Държавен вестник, брой 98 от 11.XII

Отменен с § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Правилника за капиталното строителство - обн., ДВ, бр. 55 от 15 юли 1980 г., в сила от 1 юли 1980 г.

1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Този правилник урежда планирането, финансирането и контрола на капиталните вложения, проектирането и строителството.

2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Основни положения на този правилник са:

лимитиране на капиталните вложения с единния план за обществено-икономическото развитие на страната независимо от източниците за финансирането им;

планиране на капиталните вложения въз основа на предвидените за въвеждане в действие обекти, етапи и подобекти;

планиране и кредитиране на незавършеното строителство и проектиране, както и на доставката на машини и съоръжения и други разходи;

единство на капиталните вложения за основни и оборотни средства;

обвързване на преките капитални вложения за изграждане на производствени мощности със свързаните с тях съпътствуващи капитални вложения за комунално-битови, здравни, търговски и други обекти;

установяване норми за времетраене на проектирането и строителството, за усвояване на мощностите и установяване на срокове за въвеждане в действие на производствените мощности;

финансиране на капиталните влошения в народното стопанство от собствени източници на стопанските комплекси и стопанските организации и от банкови кредити;

погасяване на кредитите за капитални вложения от печалбата на стопанските комплекси и стопанските организации и от постъпленията по техните фондове с инвестиционно предназначение;

оценяване дейността на всички участници в инвестиционния процес въз основа на въведени в действие обекти, етапи и подобекти.

3. Този правилник не се прилага при отношенията между гражданите, от една страна, и управленията и стопанските организации за жилищно строителство, от друга, които се уреждат със сключения договор за продажба в съгласие с действуващите нормативни актове.

4.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Капитални вложения са всички разходи за създаване, модернизация, реконструкция, разширяване и възстановяване на основни средства с производствено и непроизводствено предназначение, както и разходите за предвидената по проекта технологическа екипировка за очистване и опазване на природната среда, за безопасност и хигиена на труда и за противопожарна охрана.

4.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Обекти с производствено предназначение са всички обекти с промишлена и стопанска дейност в народното стопанство. С непроизводствено предназначение са останалите обекти, включително самостоятелните подобекти на жилищното и културно-битовото строителство, предвидени за изграждане към обектите с производствено предназначение извън площадката им.

5.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Планът за капиталните вложения се съставя въз основа на предвидени за въвеждане в действие обекти, етапи и подобекти в два раздела: генерален план за модернизация и реконструкция и ново строителство, като лимитите се посочват отделно, включително по валутно направление. Редът и показателите за съставянето и утвърждаването на плана за капиталните вложения се определят с Правилника за планирането.

5.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Планът за капиталните вложения съдържа: общ лимит за капиталните вложения, включително и лимит за проучване и проектиране; общ размер на оборотните средства, необходими за функционирането на въвежданите в действие мощности; обем на незавършеното строителство в края на плановия период; въведени в действие основни фондове; поименен {титулен) списък на обектите и др.

(Т. 5.3. - отм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.)

6.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Петгодишните планове се разпределят по години съобразно нормите за времетраене на проектирането и строителството, сроковете за доставка на машините и съоръженията и сроковете за въвеждане в действие на производствените мощности.

6.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Годишните разпределения на петгодишния план за капиталните вложения включват стойността на въвежданите в действие обекти, етапи и подобекти. В отделни случаи за технически сложни обекти с голяма сметна стойност, когато се изграждат в продължителен срок, Министерският съвет може да утвърждава годишно разпределение на капиталните вложения и по етапи, които не се въвеждат в действие. Държавният комитет за планиране по предложение на Министерството на строежите и архитектурата и на съответните министерства, други ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет с годишните уточнения на петгодишния план може да предлага на Министерския съвет за технически сложните обекти и етапи годишно разпределение на капиталните вложения и по подобекти, конто не се въвеждат в действие.

6.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Проучването и проектирането, строителството, доставката на машини и съоръжения и другите разходи се планират отделно съобразно нормите за времетраене на проектирането и строителството и се кредитират от Българската народна банка. Незавършеното проектиране и строителство, включително доставените машини и съоръжения, се посочват отделно в плана.

6.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Въз основа на петгодишните планове се изработва и утвърждава двегодишен план за капиталните вложения в две части: план за обектите, етапите и подобектите, които се въвеждат в действие, и план за преходните обекти.

6.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Двегодишният план се изработва от инвеститора и строителя едновременно с изработването на годишните уточнения на петгодишния план, които се съдържат в него, и се утвърждава по определения ред.

6.6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) В двегодишния план се уточняват лимитите за капитални влошения, сроковете за изработване на работните проекти и сметните документации, сроковете за доставка на машини и съоръжения и др.

6.7. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Планът за проучване и проектиране, който е съставна част на плана за капиталните вложения за всяка следваща петилетка, разпределен по години, се съставя от Държавния комитет за планиране най-малко две години преди нейното настъпване, като при утвърждаването на единния план се внасят само необходимите изменения.

6.8. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) С плана за проучването и проектирането се предвижда комплексно проучване и проектиране на жилищните райони и комплекси съобразно принципите на единната система за комплексно обслужване.

6.9. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Технологически сложни и други обекти могат да се проучват и проектират и в чужбина.

6.10. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Към плана за проучване и проектиране се съставят поименни (титулни) списъци на обектите, в които се посочват всички междинни срокове за започване и завършване на отделните етапи на инвестиционния процес - за проучвателните и проектите работи, за доставката на машини и съоръжения, за строителството и за усвояването на производствените мощности. Поименните списъци се утвърждават:

а) от Министерския съвет - по предложение на Държавния комитет за планиране за:

обекта с производствено предназначение със стойност над 25 млн. лв.;

обекти с непроизводствено предназначение със стойност над 5 млн. лв.

б) от Държавния комитет за планиране - по предложение на министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет - инвеститори:

за обекти с производствено предназначение със стойност от 1 до 25 млн. лв.;

за обекти с непроизводствено предназначение със стойност от 300 хил. лв. до 5 млн. лв.;

в) от министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети На окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет - за останалите обекти.

В поименните списъци се определят и проектантите - изпълнители на отделните обекти и етапи.

6.11. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) При уточненията на годишното разпределение на плана за проучвателните и проектните работи се внасят необходимите изменения и допълнения в поименните списъци.

6.12. (*) (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Планирането на стойността на обектите, етапите и подобектите и оценката на ефективността на проектните решения се извършват въз основа на единна система от лимитни цени за единица площ, място, мощност и др. По указание на Комитета по цените лимитните цени могат да се прилагат и за разплащане на проучвателните и проектните работи и на обектите, етапите и подобектите.

6.13. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Планирането на постъпленията от реализация и на печалбата, а така също и на свързаните с тях показатели, нормативи и лимити за строителната и монтажната дейност се извършва на основата на въведените в действие обекти, етапи и подобекти.

7. Разходите за обзавеждане на съществуващи учебни заведения, интернати, общежития, детски ясли, градини и домове, читалища, зали за граждански ритуали, здравни заведения, домове за социални грижи, профсъюзни и младежки домове и клубове, жп. гари, автогари, аерогари, автостанции и агенции на пътническия транспорт, пощенски, телеграфни и телефонни станции и други, свързани с обслужване на населението, музеи, пионерски домове и школи за военно-техническа подготовка, клубове по военно-приложните дисциплини, както и спортните школи на Българския съюз за физическа култура и спорт, Българския туристически съюз, Българския автомобилен и турингклуб, професионални учебни центрове за обучение на работниците и други с учебен характер не се включват в лимита и плана за капиталните вложения и се определят с финансовите планове и с бюджетите на съответните стопански и обществени организации и ведомства.

8. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Капитално строителство е:

а) модернизация и реконструкция на основните фондове;

б) модернизация, реконструкция и разширение на основните фондове;

в) изграждане на нови основни фондове;

г) поддържане мощностите на рудниците;

д) възстановяване на основни средства, унищожени от случайно събитие или непреодолима сила.

9. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Капиталното строителство се извършва въз основа на:

а) лимит за капитални вложения;

б) срокове за въвеждане в действие на мощност или обект (когато мощността и обектът съвпадат);

в) норми за времетраене на проектирането и строителството;

г) утвърдени критерии и показатели за ефективност на капиталните врожения;

д) нормативни срокове за достигане на проектните мощности;

е) нормативи за комплексно проектиране и изграждане на жилищни райони и комплекси.

10.1. В единния план за обществено-икономическо развитие на страната се предвиждат лимити по инвеститори за преките и съпътствуващите капитални вложения.

10.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Лимитът за капитални вложения в петгодишния план се разпределя за:

а) капитални вложения за обекти, които се включват поименно в единния план. За тези обекти в плана се посочват местонахождението, сметна стойност, определена по реда на т. 12.2, мощностите и сроковете по т. 6.10. Размерът на капиталните вложения за обекти, включени поименно в единния план, се определя от Министерския съвет по предложение на Държавния комитет за планиране и министерствата и другите ведомства, които извършват строителна и монтажна дейност;

б) капитални вложения за мощности и производства, без да се посочват обектите поименно в единния план. За тях се предвижда общ размер на средствата с посочване на мощностите и сроковете за въвеждането им в действие.

Държавният комитет за планиране по предложение на министерствата и другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Софийския градски народен съвет утвърждава поименните списъци на обектите, които не са включени поименно в единния план, в рамките на утвърдените им лимити, както следва:

с производствено предназначение - със стойност над 2 млн. лв.;

с непроизводствено предназначение - със стойност над 300 хил. лв.

Министрите, ръководителите на другите ведомствата и председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет утвърждават поименните списъци на останалите обекти, невключени поименно в единния план, в рамките на утвърдените им лимити.

Министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и Софийски градски народен съвет съгласуват предварително с Министерството на строежите и архитектурата или с другите министерства и ведомства, които извършват строителни и монтажни работи и сроковете за предаване на проекти, сметни документации, машини и съоръжения. Не могат да се утвърждават поименни списъци, за които не е получено съгласието на Министерството на строежите и архитектурата или на съответните министерства и други ведомства, извършващи строителни и монтажни работи. Споровете по съгласуването на поименните списъци се внасят за решаване от заинтересуваната страна, както следва:

за обектите със стойност над 2 млн. лв. и съответно до 300 хил. лв. - в Министерския съвет;

за останалите обекти - в Държавния комитет за планиране;

в) децентрализирани капитални вложения, които се определят съгласно Наредбата за децентрализираните капитални вложения и се използуват под контрола на Българската народна банка.

Инвеститорите, в рамките на лимита за капитални вложения, сами определят частта, която ще се използува за финансиране на децентрализираните капитални вложения.

10.3. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Преди утвърждаването на поименните списъци инвеститорите съгласуват обектите с българската народна банка по реда, определен с Правилника за отношенията с банките в народното стопанство, а за обектите, които ще се финансират със средства от бюджета - и с Министерството на финансите.

10.4. (Предишна т. 10.3., изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) С единния план се предвижда лимит за Българската народна банка за мероприятия и обекти, възникнали в процес на изпълнение на плана, включително и за ускорено внедряване на научно-технически постижения в производството, които се кредитират по условията и реда, установени с Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

10.5. (Предишна т. 10.4. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Размерът на необходимите средства за прираста на собствените оборотни средства на стопанските организации за нови обекти и за разширение и реконструкция на съществуващите мощности се определя с общ лимит в национален мащаб и те се предоставят на Българската народна банка. Българската народна банка се договаря със стопанските организации каква част от необходимия им прираст от собствени оборотни средства се попълва от фонд "Разширяване и техническо усъвършенствуване" и каква част - със заем.

11.1. Лимитът за капитални вложения дава право на инвеститора да изразходва средства за изграждане на утвърдените обекти с плана и за създаване на определените мощности.

11.2. Ползуването на средства от лимита се разрешава:

а) за обекти с производствено предназначение - след като се докаже икономическата ефективност въз основа на ТИД и сметна документация;

б) за обекти с непроизводствено предназначение - след като се докаже целесъобразността им въз основа на ТИУ или на работни проекти и сметни документации.

По рода на буква "а" се дава разрешение за ползуване на лимит и за обекти с непроизводствено предназначение, които имат уникален характер.

11.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) За въвеждане в действие на обекти и мощности се определят и необходимите оборотни средства по реда на т. 10.5.

11.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, Софийският градски народен съвет, а в случаите, предвидени в нормативните актове, и стопанските и други организации договарят с Българската народна банка кредити за капитални вложения по условията и реда на Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

11.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ефективността на капиталните вложения се определя с Наредбата за определяне икономическата ефективност на капиталните вложения н научно-техническите разработки.

11.6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Една година преди започване на строителството на обектите с производствено предназначение се оценява отново ефективността на всеки обект и ако се намери за целесъобразно, може да се изисква достигането на нови технико-икономически показатели по отделни решения в съответствие с постиженията на техниката в съвременното производство или да се пренасочат капиталните вложения към други, по-ефективни решения. При оценяване на ефективността се взема пред вид и участието на страната ни в социалистическата и икономическата интеграция и в международното разделение на труда. Ефективността на тези обекти се преценява от Държавния комитет за планиране, от Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, от Българската народна банка, от Комитета по цените и от съответните министерства или други ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или Софийския градски народен съвет съвместно със заинтересуваните стопански организации.

12.1. Месторазположението на обектите се определя:

за обекти по т. 10.2, буква "а" - от Министерския съвет за всеки обект поотделно;

за обекти по т. 10.2, буква "б" - по ред, установен с Наредбата за териториалното разположение на обектите от капиталното строителство.

12.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) При съставянето на плана за капиталните вложения обектите по точка 10.2, букви "а" и "б" се съгласуват с Българската народна банка и се включват със сметна стойност, определена въз основа на утвърдени технико-икономически доклади (ТИД) или работни проекти, или със стойност, определена по стойностни показатели за единица мощност или по експертна оценка.

12.3. Сметната стойност на обектите с производствено предназначение и на обектите с уникален характер се определя въз основа на ТИД със стойност по окрупнени показатели, а за обектите с непроизводствено предназначение - въз основа на работен проект със сметни документации.

Министърът на строежите и архитектурата с наредба определя обектите с уникален характер.

12.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Технико-икономическите доклади и технико-икономическите условия (ТИУ), преди да бъдат утвърдени, се съгласуват от инвеститора с Държавния комитет за планиране и Българската народна банка по отношение на икономическата ефективност на обекта, с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование - за обектите с производствено предназначение със сметна стойност над 10 млн. лв. и за уникалните обекти по отношение на отразяването в проекта на научно-техническите постижения, с Министерството на строежите и архитектурата - по отношение на изискванията за архитектурното решение и за териториално-селищното устройство, в съответствие с утвърдените териториално-устройствени планове, за технологията и организацията на строителството и монтажа, за условията и сроковете за доставка на машините и съоръженията и на уникалната и специалната механизация за строителството и монтажа и за необходимото ръководство на монтажа от производителя на машините и съоръженията. За обекти с производствено предназначение със сметна стойност под 10 млн. лв. Комитетът за наука, технически прогрес и висше образование участвува в Експертния технико-икономически съвет със свои представители, които представят от негово име писмено мнение.

