Държавен вестник, брой 91 от 19.XI

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за разследване на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища.

(2) Разследването се извършва с цел установяване на обстоятелствата, при които е възникнало и протекло произшествието, установяване на причините и последствията от произшествието, както и с цел предприемане на мерки за предотвратяване на подобно произшествие в бъдеще.

(3) Разследването по реда на тази наредба е независимо, не се извършва с цел установяване на степента на вината или отговорността и не препятства извършването на гражданско, административно-наказателно или наказателно производство.

Чл. 2. (1) Наредбата се прилага за произшествия, настъпили:

1. в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България;

2. на или с кораби, плаващи под българско знаме, независимо от тонажа им и мястото на произшествие;

3. на или с брегови, стационарни и плаващи хидротехнически, добивни и навигационни съоръжения в териториалното море, вътрешните морски води и вътрешните водни пътища на Република България.

(2) Наредбата не се прилага за произшествия, настъпили:

1. на кораби или с кораби в строеж или в ремонт, на територията на корабостроително или кораборемонтно предприятие;

2. на или с държавни, военни и гранично-полицейски кораби;

3. в официално обявените учебни полигони;

4. в райони, опасни за плаване във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища на Република България.

Чл. 3. (1) По смисъла на тази наредба произшествие е събитие, довело до:

1. смърт, свързана с експлоатацията на кораба;

2. сериозно нараняване, свързано с експлоатацията му;

3. изчезване на човек от кораба, свързано с експлоатацията на кораба;

4. материални щети, нанесени на кораба в резултат от експлоатацията му;

5. изхвърляне на вещества, които замърсяват морските или речните води или дъно;

6. потапяне или изхвърляне на брега на кораб или товар, съдържащи течни или твърди вещества, които замърсяват или могат да замърсят морските или речните води или дъно.

(2) Не са произшествия по смисъла на тази наредба събитията, довели до:

1. маловажна повреда на кораб - когато не е нарушена неговата мореходност;

2. допиране до дъното или засядане, неводещи до видима повреда по корпуса на кораба и несъздаващи опасност за корабоплаването в района или замърсяване на околната среда;

3. незначителна повреда на плаващо или брегово съоръжение, която не води до излизането му от експлоатация;

4. телесна повреда или смърт, когато не са настъпили в резултат на изпълнение на служебни задължения, свързани със:

а) експлоатацията на кораба;

б) повреди на корпуса, механизмите, устройствата и системите на кораба.

Чл. 4. (1) За целите на тази наредба произшествията се делят на следните категории:

1. много тежко произшествие;

2. тежко произшествие;

3. морски инцидент.

(2) Произшествията по ал. 1, т. 1 и 2 подлежат на задължително разследване.

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5, изм. – ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) Произшествията се разследват от специализираното звено за разследване на произшествия в морските пространства и във вътрешните водни пътища в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (звено за разследване).

(2) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) При разследване на морско произшествие в морските пространства и във вътрешните водни пътища на Република България се отчитат насоките на Международната морска организация относно справедливото отношение към морските лица.

Чл. 6. (1) Капитанът или корабопритежателят на кораб под българско знаме, плаващ във вътрешните морски води, териториално море и вътрешните водни пътища на Република България, незабавно информират за настъпило произшествие звеното за разследване и директора на съответната дирекция "Морска администрация" (капитана на пристанището), в чийто район е настъпило.

(2) Когато произшествието е настъпило с кораб под българско знаме, плаващ извън териториалното море на Република България, капитанът или корабопритежателят на кораба информират звеното за разследване и директора на съответната дирекция "Морска администрация" (капитана на пристанището), където е регистриран корабът.

(3) Когато е настъпило произшествие с кораб, плаващ под чуждо знаме в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България, капитанът информира звеното за разследване.

(4) За настъпили произшествия по ал. 3 ръководителят на звеното за разследване незабавно информира администрацията на държавата на знамето.

(5) Когато вследствие на произшествие с кораб, плаващ под българско знаме, е причинена смърт или сериозно нараняване на граждани на чужда държава, ръководителят на звеното за разследване незабавно информира тази държава по дипломатически път.

Чл. 7. (1) Звеното за разследване организира и извършва разследването на произшествие и поддържа система за докладване на произшествията в морските пространства и вътрешните водни пътища.

(2) При разследване звеното за разследване анализира действията на физическите и на юридическите лица в областта на корабоплаването и функционирането на обектите и съоръженията, свързани с конкретното произшествие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) След приключване на разследването ръководителят на звеното изпраща доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с препоръки за мерки за предотвратяване на подобни произшествия в бъдеще.

