Държавен вестник, брой 96 от 4.XII

Чл. 13. (1) В зависимост от пожарната опасност и размерите на обектите за създаване на препятствия по пътя на разпространението на пожари в сградите се предвиждат, пожарозащитни прегради: брандмауери, пожарозащитни стени, пожарозащитни преддверия, пожарозащитни зони и пожарозащитни хоризонтални прегради.

(2) Общата площ на отворите в пожарозащитните прегради не трябва да превишава 25 % от площта на преградите.

Чл. 14. Хоризонталните и вертикалните пожарозащитни прегради, през които преминават тръбопроводи, въздуховоди и кабели, в местата на преминаването се уплътняват с негорими материали, без да се намалява границата на пожароустойчивост на съответната преграда.

Чл. 15. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Допуска се заменянето на пожарозащитни прегради с водни завеси, дренчерни или спринклерни уредби, инсталации за гасене с въглероден двуокис, азот и др. по технологични и други съображения след технико-икономическа обосновка и разрешение от НСПО-МВР.

Чл. 16. (1) Брандмауерът се проектира от негорими материали (без отвори или с пожарозащитени такива) с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

(2) Брандмауери се предвиждат за:

1. разделяне на сградите на части до най-големите допустими площи съгласно чл. 32, 260 и 402;

2. отделяне на складове от категория по пожарна опасност А, Б и В от съседни помещения;

3. намаляване на минималните разстояния между сградите и съоръженията и при блокиране на сгради.

(3) Брандмауерът започва от основите на сградата, като за:

1. производствени сгради и складове пресича вертикално всичките й горими и трудногорими елементи и излиза на 0,6 m над покривното покритие и изпъкващите над него в близост до 2 m части (капандури, оберлихти и др.) при горими и трудногорими покривни конструкции и до покрива при негорими покривни конструкции;

2. жилищни и обществени сгради от всички степени на пожароустойчивост достигат до покривното покритие (керемиди, етернити др.), като пресичат всички горими части на сградата, включително и обшивката.

Чл. 17. В сгради с горими или трудногорими външни стени и стрехи брандмауерите се проектират на най-малко 0,3 m извън стените на стрехите. Такова наддаване не се изисква, ако от двете страни на брандмауера по стрехите и стените (фасадата) се предвижда негорима ивица с обща широчина най-малко 1,8 m. При външни стени от профилирани метални или азбестоциментни листове с горим или трудногорим пълнеж брандмауерът трябва да ги пресича, без да излиза извън фасадата, като се изпълнява и разделителната негорима ивица.

Чл. 18. Вратите и капаците на отворите в брандмауерите трябва да се негорими с граница на пожароустойчивост най-малко 1 h 12 min. Вратите се предвиждат с приспособления за самозатваряне, а прозорците - неотваряеми.

Чл. 19. При проектирането на брандмауери се вземат под внимание и допълнителните натоварвания, които могат да възникнат в резултат на преразпределение на натоварването при едностранни събаряне на носещите конструктивни елементи (ферми, стени, подови и други конструкции) при пожар.

Чл. 20. (1) Ако брандмауерът се предвижда на място, където две крила от една сграда с негорими стени или две отделни сгради с такива стени се долепват под ъгъл, хоризонталното разстояние между най-близките отвори в пресичащите се срещуположни стени на тези сгради трябва да бъде не по-малко от 4 m. В противен случай отворите се защитават с негорими врати и капаци с граница на пожароустойчиеост най-малко 45 min.

(2) Изискването по ал. 1 не е задължително за жилищни и административни сгради.

Чл. 21. (1) Пожарозащитните стени се проектират негорими, страница на пожароустойчивост най-малко 1 h.

(2) Пожарозащитните стени се предвиждат за разделяне на помещения с производства от различни категории на пожарна опасност.

(3) Вратите и капаците на отворите в пожарозащитните стени трябва да. бъдат негорими, с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min, а вратите - самозатварящи се.

Чл. 22. (1) Пожарозащитните преддверия се предвиждат за отделяне на взривоопасни помещения, когато се налага те да имат технологична или друга връзка със съседни невзривоопасни помещения, за създаване на незадимими стълбища във високите сгради и др., като в тях се създава постоянно повишено налягане от 20 Ра.

(2) Пожарозащитните преддверия се проектират от негорими материали, като елементите им трябва да имат граница на пожароустойчивост най-малко 1 h. Отворите за преминаване през тях се защитават със самозатварящи се димогазоуплътнени врати с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

(3) Вратите на пожарозащитните преддверия трябва да се отварят към невзривоопасните помещения.

(4) Допуска се вратите на пожарозащитните преддверия да бъдат горими, неостъклени, ако са предвидени в помещения, в които няма горими материали и не са изложени на действието на огън, взрив или висока температура.

(5) Димогазоуплътнени са машинно обработените врати, при които междината между вратата и касата не превишава 2 mm, а тази между вратата и подовата настилка - 4 mm. За междина с широчина, по-голяма от посочената, се предвижда уплътняване с каучукови, пластмасови или други уплътнители.

Чл. 23. При проектиране в пожарозащитните стени на отвори, които не могат да бъдат противопожарно защитени с врати или капаци, за връзка между съседни помещения с производства от категория В, Г и Д (по таблица № 4 към чл. 31), в местата на отворите се предвиждат пожарозащитни преддверия без врати, с дължина най-малко 4 m, с инсталация за автоматично пожарогасене с обемен разход на вода 1,0 л/с.кв. м от пода на преддверието.

Чл. 24. (1) Пожарозащитни зони се предвиждат в сгради от III, IV и V степен на пожароустойчивост, когато това се налага от технологичния процес.

(2) Пожарозащитната зона се проектира като негорима ивица с широчина най-малко 6 m и граница на пожароустойчивост най-малко 1 h и трябва да лежи върху негорими колони или подпори с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

(3) Допуска се проектиране на прозорци в пожарозащитните зони, ако те са негорими и отстоят от края на зоната на разстояние най-малко 1,5 m.

Чл. 25. Пожарозащитните хоризонтални прегради се предвиждат за ограничаване на разпространението на огъня във вертикална посока и се проектират като негорими подови конструкции с граница на пожароустойчивост най-малко 1 h.

Чл. 26. За отворите в пожарозащитните хоризонтални прегради, през които преминават трансмисии, транспортни ленти и др., се предвиждат негорими капаци с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min, водни завеси и др.

Таблица № 4

Чл. 27. (1) За противопожарни цели се предвижда да се използват всички пътища в обектите.

(2) Пожарните пътища се проектират с трайна настилка.

(3) Пътищата за противопожарни цели около сградите и съоръженията трябва да бъдат сключени.

(4) Допускат се задънени (тупикови) пожарни пътища, завършващи с площадка с размери най-малко 12/12 m, разположени едностранно по цялата дължина на сгради и съоръжения с широчина до 18 m и дължина до 120 m и двустранно - за сгради и съоръжения с широчина от 18 до 60 m и дължина до 120 m.

(5) Пожарните пътища трябва да бъдат с широчина най-малко 3,5 m, като пътищата за обекти с производства от категория А и Б (по таблица № 4 към чл. 31) със застроена площ над 500 кв. м са с широчина най-малко 6 m.

Чл. 28. Проходите за преминаване на противопожарните автомобили през сградите и съоръженията се проектират с широчина най-малко 4 m и височина най-малко 4,5 m.

Чл. 29. Пътищата към водоизточниците, които се използват за противопожарно водоснабдяване, се проектират при водоизточника с обход или площадка с размери най-малко 12/12 m.

Чл. 30. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Външни пожарни стълби се проектират към всички производствени сгради и закрити складове с височина до корниза, по-голяма от 10 m, които са:

1. вертикални, с широчина 0,6 m - за сгради с височина до 20 m;

2. наклонени под ъгъл, не по-голям от 80° с широчина 0,7 m и с междинни площадки през не повече от 8 m - за сгради с височина повече от 20 m.

(2) Разстоянието между пожарните стълби по периметъра на сградата е не по-голямо от 200 m.

(3) С пожарната стълба се проектира и тръба с диаметър два цола, снабдена в двата края и на всеки етаж с прозоречен отвор със съединители "щорц" и спирателна арматура за нуждите на пожарогасенето. Пожарните стълби се предвиждат на 2 m от нивото на проектната кота на прилежащия терен.

Чл. 31. (1) Производствата в зависимост от пожарната им опасност се разделят на пет категории по таблица № 4.

(2) Категорията по пожарна опасност на помещения с различни производства се определя по най-пожароопасните производствени процеси, с изключение на случаите, когато тези процеси се извършват на площ или обем, непревишаващи 10% от общата площ или обем на помещенията, но не повече от 200 кв. м и ако с предвидена локална смукателна вентилация, локална автоматична пожарогасителна инсталация или други подобни, чрез които се отстранява възможността за създаване на местна взривоопасна концентрация и не се допуска разпространяването на пожар извън зоната с по-голяма пожарна опасност или се ликвидира запалването.

Чл. 32. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Броят на етажите, степента на пожароустойчивост и допустимата площ между брандмауерите в производствени и спомагателни сгради в зависимост от пожарната им опасност се определят по таблица № 5.

(2) Подземните етажи се включват в броя на етажите, ако подът на следващия етаж на сградите отстои на повече от 2 m от най-ниската проектна кота на прилежащия им терен.

(3) Когато в междуетажните прегради има технологични отвори с обща площ, по-голяма от 25% от площта на преградите, етажите се приемат като един, чиято площ е равна на разгънатата площ на всички етажи.

Чл. 33. Застроената площ по таблица № 5 за производствени и складови помещения не се ограничава, когато се предвиждат автоматични пожарогасителни инсталации.

Таблица № 5

Чл. 34. Допуска се производства от категория Г, свързани с използването на източници, които отделят интензивно лъчиста топлина (огневи, нафтови, темперни и други пещи, топилни помещения за метали, нафтови вани за закалка на стомани, вагрянки, леярни и пр.), да се проектират в едноетажни сгради от III и IV степен на пожароустойчивост с максимално застроена площ съответно 1000 кв. м и 500 кв. м, ако тези производства са спомагателни и не влияят на основното производство на обекта.

Чл. 35. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Употребата на пожаронезащитени метални (стоманени) конструкции, освен в случаите, посочени конкретно в съответните раздели, се допуска:

1. за производствени сгради от категория Д - без ограничения;

2. за едноетажни производствени сгради и помещения от категория Г - с площ до 10 500 кв. м.

3. за всички останали случаи - при осигуряване на автоматична гасителна инсталация.

Чл. 36. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Допуска се съществуващи сгради от III, IV и V степен на пожароустойчивост, с етажност, по-голяма от допустимата по таблица № 5, да се преустройват за производствени, складови и други нужди, като се вземат съответни мерки (осигуряване безопасната евакуация на хората при пожар, допълнителна огнезащита на носещи конструкции на сградите, автоматични инсталации за пожароизвестяване и пожарогасене и др.) и след разрешение на НСПО-МВР.

(2) Допуска се в сгради от I и II степен на пожароустойчивост да се използват дървени колони, облицовани с негорими материали които осигуряват необходимата граница на пожароустойчивост.

Чл. 37. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 38. (1) Сградите с производства от категория А и Б се проектират с леки, негорими покриви с изчислително натоварване, не по-голямо от 1,2 кРа.

(2) Допуска се проектиране на монолитни стоманобетонни покриви, ако по тях или по стените на сградите се предвиждат остъклени площи 0,05 кв. м (за сгради с производства от категория А) и 0,03 кв. м (за сгради с производства от категория Б) на 1 куб. м от обема на помещението. Такива отвори се предвиждат и по стените на всеки етаж, когато по технологични изисквания се налага сградите да бъдат многоетажни.

Чл. 39. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Не се допуска проектиране на производства от категория А и производства, свързани с обработка и съхраняване на целулоид, в помещения в подземните етажи.

Чл. 40. (1) Допуска се проектирането на производства от категория А и Б в сгради с друго предназначение, когато това се изисква от технологичния процес, ако са предвидени в:

1. едноетажни сгради - в помещения с най-малко една външна стена;

2. в многоетажни сгради - в най-горния етаж при негорими междуетажни конструкции.

(2) Допуска се проектиране на помещенията по ал. 1 и в по-долни етажи на многоетажни сгради или в средни секции на едноетажни сгради, ако по сградите се предвиди необходимото остъкляване, а на едноетажните сгради - леки покриви съгласно чл. 38.

