Държавен вестник, брой 91 от 16.XI

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1979 г.) (1) Чужденец може да влезе в Народна република България, ако притежава редовен задграничен паспорт или друг заместващ го документ за пътуване в чужбина (пасаван, лесе-пасе, пътен лист и др.), издаден от съответните органи на чужда държава, разрешение за влизане в страната или за преминаване през нея (входна или транзитна виза) и редовно международно свидетелство за ваксинация съобразно обявените от Народна република България изисквания пред Световната здравна организация.

(2) (Ал. 2 зал., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 36 от 1983 г.) Задграничният паспорт или заместващият го документ за пътуване в чужбина е нередовен, ако:

1. липсва подпис или печат на органа, който го е издал, или е издаден от лице или орган, които не са компетентни;

2. снимката не съответствува на образа на притежателя му;

3. има следи за подмяна на снимката, печатът е неясен или изображението му на снимката и на страницата не съвпада;

4. има поправки, зачертавания, заличавания, добавки и други подобни в имената и останалите данни, които не са направени от органите, които са го издали;

5. липсват страници или са прибавени нови не от органите, които са го издали или от съответните дипломатически или консулски представителства в Народна република България;

6. срокът, за който е издаден, е изтекъл.

Чл. 2. (1) На чужденците се издават следните видове визи:

1. входна виза - за еднократно влизане в Народна република България;

2. изходно-входна виза - за еднократно излизане и влизане в Народна република България;

3. многократна изходно-входна или входно-изходна виза за многократно излизане и влизане в Народна република България;

4. транзитна виза - за преминаване през Народна република България;

5. двойнотранзитна виза - за двойно преминаване през Народна република България;

6. (нова - ДВ, бр. 66 от 1977 г.) многократна транзитна виза - за многократно транзитно преминаване през Народна република България;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 66 от 1977 г.) изходна виза - за излизане от Народна република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 66 от 1977 г.) Визите могат да бъдат обикновени, дипломатически и служебни.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1989 г.) (1) Входните и транзитните визи се издават от дипломатическите и консулските представителства на Народна република България или от граничните контролно-пропускателни пунктове в следните случаи и срокове:

1. обикновени входни визи - издават се от дипломатическите или консулските представителства на Народна република България в срок от 7 работни дни от датата на поискването;

2. бърза входна виза - издава се от дипломатическите и консулските представителства на Народна република България в деня на поискването;

3. екстрена входна виза - издава се от граничния контролно-пропускателен пункт в деня на поискването;

4. транзитна виза - издава се от дипломатическите и консулските представителства на Народна република България в срок от 24 часа от поискването;

5. екстрена транзитна виза - издава се от граничния контролно-пропускателен пункт в деня на поискването.

(2) Лицата без гражданство могат да получават входни или транзитни визи само от дипломатическите или консулските представителства на Народна република България при условие, че притежават разрешение за завръщане в страната, в която живеят постоянно.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1977 г., бр. 50 от 1985 г.) Срокът за използуване на визите е 3 месеца от датата на издаването им. Многократните визи могат да се издават с валидност до 1 година.

(2) Във входната виза може да се предвиди право на престой в Народна република България до 3 месеца от датата на преминаването на държавната граница. Размерът на срока се определя от органа, който издава визата, след като се преценят причините за пребиваването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1977 г.) Транзитната виза дава право за престой в Народна република България до 30 часа, считано от часа и датата на преминаване на държавната граница.

(4) Чужденец, влязъл с транзитна виза, може да остане в Народна република България след разрешение за това от съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 1979 г., заличена - ДВ, бр. 36 от 1983 г.)

Чл. 5. (1) Чужденец, който желае да влезе в Народна република България с цел да се установи в страната за повече от 3 месеца или без определен срок, трябва да получи за това разрешение от съответното дипломатическо или консулско представителство на Народна република България.

(2) За издаване на разрешението чужденецът подава писмена молба, в която подробно излага причините, които налагат продължителното му пребиваване в Народна република България, как ще уреди въпроса в жилището и издръжката си и в кое населено място желае да се установи.

(3) В подкрепа на искането по предходната алинея чужденецът представя доказателства за осигурено жилище и издръжка, заверени по нотариален или друг ред, включително и данни за пенсията, ако има право да получава такава в Народна република България от български или друг осигурителен орган.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) При решаване на молбата по ал. 2 се иска мнението на изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, съответния окръжен или общински народен съвет в градовете.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1977 г.) Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България, представителствата на Държавния комитет по туризма и на БГА "Балкан", а по изключение и граничните контролно-пропускателни пунктове снабдяват чужденците със статистически листове за влизане в Народна република България. Чужденците са длъжни да съхраняват статистическите листове до напускането на страната.

