Държавен вестник, брой 95 от 30.XI

Чл. 1. (1) Всички социалистически организации (държавни, кооперативни и обществени) с обособена счетоводна отчетност на стопанските си средства са задължени да извършват инвентаризации на стопанските си средства по реда, установен в тази наредба.

(2) При провеждане на инвентаризация по специални правителствени решения важат и допълнителните указания, дадени с тях.

Чл. 2. Инвентаризациите се извършват при спазване на следните периоди и срокове:

1. на основните средства - не по-малко от един път и не по-рано от 1 септември на отчетната година. С разрешение на ръководителите на министерствата и другите ведомства сградите, съоръженията и другите неподвижни основни средства могат да се инвентаризират не по-малко от един път на 2-3 години;

2. на театралния гардероб, реквизитите и декорите: до 2000 инвентарни номера - не по-малко от един път на 3 години; над 2000 инвентарни номера - не по-малко от един път на 5 години;

3. на незавършените капитални вложения при инвеститорите, незавършените основни ремонти и разходите за бъдещи отчетни периоди - не по-малко от един път и не по-рано от 1 декември на отчетната година;

4. на незавършеното производство (респективно незавършеното строителство), включително полуфабрикатите от собствено производство, които се отчитат по сметките за производството - към последната дата на всеки калкулативен период. Когато е разрешено от по-горестоящата организация незавършеното производство да се установява в края на калкулативните периоди без инвентаризация, задължително се извършва инвентаризация на незавършеното производство през четвъртото тримесечие на отчетната година. За конкретни случаи (в корабостроенето, тежкото машиностроене и др.) ръководителите на стопанските министерства и другите централни ведомства могат да разрешават да не се извършва инвентаризация на незавършеното производство и през четвъртото тримесечие на отчетната година;

5. на младите животни и животните за угояване - не по-малко от един път всяко тримесечие;

6. на суровините, материалите и полуфабрикатите (освен посочените в т. 4), на готовата продукция в складовете и на стоките и неинвентарния амбалаж в складовете и базите - не по-малко от един път и не по-рано от 1 юли на отчетната година. Когато в складовете и базите се съхраняват в насипно състояние големи количества зърнени и други храни, концентрати, чугун, вторични суровини, въглища, дърва за горене и други материали, инвентаризация чрез фактическо претегляне, измерване и т. н. се прави най-малко един път в годината, като се използува най-подходящият момент - когато наличностите са най-малки. При невъзможност или стопанска нецелесъобразност да се извърши такава инвентаризация в годишен срок, въпросът се отнася до по-горестоящата организация, която преценява обстановката и решава въпроса с оглед на възможностите и на правилното опазване на обществените интереси. В складовете с механизирано и автоматизирано движение и отчитане на стоките, където едновременното инвентаризиране на всички стоки е нецелесъобразно, допуска се да се извършва непрекъсната инвентаризация през годината по отделни стелажни клетки, палети и др., като редът за проверката се установява с проекта за управлението на вътрешноскладовите търговски процеси, съгласуван с Министерството на финансите;

7. инвентаризацията на наличните горивни и смазочни материали в аграрно-промишлените комплекси, машинно-тракторните станции, станциите за борба с ерозията, селскостопанските поделения на промишлено-аграрните комплекси и другите селскостопански организации, а също и автотранспортните организации и техните поделения се извършва не по-малко от един път всяко тримесечие;

8. на стоките и неинвентарния амбалаж в търговията на дребно:

а) в супермаркетите, гастрономите, смесените магазини, магазините за текстил, готово облекло, трикотаж, обувки, домашни потреби, железария, електродомакински уреди, резервни части, строителни материали и др., както и в обособените на отделна материална отговорност секции на универсални или други крупни магазини за продажба на такива стоки - не по-малко от един път на шестмесечие. По-горестоящите организации могат да разрешават за обектите с над 3000 реда в инвентаризационния опис на стоките инвентаризацията да се извършва не по-малко от един път в годината;

б) в специализираните магазини за продажба на хляб и хлебни изделия, месо, риба, плодове и зеленчуци, мляко и млечни произведения, петролни продукти и бензиностанциите и складовете към тях, както и на други стоки с ограничен асортимент, включително и в павилионите, будките и др. - не по-малко от един път всяко тримесечие;

9. на стоките, суровините, готовата продукция и полуфабрикатите и неинвентарния амбалаж в общественото хранене:

а) в централните и разпределителните складове - не по-малко от един път на шестмесечие;

б) в складовете към заведенията за обществено хранене, включително и тези към производствените обекти за кухненска продукция, полуфабрикати и сладкарски произведения, и към столовете, а също и в складовете за хранителни продукти на болници, детски ясли и други бюджетни учреждения и заведения и обществени организации, когато се отчитат отделно от кухните и бюфетите към тези заведения за обществено хранене - не по-малко от един път всяко тримесечие. При извършване на инвентаризацията на тези складове задължително се прави инвентаризация и на кухните и бюфетите към същите заведения;

в) в кухните и бюфетите към заведенията за обществено хранене, в кухните към столовете, детските ясли и други заведения и в производствените обекти за кухненска продукция, полуфабрикати и сладкарски произведения, когато се отчитат отделно от складовете - не по-малко от един път всеки месец. За нуждите на оперативния контрол ръководителите на организациите могат да определят и по-кратки срокове за установяване на наличността на суровините, полуфабрикатите и готовата кухненска продукция, без тази проверка да се оформя в съответствие с всички изисквания на тази наредба;