Чл. 41. (1) Противопожарните разстояния между производствени (промишлени и селскостопански) сгради, съоръжения и закрити складове, както и между производствени и обслужващи сгради, се определят по таблица № 6 в зависимост от степента на пожароустойчивост на сградите и категорията на производство в тях.

Таблици № 6

(2) Разстоянието между сградите и съоръженията се определя между най-близките им външни стени, като се увеличава с размера на изпъкналите елементи на сградите, ако те са направени от гориш материали.

(3) Разстоянията се отнасят и за успоредните крила на П- и Ш-образни сгради, ако площта им превишава допустимата съгласно таблица № 5.

(4) При определяне на разстоянието помежду им сградите с пожаронезащитени стоманени конструкции се отнасят към IV степен на пожароустойчивост.

Чл. 42. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Минималните разстояния между сградите не се нормират, ако:

1. площта на две и повече сгради не превишава допустимата между брандмауерите, като се изхожда от най-пожароопасното производство и от сградата с най-ниска степен на пожароустойчивост (ако застроената й площ е до 50% от допустимата за такива сгради);

2. стената на по-високата сграда е брандмауер;

3. стената на по-ниската сграда е брандмауер и покривът й е негорим с минимална граница на пожароустойчивост 1 h;

4. сградите са съоръжени с автоматични инсталации за пожарогасене.

Чл. 43. (Изм. - БСА, бр. 7 от 1994 г.) В помещения с производства от категория А, Б и В, в които технологичният процес е съпроводен с образуване на опасни заряди от статично електричество, в участъците, където има триещи се части, трябва да се поддържа относителна влажност на въздуха най-малко 70% или да се предвижда отвеждане на зарядите.

Чл. 44. Основните конструктивни елементи на безпрозоречни помещения (без естествено стенно прозоречно и покривно осветление или с дълбочина повече от 30 m, измерена от стена с прозоречни отвори) трябва да отговарят на изискванията за сгради от I и II степен на пожароустойчивост.

Чл. 45. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) В безпрозоречните помещения (с изключение на тези от категория Д) се проектират димоотводни шахти от негорими материали, с клапани за дистанционно и ръчно задействане на място при пожар, посредством пусково устройство, монтирано на входа на помещенията.

(2) Площта на напречното сечение на димоотводните шахти се проектира най-малко 0,2% от площта на помещението.

(3) Вместо димоотводни шахти се допуска използването на вентилационни инсталации, осигуряващи трикратен въздухообмен.

Чл. 46. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Не се допуска в подземните етажи на сгради с безпрозоречни помещения да се предвиждат производства и складове от категория А и Б.

(2) Допуска се горими твърди материали (текстил, памук, вълна, тютюн, хартия, дървесина и др.) да се поместват в подземните етажи, когато се разделят с негорими стени, в съответствие с изискванията на таблица № 3 към чл. 12, на части с площ, не по-голяма от 1000 кв. м, и с двустранни изходи навън или в коридори, които водят непосредствено навън.

Чл. 47. (1) В двуетажни сгради с безпрозоречни помещения стълбищата на сградите се проектират с естествено осветление.

(2) Допуска се част от вътрешните стълбища да се проектират без естествено осветление, ако техният брой е не повече от половината от всички стълбища в сградата.

Чл. 48. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 49. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Оградите на площадките на производствените обекти трябва да бъдат негорими, като за обекти с площ над 0,5 ha трябва да има не по-малко от два входа с широчина и височина най-малко 4,5 m. При дължина на площадката, по-голяма от 1000 m, по дългата й страна се предвиждат не по-малко от два входа, разстоянието между които не трябва да превишава 1000 m.

Чл. 50. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 51. (1) За производства от различни категории по пожарна опасност в една сграда или помещение се предвиждат мероприятия за предпазване от взрив и разпространение на пожар (изключване на възможността за образуване на взривоопасна среда, премахване на източниците за иницииране на взрив или запалване, херметизиране на производствените апарати и съоръжения, използване на локално засмукване и на аварийна вентилация, изпълнение на взриво- и пожароопасни работи в защитени кабини или изолирани камери, използване на автоматично пожарогасене, бързодействащи огнепреградители и клапани, контрол на въздушната среда и др.).

(2) Ако с предвидените мероприятия по ал. 1 не се осигурява безопасността на производството, производствата от различни категории по пожарна опасност се проектират в самостоятелни помещения.

Чл. 52. (Изм. БСА, бр. 1 от 1994 г.) Пътищата и железопътните линии на територията на обектите се проектират само за собствени нужди.

Чл. 53. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 54. (1) Апарати и съоръжения с движещи се части във взривоопасни, паро-, газо- и праховъздушни среди и смеси се предвиждат освидетелствани от заводите-производители и снабдени с взривни мембрани с подходящо сечение или с други равностойни устройства за поемане на взривната вълна. Към такива апарати и съоръжения се подвежда пара, азот или друг инертен газ за продухване или за създаване на инертна среда, когато технологичният процес допуска това.

(2) На технологичните апарати, работещи с взривоопасни продукти, се предвиждат предпазни клапани. Извеждането на газовете от предпазните клапани трябва да бъде на височина най-малко 3 m над най-високата точка на сградата или съоръжението в радиус 15 m, но най-малко на 6 m от терена.

(3) Мерните и наблюдателните стъкла на апаратите и съоръженията трябва да са разчетени за максималните температури и налягане, които могат да възникнат в апарата и да са защитени от механични повреди, а монтираните извън корпуса да имат и бързодействащи спирателни устройства.

(4) За тръбопроводи и апарати в границите на технологичните инсталации с производства от категория А, Б, В и Г се предвижда негорима топлоизолация.

Чл. 55. Раздавателните пунктове за смазочни материали, разтворители, лакове, бои и др. се проектират до външни стени на производствените помещения, като се отделят от тях с пожарозащитни стени и негорими врати с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min. В тях се предвижда съхраняване на количества, необходими за еднодневна работа, доставени през изход, водещ непосредствено навън или в коридор.

Чл. 56. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Разходните резервоари (междинни, оборотни, мерници и др.) за леснозапалими и горими течности, разположени в сградите, се предвиждате преливна тръба, с диаметър, не по-малък от 1,5 пъти от захранващата, която да отвежда течностите в основните или аварийните резервоари.

(2) Аварийните резервоари се оразмеряват за обема на най-големи разходен резервоар и се предвиждат на разстояние най-малко 5 m негорими стени с отвори и на 1 m от стени без отвори.

Чл. 57. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Галериите и естакадите за транспортиране на леснозапалими и горими течности, газове, прахове, сено, слама, памук, стърготини и други горими материали се проектират от I и II степен на пожароустойчивост.

(2) При използването на стоманени конструкции за галерии и естакади носещите им елементи се защитават до граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

Чл. 58. (1) В галериите и естакадите не се допуска съвместно прокарване на тръбопроводи за течности и газове, при смесването на които се получава взрив или пожар.

(2) Когато газопроводите се проектират съвместно с топлопроводи, трябва да бъдат защитени срещу въздействието на топлината.

Чл. 59. Галериите и естакадите за преминаване на хора и транспортиране на материали се проектират от I и II степен на пожароустойвост. В тях не се допуска транспортиране на пожароопасни и взривоопасни точности и материали.

Чл. 60. Шахтите и машинните помещения за асансьорите се проектират от негорим материал с граница на пожароустойчивост най-малко 1 h и с негорими врати за машинното помещение.

Чл. 61. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Пред вратите на шахтите и асансьорите в помещения на всички етажи с производства от категория А и Б в подземния етаж - за помещения с производства от категория В, се предвиждат пожарозащитни преддверия с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

Чл. 62. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Технологичните тръбопроводи се предвиждат негорими в съответствие с действащите норми за проектиране.

Чл. 63. (1) Технологичните тръбопроводи се проектират подземни или надземни, на негорими опори с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min за колоните и 30 min за хоризонталните им носещи елементи.

(2) Минималните разстояния от тръбопроводите до сгради и съоръжения се определят по таблица № 7.

Чл. 64. (1) Минималните разстояния от тръбопроводите за транспортиране на природен газ или пропан-бутан като гориво до съседни сгради и съоръжения се определят по: по таблица № 8 - за подземните, таблица № 9 - за надземните и таблица № 10 - при подводното преминаване на тръбопроводите до мостове.

(2) При безканални топлопроводни мрежи разстоянията са както при водопроводите по таблица № 8 (колона 9).

(3) За отдел ни участъци на трасето при необходимост, а също при преминаване между сгради на газопроводи с налягане до 0,6 МРа се допуска намаляване на разстоянията по таблица № 8 до 50%, ако на тези участъци и на 5 m извън тях газопроводите се предвиждат от безшевни тръби с огънати или щамповани колена, при 100% проверка на заваръчните съединения чрез неразрушаващи методи на контрол и с усилена изолация.

(4) Разстоянието от подземни газопроводи до външните стени на шахти и камери на подземни съоръжения е най-малко 0,3 m, като газопроводите в тези участъци (на не по-малко от 2 m, извън стените на шахтите и камерите) се предвиждат без заварка, от безшевни тръби или в кожуси при 100% проверка на челните заваръчни съединения чрез неразрушаващи методи на контрол.

(5) Минималните разстояния по таблица № 8 са задължителни и при предвиждащо се съвместно прокарване на газопроводи с други подземни комуникации в общ колектор (канал).

(6) Разстоянията в т. 7-12 на таблица № 9 са за газопроводи от всички налягания.

Таблица № 7

В числителя е разстоянието до стени с отвори, а в знаменателя - до стени без отвори.

* В числителя е разстоянието до стълбове, които не са част от въздушни електрически линии.

Таблица № 8

(7) В случаите по т. 12 на таблица № 9, когато подпорите на газопровода превишават височината на стълбовете на електропровода, минималното разстояние между тях се приема най-малко равно на височината на подпорите на газопровода.

(8) Допуска се проектиране на надземни газопроводи по негорими стени и покриви на сгради.

Таблица № 9

Таблица № 10

Чл. 65. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 66. (1) Не се допуска преминаването на транзитни технологични тръбопроводи под, над и през сгради, съоръжения и инсталации.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за уравнителни и дихателни тръбопроводи.

Чл. 67. (1) Закритите с плочи канали на тръбопроводи за горими течности и газове се проектират от негорим материал, като през всеки 80 m се предвижда чакълен или пясъчен огнепреградител с дължина най-малко 4 m и с наклон към шахтите.

(2) Не се допускат канали за полагане на технологични тръбопроводи в пометения с производства от категория А и Б. В случаите, когато това е необходимо по технологични съображения, се предвижда постоянно действаща вентилация.

Чл. 68. (1) Шибърите на тръбопроводите в подземни или полуподземни канали се предвиждат в негорими шахти, отделени от каналите с негорими стени, с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min, без отвори.

(2) Изискването по ал. 1 не е задължително за разположените непосредствено до резервоарите основни шибъри на приемно-предавателните тръбопроводи, за шибърите на тръбопроводните отклонения към резервоарите и за шибърите, които са на разстояние до половин диаметър на резервоара.

(3) Допуска се предвиждане на шибърни възли, включително и възли за превключване на помпи, непосредствено до подземните резервоари.

Чл. 69. Не се допуска проектиране на тръбопроводи за горими газове и течности в непроходими тунели.

Чл. 70. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) При подземно пресичане с железопътни линии тръбопроводите се предвиждат а кожуси от стоманени тръби под ъгъл, не по-малък от 60° към оста им.

(2) Разстоянието от горната повърхност на кожуха по релсата е най-малко 1 m.

(3) Краищата на предпазните кожуси се проектират най-малко на 5 m от най-близката релса.

Чл. 71. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) При подземно пресичане с автомобилни пътища тръбопроводите се проектират в кожуси от стоманени тръби под ъгъл, не по-малък от 60° към оста на пътя.

(2) Разстоянието от горната повърхност на кожуха до платното на пътя е най-малко 0,5 m за пътища с настилка от чакъл и 0,25 m за пътища с настилка от бетон, асфалт или паваж.

(3) Краищата на кожусите се проектират най-малко на 2 m от края на пътното платно.

Чл. 72. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) При въздушно пресичане с железопътни и автомобилни пътища от републиканската пътна мрежа и улици тръбопроводите за ЛЗТ и ГТ се проектират със защитен метален улей под тях или в метален кожух, които излизат най-малко на 15 m от оста на най-крайния железопътен коловоз и най-малко на 10 m от края на пътя.

