НАРЕДБА № 31 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
НАРЕДБА № 31 ОТ 29 ДЕКЕМВРИ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
Обн. ДВ. бр.12 от 7 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.76 от 15 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 18 Юли 2008г., изм. ДВ. бр.8 от 29 Януари 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.64 от 3 Август 2018г.
Раздел I.
Общи положения
Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:
1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочумата) по птиците (НБП) при:
а) домашните птици;
б) декоративните и състезателните гълъби и волиерни птици, отглеждани в затворени помещения;
2. методите за диагностика на заболяването;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2;
4. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.
(2) Тази наредба не се отнася за НБП, установена при диви, свободно живеещи птици.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) уведомява Европейската комисия за всички мерки, предприети при случай на НБП при диви, свободно живеещи птици.
Чл. 2. Нюкясълската болест по птиците подлежи на задължителна регистрация и обявяване по реда на чл. 50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).
Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Изпълнителният директор на БАБХ утвърждава план за действие (контингенс план), който се изпълнява при съмнение или при възникване на НБП и се актуализира при необходимост и по целесъобразност в зависимост от епизоотичната обстановка.
(2) Планът по ал. 1 предвижда съоръжения, оборудване, персонал и всякакви други подходящи материали, необходими за бърза и ефикасна борба с болестта, както и изисквания към използваните ваксини за спешна ваксинация.
(3) Планът по ал. 1 и всички негови актуализации се представят на Европейската комисия за одобрение.
(4) Планът по ал. 1 се изменя и допълва по преценка и предложение на Европейската комисия, както и за привеждането му в съответствие с плановете на другите държави членки, и отново се представя на Европейската комисия за одобрение.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на НБП се определят от БАБХ и се въвеждат или отменят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.
Раздел II.
Мерки за предпазване на страната от НБП
Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) За предпазване на страната от разпространение на НБП БАБХ провежда следните профилактични мерки:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) регистрация на птицевъдните обекти съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 ЗВД;
2. контрол върху придвижването и търговията с птици и птичи продукти, както и върху:
а) люпилни, птицекланици и предприятия за преработка на суровини, хранителни продукти и технически суровини от птици;
б) обекти за събиране и обезвреждане на отпадъците от птицевъдни обекти, люпилни, птицекланици и предприятия за преработка на продукти от птици;
в) дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите, провеждани в птицевъдните обекти;
г) недопускане изхранването на птици с кухненски отпадъци, произхождащи от летища, жп гари и пристанища с международен трафик;
д) изхранването с кухненски отпадъци, което се разрешава само след термичната им обработка, гарантираща унищожаване на вируса;
3. периодични клинични прегледи, сондажни серологични изследвания, аутопсии на умрели птици и изпращане на материали за лабораторно изследване;
4. аутопсия на умрели или отстреляни диви птици и изпращане на материали за лабораторно изследване;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) профилактична имунизация в съответствие с чл. 49 ЗВД срещу НБП с живи ваксини от лентогенни щамове на вируса или инактивирани ваксини, прилагани по схеми, изготвени от БАБХ, които ежегодно се актуализират, като за това информира Европейската комисия;
(2) В информацията по ал. 1 се включват:
1. характеристиката и съставът на използваната ваксина;
2. процедурите по надзор, дистрибуция, съхранение и използване на ваксините;
3. видовете и категориите птици, подлежащи на ваксинация;
4. регионите, в които се използва или ще се използва ваксината;
5. причините за ваксинацията.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) На профилактична имунизация подлежат и състезателните гълъби с одобрени от БАБХ ваксини и по схема, определена от изпълнителния директор на БАБХ. До участие в изложби и състезания се допускат само ваксинирани птици.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните разрешава вноса на птици и разплодни яйца при условие, че:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) внесените птици и разплодни яйца се поставят под карантина и се изследват по схема, определена от БАБХ;
2. срокът на карантината се определя от вида и предназначението на птиците и е:
а) шест месеца за прародители;
б) пет месеца за родители;
в) четири месеца за стокови носачки;
г) един месец за патета-мюлари, гъсета и пилета-бройлери и декоративни птици;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) карантинните бази се одобряват от БАБХ;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) разплодните яйца се люпят в одобрени за целта от БАБХ люпилни, като официален ветеринарен лекар проследява процеса на инкубиране.
Раздел III.
Мерки при съмнение за заразяване с НБП
Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) При съмнение за НБП ветеринарният лекар, който обслужва птицевъдния обект, незабавно уведомява съответната областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ).
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Директорът на ОДБХ по ал. 1 незабавно уведомява централното управление на БАБХ за съмнението за НБП.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Ако в птицевъден обект има съмнение за наличие на НБП, официалният ветеринарен лекар незабавно разпорежда извършването на клинични, патологоанатомични и лабораторни изследвания за потвърждаване или изключване наличието на болестта.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Незабавно след обявяване на съмнението за заразяване на птици с НБП и до потвърждаване на заболяването, БАБХ:
1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) поставя обекта под официален ветеринарен надзор и издава писмено предписание, с което се забраняват:
а) (доп. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) вкарването, изкарването и разместването на птици, трупове на птици, яйца, продукти от птици, други животински видове, постеля, тор, фураж, инвентар, транспортни средства и други предмети в и от птицевъдния обект, които могат да бъдат контаминирани с вируса;
б) (доп. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства в и от птицевъдния обект;
в) (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) изнасянето на яйца, с изключение на такива директно за преработващите предприятия, с разрешението и под контрола на официалния ветеринарен лекар; изискванията за придвижване на яйца са посочени в приложение № 2;
2. разпорежда птиците да се отглеждат изолирано в затворени помещения, без контакт с други птици;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) разпорежда да се подготвят дезинфекционни съоръжения на входовете и изходите на сградите за отглеждане на птици и на самия птицевъден обект с дезинфекционно средство;
4. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
5. незабавно уведомява собствениците на птици и кмета на населеното място за съмнението на НБП и за мерките, които ще се предприемат.
6. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г.) разпорежда провеждането на епизоотологично проучване в съответствие с чл. 11.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Ветеринарният лекар, който обслужва птицевъдния обект, води дневник, в който отделно за всяка категория птици в птицевъдния обект вписва броя на умрелите птици, броя на птиците, показващи клинични признаци, и броя на птиците без клинични признаци. Дневникът ежедневно се актуализира, води се до потвърждаване или отхвърляне на съмнението и се представя при поискване от официален ветеринарен лекар от БАБХ.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Собствениците и/или гледачите на птиците са длъжни да изпълняват всички мерки, наложени по ал. 2, с изключение на т. 6.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) При съмнение за проникване на заболяването в други птицевъдни обекти поради тяхното разположение или контакт с птицевъдни обекти, за които има съмнение за заболяване, БАБХ може да наложи мерките, посочени в ал. 2.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) При съмнение за НБП при състезателни гълъби или обекти, в които те се отглеждат, БАБХ предприема необходимите мерки съгласно ал. 2, включително и забрана за придвижване(пускане) на състезателни гълъби от обекта, в който се отглеждат, за период 21 дни.
(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато има съмнение за заразяване на птицевъден обект в резултат на движение на хора, превозни средства, животни или по друг начин, БАБХ поставя обекта под надзора на официален ветеринарен лекар. Целта на официалния надзор е да се регистрира всяко едно съмнение за заразяване, да се преброят птиците в обекта и да се следи всяко тяхно движение, като:
1. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г.) се контролира влизането и излизането на външни лица и транспортни средства от птицевъдния обект;
2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) не се допуска излизане на птици от обекта освен по разпореждане на БАБХ с цел незабавно клане, в одобрени за тази цел кланици и прилагане на мерки за недопускане разпространение на вируса на НБП; преди транспортирането се извършва пълен клиничен преглед на птиците от официален ветеринарен лекар с цел изключване присъствието на вируса на НБП;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) мерките по т. 2 се прилагат за период 21 дни от последната дата за възможно проникване на вируса;
(8) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато е възможно, БАБХ ограничава мерките по ал. 7 само върху част от птицевъдния обект при положение, че птиците се отглеждат изолирано и с отделен персонал.
(9) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Мерките по ал. 2 и 3 не могат да се отменят от официалния ветеринарен лекар до изключване на съмнението за заболяването чрез получаване на отрицателен резултат от лабораторното изследване по чл. 22.
Раздел IV.
Мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) При официално потвърждаване на заболяването НБП освен мерките по чл. 8, ал. 2, 3 и 6 БАБХ предприема и следните мерки:
1. всички птици в птицевъдния обект незабавно се убиват на място;
2. труповете на умрелите и убити птици и яйцата се унищожават по начин, намаляващ до минимум възможностите за разпространение на болестта;
3. фуражите, постелята и торът, които са контаминирани, се унищожават или третират съгласно инструкциите на официален ветеринарен лекар, като трябва да се гарантира унищожаване на вируса на болестта;
4. проследяват се клането и реализацията на птици от засегнатия птицевъден обект за период до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на НБП;
5. яйцата за люпене, заложени в люпилните от засегнатия птицевъден обект по време на предполагаемия инкубационен период, се проследяват и унищожават;
6. пилета, излюпени от яйца, произхождащи от засегнатия птицевъден обект по време на предполагаемия инкубационен период, се проследяват и се поставят под официален надзор;
7. проследяват се яйцата за консумация, получени по време на предполагаемия инкубационен период, и се дава разпореждане за тяхното унищожаване, освен ако не са били дезинфекцирани след снасянето;
8. забранява се внасянето на нови птици в обекта най-малко 21 дни след приключване на мерките по т. 2, 3 и 4;
9. провежда епизоотологично проучване в съответствие с чл. 11;
10. след извършване на мерките по т. 1 и 3 сградите за птици, околната среда и оборудването се дезинфекцират съгласно чл. 20.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разшири прилагането на мерките по ал. 1 и върху други птицевъдни обекти, за които има съмнение за заболяване поради тяхното местоположение, разположение или контакт със съмнителния за заразяване птицевъден обект.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато от стадо птици без клинични признаци на НБП се изолира вирус с интрацеребрален патогенен индекс от 0,7 до 1,2 (мезогенен щам) и когато в референтната лаборатория на Общността е доказано, че вирусът произлиза от атенуирани живи ваксини за НБП, по преценка на БАБХ могат да се направят изключения по прилагането на някои мерки, посочени в ал. 1, като:
1. птицевъдният обект се поставя под контрола на официален ветеринарен лекар в продължение на 30 дни;
2. изискванията по чл. 8, ал. 2, т. 1, 2, 3 и ал. 3 са изпълнени;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) не се допуска излизане на птици от обекта освен по разпореждане на БАБХ с цел клане в одобрени за тази цел кланици и прилагане на мерки за недопускане разпространение на вируса на НБП;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) официалните ветеринарни лекари в кланиците по т. 3 предварително се информират за изпращането на птиците, които се изколват възможно най-бързо и отделно от други партиди птици;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) добитото месо от такива птици се маркира със здравна маркировка съгласно чл. 5, ал. 1 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо /ОВ на ЕС № 268 от 24.9.1991;
6. условията, посочени в ал. 3, могат да бъдат преразгледани, като се вземат под внимание новите научни достижения по използването на ваксини срещу НБП на Общността.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато в птицевъден обект се отглеждат две или повече отделни стада, органите на БАБХ могат в съответствие с критерии на Европейската комисия, да направят изключение по чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 за едно или няколко от стадата, които са здрави, като се гарантира, че птиците се отглеждат изолирано от другите и с отделен персонал, без да се създава възможност за разпространение на вируса.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Епизоотологичното проучване включва:
1. произхода на инфекцията;
2. времето и пътя за проникване на вируса в птицевъдния обект;
3. периода на скрито протичане на инфекцията;
4. движението на хора, птици, продукти от птици, състезателни гълъби, други видове животни, транспортни средства и други предмети и съоръжения, които могат да бъдат преносители на вируса на НБП;
5. наличие на други птицевъдни обекти, места за отглеждане на гълъби и други видове птици, имали епизоотична връзка със засегнатия птицевъден обект, в които има вероятност от проникване на вируса и наличие на птици, съмнителни за заболяване или заразяване.
Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато диагнозата НБП е официално потвърдена, БАБХ:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) определя предпазна зона с минимален радиус 3 км около заразения обект и наблюдавана зона с минимален радиус 10 км, обхващаща предпазната, в зависимост от географските, административните, епизоотологичните и екологичните особености на засегнатите райони;
2. дава предложение за свикване на централен епизоотичен съвет по чл. 127, ал. 1 ЗВД, като този съвет координира и контролира изпълнението на мерките, необходими за ликвидиране на НБП на национално ниво;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) информира кметовете на населените места, собствениците на птици и всички заинтересувани лица за предприетите мерки в предпазната и наблюдаваната зона;
4. при лабораторно потвърждаване на НБП по състезателни и декоративни гълъби ветеринарният лекар, контролиращ мястото за отглеждане на гълъби:
а) забранява тяхното излитане, участие в състезания и изложби най-малко за 60 дни от изчезване на клиничните признаци и прилага мерките по чл. 9, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и чл. 14;
б) взема мерки за обезвреждане на всички контаминирани материали и отпадъци, събирани по време на 60-дневния период по буква "а";
в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) провежда епизоотологично проучване по изискванията на чл. 11;
5. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Българската агенция по безопасност на храните предоставя на Европейската комисия информация за епизоотичната ситуация по отношение на болестта и прилаганите мерки за контрол.
Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Мерките в предпазната зона включват:
1. проверка на регистрацията на птицевъдните обекти в зоната и на видовете птици в тях - по категории и брой в отделните помещения;
2. периодични посещения на обекти с птици, клиничен преглед на всички птици, включително и вземане на проби за лабораторно изследване;
3. резултатите от посещенията, клиничните прегледи и лабораторните изследвания да се вписват в дневник;
4. изолиране на всички птици в закрити помещения;
5. извършване на дезинфекция на входовете и изходите на обекта;
6. осъществяване на контрол върху движението на хора, труповете на птици и яйцата и превозните средства в зоната; забранява се транспортът на птици, освен транзитно по магистрали и железопътни линии;
7. забрана на изнасянето на птици и яйца от птицевъдните обекти, освен по разрешение на официален ветеринарен лекар за:
а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) птици за незабавно клане в птицекланици в заразената зона или ако няма такива, в одобрена от БАБХ кланица извън зоната, като месото се маркира съгласно чл. 5, ал. 1 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо;
б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) насочване на еднодневни пилета и пронасящи ярки от предпазната зона към стопанство в наблюдаваната зона, в което няма други птици от възприемчивите видове; ако БАБХ не може да осигури транспортирането на еднодневните пилета и пронасящите ярки към стопанства в наблюдаваната зона, птиците могат да се изпратят в стопанства извън наблюдаваната зона, като се спазват изискванията на ЕК; стопанствата, към които се насочват птиците, трябва да са под контрола на БАБХ;
в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) изпращане на яйца за люпене към люпилня, одобрена от БАБХ, като преди транспортирането яйцата и опаковките се дезинфекцират;
8. забрана за изнасянето на тор и торова постеля без разрешение от официалния ветеринарен лекар;
9. забрана за участие на птици от възприемчивите видове в изложби, пазари и други събирания на птици.
(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Придвижването по ал. 1, т. 7, букви "а", "б" и "в" се осъществява под контрола на БАБХ и след:
1. извършване от официален ветеринарен лекар на здравен преглед на стопанството;
2. почистване и дезинфекциране на транспортните средства преди и след употребата им;
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Срокът на действие на мерките по ал. 1 е най-малко 21 дни след приключване на предварителното почистване и дезинфекция според изискванията по приложение № 3.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) След изтичане на срока по ал. 3 предпазната зона е част от наблюдаваната зона.
Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) (1) Мерките в наблюдаваната зона включват:
1. проверка на регистрацията на птицевъдните обекти в зоната;
2. контрол върху движението на птици и яйца за люпене в зоната;
3. забрана за транспортиране на птици, освен транзитно по магистрали и жп линии, без да се нарушават изискванията по т. 1 и 2;
4. забрана на участието на птици в изложби, пазари и други събирания на птици;
5. забрана на изнасянето от наблюдаваната зона на:
а) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) птици през първите 15 дни след обявяване на заболяването освен на предназначените за директно клане, в определени от БАБХ кланици извън зоната, като месото се маркира със здравна маркировка съгласно чл. 5 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо;
б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) разплодни яйца, с изключение на насочените към люпилня, одобрена от БАБХ, като преди транспортирането яйцата и опаковките се дезинфекцират;
в) тор и торова постеля.
(2) Мерките по ал. 1 в наблюдаваната зона се отменят след изтичане на най-малко 30 дни от приключване на предварителното почистване и дезинфекция съгласно приложение № 3.
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Когато предпазната и наблюдаваната зона са разположени на територията на повече от една страна, мерките в тези зони се определят съвместно с ветеринарните органи на съответните страни.
Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато епизоотологичното проучване по чл. 11 покаже, че инфекцията не е предадена хоризонтално, БАБХ може след разрешение от Европейската комисия да измени границите на предпазната и наблюдаваната зона и времето за осъществяване на мерките в тях.
Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните определя правила, по които ще следи придвижването на яйца, домашни и декоративни птици.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Собствениците и/или гледачите на домашни, декоративни птици или състезателни гълъби, както и всички лица, участващи в транспортирането и търговията с птици, яйца, гълъби и други птици, са задължени да дадат при поискване от БАБХ информация за:
1. придвижването на птици и яйца във и от птицевъдния обект;
2. състезание или изложба на декоративни гълъби;
3. данни за транспорт и търговия с яйца, домашни и декоративни птици, състезателни гълъби, както и за всички лица, взели участие в транспорта и търговията.
Чл. 20. (1) Почистването и дезинфекцията се извършват под контрола на официален ветеринарен лекар.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Използваните дезинфектанти и техните концентрации трябва да са разрешени за употреба от Министерството на здравеопазването съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
(3) Процедурите по почистването и дезинфекцията са посочени в приложение № 3.