г) в заведенията за обществено хранене, в които стоките и суровините в склада, бюфета и кухнята се отчитат общо - не по-малко от един път всяко тримесечие;

д) в сладкарниците, павилионите, будките и др. - не по-малко от един път всяко шестмесечие;

10. на малоценните и малотрайни предмети - не по-малко от един път през отчетната година. Инвентаризациите на малоценните и малотрайни предмети в заведенията за обществено хранене (включително столовете) се извършват в съответствие с изискванията на Наредба № 3 за отчетността в общественото хранене (ДВ, бр. 34 от 1979 г.);

11. на музейните предмети и художествените произведения - в сроковете и по реда, установени с Инструкцията за някои специфични особености при отчитане на стоково-материалните ценности в бюджетните учреждения и заведения (ДВ, бр. 4 от 1972 г.);

12. на библиотечния (книжния) фонд във всички организации, както следва:

а) на библиотеки с фонд до 1000 регистрационни единици - ежегодни, не по-рано от 1 септември на отчетната година;

б) на библиотеки с фонд от 1001 до 4000 регистрационни единици - един път на 3 години;

в) на библиотеки с фонд от 4001 до 10 000 регистрационни единици - един път на 5 години;

г) на библиотеки с фонд от 10 001 до 30 000 регистрационни единици - един път на 7 години;

д) на библиотеки с фонд от 30 001 до 100 000 регистрационни единици - частична инвентаризация на 10 на сто от целия фонд на всеки 5 години;

е) на библиотеки с фонд от 100 001 до 300 000 регистрационни единици - частична инвентаризация на 8 на сто от целия фонд на всеки 5 години;

ж) на библиотеки с фонд над 300 000 регистрационни единици - частична инвентаризация на 5 на сто от целия фонд на всеки 5 години;

з) фондове от ръкописи, български старопечатни книги, редки и ценни книги и справочни издания се инвентаризират ежегодно - не по-рано от 1 септември на отчетната година;

и) при смяна на библиотекари се извършва цялостна инвентаризация само в библиотеки с единствен библиотекар, а в останалите библиотеки се извършва цялостна инвентаризация само на отделите, чиито отговорници се сменяват;

13. ролките с магнетофонни записи се инвентаризират, както следва:

а) цялостна инвентаризация се извършва при смяна на длъжностни лица, които отговарят за златния фонд, за постоянните и за архивните записи;

б) инвентаризация по репрезентативния метод се извършва на всички видове и групи магнетофонни записи, като ежегодно се инвентаризират най-малко 500 броя от всички видове записи. При смяна на лицата, които отговарят за оперативните записи, също се извършва инвентаризация по репрезентативния метод на не по-малко от 500 броя записи;

в) при извършване на инвентаризации по репрезентативния метод инвентаризационната комисия е длъжна да осигури пълна обективност при избирането на обектите, които се инвентаризират, като се съобразява с тяхната значимост и други характерни белези. Когато в тези случаи се констатират значителни различия, по преоценка и под личната отговорност на ръководителя на организацията се извършва пълна инвентаризация;

14. на другите стоково-материални ценности - най-малко един път в годината, но не по-рано от 1 септември на отчетната година;

15. на паричните средства и ценностите - месечно, а на документите под строга отчетност - тримесечно;

16. на разчетите:

а) с банките (включително ДСК) по разплащателните, заемните и други сметки, финансирането на бюджета и др. - по реда на получаване извлеченията от банките;

б) с финансовите органи по вноски за данъци и други плащания по бюджета - месечно;

в) на организациите с техните поделения на отделен баланс и с по-горестоящите им организации - месечно;

г) по вземанията и задълженията, непосочени в букви "а", "б", и "в" - тримесечно;

17. сметките на гражданите-данъкоплатци при финансовите отдели (служби) към общинските народни съвети се инвентаризират към 31 декември на текущата година;

18. в рамките на определените срокове и с оглед на конкретните условия организациите следва да извършват последните за годината инвентаризации на дати, възможно най-близки до 31 декември;

19. когато за отделни министерства и ведомства съгласно особеностите на работата им са определени от Министерския съвет специални срокове, сроковете, предвидени в тази наредба, не се прилагат;

20. министрите и ръководителите на ведомствата по изключение могат да определят със заповед други подходящи срокове за извършване на инвентаризация на материалните ценности в конкретно определени отрасли, дейности и обекти на подведомствените им организации с оглед на особени обстоятелства, които налагат това, при осигуряване опазването на обществените интереси.

Чл. 3. Посоченият брой на инвентаризациите е минимален. Ръководителят и главният счетоводител на организацията съобразно конкретните условия и големината на запасите през отделните сезони и с оглед най-доброто опазване на социалистическата собственост съставят план за инвентаризациите през годината и по тримесечия. Извън броя на цялостните инвентаризации в зависимост от конкретните нужди се предвиждат и определен брой частични инвентаризации, които обхващат само част от имуществото, поверено на отделни материално отговорни лица.

Чл. 4. Отговорност за неизпълнението на плана за инвентаризациите носят ръководителите и главните счетоводители, а също и ръководителите на групите за извършване на инвентаризации, където има създадени такива групи.

Чл. 5. Когато контролно-ревизионните органи са извършили ревизия, при която е проведена цялостна инвентаризация на определени стопански средства с отделни материално отговорни лица, по преценка на ръководителя на организацията може да не се прави повторно инвентаризация на тези средства през съвпадащия с ревизията период.