Чл. 73. (1) Минималната светла височина на надземните технологични тръбопроводи трябва да бъде:

1. над неелектрифицирани железопътни линии - 5,6 m;

2. над електрифицирани железопътни и трамвайни линии - 7,3 m;

3. над автомобилни пътища - 5,5 m;

4. над тролейбусни линии - 7,3 m;

5. над пешеходни алеи - 2,2 m;

(2) Опорите на тръбопроводите в участъка на пресичане с железопътни линии се проектира г на разстояние най-малко 3 m от най-близката релса на най-близкия коловоз.

Чл. 74. Не се допуска в местата на пресичането на тръбопроводите с железопътни линии и автомобилни пътища да се предвиждат шибъри, водосъбиратели, салникови компенсатори, фланцови и други подобни монтажни възли.

Чл. 75. При проектиране на многоетажни технологични естакади за тръбопроводи се предвижда:

1. тръбопроводите с агресивни среди да се разполагат на най-долния хоризонтален ред;

2. ацетиленопроводите да се разполагат в краищата на най-горния хоризонтален ред;

3. кислородопроводите, при съвместно полагане с тръбопроводи за масло и продукти, предизвикващи взрив при взаимодействие с кислорода, да се разполагат на противоположните страни на хоризонталните редове;

4. неизолирани тръбопроводи за втечнени газове и тръбопроводи, транспортиращи горещи продукти, да се разполагат на противоположните страни на естакадата.

Чл. 76. При проектиране на технологични естакади между две технологични инсталации разстоянието от естакадата до обслужваната от нея инсталация не се нормира, а до другата инсталация е най-малко 5 m.

Чл. 77. На всеки 300 m от дължината на технологичната естакада се предвиждат най-малко по две стълби.

Чл. 78. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Над технологичните тръбопроводи (без подземните), преминаващи под въздушни електрически линии, открити естакади за твърди материали или въжени линии, се предвиждат негорими защитни съоръжения, излизащи най-малко на 5 m извън тях.

Чл. 79. По тръбопроводите над и под всички пътища се предвиждат само заварени съединения.

Чл. 80. (1) По тръбопроводите за течности, нагрети над 200°С, и за втечнени и други горими газове независимо от температурата им се предвижда стоманена спирателна арматура.

(2) Допуска се чугунена спирателна арматура по тръбопроводи за течности, нагрети до 200°С и налягане до 1 МРа, с изключение за втечнени газове, ако тя е изчислена за условно налягане 1,6 МРа и за температура 300°С.

(3) Допуска се използването на чугунена арматура при наливно-изливни естакади за всички течности с изключение на тези за втечнени газове.

Чл. 81. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) При входа на тръбопроводите в помещенията се предвижда арматура за аварийно изключване.

Чл. 82. Аварийните тръбопроводи от технологичните инсталации към аварийните резервоари се проектират с постоянен едностранен наклон, с технологично възможните минимални отклонения и без спирателна арматура по цялата си дължина с изключение на задвижките, монтирани на отклоненията към апаратите.

Чл. 83. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 84. Не се допуска проектиране на тръбопроводи за транспортиране на пожаро- и взривоопасни вещества през обслужващи (битови и административни) сгради, разпределителни устройства, помещения за електрически съоръжения, контролно-измервателни прибори и вентилационни камери.

Чл. 85. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Изолацията на тръбопроводите се проектира от негорими материали.

(2) Допуска се трудногорима топлоизолация на тръбопроводи, разположени извън сградите, откритите инсталации и съоръжения, ако повърхностният й слой е негорим и през 50 m е прекъсната с негорими зони с дължина най-малко 3 m.

Чл. 86. (1) Помпените станции за леснозапалими и горими течности се проектират в самостоятелни сгради от I и II степен на пожароустойчивост.

(2) Допуска се предвиждането на помпените станции в едноетажни сгради и навеси от негорими материали без необходимата степен на пожароустойчивост по ал. 1.

(3) Допуска се пристрояване или встрояване на помпени станции на първия етаж в производствени сгради от I и II степен на пожароустойчивост.

(4) На се разрешава общозаводски помпени станции и тези на складове от I категория по чл. 281 за леснозапалими и горими течности да се встрояват или пристрояват към производствени сгради.

(5) Допуска се към калканните стени на помпени станции с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min да се пристрояват въздушни и амонячни компресорни; трафоподстанции с напрежение до 10 kV; помещения за електрически и контролни прибори при спазване изискванията на чл. 825; битови и санитарни възли само за обслужващия помпените станции персонал.

(6) Допуска се проектирането на помпени станции на открити площадки, като помпените станции на открито с не повече от две помпи се считат за технологични съоръжения и за тях не са в сила изискванията на този раздел.

Чл. 87. Подовете на помпените станции се проектират от негорими непросмукващи материали, като подовете на станциите за леснозапалими течности трябва да са и искронеобразуващи.

Чл. 88. (1) Помещенията (отделенията) на помпените станции се проектирате дължина, не по-голяма от 90 m. Помещенията с по-големи дължини се разделят с негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 60 min.

(2) Помпите за горещи продукти с температура 250°С и повече се отделят с негорима стена с граница на пожароустойчивост най-малко 1 h от помпите за ненагрети продукти, като всички отвори за преминаване на тръбопроводи през стената между двете помещения се уплътняват.

Чл. 89. В помпените станции за течности с пламна температура 61°С и по-малко се допускат двигатели с вътрешно горене и електрически двигатели в нормално изпълнение, ако са отделени от помпите с негорима стена с граница на пожароустойчивост най-малко 1 h 30 min, без отвори, със салниково уплътнение през стената.

Чл. 90. За транспортиране на леснозапалими течности се предвиждат безсалникови и мембранни помпи или помпи със салниково устройство, изключващо пропускане на продукт (течност).

Чл. 91. Допуска се проектирането на помпи под технологичните етажерки, ако се предвиди дистанционното им спиране от безопасно място извън етажерката, а за прекратяване подаването на леснозапалимите и горимите течности по тръбопроводите, на разстояние от 15 до 50 m от помпите се предвижда допълнителна спирателна арматура.

Чл. 92. (1) Всички тръбопроводи, свързващи технологичната апаратура с помпите, се предвиждат с допълнителна спирателна арматура, разположена извън помпените станции, срещу стени с отвори на разстояние до 50 m.

(2) Не се изисква допълнителна спирателна арматура при наличие на спирателна арматура непосредствено до апарати, разположени на разстояние, не по-голямо от 50 m до помпените станции.

Чл. 93. (1) Спирателни арматури (шибърни възли и др.), разположени извън сградите, се предвиждат най-малко на 3 m от помпената станция и другите сгради и съоръжения.

(2) Допуска се проектиране на спирателна арматура в непосредствена близост до плътни стени на сградите.

Чл. 94. При проектиране на спирателна арматура в пристройки към помпената станция пристройките трябва да са отделени от помпената станция с пожарозащитна стена без отвори и да имат самостоятелен изход навън.

Чл. 95. (1) В помпените станции за суровина и готова продукция, ако броят на основните работни помпи е не повече от 6 за леснозапалими и 10 за горимите течности, се допуска спирателните арматури да се проектират в едно помещение с помпите. В местата на спирателната арматура се предвижда канавка за отвеждане на течностите в промишлената канализация посредством хидравличен затвор. Когато не е възможно изпускането на течностите в промишлената канализация, се предвижда събирателна закрита шахти с възможност за изпомпване на течността.

(2) В зависимост от транспортираните продукти в помпените помещения се предвижда измиване на разлети продукти (посредством топла или студена вода, пара и др.).

Чл. 96. (1) Транспортирането на леснозапалими и горими течности под налягане се предвижда посредством инертен газ.

(2) Допуска се използването на сгъстен въздух за транспортиране на леснозапалими и горими течности под налягане от съдове с вместимост, не по-голяма от 0,2 куб. м.

Чл. 97. Отворите за тръбопроводите, които свързват машинната зала на компресорни за горими газове и газодувни цехове (отделения) с други помещения, се проектират газоуплътнени.

Чл. 98. В газовите и въздушните компресорни и газодувни станции не се допуска проектиране на апаратури, конструктивно несвързани с компресорите или газодувките.

Чл. 99. В сградите на компресорните и газодувните станции се допуска предвиждане на разходни съдове за масло с обща вместимост, не по-голяма от запаса за три денонощия, ако тези съдове са в помещение, отделено от компресорната или газодувната уредба с негорима стена без отвори, с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

Чл. 100. В помещенията за разходните съдове се допускат резервоари за събиране на отработеното картерно масло с вместимост, непревишаваща общата вместимост на картерите на най-голямата машина и нейния двигател.

Чл. 101. (1) Сборните газови колектори за засмукване и нагнетяване се проектират извън сградите, освен когато технологията налага да бъдат разположени в помещение (когато е възможно отделяне и замръзване на кондензата и т. н.).

(2) За изключване на всеки агрегат от сборния газов колектор се предвижда спирателна арматура, разположена на смукателните и нагнетателните тръбопроводи.

Чл. 102. Газопроводите, свързващи компресорите или газодувките с другите цехове, се проектират с допълнителна спирателна арматура извън станцията за бързо изключване на агрегатите от външната мрежа.

Чл. 103. Компресорите и газодувките трябва да имат средства за аварийна сигнализация и блокировки.

Чл. 104. Разстоянието от сепараторите и другите съоръжения, разположени извън компресорната, е най-малко 2 m до стени без отвори и 4 m - до стени с отвори.

Чл. 105. (1) Минималните разстояния на оградени отделностоящи газоразпределителни пунктове до сгради и съоръжения се определят по таблица 11.

(2) Минималните разстояния по таблица № 11 са задължителни и за шкафните газорегулаторни пунктове, монтирани на отделни стълбове, и за газорегулаторните открит тип.

Таблица № 11

Чл. 106. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Газорегулаторните пунктове и инсталации се проектират в съответствие с изискванията на Наредба № 21 за устройство и безопасна експлоатация на газови съоръжения и инсталации (ДВ, бр. 57 от 1990 г.).

Чл. 107. (1) Хладилниците и хладилните инсталации се проектират в сгради от I и II степен на пожароустойчивост.

(2) Допуска се тяхното пристрояване или встрояване до или в други сгради, ако са отделени от тях с негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

Чл. 108. Броят на етажите и застроената площ между брандмауерите се определят по таблица № 5 към чл. 32 в зависимост от категорията на пожарната опасност и степента на пожароустойчивост.

Чл. 109. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Машинните отделения се проектират в едноетажни самостоятелни или пристроени към основните корпуси сгради или помещения най-малко от II степен на пожароустойчивост.

(2) Не се допуска проектиране на спомагателните апарати и тръбопроводи от хладилната инсталация (охладители, ресивери, сборници с течен амоняк, маслоотделители и др.) в подземните етажи под машинните отделения.

Чл. 110. (Изм. - БСА, бр. 1 ат 1994 г.) (1) Топлинната изолация на хладилните камери се разделя с пожарозащитни пояси поетажно и на части (хоризонтално и вертикално) с площи, не по-големи от 1000 кв. м при горима и 2000 кв. м при трудногорима изолация.

(2) Горимата топлоизолация допълнително се огнезащитава с негорими материали (негорима мазилка с дебелина най-малко 10 mm, негорими плочи или листов материал и др.) с граница на пожароустойчивост най-малко 30 min.

(3) Трудногоримата топлоизолация допълнително повърхностно се огнезащитава с негорими материали с граница на пожароустойчивост най-малко 15 min.

(4) Пожарозащитните пояси се проектират от негорими материали с широчина най-малко 0,5 m и дебелина най-малко, колкото на топлоизолационния слой.

(5) Допуска се изграждането на хладилни камери от незащитени метални конструкции и трислойни панели, състоящи се от 2 пласта ламарина с вътрешен слой от самозагасващ, топлоизолационен материал без пожарозащитни пояси, при следните условия:

1. общата площ на камерите да бъде до 2000 кв. м;

2. отделянето на камерите от останалите помещения на хладилника да става посредством пожарозащитни прегради;

3. панелите да се проектират самоносещи, окачени, като металната конструкция се предвиди извън хладилните камери.