12.5. Проектантът и експертният технико-икономически съвет, който приема проекта, носят отговорност за техническото равнище и за сметната стойност на обекта, предвидени в проекта, и за спазването на съответните правилници, норми и нормативи.

12.6. Когато се налага отклонение от утвърдените норми и правилници, проектантът иска писмено разрешение от съответния орган, който ги е утвърдил. Тези разрешения се прилагат към проекта.

13.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Докладът за резултатите от предварителните проучвания се утвърждава от министъра или ръководителя на съответното ведомство или от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Когато се извършват предварителни проучвания за група обекти, а след това за всеки етап от тях ще се изработва отделно ТИД, докладът за резултатите от предварителните проучвания се утвърждава от Министерския съвет.

13.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Технико-икономическите доклади и технико-икономическите условия се утвърждават по следния ред:

а) ТИД за обекти с производствено предназначение и за уникални обекти със сметна стойност:

над 10 млн. лв. - от Микнстерския съвет;

до 10 млн. лв. - от съответния министър, ръководител на друго ведомство, председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет или на СГНС:

б) ТИУ със стойност по окрупнени показатели за обектите с непроизводствено предназначение:

над 2 млн. лв. - от Министерския съвет;

до 2 млн. лв. - от съответния министър, ръководител на друго ведомство, председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет или на СГНС:

без ограничение на стойността на обектите на жилищното строителство и за други обекти, при които се прилагат утвърдени типови и повтарящи се проекти - от съответния министър, ръководител на друго ведомство, председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет или на СГНС;

в) работните проекти със сметни документации се утвърждават от съответния министър, ръководител на друго ведомство, изпълнителен комитет на окръжен народен съвет или на СГНС, Ако сметната стойност по работен проект е по-висока от стойността по ТИД или ТИУ, утвърдени от Министерския съвет, работният проект не се утвърждава. В този случай проектът се връща за преработване или се внася за утвърждаване в Министерския съвет.

13.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато при утвърждаването на ТИД и ТИУ не е взето пред вид мнението на Държавния комитет за планиране, на Министерството на строежите и архитектурата, на Българската народна банка и на Комитета за наука, технически прогрес и висше образование, те могат да внесат в Министерския съвет предложения за преразглеждането му.

13.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Заедно с утвърждаването на ТИД за обектите с производствено предназначение и за уникалните обекти и на работните проекти за обектите с непроизводствено предназначение се утвърждава проект за организация и изпълнение на строителството (ПОИС) с комплексен уедрен мрежов или линеен график. Въз основа на този график се утвърждават сроковете за изпълнение на работния проект, сроковете за доставка на машини н съоръжения, за изпълнение на строителството и въвеждане в действие на обекта, етапите и подобектите, необходимите лимити и капитални вложения по години и срокът за усвояване на проектната мощност, като се спазват утвърдените норми и изискванията на този правилник.

Проектът за организация на строителството и комплексният уедрен мрежов или линеен график се изработват в съответствие с Наредбата за проучване и проектиране на обектите на капиталното строителство.

13.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) По реда на точка 13.2, букви "а", "б" и "в" се утвърждават ТИД (ТУД) и проектите за поверителни обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

13.6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Технико-икономическите доклади и технико-икономическите условия се внасят в Министерския съвет за утвърждаване от съответния министър, ръководител на ведомство или председател на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, а за обектите по териториалното и селищното устройство - съвместно с министъра на строежите и архитектурата. За жилищните райони и комплекси се утвърждава единна генерална сметка по окрупнени показатели, която осигурява поетапно и пообектно изграждане на ниското (подземно и надземно) и високото строителство.

13.7. (Нова - ДВ, бр. 13 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Министърът, ръководителят на друго ведомството или председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет и на СГНС може да утвърждават ТИД за новоизграждащи се обекти с производствено предназначение в случаите, когато са спазени показателите за ефективности се осигурява утвърдената със задължителните държавни задачи нормативна възвръщаемост.

13.8. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) За обекти или подобекти, които са комплектна доставка от внос, след извършване на предварителни проучвания съгласно Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство и след утвърждаване на окончателната площадка и съгласуване на производствената програма може да започне договарянето на комплектната доставка.

В процеса на договарянето на комплектната доставка със строителя се съгласуват всички въпроси, които имат отношение към организацията на строителството, а с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование - техническото равнище на оборудването и технологиите и се изработва ТИД на основата на предварителните проучвания, които се допълват съгласно изискванията, установени с Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство. Технико-икономическият доклад се съгласува с министерствата и другите ведомства, с главния строител и с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование по установения ред и се приема от колегиума на министерството или друго ведомство-инвеститор. На тази основа се подписва договорът за комплектна доставка на обекта или подобекта.

През този период инвеститорът осигурява необходимите данни на главния строител за проектиране на производствената база и жилищата към обекта.

Технико-икономическият доклад се съобразява с подписания договор за комплектна доставка, прилага се към него актът за отчуждаване на земята и се внася от ръководителя на съответното министерство или друго ведомство и от председателя на Комитета за външноикономически връзки в Министерския съвет за утвърждаване. По правило с утвърждаването на ТИД се потвърждава и договорът за комплектна доставка.

13.9. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Промените, свързани с отпадане на подобекти или с включване на нови в генералната сметка на обект с утвърден от Министерския съвет ТИД (ТИУ), се утвърждават от ръководителя на министерството, другото ведомство или председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет след заключение на съответния експертен технико-икономически съвет относно тяхната целесъобразност и след съгласуване с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование и с Министерството на строежите и архитектурата, ако с тези промени не се влошават утвърдените от Министерския съвет показатели и срокове за обекта.

14. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато при уточняване на годишното разпределение се наложи да се изменят показателите и нормативите на инвеститора, увеличенията се осигуряват със собствени средства, със средства от бюджета или съгласувано с банката се определят нови условия за кредитиране. Тези изменения се утвърждават от съответните органи по реда на т. 13 в рамките на общия лимит за капитални вложения на съответното министерство, друго ведомство, изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на СГНС.

15. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Размерът на децентрализираните капитални вложения може да се увеличава или намалява от съответното министерство, друго ведомство, изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, на СГНС или други организации, невключени в тях, при уточняване на годишния план за капиталните вложения съгласно Правилника за планиране, в рамките на лимита за капитални вложения със съгласието на Държавния комитет за планиране, Министерството на финансите и Българската народна банка.

16.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Петгодишните и годишните планове за строителното производство се съставят по ред, установен с Правилника за планиране.

16.2. Двегодишните планове за строително производство се изработват от министерствата и другите ведомства, които изпълняват строителна и монтажна дейност, и се съгласуват с инвеститорите на основата на двегодишните планове за капиталните вложения.

16.3. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Двегодишните планове за строително производство съдържат два раздела:

уточнен годишен план за строителното производство през първата година на планирания двегодишен период;

годишен план за строителното производство през втората година на планирания двегодишен период.

16.4. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) На основата на двугодишните планове за строителното производство се планират необходимите материални, финансови, трудови и други ресурси и производствени мощности на строителните и монтажните организации. Планирането за първата година се извършва въз основа на работни проекти, спецификации и технически норми, а за втората година - по окрупнени показатели диференцирано за различните видове строителство.

16.5. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Годишният план за строително производство се уточнява при следните изисквания:

а) строително-производствената програма се изгражда при спазване на сроковете за въвеждане в действие на обектите, етапите и подобектите, определени с двегодишния план за капиталното строителство;

б) със строително-производствената програма се създава технологически необходимият задел, който осигурява нормалното разгръщане на строителството през следващите години.

16.6. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) При определяне на задължителните държавни задачи по качествените показатели за министерствата, стопанските организации и поделенията, извършващи строително-монтажна дейност, снижаване на разходите за строителното производство се предвижда само от повишаване производителността на труда, от подобряване използуването на работното време и на строителната механизация, от въвеждането на нови методи и технологии в строителното производство, от усъвършенствуване организацията на управлението, а така също и от подобряване използуването на материалите. Задължителните задачи за намаляване стойността на обектите чрез усъвършенствуване на технологичните и конструктивните системи, на производствените технологии, както и чрез прилагане на ефективни строителни материали, типови елементи и детайли и др. се утвърждават от министерствата, стопанските и другите организации и техните поделения, които извършват проучвателна и проектантска дейност.

17.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Инвеститори по смисъла на този правилник са министерствата, другите ведомствата, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС, на които Министерския съвет е утвърдил пряко лимити за капитални вложения. Стопанските организации и техните поделения, както и другите организации могат да бъдат инвеститори на капитални вложения в граници или за обекти, определени от министерството, другото ведомство, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети или на СГНС, съответно от стопанската организация.

17.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) По правило министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и СГНС са инвеститори и ръководят пряко изграждането на основните обекти, които имат определящо значение за развитието на съответния отрасъл, подотрасъл или дейност. Инвеститорът отговаря за повишаване ефективността на капиталните вложения и осигурява единно ръководство и координация на инвестиционния процес при изграждането на обектите на капиталното строителство.

17.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Инвеститорите по смисъла на т. 17.1 организират проучването и проектирането, сключват договори във връзка с капиталното строителство, осигуряват финансирането му, организират инвеститорски контрол и отговарят за спазване на проектите, сметната стойност и нормативните срокове за въвеждане на обектите в действие и за достигане на проектните мощности и технико-икономическите показатели. Министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и СГНС могат да предоставят отделни свои права и задължения в качеството им на инвеститори да бъдат упражнявани от техните стопански и други организации.

17.4. За обекти, които се изграждат съвместно от двама или повече инвеститори, с договор между тях се определя кой ще изпълнява функциите на инвеститор.

17.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) В рамките на предвидените средства за инвеститорски контрол, към инвеститорите могат да се създават дирекции за изграждане на обектите на капиталното строителство или инвеститорски групи. Тези дирекции или групи упражняват инвеститорски контрол и на самостоятелните подобекти с непроизводствено предназначение, предвидени към обектите, които те ръководят.

Дирекции за изграждане на обекти могат да се създават само когато обектът или групата обекти са на стойност над 20 млн. лв. Към тези дирекции могат да се придават н други по-малки обекти.

Към нестопанските министерства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и друга организации, инвеститори по капиталното строителство, могат да се създават звена за упражняване на инвеститорски контрол. Тези звена могат да бъдат включени в състава на дирекциите, отделите или службите по капиталното строителство или да бъдат инвеститорски групи за отделни обекти или група обекти. Издръжката на звената за инвеститорски контрол се осигурява в рамките на предвидените за целта средства.

17.6. Инвеститорът за всеки обект с производствено предназначение сключва преки договори със съответните проектантски организации - главен проектант, строителни или монтажни държавни стопански организации - главен строител, с доставчика на машините и съоръженията и др. и е главен координатор на тяхната дейност при изграждането на обекта. Той осигурява проектите, терените, откриването на финансирането, доставката, приемането и съхраняването на машините и съоръженията, упражнява инвеститорски контрол, извършва по определения ред разпределението на допълнителните материални стимули за срочно и предсрочно завършване и въвеждане в действие на новите мощности и подготвя експлоатационните кадри.

17.7. За обектите с непроизводствено предназначение инвеститорът може, при договореност, срещу заплащане да упражнява инвеститорски контрол чрез органите по авторския надзор или банката, в рамките на средствата за издръжка на инвеститорски контрол, както и да възлага някои от инвеститорските функции на свои поделения на бюджетна издръжка или обособени на стопанска сметка, ако те имат право да сключват договори.

17.8. Органите за инвеститорския контрол трябва да бъдат на обектите, за които са предвидени.

17.9. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС са инвеститори на цялото ведомствено жилищно строителство, за което им е отпуснат лимит, и на строителството на жилища за продажба на гражданите, извършвано на тяхната територия, както и на капиталните вложения, свързани с развитието на нематериалните обществени услуги.

18. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Инвеститорът е длъжен да осигури:

а) средства за финансиране на капиталните вложения;

б) създаване на мощностите в рамките на определените за целта средства;

в) въвеждане в действие и усвояване на производствените мощности в определените срокове;

г) своевременна подготовка на кадри и материално-технически ресурси за въвеждане на мощностите в действие;

д) спазване на утвърдените нормативи за ефективност на съответния планов период;

е) комплексно изграждане на жилищните райони и комплекси.

19. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато е допуснато превишаване на сметната стойност на обекта, се постъпва съгласно точки 14, 119.2 и 119.3. Когато се направи икономия от стойността на обекта при осигуряване на определените мощности, спестените средства се използуват за други инвестиционни цели по съответния ред от същия инвеститор.

20.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) За превишаване сметната стойност на обектите, за неспазване сроковете за доставка на машини и съоръжения и сроковете за въвеждане в действие на мощностите, виновните длъжностни лица се наказват по чл. 130, букви "г", "д" и "е" от Кодекса на труда и по чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. Когато превишаването на сметната стойност или неспазването на срока е значително, виновните длъжностни лица отговарят по чл. 271 от Наказателния кодекс. Българската народна банка установява нарушенията, както и страните, които са ги допуснали, след което писмено уведомява съответните ръководители за съставяне на актове на виновните длъжностни лица и за издаване на наказателни постановления. Българската народна банка налага и санкциите, предвидени в Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

20.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Министрите, ръководителите на другите ведомствата, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, председателят на ИК на Софийския градски народен съвет и техните заместници отговарят пред Министерския съвет за увеличаване сметните стойности на обектите и за неспазване на сроковете за въвеждането им в действие както в случаите, когато министерствата, другите ведомства, окръжните народни съвети или СГНС са инвеститори, така и когато те са утвърдили технико-икономическите доклади и технико-икономическите условия. Другите виновни длъжностни лица отговарят по реда, предвиден в предходната алинея.

21.1. Инвеститорът въз основа на възложените му задачи по плана, на предоставения му лимит и на определените му обекти организира проучването, проектирането и изграждането на обектите, като за целта сключва необходимите договори.

21.2. Когато инвеститорът сключва договор с проектантска организация за проучване и проектиране, той е длъжен да й осигури необходимите изходни данни и документи за съответните фази на проучването и проектирането съгласно Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство.

22. Инвеститорът може да предложи на проектантска или строителна организация цялостното проектиране и строителство, включително договарянето на доставката на машините и съоръженията със съответната специализирана организация.