Чл. 7. (1) Дипломатическите и консулските представителства на Народна република България и граничните контролни пропускателни пунктове могат да откажат на чужденец влизане или преминаване през страната в случаите на чл. 7 от Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България (ДВ, бр. 93 от 28 ноември 1972 г.).

(2) Отказ за влизане или преминаване през Народна република България може да се направи и спрямо чужденец, който има:

1. нередовен задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина по смисъла на чл. 1 от този правилник;

2. задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина, в който няма виза за следващата държава по маршрута на чужденеца, при условие че между тази държава и държавата на чужденеца не е сключен договор за безвизово пътуване, или в който няма виза за обратно връщане в държавата, откъдето пристига чужденецът;

3. задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина, който няма валидност за Народна република България или в който срокът за ползуване на входната или транзитната българска виза е изтекъл;

4. нередовно международно свидетелство за ваксинация или откаже да изпълни изискванията на Международния санитарен правилник и на Правилника за медико-санитарната охрана на Народна република България от карантинни и други опасни заразни заболявания.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) Всеки чужденец, навършил 16-годишна възраст, е длъжен да се регистрира адресно не по-късно от 24 часа от датата на влизането в Народна република България или при промяна на адреса си. Адресната регистрация се извършва в съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване, а за населените места, в които няма паспортна служба - в общинския (районния) народен съвет или кметство.

(2) Чужденец, който притежава дипломатически или служебен паспорт и е на работа в чуждестранни дипломатически, консулски, търговски и други държавни представителства или представителства на международни правителствени организации в Народна република България, се регистрира в Министерството на външните работи. В същото министерство могат да се регистрират и чужденците с обикновени задгранични паспорти, ако за това има съответно споразумение.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1983 г.) Длъжностните лица и гражданите, които предоставят на чужденец подслон или му дават работа, са длъжни да осигурят адресната му регистрация. Документите за регистрация могат да се представят в присъствието на чужденеца от съответния домоуправител или от представител на учреждението, предприятието или организацията, чийто гост е чужденецът, или от българския гражданин, предоставил подслона.

Чл. 10. (1) При адресната регистрация се представят:

1. задграничният паспорт или заместващият го документ за пътуване в чужбина, когато чужденецът пребивава до 3 месеца;

2. граничният контролен картон (ако има);

3. удостоверението за самоличност, когато чужденецът пребивава повече от 3 месеца;

4. (доп. - ДВ, бр. 36 от 1983 г.) домовата книга и декларация за издръжка, когато чужденецът е отседнал в частна квартира;

5. необходимият брой адресни карти или регистрационни картони.

(2) Адресните карти и регистрационните картони се попълват четливо на български език и латиница с точно отразяване на данните от задграничния паспорт или заместващия го документ за пътуване в чужбина.

Чл. 11. В случай на получаване на нов задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина поради промяна в имената, гражданството, семейното положение или по други причини чужденецът е длъжен да подаде нови адресни карти или регистрационни картони.

Чл. 12. (1) Чужденец, който е влязъл в Народна република България и желае да продължи пребиваването си в страната, трябва да поиска разрешение за това от съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването си с писмена молба не по-късно от 10 дни преди изтичане на разрешението му. В подкрепа на искането си той може да представи доказателства.

(2) Срокът за пребиваване в Народна република България за повече от 3 месеца на чужденец, който има временно внесено моторно превозно средство, се продължава след представяне на документ от митницата за митническо оформяне на превозното средство.

Чл. 13. (1) Когато на транзитно преминаващ със самолет пътник се наложи да смени превозното средство, транзитният престой се счита до първата възможност за заминаване.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 1983 г.) Транзитен пътник, който прекъсва пътуването си на българска територия, е длъжен своевременно да се регистрира адресно като отсяда само в хотелите, мотелите, къмпингите и другите туристически места за подслон.

Чл. 14. (1) Чужденец, който пребивава в Народна република България до 3 месеца, удостоверява самоличността си със задграничния паспорт или със заместващия го документ за пътуване в чужбина, с който е влязъл в страната.

(2) Чужденец, който пребивава в Народна република България повече от 3 месеца, удостоверява самоличността си с удостоверение за самоличност, издадено от съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.