Чл. 111. Допуска се технологичните тръбопроводи и въздуховоди, които преминават през хладилните камери, да се проектират с горими или трудногорими топлоизолационни материали, ако в местата на преминаването им през стени, междуетажни и тавански прегради топлоизолацията се прекъсне с негорими материали.

Чл. 112. Според количеството на произвеждания газ ацетиленовите уредби се разделят на три категории;

1. I категория - уредби за ниско налягане, при които произвежданият ацетилен е с налягане до 5 кРа и с производителност до 0,5 куб. м/ч;

2. II категория - уредби за средно налягане до 50 кРа и с производителност до 1,5 куб. м/ч;

3. III категория - уредби за високо налягане до 150 кРа и с производителност по-голяма от 1,5 куб. м/ч.

Чл. 113. (1) Допуска се генераторите на ацетиленови уредби от I и II категория да се предвиждат в работните помещения, като тези от II категория се проектират в самостоятелна негорими кабини към външна стена, с лек покрив или с взривна мембрана, или клапа, с вход за генератора извън работните помещения и с негорима врата, отваряща се навън. Стените на кабините трябва да бъдат негорими и да достигат до покрива, като пресичат всички горими и трудногорими конструкции и материали.

(2) Не се допуска предвиждането на генератори под жилища, в помещения с производства, отделящи вещества, които с ацетилена образуват самовъзпламеняващи се смеси, в котелни помещения и в близост до места, където се засмуква въздух.

Чл. 114. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Ацетиленовите генератори от III категория (централни уредби) се проектират в края на отредения терен за обекта, в самостоятелни едноетажни сгради от I или II степен на пожароустойчивост с лек негорим покрив на минимално разстояние от:

1. сгради и съоръжения с производства с открит огън (доменни и мартенови пещи, термични и ковашки цехове и др.) - 50 m;

2. открити електрически подстанции, котелни, от местата за засмукване на въздух от компресорни станции и смукателни вентилации с общозаводско предназначение - 30 m;

3. жилищни зони или сгради - 30 m;

4. други сгради от I, II и III степен на пожароустойчивост - 10 m;

5. други сгради от IV и V степен на пожароустойчивост - 15 m;

6. открити складове и навеси за горими материали - 20 m;

7. оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;

8. оста на маневрени и вътрешнозаводски железопътни линии - 15 m;

9. края на автомобилни пътища от републиканската мрежа и улици - 10 m;

10. края на автомобилни пътища на територията на предприятието - 5 m;

11. кислородни станции - по таблица № 6 към чл. 41;

12. складове за леснозапалими и горими течности, втечнени и сгъстени горими газове - съгласно изискванията на съответния раздел на глава десета.

(2) За покривната конструкция на ацетиленови уредби от I и II категория се допуска употребата на горими материали, измазани с негорима мазилка с дебелина най-малко 20 mm.

Чл. 115. (Изм. - БСА, 6р. 1 от 1994 г.) Ацетиленови разпределителни уредба с разход над 15 куб. м/ч се проектират в самостоятелни сгради от I и II степен на пожароустойчивост. В сградите се допуска съхраняването на бутилки с кислород в отделни помещения за едносменна работа.

Чл. 116. За ацетиленови станции и разпределителни уредби с разход на ацетилен над 15 куб. м/ч на територията на производствените предприятия се предвижда решетъчна негорима ограда на минимално разстояние 6 m от сградите и съоръженията на станцията и разпределителната уредба.

Чл. 117. (1) Генераторните помещения се проектират влагозащитени и с естествена вентилация, като прозорците се предвиждат на северната страна, с матирани или боядисани в бяло стъкла.

(2) Подът и вратите на генераторните помещения се проектират искронеобразуващи.

Чл. 118. (1) Газопроводите, които захранват отделните заваръчни постове, се предвиждат на височина 2,5 m от пода, като газопроводът за кислорода се поставя най-малко на 0,25 m под този за ацетилена.

(2) Не се допуска преминаване на газопроводите през димоотводни канали, в канали с електропроводи, паропроводи и др.

Чл. 119. (1) При проектиране на газопроводите в подземни канали през 50 m по дължина на газопровода се предвиждат контролни шахти.

(2) Газопроводите се проектират само със заварки, като фланцови съединения се допускат в контролните шахти.

Чл. 120. (1) Допуска се проектирането в генераторните помещения на ацетиленови газголдери с постоянен обем и единична или обща вместимост, не по-голяма от 5 куб. м или с променлив обем и единична или обща вместимост, не по-голяма от 20 куб. м.

(2) Газголдерите с единична или обща вместимост, по-голяма от посочената в ал. 1, но не по-голяма от 100 куб. м, се допускат в сградата на ацетиленовата уредба, предвидени в самостоятелно помещение, отделено с негорими стени и с непосредствен изход навън.

(3) Газголдери с обем над 100 куб. м се проектират извън сградите на ацетиленовата уредба на разстояние от околните сгради и съоръжения по таблица № 38.

Чл. 121. (1) Минималните разстояния от складовете за карбид до съседни сгради и съоръжения, с изключение на тези на ацетиленовите уредби, се определят по таблица № 6 към чл. 41, като складовете се отнасят към производство от категория Б.

(2) Разстоянията от складовете за карбид до сградите на ацетиленовите уредби не се нормират.

(3) Разстоянието от ямите за карбидна каша до ацетиленовите уредби и съседните сгради е най-малко 10 m. Допуска се проектиране на ямите за карбидна каша и непосредствено до ацетиленовите уредби, ако стената е плътна, с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

Чл. 122. (1) В сгради за генераторни уредби от III категория с производителност над 20 куб. м/ч се допуска междинен склад за карбид. Между помещението на генераторите и междинния склад се предвижда помещение за отваряне на варели с негорими врати към генераторното помещение и склада.

(2) Междинният склад се оразмерява за съхраняване на карбид само за едно денонощие, но не повече от 3000 kg.

(3) Допуска се за уредби с по-малка производителност от 20 куб. м/ч варелите да се отварят в междинния склад.

Чл. 123. В отделни помещения към ацетиленовите станции и основните складове за калциев карбид се допуска съхраняване на не повече от 100 пълни с кислород бутилки, ако тези помещения са отделени от останалите с брандмауери с изход навън.

Чл. 124. (1) В самостоятелните складове и складовете към пълначните станции се допуска съхраняване до 3000 четиридесетлитрови бутилки, пълни с ацетилен.

(2) Складовете се проектират отделно за пълни и празни бутилки на секции за по 500 бутилки, разделени с брандмауери и със самостоятелни изходи навън.

(3) Ако общото количество на пълните и празните бутилки е по-малко от 100 броя, допуска се за съхраняването им да се проектира едно помещение, отделено от другите с плътна негорима преграда с височина най-малко 1,5 m.

Чл. 125. (1) Кислородните станции се проектират като едноетажни самостоятелни сгради от I и II степен на пожароустойчивост и се отнасят към производства от категория Б.

(2) Допуска се да се проектират встроени или пристроени станции с производителност до 60 куб. м/ч към производствени едноетажни сгради от I и II степен на пожароустойчивост с производства от категория В, Г и Д, ако са на външни стени, отделени от останалите помещения с плътни негорими стени и с изходи навън.

Чл. 126. (1) Кислородни разпределителни уредби с разход над 30 куб. м/ч се проектират е сгради от I или II степен на пожароустойчивост.

(2) Допускат се уредби с разход на кислород до 30 куб. м/ч в самостоятелни помещения или пристройки към сгради от III степен на пожароустойчивост, ако са отделени с пожарозащитна стена.

Чл. 127. (1) Допускат се газголдери с общ обем до 40 куб. м и налягане до 20 МРа в кислородни станции и в помещения за пълнене на кислородни бутилки, ако са в самостоятелно негоримо помещение с най-малко една външна стена и с изход навън.

(2) Газголдери с обем и налягане, по-големи от тези по ал. 1, се предвиждат в отделни сгради от I и II степен на пожароустойчивост, на минимални разстояния от сгради и съоръжения по таблица № 6 към чл. 41.

Чл. 128. Минималните разстояния от кислородните станции и станциите за пълнене на бутилки (без помещенията към тях за съхраняване на пълни бутилки) до сгради и съоръжения се определят по таблица № 6 към чл. 41.

Чл. 129. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Минималните разстояния от кислородни станции и станции за пълнене на кислородни бутилки със складове за пълните бутилки в тях, както и от самостоятелни открити и закрити складове за пълни бутилки, до сгради, съоръжения и пътища, се определят по таблица № 12.

Таблица № 12

(2) Допуска се в станции, проектирани само за бутилки, да се съхраняват до 12 000 бутилки. Ако в сградата се предвиждат други производства, броят на бутилките не трябва да бъде по голям от 4000.

(3) Допуска се под негорими самостоятелни навеси да се съхраняват до 250 бутилки, отделени с негорима ограда (включително метална мрежа) с височина най-малко 1,6 m.

(4) Под негорими навеси или шкафове до стени без отвори на сгради от I, II и III степен на пожароустойчивост се допуска съхраняване до 80 бутилки, а до сгради от IV и V степен на пожароустойчивост - до 12 бутилки в метални шкафове.

(5) Допуска се да се съхраняват до 20 бутилки в сгради с друго предназначение, ако помещението е отделено от съседните с негорими стени, с непосредствен изход навън и с остъклени площи най-малко 0,03 кв. м на 1 куб. м от обема му.

(6) В производствени цехове от категория Д се допуска съхраняване на групи по 12 бутилки при разстояние между групите най-малко 24 m.

(7) Допуска се предвиждането на железопътни клонове за пълнене на течен кислород в цистерни и за товарене на пълни бутилки на габарит до съответните сгради.

Чл. 130. (1) Разстоянието от мястото на въздуховземането за кислородни станции до ацетиленови уредби или сгради, които отделят в атмосферата ацетилен, е най-малко 300 m при минимално съдържание на ацетилен във въздуха в точката на засмукването му 0,25 куб. м/куб. м въздух.

(2) Допуска се от въздухоразделителните инсталации да се изхвърлят продукти в атмосферата най-малко на 2 m над билото на покрива и на 20 m от местата за засмукване на чист въздух.

Чл. 131. (1) За отпадъчните води, съдържащи леснозапалими и горими течности, се предвиждат пречиствателни или събирателни шахти.

(2) Когато се проектира промишлена канализация, отвеждаща отпадъчните води в съответни пречиствателни съоръжения, шахтите, изисквани по ал. 1, не са задължителни.

Чл. 132. (Изм. - БСА. бр. 1 от 1994 г.) (1) Промишлената канализация с отпадъчни води, съдържащи леснозапалими и горими течности, се предвижда на минимално разстояние:

1. от проходими тунели - 3 m;

2. от външните стени на помещения в подземни етажи - 6 m;

3. от клоновете на битовата (фекална) канализация - 3,5 m.

(2) В случаите, когато разстоянията по т. 3 на ал. 1 не могат да се спазят, битовата (фекалната) канализация се проектира от стоманени тръби, свързани помежду си чрез заварка.

Чл. 133. Не се допуска свързването на битовата (фекалната) канализация и санитарните възли към промишлената канализация.

Чл. 134. (1) Дъждовните води от площадките на технологичните инсталации, обваловките на резервоарите, наливно-изливните устройства и други места, на които тези води могат да бъдат замърсени с леснозапалими и горими течности, както и водите след измиване на площадките и канавките, се отвеждат в промишлената канализация.

(2) Допуска се отвеждане на условно чисти дъждовни води и в дъждовната канализация, ако се предвиди спирателна арматура (в затворено положение) и хидрозатвор.

Чл. 135. (1) Промишлената канализация се проектира закрита от негорими материали и се изчислява за поемане на промишлените отпадъчни води, дъждовните води, отвеждани в нея, и 50% от пожарния разход (ако последният е по-голям от изчислените количества дъждовна вода).

(2) Разчетният разход на дъждовните води от обваловките на резервоарния парк или водата за охлаждане на резервоарите през време на пожар се определя при регулиран отток, като се изхожда от условията за отвеждане на тези води в промишлената канализация в продължение на 24 h.

Чл. 136. Ревизионните и хидрозатворните шахти, включително и капаците им, както и всички съединителни връзки на промишлената канализация, се предвиждат с повишена херметичност (недопускащи пропускане на пари и течности към околното пространство).