Чл. 6. (1) Инвентаризация се извършва задължително и при смяна на материално отговорни лица в деня на предаването-приемането, както и при стихийни бедствия и други случаи, при които е необходимо да се установи и разграничи материалната отговорност. Тези инвентаризации се считат за изпълнение на плана за инвентаризациите през дадения период.

(2) В интерес на бързото и точно установяване и сравняване на наличностите сменяването на материално отговорните лица трябва да се извършва през периодите, за които е предвидено да се извършва инвентаризация на обекта, а когато това не е възможно - на последния ден на месеца. Изключение се допуска само в случаите, когато бързото сменяване на материално отговорното лице се налага поради болест, тежки дисциплинарни постъпки, разпореждания на съдебните и следствените органи и др. В тези случаи определените срокове не могат да се удължат повече от двойно.

(3) По изключение в случаите на сменяване на материално отговорни лица поради внезапно заболяване, злополука или други уважителни причини, когато не е възможно за предаването-приемането да се използуват предвидените редовни инвентаризации, а провеждането на извънредна инвентаризация по този повод изисква много време, инвентаризация може да не се извърши при условие, че материално отговорните лица, които предават и приемат, поемат солидарна отговорност и дадат писмено съгласие да не се извършва инвентаризация. Това се допуска само в случаите, когато между предаващия и приемащия съществуват близки родствени или брачни връзки и между тях има взаимно доверие, изразено в писмено съгласие.

Чл. 7. (1) В организациите, в които е въведена бригадна имуществена отговорност, при промяна в състава на бригадата поради напускане или влизане на нови членове, както и при временно излизане на членове от състава на бригадата поради отпуск по болест, домашен отпуск и др., инвентаризация на наличното имущество не се извършва, ако за това се постигне съгласие между всички членове на бригадата. Това съгласие се отбелязва върху договора за бригадната отговорност, като се посочва датата на влизане или излизане от бригадата.

(2) При извършване на инвентаризация бригадата се представлява от бригадния отговорник или неговия заместник, който подписва и оформява съответните документи. Инвентаризацията може да се извърши и едновременно за цялото имущество, поверено на бригадата от няколко инвентаризационни комисии, в които бригадата се представлява от отделни нейни членове.

Чл. 8. На инвентаризация подлежат и ценностите, които не принадлежат на организацията, но се намират временно в нейното разпореждане или под нейна отговорност (наети, на отговорно пазене, приети за преработка и т. н.).

Чл. 9. (1) За провеждане на инвентаризациите се назначават комисии с участието на компетентни служители. Материално отговорните лица не са членове на инвентаризационните комисии. В инвентаризационните комисии при оперативните и други организации, където има контролни съвети, могат да участвуват и отделни членове на контролните им съвети.

(2) В организациите, в които инвентаризацията не може да бъде извършена от една комисия, ръководителят на организацията назначава една централна комисия и необходимия брой работни комисии. Централната комисия организира, ръководи и контролира работата по инвентаризацията, а работните комисии извършват самата инвентаризация.

(3) В централната комисия по инвентаризацията се включват задължително: ръководителят на организацията или неговият титулярен заместник - като председател на комисията, главният счетоводител, ръководителят на групата за извършване на инвентаризации, където има създадена такава група, и необходимият брой специалисти.

(4) В работните комисии по инвентаризацията се включват: за председател - служител, добре запознат с подлежащите на инвентаризиране ценности (стоковед, инженер, зоотехник, агроном, търговски инспектор и др.), счетоводен работник или служител от групата за извършване на инвентаризации и един или няколко други служители, членове на контролния съвет или членове-кооператори с подходяща подготовка.

(5) Когато се извършват общи инвентаризации и няма достатъчно счетоводни работници за всички работни комисии, ръководителят на организацията може да попълва състава на тези комисии и с други специалисти.

(6) При извършване на масови инвентаризации в малки търговски и други обекти, когато няма възможност да се попълнят инвентаризационните комисии с предвидения брой служители, допуска се като изключение инвентаризациите да се извършват от двама души.

(7) В търговските и други организации, към които са създадени специални служби с постоянна задача да извършват инвентаризации, инвентаризационните комисии се образуват от необходимия брой служители от техния състав без спазване на разпорежданията относно състава на комисиите, но по правило не по-малко от двама души. В такива случаи се допуска по изключение инвентаризацията на малките обекти, като будки, лавки, павилиони, сергии и др., да се извършва само от едно лице. При извършване на инвентаризация по повод настъпили щети вследствие стихийни бедствия (пожар, наводнение и др.) и при извършени кражби се назначават комисии в пълен състав.

Чл. 10. (1) Съставът на комисиите се определя от ръководителя на организацията по предложение на главния счетоводител съгласувано с ръководителя на групата за извършване на инвентаризации, където има създадена такава група, и се обявява със заповед.

(2) Разногласията между ръководителите и главните счетоводители относно състава на инвентаризационните комисии се разрешават от по-горестоящите организации.

Чл. 11. (1) В заповедите за назначаване на инвентаризационните комисии се определят техните обекти и сроковете за започване и завършване на работата. Сроковете за завършване на инвентаризациите се определят с оглед бързото приключване на инвентаризациите.

(2) За осигуряване поверителност и внезапност на инвентаризациите заповедите се връчват на председателите и членовете на комисиите непосредствено преди започването на проверката.

