Държавен вестник, брой 70 от 28.VIII

Чл. 15. Корабите оперират съгласно следните нива на сигурност:

1. първо ниво на сигурност;

2. второ ниво на сигурност;

3. трето ниво на сигурност.

Чл. 16. Нивото на сигурност за корабите, плаващи под българско знаме, се определя от Изпълнителна агенция "Морска администрация" и се съобщава на корабопритежателите за информиране на капитана на кораба или офицера по сигурността на кораба.

Чл. 17. С оглед определяне и предприемане на превантивни мерки срещу възникване на инциденти, свързани със сигурността, при първо ниво на сигурност на корабите се извършват следните дейности, определени в плана за сигурност на кораба:

1. изпълнение на всички задължения по сигурността на кораба;

2. контролиране достъпа до кораба;

3. контролиране качването на лица и техния багаж;

4. контролиране достъпа до забранените зони с цел гарантиране достъпа до тях само от упълномощени за това лица;

5. наблюдение на палубите и зоните около кораба;

6. контролиране на товаро-разтоварните операции и приемането на корабни запаси;

7. гарантиране на действаща комуникация по сигурността.

Чл. 18. При второ ниво на сигурност се прилагат допълнителни предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 17.

Чл. 19. При трето ниво на сигурност се прилагат допълнителни специфични предпазни мерки, определени в плана за сигурност на кораба, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 17.

Чл. 20. Когато Изпълнителна агенция "Морска администрация" обяви второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораба потвърждава промяната на нивото на сигурност и уведомява Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл. 21. (1) Непосредствено преди влизане в пристанище или по време на престой в пристанище на територията на държава, страна по SOLAS, обявила второ или трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на кораб потвърждава получаването на инструкции за второ или трето ниво и уведомява офицера по сигурността на пристанището за началото на прилагане на съответните мерки и процедури от плана за сигурността на кораба, а при обявено трето ниво на сигурност - и на инструкциите на държавата, страна по SOLAS, обявила трето ниво на сигурност.

(2) Офицерът по сигурността на кораба информира офицера по сигурността на пристанището относно трудности при прилагане на инструкциите. В този случай офицерът по сигурността на пристанището и офицерът по сигурността на кораба координират съвместни действия за преодоляване на трудностите.

Чл. 22. (1) Когато Изпълнителна агенция "Морска администрация" определи или е определила по-високо ниво на сигурност за кораб от това, което е определено за пристанището, в което корабът възнамерява да влезе или в което се намира, офицерът по сигурността на кораба незабавно уведомява за създалата се ситуация офицера по сигурността на пристанището и компетентния орган на държавата, страна по SOLAS, на чиято територия се намира пристанището.

(2) В случая по ал. 1 офицерът по сигурността на кораба влиза във връзка с офицера по сигурността на пристанището за координиране съответни действия при необходимост.

Чл. 23. При определено второ или трето ниво на сигурност на кораби, плаващи под българско знаме, възнамеряващи да влязат или намиращи се в пристанище на държава, страна по SOLAS, с по-ниско ниво на сигурност, Изпълнителна агенция "Морска администрация" незабавно уведомява държавата за това.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Когато кораби, плаващи под българско знаме, възнамеряват да влязат или се намират в териториалните води на държава, страна по SOLAS, определила по-високо ниво на сигурност в района, капитанът на кораба или офицерът по сигурността на кораба повишава бдителността в съответствие с предвиденото в плана за сигурност на кораба за съответното ниво, а при наличие на информация, която може да окаже въздействие върху морската сигурност в района, незабавно докладват на корабопритежателя и на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(2) Офицерът по сигурността на пристанището уведомява капитана или офицера по сигурността на кораб, плаващ под чуждо знаме, който възнамерява да влезе или се намира в териториалните води на Република България, за определеното ниво на сигурност и за мерките по сигурността, които той следва да предприеме, както и за мерките, предприети с цел осигуряване на защита срещу заплахата.

Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25, изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Оценката на сигурността на кораба включва:

1. определяне на съществуващи мерки, процедури и дейности по сигурността;

2. определяне на най-важните корабни дейности, които е необходимо да бъдат защитени;

3. определяне на възможни заплахи за най-важните корабни дейности и вероятността от тяхното възникване с цел установяване и степенуване на мерки за сигурност;

4. определяне уязвимите места, свързани с дейността на кораба, като се отчита и човешкият фактор.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Оценката по ал. 1 отчита и следните елементи:

1. физическа сигурност;

2. структурна цялост;

3. системи за защита на персонала;

4. процедурни политики;

5. радио- и телекомуникационни системи, в това число компютърни системи и мрежи;

6. други елементи на сигурността, които, ако бъдат застрашени, могат да съставляват риск за лица, имущество или операции на борда на кораба или в пристанището.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) (1) При извършване на оценката на сигурността на кораба се отчитат и:

1. всички открити места за достъп на кораба, включително и откритите палуби, като се оценява възможността за използването им от лица, целящи нарушаване на сигурността;

2. местата за достъп на кораба, използвани от лица с право на достъп;

3. местата за достъп на кораба, които биха могли да бъдат използвани от лица, целящи качване на борда на кораба през тези места, без да имат това право.

(2) При извършване на оценката на сигурността на кораба се отчитат и постоянната приложимост на съществуващите, свързани със сигурността, мерки, правила, процедури и операции, прилагани при рутинни и аварийни ситуации, като оценката съдържа правила относно:

1. забранените за достъп зони;

2. действията при пожар или други аварийни ситуации;

3. нивото на контрол върху персонала на кораба, пътниците, посетителите, търговците, докерите и др.;

4. честотата и ефективността на патрулирането от лицата, отговорни за сигурността на кораба;

5. системите за контрол на достъп, включително и системите за идентификация;

6. охранителните комуникационни системи;

7. охранителните врати, бариери и осветление;

8. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.

(3) Оценката на сигурността на кораба отчита мерките по защита на:

1. персонала на кораба;

2. пътниците, посетителите, търговците и персонала на пристанището;

3. способността да се поддържа безопасно корабоплаване и да се реагира при аварийни ситуации;

4. товара, особено опасните товари или вещества;

5. запасите на кораба;

6. охранителното комуникационно оборудване и системи, ако има такива;

7. оборудването и системите за наблюдение, ако има такива.

(4) Оценката на сигурността на кораба отчита и всички възможни заплахи, които могат да доведат до:

1. увреждане или разрушаване на кораба или на пристанището;

2. завземане или отвличане на кораба или на лица, намиращи се на борда;

3. неупълномощен достъп до товара, корабното оборудване или системи или корабните запаси;

4. неупълномощен достъп до кораба, включително наличие на нередовни пътници;

5. нерегламентирано внасяне на оръжия или оборудване, включително и оръжия за масово поразяване;

6. използване на кораба за превоз на лица, които възнамеряват да предизвикат инцидент, свързан със сигурността, както и за превоз на тяхното оборудване;

7. използване на кораба като оръжие или като средство за причиняване на щети или разрушение;

8. нападения откъм морето, докато корабът е на кей или котва;

9. нападения, докато корабът е в морето.

(5) Оценката на сигурността на кораба отчита и всички слаби места, като:

1. противоречия между мерките за безопасност и сигурност;

2. противоречия между задълженията на борда на кораба и възложени задачи по сигурността;

3. брой на корабния екипаж и вахти, като се отчита въздействието им върху работоспособността, бдителността и изпълнението на задълженията на екипажа;

4. установени недостатъци, свързани с обучението по сигурността;

5. оборудване и системи за сигурност и комуникационни системи.