Чл. 137. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Хидравлични затвори се предвиждат на всички отклонения от помещения и площадки с технологична апаратура, площадки на групи или отделностоящи резервоари, помещения за шибърни възли, групи апарати, помпени станции за леснозапалими и горими течности, лаборатории, наливно-изливни естакади, нефтозадържатели и други подобни.

(2) Хидравличните затвори се предвиждат през не повече от 250 m по промишлената канализация.

Чл. 138. На отвеждащите клонове за дъждовните води и водните количества при пожарогасене от обваловките се предвиждат спирателна арматура и хидравличен затвор извън обваловката.

Чл. 139. За да се избегна разпространяването на огъня в промишлената канализация и по самотечната мрежа на водата от барометричните кондензатори, по тях се предвиждат хидравлични затвори в шахти с височина на водния стълб във всеки затвор, не по-малка от 0,25 m.

Чл. 140. (1) На самотечната мрежа за гореща вода на оборотното водоснабдяване от всички системи, освен самотечната мрежа за водата от барометричните кондензатори, се предвиждат шахти с хидравлични затвори;

1. извън площадките на технологичните инсталации - на изхода на горещата вода от инсталацията и преди нефтоотделителя;

2. в границите на площадките на технологичните инсталации - на всички отклонения от сградите и апаратите.

(2) За останалите участъци на самотечната мрежа за гореща вода на оборотното водоснабдяване не се изисква проектиране на шахти с хидравлични затвори.

Чл. 141. За всички производствени и други отпадъчни води, отвеждани чрез промишлената канализация и съдържащи лесно запалими или горими течности, се проектират пречиствателни съоръжения.

Чл. 142. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Задържателите за леснозапалими и горими течности (нефтозадържателите) се проектират открити (без покрития).

(2) Допускат се закрити задържатели, покрити със сглобяеми стоманобетонни елементи, въз основа на технико-икономическа обосновка.

Чл. 143. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Разстоянието между два задържателя или между задържател и други пречиствателни съоръжения за отпадъчни води трябва да бъде най-малко 10 m; между задържател и резервоар с уловени леснозапалими и горими течности или между задържател и помпена станция, която обслужва задържателя - най-малко 20 m: между задьржател и технологична инсталация или резервоари за леснозапалими и горими течности - най-малко 30 m.

(2) Посочените разстояния по ал. 1 се намаляват за закрити задържатели с вместимост от 50 до 100 куб. м - с 50% и с вместимост до 50 куб. м - със 75%.

(3) Допуска се задържатели с пропускателна способност, не по-голяма от 15 l/s, да се обединяват в един блок със събирателните резервоари за улавяне на леснозапалими и горими течности и помпените станции към тях.

Чл. 144. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Преди и след задържателите и на разстояние най-малко 10 m от тях на канализационната мрежа се предвиждат хидравлични затвори.

(2) За отвеждането на уловените леснозапалими и горими течности от няколко задържателя в общ колектор на всяко присъединение към колектора се предвижда хидравличен затвор.

Чл. 145. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Задьржателите се изграждат от негорими материали с обща повърхност, не по-голяма от 2000 кв. м, и с дължина на една от страните не по-голяма от 40 m.

(2) Височината на стените на задържателя от нивото на течността в него до върха на стената трябва да бъде най-малко 0,5 m.

(3) Задържателите се ограждат с негорима ограда, висока най-малко 1 m.

Чл. 146. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) 3адържателите се състоят не повече от две паралелно работещи секции с широчина на всяка най-малко 6 m. Индивидуални (местни) задържатели в отделни случаи се допускат едносекционни.

(2) Когато резервоарният парк е свързан с канализация, се предвижда авариен резервоар или открити котловани на разстояние най-малко 30 m от задържателите, с вместимост, не по-малка от вместимостта на най-големия резервоар за леснозапалими и горими течности, но не по-голям от 20 000 куб. м.

(3) Допуска се за подземните аварийни резервоари разстоянието по ал. 2 да се намали на 15 m.

Чл. 147. Сградите на помпените станции за производствени отпадъчни води, съдържащи леснозапалими и горими течности, трябва да бъдат от I или II степен на пожароустойчивост.

Чл. 148. Минималните разстояния от външните стени на приемните резервоари към помпените станции за производствени отпадъчни води, съдържащи леснозапалими и горими течности, са най-малко:

1. до сградата на помпената станция - 10 m;

2. до други сгради и съоръжения - 20 m;

3. до жилищни или обществени сгради - 100 m.

Чл. 149. (1) Метантанковете се проектират оградени и на разстояние най-малко 20 m до основните съоръжения на пречиствателната станция, автомобилните пътища и железопътните линии.

(2) Допуска се блокиране на метантанкове с помпени станции, ако са отделени с брандмауер.

(3) Топлинната изолация на метантанковете се проектира негорима.

Чл. 192. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Минималните разстояния от сгради и съоръжения до оста на най-близкия железопътен коловоз се Определя по таблица № 19.

(2) Посочените в таблица № 19 разстояния при вътрешнозаводски железопътни клонове се намаляват до 50%. Сгради и въоръжения, обслужвани непосредствено от коловозите, се разполагат на габаритни разстояния от тях, като тези с производства от категория А и Б се разполагат в краищата на коловоза.

(3) Изискванията на таблица № 19 не се отнасят за железопътни депа и заводи.

(4) Сгради и съоръжения (мазутни кули, складове за масла и газьол, колонки за зареждане на дизелови мазутни локомотиви, песъко-сушилни), приближаването на които до железопътните коловози се налага по технически причини, се залагат на строителен габарит до оста на най-близкия коловоз за маневрено движение.

(5) Разстоянието от външни взривоопасни инсталации до железопътни линии за редовно движение трябва да бъде най-малко 100 m.

Таблица № 19

Чл. 193. (1) Във и през сгради с производства от категория А и Б не се допуска преминаването на железопътни коловози независимо от вида на локомотива.

(2) Допуска се през сгради от категория В да преминават коловози, без да влизат в тях локомотиви, като вагоните се подават или поемат на заден ход чрез избутване.

Чл. 194. За осигуряване на достъпа на противопожарни автомобили в района на гарите се проектират пътища с трайна настилка до всички сгради и съоръжения, включително и двустранно по дължина на коловозното развитие през 10 коловоза, с изключение на кабини, стрелочни будки и други подобни малки сгради и съоръжения, разположени между железопътните линии и на недостъпни места.

Чл. 195. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) За гариране на противопожарните влакове се предвиждат коловози с двустранни изходи, водоснабдени и парофицирани. Към тях се предвиждат помещения за дежурния персонал, оборудвани с пряка телефонна връзка, складове за ГСМ, гасителчи средства, уреди и съоръжения.

Чл. 196. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) В района на железопътните гари по цялата дължина на коловозното развитие се предвижда противопожарен водопровод с хидранти по дължина на коловозите на разстояние един от друг най-много 100 m и през пет коловоза по широчината на коловозното развитие.

(2) Разходът на вода за противопожарни нужди се приема, както следва:

1. до 10 железопътни коловоза - 10 l/s;

2. от 10 до 20 железопътни коловоза - 15 l/s;

3. над 20 железопътни коловоза - 20 l/s.

Чл. 197. (1) Коловозите за гариране или обработка на железопътни цистерни с леснозапалими течности (към нефтогари) се проектират най-малко на 45 m от железопътни линии за редовно движение, на 25 m от приемно-отправни, на 15 m от маневрени коловози. За горими течности тези разстояния са съответно 30, 15 и 10 m.

(2) Железопътните коловози на промивно-пропаръчни станции се проектират най-малко на 30 m от коловози за редовно движение или на 10 m - от останалите коловози.

Чл. 196. (1) Коловозните паркове за гариране на цистерни с леснозапалими и горими течности се предвиждат на групи с най-много 20 коловоза при цистерни с леснозапалими течности и 30 коловоза при цистерни с горими течности.

(2) Разстоянието между групите коловози по ал. 1 трябва да бъде най-малко 15 m.

Чл. 199. Всички неелектрифицирани железопътни коловози за леснозапалими и горими течности се отделят от електрифицираните с изолиращи настави (джонтове), поставени на всяка релса на неелектрифицираните линии, на разстояние, равно на максималната дължина на влаковата композиция плюс дължината на един вагон.

Чл. 200. (1) Големината на гаражите и броят на работните постове е автосервизите в зависимост от степента на пожароустойчивост на сградите се определят по таблица № 20.

(2) Допуска се проектиране на:

1. гаражи до 30 автомобила или сервизи с до 10 работни поста от стоманени конструкции;

2. гаражи до 50 автомобила или сервизи с до 25 работни поста от пожарозащитени стоманени конструкции с граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

(3) Горимите покривни обшивки на гаражите и ремонтните работилници за трактори и други селскостопански машини се измазват с негорима мазилка.

Таблица № 20

Чл. 201. Многоетажните и подземните гаражи се проектират от I или II степен на пожароустойчивост.

Чл. 202. Допуска се проектирането на гаражи в сгради с друго предназначение, ако се отделят от съседни помещения посредством негорими сетни с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

Чл. 203. (1) Гаражите за автоцистерни за леснозапалими и горими течности се проектират от I и II степен на пожароустоичивост, Използването на общи гаражи от I и II степен на пожароустойчивост се допуска, ако автоцистерните са отделени с негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min.

(2) Допуска се автоцистерни за горими газове, леснозапалими и горими течности да се гарират до 10 броя в група на открити площадки на разстояние:

1. от производствени, спомагателни и животновъдни сгради и закрити складове от I и II степен на пожароустойчивост - 10 m;

2. също, от III, IV и V степен на пожароустойчивост - 15 m;

3. от административни и жилищни сгради от I и II степен на пожароустойчивост - 15 m;

4. също, от III, IV и V степен на пожароустойчивост - 20 m;

5. от открити площадки за гариране на автомобили - 10 m.

(3) Разстоянието между отделните автоцистерни за горими газове, леснозапалими и горими течности в една група на откритата площадка е най-малко 2 m, а между съседни групи - най-малко 15 m.

Чл. 204. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) За евакуация на автомобилите от гаражите се предвиждат рампи, както следва:

1. до 100 автомобила - най-малко една еднолентова рампа;

2. от 101 по 400 автомобила - най-малко една двулентова рампа;

3. над 401 автомобила - най-малко две еднолентови рампи, разположени разсредоточено.

(2) Рампите (еднопътни или двуптътни) се отделят от гаражните помещения по етажите със стени с граница на пожароустойчивост най-малко 1 h 30 min и с негорими врати.

(3) Широчината на проходната част на рампите се определя от размера на най-големия автомобил по таблица № 21.

Таблица № 21

Чл. 205. Допуска се проектиране на гаражи без евакуационни рампи, ако се предвидят постоянно работещи асансьори за вертикално и хоризонтално пренасяне на автомобилите, захранени от два взаимнонезависими електрически източника. Всеки асансьор в стационарната шахта се предвижда да обслужва до 100, а в подвижната шахта - до 200 автомобила.

Чл. 206. Гаражите се проектирате двукрили, многокрили, сгъваеми, разтегателни и повдигателни врати, като двукрилите и многокрилите врати се отварят навън.

Чл. 207. (1) На открити площадки гарирането на автомобили се предвижда на групи от по 200 автомобила и на подгрупи от по 50 автомобила.

(2) Разстоянието между отделните групи трябва да бъде най-малко 15 m, между подгрупите - най-малко 4 m, а между отделните автомобили в подгрупата - най-малко 1 m.

Чл. 208. Минималните разстояния от откритите площадки за гариране на автомобили до производствени сгради и съоръжения на промишлени предприятия се приемат:

1. до сгради от I и II степен на пожароустойчивост без отвори - 1 m, а до сгради с отвори - 3 m;

2. до сгради от III степен на пожароустойчивост - 6 m;

3. до сгради от IV и V степенна пожароустойчивост - 8 m.

Чл. 208. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Помещенията за гариране и автосервизно обслужване на автомобили не трябва да имат пряка връзка с помещения, които функционално не са свързани с дейността е тях.

Чл. 210. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Бензиномаслозадържателите се проектират извън гаражите и автосервизите, като се осигуряват с хидравлични затвори.

Чл. 211. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Хангарите и помещенията за техническо обслужване и ремонт на самолети и хеликоптери се проектират от I и II степен на пожароустойчивост.