(3) Ако лицата, които възлагат или извършват инвентаризация, станат причина да се известят материално отговорните лица за предстоящите инвентаризации на зачисленото им имущество, те носят отговорност и се наказват по реда на чл. 15.

(4) За регистриране на издадените заповеди и за контролирането на тяхното изпълнение в счетоводството се води специална книга. Заповедите за инвентаризация се дават за регистриране в тази книга непосредствено преди започване на инвентаризацията.

Чл. 12. Ръководителят и главният счетоводител на организацията и ръководителят на групата за извършване на инвентаризации, където има създадена такава група, като организатори на всички инвентаризации, които се извършват по тяхно разпореждане, носят отговорност за невземане на мерки за организиране на достатъчно по брой и добре разпределени по време инвентаризации, за невземане на мерки за извършване на инвентаризации в необходимите случаи, за назначаване на инвентаризационни комисии в неподходящ състав, за определяне на неоправдано дълги срокове за приключване на работата по инвентаризациите, за лоша подготовка на инвентаризациите, за недостатъчен контрол върху работата на инвентаризационните комисии, за несвоевременно осчетоводяване на резултатите от инвентаризациите и други подобни въпроси от организационен и контролен характер.

Чл. 13. Членовете на централната комисия по инвентаризацията носят отговорност за лоша организация на работата по инвентаризацията, за недаване на достатъчно указания на участниците в работните комисии, за неупражняване на достатъчен контрол върху работата на тези комисии и други подобни въпроси от организационен и контролен характер.

Чл. 14. Членовете на инвентаризационните комисии и участниците в групите по инвентаризацията отговарят за неправилно извършени инвентаризации, за съставяне на неверни инвентаризационни описи, за неизмерване и непретегляне на подлежащите на инвентаризиране ценности, за неспазване разпорежданията на тази наредба при провеждане на инвентаризациите и при установяване на фактическите наличности за отделните видове ценности, за неоткриване на развалени и повредени ценности, за неточно установяване на наличностите и други подобни въпроси от организационен и изпълнителен характер.

Чл. 15. (1) За допуснати нарушения по чл. 11, 12, 13 и 14 виновните лица се наказват дисциплинарно по Кодекса на труда, а членовете-кооператори, включени в инвентаризационните комисии, за които не се прилага Кодексът на труда - по съответния устав или друг акт. При извършена финансова ревизия се прилагат разпоредбите на Закона за финансов контрол.

(2) Дисциплинарна отговорност се носи независимо от гражданската и административнонаказателната, ако има основание за търсене и на такава за същото деяние.

(3) Ако в резултат на нарушенията бъдат причинени щети на организациите, споменатите длъжностни лица носят материална отговорност по Закона за финансов контрол на основание на извършена финансова ревизия.

Чл. 16. (1) Инвентаризацията на даден обект трябва да завърши по възможност за един ден.

(2) Ако инвентаризацията в дадено помещение не завърши за един ден, помещението се напуска едновременно от комисията и материално отговорното лице, заключва се и се запечатва с червен восък, който се поставя върху самия отвор на ключалката. Ключът се пази от материално отговорното лице, а печатът - от председателя на инвентаризационната комисия. Инвентаризационните описи се оставят в самото помещение.

(3) Когато се извършва инвентаризация на стоково-материалните ценности, съхранявани на открито, ръководството на организацията по предложение на председателя на инвентаризационната комисия е длъжно да осигури строга охрана на съответната площадка, за да не се допусне разместване на материалите и другите ценности до подновяване работата на инвентаризационната комисия.

Чл. 17. (1) Ръководителите на организациите се задължават да извършат следната подготвителна работа за провеждането на инвентаризацията:

1. да разпоредят подреждането на стоково-материалните ценности в складовете по групи, наименования, видове и размери, като към всяко наименование, вид и размер се прикрепва етикет с подробни сведения, характеризиращи ценностите;

2. да обезпечат подходящия състав на инвентаризационните комисии с оглед правилното провеждане и срочно завършване на инвентаризациите;

3. да определят срокове за започване и завършване на инвентаризациите, които осигуряват бързо възстановяване на нормални условия за работа и същевременно пълно приключване на работата по инвентаризацията и своевременно предаване на всички книжа с оглед срочното приключване на счетоводните книги и срочното представяне на счетоводните отчети;

4. да запознаят всички участници в инвентаризацията - членовете на инвентаризационните комисии, материално отговорните лица и ръководния персонал, със значението на инвентаризацията, с техниката на провеждането й, с правилата за претеглянето и измерването на отделните групи ценности, за описването и оценяването им, за случаите, в които се допуска компенсиране на липси с излишъци, за съставяне на протокола за окончателните резултати, за свързаните с това отговорности и за начина на предаване на книжата в счетоводството.

(2) В провеждането на посочената подготвителна работа трябва да се ангажира най-широко целият актив на организацията.

Чл. 18. (1) До започване на инвентаризацията на стоково-материалните ценности трябва да бъде завършена обработката на всички документи за прихода и разхода на тези ценности, като данните от тях се разнесат в складовата отчетност веднага, а в счетоводната - най-късно до завършване описването на стоково-материалните ценности. Аналитичната отчетност на разчетите следва да бъде ажурирана към датата на започване на инвентаризацията.

(2) Преди започване на инвентаризацията се взема декларация от материално отговорните лица, че всички документи за прихода и разхода на ценностите са предадени в счетоводството и че нямат никакви незаприходени, неотписани или чужди ценности. Такива декларации се изискват и от лицата, на които са отпуснати подотчетни суми за купуване (придобиване) на ценности или на които са дадени пълномощни за получаване на ценности.