(4) Заключенията в доклада с препоръките не подлежат на обжалване и не могат да бъдат използвани в хода на гражданско, административно-наказателно или наказателно производство.

Чл. 8. (1) Разследването и изготвянето на доклад за конкретното произшествие се извършват в срок до 28 дни от датата на получаване на съобщение за същото.

(2) Когато в срока по ал. 1 е невъзможно да бъдат постигнати целите на разследването, срокът може да бъде удължен:

1. от ръководителя на звеното - с 28 дни;

2. (изм. - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по предложение на ръководителя на звеното - в случаите, когато срокът по т. 1 е бил недостатъчен.

Чл. 9. Капитанът на кораб, претърпял произшествие, изпраща до ръководителя на звеното за разследване писмен доклад, съдържащ данни за: позицията, времето и обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, предполагаеми щети и пострадали лица.

Чл. 10. (1) С цел установяване на фактите и причините за произшествието служителите от звеното за разследване, извършващи разследването, имат право:

1. да извършат оглед на местопроизшествието, когато това е възможно или допустимо от законодателството на държавата, където е станало произшествието;

2. да поискат от капитана на кораба или собственика на съоръжението фотокопия на корабен, машинен и радиодневник, навигационни карти, чертежи, фотографии, скици, други доказателства и сведения, които имат отношение към произшествието;

3. да поискат писмени обяснения от членове на екипажа и други участници или свидетели на произшествието;

4. да поискат от корабопритежателя или собственика на съоръжението да осигури явяването на членове от екипажа или други лица за даване на писмени обяснения;

5. когато в процеса на разследването се счете, че е необходимо извършване на специализирани огледи, изследвания, измервания, експертизи и други такива, да възложат същите на акредитирани за тези цели лаборатории;

6. по официален път да поискат от чужда администрация документите по разследване на произшествие с български кораби или съоръжения, или лица, ако е извършено такова разследване;

7. да поискат достъп до всяка информация, нужна за разследването, включително информация за прегледите, които са били извършени на кораба, от администрацията на държавата на знамето или класификационни организации; достъпът до информацията не може да бъде ограничаван заради други разследвания, които се извършват успоредно с това на комисията;

8. да събират информация от инспектори и служители от информационно обслужване на корабоплаването, служители на гранична полиция, пилоти или друг морски персонал от съответните държави;

9. да използват апаратура за контрол върху употребата на алкохол и упойващи средства;

10. да използват и информацията от устройството за регистрация на данни за рейса, от служителите по управление на корабния трафик, пилоти или друг морски персонал.

(2) Служителите от звеното имат право на пълен достъп до всички доказателства, свързани с произшествията по ал. 1, както и на пълно съдействие от страна на органите на държавната власт, чиито функции по компетентност са свързани с произшествията.

Чл. 11. При разследване на произшествията служителите от звеното за разследване се ръководят и от препоръките, които се съдържат в приложение № 1 на Резолюция А.884(21) на Международната морска организация.

Чл. 12. (1) Информацията, получена при разследване на произшествията, не се използва за други цели освен за целите на разследването и предотвратяването на произшествия в бъдеще.

(2) В доклада за произшествието се включват само данни, които имат непосредствено отношение към анализа на произшествието.

(3) Не се допуска разгласяване на информация за:

1. лицата, отговорни за безопасната експлоатация на кораба;

2. кореспонденцията между лицата, отговорни за безопасната експлоатация на кораба;

3. медицински или други поверителни сведения за лицата, въвлечени в произшествието;

4. записи от устройствата за регистрация на данни за рейса и копия от тях;

5. мнения или изявления, изказани при анализиране на информация, свързана с това.

Чл. 13. (1) След приключване на разследването служителите на звеното за разследване, извършили разследването, съставят доклад с приложени към него всички материали от разследването, който включва задължително:

1. дата на съставяне;

2. обекти на произшествието - кораби, съоръжения и лица;

3. категория на произшествието;

4. собственик, оператор, място и номер на регистрация, под чие знаме плава, тонаж, име на капитана;

5. място на произшествието;

6. дата и час на настъпване на произшествието;

7. характеристика на обектите по т. 2;

8. пострадали лица в резултат на произшествието;

9. хидрометеорологична обстановка в момента на произшествието, ако има връзка със същото;

10. име, правоспособност, номер на свидетелството за правоспособност на капитана, главния механик и вахтените лица по време на произшествието;

11. здравословното състояние, включително състоянието на зрението и слуха, психическата устойчивост на дежурните или вахтените лица;

12. употреба на алкохол или други упойващи вещества от дежурните или вахтените лица;

13. същност на произшествието, обстоятелствата, при които е произлязло, и причинените от него щети на кораба, на хидротехнически и навигационни съоръжения и на трети страни;

14. причини или вероятни причини за произшествието;

15. предложение за мерки за предотвратяване на подобни произшествия.

