Държавен вестник, брой 105 от 2.XII

Чл. 1. Министерството на здравеопазването, наричано по-нататък "министерството", е специализиран орган на държавно управление за провеждане на държавната политика в областта на опазването и възстановяване здравето на гражданите на Република България.

Чл. 2. Министерството провежда своята дейност въз основа на Конституцията, Закона за народното здраве, другите закони и нормативни актове.

Чл. 3. За осъществяване на своята дейност министерството:

1. изготвя проекти за закони и други нормативни актове в областта на здравеопазването;

2. разработва основните въпроси на организацията на труда и управлението в държавните здравни заведения;

3. в рамките на своята компетентност издава правилници, наредби, инструкции и заповеди, санитарни норми, правила и изисквания, санитарни разрешителни, постановления и предписания, които са задължителни за всички физически и юридически лица в страната.

Чл. 4. Министерството изпълнява следните функции:

1. организира, ръководи и контролира непосредствено и с помощта на областните администрации и кметствата дейността на държавните здравни заведения;

2. планира развитието на здравната мрежа и разработва методики за осигуряване на необходимите финансови ресурси;

3. осъществява методично ръководство на здравните органи и заведения към Министерството на транспорта, Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи и Главното управление на Строителните войски;

4. ръководи подготовката и усъвършенстването на медицинските кадри;

5. ръководи провеждането на санитарно-хигиенни и противоепидемични мероприятия за опазване на жизнената среда от замърсяване, осигуряване на хигиенни условия на труда, бита и почивката на населението и за предотвратяване на заболяванията;

6. ръководи, организира и извършва държавния санитарен контрол;

7. организира медико-санитарна охрана на границата за предпазване на страната от внасяне и разпространяване на особено опасни заразни болести;

8. разработва основните принципи и критерии за определяне трудоспособността на гражданите и ръководи и организира трудово-лекарската експертиза;

9. ръководи здравната просвета и здравното възпитание на населението;

10. провежда политиката на държавата в областта на международното здравно сътрудничество;

11. организира и ръководи издирването, проучването, опазването и стопанисването на курортните ресурси и обявява курортите от национално и местно значение;

12. упражнява медицински надзор над физическата култура, спорта и туризма и утвърждава медицински норми и правила за физическо възпитание;

13. разработва мероприятия за борба против алкохолизма, тютюнопушенето и другите наркомании в рамките на своята компетентност;

14. разработва и осъществява лекарствената политика;

15. (нова - ДВ, бр. 98 от 1993 г.) организира, ръководи и контролира внедряването на медицинска техника в здравните заведения;

16. (нова - ДВ, бр. 98 от 1993 г.) организира, ръководи и контролира метрологичното осигуряване на здравеопазването.

Чл. 5. Министерството на здравеопазването има следните основни задачи:

1. организира събирането, обработването и анализирането на информация относно здравното състояние на населението и дейността на здравните заведения;

2. анализира основните показатели за дейността на здравните заведения и кадри и здравното състояние на населението, насочва работата по здравеопазването в зависимост от тенденциите на тези показатели и взема мерки за повишаване на медицинската и икономическата ефективност на здравната служба;

3. разработва показатели, критерии и нормативи за определяне и удовлетворяване потребностите на населението от здравна помощ и осигурява целесъобразно разпределение и развитие на държавните здравни заведения и кадри както териториално, така и по вътрешна структура;

4. разработва прогнози и програми за развитието на здравеопазването, ръководи и контролира строителството на здравните заведения на централно подчинение;

5. определя нуждите на страната от медицински кадри и осигурява подготовката им;

6. организира, ръководи и упражнява санитарно-хигиенен контрол над всички обекти и продукти, имащи отношение към здравето на човека;

7. разработва и съдейства за внедряването в практиката на рационални норми за хранене на населението, съобразени с възрастовите и професионалните особености;

8. определя насоките, организира и контролира борбата със заразните и паразитните заболявания и анализира данните за имунобиологичната устойчивост на населението срещу тези заболявания;

9. организира снабдяването на здравните заведения със серуми и ваксини за профилактика, диагностика и лечение на инфекциозните заболявания;

10. полага грижи за здравната закрила на бременната, майката и детето и за укрепване здравето на подрастващите поколения;

11. ръководи непосредствено националните центрове, здравните заведения на централно подчинение, регионалните центрове за здравна информация, хигиенно-епидемиологичните инспекции, полувисшите учебни заведения и санаторно-курортните комплекси;

12. ръководи и контролира кръвосъбирането, кръводаряването и кръвопреливането в страната;

13. организира лечението на български граждани в чужбина;

14. организира и извършва проучване и провежда експерименти за подобряване организацията на здравната дейност и управлението в здравната мрежа;

15. организира и координира медицинската помощ на населението при стихийни бедствия и производствени аварии;

16. осъществява контрол по отношение на диагностичната, лечебната и рехабилитационната дейност на частните кабинети и частните здравни заведения;

17. организира и ръководи военновременното здравеопазване на населението;