(2) Проектиране на хангари от пожарозащитени метални конструкции с граница на пожароустойчивост 30 min се допуска за следната летателна техника;

1. самолети с разпереност на крилата до 30 m - 3 броя;

2. самолети с разпереност на крилата от 30 до 50 m - 2 броя;

3. самолети с разпереност на крилата над 50 m - 1 брой;

4. хеликоптери и самолети от селскостопанската авиация - 5 броя.

Чл. 212. Вратите на хангарите и помещенията за техническо обслужване и ремонт на самолети и хеликоптери се предвиждат за отваряне навън, а когато са с електрически механизми, допуска се вратите да бъдат плъзгащи с приспособления за ръчно отваряне.

Чл. 213. (1) Разстоянието от подземни резервоари, наливно-изливни устройства, хранилища, площадки, помпени станции и разливни помещения за леснозапалими и горими течности до хангарите, ремонтните работилници и местата за приземяване на летателните апарати е най-малко 75 m.

(2) Допуска се намаляване на разстоянието по ал. 1 на 60 m от подземни резервоари от оперативни зарядни пунктове с вместимост до 400 куб. м, подземни или полуподземни помпени станции и наливно-изливни устройства с резервна предназначение.

Чл. 214. За съхраняване на горивото за самолетите от селскостопанската авиация се проектират самостоятелни площадки на разстояние от местостоянките и местата за обработка и зареждане на самолетите с химически торове най-малко 50 m.

Чл. 228. (1) Минималните разстояния от сградите на закритите технологични инсталации до съседни сгради и съоръжения се определят по таблица № 6 към чл. 41.

(2) Минималните разстояния от откритите и от навесен тип технологични инсталации до сгради и съоръжения на територията на обекта се определят по таблица № 24.

Чл. 229. (1) Обектите за преработка на нефт, нефтопродукти и втечнени газове, проектирани на разстояние до 200 m от брега на река, се разполагат най-малко на 300 m по течението или на 3000 m срещу течението на реката от съседни населени места, пристани, корабостроителни предприятия, заливи-стоянки на кораби, мостове и др. п.

(2) Обектите по ал. 1 се проектират най-малко на 50 m от горски масиви с иглолистни дървета и най-малко на 20 m - с широколистни.

Чл. 230. (1) Допуска се на незастроените свободни площи на територията на обектите озеленяване с широколистни дървета и храсти на разстояние най-малко 5 m от оградата, съоръженията и сградите.

(2) Не се допуска озеленяване с тополи и други дървесни насаждения, които при цъфтежа си отделят влакнести материали.

Таблица № 24

Чл. 231. Общата вместимост на междинните резервоари в района на производствените инсталации и съоръжения е най-много за:

1. 24-часов запас, но не повече от 3000 куб. м - в приемно-междинните резервоари за втечнени горими газове;

2. 48-часов запас, но не повече от 20 000 куб. м - в приемно-междинните резервоари за леснозапалими и горими течности.

Чл. 232. (1) Горими газове се съхраняват в хоризонтални приемно-междинни резервоари с максимален единичен обем до 200 куб. м или в сферични резервоари с максимален единичен обем до 600 куб. м, а за леснозапалими и горими течности - в резервоари с единичен обем до 3000 куб. м.

(2) Приемно-междинните резервоари за горими газове се проектират до 1000 куб. м в един блок (за хоризонталните резервоари) и до 600 куб. м (за сферичните).

Чл. 233. (1) Площадките на производствените инсталации, резервоарните паркове и естакадите се проектират на кота с 0,3 m по-ниско от котата на пътищата в района на тези съоръжения.

(2) По-високи коти се допускат по изключение, ако се предвижда защита на пътищата (чрез канавки, ровове и др.п.) срещу заливане с леснозапалими й горими течности.

(3) При надземно пресичане на заводски пътища със съоръжения (тръбопроводи, естакади, галерии и др.п.) светлата височина от платното на пътя до тези съоръжения е най-малко 5,5 m.

Чл. 234. (1) Вътрешнозаводските пътища се проектират на разстояние от 5 до 35 m от технологичните инсталации с достъп до тях.

(2) Пътните съоръжения и мостове се проектират негорими.

Чл. 235. Сградите с производства от категория А и Б се проектират от I или II степен на пожароустойчивост.

Чл. 236. (1) Стоманени етажерки за горими газове, леснозапалими и горими течности в количества повече от 5 куб. м на всеки етаж в долната си част (включително площадката на първия етаж, но не по-малко от 4 m) се проектират пожарозащитени до граница на пожароустойчивост 45 min, а в останалата си част - допълнително до 15 min.

(2) Площадките под етажерките се проектират с околовръстен борд, висок най-малко 0,3 m, или със затворена канавка, отстояща от изпъкващите части на етажерката най-малко на 0,5 m.

(3) Апаратите, съдържащи леснозапалими и горими течности и втечнени горими газове, трябва да бъдат монтирани на плътни негорими площадки, оградени по периметъра си с борд, висок най-малко 0,15 m.

Чл. 237. Стоманените конструкции, носещи технологични апарати и съоръжения в производствените сгради от категория А, Б и В, трябва да бъдат пожарозащитени до граница на пожароустойчивост най-малко 45 min.

Чл. 238. Не се изисква пожарозащита на стоманените етажерки и носещите апаратурата стоманени конструкции, разположени в сгради, ако се предвидят автоматични пожарогасителни инсталации.

Чл. 239. Площадките под апаратите и съоръженията се проектират с наклони, осигуряващи отвеждането на разлетите продукти в промишлената канализация, и с приспособления за измиване.

Чл. 240. Откритите евакуационни стълби трябва да бъдат защитени от страната към етажерката с плътна негорима стена и граница на пожароустойчивост най-малко 15 min.

Чл. 241. Евакуационните изходи на производствените сгради се проектират най-малко на 10 m от съоръженията на външни взривоопасни инсталации.

Чл. 242. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 243. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 244. (1) На инсталациите за електрообезводняване и електрообезсолявяне на нефт се допускат електродехидратори на групи с обща вместимост най-много 2400 куб. м.

(2) Разстоянието между електродехидраторите е най-малко един диаметър, между групите електродехидратори - два диаметъра, но не по-малко от 10 m, а разстоянието до сградите и инсталациите - не по-малко от 15 m. Групата електродехидратори трябва да бъде проектирана в обваловка с обем, изчислен за поемане вместимостта на най-големия електродехидратор.

Чл. 245. Тръбните пещи за нефт, нефтопродукти и горими газове се предвиждат с инсталации за продухване на змиевиците с пара и оградени с парни завеси.

Чл. 246. (1) Помещенията на взривоопасните помпени и компресорни станции се проектират отделени помежду си и от други помещения с негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min и със самостоятелни изходи навън.

(2) Местата на преминаване на тръбопроводите през стени и покрития се уплътняват.

Чл. 247. Сградата на технологичната инсталация, когато се състои от няколко блокирани сгради, се проектира с обща дължина, не по-голяма от 120 m, при широчина 18 m.

Чл. 248. Пещите и апаратурите на технологичните инсталации, работещи под налягане, се предвиждат с приспособления за освобождаването им от продуктите в аварийни резервоари, оразмерени за поемане на вместимостта на най-големия апарат.

Чл. 249. (1) Разстоянието от производствените сгради до аварийните резервоари се приема както за технологично оборудване, разположено извън сградата, съгласно таблица № 24 към чл. 228 и таблица № 25 към чл. 252.

(2) Разстоянието от апаратурата на външните инсталации до аварийните резервоари не се нормира, като последните се разполагат извън габаритите на етажерките.

Чл. 250. Температурата на всички тъмни и вискозни нефтопродукти, постъпващи през хладниците в резервоарите за съхраняване, не трябва да превишава 130°С.

Чл. 251. Факелът за открито изгаряне на изхвърления газ трябва да отговаря на следните условия:

1. територията около вертикалната тръба на факела с радиус 50 m трябва да е подравнена и оградена с телена или друга негорима ограда;

2. вертикалната тръба на факела трябва да има постоянен пламък-маяк, захранван от линията на газа за горене, и съоръжена с електрическа запалка, командвана зад оградата;

Таблица № 25

НН* - разстоянието не се нормира.

Д** - разстояние, равно на диаметъра на най-големия апарат.

3. газопроводите от инсталацията до вертикалната тръба на факела се предвиждат върху негорими подпори с приспособления против попадането на кондензат във вертикалната тръба, с огнепреградител и с байпасна линия с огнепреградител.

Чл. 252. (1) Минималните разстояния между апаратите и съоръженията на отделностоящите и комбинираните външни технологични инсталации на предприятията се определят по таблица № 25.

(2) Разстоянието от единични апарати и съоръжения, свързани технологично и разположени до сгради с плътни стени, е най-малко 2 m, а до стени с отвори - най-малко 4 m.

(3) Допуска се разстоянието между апаратите и съоръженията в полузаводски опитни инсталации с мощност до 60 000 (годишно да се намалява до дра пъти.

(4) В група 1 на таблица № 25 в числителя на всяка дроб са дадени разстоянията до неогневата страна на нагревателя, а в знаменателя - до страната на форсунките.

(5) Допуска се разстоянието от апаратите и съоръженията от група 1 до реакторите на каталитичните инсталации от група 2 да бъде намалено до 3 m.

(6) В група 2 на таблица № 25 разстоянията в числителя са дадени за апарати с диаметър, не по-голям от 3 m, а в знаменателя - за апарати с диаметър от 3 до 8 m. За апарати с диаметър 8 m и повече разстоянието се приема 0,5 Д, а между вакуумни колони - най-малко 1 m.

(7) Разстоянието от групи дехидратори с обща вместимост 2400 куб. м на обезсолителните инсталации до сградите, обслужващи електродехидраторите, е най-малко 20 m.

(3) В група 2 на таблица № 25 до групите 4 и 5 в числителя са дадени разстоянията до плътна стена, а в знаменателя - до стена с отвори. Същото се отнася и за група 4 на таблица № 25 до група 7.

(9) В група 6 на таблица № 25 разстоянието до група 6 в числителя в дадено разстоянието за потапни кондензатори, а в знаменателя - за кондензатори и хладници с огледална площ на водата, по-голяма от 200 кв. м.

(10) За група 7 разстоянията между огнищата под налягане не се нормират.

(11) Разстоянията между отделните блокове от апарати (реакторен, пещен, ректификационен и др.) се приемат с 50% по-големи от посочените по таблица № 25.

Чл. 253. Минималните разстояния от апарати и съоръжения работещи с взриво- и пожароопасни продукти, поместени в производствени помещения, се приемат:

1. до носещи стени и конструкции - 1 m;

2 до съседни апарати и съоръжения, като до всеки апарат се осигури достъп чрез проход с широчина най-малко 1,5-0,8 m.

Чл. 254. Сондажите при нефтогазодобиването се предвиждат на разстояние най-малко равно на височината на сондажната кула от електропроводи за високо напрежение, въжени линии, пътища, производствени, жилищни и други подобни сгради и помещения.

Чл. 255. (1) Сондажните кули и машинните помещения се проектират негорими и на разстояние от съседните сондажни кули най-малко равно на височината на по-високата кула.

(2) Допускат се горими обшивки на кулите, ако са обработени с огнезащитни състави (бои, разтвори и др.), осигуряващи изискванията за трудногорими материали.

Таблица № 26

Чл. 256. При сондажните апаратури, разположени в гори, местността около тях се обезлесява в радиус 10 и 20 m от отвора на сондажа, съответно за проучвателни и за експлоатационни апаратури.

Чл. 257. Газокондензаторните уредби за изпитване на сондажите се проектират на 100 m, а газовият факел - на 20 m от сондажа. Около уредбата и факелното устройство в радиус от 60 m се предвижда очистване на терена от горими материали.

Чл. 258. Разстоянията между сградите и съоръженията на сондажните е устройства, както и между съседни сгради и съоръжения, се определят по таблица № 26.

Чл. 259. В зависимост от предвиждалите се за складиране вещества и материали складовете се приравняват към съответната категория на производство съгласно таблица № 4 към чл. 31.

Чл. 260. (1) Складовете за горими материали и за негорими материали, опаковани в горим амбалаж, се проектират в сгради от I и II степен на пожароустойчивост с височина, не по-голяма от 5 етажа, и застроена площ между брандмауерите до 2000 кв. м.

(2) Допуска се проектиране на складове за материалите по ал. 1 в едноетажни сгради от III степен на пожарсустойчивост със застроена площ между брандмауерите, не по-голяма от 900 кв. м, и от IV и V степен на пожароустойчивост - с площ съответно до 600 кв. м и до 400 кв. м.