23.1. (Предишен текст на т. 23 - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Инвеститорът е длъжен да осигури на главния строител:

а) за обектите с производствено предназначение - извлечение от генералната сметка, работни проекти и сметни документации съгласно технологическата последователност за изграждане на обекта, най-малко за годината, през която се предвижда да започне строителството, и в рамките на договора за строителство, отчуждаването и освобождаването на терените за строителство, включително и терените за временно строителство, проект за организация и изпълнение на строителството, средствата за временно строителство, документ от Българската народна банка за осигурено финансиране, както и другите необходими документи, предвидени в нормативните актове;

б) за обектите с непроизводствено предназначение - утвърден работен проект със сметни документации в рамките на договорената стойност, отчуждаването и освобождаването на терените за строителство, спецификация на машините и съоръженията, ориентирана по направления и доставчици, документ за осигурено финансиране и за осигурена валута за доставка на машините и съоръженията, както и другите необходими документи, предвидени в нормативните актове.

23.2. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Разходите за почистване и подготовка на терените за строителство се извършват от общ лимит на инвеститора, включен в плана за капитални вложения. При започване на строителството, след откриване на финансирането, разходите се отнасят към съответния обект.

24.1. Инвеститорът извършва по установения ред предварителни проучвания за стойността, технико-икономическите параметри, качеството и производителя на машините и съоръженията и води преговори с доставчика на машините и съоръженията за тяхното доставяне.

24.2. Доставчик на машините и съоръженията е:

а) за обектите с производствено предназначение и с уникален характер - съответната специализирана организация в страната - главен доставчик на комплектни обекти;

б) за обектите с непроизводствено предназначение - съответната стопанска организация - производител или доставчик на единични машини и съоръжения.

24.3. Доставката на машините и съоръженията се извършва по реда, установен с Наредбата за проучване и доставка на машините и съоръженията, въз основа на сключени договори:

а) за обектите с производствено предназначение - между инвеститора и главния доставчик, при наличие на утвърден технико-икономически доклад;

б) за обектите с непроизводствено предназначение - между главния строител и съответния доставчик, при наличие на утвърден работен проект.

24.4. В договорите за доставка се уреждат отношенията между страните за цената, качеството, технико-икономическите параметри и др. на машините и съоръженията, за техническата помощ от страна на производителите на машините и съоръженията, за сроковете за доставката и получаването на машините и съоръженията, на изходните данни за проектиране и др.

24.5. Договорите между доставчика и производителя на машините и съоръженията задължително се приподписват за обектите с производствено предназначение и за уникалните обекти от инвеститора, а за обектите с непроизводствено предназначение - от главния строител.

Възраженията на приподписващата страна, по които не е постигнато съгласие, когато предмет на договора са местни машини и съоръжения, се отнасят от доставчика за решаване по реда на преддоговорния арбитраж.

24.6. Страната, по чиято вина се наложат изменения в договора между доставчика и производителя, отговаря за произтичащите вреди от това.

24.7. Доставчикът доставя машините и съоръженията на строителния обект и отговаря пред инвеститора или пред главния строител за своевременното им доставяне, включително и на изходните данни, необходими за проектирането.

За тази цел главният доставчик може да назначава свои постоянни представители на обектите с производствено предназначение.

24.8. Българската народна банка кредитира съответно инвеститора или главния строител за доставените им машини и съоръжения с лихвен процент, който се прилага по заемите за незавършено строителство.

24.9. Сроковете за доставка на машините и съоръженията и на изходните данни за проектиране се обвързват със сроковете по комплексния уедрен мрежов (линеен) график.

24.10. За техническото равнище на технологията и на машините и съоръженията се произнася Комитетът за наука, технически прогрес и висше образование съгласно Наредбата за проучване и доставка на машините и съоръженията.

24.11. За обектите с непроизводствено предназначение, чието строителство е предвидено да се извърши в рамките на една календарна година, договорите за доставка на машините и съоръженията могат да се сключват и на основата на утвърдени технико-икономически условия и между инвеститора и доставчика. В тези случаи главният строител приподписва договора за доставка на машините и съоръженията едновременно със сключването на договора за строителство, като поема задълженията, предвидени в този правилник по доставката на машините и съоръженията.

25. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Към министерствата и другите ведомствата се създават експертни технико-икономически съвети, които работят по Наредба експертните технико-икономически съвети.

26. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Държавният комитетът по стандартизация участвува в експертните технико-икономически съвети със свои представители.

27. Съветите по архитектура и благоустройство при окръжните и градските народни съвети изпълняват задачите на експертен технико-икономически съвет и по капиталното строителство за обектите по териториалното и селищното устройство на територията на съответните народни съвети.

28.1. При забавяне доставката на някои машини и съоръжения инвеститорът може да се споразумее с главния строител за завършване на строителните и монтажните работи без строителните и монтажните работи, свързани с недоставените машини. Произтичащите от това последици, които се отнасят до постигане на проектните мощности, до въвеждане на обекта в действие съгласно Нормите за времетраене на строителството и други изисквания, се прехвърлят върху инвеститора. В тези случаи се съставя двустранен акт между инвеститора и главния строител. Инвеститорът се задължава да извърши неизпълнените строително-монтажни работи и отговаря за приемането на обектите от държавните приемателни комисии.

28.2. Въз основа на акта и на двустранна сметка към него банката изплаща стойността на извършените строителни и монтажни работи със средства от краткосрочен заем на инвеститора.

29.1. Правото за проектиране се дава от Министерския съвет.

29.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Проучването и проектирането на обектите по капиталното строителство се извършват от проектантски институти и организации и от организации за внедряване на научно-техническите постижения към стопанските министерства, стопанските организации и техните поделения.

29.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Творческите и научно-техническите съюзи, научните институти и висшите учебни заведения могат да извършват проучвателни работи, когато това е предвидено с държавния план за проучване и проектиране, въз основа на договор с инвеститора и като подизпълнители - проектни работи въз основа на договор със съответния проектант. В тези случаи договорите се одобряват от министъра, ръководителя на ведомството, председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на Софийския градски народен съвет - инвеститор на обекта, съответно по-горестоящ орган на проектантската организация. Възнаграждението на лицата, които извършват проучвателни и проектни работи по този ред, се изплаща чрез организацията, където те са на щатна длъжност.

29.4. Проучването и проектирането се извършват от съответния проектант по смисъла на т. 29.2 и 29.3 чрез сключване на договори или чрез конкурс.

29.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато проектирането се възлага чрез конкурс, той се организира от инвеститора по ред, установен от Министерския съвет. Ако конкурсът е спечелен от творчески съюз, научно-технически съюз, научен институт или висше учебно заведение, те могат да извършват проучвателните и проектните работи въз основа на договор с инвеститора, като осигуряват авторски надзор при изпълнението на проекта.

29.6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ръководителите на министерствата, другите ведомствата, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и председателят на ИК на СГНС могат да разрешават на стопанските организации и на други поделения от системата им да извършват проучване и проектиране на обекти за собствени нужди със сметна стойност на строителните и монтажните работи до 300 хил. лв. и на обекти по капиталното строителство, свързани с поддържане на мощностите и с основен ремонт, ако имат подготвени специалисти за целта.

29.7. Когато се извършва архитектурно-строително проектиране по указания по-горе ред, разрешението за проучване и проектиране се съгласува с Министерството на строежите и архитектурата.

29.8. Получените по този ред разрешения не дават право да се образуват проектантски звена или да се използуват длъжности, специфични за проектантска дейност.

29.9. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Министерствата и другите ведомства могат да създават в системите си, включително в стопанските организации и поделенията, звена или колективи за определен срок и в рамките на лимита за численост на административно-управленческия, научно-техническия и проектантския персонал общо за цялата система, които да извършат проучване и проектиране на модернизацията, реконструкцията и разширението на основни фондове със сметна стойност на строително-монтажните работи до 1 млн. лв. Те имат правата и задълженията на проектантски звена.

30.1. Проучването и проектирането на всеки обект с производствено предназначение се извършват въз основа на договор, сключен между инвеститора и съответния проектантски институт, организация или звено - главен проектант, съобразно предмета на неговата дейност. Главният проектант може да възлага отделни части от проекта на проектанти-подизпълнители, съобразно тяхната специализация.

Инвеститорът може да сключва преки договори и с други проектантски звена съобразно тяхната специализация за цялостно проучване и проектиране на отделни етапи и подобекти от обекта. В този случай проектантските звена са главен проектант на етапите и подобектите, като координацията между тях и главния проектант на обекта се извършва от инвеститора.

30.2. Проучването и проектирането на обектите с непроизводствено предназначение се извършват въз основа на един договор, който инвеститорът сключва с проектантски институт, организация или звено - главен проектант. При необходимост главният проектант може да сключва договори за проучване и проектиране на отделни части от проекта или от обекта с други проектанти-подизпълнители.

При особено сложни обекти (комплекси) се постъпва по реда на точка 30.1.

30.3. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) В договорите за проучване и проектиране с участието на главния строител задължително се определят етапите и подобектите, които могат да бъдат въведени самостоятелно в действие.

30.4. (Предишна т. 30.3 - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Инвеститорът съставя съвместно с проектантите, с които сключва договори, график за проучване и проектиране на обекта, въз основа на който се определят сроковете в договорите. По същия начин постъпва главният проектант със своите подизпълнители.

30.5. (Предишна т. 30.4 - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Времетраенето на проучвателните и проектните работи се определя съобразно нормите за времетраене на проектирането и сроковете за представяне на изходни данни за машините и съоръженията.

30.6. (Предишна т. 30.5 - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) В договорите за проучване и проектиране се определят начините за извършване съгласуването на отделните части на проекта и сроковете за предаване на изходни данни или разработки - резултат от предшествуващите фази на проучвателните и проектните работи.

30.7. (Предишна т. 30.6 - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) По правило проектантът, който проектира технологическата част, изработва технико-икономическата част, генералния план на обекта и генералната сметка и е главен проектант на обекта.

30.8. (Предишна т. 30.7, изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Възлагането на проучвателните и проектните работи за изпълнение в чужбина става от съответните министерства или други ведомства чрез главния доставчик по установения ред.

30.9. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато проектантската организация е структурно подразделение на инвеститора, той може да й възлага задачи за проучване и проектиране, без да се сключват договори за тази цел.

31.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Проектантът е длъжен:

а) да изработи възложените му проучвателни и проектни работи на високо техническо равнище;

б) да спазва утвърдените нормативи за ефективност за съответния планов период;

в) да спазва договорните срокове;

г) да извършва авторски надзор;

Д) да спазва изискванията на безопасността и хигиената на труда, противопожарната охрана и др.;

е) да спазва утвърдените стандарти, типови проекти, унифицирани детайли, номенклатури и др.;

ж) да прилага усъвършенствувани технологични и конструктивни системи и ефективни материали;

з) да спазва утвърдените лимитни цени за единица площ, място, мощност и др.

31.2. За обекти, за които има утвърдени типови и повтарящи се проекти, проектантът може да изработи индивидуален проект само ако е получил разрешение от Министерството на строежите и архитектурата, а също и съгласие на главния строител. Българската народна банка изплаща проектантско възнаграждение, ако са спазени тези условия.

31.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) За всички обекти проектантът задължително изработва проекти и сметни документации и по отделни етапи и подобекти, които могат да се въведат самостоятелно в действие, включително и по подобекти, които не се въвеждат в действие съгласно т. 6.

32. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Доходите на проектантските организации и звена се образуват от приети и изплатени завършени проекти и сметни документации за обекти, етапи и подобекти в съответни фази на проектирането, а за подизпълнителя - и за отделни части на проекта. Проектантските организации и звена носят отговорност за качественото, ефективното и срочното извършване на проучвателните и проектните работи и за другите условия по договора. Ръководителите и специалистите, участвували в проектирането, носят отговорност, включително и по нормативните актове, за образуване на фонд "Работна заплата" и за приемане на работниците и служителите и по другите действуващи разпоредби.

33. Проектантът може да организира вътрешни конкурси за изработване на проекти, в които освен звената и проектантските институти и организации могат да участвуват и колективи на научно-техническите съюзи, Съюзът на архитектите в България, висши учебни заведения и научни институти.

34.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Проектантът може да привлича извънщатни сътрудници, включително и пенсионери от съответната специалност, за изпълнение на проучвателни и проектни работи и за важни научно-технически задачи във връзка с проектирането. Това става с предварително разрешение на ръководителя на организацията (учреждението), където лицето е на щатна длъжност. Извънщатните сътрудници извършват възложената им работа в извънработно време. Възнаграждението на тези сътрудници се определя съгласно нормативните актове за образуване на фонд "Работна заплата" и премиране на работниците и служителите в проектантските организации и се изплаща чрез организацията, където лицето е на щатна длъжност.

34.2. Не могат да бъдат привличани по този ред длъжностни лица, които упражняват контролни и инвеститорски функции или участвуват в експертните съвети по приемането на съответните проекти.

35. Проектантът може да изпълнява капитално строителство чрез държавните строителни организации в случаите, когато съгласно договора му с инвеститора се е задължил да извърши проектирането и строителството и да предаде завършен обект. В този случай той има правата и задълженията на дирекция за изграждане на обекта.

36.1. Проектантската дейност се състои от два етапа - проучвателни и проектни работи.

36.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Проучвателните работи обхващат следните фази:

а) перспективни проучвания, свързани с развитието на отраслите и подотраслите;

б) предварителни проучвания, включително геоложки и хидрогеоложки проучвания, свързани с изграждането на отделни обекти или комплекси;

в) технико-икономически доклади за обектите с производствено предназначение и за уникалните обекти;

г) технико-икономически условия за всички обекти с непроизводствено предназначение без уникалните обекти.

36.3. Проектирането на обектите по капиталното строителство се извършва в една фаза - работен проект със сметни документации.

36.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) За сложни обекти и с разрешение на съответния министър или ръководител на друго ведомство проектите могат да се изработват в две фази: технически проект и работен проект със сметни документации.

36.5. По съгласие между инвеститора и проектанта проектите могат да се изработват и в повече варианти и за цели обекти, етапи или подобекти.

37. Съдържанието и обемът на отделните фази на проектиране и сметните документации към тях се определят в Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство. В работните проекти със сметни документации се предвиждат разходи за непредвидени работи в процент от сметната стойност на обектите, определен по видове строителство в Наредбата за ценообразуването на проучвателните, проектните и строителните работи.

38. Сключването на договори за изготвяне на работен проект със сметни документации може да се извършва само ако е предвидено строителството на обекта в петгодишния план или има отделно решение на Министерския съвет.

39. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) В договора за проучване и проектиране се конкретизират задълженията на проектанта и на инвеститора, определят се обемът и стойността на проучвателните и проектите работи, съдържанието на проектосметните документации, начинът за изплащане на проучването и проектирането, както и задълженията на инвеститора по даването на изходните данни за проектиране, сроковете за започване и завършване на проучвателните и проектните работи и др.