(3) Удостоверението за самоличност се издава за срок, не по-голям от 5 години и не повече от срока на задграничния паспорт или заместващия го документ за пътуване в чужбина. След издаване на разрешение за продължаване срока за пребиваване в Народна република България удостоверението за самоличност подлежи на периодична заверка.

Чл. 15. За издаване на удостоверение за самоличност чужденецът е длъжен да представи:

1. редовен задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина;

2. необходимия брой фотоснимки с размер 3 х 4 см;

3. необходимия брой адресни карти или регистрационни картони и домова книга;

4. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) справка от общинския (районния) народен съвет или кметство за постоянно пребиваващите чужденци;

5. акт за раждане за постоянно пребиваващите чужденци, които навършват 16-годишна възраст и се снабдяват с удостоверение за самоличност за първи път или удостоверение от Министерството на правосъдието при спорни случаи за гражданството на чужденеца.

Чл. 16. В удостоверението за самоличност се вписват следните данни:

1. имената, както са записани в задграничния паспорт или в заместващия го документ за пътуване в чужбина;

2. дата и място на раждане;

3. народност;

4. гражданство;

5. семейно положение, както и децата до 16-годишна възраст, а за настойниците - и поверените им лица, поставени под настойничество;

6. отличителни белези - ръст, очи, нос, особени белези;

7. дата на влизане в Народна република България;

8. дата, място и от кое поделение на Министерството на вътрешните работи е издадено;

9. срокът, за който е издадено.

Чл. 17. (1) В удостоверението за самоличност със специални щемпели по установени от Министерството на вътрешните работи образци се вписват следните допълнителни данни:

1. от органите на Министерството на вътрешните работи - при регистриране промени на адреса и когато чужденецът живее постоянно в гранична зона;

2. (изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) от длъжностните лица по гражданското състояние при общинските (районните) народни съвети или кметствата - при промяна на жителство, брак, развод, смърт на един от съпрузите или на деца, раждане, осиновяване и при настойничество (вписва се името на поставения под настойничество);

3. от кадровите служби на учрежденията, предприятията и организациите - при сключване и прекратяване на трудов договор;

4. от отделите "Пенсии и социални грижи" при народните съвети или от управление "Пенсии" при Министерството на труда и социалните грижи - при отпускане, спиране и прекратяване на пенсия.

(2) Други вписвания в удостоверението за самоличност се забраняват.

(3) При промени в гражданското състояние и при постъпване и напускане на работа притежателят на удостоверението за самоличност е длъжен да го представи в седемдневен срок на съответната служба по ал. 1 за вписване на промените.

Чл. 18. Подменянето и връщането на удостоверението за самоличност се извършват от съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи по постоянното местопребиваване на чужденеца в случаите на чл. 12 и 13 от Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) Проверка на задграничен паспорт, на заместващ го документ за пътуване в чужбина и на удостоверение за самоличност на чужденец имат право да правят органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата, съда, митниците, общинските (районните) народни съвети или кметствата, Държавната инспекция по корабоплаването, членовете на доброволните отряди на трудещите се и домоуправителите (за домовете, за които отговарят).

Чл. 20. (1) Задграничният паспорт, заместващият го документ за пътуване в чужбина и удостоверението за самоличност на чужденец се задържат в следните случаи:

1. когато чужденецът почине - от длъжностното лице в народния съвет, където се съставя актът за смъртта. Задграничният паспорт или заместващият го документ за пътуване в чужбина, удостоверението за самоличност и препис от акта за смъртта се изпращат на паспортната служба на Министерството на вътрешните работи по местоиздаване на удостоверението за самоличност. Когато трупът на починалия се изпраща в чужбина, задграничният паспорт или заместващият го документ за пътуване в чужбина се предава на лицата, които придружават трупа;

2. когато има съмнение в истинността му - от органите, посочени в чл. 19 от този правилник;

3. (изм. - ДВ, бр. 36 от 1983 г.) когато е установено, че срещу чужденеца е образувано предварително производство за извършено престъпление - от органите на следствието или дознанието, които го изпращат незабавно на паспортната служба в окръжното управление на Министерството на вътрешните работи по местоизвършване на престъплението;

4. (изм. - ДВ, бр. 36 от 1983 г.) при изтърпяване наказание "лишаване от свобода" - от длъжностното лице в затвора, което го изпраща на отдел "Затвори" - МВР с оглед вземане и на необходимите мерки за уреждане на паричните и други задължения от чужденеца;

5. когато чужденецът дължи заплащане на глоба или друго парично задължение към държавата или е осъден да заплати обезщетение или друго парично задължение към физическо или юридическо лице, както и когато има задължение да осигурява издръжка на лица в страната - от паспортната служба на Министерството на вътрешните работи, до която е отправено искането;

6. при поставяне под пълно запрещение - от съответните паспортни служби на Министерството на вътрешните работи;

7. при експулсиране на чужденец, за който съществуват данни, че възнамерява да се укрие или да унищожи задграничния паспорт или заместващия го документ за пътуване в чужбина - от съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи;

8. при приемане на лечение в болнично заведение - от длъжностното лице и болничното заведение, което го съхранява до изписването на чужденеца.