(3) Допуска се съхраняване на горими материали и негорими материали в горима опаковка в надувни складове с площ, не по-голяма от 400 кв. м. В надувни складове с площ над 400 кв. м могат да се съхраняват само негорими материали в негорима опаковка.

(4) Складовете за негорими материали се проектират в сгради от I и II степен на пожароустойчиеост и от пожаронезащитени стоманени конструкции без ограничения на застроената площ и в едноетажни сгради от III, IV и V степен на пожароустойчивост със застроена площ между брандмауерите съответно до 1000 кв. м. до 600 кв. м и до 500 кв. м.

(5) Ако са предвидени автоматични пожарогасителни инсталации, посочените площи между бранцмауерите в складовете не се ограничават.

Чл. 261. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Обособяване на помещения за канцеларии в складове се допуска, ако те са отделени с пожарозащитни стени и пожарозащитни хоризонтални прегради.

(2) Изискването по ал. 1 не се отнася за складове за съхраняване на негорими материали в негорима опаковка.

Чл. 262. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Складовете за горими материали в подземните етажи на многоетажните производствени сгради се проектират с площ до 500 кв. м и с изход в коридор, водещ непосредствено навън.

Чл. 263. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 264. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Складовете за горими материали (текстилни изделия, памук, целволе, тютюн, дървесина и др.), предвиждани в помещения на подземните етажи, се разделят посредством негорими стени с граница на пожароустойчивост най-малко 4 h 30 min на части с площ, не по-голяма от 1500 кв. м, с двустранни изходи навън или в коридори, които водят непосредствено навън.

Чл. 265. За съхраняване на текстилни влакна (памук, лен, коноп, юта, целволе, синтетични и изкуствени влакна и др.) се проектират самостоятелни едноетажни складови сгради от I и II степен на пожароустойчивост със застроена площ до 2000 кв. м или от пожаронезащитени стоманени конструкции с площ до 900 кв. м.

Чл. 266. (Изм. БСА, бр. 1 от 1994 г.) В производствените цехове се допускат междинни (буферни) складове за горими материали и негорими материали в горима опаковка (суровини, полуготова и готова продукция), оразмерени за еднодневна (24-часова) работа, оградени с леки негорими материали.

Чл. 267. (1) Допуска се блокиране на закритите складове и навеси с производствени и други сгради, ако се отделят от тях посредством брандмауери.

(2) По дългите страни на закритите складове, най-много през 50 m една от друга, се предвиждат деукрили врати с широчина най-малко 2 m, отварящи се навън или встрани (плъзгащи се).

Чл. 268. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Във високостелажните складове на всеки 50 m се предвиждат проходи напречно през стелажите с височина най-малко 2 m и с широчина най-малко 1,5 m, защитени с негорими екрани.

Чл. 269. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) В подземните етажи на сградите не се допускат складове за целулоид, киноленти на нитроцелулозна основа и други подобни взривоопасни материали.

Чл. 270. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Не се допуска площта между брандмауерите на закрити складове за групи концентриран фураж (сено, слама, фий, царевичак и др.) да превишава:

1. при I степен на пожароустойчивост 3000 кв. м;

2. при II степен на пожароустойчивост - 2500 кв. м;

3. при III степен на пожароустойчивост - 1200 кв. м;

4. при IV и V степен на пожароустойчивост - 900 кв. м.

ЧЛ. 271. (Отм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.)

Чл. 272. (1) Минималните разстояния от откритите складове до съседни сгради и съоръжения се определят по таблица № 27.

(2) При складиране на материалите на височина над 2,5 m разстоянията по таблица № 27 се увеличават с 25% до сгради от IV и V степен на пожароустойчивост, де сгради с производства от категория А и Б, до жилищни и до обществени сгради.

(3) Горимият амбалаж се складира на стифове (фигури) с размери най-много 20/15 m и височина до 8 m. Три броя стифове образуват една група с разстояние между стифовете най-малко 5 m, а между групите - най-малко 15 m.

Чл. 273. (1) Фасонираният дървен материал се складира на стифове с височина най-много 12 m, в групи и квартали.

(2) Максималната площ на една група материал е 900 кв. м, като разстоянието между отделните стифове в групата не се нормира.

(3) Площта на един квартал е най-много 4,5 ha, като разстоянието между групите в кварталите е най-малко 5 m, а между отделните квартали - най-малко 10 m.

Таблица № 27

Чл. 274. (1) Размерите на фигурите при складиране на трупи са:

1. широчина - в зависимост от дължината на отделните трупи;

2. дължина - най-много 200 m;

3. височина - най-много 14 m.

(2) Площта на отделните групи от фигури не трябва да превишава 2 ha, като разстоянието между фигурите не се нормира.

(3) Площта на отделните квартали от групи фигури е най-малко 5 ha, като разстоянието между отделните групи е най-малко 10 m, а между отделните квартали - най-малко 15 m.

Чл. 275. Дървени материали (обли и цепени) а дължина до 1,5 m за производство на целулоза, полуцелулоза, плочи от дървесни частици и плочи от дървесни влакна се съхраняват подредени на фигури или в насипно състояние с обем до 1000 куб. м, като разстоянието между фигурите е най-малко 20 m.

Чл. 276. (1) Целулозната дървесина (изрезки, стърготини и други дървесни отпадъци) се съхранява на купи с височина най-много 14 m, а при механизирано подреждане - най-много 30 m.

(2) Обемът на купите с височина до 14 m е най-много 50 000 куб. м при широчина в основата най-много 50 m, като складовете се проектират с капацитет да 400 000 куб. м при разстояние между късите страни на купите най-малко 10 m, а между дългите - най-малко 15 m.

(3) Обемът на купите с височина над 14 m е най-много 250 000 куб. м при широчина в основата най-много 90 m, като разстоянието между късите страни на купите е най-малко 15 m, а между дългите - най-малко 20 m.

Чл. 277. (1) Отпадъчната хартия и целулоза се складират само в балирано състояние на фигури с маса най-много 250 t, с височина до 5 m, като три фигури образуват една група с разстояние между тях най-малко 10 m, а между групите най-малко 20 m.

(2) Площадките за складиране се ограждат с телена мрежа с височина най-малко 2,5 m на разстояние най-малко 5 m от складирания материал.

Чл. 278. (1) Допуска се складиране на текстилни влакна (памук, лен, коноп, юта, целволе и др.) на открити площадки на купи с маса най-много 200 t и минимални разстояния:

1. между купите - 25 m:

2. до сгради и съоръжения - 50 m;

3. до железопътни линии за редовно движение - 70 m;

4. до вътрешнозаводски железопътни линии - 30 m;

5. до пътища от републиканската мрежа - 20 m;

6. до вътрешнозаводски пътища - 10 m;

7. до открити складове за дървен материал - 60 m;

8. до открити складове за груб фураж - 80 m.

(2) Лен, коноп и други технически култури на стебла се съхраняват на купи с размери най-много 60/7 m и с височина до 8 m. Две купи образуват една група с разстояние между тях най-малко 15 m, а разстоянието между групите по дългите им страни е най-малко 25 m, по челните - най-малко 15 m и между дългите и челните страни - най-малко 20 m.

(3) Допуска се съхраняване на посочените технически култури и груб фураж (сено, слама, царевичак и др.) в открити складове навесен тип от I и II степен на пожароустойчивост, включително и от стоманени конструкции със застроена площ до 900 кв. м.

(4) Складовите площадки се ограждат с телена мрежа на разстояние най-малко 5 m от складираните материали.

Чл. 279. (1) За складиране на технологични машини и съоръжения в горима опаковка се предвиждат площадки с площ най-много 2500 кв. м и разстояние между отделните площадки най-малко 5 m.

(2) Площадките се ограждат с телена мрежа и се осигуряват с необходимото количество вода и средства за пожарогасене.

Чл. 280. В зависимост от пламната им температура (определена в закрит тигел) течностите се делят на:

1. леснозапалими течности (ЛЗТ) - с пламна температура до 61°С включително;

2. горими течности (ГТ) с пламна температура над 61°С.

Чл. 281. (1) В зависимост от предназначението си складовете за леснозапалими и горими течности се разделят на две категории:

1. I категория - самостоятелни търговски складове (предприятия), които обслужват различни потребители (без бензиностанциите и нафтоснабдителни станции), стоково-суровинни паркове към нефтодобивни и нефтопреработвателни предприятия, складове към магистрални нефто- и продуктопроводи, складове към наливно-изливни пристани, както и складове на територията на промишлени и други обекти, предназначени за задоволяване на собствените им нужди, когато в тях се съхраняват над 2000 куб. м ЛЗТ или над 15 000 куб. м ГТ;

2. II категория - складове на територията на промишлени и други обекти, предназначени за задоволяване на собствените им нужди, в които се съхраняват не повече от 2000 куб. м ЛЗТ и не повече от 15 000 куб. м ГТ.

(2) Допуска се при подземно съхранение на ЛЗТ и ГТ увеличаване на обемите по ал. 1 със 100%.

Чл. 282. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Леснозапалимите и горими течности се съхраняват в резервоари, варели, туби, бидони и др.

(2) Резервоарите се проектират подземни, полуподземни или надземни.

(3) Допуска се съхраняване на съдове с ЛЗТ под негорими навеси, а на тези с ГТ - и на открити площадки.

Чл. 283. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Резервоарите и хранилищата са:

1. подземни - когато най-високото ниво на течността в резервоара (или разлята в хранилището) е най-малко с 0,2 m по-ниско от най-ниската проектна кота на прилежащия терен, и резервоари, които имат околовръстен, плътно допиращ се до стените им насип, превишаващ най-високото ниво на течността в тях с не по-малко от 0,2 m, широк в най-горната си част най-малко 3 m;

2. полуподземни - когато са вкопани на не по-малко от половината от височината им и при това положение най-високото ниво на течността в резервоара (или разлята в хранилището) не превишава с повече от 2 m най-ниска та проектна кота на прилежащия терен;

3. надземни - когато не са спазени изискванията посочени в т. 1 и 2.

Чл. 284. Не се допуска проектиране на резервоари в подземни котловани (бункери, галерии, пещери и др.) и съхраняването на ЛЗТ и ГТ в открити ями и котловани.

Чл. 285. (1) Резервоарите за съхраняване на ЛЗТ и ГТ се проектират метални (хоризонтални, вертикални или сферични) и стоманоботонни.

(2) Металните вертикални резервоари са:

1. с неподвижен (стационарен) покрив;

2. с понтон (неподвижен покрив и плаващ над течността понтон);

3. с плаващ (подвижен) покрив с ограждащ борд, висок най-малко 0,3 m, на разстояние 1 m от стената на резервоара.

Чл. 286. (1) В покривите на вертикалните резервоари за ЛЗТ с обем 500 куб. м и повече (без тези с плаващ покрив) се предвиждат лекоизхвърлящи се звена за поемане на взривната вълна при евентуална експлозия, заварени с 50% олекотени шевове в сравнение с другите шевове по покрива.

(2) Лекоизхвърлящите звена трябва да бъдат за:

1 резервоари с обем от 500 до 5000 куб. м - най-малко 2 броя;

2. резервоари с обем от 5001 до 15 000 куб. м - най-малко 3 броя;

3. резервоари с обем над 15 000 куб. м - най-малко 4 броя.

(3) Лекоизхвърлящите звена се разполагат симетрично, като общата им повърхнина е равна на 50% от повърхнината на покрива на резервоара.

Чл. 287. (1) Фундаментите и топлоизолацията на резервоарите се проектират негорими.

(2) Металните стойки на сферичните резервоари за ЛЗТ и ГТ се проектират защитени с огнезащитни облицовки или замазки до граница на пожароустойчивост най-малко 2 h 30 min или с водни инсталации за охлаждане.

Чл. 288. (1) За изпускаме на образувалите се пари и за изравняване на налягането към резервоарите (без тези с плаващ покрив), предназначени за съхраняване на ЛЗТ, и с вместимост над 400 куб. м се предвиждат дихателни и предохранителни (аварийни) клапани (механични или хидравлични) с огнепреградители.

(2) На резервоарите за ЛЗТ с вместимост до 400 куб. м вкл. и за тези, предназначени за съхраняване на ГТ с пламна температура от 61 до 120°C се предвиждат само дихателни тръби (отдушници) с огнепреградители.