Чл. 26. (1) Оценката по сигурността на кораба се извършва от лица с подходящи умения и познания за оценяване сигурността на даден кораб, определени от корабособственика.

(2) Офицерът по сигурността на компанията следи оценката по сигурността на кораба да бъде извършена от лицата по ал. 1.

(3) Оценката на сигурността на кораба може да се извърши и от призната организация по сигурността.

(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Уменията и познанията на лицата по ал. 1 включват:

1. познания за текущите заплахи за сигурността и похвати в тази област;

2. разпознаване и откриване на оръжия, опасни вещества и устройства;

3. разпознаване, на недискриминационна основа, на характеристики и поведенчески модели на лица, които има вероятност да застрашат сигурността;

4. похвати, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;

5. методи, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;

6. въздействие на експлозиви върху конструкцията на кораба и оборудването;

7. сигурността на кораба;

8. установени практики на взаимодействието кораб/пристанище;

9. планиране за ограничаване на вредното въздействие и за противодействие при възникнал инцидент;

10. физическа сигурност;

11. радио- и телекомуникационни системи и компютърни системи и мрежи;

12. морско инженерство и корабни и пристанищни операции.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Офицерът по сигурността на компанията получава и регистрира необходимата за извършване оценка на сигурността на кораба информация относно:

1. общия план на кораба;

2. разположението и функцията на помещенията, които са забранени за достъп, както са определени в глава II-2 от SOLAS;

3. разположението и функцията на всяко действително или потенциално място за достъп до кораба;

4. промените в прилива и отлива, които могат да окажат влияние върху сигурността на кораба;

5. товарните помещения и товарния план;

6. местата, където се съхраняват запасите на кораба и оборудването за поддръжката на кораба;

7. местата, където се съхранява багаж без придружител;

8. наличното за поддържане на основни дейности резервно и аварийно оборудване;

9. персонала на кораба, задълженията по сигурността и изискванията, свързани с обучение и тренировки по сигурността;

10. наличното оборудване за сигурност и безопасност на пътниците и персонала на кораба;

11. евакуационните планове и местата за събиране на хората, които трябва да бъдат поддържани за осигуряване на организирана и безопасна евакуация при аварийна ситуация;

12. договорите с лица, предоставящи услуги, свързани със сигурността на кораба;

13. мерките и процедурите по сигурността, включително инспекционни и контролни процедури, разпознавателните системи, оборудването за наблюдение и надзор, документите за идентификация на персонала, алармите, осветлението, контрола върху достъпа и други.

Чл. 27. (1) (Предишен текст на чл. 27 - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Корабопритежателят е отговорен за документирането, разглеждането, приемането и съхраняването на оценката на сигурността на кораба.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Оценката на сигурността на кораба се съхранява на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване на неупълномощеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в нея.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Оценката на сигурността на кораба е защитена от неупълномощен достъп или разгласяване.

Чл. 28. На борда на всеки кораб има корабен план за сигурност, който съдържа мерки за трите нива на сигурност.

Чл. 29. Планът за сигурност на кораба или измененията към него се изготвят от корабопритежателя или от призната организация по сигурността.

Чл. 30. (1) Корабният план за сигурност или измененията в него се одобряват от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от призната организация по сигурността.

(2) Когато призната организация по сигурността е участвала в изготвяне на оценката или плана за сигурност на кораба, същата не може да го одобрява.

Чл. 31. При представяне на корабния план за сигурност за одобряване се прилага и оценката на сигурността, на чиято база е бил разработен планът.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32 - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Планът се изготвя на български и английски език и включва:

1. мерки за предотвратяване нерегламентирано внасяне на борда на кораба на оръжия или общоопасни вещества и средства, предназначени за употреба срещу хора, кораби или пристанища;

2. определяне на забранените зони и мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до тях;

3. мерки за предотвратяване на нерегламентиран достъп до кораба;

4. процедури за реагиране при заплахи или нарушения на сигурността, които включват разпоредби за осигуряване на критично важните операции на кораба или на взаимодействието кораб/пристанище;

5. процедури за реагиране при получаване на инструкциите за сигурност, които могат да бъдат дадени от държави, страни по SOLAS, при трето ниво на сигурност;

6. процедури за евакуация при заплахи или нарушения на сигурността;

7. задължения за лицата, отговорни за сигурността на кораба и на останалите лица на кораба по отношение на нивата на сигурност;

8. процедури за инспектиране на дейностите, извършвани по сигурността;

9. процедури за провеждане на обучение, тренировки и упражнения, свързани с плана за сигурност;

10. процедури за взаимодействие при извършване на дейностите по сигурността на пристанищата;

11. процедури за периодичен преглед на плана и за обновяването му;

12. процедури за докладване на инциденти, свързани със сигурността;

13. определяне на офицера по сигурността на кораба;

14. определяне на офицера по сигурността на компанията, в това число начините за осъществяване на 24-часов контакт;

15. процедури за проверка, тестване, калибриране и поддръжка на всяко оборудване по сигурността, намиращо се на борда;

16. честота на тестване или калибриране на оборудването по сигурността, намиращо се на борда;

17. определяне на местата за активиране на сигналната система за сигурност на кораба;

18. инструкции за използване на сигналната система за сигурност на кораба, включително тестването, активирането, деактивирането и връщането в изходно положение, както и за ограничаване на фалшиви сигнали;

19. процедури за случаите, когато на борда има пътник, пребиваващ незаконно или намиращ се под действието на съдебни или административни разпоредби;

20. мерки за сигурност, когато корабът излиза на ремонт;

21. (нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) разпоредби, осигуряващи сигурността на корабите, към които се прилага тази наредба, включително свързани с взаимодействието кораб - пристанище или кораб - кораб, дори когато към единия от корабите не се прилагат разпоредбите на тази наредба.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Планът за сигурност на кораба:

1. описва подробно организационната структура по сигурността за кораба;

2. описва подробно взаимоотношенията на кораба с компанията, пристанищата, другите кораби и съответните органи, отговорни за сигурността;

3. описва подробно комуникационните системи и начините за ефективна непрекъсната комуникация в рамките на кораба, между кораба и други кораби, в това число и пристанищата;

4. описва подробно основните, свързани със сигурността, мерки за първо ниво на сигурност;

5. описва подробно допълнителните мерки, които ще позволят на кораба без забавяне да премине на второ ниво на сигурност и когато е необходимо - на трето ниво на сигурност;

6. съдържа процедури за докладване на Изпълнителна агенция "Морска администрация" на въпроси, свързани със сигурността.

Чл. 33. Лицата, които извършват вътрешни одити на дейностите по сигурността, посочени в плана, или които оценяват прилагането на плана, не участват пряко в проверяваните дейности, с изключение на случаите, когато големината и видът на кораба не позволяват това.

Чл. 34. (1) Не се изисква одобряване от Изпълнителна агенция "Морска администрация" на промени в одобрен корабен план за сигурност или оборудване по сигурността, посочено в одобрен план по отношение на чл. 32, т. 13, 14 и 17.

(2) Одобряване на останалите промени, с изключение на тези по чл. 32, т. 13, 14 и 17, се извършва с отделен документ, който се съхранява на борда на кораба и се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).