(2) Оригиналът на доклада за разследване на произшествие се съхранява в звеното за разследване.

(3) Копие от доклада се изпраща на капитана на кораба, корабособственика и изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) Докладът се изпраща до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с препоръки за мерки за предотвратяване на подобни произшествия в бъдеще.

Чл. 14. (1) Адресатите на препоръките в доклада са длъжни да ги изпълнят без забавяне и писмено да уведомят ръководителя на звеното за разследване за предприетите мерки и за сроковете на тяхното въвеждане, съответно причини за неизпълнението на мерките.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) Ръководителят на звеното за разследване на произшествия изготвя ежегоден доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно препоръките и тяхното изпълнение.

Чл. 15. (1) Докладът за разследването се публикува в информационен бюлетин, изготвян от звеното за разследване.

(2) Преди публикуването му докладът се изпраща на заинтересованите страни за коментари, като получените коментари, в случай че засягат въпроси, свързани с безопасността, се публикуват като приложение на доклада.

Чл. 16. Събраните доказателства и материали при разследването се съхраняват за срок 10 години в звеното за разследване.

Чл. 17. Когато се открият нови обстоятелства от съществено значение по приключено разследване, които при извършването му не са могли да бъдат известни, ръководителят на звеното за разследване разпорежда извършване на повторно разследване.

Чл. 18. Звеното за разследване води архив и поддържа информационна база данни, в която се вписват обстоятелствата по чл. 13, ал. 1.

Чл. 19. (1) Когато при произшествие, настъпило в морските пространства и вътрешните водни пътища на Република България, участват и кораби, плаващи под чуждо знаме, или е причинена смърт или сериозно нараняване на граждани на друга държава, ръководителят на звеното за разследване едновременно с уведомяването на администрацията на държавата на знамето предлага на компетентните органи на чуждите държави да участват в разследването.

(2) Заинтересованата държава може да се включи в разследването на всеки етап от разследването.

(3) Компетентните органи на чужди държави, които участват в разследването, имат право съвместно със служителите, извършващи разследване, да участват при разпитите на свидетелите, огледите и оценяването на доказателствата.

(4) Компетентните органи на чужди държави или техни представители могат да представят нови доказателства, включително и чрез свидетели, да изказват мнения и да правят коментари по доказателствата, като тези действия се отразяват в доклада за разследване на произшествията.

(5) Компетентните органи на чужди държави, участващи в разследването на произшествие, имат право да получат копия от писмените обяснения, свидетелските показания и доклада за разследване.

Чл. 20. Когато в произшествие, настъпило в морските пространства или вътрешните водни пътища на друга държава, участват и кораби, плаващи под българско знаме, или е причинена смърт или сериозно нараняване на български граждани, ръководителят на звеното за разследване може да отправи искане до компетентните органи на чуждата държава за сътрудничество в разследването.

Чл. 21. Когато е настъпило произшествие в открито море с участие и на кораби, плаващи под българско знаме, или е причинена смърт или сериозно нараняване на български граждани, ръководителят на звеното за разследване може да отправи искане до компетентните органи на държавата на знамето на другите участващи в произшествието кораби за сътрудничество в разследването.

Чл. 22. В изпълнение задълженията на Република България по международните договори, касаещи безопасността и опазването на морето от замърсяване, ръководителят на звеното уведомява Международната морска организация за проведените от звеното разследвания.

Чл. 23. Уведомяването по чл. 22 се извършва в утвърдените формати на Международната морска организация за различните категории произшествия.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) Разходите за извършване на лабораторни изследвания, експертизи и дешифриране на носителите на информация за рейса на кораба, включително и в чужбина, свързани с разкриване на причините за произшествие, са за сметка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява необходимото оборудване за разследване и средства за индивидуална защита за служителите, участващи в разследването на произшествие.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 91 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.) Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията осигурява необходимите средства за повишаване на професионалната квалификация на служителите от звеното за разследване.