40.1. Авторският надзор по изпълнението на проектите в строителството е задължителен и се изпълнява от проектанта съгласно Наредбата за проучвателните и проектните работи по капиталното строителство. Заплащането на авторския надзор се извършва съгласно Наредбата за ценообразуването на проучвателните, проектните и строителните работи.

40.2. Проектантът може да поеме с договори и изпълнението на инвеститорския контрол на строителството. Условията и начинът на заплащане се уговарят в договора между страните.

40.3. Проектантът може да изпълнява по договор с инвеститора или чрез възлагане и техническо ръководство на обекти, които се строят по стопански начин.

41. Проектантът, инвеститорът и строителят още в процеса на проучването и проектирането уточняват съвместно въпросите за избора на организацията и технологията на строителството, за механизацията, за източниците на материали и др. с оглед да бъдат изработени най-пълни и точни проекти и сметни документации, отразяващи действителната стойност на обектите, и да се използуват съвременните постижения в науката и техниката.

42. Проектантът и инвеститорът дават възможност на строителя в процеса на проучването и проектирането да се запознае с проекта, за което го уведомяват писмено.

Строителят е длъжен в 30-дневен срок да даде становище по проектните разработки. Ако не направи това в този срок, смята се, че ги е приел.

43. Когато инвеститорът извършва промени в проучвателните и проектните работи, се сключва допълнителен договор, в който се уговарят нови срокове за изпълнение и размерът на възнаграждението. За извършените дотогава проучвателни и проектни работи се съставя двустранен акт и те се заплащат от инвеститора. С новите срокове трябва да се осигурява изпълнението на следващите етапи на инвестиционния процес, както са предвидени в плана за проучвателните и проектните работи.

В случаите, когато се налагат изменения в плана, допълнителният договор се сключва след разрешение на Държавния комитет за планиране.

44.1. Договорът за проучвателните и проектните работи се сключва въз основа на необходимите документи съгласно този правилник и при наличие на документ от Българската народна банка, че е осигурено финансирането на обекта.

44.2. В 30-дневен срок от получаването на необходимите данни проектантът съставя и изпраща на инвеститора проектодоговор.

44.3. Инвеститорът е длъжен в 10-дневен срок от получаването на проектодоговора да го разгледа, подпише и върне на проектанта.

44.4. Ако инвеститорът не е съгласен с проектодоговора, той е длъжен в същия 10-дневен срок да покани писмено проектанта, за да разгледат спорните въпроси и да се споразумеят по тях, като съставят протокол за постигнатото съгласие. Ако не се постигне съгласие, инвеститорът подписва договора с протокол за разногласие и го връща на проектанта в нов 5-дневен срок. Проектантът може да отнесе възникналия преддоговорен спор пред Държавния арбитраж в 10-дневен срок от получаването на договора с протокола за разногласие. Ако не направи това в този срок, смята се, че приема предложенията по протокола.

44.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ако инвеститорът не подпише или не върне договора в определения срок, проектантът отнася въпроса за разглеждане пред Държавния арбитраж.

44.6. Сроковете, предвидени по т. 44.3 - 44.5, могат да се продължават по взаимно съгласие на страните.

44.7. Установеният ред за сключване на договори за проучвателни и проектни работи се прилага и за договорите между главния проектант и проектанта-подизпълнител.

44.8. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) След уточняване и подписване договорите се представят в Българската народна банка за откриване на финансирането на проучвателните и проектните работи.

45. Проектантът е длъжен да сключи договор за проучване и проектиране за всички видове обекти по т. 10.2, букви "а" и "б" от този правилник, а също и за обекти за чужбина. Възникналите в тези случаи преддоговорни спорове между инвеститора и проектанта се решават от Държавния арбитраж.

46.1. Проучвателните и проектните работи се считат за завършени, когато са приети от инвеститора или от главния проектант, ако той е възложил проектиране на подизпълнител. Приемането се извършва с двустранен акт. За извършени се считат само проекти за отделни обекти, етапи и подобекти, както и части от проекта, когато те се извършват от подизпълнители.

46.2. Поправките и преработките по проекта след приемането му са за сметка на инвеститора или за сметка на главния проектант за проектите, които е приел от подизпълнителя. Те се извършват от проектанта, който е изработил проекта, въз основа на допълнителен договор. Поправките и преработките на проучвателните и проектните работи поради непълно, неправилно или лошокачествено изпълнение, несъобразяване с изходните данни, с поръчката или с утвърдени преходни фази, както и поради неспазване на действуващите разпоредби, установени при разглеждането на проектите в експертния технико-икономически съвет, се извършват от проектанта за негова сметка в срок, определен от страните.

47. Проектантът изпълнява договорените работи със собствени средства и с банкови заеми.

48.1. Проучвателните работи и проектите за отделните обекти, етапи и подобекти или за отделни части на проекта се заплащат след приемането им от инвеститора или от главния проектант в срокове и по ред, предвидени в договора. Проучвателните работи и проектите за обектите, етапите и подобектите се заплащат на проектанта по цената, посочена в договора. Когато инвеститорът откаже да заплати или не разполага със средства, се постъпва съгласно т. 103.4.

48.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Договорната цена се установява съгласно Наредбата за ценообразуването на проучвателните, проектните и строителните работи и включва други допълнителни възнаграждения, свързани с подобряване на технико-икономическите показатели, със съкращаване сроковете за проектиране и с намаляване стойността на обекта, упоменати в договора. Допълнителното възнаграждение може да бъде до 50 на сто от основното възнаграждение по ценовия правилник, но не повече от икономическия ефект. При модернизация и реконструкция в договорната цена се включват и други допълнителни средства, свързани със специфичните условия, при които ще се проучват и проектират обектите.

48.3. Когато не се постигнат определените в договора показатели, инвеститорът или главният проектант може да откаже да приеме проекта или да направи отбив съгласно договорените условия, но не повече от 20 на сто от полагащото се възнаграждение за проектирането.

48.4. При забавяне на изпълнението по договора по вина на проектанта с до 20 на сто от уговореното време той дължи неустойка на-малко 5 на сто от възнаграждението, предвидено в ценовия правилник, а за всеки процент по-голямо забавяне неустойката се увеличава най-малко с 0,5 на сто, но общо не повече от 20 на сто.

48.5. При забавяне на изпълнението по вина на инвеститора или главния проектант с до 20 на сто от уговореното време той дължи неустойка на проектанта най-малко 5 на сто от възнаграждението, предвидено в ценовия правилник, а за всеки процент по-голямо забавяне неустойката се увеличава най-малко с 0,5 на сто, но общо не повече от 20 на сто.

48.6. Изправната страна е длъжна да търси претърпените вреди от неизпълнението на договора, когато те са по-големи от неустойката.

48.7. Когато по вина на проектанта след изграждане на обекта и приемането му от комисията по т. 125 се установи, че уговорените технико-икономически показатели не са постигнати, той връща допълнителното възнаграждение, получено то него, в размер, определен с договора.

48.8. Когато не се постигнат технико-икономическите показатели, проектантът дължи и обезщетение в размер на 20 на сто от възнаграждението, предвидено в ценовия правилник.

48.9. Страните по договора не могат да уговарят освобождаване от отговорност или намаляване на нейния размер.

49. Когато проектантът извършва проучвателни и проектни работи за чужбина, той може да получава съгласно договора част от реализираната валута, определена за инвеститора, срещу заплащане. Тази валута се използува за доставка на машини, уреди и инструменти, за специализации и др.

50.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Модернизацията и реконструкцията, модернизацията, реконструкцията и разширението, новото строителство и възстановяването на основните фондове се извършват чрез възлагане или по стопански начин.

50.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Капиталното строителство по стопански начин се изпълнява за малки по обем и специфични по характер строителни обекти със стойност на строително-монтажните работи до 300 хил. лв. При икономическа изгода за народното стопанство Министерството на строежите и архитектурата дава съгласие за изпълнение по стопански начин на обекти с по-голяма стойност и със специфично по характер строителство. При модернизация и реконструкция строителство може да се изпълнява по стопански начин независимо от сметната стойност на обекта, като се осигурява по планов ред с необходимите ресурси.

50.3. По искане на инвеститора договорът за строителство може да обхване само част от строителните и монтажните работи - изграждане на сградите, на общите комуникации, на инсталациите и др. След извършване на включените в договора работи се съставя констативен акт по реда на т. 88 и строителят се освобождава от по-нататъшни задължения. В тези случаи инвеститорът извършва монтажа по стопански начин или чрез доставчика на машините и съоръженията и отговаря за окончателното завършване и въвеждане на обекта в действие в определените срокове.

51.1. Строителството на всеки обект или етап с производствено предназначение се извършва въз основа на един договор, сключен между инвеститора и съответната държавна стопанска организация - главен строител.

51.2. Инвеститорът може да сключва преки договори за строителство на отделни подобекти извън заводската строителна площадка (жилища, жп. линии, пътища, язовири, деривации, кариери, рудници, въжени линии и др.) и със съответните специализирани строителни организации съобразно предмета на дейността им. В тези случаи специализираните строителни организации се явяват главен строител за тези подобекти.

51.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) За обект с непроизводствено предназначение се сключва един договор за строителство за всеки обект, етап или подобект между инвеститора и съответното стопанско министерство или стопанска организация-главен строител. Договори за строителство на обекти с непроизводствено предназначение могат да се сключват и от поделенията на главния строител в съответствие с предоставената им компетентност. Когато главният строител и проектантът са в системата на едно министерство или друго ведомство, може да се сключи единен договор за проектиране и строителство на обекта.

51.4. Главният строител може да възлага на подизпълнители извършването на отделни видове строително-монтажни работи или строителство на отделни етапи и подобекти.

51.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Подизпълнители могат да бъдат специализирани и други стопански организации и техни поделения, включително организации за внедряване на научно-техническите постижения.

51.6. Отношенията между главния строител и подизпълнителите на обекта се уреждат с договор. В него се посочват правата и задълженията на страните по изпълнение на уговорените работи, включително и начинът за тяхното приемане и изплащане.

52. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Главният строител е длъжен:

а) да спазва договорените стойности за отделни обекти, етапи, подобекти, мощности и др.;

б) да спазва проекта и цените на отделните видове работи;

в) да спазва договорните задължения относно сроковете и качеството на строителството;

г) да осигурява високо техническо равнище на обекта, когато по договора той е задължен да извърши цялостното му проектиране и строителство;

д) да усвоява предвидените в плана и договора годишни лихви за строителни и монтажни работи с оглед да се осигури срочното въвеждане на обектите в действие.

53.1. Капиталното строителство може да се изпълнява и от строително монтажно сдружение, образувано от две или повече строителни, проектантски и други стопански организации, които обединяват усилията си за съвместно изграждане на един или няколко обекта.

53.2. Сдружението се създава въз основа на договор, сключен между участвуващите стопански организации, с който се определят ръководните му органи, участието на всяка една от страните в изпълнение на строителството с работна сила, механизация, материали и други средства, начинът за разпределение на получените от инвеститора средства, разпределението на печалбата и др.

54. Отношенията между инвеститора и строителя по сключения договор се уреждат от този правилник, а доколкото в него няма съответни разпоредби - от Закона за задълженията и договорите и от другите действуващи разпоредби.

55. Инвеститорът и строителят се договарят капиталното строителство да се изпълнява:

за обекти, етапи и подобекти с производствено предназначение, за уникалните обекти и за обектите на градските комуникационни мрежи - по договорна стойност. При осигурен работен проект със сметни документации или технически проект договори за строителството на обекти, етапи или подобекти с производствено предназначение могат да се сключват и по твърда договорна стойност;

за обекти, етапи и подобекти с непроизводствено предназначение - по твърда договорна стойност или по твърда договорна цена на единица мощност. По преценка на Българската народна банка, Министерството на строежите и архитектурата и инвеститора за тези обекти договорите могат да се сключват и по договорна цена.

56. Стойността на строителните и монтажните работи при изработването на проекта се установява въз основа на цените на отделните видове строителни и монтажни работи съгласно Наредбата за ценообразуването на проучвателните, проектните и строителните работи.

57.1. Когато при договарянето на обекти по твърда договорна стойност се установи, че поради пропуски и грешки в проекта утвърдената сметна стойност на обекта се увеличава, договор не се сключва, докато инвеститорът не осигури утвърждаването на новата стойност по установения ред.

57.2. Твърдата договорна стойност или твърдата договорна цена на единица мощност на обекта се договаря въз основа на утвърден работен проект със сметни документации.

57.3. Твърдата договорна стойност или твърдата договорна цена на единица мощност, определена в договора, не може да се променя от страните освен при условията на т. 59 и 61.

58.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато договорът не се сключва по твърда договорна стойност или по твърда договорна цена на единица мощност, договорната стойност се определя с договора за строителството в рамките на утвърдената сметна стойност на обекта. При реконструкция и модернизация в договорната стойност на обекта се включват и средствата, свързани със специфичните условия, при които се извършва строителството. Размерът на тези допълнителни средства се включва в генералната сметка на обекта и се утвърждава заедно с ТИД (ТИУ).

58.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Окончателната стойност на строителните и монтажните работи, включени в договора по предходната точка, се установява по работните проекти със сметни документации и двустранните протоколи, съставени в процеса на строителството. Възникналите спорове по документациите се уреждат съгласно точки 66.2 и 129.3.

58.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ако предвидените по работните проекти със сметни документации количества и цени на отделните видове работи се увеличат или намалят в резултат на пропуски и грешки в проекта, за увеличението се съставят двустранни месечни или тримесечни протоколи между страните. Увеличението може да се компенсира за сметка на установеното намаление или да бъде в рамките на процента за непредвидени работи и разходи, включени в сметната стойност на обекта.

58.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Двустранните протоколи се внасят в банката от строителя в посочения от нея срок и служат за определяне окончателната стойност на строителните и монтажните работи.

58.5. Строителят не носи отговорност, когато в резултат на пропуски и грешки в проекта се увеличи сметната стойност на обекта.

58.6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Инвеститорът е длъжен да уреди увеличението на сметната стойност по установения в т. 119 ред. Ако инвеститорът не изпълни това задължение, постъпва се по реда на Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

59. Когато по решение на Министерския съвет или на Комитета по цените се променят цените на строителни материали, механизация, труд и други елементи, образуващи цените на видовете строително-монтажни работи и водещи до изменение на тези цени, както и стойността на машините и съоръженията, измененията се отразяват в сключените дотогава договори между строителя и инвеститора, включително и тези по твърда договорна стойност, освен ако не е предвидено друго.

В случай на увеличение се постъпва съгласно т. 58.6.

60.1. Сроковете за строителството на отделните обекти, етапи и подобекти се установяват със сключените договори за строителство.

60.2. В договора не могат да се предвиждат срокове, по-големи от определените с Нормите за времетраене на строителството.