(3) Когато одобряването по ал. 2 се отнася до временни промени и първоначално одобрените мерки в корабен план за сигурност или оборудване по сигурността, посочено в одобрен план за сигурност, бъдат възстановени, документът по ал. 2 не се съхранява на борда на кораба и не се представя заедно с Международното свидетелство за сигурност на кораба (Временното международно свидетелство за сигурност на кораба).

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) Планът се съхранява на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване неупълномощеното му изтриване, разрушаване или промяна на данните в него.

(2) Планът е защитен от неупълномощен достъп или разгласяване.

Чл. 36. (1) Планът за сигурност на кораба не подлежи на проверка от лицата, осъществяващи мерки за контрол и съответствие съгласно правило 9 на глава XI-2 от SOLAS, с изключение на случаите, когато има ясни основания да се смята, че корабът не е в съответствие с изискванията на глава XI-2 от SOLAS и тази наредба.

(2) Когато единственото средство да се провери или отстрани несъответствието е сравнение с корабния план за сигурност, се разглеждат съответните изисквания в него.

(3) В случаите по ал. 2 се разрешава ограничен достъп до точките от плана, отнасящи се до несъответствието, но само при съгласието на администрацията на знамето или на капитана на кораба.

(3) Информацията по чл. 32, т. 2, 4, 5, 7, 15, 17 и 18 се счита за конфиденциална и не подлежи на проверки.

Чл. 37. (1) На борда на кораба се съхраняват протоколи за:

1. обучение, тренировки и учения;

2. заплахи за сигурността и инциденти, свързани със сигурността;

3. нарушения на сигурността;

4. промени на нивото на сигурност;

5. информация, отнасяща се пряко до сигурността на кораба като специфични заплахи по отношение на кораба или пристанищата, в които корабът се намира или е бил;

6. вътрешни проверки (одити) и прегледи на дейности по сигурността;

7. периодичен преглед на оценката за сигурността на кораба;

8. периодичен преглед на корабния план за сигурност;

9. въвеждане в действие на изменения към плана; и

10. поддържане, калибриране и тестване на каквото и да е оборудване по сигурността, намиращо се на борда, в това число и тестване на сигналната система за сигурност на кораба.

(2) Протоколите по ал. 1 се изготвят на български и английски език, като информацията, съдържаща се в тях, се отнася за период, в който корабът е посетил последните 10 пристанища.

(3) Протоколите могат да се съхраняват на електронен носител, защитен чрез процедури, целящи предотвратяване неупълномощеното му изтриване, разрушаване или изменение.

(4) Протоколите са защитени от неупълномощен достъп или разгласяване.

Чл. 38. (1) Корабопритежателят определя офицер по сигурността на компанията за един или повече кораби в зависимост от броя или видовете кораби, с които оперира, като посочва за кои кораби това лице ще отговаря.

(2) Корабопритежателят може да определи в зависимост от броя или видовете кораби, с които оперира, няколко лица, които да бъдат офицери по сигурността на компанията при условие, че е ясно посочено за кои кораби всяко едно от лицата ще отговаря.

Чл. 39. Офицерът по сигурността на компанията:

1. уведомява капитана на кораба или офицера по сигурността на кораба за нивото на заплахи, на което е възможно да бъде подложен по време на експлоатацията му, като използва оценките по сигурността и друга, свързана със сигурността, информация;

2. отговаря за извършване на оценка по сигурността на кораба;

3. отговаря за разработването, представянето за одобрение, прилагането и поддържането на корабния план за сигурност;

4. гарантира, когато е необходимо, корабният план да бъде изменен, за да се коригират недостатъците и да се изпълнят изискванията за сигурност на конкретния кораб;

5. организира вътрешните проверки (одити) и прегледи на дейностите по сигурността;

6. организира първоначалната и последващите проверки на кораба от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от призната организация по сигурността;

7. следи за коригирането на недостатъците и несъответствията, открити по време на вътрешните проверки, периодични прегледи, инспекции по сигурността и проверки за съответствие;

8. отговаря за обучението на лицата, отговорни за сигурността на кораба;

9. отговаря за ефективната комуникация и сътрудничество между офицера по сигурността на кораба и съответните офицери по сигурността на пристанищата;

10. отговаря за съвместимостта между изискванията за сигурност и изискванията за безопасност;

11. гарантира, че ако бъдат използвани планове за сигурност на сроден кораб или на флота, то планът за всеки кораб ще отразява точно специфичната касаеща го информация;

12. гарантира, че са изпълнени и поддържани които и да е алтернативни или еквивалентни мерки и разпоредби, одобрени по отношение на конкретен кораб или група кораби.

Чл. 40. Корабопритежателят определя офицер по сигурността на кораба, който:

1. извършва редовни инспекции по сигурността на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;

2. контролира прилагането на корабния план за сигурност и измененията към него;

3. координира мерките за сигурност, които трябва да се спазват по време на товаро-разтоварните операции и снабдяването на кораба, между членовете на екипажа и офицера по сигурността на пристанището;

4. предлага изменения на корабния план за сигурност;

5. докладва пред офицера по сигурността на компанията за всички недостатъци и несъответствия, открити по време на вътрешните проверки, периодични прегледи, инспекции по сигурността и проверки за съответствие, и прилагане на всички коригиращи действия;

6. отговаря за провеждане на обучение на екипажа на кораба съгласно плана за сигурност на кораба;

7. докладва за всички инциденти, свързани със сигурността, съгласно корабния план;

8. координира прилагането на корабния план за сигурност с офицера по сигурността на компанията и офицера по сигурността на пристанището;

9. следи за правилната експлоатация, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността.

Чл. 41. Офицерът по сигурността на компанията, офицерът по сигурността на кораба и лицата от бреговия персонал, определени от корабопритежателя и отговорни за сигурността на корабите, преминават обучение по утвърдени програми от Изпълнителна агенция "Морска администрация" и притежават познания в определени области, изброени в приложение № 2.

Чл. 42. Лицата от екипажа на кораба, които имат специфични задължения и отговорности, свързани със сигурността, притежават достатъчно познания и умения в определени области съгласно приложение № 2, за да изпълняват поставените им задачи.

Чл. 43. (1) Офицерът по сигурността на кораба провежда тренировки на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 3 месеца, като се вземат предвид видът на кораба, промените в екипажа на кораба, пристанищата, които следва да се посетят, и други обстоятелства, свързани със сигурността на кораба.

(2) В случаите, когато една четвърт от корабния екипаж е подменен и лицата не са участвали в тренировки на този кораб през последните 3 месеца, тренировката се провежда в едноседмичен срок от настъпване на промяната.

Чл. 44. Офицерът по сигурността на компанията провежда учения на лицата, отговорни за сигурността на кораба, на всеки 18 месеца, чрез които се проверява и постига взаимодействието между офицера по сигурността на кораба, офицера по сигурността на компанията, офицера по сигурността на пристанищата и службите по сигурността.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" определя нивата на сигурност на пристанищата или на отделни пристанищни терминали.

(2) Пристанищата и пристанищните терминали оперират съобразно определените нива на сигурност. Мерките и процедурите за сигурност се прилагат по начин, който да доведе до минимално забавяне на пътниците, кораба, персонала и посетителите на кораба, стоките и услугите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" незабавно уведомява министъра на транспорта за всяка промяна в определеното ниво на сигурност на пристанище или пристанищен терминал.

