Държавен вестник, брой 97 от 19.XII

Чл. 1. Този правилник установява реда за осъществяване на духовното стимулиране чрез наградите, посочени в чл. 7 от Указ № 1094 за духовното стимулиране в Народна република България.

Чл. 2. (1) Важните обекти от национално значение по чл. 6, точка 3 от указа се определят от Държавния съвет.

(2) За останалите обекти могат да се дават други видове награди.

Чл. 3. Научни и културни институти, обществени и стопански организации, учреждения, градове и други населени места могат да бъдат награждавани по повод навършване на кръгли годишнини, за големи успехи в производството и в реконструкцията и модернизацията на производствените фондове; за проектиране и създаване на изделия с високо техническо равнище и внедряване на световния опит; за постигнати високи резултати по снижение себестойността на продукцията; за реализиране икономии на суровини и материали; за активна обществено-политическа, научна, културно-просветна или учебно-възпитателна дейност и за други високи постижения.

Чл. 4. (1) Отличеният с държавна награда колектив или гражданин може да бъде удостоен по същия повод и с друг вид духовни стимули.

(2) При удостояване с държавни награди на институти, организации, учреждения, градове и други населени места по случай кръгли годишнини, определени в чл. 11 от указа, техни ръководители и активни дейци могат да бъдат награждавани с други видове награди.

(3) За други кръгли годишнини, непосочени в чл. 11 на указа, институти, организации, учреждения, градове и други населени места, както и техните ръководства и активни дейци, могат да бъдат награждавани с правителствени, ведомствени, на народните съвети, на учрежденията и на обществените организации награди.

Чл. 5. По изключение ново награждаване преди изтичане на 5 години от последното награждаване се допуска за: постигнати високи производствени показатели; постигнати голямо снижение на себестойността и високо качество на продукцията; внедряване на нови прогресивни методи в производството; постигнати високи успехи в реконструкцията и модернизацията на производствените фондове; постижения на световно равнище; активна рационализаторска и изобретателска дейност с голям икономически ефект за народното стопанство; предаване опит и обучаване на млади кадри и други видове постижения.

Чл. 6. Статутът на всяко почетно звание, орден или медал съдържа:

1. подробно описание на формата, на знака за почетното звание, на ордена или медала, както и на отделните степени и категории;

2. конкретно посочване на заслугите, за които се извършва удостояването с почетното звание или награждаването с ордена или медала;

3. правилата за начина, по който ще се носи знакът за почетното звание, ордена или медала;

4. формата и вида на знака за всекидневното носене;

5. правила относно възстановяването на знака, ордена или медала.

Чл. 7. (1) Многодетните майки се удостояват и награждават по предложение на общинските народни съвети, направено чрез съответния окръжен народен съвет. Предложението се оформя в специален анкетен лист.

Удостояват се и се награждават и гражданки на други държави, омъжени за българи, които са български граждани, ако техните деца са български граждани и живеят в България.

Чл. 8. Осиновените, дадените за осиновяване и заварените деца не се вземат предвид при награждаване на многодетните майки.

Чл. 9. Дейците на науката, изкуството, културата и просветата се удостояват със звание "Народен" и "Заслужил" в чест на 24 май - Деня на българската просвета и култура, на славянската писменост и на българския печат, а останалите категории - в чест на Международния празник на труда - 1 май, или празниците на професиите.

Чл. 10. С почетното звание "Лауреат на международна Ботевска награда" се удостояват български граждани и граждани на други държави.

Чл. 11. Награждаването с юбилейни медали е еднократно и се извършва по начало през течение на юбилейната година.

Чл. 12. В дейността си по управлението на Единната система за духовно стимулиране Държавният съвет се подпомага от Комисия по духовното стимулиране, а по конкретните удостоявания и награждавания с държавни награди - от Комисия по награждаванията.

Чл. 13. (1) Държавният съвет определя от своя състав председателя и членовете на Комисията по духовното стимулиране. В комисията се включват представители на Министерския съвет, Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на финансите, Централния съвет на Българските професионални съюзи, Националния съвет на Отечествения фронт и Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, определени от техните ръководители.

(2) Председателят на Комисията по духовното стимулиране е и председател на Комисията по награждаванията.

Чл. 14. Комисията по духовното стимулиране дава мнение на Държавния съвет по предложенията за учредяване на нови награди и за материални и други допълнителни поощрения към тях и към установените отличия, когато размерът им е над 80 лв. за индивидуалните и над 1000 лв. - за колективните, за броя и вида на знамената на Министерския съвет, условията и реда за награждаване с тях, както и за допълнителните поощрения към тези награди, а също така представя на Държавния съвет проекти за статути на новоучредени награди, програми за конкурси или за възлагане изработката на знаци, ордени и медали, квоти за наградите през годината и петилетката и отчети за дадените награди.

Чл. 15. (1) Комисията по награждаванията докладва на Държавния съвет предложенията за награждаване. Не се докладват предложенията, които комисията намери за неоснователни.

(2) На заседанията на комисията могат да се поканват ръководители на министерства и други ведомства, на стопански, научни и обществени организации и на културни институти.