60.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Сроковете започват да текат от деня на предаването на строителната площадка от инвеститора на строителя и след като е открито финансирането на обекта. Когато по вина на инвеститора финансирането на обекта е открито със закъснение, сроковете за строителството по отношение на строителя започват да текат от деня на откриване на финансирането, ако това не води до изменение на срока за въвеждане на обекта в действие. В противен случай финансирането на обекта не се открива и се постъпва по реда на т. 118.3.

60.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) При икономически ефект за народното стопанство инвеститорът договаря с участниците в инвестиционния процес допълнително заплащане за предсрочно (спрямо нормативните срокове) въвеждане в действие на обектите, етапите и подобектите в размер 50 на сто от печалбата, получена от производствената мощност за периода, с който е съкратен срокът за изграждането на обекта. Размерът на печалбата се изчислява въз основа на планирания обем продукция и разходи при пълно усвояване на мощностите, по реда и начина, установен от Министерството на финансите и от Държавния комитет за планиране. Получените средства по този ред се включват в резултатите на стопанските организации.

В тези случаи, ако инвеститорът реализира допълнителни валутни постъпления, той ги предоставя срещу заплащане в размер 30 на сто от набраните средства по валутния си фонд на останалите участници в инвестиционния процес.

При предсрочно въвеждане в действие на обектите, етапите и подобектите в сравнение с нормативно определените срокове Българската народна банка връща на строителя и инвеститора до 50 на сто от начислената лихва по кредита за незавършено строителство, съответно за доставка на машини и съоръжения. Размерът на процента за връщане на лихвата се установява в зависимост от съкращаването на нормативния срок по таблица, утвърдена от Министерския съвет. При удължаване на сроковете по реда на т. 110.2 лихвите се връщат само ако е налице съкращаване на нормативните срокове, а не на удължените срокове.

При неспазване на нормативните срокове за въвеждане в действие на обектите, етапите и подобектите лихвата върху целия размер на ползуваните кредити се увеличава съгласно утвърдената от Министерския съвет тарифа.

61. За работите, невключени в договора, извършването на които е наложено поради случайно събитие или непреодолима сила или които не са могли да бъдат предвидени при изработването на проектите и сметните документации (над стойността по определения процент за непредвидени работи), както и за други допълнителни работи в отклонение на проектите и сметните документация по искане на инвеститора се сключва допълнителен договор, като инвеститорът осигурява необходимите средства по установения ред.

62.1. Отношенията между инвеститора и главния строител по временното строителство се уреждат с договора за строителство в съответствие с Наредбата за временното строителство и строителството при зимни условия. Когато строителството по т. 51.2 се възлага с договор от инвеститора на повече изпълнители, той е длъжен да предостави припадащите се части от предвидените средства за временно строителство на съответните изпълнители съразмерно със стойността на строително-монтажните работи, включена в договорите.

62.2. Съвместното участие на главния строител и подизпълнителите във временното строителство и ползуването на временни сгради и съоръжения се урежда с договори между тях в съответствие с инструкция, изработена от Министерството на строежите и архитектурата.

62.3. В договора за строителство се уреждат и отношенията между инвеститора и строителя по доставката на материали, предоставяне на машини, транспортни средства, жилища, столове, вода, пара и др., които имат връзка с изпълнението на строителството на обекта.

63.1. За изпълнението на един обект, етап или подобект между инвеститора и строителя се сключва само един договор независимо от времетраенето на строителството.

63.2. Договорът се сключва при наличие на средства за отделния обект, етап или подобект и след като са изпълнени задълженията на инвеститора по този правилник.

63.3. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ако поетите с договора задължения не се изпълняват от инвеститора към главния строител ръководителят на организацията-инвеститор, ръководните кадри и специалистите от структурните звена на управленческия апарат, които отговарят по въпросите на капиталното строителство, както и другите ръководни кадри и специалисти, които са причинили неизпълнение на договорните задължения, се лишават от премии и се санкционират с намаляване на основната им заплата съгласно чл. 38 от Правилника за образуване на фонд "Работна заплата" и премиране на работниците и служителите.

64.1. Срокът за предаване на документите, необходими на строителя за подготовка и започване на строителството, и на работните проекти със сметни документации за следващата година за обектите, които се строят по договорна стойност, е до 1 септември на предшествуващата година. В същия срок се предават и утвърдените работни проекти със сметни документации за обектите, които се строят по твърда договорна стойност. В този срок документите се представят и на Българската народна банка.

64.2. Когато договорът е сключен по договорна стойност, инвеститорът е длъжен да представи на строителя утвърдени работни проекти със сметни документации най-малко за следващата строителна година, като най-напред се осигуряват проектите за вертикалната планировка, пътищата и подземните комуникации. В договора се определят и сроковете за представяне на работните проекти със сметни документации за целия период на строителството, осигуряващи изпълнението на етапите или подобектите, предвидени за влизане в действие, по утвърден комплексен уедрен мрежов (линеен) график, като се спазва и срокът, определен в т. 64.1.

64.3. Крайният срок за предоставяне на последните работни проекти със сметни документация не може да бъде по-кратък от една година преди срока за завършване на обекта.

65. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Строителят не може да откаже да сключи договори, ако са спазени условията на този правилник и на другите нормативни актове и ако обектът за строителство отговаря на предмета на дейността му и е включен в неговия план.

66.1. В 45-дневен срок от получаване на необходимите книжа строителят съставя и изпраща на инвеститора проектодоговор заедно с мотивирани бележки по проектите и сметните документации. Инвеститорът е длъжен в 10-дневен срок от получаването на договора да го разгледа, подпише и върне на строителя.

66.2. Ако инвеститорът не е съгласен с мотивираните бележки по проектите и сметните документации, той е длъжен в същия 10-дневен срок да покани писмено строителя и проектанта, за да разгледат спорните въпроси и да се споразумеят по тях. Когато те се съгласят, че е необходимо да се изменят представените проекти, сметни документации и други книжа, определят необходимия срок за тяхното изменяне.

66.3. Ако вследствие на изменението на проектите, сметните документации и другите книжа по указания в предходната алинея начин са необходими допълнителни средства, инвеститорът е длъжен да ги осигури по съответния ред. Договорът се сключва по изменените проекти и сметни документации.

67.1. Ако между страните не се постигне съгласие, инвеститорът подписва договора с протокол за разногласие и го връща на строителя в нов тридневен срок. Строителят може да отнесе възникналия преддоговорен спор пред Държавния арбитраж в 10-дневен срок от получаването на договора с протокола за разногласие, а ако не направи това, счита се, че приема предложенията на инвеститора.

67.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ако инвеститорът не върне подписан договора в определения срок, смята се, че отказва да го сключи. Когато това се отнася за обекти по т. 10.2, буква "а", съответните министерства, други ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС, вземат мерки за осигуряване на необходимите условия за сключване на договора.

67.3. Ако инвеститорът върне подписан договора със закъснение, той може да се сключи със съгласие на строителя, като с договора се уговаря и обезщетението за вредите, причинени от закъснението на строителството.

68. Преддоговорните спорове между инвеститора и строителя се решават от Държавния арбитраж.

69. Разпоредбите във връзка със сключването на договорите за строителство се прилагат и при договорите между главния строител и подизпълнителите, ако те са държавни строителни организации.

70.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Строителят получава от инвеститора в определените срокове в договора: терена за завършване на основното и временното строителство, строителните разрешения, протокола за определяне на строителната линия и ниво, оси, коти, координати и др. Инвеститорът осигурява преместването на обитателите и предава терена съгласно договора и т. 70.2.

70.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Разчистването на терена и преместването на надземни и подземни телефонни, телеграфни и други линии, стационарни устройства и др., което се налага във връзка със строителството, се извършват от строителя въз основа на договора за строителството или от инвеститора, ако има в системата си строителна организация. Резултатите от тези дейности се планират и отчитат по реда, предвиден с нормативните актове за производство на продукция за ширпотреба от специални цехове, като печалбата се разпределя по реда, установен с чл. 18 от Правилника за финансиране на стопанската дейност.

70.3. Преди да започне строителството, инвеститорът предава на изпълнителя плановете и чертежите за разположението на заварени на строителната площадка сгради и съоръжения, подземни мрежи, фундаменти и др. При липса на такива планове и чертежи работите се изпълняват по писмени указания на инвеститора.

70.4. Инвеститорът осигурява разрешения за използуване на предвидената по документацията електроенергия, пара, вода сгъстен въздух и др. в количества, необходими за нуждите на строителството.

70.5. При извършване на строителни и монтажни работи в производствени обекти и сгради, които се експлоатират, инвеститорът и строителят съвместно установяват с двустранен акт реда и начина, при който ще се извършват тези работи.

71. Инвеститорът е длъжен да предава на строителя допълнителни чертежи с документация, нуждата от които е възникнала при изпълнение на строителството, в 30-дневен срок от деня, в който писмено е установено, че те са необходими. Писменият документ се подписва и от проектанта.

72. По своя преценка или по мотивирано предложение на строителя инвеститорът поканва представители на органите по контрола върху строителството, представители на ведомства, организации и институти, както и специалисти за разглеждане и решаване на въпроси, свързани с изпълнението на строителството. Разходите за участието на тези лица се заплащат от инвеститора.

73.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато строителството се извършва в района или в помещения на обекти в експлоатация, в района на жп. линии, пътища и др., инвеститорът е длъжен:

а) да установи след съгласуване със строителя реда за работата и условията за изпълнение на строителството;

б) да вземе необходимите мерки за охраната и безопасността на труда, свързани с експлоатационните условия. В тези случаи инвеститорът осигурява необходимите проекти и средства, а изпълнителят ги осъществява;

в) да осигурява разрешения за извършване на необходими огневи и взривни работи;

г) да не допуска размествания и преустройства на изградени от строителя конструкции, приспособления и др., направени съгласно проекта;

д) да изисква от изпълнителя да спазва режима и технологията за изграждането на обектите, подобектите и етапите по реконструкцията и модернизацията, дадени в проектите.

Задълженията се по букви "а" и "б" инвеститорът изпълнява още в процеса на проектирането, до сключване на договора за строителство.

73.2. В случаите по предходната алинея противопожарната и въоръжената охрана се осигуряват от инвеститора. Със съгласие на страните се определя каква част от разходите за тази охрана се поемат от строителя. Помещенията се почистват от строителя в срокове, установени съвместно с инвеститора.

74.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Органите на инвеститора и проектанта са длъжни да проверяват системно качеството на извършените работи от строителя и на употребяваните и доставените материали, конструкции и детайли и др.

74.2. Когато органите на инвеститора или проектанта установят, че на строежа се доставят или се влагат лошокачествени или нестандартни материали, конструкции и детайли, те забраняват със заповед употребата им.

74.3. Органите по инвеститорския контрол могат да спират със заповед строежа изцяло или за отделни части, когато установят лошо изпълнение на работите или отклонение от утвърдените проекти, и уведомяват писмено Българската народна банка, която не кредитира лошо изпълнените работи и отклоненията от проекта. Продължаването на строежа се разрешава с писмена заповед на същите органи, след като се отстранят причините, които са наложили спирането.

74.4. Строителят може да отнесе въпроса за спиране на строителството до органите на Главната инспекция за държавен технически контрол, чиито решения са задължителни.

74.5. Ако се установи, че работите са били спрени неоснователно, в резултат на което са причинени вреди на строителя, инвеститорът е длъжен да го обезщети.

75.1. Когато се налагат изменения в проектите, инвеститорът е длъжен да предложи временно замразяване на обекта и да освободи строителя от поетите задължения. В този случай обектът се привежда в готовност за консервация. Разходите за консервация и нанесените вреди на строителя са за сметка на инвеститора, като за целта се съставя двустранен акт.

75.2. Разрешение за консервацията се дава за обекти по т. 10.2, буква "а" от Министерския съвет, а за обекти по т. 10.2, буква "б" - от Държавния комитет за планиране.

75.3. Когато по вина на инвеститора се забави изпълнението на строителството, строителят може да поиска спиране на строежа и консервирането му по реда на предходната алинея, като за целта се съставя двустранен акт.

75.4. По указания начин в предходните алинеи се постъпва и когато доставката на машините и съоръженията закъснее. Разходите за консервацията и нанесените вреди са за сметка на доставчика.

Предложението за консервация се прави от инвеститора или строителя - страна по договора за доставка.

75.5. Въз основа на акта и на двустранна сметка към него Българската народна банка изплаща на строителя стойността на извършените строителни и монтажни работи до датата на консервирането на обекта, както и разходите за консервирането му. Плащането се извършва до размера на осигурените средства от инвеститора на обекта чрез плана за финансиране - когато е пусков, и чрез краткосрочен заем на инвеститора с повишен лихвен процент до извършване на съответни промени в плана - когато е преходен.

75.6. При продължаване строителството на консервирани обекти с двустранен акт се установяват състоянието и обемът на изпълнените дотогава работи, ремонтите, които е необходимо да се извършат, и други обстоятелства от значение за отношенията между страните. Срокът за завършване на строителството се определя наново в договора в зависимост от необходимото време, като се удължава с не по-малко, отколкото са дните, през които строителството е било спряно. По този начин се постъпва и при смяна на главния строител.

76.1. Преди да започнат строителните работи, строителят завежда за всеки обект, етап или подобект заповедна книга, прошнурована и подписана от съответния технически ръководител и от отговорника на инвеститорския контрол.

76.2. В заповедната книга органите, които упражняват контрол по техническото изпълнение на строителството, вписват заповеди и нареждания в кръга на своята компетентност.

76.3. Заповеди и нареждания, които не са вписани в заповедната книга, независимо от кого са дадени, не подлежат на изпълнение освен нарежданията, дадени с официални писма.

76.4. Заповедите и нарежданията, дадени в съответствие с проектите и сметните документации, договора и този правилник, са задължителни за строителя.

77. При извършване на работите строителят е длъжен да спазва правилата по безопасността на труда. Основното строителство не може да започне и помощни производствени поделения и съоръжения не могат да се въвеждат в действие, преди да са взети всички необходими мерки по безопасността на труда. Строителят е длъжен да спазва правилата и нарежданията по противопожарната охрана, сигурността, движението и чистотата.

78.1. Строителят може да ползува безвъзмездно за нужди на строителството сградите и съоръженията на основното строителство до предаването им на инвеститора.

78.2. Разходите по приспособяване на сградите и съоръженията за използуването им от строителя, както и за привеждането им във вид и състояние, предвидено по проекта, са за негова сметка. Тези разходи са за сметка на инвеститора, когато временното строителство се заплаща по проекта за организация и изпълнение на строителството и в него се предвижда да се използуват, вместо временни сгради, сградите и съоръженията на основното строителство.

78.3. Строителят не може да използува жилищни и административни сгради на основното строителство след срока за завършването им по договора, освен ако това е уговорено с инвеститора.