(2) За чужденец, приет на лечение без задграничен паспорт, заместващ го документ за пътуване в чужбина или удостоверение за самоличност, болничното заведение уведомява незабавно паспортната служба на Министерството на вътрешните работи, в района на която се намира.

(3) Болничното заведение е длъжно да осигури незабавно адресното регистриране на приетия за лечение чужденец. За тази цел определено длъжностно лице въз основа на задграничния паспорт или заместващия го документ за пътуване в чужбина попълва по една записна адресна карта и заедно с домовата книга и удостоверението за самоличност на чужденеца (ако има) ги представя в съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи за извършване на адресната регистрация.

(4) Болничното заведение контролира редовността на срока за пребиваване на приетия за лечение чужденец и прави необходимите постъпки за продължение на пребиваването му чрез съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 1983 г.) При задържане на задграничен паспорт или друг заместващ го документ за пътуване на чужденец се уведомява незабавно Дирекцията на Народната милиция при Министерството на вътрешните работи.

Чл. 21. (1) Задграничният паспорт, заместващият го документ за пътуване в чужбина и удостоверението за самоличност се връщат на чужденеца, когато отпаднат причините за задържането им.

(2) Освен в случаите, посочени в чл. 20 от този правилник, задграничен паспорт, заместващ го документ за пътуване в чужбина и удостоверение за самоличност на чужденец не могат да се задържат.

(3) Приемането и предаването на задграничен паспорт, заместващ го документ за пътуване в чужбина, удостоверение за самоличност и граничен контролен лист на чужденец от физически или юридически лица в залог за изплащане на обезщетение, глоби, издръжка и други подобни не се допуска.

Чл. 22. (1) Промяна в имената и данните за раждане в удостоверението за самоличност може да се извършва въз основа на писмена молба на чужденеца до съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване. Към молбата се представят задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина, акт за раждане (кръщелно свидетелство), удостоверение за сключен брак и други доказателства.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) Паспортните служби на Министерството на вътрешните работи уведомяват съответните общински (районни) народни съвети или кметства за извършените промени в имената и данните за раждане на чужденеца.

Чл. 23. (1) Чужденец, влязъл по установения ред в Народна република България, може да се движи навсякъде в страната, с изключение на граничните райони и забранените зони, за чието посещение е необходимо да се снабди с разрешение от съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване по реда, установен за българските граждани.

(2) Чужденец, установен на постоянно пребиваване в граничната зона и двукилометровата гранична ивица, може да се движи в тях на територията на районните управления на Министерството на вътрешните работи с удостоверението за самоличност, съответно щемпелувано.

(3) За посещение на населени места от граничната зона и двукилометровата гранична ивица извън територията на районното управление на Министерството на вътрешните работи чужденците по предходната алинея се снабдяват с открит лист по реда, установен за българските граждани.

(4) При използуване на плавателни съдове в териториалните води на Народна република България чужденецът се снабдява с разрешение за плавателното средство от Държавната инспекция по корабоплаването.

Чл. 24. (1) Чужденец, дошъл по организиран път в Народна република България с общ (групов) задграничен паспорт, не може да се движи отделно от групата и да посещава населени места извън определения маршрут освен ако бъде снабден с отделен задграничен паспорт от дипломатическото или консулското представителство на своята страна в Народна република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1979 г.) По съображения за охрана на обществения ред Министерството на вътрешните работи може да ограничи маршрутите за движение и местата за престой на чужденци, преминаващи транзитно през територията на Народна република България.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) Чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване в Народна република България, задължително се записва по реда, установен за българските граждани, в регистъра на съответния общински (районен) народен съвет или кметство в населеното място, което му е определено в разрешението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) Чужденец, който поиска да промени постоянното си местопребиваване, е длъжен да направи искане пред паспортната служба на Министерството на вътрешните работи по новото местопребиваване. Паспортната служба на Министерството на вътрешните работи съгласува искането с изпълнителния комитет на Столичния народен съвет, съответния окръжен или общински народен съвет в градовете, на територията на които чужденецът желае да се установи. При разрешаване на ново местопребиваване съответните общински (районни) народни съвети или кметства по новото и старото местопребиваване се уведомяват писмено за това.