Чл. 21. Пробите за лабораторно изследване с цел доказване на НБП се събират според изискванията на приложение № 4.
Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Диагностика на НБП се извършва в национална референтна лаборатория, одобрена по реда на чл. 23 и 24 ЗВД и определена от министъра на земеделието, храните и горите и по процедури съгласно приложение № 4. Националната референтна лаборатория е посочена в приложение № 4а.
(2) В лабораторията по ал. 1:
1. персоналът е обучен да извършва пълно антигенно и биологично типизиране на вируса и може да потвърждава резултати, получени от регионални лаборатории;
2. се тестват реагентите, използвани в регионалните лаборатории;
3. се координират стандартите и методите за диагностика, използваните реагенти и тестването на ваксините;
4. (нова - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г.) се координират стандартите и диагностичните методи, използвани за диагностика на НБП на територията на страната;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г.) се осигуряват необходимите диагностични реагенти и се контролира качеството им;
6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г.) се включва в редовни сравнителни тестове, организирани от националните лаборатории на държавите членки за диагностика на НБП;
7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г.) се съхраняват и консервират изолати от вируса на НБП, получени от потвърдени случаи в страната;
8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) се осигурява сътрудничество с референтната лаборатория на Европейския съюз, определена в чл. 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2018/662 на Комисията от 27 април 2018 г. за определяне на референтна лаборатория на Европейския съюз за инфлуенца по птиците и Нюкясълска болест и за изменение на приложение VII към Директива 2005/94/ЕО на Съвета (ОВ L 110, 30.04.2018 г.);
9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г.) лабораторните изследвания за НБП се извършват по следните методи:
а) вземане на материали за лабораторно изследване:
- от живи птици - трахеални и клоакални тампони;
- от умрели птици - трупове, ороназални тампони, бял дроб, черен дроб, далак, главен мозък, сърце и черва (вкл. и съдържанието), като последните се опаковат отделно;
б) култивиране на вируса в кокоши ембриони;
в) идентификация на вируса със серологични тестове;
г) установяване на патогенния тип чрез определяне на:
- средно време на умиране от минимална летална доза;
- интрацеребрален патогенен индекс;
- интравенозен патогенен индекс;
- интерпретация на резултатите;
д) моноклонални антитела;
е) серологични тестове:
- реакция хемаглутинация;
- реакция за задържане на хемаглутинацията.
(3) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Списък с координатите на националната референтна лаборатория или институти в България, извършващи диагностика на НБП, както и всички последващи промени, свързани с тях, се публикуват на интернет страницата на БАБХ.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция за безопасност на храните осъществява контрол върху използването на ваксини срещу НБП по чл. 385 ЗВД. Контролът се осъществява от инспектори, като се спазват изискванията по чл. 386, 387 и 388 ЗВД.
(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция за безопасност на храните осъществява контрол за спазване на изискванията за безопасност при работа с вируса на НБП.
Чл. 23. Ръководителят на лабораторията по чл. 22:
1. поддържа постоянна диагностична готовност;
2. незабавно изследва получените проби по методите, посочени в чл. 22;
3. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) незабавно уведомява БАБХ и съответната ОДБХ за резултатите от изследванията по т. 2;
4. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) изпраща проби в референтната лаборатория на Европейския съюз за диагностика на НБП по разпореждане на БАБХ .
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Профилактичната имунизация по чл. 5, ал. 1, т. 5 се извършва с одобрени от БАБХ:
1. живи атенуирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, на които изходната култура (архив) показва интрацеребрален патогенен индекс (ИЦПИ), както следва:
а) по-малък от 0,4, при положение че всяко от пилетата в опит за определяне на ИЦПИ е получило не по-малко от 107 ембрионални инфекциозни дози (ЕID 50);
б) по-малък от 0,5, при положение че пилетата в опит за ИЦПИ са получили не по-малко от 108 ЕID 50;
2. инактивирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, изходната култура (архив) на които в предварителното изследване показва ИЦПИ не по-голям от 0,7 и всяко от пилетата в опит за определянето му е получило не по-малко от 108 ЕID 50.
Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато диагнозата НБП се потвърди, БАБХ:
1. определя територията и периода, през който ще се извършва спешна ваксинация на определени видове и категории птици, като уведомява Европейската комисия за това, както и за епизоотичната обстановка;
2. забранява ваксинация и реваксинация в птицевъден обект, на който са наложени ограничителните мерки, посочени в чл. 8.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) В случая по ал. 1 БАБХ:
1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) определя всички видове птици, които ще се ваксинират в наблюдаваната зона;
2. разпорежда да се извърши ваксинация на всички птици от възприемчивите видове, родени или прехвърлени в птицевъден обект, намиращ се в наблюдаваната зона.
(3) По време на ваксинационните мероприятия по т. 2 не се разрешава изнасяне на птици от птицевъдния обект в зоната, освен на:
а) еднодневни пилета, насочени към обект в зоната, където ще бъдат ваксинирани;
б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) птици за незабавно клане, насочени към птицекланици в наблюдаваната зона или ако няма такива - в одобрена от БАБХ кланица извън зоната, след като официален ветеринарен лекар извърши проверка на здравния статус на птицевъдния обект.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Когато завършат ваксинациите по ал. 1, т. 2, БАБХ разрешава придвижване извън наблюдаваната зона на:
а) еднодневни пилета, предназначени за месо, насочени към птицевъден обект, където ще бъдат ваксинирани; този обект се поставя под наблюдение до изколване на въпросните птици;
б) птици, ваксинирани най-малко 21 дни предварително и предназначени за незабавно клане;
в) разплодни яйца, които произхождат от разплодни птици, ваксинирани най-малко 21 дни предварително, като яйцата и опаковките се дезинфекцират преди придвижването.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Мерките, предвидени в ал. 2, т. 2 и ал. 4, се прилагат 3 месеца след приключване на ваксинационните мероприятия по ал. 2, т. 2. Мерките могат да бъдат удължени допълнително с един или с повече от три месеца.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция за безопасност на храните може да не приложи мерките по ал. 2, т. 1 и 2 за някои стада птици, имащи научноизследователско значение, като разреши да не се ваксинират, но да се изследват периодично серологично.