79.1. В процеса на работата строителят отразява своевременно и точно в работния проект със сметни документации за всеки подобект изпълнението на строителството. Съставените изпълнителни чертежи се подписват от инвеститора и от отговорника по авторския надзор, а корекциите в работните чертежи се нанасят от проектанта и инвеститора и след приключване на строителството се предават на инвеститора за съхранение.

79.2. По писмена покана на строителя страните съставят двустранен акт за всички извършени строителни и монтажни работи, които подлежат на закриване или качеството и количеството на които по-късно не могат да бъдат установени (основи, арматури, изолации, скели, кофражи и др.).

80.1. Проектите, въз основа на които е сключен договорът, не могат да се изменят едностранно при изпълнение на строителство.

80.2. Страните не могат едностранно да изменят сметната документация, въз основа на която е сключен договорът или е започнато строителството.

80.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Изпълнението на строителството по прието изменение на проектите може да започне само въз основа на утвърдени проекти. Измененията на проектите и сметните документации се утвърждават от органа, който е утвърдил първоначалния проект.

80.4. Ако с измененията се засягат положения по съгласувания със съответните органи първоначален проект, изменението на проекта се съгласува от предложителя със същите органи.

80.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) По изменените проекти се изработва допълнителна сметна документация. В нея се предвиждат и вредите, които строителят ще понесе вследствие на измененията, а така също и загубите, който може да понесе доставчикът на машините и съоръженията. Ако измененията на проектите са по приети рационализаторски и ефективни предложения, вредите и загубите се приспадат от икономическия ефект.

80.6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ако проектантът е възразил срещу предлаганите изменения на проекта, той може да откаже да изработи допълнителните проекти и сметни документации, както и да упражнява авторски надзор по изпълнението на изменената част на проекта, и не носи отговорност за последиците от направените изменения. За всяко изменение на проектите и сметните документации, въз основа на които е сключен договор или е започнато строителството, е необходимо писмено становище на първоначалния проектант, което се осигурява от инвеститора.

81.1. Когато инвеститорът предлага да се изменят проектите, той уведомява писмено за това строителя.

81.2. Строителят е длъжен в 14-дневен срок от получаване на предложението да вземе становище по него. Ако той не възрази, смята се, че е съгласен с предложението.

81.3. Когато строителят възразява по предложението, инвеститорът е длъжен в 7-дневен срок да съобщи дали го поддържа. Ако в този срок инвеститорът не отговори, смята се, че оттегля предложението си.

82.1. Когато строителят предлага да се изменят проектите, без да се влошава техническото равнище и без да се оскъпяват обектите, той прави мотивирано предложение за това пред инвеститора.

82.2. Инвеститорът е длъжен в 14-дневен срок от получаване на предложението да вземе становище по него. Ако той не възрази, смята се, че приема предложението.

82.3. Проектите и сметните документации във връзка с измененията могат да се изработват и от проектантското звено на строителя.

83.1. В 7-дневен срок от деня, когато е прието, че ще се направят изменения в проекта, предложени от инвеститора, страните съставят акт, в който установяват:

а) вредите, който строителят ще претърпи в резултат на изменението;

б) сроковете за представяне на допълнителни проекти и сметни документации, в които се включват и средства за обезщетяване на строителя;

в) необходимите допълнителни материали и механизация;

г) необходимите промени в доставката на машините и съоръженията за обекта и свързаните с тях разходи;

д) други условия във връзка с извършване на измененията.

83.2. Ако инвеститорът не представи допълнителните проекти и сметни документации или не осигури необходимите условия в определените срокове, смята се, че се е отказал от изменението, и изпълнението на строителството се извършва по първоначалния проект.

83.3. Когато в резултат на изменението сметната стойност на обекта се увеличава спрямо стойността в сключения договор, за увеличения размер се сключва допълнителен или нов договор.

84. Възникналите спорове между строителя и инвеститора, свързани с техническата целесъобразност и с икономическата обоснованост на предложенията за изменение на проектите, се решават от ръководителя на ведомството, в системата на което е инвеститорът, въз основа на заключение на експертния технико-икономически съвет.

85.1. Когато по предложение на строителя се внесат изменения в проекта и се направят икономии в сравнение с договорената стойност, 70 на сто от тази икономия се предоставя на строителя, който я използува по установения ред.

85.2. Измененията, направени от строителя в проекта за организация и изпълнение на строителството, не са основание за изменение на сключения договор при условие, че се осигурява изпълнение на строителните и монтажните работи в срок и по качество и не се оскъпява строителството съобразно договора.

86.1. Когато по технически съображения е необходимо да се осигурят ръководство и контрол от завода - доставчик на машините и съоръженията, това задължение се договаря от специализираната организация за доставка на машини и съоръжения след съгласуване с инвеститора.

86.2. По договор между инвеститора или строителя и специализираната организация за доставка на машини и съоръжения заводът доставчик:

а) упражнява контрол по спазването на техническата документация, техническите изисквания и заводските инструкции относно монтажа на машините, съоръженията, комплектуването на машините и съоръженията, изпълнението на зидарските, изолационните и другите спомагателни работи, необходими при монтажа;

б) дава на самия обект всички необходими допълнителни указания по монтажа;

в) отстранява забелязаните и проявилите се дефекти в доставените от него машини и съоръжения или ги подменя;

г) запознава подробно изпълнителския персонал с работните (експлоатационните) предписания и с особеностите на машините и съоръженията и осигурява ръководство при единичните и комплексните изпитвания на машините и съоръженията;

д) участвува със свои представители при приемането на завършените обекти.

86.3. С договор се уреждат и въпросите по осигуряване представителите на завода-доставчик с необходимите битови и други условия за изпълнение на задачите им и заплащането на труда, като се спазва установеният ред.

86.4. Всички разпореждания и указания на отговорника на завода-доставчик по спазване на техническата документация, техническите изисквания, заводските инструкции и допълнителните указания, дадени в хода на монтажа, са задължителни за изпълнителя. Ако това доведе до извършване на непредвидени по проектите и сметните документации работи, се съставят двустранни протоколи по реда на т. 58.3 от този правилник.

86.5. Започването на изпитанията и въвеждането на машините и съоръженията в действие се извършва след писмено потвърждаване от отговорника по монтажа на завода-доставчик за готовността на машините и съоръженията.

86.6. Отговорникът по монтажа на завода-доставчик води монтажен дневник, в който вписва по-важните особености, възникнали при монтажа.

86.7. Разпоредбите по тази точка не отменят задълженията на завода-доставчик към специализираната организация за доставка на машини и съоръжения по договора за доставката, качеството на машините и съоръженията, доказването на предвидените мощности и параметри.

87.1. Когато в процеса на строителството са нанесени вреди от случайно събитие или непреодолима сила на извършените работи, на материалите, доставени в границите на нормите по запасяване, и на други работи, неподлежащи на застраховка, вредите и последвалото забавяне на работите се установяват от страните и представител на Министерството на финансите с акт, съставен най-късно в 3-дневен срок от настъпването на събитието. В 10-дневен срок от съставянето на акта той се представя на Българската народна банка.

87.2. Въз основа на акта банката изплаща на строителя за сметка на бюджета обезщетение за вредите, които е претърпял.

87.3. Строителят понася всички вреди, които е могъл да предотврати, да намали или да ограничи при полагане грижата на добър стопанин. Когато той е положил необходимите грижи за предотвратяване, намаляване или ограничаване на вредите, направените целесъобразни разходи се установяват с двустранен акт с участието на представител на Министерството на финансите и се изплащат от бюджета.

88.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) При завършването на обекта, етапа или подобекта между главния строител и инвеститора се съставя двустранен констативен акт, с който се установява:

а) завършването на обекта, етапа или подобекта съобразно проектите и сметните документации, техническите изисквания и другите условия от договора;

б) стойността на строително-монтажните работи посредством двустранна сметка, подписана от страните или упълномощени от тях представители.

Двустранната сметка се представя в двадесетдневен срок от подписването на констативния акт в Българската народна банка за извършване на необходимите проверки;

в) успешното провеждане на единичните проби;

г) приемането на обекта, етапа или подобекта от инвеститора за извършване на необходимите проби и изпитания с цел да се въведе в действие.

2. Точка 88.2 добива следната редакция:

88.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Констативният акт не може да служи за извършване на разплащания между инвеститора и главния строител.

88.3. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) След подписване на констативния акт инвеститорът носи отговорност за опазването и поддържането в изправност на сградата, машините, съоръженията и др., приети от него.

88.4. (Отм., предишна т. 88.3. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Когато при проверката за съставяне на констативния акт се установи, че има неизвършени и недовършени работи, които пречат на експлоатацията, констативен акт не се съставя. Акт не се съставя и когато лошо изпълнените работи увреждат здравината, сигурността, дълготрайността и естетиката на обекта или пречат за правилната и безопасната му експлоатация. Споровете между страните по тези въпроси се решават окончателно от органите на Главната инспекции за държавен технически контрол. Главната инспекция може да отменя по установения ред констативни актове, които са съставени в нарушение на тези изисквания. За поверителни обекти тези въпроси се решават от съответните органи, които упражняват държавен технически контрол.

88.5. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) След съставянето на констативния акт се пристъпва към въвеждане на обекта, етапа или подобекта в действие.

89.1. Изпитанията на машините и съоръженията, необходими във връзка с предаването на обекти, етапи или подобекти, се извършват съгласно Наредбата за проучване и доставка на машините и съоръженията.

89.2. Инвеститорът или строителят осигурява необходимите за изпитанията материали, електроенергия, гориво, пара, вода и др. съобразно условията на договора.

89.3. Комплексните изпитания, 72-часовата проба при експлоатационни условия или пробна експлоатация по правило се извършват под ръководството на работна група, назначена със заповед на инвеститора, със задължителното участие на стопанската организация, която ще експлоатира обекта, на инвеститора, на авторския надзор, на строителя и на производителя на машините и съоръженията, когато това е предвидено в договора.

90.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) По доклад на инвеститора и въз основа на констативния акт съответното министерство, друго ведомство, изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или СГНС, в чиято система е инвеститорът, назначава приемателна комисия за обектите, за които то утвърждава ТИД или ТИУ, и прави предложение за назначаване на комисия от Министерския съвет за обектите, на които той е утвърдил ТИД или ТИУ.

Когато в процеса на строителството на обектите, за които приемателните комисии се назначават от Министерския съвет, се налага да бъдат приемани отделно от производствените мощности някои подобекти с отделни проекти и сметни документации, приемателните комисии за тях се назначават от ръководителите на съответните министерства и други ведомства, изпълнителни комитети на окръжни народни съвети или СГНС.

90.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Инвеститорът е длъжен да поиска да се назначи приемателна комисия за обектите, етапите или подобектите, подлежащи на приемане, до 20 дни след съставянето на констативен акт по реда на т. 88. За големи, сложни и особено важни за народното стопанство обекти Министерският съвет може да назначава пусково-приемателна комисия, която подпомага завършването на обекта, контролира съставянето на констативните актове и приема завършения обект.

3. Точка 90.3 добива следната редакция;

90.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Комисиите за приемане на обекти със стойност над 300 хил. лв. се председателствуват от представител на Главната инспекция за държавен технически контрол, а за обекти под тази стойност и за поверителни обекти - от компетентни длъжностни лица, назначени от министъра, ръководителя на съответното друго ведомство, председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или СГНС.

90.4. В състава на приемателната комисия се включват представители на заинтересуваните страни, на стопанската организация, която приема новите основни фондове, и на Българската народна банка по нейна преценка.

90.5. Председателят на приемателната комисия може да привлича през време на работата и други специалисти, чието участие е задължително.

90.6. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Назначаването на приемателната комисия, приемането на обекта, подобекта или етапа и съставянето на приемателния протокол, неговото утвърждаване по установения ред, както и представянето му от инвеститора на банката се извършват в срок до 60 дни от датата на съставянето на констативния акт. При специфични особености на технологията в технико-икономическия доклад и договора за строителство може да се предвиди и по-дълъг срок от определения по-горе.

90.7. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато в договорения срок за въвеждане в действие на обекта, етапа или подобекта не е утвърден приемателен протокол между страните, по искане на инвеститора или строителя се съставя констативен акт, за да се установят причините и виновната страна за това състояние.

Констативният акт се съставя не по-късно от 7 дни от изтичането на договорния срок за въвеждане на обекта, етапа или подобекта в действие. В срок от 3 дни след съставянето му актът се представя в Българската народна банка, която налага предвидените икономически санкции на виновната страна съгласно Правилника за отношенията с банките в народното стопанство. Когато в констативния акт не е изрично посочена виновната страна, постъпва се по реда на Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

В този случай се прилагат и предвидените санкции по т. 20.1.

91. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Приемателната комисия има за задача да защити държавните интереси като:

а) установява размера на използуваните средства и възможността за достигане на проектната мощност;

б) проверява завършени ли са всички работи на обекта съобразно проекта и сметните документации, техническите изисквания и условията На сключения договор;

в) установява качеството на извършената работа;

г) установява подготвеността на инвеститора да поеме експлоатацията на обекта, включително комплектовката на кадрите и качеството на професионалната им квалификация с оглед на срочното и пълно достигане на проектните мощности. При неспазване на тези изисквания не се разрешава въвеждането на обекта в действие;

д) изисква спазването на държавните нормативи за противопожарна, санитарна и техническа безопасност, за опазване на природната среда и др.

92.1. В деня на приемането на обекта освен договора страните представят на комисията необходимите актове и документи.

92.2. Строителят представя:

а) изпълнителни чертежи;

б) актове за закрити видове работи;

в) актове за единично изпитване на монтираните машини и съоръжения;

г) дневници за стоманобетонните, земните и пилотните работи;

д) дневници и диаграми на направените водоуплътнителни и тереноуплътнителни инжектирания;

е) протоколи за геоложките и сондажните проучвания, ако са правени от изпълнителя;

ж) други актове, които установяват изпълнението на строителните и монтажните работи съгласно договора и законовите разпоредби;

з) констативен акт съгласно т. 88;

и) заповедни книги.

92.3. Инвеститорът представя:

а) съвместно със строителя ведомост на сградите и съоръженията с означение на инвентарната им стойност (поотделно и общо за целия обект);

б) съвместно с изпълнителя актове и заключения от комплексното изпитание и 72-часовата проба;

в) справка, че за въвеждането в действие на обекта, етапа или подобекта са осигурени кадри с указване на състава и квалификацията им, както и справка за необходимите оборотни средства, суровини, гориво, електроенергия, вода, пара, газ и др.;

г) справка от Министерството на транспорта и от Министерството на информацията и съобщенията, че се разрешава експлоатацията на индустриалните жп. клонове, както и включването на телеграфни и телефонни линии, радиовръзки и други инсталации;

д) (изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) документ за техническо освидетелствуване на повдигателните съоръжения, съдовете под налягане и др., подлежащи на контрол от технически надзор.

92.4. При липса на някои от посочените актове и документи приемателната комисия може да откаже приемането на обекта.