(4) Определените нива на сигурност на пристанищата и пристанищните терминали се оповестяват на мореплавателите от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(5) При всяко ниво на сигурност по решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" в зависимост от конкретните констатации в оценката на сигурността на пристанището могат да се въвеждат различни мерки за сигурност в отделните пристанищни терминали на едно пристанище.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) При първо ниво на сигурност с оглед на идентифициране и предприемане на превантивни мерки срещу възникването на инциденти, свързани със сигурността на пристанищата, се извършват следните дейности при прилагане на съответните мерки, определени в плана за сигурност на пристанището:

1. гарантиране изпълнението на всички задължения по сигурността на пристанището;

2. контролиране достъпа до пристанището;

3. осъществяване на мониторинг по пристанището, включително зоната(-ите) на акостиране и заставане на котва;

4. осъществяване на мониторинг на забранените зони с цел гарантиране, че достъп до тях имат само упълномощени за това лица;

5. осъществяване на наблюдение и контрол при обработката на товарите;

6. осъществяване на наблюдение и контрол при приемането на корабни запаси;

7. гарантиране на действаща комуникация по сигурността.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) При второ ниво на сигурност се прилагат допълнителни предпазни мерки, определени в плана за сигурност на пристанището, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 46.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) При трето ниво на сигурност се прилагат допълнителни специфични предпазни мерки, определени в плана за сигурност на пристанището, по отношение на всяка дейност, посочена в чл. 46.

(2) Освен мерките по ал. 1 при трето ниво на сигурност пристанищата прилагат инструкции по безопасността, изготвени от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Когато офицер по сигурността на пристанището бъде уведомен, че кораб има затруднения при спазване изискванията на плана по сигурността на пристанището и инструкциите по безопасността, дадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" при обявено трето ниво на сигурност, офицерът по сигурността на пристанището и офицерът по сигурността на кораба влизат във връзка и координират съответните действия.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Когато офицер по сигурността на пристанището бъде уведомен, че даден кораб е с определено ниво на сигурност, по-високо от това на пристанището, офицерът по сигурността на пристанището незабавно уведомява Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" и офицера по сигурността на кораба.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Извършването на оценка на сигурността на пристанището е основен етап от процеса на създаване, актуализиране и прилагане на плана за сигурност на пристанището.

(2) Оценката по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" съвместно с експерти в съответната област от Министерството на вътрешните работи или от призната организация по сигурността.

(3) Когато оценката по ал. 1 е извършена от призната организация по сигурността, тя се разглежда и одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".

(4) Оценката по сигурността на пристанището се разглежда на всеки две години и се обновява при настъпили сериозни промени на рисковете, промени, свързани с пристанищната инфраструктура, както и при промяна статута на пристанището, съответно на пристанищния терминал.

(5) Лицата, включени в извършването на оценката на сигурността на пристанището, трябва да притежават познания по отношение на:

1. актуалните заплахи за сигурността, различните им форми и тенденциите в тази област;

2. разпознаването и откриването на оръжия, опасни вещества и устройства;

3. разпознаването на недискриминационна основа на характеристиките и поведенческите модели на лица, които биха могли да представляват заплаха за сигурността;

4. похватите, използвани за заобикаляне на мерките за сигурност;

5. методите, използвани за причиняване на инцидент, свързан със сигурността;

6. въздействието на експлозиви върху пристанището;

7. сигурността на пристанището;

8. обичаите на пристанището;

9. планирането на непредвидени ситуации, подготовката на ситуациите на тревога и мерките за противодействие;

10. физическите мерки за сигурност;

11. радио- и телекомуникационните системи, включително компютърните системи и мрежи;

12. транспортното и гражданското инженерство;

13. корабните и пристанищните операции.

Чл. 51а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Оценката на сигурността на пристанището задължително съдържа:

1. определяне и оценка на значимите елементи на пристанищната инфраструктура и други активи, които трябва да бъдат защитени;

2. определяне на възможните рискове и заплахи за пристанищната инфраструктура и други активи, както и вероятността от възникването им с оглед на установяване и степенуване на мерките за сигурност;

3. определяне, избор и класиране по приоритет на мерки за противодействие и на промени в процедурите, както и тяхното ниво на ефективност с цел намаляване на уязвимостта;

4. определяне на уязвимите места в инфраструктурата и в дейността на пристанището, като се отчита и човешкият фактор.

(2) Оценката по ал. 1 задължително определя:

1. всички зони на пристанището или пристанищния терминал, в които трябва да се постигне сигурност, като по този начин се определят границите на тази част от пристанищната територия, спрямо която се прилагат разпоредбите на тази наредба;

2. мерките за сигурност, в това число и тези, които са необходими, с оглед функционалните връзки и взаимодействие между отделните терминали на пристанището;

3. пристанищният персонал, който следва да бъде подложен на проверка за произход или на проучване за достъп във връзка с работата му в зони с висок риск;

4. отделни зони (ако е полезно) на пристанището или пристанищния терминал в съответствие с вероятността от възникване на инциденти, свързани със сигурността; определянето на границите и оценката на всяка зона се извършва не само по директен профил като потенциална цел, но и с оглед на ролята й на преходна зона, когато потенциална цел е съседна зона;

5. измененията на риска;

6. специфичните характеристики на всяка зона - местоположение, достъп, електроснабдяване, комуникационна система, собственост и ползватели, както и други характеристики, за които се счита, че са свързани със сигурността;

7. потенциалните сценарии за заплаха на пристанището или пристанищния терминал; пряка цел на идентифицирана заплаха може да бъде пристанището или пристанищният терминал като цяло, както и специфични елементи на неговата инфраструктура, а също и: товари, багаж, хора или транспортно оборудване;

8. специфичните преки и непреки последици от сценария за заплаха, независимо дали те се проявяват в една или няколко зони; специално внимание следва да се обръща на риска от човешки жертви;

9. възможността от възникване на ефект на натрупване при инциденти по сигурността;

10. уязвимите (критичните) места във всяка зона;

11. всички организационни въпроси, свързани с общата сигурност на пристанището, в това число ролята и взаимодействието на всички централни и териториални органи, чиито правомощия са свързани с постигането на сигурността на пристанищата, както и съществуващите правила и процедури;

12. уязвимите места в организацията, нормативната уредба или процедурите за постигане на сигурността на пристанището или пристанищния терминал;

13. мерките, процедурите и действията, насочени към намаляване на уязвимостта на критичните места във всяка зона; специално внимание следва да се отделя на необходимостта от контрол на достъпа или от въвеждане на ограничения за цялото пристанище или пристанищен терминал, или за специфични части от него, в това число: идентификация на пътниците, пристанищния персонал или други работници, посетителите и корабните екипажи, контрол на товарите и багажа, въвеждане на изисквания за наблюдение на определени зони или дейности, както и на средствата за осъществяване на този контрол; мерките, процедурите и действията трябва да съответстват на отбелязания риск и могат да бъдат различни за различните зони на пристанището или пристанищния терминал;

14. способите за засилване на мерките, процедурите и действията в случай на повишаване на нивото на сигурност;

15. специфичните изисквания за действие при основни проблеми на сигурността, като: "подозрителни" товари, багажи, гориво, принадлежности или лица, пакети с неизвестно съдържание и познати опасности (например бомби); тези изисквания трябва да съдържат и анализ на условията, при които е препоръчително възникналият проблем да бъде разрешен на място, както и тези, при които той трябва да бъде разрешен след транспортиране на опасния предмет или лице в сигурна зона;

16. мерките, процедурите и действията, насочени към ограничаване и намаляване на последиците;

17. начина на разпределение на задачите, позволяващ адекватното и правилно прилагане на определените мерки, процедури и действия;

18. при необходимост - връзките и взаимодействието с други планове за сигурност и други въведени мерки за сигурност, както и с други планове за действие (например авариен план за действие при разлив на нефт, план за организиране на непрекъсната работа в пристанището, план при произшествия с ядрени материали и други);

19. изискванията за комуникация, необходими за изпълнението на мерките и процедурите;

20. мерките за защита от разкриване на информация, свързана със сигурността;

21. изискванията по принципа "необходимост да се знае" за всички органи и организации, които пряко участват в постигането на сигурността на пристанището или пристанищния терминал, както и в случай на необходимост - за всички останали.