Чл. 19. Инвентаризацията на основните средства, стоково-материалните ценности, незавършените капитални вложения, незавършените основни ремонти и паричните средства се извършва по тяхното местонахождение и по отговорни лица, на които са поверени за съхраняване.

Чл. 20. (1) Проверката на остатъците в натура на материалните ценности се извършва задължително в присъствието на съответните материално отговорни лица (началници на складове, магазинери, началници на цехове, касиери и др.).

(2) Ако материално отговорното лице е възпрепятствувано да присъствува поради болест, злополука или други уважителни причини, установяването на наличностите става в присъствието на посочен от него представител (баща, майка, брат, съпруг и др.). Когато такъв представител не се посочи или не се яви в срока, даден от ръководителя на организацията, профкомитетът определя лице от трудовия колектив, което да го представлява.

(3) Когато ключът от склада не е предоставен на инвентаризационната комисия от материално отговорното лице, комисията отваря склада и извършва проверката. След приключването на инвентаризацията складът се заключва, а ключът се запечатва и се предава на ръководителя на организацията за съхранение до предаването му на материално отговорното лице.

Чл. 21. При проверка на фактическите наличности на ценности при смяна на материално отговорно лице инвентаризационните описи се подписват от инвентаризационната комисия, от приемащото ценностите лице - за приемането им, и от предаващото лице - за предаването им.

Чл. 22. (1) При инвентаризацията фактическите наличности се определят чрез задължително преброяване, претегляне, измерване и др.

(2) Теглото или обемът на малоценни обемисти материали и вторични суровини, като концентрати, въглища, вар, чакъл, пясък, чугун, старо желязо и др., складирани в насипно състояние, а също и груби фуражи (сено, слама, силаж и др.), складирани в купи, ями и др., доколкото фактическото им претегляне е стопански неоправдано и няма основание да се предполагат злоупотреби и разхищения, може да се определи на основание технически измервания, във връзка с което в инвентаризационните описи се прави съответна бележка. Резултатите от тези проверки се вземат предвид при осчетоводяването на крайните резултати след окончателното изчерпване на материалите. За съкращаване на сроковете за установяване на крайните резултати от инвентаризацията на такива материали е необходимо отделните доставки да се складират на различни площадки, хранилища и др. и за тях да се води отделна отчетност до изчерпването им.

Чл. 23. При проверяването на остатъците в натура в отделни случаи на съмнение се извършва задължителна проверка на записванията по съответните сметки, които се съпоставят със записванията във взаимно кореспондиращите сметки. За основните средства например, като се изхожда от съответните сметки за отчитане на капиталните вложения, трябва да се установи дали всички приети в експлоатация обекти са зачислени по сметките на основните средства; за материалите - дали постъпилите ценности са заприходени по съответния ред и отразени в счетоводството; за незавършеното производство - дали всички разходи за завършената продукция са отписани от сметките за производството и т. н.

Чл. 24. (1) За всяко местонахождение или местосъхранение (склад, магазин и др.), за което се води отделна отчетност, и за всяко длъжностно лице, отговорно за съхранението на ценностите, се съставят отделни описи в необходимия брой екземпляри под индиго. По искане на материално отговорното лице могат да се съставят едновременно два отделни описа - един от инвентаризационната комисия и друг от материално отговорното лице. Данните от двата описа задължително се съпоставят и уточняват.

(2) Данните от инвентаризацията се нанасят в описите отделно за всеки вид ценности, като се посочват номенклатурният номер, наименованието, мярката, количеството, цената и стойността.

(3) За ценностите, които се намират в организацията, но не й принадлежат се съставят отделни описи по собственици.

(4) Когато типовите образци за инвентаризационните описи са неподходящи за отделни отрасли или дейности, министерствата и ведомствата могат да предлагат за стандартизиране по установения ред други, по-подходящи специфични формуляри при спазване на реквизитите, установени в типовите инвентаризационни описи.

(5) Наименованието на инвентаризираните ценности и обекти, а също и тяхното количество се вписват в описите съгласно възприетите в отчетността номенклатури и единични мерки.

(6) Инвентаризационните описи (включително и отделните им листове) се подписват от всички членове на комисията и от материално отговорните лица. Върху всеки отделен опис материално отговорните лица или лицата, които присъствуват вместо тях, подписват декларация, че посочените в описа ценности са проверени в натура от комисията и вписани в описа в тяхно присъствие, поради което нямат възражения, и че описаните ценности се намират под тяхно отговорно пазене.

(7) Ако при провеждането на инвентаризацията се установи, че някои основни средства и стоково-материални ценности са повредени и са станали негодни за ползуване по предназначението им, съставят се актове (протоколи) за бракуването им по реда на чл. 36, 46 и 50 от тази наредба. Тези основни средства и стоково-материални ценности не се включват в инвентаризационните описи. Съставените актове (протоколи) се вземат предвид при установяване наличностите към датата на инвентаризацията.

(8) Всички поправки и зачертавания в инвентаризационните описи, актове и протоколи се правят със заверка, подписана от всички лица, които са подписали тези документи, включително и от материално отговорното лице.

