Държавен вестник, брой 89 от 7.XI

Отменен с § 2 от Закона за рибното стопанство - ДВ, бр. 91 от 19.11.1982 г., отмяната е в сила от 01.01.1983 г.

1. Рибите и другите полезни водни животни във водите на Народна република България са държавна собственост.

Рибите и другите полезни водни животни в изкуствените водоеми, създадени от кооперативни и други обществени организации върху техни или предоставени им за ползуване земи, са собственост на съответната кооперация или обществена организация.

2. Рибостопанските води се разделят на:

а) промишлени води - водите на Черно море и на Р. Дунав, на блатата, езерата и временните разливи край тях, както и водите на големите държавни язовири и другите водоеми, обявени за промишлени;

б) непромишлени води - водите на реките, вътрешните блата, планинските езера и другите естествени водоеми, необявени за промишлени;

в) изкуствени водоеми - малки язовири, рибовъдни стопанства и басейни, напоителни канали, създадени от предприятия, ведомства, от кооперативни и обществени организации върху собствени или предоставени им за ползуване земи.

3. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) Прекатегоризирането на рибостопанските води се извършва от председателя на Комитета по хранителната промишленост, от министъра на селскостопанското производство, от председателя на Комитета по горите и горската промишленост и от председателя на Главното управление на водното стопанство.

4. Министерството на вътрешната търговия стопанисва промишлените рибостопански води и организира и ръководи риборазвъждането и риболова в тях.

5. Главното управление на горите със съдействието на Народния ловно-рибарски съюз стопанисва непромишлените рибостопански води, ръководи риборазвъждането и определя режима на риболова в тях.

6. Министерството на земеделието ръководи риборазвъждането и риболова във водоемите на ДЗС, ТКЗС и в предоставените им за стопанисване и ползуване риболовни обекти.

7. Министерският съвет може да изменя организацията, структурата и ведомственото ръководство на рибното стопанство на Народна република България.

8. Постоянните и временните развъдници в рибостопанските води се определят от ведомството, на което са предоставени съответните води.

9. Покрай бреговете на промишлените и непромишлените рибостопански води риболовците-спортисти могат да се движат през време на риболов по ивица земя, широка един метър.

10. Надзорът по приложението на Закона за рибарството се извършва от Главното управление на горите, а непосредствената охрана на рибостопанските води се извършва от органите на ведомствата, кооперативните и обществените организации, на които са предоставени за стопанисване, от органите на народните съвети, народната милиция и Народния ловно-рибарски съюз.

11. Научноизследователската работа по риболова и риборазвъждането в промишлените води се ръководи от Българската академия на науките.

Академията на селскостопанските науки ръководи научноизследователската работа по риболова и риборазвъждането в изкуствените водоеми и непромишлените води.

Развъдноподобрителната работа по рибарството в изкуствените водоеми и непромишлените води на страната се ръководи от Министерството на земеделието.

12. За създаване на нови рибовъдни стопанства и за разширяване на съществуващите се предоставят съответни земи от държавния поземлен, пасищен или горски фонд.

13. За запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането у нас забранява се:

а) построяването на бентове и други хидросъоръжения, които преграждат изцяло течащите води, без да имат изградени рибни проходи, с изключение на язовирите, за които има дадено специално разрешение;

б) пускането и изхвърлянето в рибостопанските води на замърсени води и вещества, които с количеството и свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни;

в) пускането в експлоатация на промишлени предприятия, ако предварително към тях не са изградени необходимите съоръжения за почистване на отпадъчните води.

По изключение Министерският съвет може да разрешава пускането в експлоатация на промишлени предприятия, без да са изградени необходимите съоръжения за почистване на отпадъчните води;

г) използуването на турбини, улеи, напоителни канали, помпи за напояване и други съоръжения, без да са снабдени с приспособления, които не позволяват рибата да навлиза в тях;

д) използуването на водите на реките за напояване изцяло, без да са взети предварително мерки за запазване на рибите от унищожение.

14. В заданията за проектиране на новостроящи се или разширяващи се предприятия да се предвижда изграждането на ефикасни съоръжения за прочистване на замърсените води.

15. Риболовът в промишлените рибостопански води се извършва от предприятията на Министерството на вътрешната търговия, както и от предприятията или организациите, на които са предоставени за стопанисване и ползуване тези води съобразно държавния народностопански план.

Министерството на вътрешната търговия може да предоставя извършването на риболов в отделни обекти на промишлените води на ТКЗС, ДЗС, риболовни кооперации и отделни групи риболовци.

16. Право на спортен риболов в промишлените и непромишлените води, без изкуствените водоеми по чл. 2, буква "в", имат всички граждани, членове на Народния ловно-рибарски съюз, снабдени с билет за риболов срещу заплащане на определена от Министерския съвет такса.

Спортният риболов по р. Дунав и Черно море е свободен.

Редът и условията за снабдяване с билет за риболов се уреждат с правилника за приложение на този закон.

На деца под 14-годишна възраст, членове на Народния ловно-рибарски съюз, се издават безплатни билети за риболов.

Редът и условията за спортен риболов на чужди граждани се определят от Министерския съвет.