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните оказва съдействие на ветеринарни експерти от Европейската комисия при извършване на проверки относно прилагането на мерките по тази наредба.
Чл. 27. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Българската агенция по безопасност на храните след ликвидиране на възникналите епизоотични огнища от НБП изпраща информация до Европейската комисия за разходите, направени при унищожаването на болни и контактни птици.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Птицевъден обект" е всяко място, ферма, двор, комплекс в страната, където се отглеждат или настаняват птици.
2. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г.) "Птици" са кокошки, пуйки, токачки, пауни, яребици, пъдпъдъци, патици, гъски, гълъби, фазани, кеклици, щраусовидни видове, отглеждани в затворени помещения.
3. "Нюкасълска болест по птиците" е силно контагиозно заболяване по домашните и дивите видове птици, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство "Парамиксовириде", серотип 1, при условие че този серотип показва интрацеребрален патогенен индекс при еднодневни пилета, по-голям от 0,7.
4. "Интрацеребрален патогенен индекс" е показател, определящ невропатогенността на даден изолат на вируса на НБП. Представлява цифров израз на патогенността, изчислена въз основа на здравословното състояние на 10 еднодневни пилета, инокулирани интрацеребрално и наблюдавани в продължение на 8 дни (по стандарт).
5. "Състезателни гълъби" са гълъби, отглеждани в затворени помещения, които излитат периодично, връщат се на същото място или отиват на друго място за отглеждане на състезателни гълъби.
6. "Място за отглеждане на гълъби" е съоръжение за отглеждане и развъждане на състезателни гълъби.
7. "Заразени птици" са птици, при които е поставена лабораторно диагноза НБП или в случай на вторично възникване на заболяването то е потвърдено въз основа на клинични признаци или патологоанатомични изменения.
8. "Птици, съмнителни за заболяване" са птици, които показват клинични признаци или патологични изменения, наподобяващи НБП.
9. "Птици, съмнителни за заразяване" са птици, за които има данни за пряк или непряк контакт с вируса на НБП.
10. "Кухненски отпадъци" са отпадъци от кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо.
11. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) "Стемпинг-аут" - провеждане под ръководството на БАБХ на редица мероприятия, като унищожаване на болните и заразените животни в стадото, а в случай на необходимост - и на животните от други стада, които са имали пряк или непряк контакт с животните от заразеното стадо, водещ до предаване на заразния причинител. Стемпинг-аут се придружава от почистване и дезинфекция на помещенията.
12. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) "Компетентни власти" - БАБХ е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.
13. "Велогенна форма на Нюкасълската болест" - силно патогенна форма на болестта.
14. "Мезогенна форма на Нюкасълската болест" - средно патогенна форма на болестта.
15. "Волиерни птици" - диви птици, отглеждани във ферми.
16. "Контаминиране" - замърсяване с микроорганизми.
17. "Атенуиран" - отслабен по патогенност щам на вируса.
18. "Контагиозно заболяване" - заразно заболяване.
19. "Инокулиране" - заразяване на птичи ембриони с патогенни микроорганизми.
20. "Хламидии" - вид микроорганизми.
21. "Супернатантен" - надстоящата течност над получената в резултат на центрофугиране утайка.
22. "Алантоисна течност" - ембрионална течност в кокошия зародиш.
23. "Хемаглутинация" - слепване и утаяване на еритроцитите помежду им в диагностична реакция.
24. "Имуносорбентен" - имунологична реакция, която се извършва върху твърда фаза (на повърхността на полистиролна плака или епруветка).
25. "Микротитърна" - количествено определяне с микрообеми.
26. "Изотонично" - концентрация на солите, изравнена с органичната течност.
27. "Аглутинация" - струпване на малки купчинки и утаяване на бактерии, еритроцити и други клетъчни елементи.
28. (нова - ДВ, бр. 76 от 2006 г.) "Предпазна зона" - зона с радиус най-малко 3 km около огнището, в която се прилагат ограничителни мерки по отношение на придвижване на животни, продукти от тях, превозни средства и хора.
29. (нова - ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) "Наблюдавана зона" е зона с минимален радиус 10 km, започващ от центъра на епизоотичното огнище, и включва всички птицевъдни обекти на територията си, както и птицевъдните обекти на предпазната зона.
30. (нова - ДВ, бр. 64 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) "Официален ветеринарен лекар" - ветеринарен лекар от БАБХ по чл. 9 ЗВД.
§ 1а. (Нов - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Тази наредба въвежда изискванията на чл. 16 от Директива 2008/73/ЕО на Съвета от 15 юли 2008 г. за опростяване на процедурите по вписване и публикуване на информация във ветеринарната и зоотехническата област и за изменение на директиви 64/432/ЕИО, 77/504/ЕИО, 88/407/ЕИО, 88/661/ЕИО, 89/361/ЕИО, 89/556/ЕИО, 90/426/ЕИО, 90/427/ЕИО, 90/428/ЕИО, 90/429/ЕИО, 90/539/ЕИО, 91/68/ЕИО, 91/496/ЕИО, 92/35/ЕИО, 92/65/ЕИО, 92/66/ЕИО, 92/119/ЕИО, 94/28/EO, 2000/75/EO, Решение 2000/258/ЕО и директиви 2001/89/EO, 2002/60/ЕО и 2005/94/EO (обнародвана в OВ, бр. L219 от 2008 г.) и изискванията на Директива (ЕС) 2018/597 на Европейския парламент и на Съвета от 18 април 2018 г. за изменение на Директива 92/66/ЕИО на Съвета за въвеждането на мерки на Общността за борба с Нюкясълската болест (ОВ L 103, 23.04.2018 г.).
Заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 28 от 2001 г. за профилактика и борба с Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците (ДВ, бр. 67 от 2001 г.).
§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.) Изпълнението на наредбата се възлага на изпълнителния директор на БАБХ.
§ 5. Наредбата влиза в сила от 1.V.2006 г., с изключение на чл. 27 и т. 4 от приложение № 4 към чл. 22, които влизат в сила от 1.I.2007 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
(ОБН. - ДВ, БР. 76 ОТ 2006 Г.)