(3) Директорът на Народната милиция може да променя разрешеното постоянно местопребиваване на чужденеца, когато има данни, че нарушава обществения ред и общественото спокойствие.

Чл. 26. Чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване в дадено населено място, когато отива за временно пребиваване в други населени места (на работа, на гости, за лечение, учение и други), спазва реда, установен за българските граждани.

Чл. 27. При отклоняване от постоянното си местопребиваване или при самоволно преселване в други населени места, без да спазва установения ред, чужденецът се предупреждава от органите на съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи в 15-дневен срок да се завърне обратно, откъдето е дошъл. Ако не се завърне доброволно, чужденецът се връща принудително.

Чл. 28. Всеки чужденец е длъжен да напусне Народна република България при изтичане на срока за пребиваването му.

Чл. 29. (1) Чужденец, който е пребивавал в Народна република България за срока, даден във входната му виза, може да напусне страната без изходна виза.

(2) Чужденец, който е пребивавал в Народна република България повече от 3 месеца, може да напусне страната без изходна виза, ако това е предвидено с международен договор, по който Народна република България е страна, или с решение на Министерския съвет на Народна република България.

(3) Чужденец, който желае да излезе и отново да влезе в Народна република България, може да получи изходно-входна виза със срок за пребиваване в чужбина до 3 месеца от датата на напускане на страната. При особени случаи могат да се издават и многократни изходно-входни визи.

Чл. 30. За получаване на изходна или изходно-входна виза чужденецът подава писмена молба със статистически листове в 2 екземпляра в паспортната служба на Министерството на вътрешните работи по постоянното му местопребиваване не по-късно от 15 дни преди заминаването.

Чл. 31. (1) При издаване на изходна виза на постоянно пребиваващ чужденец се изискват всички документи, каквито се изискват при заминаването на български граждани, които се изселват в чужбина.

(2) При издаване на изходно-входна виза на чужденец, който заминава временно в чужбина, се изискват данъчно удостоверение и бележка от местоработата. При заминаване на деца под 16-годишна възраст от смесени бракове се представя нотариално заверено писмено съгласие от съпруга български гражданин. Когато писменото съгласие се дава лично пред органа на паспортната служба на Министерството на вътрешните работи, нотариална заверка не е необходима.

(3) Чужденец, който желае да замине в чужбина по линия на туристическите организации, представя писмо от тях, че е включен в туристическа група или пътува като индивидуален турист по организиран път.

Чл. 32. (1) Чужденците могат да излизат от Народна република България през определените за това гранични контролни пропускателни пунктове въз основа на задграничен паспорт или друг заместващ го документ за пътуване в чужбина, който им дава право да напускат страната.

(2) На лицата без гражданство се издава специален документ за пътуване и пребиваване в чужбина от отдел "Паспортен" на Дирекцията на Народната милиция.

Чл. 33. (1) Чужденец не може да напусне Народна република България в случаите и при условията на чл. 29 от Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България.

(2) Отказ за напускане на страната може да се направи и спрямо чужденец, който:

1. е внесъл временно в Народна република България стоки или предмети, включително и моторно превозно средство, и няма разрешение от митническите органи да излезе без тях;

2. страда от тежка заразна болест, спрямо която са предвидени мерки от международните и тези на Народна република България правила.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1979 г.) На чужденец, който няма възможност да изпълни задълженията си по чл. 29, букви "в", "г" и "д" от Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България, се посочва определено от министъра на вътрешните работи населено място за пребиваване, като изпълнителният комитет на съответния общински (районен) народен съвет или кметство му съдействува за настаняване на подходяща работа. Разрешението за напускане на Народна република България се дава след изпълнение на задължението.

Чл. 34. Чужденец, влязъл в Народна република България с деца под 16-годишна възраст, записани в задграничния му паспорт или в заместващия го документ за пътуване в чужбина, няма право да напуска страната без тях. По изключение такъв чужденец може да остави децата си в страната и да замине без тях, ако ги снабди с отделни задгранични паспорти от съответното дипломатическо или консулско представителство в Народна република България и бъдат заличени от задграничния паспорт на чужденеца. В тези случаи, когато децата напускат страната, са длъжни да се снабдят с изходна виза от паспортната служба на съответното окръжно управление на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.