(3) Когато съответният компетентен орган счете това за необходимо, при извършването на оценката по ал. 1 се отчитат и видът, предназначението и влиянието на съседните зони върху сигурността на пристанището или пристанищния терминал.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Оценка на сигурността на пристанището се извършва за всеки пристанищен терминал. В случаите, когато операторът на всички терминали от пристанището е един и същ, се извършва оценка на сигурността на цялото пристанище.

(2) Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" може да разреши извършване на обща оценка на сигурността за повече от едно пристанище, когато пристанищният оператор е един за пристанищата, на които се извършва оценка на сигурността, и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанища са сходни.

(3) В случаите по ал. 2 Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" уведомява Международната морска организация (IMO) за извършената обща оценка.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Оценката на сигурността на пристанището завършва с доклад за начина на провеждане на оценката, описание на всяка уязвимост на пристанището, открита при извършването на оценката, както и описание на мерките за противодействие.

(2) Докладът се представя на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" за одобряване.

(3) Докладът е защитен срещу нерегламентиран достъп или разгласяване.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Планът за сигурност на пристанището се разработва и поддържа въз основа оценката за сигурност, като се отчита взаимодействието кораб - пристанище и установява правомощията на органите и задълженията на организациите и лицата във връзка с постигане сигурността на пристанището или пристанищния терминал.

(2) Планът за сигурност за всяко пристанище или пристанищен терминал се изготвя от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" съвместно с експерти в съответната област от Министерството на вътрешните работи или от призната организация по сигурността. Когато планът се изготвя от призната организация по сигурността, той се одобрява от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Планът за сигурност на пристанището установява за всяко от нивата на сигурност:

1. процедурите, които трябва да се следват;

2. мерките, които трябва да се въведат;

3. действията, които трябва да бъдат предприети.

(2) Планът за сигурност на пристанището:

1. определя зоните на пристанището или пристанищния терминал, в които трябва да се постигне сигурност; в плана могат да бъдат предвидени различни мерки, процедури или действия за различните зони в зависимост от констатациите в оценката на сигурността на пристанището и като се отчитат връзките между тези зони;

2. осигурява координация между мерките за сигурност за зони с различни характеристики по отношение на сигурността;

3. осигурява при необходимост различни мерки за различните зони от пристанището или пристанищния терминал с оглед на различните нива на сигурност и информацията от разузнаването;

4. определя организационната структура, която да осигури повишаване на сигурността на пристанището или пристанищния терминал.

(3) Въз основа на основните положения, посочени в ал. 2, планът за сигурност на пристанището задължително определя:

1. изискванията за проверка на документите за самоличност, на багажите и на товарите; в зависимост от констатациите в оценката за сигурност на пристанището планът може да предвижда, че тези изисквания се прилагат частично или не се прилагат в някои от зоните, както и че лицата, които влизат или се намират в определена зона, подлежат на контрол;

2. забранените зони в пристанището или на пристанищния терминал, зоните за сигурност и мерките за предотвратяване на нерегламентиран достъп до пристанището или терминала, до кораби в него, до забранените зони на пристанището или терминала, до зоните за сигурност, както и до съседните зони по чл. 51а, ал. 3; може да се предвиди, че за някои зони изискванията за достъп ще се прилагат само когато нивото на сигурност надвиши минималния праг; всички изисквания и прагове следва да бъдат изчерпателно изброени;

3. процедури за реагиране при заплахи или нарушения на сигурността, които включват разпоредби за осигуряване на критично важните операции на пристанището или пристанищния терминал, или на взаимодействието кораб - пристанище;

4. допълнителни мерки за сигурност, които следва да бъдат предприети при обявяване на второ или трето ниво на сигурност;

5. процедури за евакуация при заплахи или нарушения на сигурността;

6. задължения на персонала на пристанището с възложени отговорности по сигурността и на останалия персонал по отношение на нивата на сигурност;

7. процедури за взаимодействие пристанище - кораб, включително корабите, предназначени за морско-технически услуги и взаимодействие кораб - кораб;

8. процедури за преглед на плана и за обновяването му;

9. процедури за докладване на офицера по сигурността на пристанището или на органа за сигурност в пристанището на инциденти, свързани със сигурността, които процедури да позволяват предприемането на бързи ответни действия;

10. офицера по сигурността на пристанището, в т. ч. начините за осъществяване на 24-часов контакт;

11. мерки за гарантиране на сигурността на информацията, съдържаща се в плана;

12. мерки за гарантиране на сигурността на товарите и съоръженията, необходими за товаро-разтоварна дейност;

13. процедури за проверка на плана за сигурност на пристанището;

14. процедури за реагиране в случай на задействане на сигналната система за сигурност на кораб в пристанището;

15. процедури за улесняване слизането на брега или смяна на екипажа на кораба, както и за улесняване достъпа до кораба на посетители, включително и представители на моряшки социални и трудови организации;

16. процедури за всяко от трите нива на сигурност;

17. организационна структура по сигурността на пристанището или пристанищния терминал;

18. отговорности и изисквания, свързани с провеждането на тренировки и обучение и с оценка на ефективността на работата на пристанищния персонал, който изпълнява функции, свързани със сигурността;

19. системи, позволяващи ефективна и непрекъсната комуникация между персонала на пристанището, изпълняващ функции, свързани със сигурността, корабите в пристанището и други отговорни за сигурността органи;

20. процедури за гарантиране на сигурността на информацията, свързана със сигурността на пристанището или пристанищния терминал;

21. процедури за оценяване на ефективността на мерките и оборудването, свързани със сигурността, включително откриване и отстраняване на повреди в оборудването;

22. процедури за предоставяне и оценяване на доклади относно възможни пробиви в сигурността на пристанището или пристанищния терминал;

23. процедури относно товаро-разтоварни операции в пристанището или пристанищния терминал;

24. процедури относно доставка на корабни запаси;

25. процедури за поддържане и актуализиране на информация относно опасни товари и вещества и местоположението им в пристанището или пристанищния терминал;

26. средства за подаване на сигнали за тревога и получаване на помощ от патрулиращи кораби и екипи за претърсване, включително подводно претърсване и претърсване за бомби;

27. процедури за оказване на съдействие на офицерите по сигурността на кораба относно потвърждаване самоличността на лица, които желаят да се качат на борда на кораба;

28. разпоредби, осигуряващи сигурността на пристанището или пристанищния терминал, включително свързани с взаимодействието пристанище - кораб, дори когато към кораба не се прилагат разпоредбите на тази наредба;

29. механизми за координация и взаимодействие с други превантивни планове или дейности и по-специално с други превантивни или контролни дейности, осъществявани в пристанището или на пристанищния терминал;

30. механизми за координация и взаимодействие с други планове за действие или за въвеждане на специфични ответни мерки, процедури и действия и по-специално с други аварийни планове; когато е необходимо, следва да се предвидят и начини за преодоляване на противоречията и несъответствията;

31. обозначаване на зоните с достъп и/или с изисквания за контрол;

32. изисквания за наблюдение на зоните или дейностите, извършвани в тях; необходимостта от използване на технически средства и техният вид се определят в зависимост от оценката на сигурността на пристанището.