Чл. 16. (1) Всяка от комисиите по Димитровските награди се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, определени от председателя на Държавния съвет за срок от две години по предложение на председателя на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото.

(2) Комисиите по Димитровските награди могат да провеждат общи заседания, които се ръководят от заместник-председател на Държавния съвет, който е и председател на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото.

(3) Комисиите заседават в присъствието най-малко на две трети от състава им. Решенията за предлагане на награди се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите при тайно гласуване.

Чл. 17. Решенията на Комисията за удостояване с Димитровски награди се внасят за одобрение от Държавния съвет.

Чл. 18. Комисиите по Димитровските награди могат да правят предложение пред Министерския съвет за удостояване със званието "Носител на правителствена награда" на лицата, които са били предложени за удостояване със званието "Лауреат на Димитровска награда", но не са удостоени от Държавния съвет.

Чл. 19. Предложение за повторно удостояване с Димитровска награда може да се прави само по изключение за други нови, особено значителни постижения при спазване на условията и реда, установени с указа.

Чл. 20. (1) Комисията за преценка на предложенията за удостояване с почетното звание "Лауреат на международна Ботевска награда" се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, утвърдени за срок от пет години от председателя на Държавния съвет по предложение на председателя на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото.

(2) Заседанието на комисията е редовно, ако присъствуват най-малко две трети от нейния състав. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъствуващите при тайно гласуване.

(3) Комисията прави предложенията си за удостояване всеки пет години при чествуване на кръгла годишнина от рождението на Христо Ботев.

Чл. 21. (1) Еднократното парично възнаграждение на удостоените с почетните звания "Герой на Народна република България" и "Герой на социалистическия труд" се изплаща от Държавния съвет със заповед на първия заместник-председател.

(2) Правото на парично възнаграждение в случаите по ал. 1 се погасява след изтичане на три години от деня на издаването на указа.

Чл. 22. Удостоените със званията по ал. 1 на предходния член се приемат във висшите учебни заведения по реда, установен за приемане на студенти.

Чл. 23. (1) Добавката към заплатата или пенсията на удостоените с почетните звания "Народен" и "Заслужил" се изплаща от началото на месеца, следващ месеца, през който е извършено удостояването. Добавката за "Народен" изключва получаването и на добавка за "Заслужил".

(2) Добавката към заплатата или пенсията по чл. 88, ал. 1, изречение второ на указа в размер на 140, съответно 100 лв., месечно се отнася само за удостоените с тези звания до 17 май 1966 г., които преди тази дата са получавали допълнителното възнаграждение в този размер.

(3) Удостоените преди 1 юли 1974 г. с почетното звание "Заслужил миньор" получават добавката към заплатата или пенсията от тази дата. Удостоените след тази дата получават добавката от началото на месеца, следващ този, през който е извършено удостояването.

(4) Правото на удостоените със званието "Заслужил миньор" да заемат ведомствено жилище на минното предприятие е пожизнено. След изтичане на 6 месеца от смъртта на удостоения наемното отношение за членовете на неговото семейство може да бъде прекратено по искане на администрацията на минното предприятие при условие, че им бъде предоставено друго държавно жилище съобразно наеманото.

Чл. 24. (1) Безплатното пътуване по железопътния, водния и автомобилния транспорт на майките съгласно чл. 89, ал. 1 от указа се отнася само за вътрешните линии. Правото на безплатно пътуване се удостоверява с книжки, издадени от съответните органи на Министерството на транспорта по искане на окръжните народни съвети въз основа на документа на Държавния съвет за награждаване.

(2) Правото за пътуване по вътрешните линии на железопътния, автомобилния и водния транспорт на наградените с орден "За храброст", наградените по време на Отечествената война със знака "Военен орден за храброст" и "За спасяване на бойно знаме", както и произведените в по-горен чин за военно отличие, които не са на действителна служба във войската, се удостоверява с лична карта, издадена от съответното военно окръжие, и личен паспорт, въз основа на които органите на Министерството на транспорта издават бланков билет за пътуване в съответната класа, съобразно военното звание.

(3) Министерството на народната отбрана заплаща на Министерството на транспорта по тарифни цени стойността на билетите на лицата по ал. 2.

Чл. 25. (1) При удостояване на колективи с почетното звание "Лауреат на Димитровска награда" в заповедта за изплащане на еднократното парично поощрение се вписват имената на всички членове на колектива, както и съответно припадащата се част на всеки един от тях съобразно неговия принос, ако частите им не са равни.

(2) На лауреати на Димитровска награда чужди граждани наградата се изплаща в българска или в националната валута на удостоения по предложение на комисията.

(3) Правилата по ал. 1 и 2 се отнасят и за лауреатите на международната Ботевска награда.

Чл. 26. (1) При състезание за ползуване на предимствата по чл. 92 от указа между удостоени или наградени с посочените отличия се спазва редът на изброяването им.