Чл. 25. (1) Подписаните и редовно оформени инвентаризационни описи се предават от председателя на инвентаризационната комисия още същия ден срещу подпис: първият екземпляр - на счетоводството на организацията; вторият екземпляр - на материално отговорното лице, а третият (когато инвентаризацията се извърши по повод предаването на друго материално отговорно лице) на другото материално отговорно лице.

(2) Предаването на инвентаризационните описи в счетоводството се регистрира от приемащия счетоводен работник в книгата за контролиране изпълнението на нарежданията за провеждане на инвентаризациите.

Чл. 26. (1) През време на извършване на инвентаризацията и по-специално през време на установяване на наличностите в натура приемането и отпускането на ценности трябва да бъдат прекратени. Инвентаризационната комисия обаче трябва да вземе мерки в съгласие с ръководството това да не се отрази неблагоприятно върху работата.

(2) Когато инвентаризацията продължава повече от два дни, централната инвентаризационна комисия може да разреши през време на инвентаризацията да се приемат и отпускат стоково-материални ценности, но само в присъствието и под контрола на инвентаризационната комисия.

(3) Документите за постъпили или отпуснати с разрешението на комисията стоково-материални ценности през време на инвентаризацията се подписват освен от материално отговорното лице и от инвентаризационната комисия. Тези документи се отразяват в складовата отчетност, в отчетите на материално отговорните лица и в счетоводството за периода след приключването на инвентаризацията. Постъпилите ценности по тези документи се заделят от комисията и не се включват в инвентаризационните описи като наличност, а отпуснатите ценности се включват в инвентаризационните описи като наличност.

Чл. 27. (1) Преди да започне описването на основните средства (включително и на капиталните вложения до наети основни средства), задължително се проверява документалното оформяване на получените или отдадените под наем, на съхранение или за временно ползуване основни средства.

(2) Ако се установи, че в счетоводното отчитане или в техническите документи са допуснати грешки или други разлики, своевременно се внасят необходимите поправки и уточнявания.

(3) При липса на документи своевременно се обезпечава тяхното получаване или възстановяване.

Чл. 28. (1) Основните средства се описват по местонахождение и по материално отговорни лица.

(2) При описването на основните средства комисията задължително преглежда всички обекти и сравнява тяхната комплектност и технико-икономическите им показатели с вписаните в аналитичното отчитане на съответния обект.

(3) Инвентарните обекти се вписват в инвентаризационните описи индивидуално (пообектно), като се посочват инвентарните им номера, наименованието, с което се водят по счетоводните книги, и балансовата (първоначалната, респективно възстановителната) им стойност.

(4) Еднаквите по назначение, тип, конструкция, стойност и т. н. основни средства могат да се записват в инвентаризационните описи общо - на един ред, като се посочват инвентарните им номера и броят им.

(5) За машините, механизмите и другото оборудване задължително се посочва налице ли са всички части: приспособления, инструменти и др., които се включват към инвентарния обект, като липсващите се изброяват поименно.

Чл. 29. Ако при инвентаризацията се установи, че фактическото състояние на даден обект се различава от характеристиката, с която той се води в счетоводството, поради това, че той е бил реконструиран, разширен или дообзаведен, инвентаризационната комисия е длъжна да уведоми ръководителя на организацията, който от своя страна е длъжен да вземе необходимите мерки за издирване документацията по реконструирането, разширението и др. на обекта за установяване сумата на увеличението или намалението на първоначалната стойност на обект. Едновременно с това инвентаризационната комисия е длъжна да установи причините, поради които тези изменения не са били отразени в счетоводството, и виновните за това лица, като постави въпроса за санкционирането им.

Чл. 30. (1) Временните сгради и съоръжения, построени със средства за временно строителство, се инвентаризират като временни сгради и съоръжения, а не като основни средства.

(2) Сградите и съоръженията, построени със средства за временно строителство, но предназначени за задоволяване на трайни нужди (за постоянни жилища, складове и др.) се водят и се инвентаризират на общо основание като основни средства.

Чл. 31. (1) Едрите животни от основните стада (продуктивни и работни животни) се вписват в инвентаризационните описи единично. Дребните животни от основните стада (овци, кози и свине) се включват в инвентаризационните описи единично или групово според установения ред за счетоводното им отчитане.

(2) За видовете животни, за които е възприето единично отчитане, в инвентаризационните описи се посочват инвентарните им номера, имената, полът, цветът на косъма, породата, възрастта и други отличителни белези.

(3) За видовете животни, за които се отчита и теглото, задължително се посочва констатираното при инвентаризацията тегло.

Чл. 32. Инвентарните обекти, които по време на инвентаризацията се намират вън от организацията (параходи, локомотиви, автомобили на продължително пътуване, машини и съоръжения, подлежащи на изпращане за основен ремонт, и др.), трябва да се инвентаризират преди тяхното временно излизане от организацията или след като се завърнат в базата си.

Чл. 33. Ако при инвентаризацията се установи, че в отчетността на основните средства липсват необходимите данни за някои обекти, инвентаризационната комисия уведомява ръководителя на организацията, който от своя страна е длъжен да вземе необходимите мерки за срочно осигуряване на липсващите данни и отразяването им в съответните книги.

Чл. 34. Намерените при инвентаризация основни средства, за които се установи, че не са записани в счетоводството, се включват в описите с всички необходими за отчетността данни. Когато не може да се установи действителната им набавна стойност, те се оценяват по реда на Наредбата за амортизационните норми (ДВ, бр. 69 от 1968 г.) по тяхната възстановителна стойност, която се определя според фактическото им техническо състояние и сумата на изхабяването им по време на инвентаризацията. Такива основни средства се предават от инвентаризационната комисия на съответните длъжностни лица с акт за предаване-приемане на основни средства. Определените в този акт оценки на възстановителната стойност и изхабяване се утвърждават от ръководителя на организацията.