33. подробно описание на оперативната организация и работните процедури за постигане сигурността на пристанището или пристанищния терминал, в това число задачите на съвета за сигурност на пристанището или пристанищния терминал и ако е необходимо - координацията на действията на офицера по сигурността на пристанището и офицерите по сигурността на корабите;

34. процедури и мерки за третиране на подозрителни товари, багажи, гориво, провизии или лица, за предотвратяване на нерегламентирано внасяне в пристанището или на борда на кораба на оръжия или общоопасни вещества и средства, предназначени за употреба срещу хора, кораби или пристанища;

35. механизми на взаимодействие между органите, осъществяващи контрол на товарите, багажите и пътниците, в това число (ако е необходимо) свързване на информационните системи и системите за контрол на сигурността на тези органи, включително и системите за контрол на сигурността преди пристигане, ако има такива.

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Лицата, които извършват вътрешни одити на дейностите по сигурността, посочени в плана, или които оценяват прилагането на плана, не участват пряко в проверяваните дейности, с изключение на случаите, когато големината и видът на пристанището не позволяват това.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Планът за сигурност на пристанището може да се комбинира със или да бъде част от друг авариен план на пристанището.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" одобрява промените в плана за сигурност на пристанището, когато той отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Планът за сигурност на пристанището се изготвя в по четири екземпляра на хартиен и електронен носител, защитени срещу неупълномощено изтриване, унищожаване или изменение, като единият екземпляр се съхранява в дирекция "Експлоатационна годност, регистри и контрол" на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", вторият - при пристанищния оператор, а третият и четвъртият - в съответната областна дирекция "Полиция" и в съответното териториално управление на Главна дирекция "Гранична полиция" в Национална служба "Полиция".

(2) Планът е защитен от неупълномощен достъп или разгласяване.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) План за сигурност на пристанището се изготвя за всеки пристанищен терминал. В случаите, когато операторът на всички терминали от пристанището е един и същ, се изработва план за сигурност на цялото пристанище.

(2) Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" може да разреши изготвяне на общ план на сигурността за повече от едно пристанище, когато операторът е един и същ и местоположението, дейността, оборудването и архитектурата на тези пристанища са сходни.

(3) В случаите по ал. 2 Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" уведомява IMO за изработения общ план.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Министърът на транспорта съгласувано с министъра на вътрешните работи определя реда за издаване и контрол на използването на пропуски на/от лица и транспортни средства в забранените за достъп зони на пристанищата.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Пропуски за зоните за сигурност се издават на служители и работници, чиито функционални задължения или мястото на тяхното изпълнение изискват влизане или престояване в тези зони. Процедурата по издаване на пропуски задължително включва:

1. подаване на писмена заявка за пропуск до издаващия орган;

2. проверка на заявките от страна на упълномощените сътрудници за определяне на основанията за издаване на пропуска;

3. съгласуване на заявките от страна на компетентните служби на Министерството на вътрешните работи с цел да не бъдат допускани нежелани лица в зоните за сигурност.

(2) Всеки пропуск съдържа:

1. наименование на органа, който го е издал;

2. снимка на лицето, на което се издава;

3. имената и други лични данни (например единен граждански номер, единен номер на чужденец или дата на раждане) на лицето, на което се издава;

4. зоните, за които е валиден;

5. срокът на неговата валидност.

(3) Правилата и процедурите, описани в ал. 1, т. 1 и 2, се прилагат и по отношение на пропуските за моторни превозни средства.

(4) Всеки пропуск на моторно превозно средство съдържа:

1. наименование на органа, който го е издал;

2. регистрационен номер на моторното превозно средство;

3. наименование на собственика и ползвателя на моторното превозно средство;

4. зоните, за които е валиден;

5. срокът на неговата валидност.

(5) Всички лица, имащи пропуск за зоните за сигурност, подлежат на инструктаж и контрол за познаването на инструкциите за движение и за безопасност при експлоатацията на моторни превозни средства в района на пристанището.

(6) Личните пропуски и пропуските на моторните превозни средства се поставят и носят на видно място при влизането, излизането и по време на престоя в зоните за сигурност.

Чл. 63. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" следи за изпълнението на мерките и процедурите за сигурност, определени в плана.

(2) Сигурността на пристанището или пристанищния терминал, на корабите в него и защитата им от неупълномощен достъп се осигурява от пристанищния оператор съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи съобразно мерките и процедурите за сигурност, определени в плана.

(3) Кораби, които са без екипаж, задължително трябва да бъдат заключени и оборудването за качване - отстранено.

Чл. 63а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Орган за сигурност в пристанището е всеки оператор на терминал от това пристанище.

(2) Органът за сигурност в пристанището е отговорен за наличието, изпълнението и поддържането на план за сигурност на пристанището.

Чл. 63б. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Органът за сигурност в пристанището е длъжен да:

1. осигурява и поддържа техническите средства за постигане на сигурността на пристанището или пристанищния терминал, посочени в плана за сигурност;

2. определи офицер по сигурността на пристанището;

3. създаде пристанищен съвет за сигурност;

4. предоставя на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" всички материали, свързани със сигурността на пристанището или пристанищния терминал;

5. представя в Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" и в съответната областна дирекция "Полиция" за съгласуване правилника за контролно-пропускателния режим в пристанището или пристанищния терминал.

Чл. 63в. (Нов - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Към всеки орган за сигурност в пристанището се създава пристанищен съвет за сигурност като постоянно действащ помощен орган за съгласуване, сътрудничество и координация между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане сигурността на съответния пристанищен терминал. В случаите, когато операторът на всички терминали от пристанището е един и същ, се създава един пристанищен съвет за сигурност за цялото пристанище.

(2) Пристанищният съвет за сигурност се състои от:

1. законния представител на юридическото лице - пристанищен оператор или упълномощено от него лице, който е председател на съвета;

2. офицерът по сигурността на пристанището, който е заместник-председател на съвета;

3. представител на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация";

4. представител на съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция "Морска администрация";

5. представител на съответната териториална дирекция на Национална служба "Полиция";

6. представител на съответното гранично полицейско управление;

7. представител на съответната териториална дирекция на Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението";

8. представител на организацията, на която пристанищният оператор е поверил осъществяването на охраната на пристанищната територия и инфраструктура.

(3) По преценка на органа за сигурност в пристанището в работата на пристанищния съвет за сигурност може да бъдат привлечени представители на съответната териториална дирекция на Агенция "Митници" и на Военноморските сили на Република България, както и други експерти в областта на сигурността на пристанищата.

(4) Пристанищният съвет за сигурност:

1. проучва и анализира актуалните заплахи за сигурността на пристанищния терминал и тенденциите в тази област, с оглед внасяне на промени в плана за сигурност на пристанището;

2. прави предложения за промяна на нивото на сигурност на пристанищния терминал;

3. прави предложения за въвеждане на допълнителни временни мерки за сигурност без повишаване на нивото на сигурност;

4. прави предложения за въвеждане на други мерки, дейности или процедури, които имат пряко или косвено отношение към сигурността на пристанището;

5. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанищния терминал координира действията и разпределя задачите между ведомствата, юридическите и физическите лица, които имат отношение към постигане на неговата сигурност;

6. в случаите на потенциална заплаха или риск за сигурността на пристанищния терминал осъществява контрол върху дейността на всички лица, които извършват или ползват пристанищни услуги или дейности, когато техните действия или бездействия могат да създадат условия за нарушаване сигурността на пристанището.