(2) Предимството по чл. 92, точка 1 за приемане в почивни домове, балнеосанаториуми и други места за отдих не е свързано с безплатното им ползуване, когато според общия режим за пребиваване в тях трябва да се платят определените такси.

(3) Предимството по чл. 92, точка 2 за повишаване на образованието и квалификацията е свързано с установените форми при спазване на общите условия и ред за тяхното организиране и провеждане.

(4) Предимството по чл. 92, точка 3 за подобряване условията на бита се отнася както до местоработата, така и до условията на живот на семейството на наградения.

(5) Предимството по чл. 92, точка 4 за включване в представителни делегации и групи за обмяна на опит се отнася както за делегация в страната, така и в чужбина.

(6) Предимството по чл. 92, точка 5 за приемане на деца в детски ясли и градини се осъществява, когато има свободни места или се освободят след постъпване на искането.

Чл. 27. Наградените с почетните значки "Изобретател" и "Рационализатор" ползуват и правата, предоставени им със Закона за изобретенията и рационализациите.

Чл. 28. За изплащането на допълнителните парични поощрения на колективи и на отделни граждани ръководителят на учреждението или организацията, която дава наградата, или упълномощено от него лице издава съответна заповед въз основа на акта за награждаване, ако това не е предвидено в него.

Чл. 29. Добавката към пенсията на неработещите пенсионери се изплаща по писмена молба на пенсионера до отдел Пенсии и социални грижи от началото на месеца, следващ удостояването или награждаването, срещу представяне на удостоверение от Държавния съвет. Правото на добавка се погасява с изтичане на тригодишен срок от деня на съответния платеж.

Чл. 30. Когато удостоеното лице, което има право на добавка към пенсията, е работещ пенсионер, добавката се изплаща към месечната заплата, като от заплатата на основание чл. 120, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите се удържа и се внася в приход на държавния бюджет изплащанията към пенсията добавка, както и пенсията или частта от нея, която пенсионерът няма право да получава, когато работи.

Чл. 31. Разходите по чл. 95 от указа за отиване и връщане до мястото на връчване на наградата се оформя чрез заповед за командироване. Когато удостоеният или награденият не е работник или служител или е пенсионер, народният съвет по местожителството му поема тези разноски.

Чл. 32. (1) Предложенията за отличаване с държавни награди се правят с мотивиран доклад до Държавния съвет, придружен с поименен списък на предлаганите за награждаване по звания, ордени и медали и с подробни характеристики за тяхната трудова, научна, културно-просветна и обществено-политическа дейност.

(2) Предложенията трябва да постъпят в Държавния съвет най-малко 15 дни преди датата, на която следва да бъде издаден указът.

Чл. 33. (1) Предложенията за удостояване и награждаване на чужди граждани с държавни награди се правят до Държавния съвет, след като е взето съгласието на съответния орган на страната, чиито граждани са.

(2) За награждаване или удостояване на български граждани на работа в чужбина с чуждестранни награди се иска съгласие от Министерския съвет на Народна република България.

Чл. 34. Връчването на знаците и грамотите на удостоените с почетни звания и на наградените с ордените, посочени в чл. 102, ал. 1 от указа, се извършва от председателя на Държавния съвет. Той може да упълномощи заместник-председател, секретаря или член на Държавния съвет, министър или ръководител на друго ведомство, секретар на окръжен комитет на БКП, председател на окръжен народен съвет или народен представител да извърши връчването.

Чл. 35. Връчването на наградите се извършва при подходяща тържествена обстановка не по-късно от три месеца след датата на награждаването.

Чл. 36. (1) В случаите, когато не се изисква задължително носене на ордените и медалите, наградените могат по своя преценка да носят техните знаци за всекидневно носене.

(2) Военнослужещите носят задължително ордените и медалите в случаите, определени в чл. 105 от указа, както и в другите случаи, определени със заповед на министъра на народната отбрана. Те са длъжни постоянно да имат на военната си униформа знака за всекидневно носене.

(3) При носенето на ордените и техните знаци за всекидневно носене, както и на знаците за почетни звания, те се подреждат по старшинство съгласно чл. 8 от указа.

Чл. 37. Ордените, медалите, знаците за отличия и грамотите, с които са удостоени или наградени трудови колективи, организации, институти и други, се съхраняват грижливо на видно място.

Чл. 38. За изпълнение на задължението за съхраняване на държавните награди на категориите по чл. 106, ал. 2 от указа съдействуват отговорниците на музеите и органите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.

Чл. 39. Когато награденият е лишен от правото да носи държавна награда въз основа на влязла в законна сила присъда, съдът, който е издал присъдата, е длъжен в едномесечен срок да уведоми писмено Държавния съвет.

Чл. 40. Предложението за отнемане на държавна награда се прави от органите, на които е станало достояние постъпката, несъвместима с носенето на наградата.

Чл. 41. (1) Възстановяването на изгубени или унищожени ордени, медали, знаци и на документите за тях става въз основа на мотивирана писмена молба на наградения.

(2) Молбите за възстановяване на ордени, медали и знаци за почетни звания се разглеждат от Комисията по награждаванията.