Чл. 35. (1) Чужденец, чийто задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина е изгубен, е длъжен незабавно да уведоми за това паспортната служба на Министерството на вътрешните работи, където е станало изгубването, като изясни обстоятелствата, времето и мястото и по възможност посочи номера, серията, датата и местоиздаването на изгубения документ.

(2) Паспортната служба на Министерството на вътрешните работи насочва чужденеца да се снабди от своето дипломатическо или консулско представителство в Народна република България с нов задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване в чужбина. При поискване на чужденеца може да се издаде удостоверение, че е заявил за изгубването на задграничния паспорт. За да може да напусне страната с новия паспорт, чужденецът е длъжен да поиска от същата паспортна служба изходна виза.

Чл. 36. (1) Искането и предаването на чужденец за извършено престъпление стават по реда и условията, установени от Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Ако между Народна република България и чужда държава има договор за предаване на лица за извършено престъпление, правилата на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат само доколкото договорът не съдържа разпоредби.

Чл. 37. Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица могат да отнемат правото на пребиваване в Народна република България на чужденец по причини, посочени в чл. 7, буква "а", "б", "г", "д", "е" и "з" от Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България, или когато е извършил престъпление или е нарушил установения в страната обществен ред.

Чл. 38. (1) Чужденец, на когото е отнето правото на пребиваване в Народна република България, се уведомява писмено за това от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Чужденец, който не напусне страната в определения му срок, се счита за незаконно пребиваващ и може да бъде експулсиран от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 39. (1) Експулсирането на чужденец се осъществява с решение на орган на Министерството на вътрешните работи, утвърдено от министъра на вътрешните работи или от определено от него длъжностно лице.

(2) Решението за експулсирането се довежда до знанието на чужденеца от началника на паспортната служба на съответното окръжно управление на Министерството на вътрешните работи. Ако чужденецът не знае български език, превежда се на родния му език или на друг, който той разбира. Чужденецът се подписва върху решението, че е запознат със съдържанието му. При отказ да се подпише, това се документира в присъствието на двама свидетели.

(3) Експулсираният чужденец определя държавата, за която желае да замине. Ако той не направи това, държавата, за която ще бъде експулсиран, се определя от органите на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 40. Чужденец, който е експулсиран, се установява задължително в определено населено място за пребиваване и му се предлага подходяща работа, докато стане възможно заминаването му от Народна република България, в случаите когато:

1. няма възможност да изпълни задълженията си по чл. 29, буква "в", "г" и "д" от Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България;

2. няма възможност да заплати разходите си за пътуване;

3. му е отказан достъп на територията на държавата, в която трябва да влезе или през която трябва да премине.

(2) Задължителното установяване на чужденец в определено населено място се осъществява с решение на министъра на вътрешните работи, което се довежда до знанието на чужденеца по реда на чл. 39, ал. 2 от този правилник.

(3) Изпълнителният комитет на народния съвет, на територията на който чужденецът е установен задължително, оказва съдействие на чужденеца за настаняване на подходяща работа.

(4) Чужденец, който е установен задължително в определено населено място, може да напусне населеното място само с разрешение на съответните органи на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 41. (1) Срещу решението за прилагане на принудителна административна мярка чужденецът може да подаде жалба до министъра на вътрешните работи. В жалбата чужденецът посочва всички доказателства, на които се позовава.

(2) Министърът на вътрешните работи се произнася по жалбата против принудителната административна мярка в седемдневен срок. Решението му не подлежи на обжалване.

(3) Органът, който е приложил принудителната административна мярка, може сам да я отмени в случаите, предвидени в чл. 33, ал. 2 от Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България.

Чл. 42. (1) Актове за констатиране на нарушения на Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България могат да съставят служители на Народната милиция и на граничните контролни пропускателни пунктове.

(2) Наказателни постановления въз основа на съставените актове по ал. 1 могат да издават началникът на управление "Охранително" на Дирекцията на Народната милиция, началникът на отдел "Паспортен" на Дирекцията на Народната милиция, началниците на Софийското градско, окръжните и районните управления на Министерството на вътрешните работи, началникът на отдел "Паспортен" на Софийското градско управление на Министерството на вътрешните работи и началниците на граничните контролни пропускателни пунктове.

Чл. 43. Органите на Държавната санитарна инспекция съставят актове и издават наказателни постановления срещу чужденци за нарушения на граничния санитарен контрол.