§ 7. Разпоредбата по т. 4 от приложение № 4 към чл. 22 влиза в сила от 1 януари 2007 г.
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2008 Г.)
§ 15. Навсякъде в наредбата думите "надзорна" и "надзорната" се заменят съответно с "наблюдавана" и "наблюдаваната".
Допълнителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2008 Г.)
§ 16. С наредбата се въвежда Директива на Съвета 92/66/ЕЕС за контрол на псевдочумата по птиците (OB L 260, 5.9.1992 г., стр. 1 - 20).
Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
(ОБН. - ДВ, БР. 8 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 29.01.2010 Г.)
§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник".
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 03.08.2018 Г.)
§ 12. Навсякъде в наредбата думите "Националната ветеринарномедицинска служба" се заменят с "Българската агенция по безопасност на храните", а абревиатурата "НВМС" се заменя с "БАБХ".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2005 Г. ЗА МЕРКИТЕ ЗА ПРОФИЛАКТИКА, ОГРАНИЧАВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ НА НЮКЯСЪЛСКАТА БОЛЕСТ (ПСЕВДОЧУМА) ПО ПТИЦИТЕ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРИЛАГАНЕТО ИМ
(ОБН. - ДВ, БР. 64 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 03.08.2018 Г.)
§ 21. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник", като § 2, § 6, § 7, т. 2 и т. 3, § 9, т. 2, § 13, § 15, § 18, § 19, т. 8 и § 20, т. 3, буква "в" и т. 5 се прилагат от 1 януари 2019 г.
Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1
(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2, т. 1, буква "в"
(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.)
Условия за придвижване на яйца от животновъден обект по чл. 8
Българската агенция по безопасност на храните разрешава транспортирането на яйца от птицевъден обект, в който има съмнение за наличие на НБП, при условие че:
1. отговарят на изискванията по раздели II, III, IV и V на Наредба № 31 (ДВ, бр. 67 от 2001 г.);
2. бъдат изпратени директно от подозрителната ферма или обект към определено за целта от БАБХ преработвателно предприятие, като всяка партида се запечатва преди изпращането ѝ от ветеринарния лекар, отговорен за съответния птицевъден обект; партидата остава запечатана през цялото времетраене на транспортирането ѝ до предприятието;
3. ветеринарният лекар, отговорен за подозрителния птицевъден обект, информира определеното предприятие за намерението си да изпрати партида яйца;
4. ветеринарният лекар, отговорен за преработвателното предприятие, осигурява условия:
(а) посочените в т. 2 яйца да бъдат държани изолирани от останалите яйца от момента на пристигането им до тяхната преработка;
(б) черупките от такива яйца да бъдат считани за високо рисков материал;
(в) опаковъчният материал, превозните средства, използвани за транспортиране на яйцата по т. 2, както и всички помещения, с които такива яйца са били в контакт, са почистени и дезинфекцирани по такъв начин, че да се гарантира унищожаването на вируса на Нюкасълската болест;
(г) отговорният за подозрителния птицевъден обект официален ветеринарен лекар да бъде информиран за всички пратки с преработени яйца.
Приложение № 3 към чл. 14, ал. 3
(Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г., предишно Приложение № 3 към чл. 20 и чл. 9, ал. 1, т. 3 - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.)
Правила за дезинфекция при Нюкасълска болест по птиците
Дезинфекция на птицевъдни обекти, засегнати от НБП, в които всички птици са унищожени
1. Предварително почистване и дезинфекция
В свободните от птици сгради се извършва механично почистване. Почистват се всички помещения, в които птиците са били настанени, всички сгради, дворове и др., замърсени по време на клане или по време на следкланичния преглед. Използваните дезинфектанти престояват върху почистваните повърхности минимум 24 часа. Всички тъкани от птици или яйца, които биха могли да контаминират сградите, дворовете, съдовете, внимателно се събират и унищожават.
2. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Заключително почистване и дезинфекция
Прахта и мазнините се премахват от всички повърхности чрез прилагане на детергенти и измиване с вода, след което всички повърхности се напръскват с дезифектант. След 7-дневен период помещенията се третират отново с обезмасляващ агент, измиват се със студена вода, напръскват се с дезинфектант и отново се измиват с вода.
Използваната торова постеля се обезврежда по начин, гарантиращ унищожаване на вируса. Обезвреждането може да се извърши по следните начини:
- чрез изнасяне от помещенията и загробване на най-малко 100 м; при загробването торовата постеля се размесва с негасена вар в съотношение 100 кг негасена вар към 1 м3 торова постеля; дълбочината на загробване е такава, че да се предотврати достъпът на гризачи и диви птици;
- чрез натрупването ѝ на купчина и покриване, така че да се постигне влажност и температура от 20°C за период от 42 дни, като се предотврати достъпът на гризачи и диви птици;
- друг начин за обезвреждане е чрез изгаряне или третиране с пара при температура 70°С.
Приложение № 4 към чл. 21
(Изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., предишно Приложение № 4 към чл. 22 - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 03.08.2018 г.)
Диагностични процедури за потвърждаване и диференциална диагностика на Нюкасълска болест по птиците
1. Вземане и обработване на проби
а) Проби
Клоакални тампон-проби (или фекалии) и трахеални тампон-проби от болни птици; фекалии или чревно съдържание, мозъчна тъкан, трахеи, бели дробове, черен дроб, далак и други очевидно засегнати органи от умрели неотдавна птици.
б) Обработване на пробите
Органите и тъканите, посочени в буква "а", се смесват, а фекалните проби се третират отделно. Тампоните се поставят в достатъчно количество антибиотична среда, като се осигурява пълното им потапяне в нея. Фекалните проби и органите се хомогенизират (в затворен хомогенизатор или с хаван, пестик и стерилен пясък) в антибиотична среда и се изготвя 10 - 20% суспензия в средата. Суспензиите се оставят в продължение на около два часа при стайна температура (или за по-дълго време при температура 4°С), като след това се очистват чрез центрофугиране (800 до 1000 g в продължение на 10 мин.).