(5) Пристанищният съвет за сигурност се свиква на редовни заседания не по-рядко от веднъж на три месеца и на извънредни - по искане на всеки от членовете на съвета или на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" при проява на конкретен риск или заплаха за сигурността на пристанищния терминал или при възникване на условия за такъв риск или заплаха.

(6) Пристанищният съвет за сигурност може да заседава, ако присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от присъстващите. За всяко заседание се води протокол, който се подписва от всички присъстващи членове на съвета.

(7) На първото си заседание пристанищният съвет за сигурност приема правилник за своята работа, в който следва да бъдат уредени: периодичността и редът за свикване и провеждане на заседанията, начините за връзка и взаимодействие на членовете на съвета при проява на конкретен риск или заплаха, както и всички други въпроси, свързани с осъществяване на посочените в ал. 4 функции.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Всеки орган за сигурност в пристанището определя офицер по сигурността за пристанищния терминал, на който оперира.

(2) Може да се назначава един офицер по сигурността за повече от един пристанищен терминал, ако операторът на тези терминали е един и същ.

(3) Когато пристанищният оператор на повече от един пристанищен терминал е назначил офицер по сигурността за всеки един от тях, той може да определи един от офицерите като координатор.

(4) Офицерът по сигурността е служител на пристанищния оператор и лице за контакт с представителите на Министерството на транспорта, Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите по въпросите на сигурността на пристанището или пристанищния терминал. В случаите по ал. 3 лице за контакт е офицерът координатор.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Офицерът по сигурността на пристанището:

1. провежда първоначален преглед на сигурността на пристанището или пристанищния терминал, като отчита съответната оценка по сигурността на пристанището;

2. съдейства при разработването на плана за сигурност на пристанището и отговаря за поддържането му;

3. прилага плана за сигурност на пристанището и провежда тренировки във връзка с неговото изпълнение;

4. извършва редовни проверки по сигурността на пристанището или пристанищния терминал с цел гарантиране постоянното прилагане на мерките за сигурност;

5. предлага внасянето на промени в плана за сигурност на пристанището, с цел отстраняване на недостатъци или обновяването му;

6. осигурява обучение на лицата, отговорни за сигурността на пристанището;

7. докладва пред Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" и съхранява протоколи за събития, които заплашват сигурността на пристанището или пристанищния терминал;

8. координира прилагането на плана за сигурност на пристанището със съответния офицер по сигурността на компанията и офицера по сигурността на кораба;

9. следи за спазване изискванията към лицата, отговорни за сигурността на пристанището или пристанищния терминал;

10. следи за правилното управление, тестване, калибриране и поддържане на оборудването по сигурността;

11. съдейства на офицера по сигурността на кораба за идентифициране на лицата, които ще се качват на борда на кораба;

12. координира действията по изпълнение на плана със службите по сигурността.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Офицерът по сигурността на пристанището и лицата, отговорни за сигурността на пристанището или пристанищния терминал, преминават обучение по утвърдени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" програми и притежават познания в определени области, изброени в приложение № 3.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) Офицерът по сигурността на пристанището провежда тренировки на лицата, отговорни за сигурността на пристанището или пристанищния терминал, на всеки 3 месеца, като се имат предвид видовете дейности, извършвани на пристанището или пристанищния терминал, промените в състава на лицата, отговорни за сигурността на пристанището или пристанищния терминал, вида на обслужваните кораби и други обстоятелства, свързани със сигурността на пристанището или пристанищния терминал.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) (1) Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" провежда учения на лицата, отговорни за сигурността на пристанището или пристанищния терминал, чрез които се проверява и постига взаимодействие между лицата, отговорни за сигурността на пристанището или пристанищния терминал, лицата, отговорни за сигурността на корабопритежателите и службите по сигурността, както и наличието на материални и технически средства за осигуряване сигурността на пристанището или пристанищния терминал. Ученията се провеждат на всеки 18 месеца.

(2) Ученията по ал. 1 могат да бъдат:

1. пълномащабни или на живо;

2. симулация в зала или семинар;

3. комбинирани с други тренировки, които провеждат държавните органи, натоварени с правомощия за постигане на сигурността в пристанищата (например спешни ответни действия и други).

(3) Разходите за организирането и провеждането на ученията по ал. 1 се поемат съответно от всеки участник.

Чл. 69. Корабите по чл. 3, ал. 2 подлежат на:

1. първоначален преглед преди въвеждане на кораба в експлоатация или преди издаване за първи път на международно свидетелство за сигурността на кораба, която включва пълна проверка на системата му за сигурност и оборудването по сигурността, съгласно изискванията на глава XI-2 от SOLAS, тази наредба и одобрения корабен план за сигурност. Първоначалният преглед гарантира, че системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба съответстват на изисквания на глава XI-2 от SOLAS, на тази наредба и че са в задоволително състояние и годни за работата, за която е предназначен корабът;

2. преглед за подновяване на период не повече от пет години, с изключение на случаите по чл. 74; прегледът за подновяване гарантира, че системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба съответстват на изисквания на глава XI-2 от SOLAS, на тази наредба и че са в задоволително състояние и годни за работата, за която е предназначен корабът;

3. междинен преглед, извършен между втората и третата година преди датата, на която изтича валидността на международното свидетелство за сигурност на кораба; междинният преглед включва проверка на системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба, цели да се гарантира, че те са в задоволително състояние за работата, за която е предназначен корабът; резултатите от междинната проверка се отразяват в свидетелството;

4. допълнителен преглед, когато са извършени съществени изменения по системата за сигурност на кораба, корабния план за сигурност или съответното оборудване и снабдяване; допълнителният преглед на системата за сигурност на кораба, корабния план за сигурност и съответното оборудване и снабдяване включва проверка за:

а) съответствие на измененията в тях с изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата;

б) ефективното им функциониране.

Чл. 70. Прегледите на корабите се извършват от служители на Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от призната организация по сигурността.

Чл. 71. След като бъде извършен преглед по чл. 69, не се допуска извършването на промени по системата за сигурност и оборудването по сигурността на кораба или по одобрения корабен план за сигурност без одобрението на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

Чл. 72. (1) След първоначалния преглед или прегледа за подновяване Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава Международно свидетелство за сигурност на кораба (приложение № 4).

(2) След междинен или допълнителен преглед Изпълнителна агенция "Морска администрация" или призната организация по сигурността извършват заверка на свидетелството.

Чл. 73. (1) Прегледите на кораб за издаване или потвърждаване валидността на свидетелството по чл. 72, ал. 1 могат да бъдат извършени и от администрация на друга държава, страна по SOLAS, по искане на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(2) В случаите по ал. 1 Изпълнителна агенция "Морска администрация" изисква от администрация, издала свидетелството, копие от него и копие от доклада за извършения преглед.

Чл. 74. (1) Международното свидетелство за сигурност на кораба е със срок на валидност до пет години.

(2) Когато прегледът за подновяване приключи в рамките на три месеца преди датата на изтичане срока на свидетелството, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на прегледа за подновяване до дата, непревишаваща пет години от датата на изтичане на съществуващото свидетелство.

(3) Когато прегледът за подновяване приключи след датата на изтичане срока на съществуващото свидетелство, новото свидетелство е валидно от датата на приключване на подновителната проверка до дата, непревишаваща пет години от датата на изтичане на съществуващото свидетелство.