92.5. Когато приемателната комисия откаже да приеме обекта, етапа или подобекта поради нарушаване изискванията на т. 88, председателят на комисията предлага на председателя на Комитета по качеството, стандартизацията и метрологията да се наложат санкции на лицата, подписали констативния акт за приемане и предаване, по реда на чл. 170 от Закона за териториално и селищно устройство.

93.1. Приемателната комисия преглежда основно на самото място извършените строителни и монтажни работи, прави необходимите проверки и изпитания, в резултат на което може:

а) да приеме обекта, етапа или подобекта;

б) да приеме обекта, етапа или подобекта с окончателно намаление на стойността на строителството;

в) да откаже приемането им.

93.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато строителството е извършено, както е предвидено по договора, проектите, сметните документации, техническите правила и изисквания на действуващите разпоредби, но обектът, етапът или подобектът не могат да бъдат въведени в действие поради пропуски и грешки в проектите и сметните документации, поради непредоставяне на инвеститора на допълнителни проекти и сметни документации, поради недостатъци в машините и съоръженията, поради неподготвеност на инвеститора за експлоатация, както и по други причини, за които не е виновен строителят, комисията го освобождава от отговорност и дава задължителни указания на инвеститора да направи нужното за въвеждане на обекта в действие и за назначаване на нова приемателна комисия в определени срокове. Ако е необходимо, инвеститорът сключва допълнителен договор със строителя за окончателното завършване на обекта. В тези случаи до възобновяване на строителството обектът се стопанисва от инвеститора.

93.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато комисията е приела обекта, и приемателният протокол е утвърден, смята се, че той е въведен в действие в деня, е който е съставен приемателният протокол.

94.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Приемателната комисия отразява в протокола всички установени от нея недостатъци, пропуски и грешки в проектите, строителните и монтажните работи и доставените машини и съоръжения, които налагат поправки и преустройства на извършени работи и за които проектантът, строителят, доставчикът или инвеститорът имат съответна вина.

94.2. Когато комисията е приела обекта, но поради грешки в проектите и сметните документации или поради други причини, за които строителят не отговаря, трябва да се извършат допълнителни работи в съответствие с техническите, стопанските, санитарно-хигиенните, противопожарните и другите изисквания по действуващите разпоредби, които не пречат за експлоатацията на обекта, тя определя срок, в който проектантът и инвеститорът осигуряват необходимите проекти и средства, а строителят извършва поправката за сметка на инвеститора по договорени цени.

94.3. Когато комисията е установила отделни, незначителни недостатъци в строителството - неизвършени, недовършени или лошо изпълнени работи по вина на строителя, които могат да се отстранят и не пречат на нормалната експлоатация на обекта, те се извършват от съответния строител в определени от комисията срокове и разходи по ремонтни цени.

95. Когато някой от участвуващите в приемателната комисия не е съгласен с констатациите или с решенията й, той трябва на самото заседание да изкаже особеното си мнение и да го представи на председателя в писмена форма най-късно в срок от три дни. Особените мнения се прилагат към протокола на комисията и са неразделна част от него.

96.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) В 7-дневен срок от датата на последното заседание на комисията председателят й представя на министъра, ръководителя на ведомството, председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на СГНС протокола за утвърждаване. Когато комисията е назначена от Министерския съвет, министърът, ръководителят на другото ведомство, председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на СГНС представя в следващите 7 дни доклад в Министерския съвет за утвърждаване на протокола.

96.2. Органът, който е назначил комисията, е длъжен в 10-дневен срок да утвърди протокола или да назначи нова комисия.

97. Членовете на приемателната комисия носят дисциплинарна, материална и наказателна отговорност съгласно действуващите разпоредби, ако поради неизпълнение или лошо изпълнение на своите задължения са допуснали протоколът да се състави, без да са отбелязани и установени съществуващите недостатъци или без да са предложени мерки за отстраняване на установени от тях недостатъци.

98.1. За отстраняване на недостатъците съгласно т. 94.3 на следния ден от изтичането на срока представители на инвеститора и строителя преглеждат обекта и съставят акт, с който установяват изпълнени ли са решенията на комисията.

98.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ако недостатъците не са били отстранени изцяло или частично, строителят дължи на инвеститора освен определените разходи за отстраняването им още и предвидените по договора неустойки за това, че е забавено отстраняването на недостатъците.

98.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Органите на държавния технически контрол на следния ден след изтичане на срока проверяват дали са изпълнени предписанията на приемателната комисия, направени по смисъла на т. 94.2. Ако се установи, че за неизпълнение на предписанията са виновни длъжностни лица, те ги предлагат за наказание на органа, който е утвърдил приемателния протокол.

99.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Забранява се обектите, етапите и подобектите да се въвеждат в действие, преди да са приети по реда, предвиден в този правилник, независимо от начина на изпълнението им. По изключение при писмено съгласие между главния строител и инвеститора може да се допусне въвеждане в действие на обекта, етапа и подобекта или на самостоятелни части от тях временно, до съставянето на приемателен протокол.

99.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Когато инвеститорът без наличието на приемателен протокол или без писмено съгласие на главния строител е въвел в действие обекти, етапи, подобекти или части от тях, строителят установява това с констативен протокол, съставен от негов представител и от представител на техническата служба при съответния окръжен (градски) народен съвет или на Главната инспекция за държавен технически контрол. Констативният протокол се изпраща на инвеститора и на Българската народна банка.

В тези случаи Българската народна банка изплаща обекта, етапа, подобекта или частите от тях въз основа на съставения констативен протокол и строителят се освобождава от задължението да отстрани недостатъците - неизвършените и недовършените работи. Стойността на извършените строителни и монтажни работи се установява с двустранна сметка, подписана от строителя и инвеститора, а при отказ на инвеститора - от строителя при спазване на т. 126.

99.3. Въз основа на констативния протокол, съставен по реда на т. 99.2, инвеститорът изисква назначаване на приемателна комисия в съответствие с т. 90.

Ако приемателната комисия установи, че изпълнените работи с недостатъци увреждат здравината, сигурността, дълготрайността и естетиката на обекта и пречат за безопасната му експлоатация, тя отказва приемането и задължава инвеститора да спре експлоатацията на обекта. Приемателната комисия дава задължителни предписания за отстраняване на тези недостатъци, за което определя конкретни срокове. Строителят отстранява недостатъците за сметка на виновната страна, определена в протокола на приемателната комисия.

99.4. За поверителни обекти двустранният протокол се съставя с представител на авторския надзор или с представител на органа, който упражнява държавен технически контрол по строителството на поверителни обекти.

100. Строителят е длъжен по реда на този правилник да отстранява за своя сметка всички скрити недостатъци, проявили се в гаранционния срок като последица от лошо изпълнение, от влагане на лошокачествени и нестандартни материали, конструкции и детайли или от неспазване на техническите условия и изисквания.

101.1. Установяват се следните гаранционни срокове за отделните видове работи:

а) за завършен монтаж на машини и съоръжения, промишлени и други тръбопроводи и за електромонтажни работи - 6 месеца; за напоителни помпени станции, тръбопроводи на дъждовални системи и за дъждовална техника - един напоителен сезон; за всички други монтажни работи по преценка на комисията - от 3 до 6 месеца;

б) за огнеупорна зидария на промишлени и рингови пещи - 2 месеца; за фабрично-заводски комини и фуксове - 6 месеца;

в) за сглобяване и монтиране на метални, стоманобетонни и други конструкции - 12 месеца;

г) за системи на централно отопление - един отоплителен сезон;

д) за системи на промишлени вентилации и климатични инсталации - 12 месеца;

е) за външни и вътрешни водопроводи, канализации и производствени тръбопроводи - 6 месеца;

ж) за хидротехническо и мелиоративно строителство (язовири, напоителни системи и др.) по преценка на приемателната комисия - от 1 до 3 години за напоителните системи и от 2 до 3 години за язовирите;

з) за хидроизолационни работи по преценка на комисията - от 1 до 5 години;

и) за железопътни строежи и пътища, включително съоръженията им - 1 година;

к) за всички други строителни работи - 6 месеца.

101.2. Гаранционните срокове текат от датата на утвърждаване на протокола на приемателната комисия или съответно от датата на отстраняване на дефектите по същия протокол.

101.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.07.1976 г.) Ако в тридневен срок от изтичането на гаранционните срокове инвеститорът не съобщи писмено на строителя, че са се появили скрити недостатъци в строителните и монтажните работи, смята се, че ги е приел окончателно с появилите се дотогава недостатъци.

102.1. Когато в гаранционните срокове се появят скрити недостатъци, инвеститорът поканва строителя да установят вида и размера им и да определят срок за тяхното отстраняване, за което съставят двустранен акт.

102.2. Ако при съставянето на акта възникнат разногласия между инвеститора и строителя относно вида и размера на недостатъците и сроковете за тяхното отстраняване, в 10-дневен срок ръководителят на Главната инспекция за държавен технически контрол назначава по искане на инвеститора комисия, която да разгледа спорните въпроси. За работата на тази комисия се прилагат правилата за приемателните комисии.

102.3. Когато комисията установи, че за недостатъците трябва да отговаря строителят, тя определя и сроковете за отстраняването им.

102.4. Ако строителят не отстрани недостатъците в определените срокове, Българската народна банка блокира от разплащателната му сметка сума, равна на необходимите разходи за отстраняване на неотстранените дотогава скрити недостатъци в четворен размер.

103.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Инвеститорът заплаща на главния строител извършеното строителство съгласно договора въз основа на утвърден приемателен протокол за въвеждане на обекта, етапа или подобекта в действие и двустранно изготвена сметка.

103.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Когато обектите, етапите и подобектите не са въведени в действие поради причините съгласно т. 93.2, те се заплащат въз основа на утвърдения протокол, с който комисията е отказала приемането им и е освободила строителя от отговорност.

103.3. Ако обектът е приет от приемателната комисия и строителят е изправна страна по договора за строителство, лихвите върху удържаните средства се възстановяват от инвеститора на строителя.

103.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Когато инвеститорът откаже да заплати на строителя обекта, етапа или подобекта, за който има утвърден приемателен протокол, Българската народна банка извършва изплащането за сметка на инвеститора. В случаите, когато инвеститорът не разполага със средства, банката блокира фондовите му сметки с инвестиционно предназначение до набирането средства за изплащане на строителството, като изплаща строителството на строителя с временен банков заем на инвеститора с повишен лихвен процент. По този начин се постъпва и при проучването и проектирането.

104.1. Ако приемателната комисия е приела обекта, етапа или подобекта с намаление на стойността, сумата на намалението се удържа от дължимите плащания. Когато е даден срок за отстраняване на съществуващите недостатъци, плащането се извършва в пълен размер, а сумата на отбивите за недостатъците, в четворен размер, се събира от разплащателната сметка на строителя.

104.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Когато приемателната комисия е дала срок за отстраняване на недостатъците, удържаните по реда на предходната алинея суми се връщат на строителя, след като той представи двустранен акт, че недостатъците са отстранени. Актът се представя в 15-дневен срок от изтичане на срока за отстраняване на недостатъците, определен с приемателния протокол, съответно удължен по т. 107.1. При по-късно представяне на двустранния акт виновните длъжностни лица се наказват съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания. Наказателните постановления се издават от председателя на Българската народна банка или упълномощени от него длъжностни лица.

105.1. За неизпълнение или за забавено изпълнение на задълженията си по договора страните си дължат уговорените или предвидените по този правилник неустойки.

105.2. Страните не могат да уговарят освобождаване от отговорност или намаляване размера на неустойките.

106. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Ако строителят не осигури въвеждането в действие на обекта, етапа или подобекта в договорения срок, той дължи на инвеститора неустойка в размер на 0,1 на сто на ден от договорената стойност на обекта, етапа или подобекта, но не повече от 2 на сто от стойността му.

107.1. За неизпълнение на задълженията си по отстраняване изцяло или отчасти в определения срок недостатъците в строителството - неизвършените, недовършените или лошо изпълнените работи, строителят дължи на инвеститора неустойка в размер по 0,5 на сто от стойността на неотстранените недостатъци за всеки ден до 60 дни.

107.2. След изтичане на 60-дневния срок инвеститорът отстранява сам недостатъците, които строителят не е отстранил. Отстраняването им може да стане по стопански начин или чрез възлагане в установения срок по протокола на приемателната комисия. Разходите по отстраняването на недостатъците се покриват от инвеститора в рамките на удържаната сума в четворен размер на неизвършените, недовършените или лошо изпълнените работи от строителя.

108.1. Когато инвеститорът не изпълни задълженията си по договора, с което е станал причина за забавяне на строителството, той дължи на строителя неустойка в размер на 0,1 на сто от договорната стойност на обекта или подобекта за всеки ден на забавяне, но не повече от 2 на сто от стойността му.

Неустойката за забавено плащане се определя върху стойността на неплатеното строителство.

108.2. Когато има едновременно неизпълнение на няколко задължения, неустойката се дължи само за неизпълнението, което е с най-голямо забавяне.

109.1. Страните могат да уговарят и по-високи размери на неустойките, както и неустойки за неизпълнение на други задължения по договора.

109.2. Ако страните не са уговорили неустойки в договора за строителство или са ги уговорили в по-малък размер, прилагат се размерите, предвидени в предходните текстове. Държавният арбитраж не може да намалява размера на дължимите неустойки под установените по-горе минимални размери.

110.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Изправната страна е длъжна да търси претърпените вреди от неизпълнението на договора, когато те са по-големи от уговорените неустойки. Банките събират от неизправната страна обезщетение за причинената вреда от неизпълнение на договора, чрез безакцептно платежно искане, издадено от ощетената организация в случаите и по ред, установен в наредба, издадена от председателя на Българската народна банка, главния арбитър на Върховния държавен арбитраж и министъра на строежите и архитектурата.

110.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Когато инвеститорът изпълни своите задължения към строителя със закъснение, сроковете, определени с договора за въвеждане на обекта в действие, както и сроковете за отстраняване на недостатъците могат да се продължат в рамките на закъснението на инвеститора. Тези срокове могат да бъдат удължени и поради други обективни причини, за които строителят не отговаря. Когато закъснението води до удължаване на срока за въвеждане в действие на обекти по т. 10.2, буква "а", инвеститорът е длъжен да поиска разрешение от Министерския съвет, а за останалите обекти - от Държавния комитет за планиране.

111. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Когато по изключение с решение на Министерския съвет се възлагат за изпълнение особено важни обекти за народното стопанство, без да се спазва редът, определен за представяне на работните проекти и сметни документации, или в по-къси срокове от нормативните, инвеститорът съгласувано с главния строител представя в Министерския съвет сметка за увеличените разходи, с които трябва да се повиши стойността на обекта. Заедно с размера на увеличените разходи се утвърждават и графици за предаване на проектите и машините и съоръженията за обекта.