в) Антибиотична среда
За фекалните проби се изискват високи концентрации на антибиотици, като типичната смес е 10 000 UI/мл пеницилин, 10 мг/мл стрептомицин, 0,25 мг/мл гентамицин и 5000 UI/мл микостатин във фосфатно буфериран физиологичен разтвор (PBS). Тези нива могат да се намалят до 5 пъти за тъкани и трахеални тампони. За премахване на хламидии може да се добави 50 мг/мл окситетрациклин. Абсолютно задължително е след добавяне на антибиотиците да се проверява стойността на рН и да се коригира до стойности между 7,0 и 7,4.
2. Изолиране на вируса
а) Изолиране на вируса в кокоши ембриони
Пречистената супернатантна течност се инокулира в количества по 0,1 - 0,2 мл в алантоисната кухина на всяко едно от най-малко 4 кокоши ембриона, които са били инкубирани 8 - 10 дни. Най-добре е тези яйца да са получени от специфично, свободно от патогенни микроорганизми птиче стадо, но когато това е невъзможно, се използват яйца, получени от стадо, което е тествано за липса на антитела срещу вируса на Нюкасълската болест. Инокулираните яйца се държат при температура 37°С и ежедневно се овоскопират. Яйцата с мъртви или умиращи ембриони, както и всички останали яйца 6 дни след инокулирането се изстудяват при 4°С и алантоисно/амнионовите течности се тестват за наличие на хемаглутинираща активност. Ако не се установи наличие на хемаглутинация, описаната процедура се повтаря, като за заразяване на ембрионите се използва неразредена алантоисно/амнионова течност.
При установяване на хемаглутинация се изключва наличието на бактерии в културата. Ако присъстват бактерии, течностите могат да се прекарат през 450 nm мембранен филтър, да се добавят други антибиотици и да се инокулират в кокоши ембриони по описания начин.
3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Диференциална диагноза
Всички хемаглутиниращи агенти се изпращат на националната референтна лаборатория по чл. 22 за потвърждаване на резултатите и пълно идентифициране, характеризиране и тестове за патогенност, както и антигенно и биологично типизиране на вируса. Междувременно се прилагат всички мерки за ограничаване на възможността за разпространение на вируса. Регионалните лаборатории установяват наличието на вируса на Нюкясълската болест. Хемаглутиниращите течности се използват след това в реакцията за задържане на хемаглутинацията, описана в т. 6 и 7. Положителна хемаглутинация при разреждане 24 или повече, при използване на моноспецифичен антисерум срещу вируса на Нюкясълската болест, за който се знае, че е със стойност най-малко 29, следва да послужи като предварително идентифициране и се изисква налагането на всички контролни мерки за предпазване от разпространение на болестта.
4. (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Бързи тестове за откриване на вируса на Нюкясълска болест при ваксинирани птици и антитела при неваксинирани
Няколко бързи теста, които директно откриват антигени на Нюкясълската болест, се използват при диагностиката на заболяването при ваксинирани птици. Тези, които се прилагат най-често, са флуоресцентни тестове за доказване на антитела върху надлъжни разрези от трахеи и пероксидазни тестове за доказване на антитела върху мозъчна тъкан. За диагностика на заболяването могат да се използват и други тестове, които директно откриват антигени на Нюкясълската болест. Неудобството на подобни тестове е, че не е практично да се използват за откриване на вируса във всичките му потенциални области на репликация. Наличието или отсъствието на вируса в трахеята не изключва вирусна репликация в червата. Не се препоръчва рутинното използване на директните методи за диагностиката на Нюкясълската болест, въпреки че при определени обстоятелства тези методи могат да играят полезна роля.
5. Откриване на антитела при неваксинирани птици
а) Проби
Кръвни проби се вземат от всички птици, когато числеността на птичите стада е под 20 глави, и от 20 птици - за по-големите стада (това би дало 99% вероятност за откриване на поне един положителен серум, ако 25% или по-висок процент от стадото е с положителен резултат, независимо от големината на стадото). Кръвта се оставя да се съсири и след това серумът се отделя за тестване.
б) Изследване за наличие на антитела
За откриването на антитела срещу вируса може да се използва методът ЕЛАЙЗА (ензимно свързан имуносорбентен анализ).
Отделните серумни проби се тестват за способността им да възпират хемаглутиниращата активност на вируса на Нюкасълската болест при условията на стандартната реакция за задържане на хемаглутинацията, описана в т 7.
Националната референтна лаборатория на България определя за работно разреждане на вируса да се използват 4 хемоглутинационни единици.
При 4 хемоглутинационни единици (ХАЕ) за положителен следва да се приема всеки серум с титър, равен на 24 или по-голям.
6. Реакция хемаглутинация
Реагенти
1. Изотоничен фосфатно буфериран физиологичен разтвор (0,05 М) със стойност на рН между 7,0 и 7,4.
2. Еритроцити (RBC) - взети и събрани в обща проба от най-малко три свободни от патогенни микроорганизми кокошки (ако няма такива, кръвта се взима от птици, които са били обект на редовно наблюдение и са показали, че са свободни от антитела срещу вируса на Нюкасълската болест) в равен обем разтвор на Алсевер. Преди използването им клетките трикратно се промиват с PBS. За теста се използва 1% суспензия в PBS.
3. Като стандартен антиген се използва щам на НБП от вида "Ulster 2C".
Процедури
1. Във всяка ямка на микротитърната плака се накапват по 0,025 мл PBS (за предпочитане са V-образните дъна на ямките).
2. В първата ямка се поставят 0,025 мл вирусна суспензия (т.е. алантоисна течност).
3. След внимателно размесване от първата ямка се прехвърлят по 0,025 мл в следващата, след това от нея - в по-следващата и т.н., при което се получават двукратни разреждания на вируса, като се започва от 1:2 и се достигне до 1:4096.
4. Добавят се още 0,025 мл PBS във всяка ямка;
5. Добавят се по 0,025 мл 1% разтвор на еритроцити във всяка ямка.
6. Размесват се чрез внимателно потупване и се поставят при 4°С.