(4) Когато прегледът за подновяване приключи повече от три месеца преди датата на изтичане срока на съществуващото свидетелство, новото свидетелство се издава със срок на валидност от датата на приключване на прегледа за подновяване до дата, непревишаваща пет години от датата на приключване на подновителната проверка.

Чл. 75. Когато свидетелството е със срок на валидност, по-малък от пет години, Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да удължи срока на валидност на свидетелството до пет години, при условие че прегледите са извършени съгласно изискванията на чл. 69.

Чл. 76. Когато след преглед за подновяване не може да се издаде или достави на борда на кораба ново свидетелство преди датата на изтичане на съществуващото, Изпълнителна агенция "Морска администрация" или призната организация по сигурността могат да заверят съществуващото свидетелство, като удължат срока му на валидност до пет месеца след датата на изтичането му.

Чл. 77. (1) Когато срокът на свидетелството изтича и кораб се намира в пристанище, в което не може да бъде проверен, Изпълнителна агенция "Морска администрация" може да удължи срока на валидност на свидетелството до пристигането на кораба в пристанище, където ще бъде проверен.

(2) Когато срокът на валидност на свидетелството изтича и кораб се намира в чуждо пристанище, в което не може да бъде извършен преглед, удължаването може да бъде извършено от българско дипломатическо или консулско представителство, за което се уведомява Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(3) Удължаването на срока не може да бъде повече от три месеца от датата на изтичане срока на валидност на свидетелството.

(4) Кораб, чието свидетелство е с удължен срок на валидност, няма право да напусне пристанището, където трябва да бъде извършен преглед, без да притежава ново свидетелство.

(5) Когато прегледът за подновяване приключи, новото свидетелство ще бъде със срок на валидност до дата, непревишаваща пет години от датата на изтичане срока на съществуващото свидетелство преди предоставянето на удължаването.

Чл. 78. (1) Когато срокът на свидетелство, издадено на кораб, извършващ кратки плавания, не е бил удължен по чл. 75 - 77, може да бъде удължен от Изпълнителна агенция "Морска администрация" за период до един месец от датата на изтичането му.

(2) Когато прегледът за подновяване приключи, новото свидетелство се издава със срок на валидност до дата, непревишаваща пет години от датата на изтичане срока на съществуващото свидетелство преди предоставянето на удължаването.

Чл. 79. Когато междинният преглед приключи преди периода по чл. 69, т. 3:

1. датата на изтичане, указана върху свидетелството, се изменя със заверка до дата, която няма да бъде повече от три години по-късна от датата, на която е приключил междинният преглед;

2. датата на изтичане може да остане непроменена при условие, че се извършат един или повече допълнителни прегледа, така че да не се превишават максималните периоди между прегледите по чл. 69, т. 3.

Чл. 80. Свидетелството, издадено съгласно чл. 72, ал. 1, престава да бъде валидно, когато:

1. съответните прегледи не са приключени в рамките на периодите от време, посочени в чл. 70;

2. свидетелството не е заверено съгласно чл. 69, т. 3 и чл. 79, т. 1, ако е приложимо;

3. когато е налице промяна на корабопритежателя;

4. при промяна на знамето, под което плава корабът.

Чл. 81. (1) Когато кораб, плаващ под българско знаме, промени знамето, под което плава, Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща на съответната администрация на държавата, под чието знаме ще плава корабът, копия от или цялата информация, отнасяща се до Международното свидетелство за сигурност на кораба, носено от кораба преди това прехвърляне, както и копия от налични доклади по проверки.

(2) Когато е налице промяна на корабопритежателя, предишният корабопритежател изпраща на новия информация за Международното свидетелство за сигурност на кораба.

Чл. 82. (1) Временно Международно свидетелство за сигурност на кораба (приложение № 5) се издава на:

1. кораб без свидетелство при доставка или непосредствено преди въвеждане или повторно въвеждане в експлоатация;

2. кораб, плавал под чуждо знаме при вписването му в регистъра на корабите в Република България;

3. когато компания поеме отговорността за експлоатацията на кораб, който преди това не е бил управляван от тази компания.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" издава свидетелството по ал. 1 до издаване на Международно свидетелство за сигурност на кораба.

Чл. 83. Временното международно свидетелство за сигурност на кораба се издава, когато:

1. е извършена оценка за сигурността на кораба;

2. копие на корабния план за сигурност се съхранява на борда на кораба, корабният план за сигурност е предаден за преглед и одобрение и се прилага на кораба;

3. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2007 г.) корабът е оборудван със сигнална система по сигурността на кораба, отговаряща на изискванията на правило 6 от глава XI-2 от SOLAS;

4. офицерът по сигурността на компанията е установил, че:

а) корабният план за сигурност съответства на изискванията на тази наредба;

б) планът е бил предаден за одобрение;

в) планът се прилага на кораба;

г) необходимите мерки, включително подготовка за тренировки, упражнения и вътрешни проверки, въз основа на които той преценява, че корабът успешно ще премине първоначална проверка, в рамките на 6 месеца;

5. са взети мерки за извършване на прегледа по чл. 69, т. 1;

6. капитанът, офицерът по сигурността на кораба и екипажът на кораба, който има задължения, свързани със сигурността, са запознати със задълженията и отговорностите си по тази наредба, със съответните разпоредби от корабния план за сигурност и че тази информация им е предоставена на работния език на екипажа на кораба или на езици, разбираеми от тях;

7. офицерът по сигурността на кораба отговаря на изискванията на тази наредба.

Чл. 84. (1) Временното международно свидетелство за сигурност на кораба се издава от Изпълнителна агенция "Морска администрация" или от призната организация по сигурността.

(2) Временното международно свидетелство за сигурност на кораба е със срок на валидност шест месеца, която не може да бъде продължавана, или до издаване на Международно свидетелство за сигурност на кораба.

Чл. 84а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) (1) Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за съответствие на пристанището, с което се потвърждава, че пристанището е проверено, отговаря на изискванията на глава ХI-2 от SOLAS и на тази наредба и функционира в съответствие с одобрения план за сигурност.

(2) Удостоверението по ал. 1 е със срок на валидност 5 години и се издава по образец съгласно приложение № 6 на български и на английски език.

(3) Удостоверението по ал. 1 съдържа:

1. наименование на пристанището;

2. потвърждение, че пристанището отговаря на изискванията на глава ХI-2 от SOLAS и на тази наредба;

3. срок на валидност на удостоверението;

4. заверки за потвърждаване на валидността на удостоверението, извършени съгласно чл. 84б, ал. 3 и 4.

Чл. 84б. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2005 г.) (1) Удостоверението за съответствие на пристанището се издава, когато е извършен първоначален преглед на пристанището, при който е установено, че:

1. е извършена оценка на сигурността на пристанището;

2. пристанището отговаря на изискванията на глава ХI-2 от SOLAS и на тази наредба;

3. е налице план за сигурност, изготвен и одобрен съгласно изискванията на наредбата;

4. пристанището функционира съгласно одобрения план за сигурност.

(2) Прегледът по ал. 1 се извършва от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация".

(3) Министърът на транспорта или упълномощено от него длъжностно лице извършва заверки на удостоверението по ал. 1 за потвърждаване на неговата валидност след проверка, извършена на втората и четвъртата година от издаването му.

(4) Проверката по ал. 3 се извършва от Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" и с нея се проверява наличието на обстоятелствата по ал. 1.