(3) За резервоарите за ГТ с пламна температура над 120°С се предвижда само дихателна тръба.

(4) Дихателните тръби на резервоарите за ЛЗТ и ГТ в помещения се извеждат извън сградите 2 m над покрива им или на външна стена на височина най-малко 3 m от земята и на разстояние 2 m от прозорци, врати и други отвори и се съоръжават с огнепреградител.

(5) Допуска се обединяване на дихателните тръби от няколко резервоара, ако парите на съхраняваните в тях ЛЗТ и ГТ при смесването си не предизвикат запалвания, пожар или взрив.

Чл. 289. (1) Нивопоказателите и приспособленията за вземане на проби към резервоарите за ЛЗТ и ГТ не трябва да създават опасност от искрообразуване, течове, пароотделяне и натрупване на опасни потенциали от статично електричество.

(2) Допуска се използване на нивомерни стъкла на резервоари с обем до 200 куб. м, ако са защитени от механични повреди и са изолирани от резервоарите посредством спирателна арматура.

(3) Не се допускат нивомерни (контролни) стъкла, вградени в стените на резервоарите за ЛЗТ и ГТ.

Чл. 290. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Резервоари за съхраняване на ЛЗТ и ГТ при свръхналягане над 0,07 МРа се проектират със съгласие на НСПО-МВР.

Чл. 291. (1) Преливането на ЛЗТ и ГТ по самотек от основните резервоари в междинни резервоари, в авто- и железопътни цистерни, в танкери и др. се допуска само ако е автоматизирано - изключващо разливане на течностите.

(2) В случаите по ал. 1 тръбопроводите се предвиждат с резервна спирателна арматура с автоматично действие, монтирана до резервоарите.

Чл. 292. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Резервоарите се проектират поединично или в групи. Резервоарите с единичен обем над 10 000 куб. м се проектират на групи в един ред, а тези с обем до 10 000 куб. м вкл. - на групи най-много в два реда. Допуска се резервоарите с единична вместимост до 500 куб. м вкл. да са в четири реда.

(2) Максималната обща вместимост на резервоарите от една група е:

1. за резервоари с плаващ покрив - 200 000 куб. м;

2. за резервоари с понтон или със стационарен покрив - 120 000 куб. м при съхраняване на ГТ и 80 000 куб. м при съхраняване на ЛЗТ.

(3) Максималната вместимост на единичните (отделните) резервоари трябва да е:

1. за резервоари с плаващ покрив - 120 000 куб. м;

2. за резервоари с понтон - 30 000 куб. м;

3. за резервоари с неподвижен покрив - 20 000 куб. м.

Чл. 293. Минималното разстояние между стените на резервоарите от две съседни групи е:

1. между надземни резервоари - 40 m;

2. между надземни и полуподземни резервоари - 35 m;

3. между надземни и подземни резервоари - 30 m;

4. между полуподземни резервоари - 25 m;

5. между полуподземни и подземни резервоари - 15 m;

6. между подземни резервоари 15 m.

Чл. 294. (1) Минималните разстояния между стените на съседните надземни резервоари в една група се определя в зависимост от диаметъра и конструкцията на резервоарите и от вида на съхраняваната в тях течност по таблица № 28.

(2) При определяне на разстоянията между резервоарите се приема по-голямото от таблица № 28, но не повече от:

1,40 m - за резервоари с неподвижен покрив или с понтон;

2,30 m - за резервоари с плаващ покрив.

(3) Минималното разстояние между надземните резервоари е най-малко 1 m.

Таблица № 28

Д* - диаметър на резервоара.

Чл. 295. (1) Допуска се разстоянията от резервоарите и хранилищата за ЛЗТ и ГТ до съседни сгради и съоръжения, а също и разстоянията между стените на резервоарите, разположени в една група, да се намаляват:

1. при подземни резервоари и хранилища - с 50%;

2. при полуподземни резервоари и хранилища - с 25%.

(2) Разстоянието между стените на подземните резервоари от една група е най-малко 1 m.

Чл. 296. Минималните разстояния от надземните резервоари за амонячна вода са:

1. до помпени станции за ЛЗТ - 8 m;

2. до помпени станции за ГТ - 5 m.

3. до оста на хидрантите на наливно-изливниге устройства за ЛЗТ и ГТ - 5 m;

4. до оста на железопътни линии за редовно движение - 20 m;

5. до оста на вътрешнозаводски и маневрени железопътни линии - 12 m;

6. до края на платното на пътища от републиканската мрежа - 10 m;

7. до вътрешнозаводски пътища - 5 m;

8. до съседни резервоари за амонячна вода - 1 m;

9. до съседни сгради - съгласно таблица № 6 към чл. 41, като складовете за амонячна вода се отнасят към производства от категория Д и V степен на пожароустойчивост.

Чл. 297. (1) Допуска се разстоянието от подземни резервоари за ЛЗТ и ГТ до вкопани помпени станции с не повече от 3 основни помпи да се намали до 1 m, ако стената на помпената станция към резервоарите се предвиди без отвори.

(2) Допуска се разстоянието от помпени станции до надземни резервоари за ГТ с пламна температура над 120°С да се намали до 1 m, ако помпените станции се разположат извън обваловката на резервоарите.

(3) Допуска се помпените станции да се проектират на габаритно разстояние от железопътни наливно-изливни устройства за ГТ с пламна температура над 120°С.

Чл. 298. (1) Допуска се хранилища за ЛЗТ и ГТ да се проектират на габаритно разстояние до обслужващия ги железопътен клон или автомобилен път.

(2) Допуска се хранилища и железопътни наливно-изливни устройства за ГТ с пламна температура над 120°С да се проектират на габаритно разстояние от вътрешнозаводските железопътни линии и до автомобилни пьтища.

Чл. 299. Допуска се разстоянието между надземните резервоари с обем до 50 куб. м - за ЛЗТ, и до 100 куб. м за ГТ, да се намали до 1 m, ако общата вместимост на групата резервоари е най-много 200 куб. м - за ЛЗТ, и най-много 400 куб. м - за ГТ, а минималното разстояние е:

1. между групи с ЛЗТ - 10 m;

2. между групи с ГТ - 5 m;

3. от група с ЛЗТ до група с ГТ - 7 m.

Чл. 300. (1) Отделностоящите надземни и полуподземни резервоари или група резервоари с обем над 1000 куб. м вкл. - към складовете от I категория, и с обем 500 куб. м вкл. - към складовете от II категория, се предвиждат обваловани със земен вал, широк на върха най-малко 0,5 m, или оградени с негорима стена, изчислена за хидравличния натиск на разлятата течност и с граница на пожараустойчивост най-малко 5 h.

(2) В случаите, когато теренът създава условия за разливане на течността при авария към съседни сгради, съоръжения, реки, езера и др., обваловане се проектира независимо от единичната и общата вместимост на резервоарите.

Чл. 301. Обваловки, в които са разположени надземни или полуподземни резервоари, се разделят посредством вътрешни (междинни) валове или стени на части, така че повърхността на всяка една от тях без площта, заемана от резервоарите, да не превишава 2500 кв. м.

Чл. 302. (1) Минималното разстояние от стените на резервоарите до долния вътрешен ръб на основните (външните) валове или стени е:

1. при резервоари с обем от 500 до 2000 куб. м вкл. - 5 m;

2. при резервоари с обем над 2000 куб. м - 10 m.

(2) Разстоянията по ал. 1 не се нормират за резервоарите, осигурени със стабилни или полустабилни инсталации за пожарогасене и охлаждане, и за тези с обем до 500 куб. м.

(3) Не се нормира разстоянието от стените на резервоарите до вътрешните (междинните) валове или стени.

Чл. 303. (1) Височината на външните (основните) валове или стени се приема с 0,2 m над нивото на разлятата течност.

(2) Обемът на обваловките се приема равен на:

1. вместимостта на резервоара - при единични надземни резервоари;

2. надземната вместимост на резервоара - при единични полуподземни резервоари;

3. единичната вместимост на най-големия резервоар - при група надземни резервоари;

4. най-голямата надземна единична вместимост - при група полуподземни резервоари.

(3) Височината на вътрешните (междинните) валове или стени се предвижда с 0,3 m по-малко от височината на основните (външните) валове или стени.

Чл. 304. За достъп към всяка подгрупа резервоари през външните валове или стени се проектират най-малко две срещуположни стълби-преходи от негорим материал с широчина най-малко 2 m и наклон, не по-голям от 45°. За резервоари със стабилни и полустабилни инсталации за пожарогасене минималната широчина на стълбите е 0,8 m.

Чл. 305. За групите от резервоари с вместимост 1000 куб. м и повече се осигурява възможност за прехвърляне на течностите в случай на авария или пожар от един резервоар в друг.

Чл. 306. (1) Контролните шахти за обслужване на тръбопроводи, паропроводи, газопроводи и др. се предвиждат извън обваловката на резервоарите.

(2) Не се допуска транзитно преминаване на електрически кабели и въздушни електрически линии през обваловката на резервоарите.

(3) Подземни електрически кабели се проектират на разстояние най-малко 2 m от необваловани резервоари.

Чл. 307. Около единичните резервоари с обем 5000 куб. м и повече и около всяка група резервоари с общ обем над 10 000 куб. м се проектира околовръстен път за противопожарни нужди. В останалите случаи се допуска задънен (тупиков) път, завършващ с обход или площадка за обръщане на противопожарните автомобили с размери най-малко 12/12 m. Пътното платно се проектира с широчина най-малко 6 m с трайна настилка и защитено срещу заливане с ЛЗТ и ГТ.

Чл. 308. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) Складовете с ЛЗТ и ГТ се проектират в подветрената страна спрямо населените места, промишлените и други обекти и по възможност на най-ниската част на терена.

Чл. 309. (Изм. - БСА, бр. 1 от 1994 г.) (1) Сградите и съоръженията на територията на складове за ЛЗТ и ГТ се проектират от I или II степен на пожароустойчивост или от стоманени конструкции.

(2) Складовете за ЛЗТ и ГТ се проектират оградени с негорима ограда извън обваловката с височина от 1,2 до 1,5 m.

(3) Минималното разстояние от оградата на склада до резервоарите, сградите и съоръженията, свързани със съхранението и манипулирането на ЛЗТ и ГТ е:

1. при складове от I категория: за ЛЗТ - 10 m, за ГТ - 5 m;

2. при складове от II категория: за ЛЗТ - 4 m, за ГТ - 2 m.

Чл. 310. Складовете за ЛЗТ и ГТ от I категория се проектират извън жилищните зони на населените места.

Чл. 311. (1) Общата вместимост на един склад не трябва да превишава 320 000 куб. м, като разстоянието между два съседни склада е най-малко 250 m.

(2) Разстоянията от надземните резервоари до най-близките съседни сгради, съоръжения и складове на предприятия, стопанства, жилищни зони и др. се определят по таблица № 29.

Чл. 312. Складове за ЛЗТ и ГТ, проектирани на по-малко от 200 m от река, се отделят от сгради и съоръжения на товарни пътнически и служебни пристани, от водноелектрически централи и други хидротехнически съоръжения, от корабостроителни и кораборемонтни заводи, от населени места и други по-големи крайбрежни сгради и съоръжения най-малко на 100 m по течението на реката и най-малко на 1500 m в посока, обратна на течението на реката.

Чл. 313. (1) Минималните разстояния от наливно-изливните устройства, хранилища, навесите и откритите площадки за ЛЗТ и ГТ от I категория до най-близките съседни сгради, съоръжения и складове на предприятия, стопанства, жилищни квартали и др. се определят по таблица № 30.

(2) Разстоянията от сгради и съоръжения в района на складовете на ЛЗТ и ГТ от I категория, непосочени в ал. 1, до сгради и съоръжения на съседни обекти се определят по таблица № 6 към чл. 41, като по отношение на помпените станции и разливните помещения разстоянията се увеличават със 100%.

Чл. 314. (1) Минималните разстояния от надземните резервоари до сградите и съоръженията на територията на складовете за ЛЗТ и ГТ от I категория се определят по таблица № 31.

(2) Допуска се разстоянието по таблица № 31 от междинните изливни резервоари до пристани да се намали до 30 m.

(3) Посочените в таблица № 31 разстояния не се отнасят за нулевите резервоари (мерници), предназначени за зареждане на танкери. Те могат да се предвиждат непосредствено на пристана.

Таблица № 29