Чл. 35. При организирана отчетност на основните средства по местонахождение (производствени помещения, търговски заведения, канцеларии и др.) се допуска инвентаризирането на основните средства да се извършва чрез отмятане на инвентаризираните обекти в аналитичното отчитане, като в отделен протокол се отбелязват само констатираните разлики и нередности. Този начин се допуска само в случаите, когато зачисляването на основните средства на материално отговорното лице е станало по списъци, данните от които са уточнени с аналитичното отчитане в счетоводството.

Чл. 36. Ако при провеждането на инвентаризацията се установи, че някои основни средства поради износеност или по други причини са станали негодни за ползуване по предназначението им и не могат да се възстановят чрез ремонт, да се продадат или да се предадат за ползуване на други организации, съставят се протоколи за бракуването им, като се посочват причините и условията, както и виновните лица, ако има такива, като се предложат мерки за отстраняването на причините и условията и се санкционират виновните лица.

Чл. 37. Докато трае описването, основните средства могат да се пренасят от едно на друго място само със съгласието на инвентаризационната комисия. Тези средства се включват в инвентаризационния опис на материално отговорното лице, на което са задължени, а документите по преместването се отразяват по отчетните книжа след приключването на инвентаризацията.

Чл. 38. Инвеститорите отнасят в незавършени капитални вложения изплатените на изпълнителите разходи по обекти, подобекти или етапи, невъведени в действие, а също и разходите за обекти, изпълнявани по стопански начин, които още не са въведени в действие.

Чл. 39. (1) При инвентаризирането на незавършените капитални вложения инвентаризационната комисия трябва да установи състоянието на законсервираните и временно прекратени строителни обекти, а също и да установи причините и основанието за законсервирането.

(2) За завършените обекти на капиталните вложения, неприети по установения ред, но частично или изцяло въведени в експлоатация, се съставя отделен опис.

(3) За завършените обекти на капиталните вложения, приети по установения ред, но по каквато и да било причина още невъведени в действие (експлоатация), се съставя също отделен опис.

(4) За прекратените строителни обекти, а също и за проектно-проучвателните работи по отменено строителство, стойността на които подлежи на описване, се съставят отделни актове, в които се вписват данните за характера на изпълнените работи и за тяхната стойност, като се посочват и причините за прекратяване на строителството. При нужда към тези актове се прилагат подробни описи за подлежащите на отписване работи.

Чл. 40. (1) Инвентаризацията и незавършените основни ремонти на сгради, съоръжения, машини, оборудване, енергетични машини и други обекти се извършва чрез проверка на състоянието на ремонтните работи.

(2) За незавършените основни ремонти се съставя специален опис, в който се вписват наименованията на ремонтирани обекти, процентът на изпълнените работи, тяхната фактическа стойност, а когато ремонтът се извършва по сметна стойност - сметната стойност на изпълнените работи.

Чл. 41. (1) Преди да се пристъпи към измерване на фактическите наличности на стоково-материалните ценности (суровини, материали, готова продукция, стоки, неинвентарен амбалаж, малоценни и малотрайни предмети и др.), комисията е длъжна да запечата всички спомагателни помещения, изби и др., имащи отделни изходи, и да провери изправността и точността на всички измерителни уреди.

(2) Когато стоково-материалните ценности, подлежащи на инвентаризиране, се съхраняват на открито, инвентаризационната комисия се запознава с конкретната обстановка и при необходимост взема подходящи мерки, като покриване на материалите с полиетилен, определяне на временен пазач и др.

(3) При описването на наличните стоково-материални ценности в помещенията, респективно в района на съхраняването им, не се допускат други лица освен тези, които имат отношение към работата на инвентаризационната комисия.

Чл. 42. (1) Проверените стоково-материални ценности се описват в инвентаризационни описи, в които се показват номенклатурният номер, наименованието, видът, групата, количеството (брой, тегло, метри и др.) и цената съобразно възприетия начин за отчитането им в счетоводството. Всяко наименование, вид и размер се записват отделно. Не се допуска в инвентаризационните описи да се вписват общи данни за групи стоково-материални ценности, които са посочени в спецификацията отделно.

(2) За всички стоки в амбалаж, които се отчитат и продават по нетно тегло, се посочват едновременно и брутното и нетното тегло, като амбалажът се претегля и описва отделно. За стоките, които се продават бруто за нето, се посочва само брутното тегло.

(3) При наличието на редовно водена и заверена инвентарна книга се допуска инвентаризирането на библиотечния (книжния) фонд, на театралния гардероб, реквизитите, декорите и другите постановъчни средства да се извършва чрез отмятане в инвентарната книга - без съставяне на инвентаризационни описи. В тези случаи се съставя само акт за констатираните липси и излишъци. Ако няма липси и излишъци, съставя се протокол, че е извършена инвентаризация и че не са установени различия. Във всички случаи материално отговорното лице подписва декларация, че е извършена пълна проверка на повереното му имущество в негово присъствие и е съгласно с резултатите от проверката.

