, заверен от официален ветеринарен лекар, в случай че тя се изпрати за друга държава членка.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) Националната ветеринарномедицинска служба извършва проверки за произход и за организацията на контрола на проверките в съответствие с Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, въвеждаща Директива 90/425/ЕИО.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2008 г., в сила от 29.02.2008 г.) При обмен между Република България и държавите - членки на ЕО, се спазват мерките за безопасност, посочени в чл. 15 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) При внасяне всяка пратка сперма трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г.; изм, бр. 80 от 2006 г.) и Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (обн., ДВ, бр. 43 от 2006 г.; изм., бр. 79 и 85 от 2006 г. и бр. 4 от 2007 г.).

Чл. 25. (1) Националната ветеринарномедицинска служба оказва поискано съдействие при извършване на проверки от експерти на ЕК в Република България в случай на предприемане на мерки по чл. 9, ал. 2.

(2) В зависимост от резултатите от проверките по ал. 1 НВМС предприема необходимите мерки.