18. разработва методики за системата на заплащане в здравеопазването и осъществява контрол по изпълнението им, участва в договарянето на работните заплати на медицинските работници в Отрасловия съвет за социално сътрудничество;

19. непосредствено разпределя утвърдените бюджетни средства за здравните заведения на пряко подчинение на министерството и контролира правилното и ефективното им използване, осигурява финансирането на краткосрочни и дългосрочни целеви програми в здравеопазването;

20. анализира разходите в здравеопазването, тяхната структура, динамика и стойностите на отделните икономически показатели, отчитащи обема здравни услуги, проучва и използва всички възможности за осигуряване на допълнителни извънбюджетни източници за финансиране (банкови кредити, данъчни облекчения, преотстъпени приходи, дарения и др.), нови форми на финансиране и методично ръководи информационното осигуряване на системата за финансиране и контрол на разходите в здравеопазването и нормативната база;

21. организира и осъществява международното сътрудничество в областта на здравеопазването в съответствие с приоритетите на националната здравна политика;

22. събира, анализира и предлага информацията за политиката, организацията и нормативната база на здравеопазването на други страни;

23. осъществява прилагането на ратифицираните от Република България международни спогодби, конвенции и други договори в областта на здравеопазването;

24. приема и изпраща специалисти за краткосрочно и дългосрочно обучение по различни проблеми на здравеопазването, медицинската наука и образованието;

25. разработва здравните проблеми на демографското състояние на населението;

26. участва в координирането и контрола на дейността на едноличните акционерни дружества и дружествата с ограничена отговорност с държавно имущество в системата на здравеопазването.

Чл. 6. (1) Министерството на здравеопазването се ръководи от министър, който го представлява и в рамките на компетентността си контролира цялата негова дейност, както и заведенията на централно подчинение. Министърът отговаря за своята дейност пред Народното събрание и Министерския съвет.

(2) В рамките на своята компетентност министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.

(3) Министърът утвърждава структурата и щатното разписание на министерството в рамките на общата численост, определена от Министерския съвет.

(4) Министърът е работодател по отношение на служителите на министерството и ръководителите на заведенията на централно подчинение.

(5) Министърът е главен разпоредител с кредитите и има бюджетни права по отношение съставянето на проектобюджета на министерството и звената на пряко подчинение, утвърждаването на бюджетните сметки и законосъобразното и целесъобразно разходване на разрешените кредити.

(6) Министърът упражнява правото на държавата като притежател на капитала в търговските дружества с държавно имущество, предоставено му с акт на Министерския съвет.

Чл. 7. (1) В изпълнението на своята дейност министърът се подпомага от заместник-министри и главен секретар.

(2) Работата между заместник-министрите и подчинеността на управленията към тях се разпределя от министъра.

(3) Заместник-министрите и главният секретар се отчитат за своята дейност пред министъра.

Чл. 8. Министърът може да предоставя отделни свои права на заместник-министрите, на други ръководни лица от министерството или на подчинените му органи и организации с изключение на правото си за издаване на нормативни актове, както и правата, предоставени му със закон.

Чл. 9. Главният секретар чрез началниците на управленията координира всички дейности в министерството.

Чл. 10. (1) Управленската структура на министерството се изгражда съобразно функциите и задачите му. Тя се състои от управления, отдели и секретариат.

(2) Функциите на управленията и отделите се утвърждават от министъра.

Чл. 11. Секретариатът:

1. осигурява взаимодействието между управленията в министерството;

2. подготвя материалите, които се внасят в Министерския съвет, и организира съгласуването на нормативни актове на министерството с други ведомства;

3. контролира изпълнението на решенията на ръководството на министерството и колегиума.

Чл. 12. (1) Съвещателен орган на министъра е колегиумът на министерството.

(2) Съставът на колегиума се утвърждава от министъра. В колегиума по право се включват министърът, който е негов председател, заместник-министрите, главният секретар, началниците на управления, началникът на кабинета на министъра и съветниците.

(3) По преценка на министъра в работата на колегиума могат да участват и други специалисти или представители на професионално съсловните организации.

(4) Колегиумът се свиква от министъра и взема решение по:

1. основните проблеми, свързани със задачите и дейността на министерството;

2. отчетите и анализите за изпълнението на основните задачи и резултатите от работата на министерството, на отделните звена, на органите и организациите, които са на пряко подчинение;

3. проектите за правилници, наредби и инструкции, които издава министерството съгласно своята компетентност;

4. проектите за нормативни актове на Министерския съвет, които се отнасят до здравеопазването.

Чл. 13. Решенията на колегиума се приемат с мнозинство. Окончателното решение по всички въпроси, които колегиумът разглежда, се взема от министъра.

Чл. 14. Към Министерството на здравеопазването могат да се създават експертни органи за решаване на конкретни въпроси, съставът на които се определя от министъра.

Чл. 15. (1) Министерството на здравеопазването решава самостоятелно всички въпроси в рамките на своята компетентност.

(2) При решаване на комплексни проблеми министерството координира дейността си с другите министерства.

(3) В Министерския съвет се внасят само въпросите, които са от съществено значение за обществено-икономическото развитие на страната или са от компетентност на Министерския съвет.