112.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) За строителството, което се изпълнява по стопански начин, министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети, на СГНС и стопанските организации водят самостоятелен отчет.

112.2. Не се допуска да се прехвърлят средства от основната дейност за строителството по стопански начин, както и средства, определени за строителството по стопански начин, за нуждите на основната дейност.

112.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Необходимият фонд "Работна заплата" за строителството, извършвано по стопански начин, се утвърждава от ръководителя на министерството, другото ведомство или на стопанската организация, за народните съвети - от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на СГНС, а за останалите организации - от съответния ръководител.

112.4. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Трудът на заетите в строителството работници се заплаща съгласно Правилника за образуване на фонд "Работна заплата" и премиране на работниците и служителите и вътрешните правила за организацията на работната заплата.

112.5. Нормите за времетраене на строителството са задължителни за строителството, извършвано по стопански начин.

113. Ценообразуването на строителството по стопански начин се извършва съгласно Наредбата за ценообразуването на проучвателните, проектните и строителните работи, без да се начислява печалба.

114. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Министерствата, другите ведомства, стопанските и другите организации, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС, които изпълняват строителство по стопански начин, могат да възлагат част от него на специализирани строителни и монтажни организации. В този случай отношенията между страните се уреждат по правилата за изпълнение на строителство чрез договор.

115.1. В рамките на средствата, определени за строителство по стопански начин, БНБ открива отделна сметка за тази дейност и прилага за случая разпоредбите по отношение на финансирането и кредитирането, отнасящи се за строителните организации.

115.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Изпълненото строителство по стопански начин за обекти до 20 хил. лв. може да се изплаща по разходооправдателни документи. За обекти над тази стойност се прилагат разпоредбите за строителство, извършвано чрез договор. министерствата, другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС, стопанските и други организации определят от наличния си щат отговорно техническо лице за упражняване на инвеститорски контрол. При по-сложни обекти с разрешение на Държавния комитет за планиране могат да се формират средства и да се упражнява инвеститорски контрол по реда, определен за извършеното строителство с договор.

116.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Капиталните вложения се финансират със собствени средства, банков кредит, бюджетни средства и други източници на инвеститорите, определени с нормативни актове.

116.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Средствата за капитални вложения, които не се финансират от бюджета, се установяват и разпределят от министерството или другото ведомство и от Българската народна банка в рамките на утвърдените лимити.

116.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) До завършването и предаването на проучвателните и проектните работи и строителството на обектите, етапите и подобектите банката кредитира инвеститора, проектанта и строителя със заем за незавършено проектиране или строителство. Договорът за кредитиране се сключват по реда, установен с Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

116.4. Капиталните вложения за благоустрояване на населените места (водопроводи и канализация, градоустройство и др.) за учреждения и за други държавни нестопански организации се финансират със средства от бюджета.

116.5. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Децентрализираните капитални вложения се финансират:

а) със собствени средства с инвестиционно предназначение от фондовете "Разширяване и техническо усъвършенствуване", "Социално-битови и културни мероприятия" и от другите фондове на министерството и другите ведомства, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС, стопанските и други организации;

б) със средства, набирани по Закона за самооблагането;

в) със средства от извънбюджетните фондове на народните съвети и от курортните такси;

г) със средства от бюджета.

116.6. Министерството на финансите осигурява необходимите средства за капитални вложения за обекти, етапи и подобекти, финансирани от бюджета, в предвидените с единния план срокове за въвеждането им в действие.

117.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Кредитирането на капиталните вложения в национелна и чуждестранна валута се извършва по условията е руда, установени с Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

117.2. Банката кредитира инвеститорите за капитални вложения въз основа на договор за кредит, ако икономическият ефект от съответните обекти осигурява откупуването им и издължаването на банковите заеми в съответните нормативни срокове.

117.3. Банката кредитира незавършеното проектиране и строителство, включително доставката на машини и съоръжения и други разходи, независимо от източника за тяхното финансиране, както следва:

а. За обектите с производствено предназначение:

инвеститора - за доставените машини и съоръжения и за другите разходи на обектите;

проектанта - за проучването и проектирането;

строителя - за строителството.

б. За обектите с непроизводствено предназначение:

инвеститора - за другите разходи на обектите;

проектанта - за проучването и проектирането;

изпълнителя - за строителството и за доставените машини и съоръжения.

в. Независимо от предназначението на обектите, когато инвеститорът, проектантът или строителят съгласно този правилник изпълняват повече функции, на тях се отпуска съответният кредит.

117.4. По предложение на инвеститора и строителя Българската народна банка може по своя преценка да кредитира в рамките на разполагаемите свободни ресурси строителя за извършени строително-монтажни работи над годишното разпределение на средствата по отделни обекти.

118.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Батката проверява сметната стойност на обектите, преди да се сключат договорите за проектиране и строителство и при наличието на необходимите условия открива финансирането. Проверката на сметната стойност на обектите се извършва в срок от 45 дни.

118.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Ако при договарянето се установи, че стойността на обекта е по-голяма от стойността, съгласувана от инвеститора с банката, договор не се сключва, докато инвеститорът не уреди отношенията си с банката.

118.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Инвеститорът представя в БНБ всички необходими документи за откриване на финансирането на обекта не по-късно от края на тримесечието, предшествуващо тримесечието, през което е предвидено да започне строителството. При неспазване на това условие Българската народна банка прави предложение пред компетентните държавни органи за снемане на обекта от плана. По същия начин се постъпва при проучването и проектирането на обектите.

118.4. От длъжностни лица, разпоредили да започне строителство без открито финансиране, се търси отговорност по чл. 271 от Наказателния кодекс по предложение на контролните органи, установили нарушението.

119.1. Българската народна банка извършва проверки за действително изпълнения обем проектантски, строителни и монтажни работи и за доставените машини и съоръжения с оглед да упражнява контрол при кредитирането на незавършеното строителство и за определяне полагащия се фонд "Работна заплата" на проектантските и строителните организации.

119.2. Когато в процеса на строителството, включително доставянето на машините и съоръженията, банката установи, че сметната стойност на обекта е увеличена, се налагат санкции съгласно т. 20.1 и по нейна преценка може да продължи финансирането на строителството до 6 месеца, като изисква допълнителни проектосметни документации. В този случай кредитирането на незавършеното строителство се извършва по установения ред в рамките на лимита на инвеститора. След този срок банката прекратява финансирането на обекта, ако инвеститорът не представи утвърдена от съответните органи нова сметна стойност на обекта с технико-икономически показатели. За увеличаване сметната стойност на обекта банката уведомява съответните министерства и ведомства за осигуряване необходимите средства и лимит по реда на т. 14.

119.3. Когато в процеса на строителството сметната стойност на обекта, етапа или подобекта се увеличи вследствие изменения в проектите, с които се осигурява произвежданата продукция да бъде на световно равнище, Българската народна банка продължава кредитирането на инвеститора и изпълнителя до 9 месеца по реда на точка 119.2, без да се налагат санкции по т. 20.1.

120. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Министерствата, другите ведомствата, изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС извършват контрол за достигане утвърдените технико-икономически показатели на въведените в действие основни производствени фондове. Когато се установи неизпълнение на утвърдените показатели в определените срокове за достигането им, министрите, ръководителите на другите ведомства и председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС налагат санкции на виновните длъжностни лица по реда на т. 20.1.

121. Българската народна банка извършва контрол в областта на капиталното строителство за правилното прилагане на решенията на Министерския съвет и на Комитета по цените за изменение на цените на строителните материали и механизацията, за заплащане на труда и др.

122. Във връзка с възложените й функции по финансирането, кредитирането и контрола на капиталните вложения Българската народна банка издава необходимите наредби и инструкции.

123.1. Държавният технически контрол по строителството се упражнява от Главната инспекция за държавен технически контрол съгласно Правилника за държавния технически контрол.

123.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) За поверителните обекти на Министерството на народната отбрана, на Министерството на вътрешните работи и на Главното управление на Строителни войски държавният технически контрол се упражнява от съответните служби при тези министерства.

124. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) По строителството се упражняват и държавен санитарен надзор, държавен противопожарен контрол, контрол на органите на гражданската отбрана, контрол на органите по охраната на труда, контрол на органите по опазване на природната среда и държавен технически надзор на обектите с повишена опасност съгласно действуващите разпоредби.

125.1. След изтичане на сроковете за усвояване на новите производствени мощности се назначава комисия, която установява дали са достигнати утвърдените технико-икономически показатели на въведените в действие нови основни производствени фондове.

125.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Комисията се назначава от:

а) Министерския съвет - по предложение на съответния министър, ръководителя на друго ведомство или председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на СГНС, в системата на което е стопанската организация - за обектите по т. 10.2, буква "а";

б) съответния министър, ръководителя на друго ведомство или председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или на СГНС, в системата на което е стопанската организация - за обектите по т. 10.2, буква "б".

125.3. Когато не са достигнати утвърдените технико-икономически показатели, комисията установява причините за това и предлага конкретни мероприятия със срокове и отговорници за отстраняването им за сметка на собствените средства с инвестиционно предназначение на съответния инвеститор. На виновните длъжностни лица се налагат санкциите съгласно т. 20.1.

125.4. Актовете на комисията се утвърждават от органа, който я е назначил. Препис от акта се изпраща на Българската народна банка.

126.1. Когато този правилник предвижда обстоятелства по строителството да се установят съвместно от строителя и инвеститора, заинтересуваната страна отправя до другата страна писмена покана за съставяне на съответния акт.

126.2. Такива съвместни актове се съставят за установяване и на други обстоятелства, свързани с изпълнението на строителството, които имат значение за отношенията между страните.

126.3. Ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, страната се замества от отговорника по авторския надзор или от представител на техническата служба при най-близкия народен съвет, а за поверителни обекти на Министерството на народната отбрана и на Министерството на вътрешните работи - от отговорника по авторския надзор или от представител на съответната служба за държавен технически контрол. В акта се отбелязват и номерът и датата на поканата до другата страна.

127.1. Обект по смисъла на този правилник е строежът, обозначен с наименованието по генералната сметка, за което е предвидено капиталното вложение и под което се извършва цялостното строителство. В генералната сметка за обекта трябва да бъдат включени всички разходи за основните, помощните, спомагателните и други подобекти, които са необходими за нормалното функциониране на обекта като цяло.

127.2. Етап е част от обекта, която може да бъде въведена самостоятелно в действие.

127.3. Подобект е отделна сграда или отделно съоръжение на обекта или етапа (цех, сграда на заводско управление, жилищни сгради, външна водопроводна или канализационна мрежа, електропроводна линия, главен канал, шахта, галерия, мина, тунел, мост, канал и други подобни), имащо самостоятелно функционално предназначение.

127.4. Когато в Договора за строителство се предвиждат предаване и заплащане по отделни етапи и подобекти, това трябва да се отрази и в плана за финансиране и кредитиране на обекта. За етапите и подобектите се предвижда отделна сметна стойност в генералната сметка.

128. Установените срокове за въвеждане в действие на мощностите или обектите по поименния списък на единния план и на плана на съответния инвеститор са основание за определяне сроковете и продължителността на проектирането и строителството само при условие, че се осигурява спазване на нормите за времетраене на проектирането и строителството.

129.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Имуществените спорове между инвеститора и строителя, както и между инвеститора и проектанта във връзка със сключването и изпълнението на договорите, включително и по сметните документации, а така също и споровете по изпълнение на утвърдените решения на приемателната комисия се решават по реда, установен с нормативните актове. Присъдените суми за неизпълнение на договорните задължения по Правилника за капиталното строителство се отнасят към стопанските резултати на организациите в годината на получаването им. Санкционирането на страните, които нарушават договорните задължения, се извършва по реда на Правилника за отношенията с банките в народното стопанство.

129.2. По спорове относно качеството на изпълнените строителни и монтажни работи решението на органите на Главната инспекция за държавен технически контрол е задължително за страните и не подлежи на разглеждане от Държавния арбитраж. За поверителните обекти тези спорове се решават от съответната служба за държавен технически контрол.

129.3. Спорните въпроси по прилагането на цените в проучването, проектирането и строителството се решават от Комитета по цените в съответствие с Наредбата за ценообразуването на проучвателните, проектните и строителните работи.

130. Петгодишният давностен срок, в който се погасяват правата на инвеститора по чл. 265 от Закона за задълженията и договорите, тече от датата на утвърждаване протокола на приемателната комисия.

131.1. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) При неизпълнение на договорните задължения от страна на подизпълнителите, проектантите и доставчиците на машини и съоръжения се счита, че е налице неизпълнение на продукцията в натурално изражение и на сключените договори по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, буква "а" и точка 3, буква "а" от Правилника за образуване на фонд "Работна заплата" и премиране на работниците и служителите.

131.2. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Главният строител може да предлага на инвеститора, подизпълнителите, проектантите и доставчиците на машини и съоръжения да лишават частично или изцяло от премии ръководните кадри и служителите при неизпълнение на отделни конкретни задачи, свързани със задължението им по капиталното строителство съгласно чл. 39 от Правилника за образуване на фонд "Работна заплата" и премиране на работниците и служителите. При този случай ръководителите, които утвърждават премиите, са длъжни да се съобразяват с предложенията, направени от главния строител.

131.3. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) За неизпълнение на задълженията по съгласуване, одобряване и утвърждаване на проекти и документи в установените срокове, по представяне на документи и книжа, по съставяне на съвместни актове и констатации, по предоставяне на изискващи се книжа във връзка с предаване и приемане на завършени обекти, подобекти и етапи, за нарушаване на компетентността по изработване на проекти и сметни документации за строителството виновните длъжностни лица се наказват по чл. 170 от Закона за териториално и селищно устройство, ако не подлежат на по-тежко наказание по друг закон.По същия начин се постъпва при неизпълнение на нарежданията на председателя на пусково-приемателната комисия , свързани със срочното и качествено въвеждане в действие на обекта, етапа и подобекта.

131.4. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) Нарушенията по точки 20.1, 104.2, 119.2, 120 и 125.3 се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на съответните министерства и други ведомства. Останалите нарушения се установяват с актове от органите на Държавния комитет за стандартизация. Въз основа на съставените актове съответните министри и ръководители на други ведомства еле упълномощени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления. За поверителните обекти постановленията се издават от съответните органи, упражняващи държавен технически контрол за тях. Съставянето на актовете и издаването и обжалването на наказателните постановления се извършват съгласно разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания.

131.5. (Нова - ДВ, бр. 46 от 1976 г., в сила от 1.01.1977 г.) При неспазване реда за сключване на договорите за проектиране и строителство, предвидени с плана, се прилагат разпоредбите на чл. 18 от Закона за Държавния арбитраж.

132. Предложения за официално откриване на обекти могат да се правят само след приемането им от приемателна комисия съгласно т. 93 от този правилник.