7. Контроли - положителна за аглутинация (две ямки, в които се поставят по 0,025 мл PBS, 0,025 мл неразредена вирусна суспензия и 0,025 мл еритроцити) и отрицателна за хемаглутинация (две ямки, в които се поставят по 0,050 мл PBS и по 0,025 мл еритроцити).
8. Плаките се разчитат след 30 - 40 мин. чрез накланянето им и отчитане наличието или липсата на отвесна черта, получена от стичането на еритроцитите. Ямките без хемаглутинация трябва да изглеждат по същия начин както контролните проби без вирус.
9. Хемаглутинационният титър представлява най-голямото разреждане, при което се предизвиква аглутинация на еритроцитите. Това разреждане се приема за 1 хемаглутинационна единица.
7. Реакция за задържане на хемаглутинацията
Реагенти
1. Изотоничен фосфатно буфериран физиологичен разтвор (0,05 М) със стойност на рН между 7,0 и 7,4.
2. Алантоисна течност, съдържаща вируса на НБП, разредена с PBS, така че да съдържа 4 хемаглутинационни единици в единица обем.
3. 1% суспензия от кокоши еритроцити.
4. Негативен контролен кокоши серум.
5. Позитивен контролен серум.
Процедури
1. Във всяка ямка на микротитърната плака се накапват по 0,025 мл PBS (за предпочитане са V-образните дъна на ямките).
2. В първата ямка се поставят 0,025 мл от тествания серум.
3. След внимателно размесване от първата ямка се прехвърлят по 0,025 мл във следващата, след това от нея - в по-следващата и т.н., при което се получават двукратни разреждания на серума, като се започва от 1:2 и се достигне до 1:4096.
4. Добавят се по 0,025 мл разредена алантоисна течност, съдържаща 4 хемаглутинационни единици.
5. Смесват се чрез внимателно потупване и се поставят при 4°С за най-малко 60 мин. или на стайна температура за най-малко 30 мин.
6. Добавят се по 0,025 мл 1% суспензия на еритроцити във всяка ямка.
7. Смесват се чрез внимателно потупване и плаката се поставя при 4°С.
8. Плаките се разчитат след 30 - 40 мин., когато контролните червени кръвни телца са утаени. Чрез накланянето им се отчита наличието или липсата на отвесна черта, получена от стичането на червените кръвни телца по същия начин както контролните проби, съдържащи само еритроцити (0,025 мл) и PBS (0,05 мл).
9. Титърът на задържане на хемаглутинацията представлява най-голямото разреждане на антисерума, предизвикващо пълна инхибиция на 4 хемаглутинационни единици вирус (при всеки тест за задържане на хемаглутинацията се извършва предварително титриране на вирусната суспензия и определяне на 4 ХАЕ).
10. Резултатите се считат за валидни, ако при отрицателния серум се получи титър 23 или по-малък при 4 хемаглутинационни единици на вируса, а при положителния контролен серум се получи титър с най-много едно разреждане разлика от известния му титър.
8. Определяне на интрацеребрален патогенен индекс
1. Инфекциозна прясна алантоисна течност (хемаглутинационният титър трябва да е по-голям от 24) се разрежда 1:10 в стерилен изотоничен физиологичен разтвор (без антитела).
2. От разредения изолат на вируса се инокулират интрацеребрално по 0,05 мл в 10 еднодневни пилета (40 часа след излюпване). Пилетата трябва да са получени от яйца, получени от специфично, свободно от патогенни микроорганизми птиче стадо.
3. Птиците се наблюдават в продължение на 8 дни на 24-часови интервали.
4. При всяко наблюдение птиците се маркират по следния начин: 0 = норма; 1 = болни; 2 = мъртви.
5. Индексът се пресмята по следния начин:
| Клинич- | Ден след инокулацията |
| ни приз- | (брой птици) |
| наци |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | об- | резул- | |
| що | тат | |||||||||
| норма | 10 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 14 x 0 | = 0 |
| болни | 0 | 6 | 10 | 4 | 0 | 0 | 0 | 0 | 20 x 1 | = 20 |
| мъртви | 0 | 0 | 0 | 6 | 10 | 10 | 10 | 10 | 46 x 2 | = 92 |
|
Общо = 112 |
| Индексът представлява = 112 / 80 = 1,4 |
9. Оценка на способността за формиране на плаки
1. Използват се десетократни разреждания до 10-7 в изотоничен физиологичен разтвор, буфериран с фосфат, за да се получат най-ясни плаки.
2. В петриеви панички се приготвят плътни монослоеве от клетки на кокоши ембриони или подходяща клетъчна линия (Мадин-Дарби говежди бъбреци) в диаметър 5 см.
3. По 0,2 мл от всеки разреден вирусен изолат се добавят към петриевите панички и се оставя да се абсорбира за 30 мин.
4. След трикратно измиване в изотоничен PBS разтвор заразените клетки се покриват със среда, съдържаща 1% агар, 0,01 мг/мл трипсин (или без трипсин). В посочената среда не се добавя серум.
5. След 72-часова инкубация при 37°С получените плаки трябва да са с достатъчен размер. Те се визуализират най-добре, когато покривният агар се отстрани и клетъчният монослой се боядиса с кристал виолет (0,5%) в 25% етанол.
6. Всички вируси трябва да дадат ясни плаки, когато се инкубират с трипсин в покривния слой. Когато не се добавя трипсин, само вируси, вирулентни за пилета, ще образуват плаки.
Приложение № 4а към чл. 22, ал. 1
(Ново - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г.)
Национална референтна лаборатория за псевдочума:
България
Национална референтна лаборатория - Изпитвателна лаборатория "Екзотични и особено опасни инфекции" към Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт (НДНИВМИ)
София, бул. Ломско шосе 190.
Приложение № 5 към чл. 22, ал. 2, т. 8
(Доп. - ДВ, бр. 76 от 2006 г., предишно Приложение № 5 към чл. 22, ал. 2, т. 7, изм. - ДВ, бр. 8 от 2010 г., в сила от 29.01.2010 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
Приложение № 6 към чл. 11, т. 2
(Отм. - ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)