17. Правото на риболов в изкуствените водоеми, създадени от отделни предприятия, ДЗС, ТКЗС или други обществени организации, и в предоставените им водоеми принадлежи на съответните предприятия или организации.

18. На лица, натоварени с научни задачи в областта на рибарството, и на служителите на оперативна работа по рибарството се издава служебно разрешение за риболов. Разрешенията се издават от Главното управление на горите - за непромишлените води, от Министерството на вътрешната търговия - за промишлените води, а за изкуствените водоеми - от съответното ведомство, което ги стопанисва и ръководи.

19. Спортният риболов се извършва с единична спортна въдица.

Риболовците-спортисти могат да риболовствуват само през деня.

Уредите, с които може да се извършва спортен риболов в р. Дунав и Черно море, и режимът за тоя риболов се уреждат с правилника за приложение на настоящия закон.

20. Забранява се ловенето на риба във всички рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества и в запазените места, ловенето на застрашените от изчезване видове риби, както и ловенето на риба в непромишлените води през размножителния период на рибата и при маловодие.

21. Забранява се ловенето, пренасянето, продаването и купуването на риба с размери, по-малки от установените с правилника за приложение на този закон, с изключение на уловената и пренасяна риба за научни и риборазвъдни цели.

22. Който наруши чл. 16, 19 и 21 от закона и правилата за улов на риба, определени в правилника за приложение на този закон, се наказва с глоба до 2000 лв., но не по-малко от размера на причинените вреди.

23. Който наруши чл. 20 от закона, се наказва с глоба от 500 до 4000 лв.

(ал. 2 отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)

24. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)

25. За извършените деяния, наказуеми по този раздел, виновните лица заплащат обезщетение за причинените вреди.

Размерът на вредите и дължимото за тях обезщетение се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

26. Рибата и другите полезни водни животни, добити при нарушение на този раздел, се изземат, а уредите и средствата (без спортната въдица), с които е извършено деянието, се отнемат в полза на държавата.

При невъзможност да се изземе рибата и другите полезни водни животни освен обезщетението се заплаща и стойността на неконфискуваната риба и други полезни водни животни, а уредите и средствата, с които е извършено нарушението, задължително се конфискуват.

27. За деянията, наказуеми по този закон с глоба, не се прилагат разпоредбите на чл. 36, 39, 40 и 48 от Наказателния кодекс.

Същите деяния се наказват и когато са извършени по непредпазливост.

28. Когато извършеното деяние, подлежащо на наказание лишаване от свобода или поправителен труд, е извършено по непредпазливост, виновният се наказва с глоба, предвидена в съответния член.

29. Нарушенията на този закон се установяват от органите, указани в чл. 10 от този закон, с акт, съставен съгласно чл. 357 от Наказателно-процесуалния кодекс.

(Нова - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) Нарушенията по чл. 13, букви "б" и "в", чл. 14 и чл. 20 се установяват и от органите на Комитета за опазване на природната среда.

(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) Актът се предявява на нарушителя и се подписва от съставителя, нарушителя и свидетели, ако е имало.

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) Отказът на нарушителя да подпише се отбелязва в акта и се удостоверява с подписа поне на един свидетел или от органите на народния съвет.

30. Въз основа на акта се издава наказателно постановление по реда на гл. XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс, ако извършеното деяние се наказва само с глоба. Ръководителят на ведомството, което ръководи и стопанисва съответните рибостопански води, или упълномощеното от него лице издава наказателните постановления.

31. Актовете по чл. 23, ал. 2, и 24 се изпращат на прокурора за възбуждане на наказателно преследване. С обвинителния акт се предявява и граждански иск в размер на причинените вреди.

Когато наказателното преследване бъде прекратено от органите на прокуратурата поради извършване на деянието по непредпазливост, съответният държавен орган издава наказателно постановление, с което налага на дееца предвидената глоба и обезщетение.

32. С наказателното постановление се присъждат глобата, конфискацията, обезщетението, изземването на незаконно добитите риби и други полезни водни животни и отнемането на уредите и принадлежностите, с които е извършено деянието.

Наказателното постановление не подлежи на обжалване, когато глобата и обезщетението не надминават общо 100 лева.

33. Влезлите в сила наказателни постановления и издадените изпълнителни листове подлежат на изпълнение по реда на чл. 366 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Събраните суми за обезщетение и от продажба на иззети риби и други полезни водни животни се внасят в приход на държавния бюджет. От глобите 80% се внасят в приход на бюджета на съответния народен съвет и 20% - в извънбюджетната сметка за награждаване органите по опазване на рибата.

34. Задържаната риба и други полезни водни животни могат да бъдат продадени и преди да е влязло в сила наказателното постановление или присъдата. В тези случаи получената сума се внася за пазене в Българската народна банка и се връща на правоимащите, ако бъдат освободени от наказателна и гражданска отговорност.

35. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)

36. За приложението на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет.

Този закон отменя Указа за рибарството и всички разпоредби, които му противоречат.

Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешната търговия, министъра на земеделието и председателя на Главното управление на горите.

Издаден в София на 4 ноември 1961 г. и подпечатан с държавния печат.