Чл. 43. В обектите за търговия на дребно и за обществено хранене, преди да започне проверката на фактическите наличности на стоки и амбалаж, инвентаризационната комисия е длъжна:

1. да провери наличните парични средства в касите и да определи оборота за текущия ден;

2. да изземе от касиерите последните касови отчети и декларации, че всички приходни и разходни документи, включени в тези отчети, са предадени на счетоводството или на инвентаризационната комисия и че у тях не са останали никакви незаписани налични пари и други ценности.

Чл. 44. (1) Опакованите стоки се разопаковат задължително при инвентаризацията, за да се проверят както по количество, така и по качество. Не се извършва разопаковане само в случаите, когато разопаковката може да причини загуби от теглото или понижаване на качеството.

(2) Когато стоката е в неповреден амбалаж, пломбиран от доставчика, включително и пломбиран в палети, задължително се разопаковат и проверяват само определен брой амбалажни (палетни) единици, а за останалите данни се вземат от съпровождащите документи. Стоките, които подлежат на проверка от органите на Български стоков контрол "Булгарконтрол", не се разопаковат, а се описват въз основа на данните от оригиналната спецификация.

Чл. 45. (1) За мъчно пласируемите, залежалите и непълноценните стоки и готова продукция се съставят отделни описи. Когато инвентаризационната комисия не е компетентна да разграничи тези стоки и готова продукция, в състава й се включва допълнителен специалист, запознат добре с инвентаризираните стоково-материални ценности.

(2) Един екземпляр от този опис се представя и на обслужващия банков клон. Ако комисията не установи мъчнопласируеми, залежали и непълноценни стоки, прави писмена декларация за това, която се прилага към документите по инвентаризацията.

Чл. 46. (1) За откритите при инвентаризацията негодни или развалени (счупени) при съхранението стоково-материални ценности (без малоценни и малотрайни предмети) инвентаризационната комисия съставя актове, в които се посочват задължително характерът и степента на развалата, причините и виновните за това лица. Когато инвентаризацията на малките обекти се извършва само от едно лице, актът за негодните или развалените стоково-материални ценности се съставя от това лице.

(2) До утвърждаването на актовете бракуваните стоково-материални ценности се съхраняват отделно при материално отговорното лице на обекта, а когато е необходимо - изземват се от него и се предават под отчет на определено от ръководителя на организацията материално отговорно лице.

(3) След утвърждаването на акта по съответния ред стоково-материалните ценности, които са негодни за използуване, за преработка или за други цели, се унищожават в присъствието на инвентаризационната комисия, а при особени случаи - от специално назначена комисия. При унищожаване на бракувани хранителни продукти се спазват и разпорежданията на санитарните власти.

Чл. 47. (1) Продадените, но още неизвозени от купувачите ценности се описват в отделни описи като стоки, оставени на съхранение. Въз основа на издадените фактури тези стоково-материални ценности се отписват от складовото и счетоводното отчитане на собствените стоково-материални ценности преди датата на инвентаризацията и се зачисляват задбалансово.

(2) Подготвените за изпращане стоково-материални ценности, за които не е издадена фактура за започване на инвентаризацията, се включват в общите инвентаризационни описи като собствени. Тези стоково-материални ценности се разопаковат и описват според проверени фактически данни.

Чл. 48. (1) Инвентаризацията на закупените стоково-материални ценности, които се намират на път или не са още извозени от складовете на доставчиците по акцептирани или заплатени фактури, на стоково-материалните ценности, които се намират на отговорно пазене у купувачите поради отказ да акцептират фактурите или са предадени за преработка на други организации, се извършва при най-внимателна проверка на обосноваността на записванията.

(2) Купувачите инвентаризират стоково-материалните ценности, които се намират още на път, въз основа на документи от съответната транспортна организация, щемпелувани (заверени) от приемната гара или пристанище за непристигането на пратките.

(3) Стоково-материалните ценности, които се намират на склад в други организации, на отговорно пазене у купувачите поради отказ от акцепт, предадени за преработка, платени, но неизвозени от складовете на доставчиците се инвентаризират въз основа на депозитни разписки, потвърдителни писма и др., съставени или презаверени с дата, близка до датата на инвентаризацията.

(4) Данните за посочените стоково-материални ценности трябва да бъдат освен това предварително анализирани чрез всички възможни справки в сродните или взаимно кореспондиращите сметки.

(5) Поотделно се съставят описи за материалите и стоките на път, за материалите и стоките на склад в други организации, за материалите, дадени за преработка, и др.

(6) В описите за стоково-материалните ценности на път за всяка пратка се вписват следните данни: наименование (съгласно документа), количество и стойност (съгласно данните на счетоводството), дата на изпращането, описание и номер на документите (жп. товарителница и др.), въз основа на които съответните стоково-материални ценности са били записани като намиращи се на път.

(7) В описите на стоково-материалните ценности на склад в други организации се вписват: тяхното наименование, видът, количеството, фактическата стойност (по данни на счетоводството), датата на приемане пратката на отговорно пазене (съхранение), мястото на съхранението, номерата и датите на документите. Данните за количествата по съставените описи от инвентаризационната комисия на организацията-собственик се съпоставят с получените преписи от инвентаризационните описи на организациите, в които тези ценности се намират на пазене (съхранение).

Чл. 49. (1) Инвентаризирането на продадените стоково-материални ценности, които се намират на път към купувачите или не са изплатени в срок от купувачите в случаите, когато продавачите не отчитат реализацията при изпращане на стоките, а при получаване на сумата, се извършва при най-внимателна проверка на съответните счетоводни записвания и въз основа на копия от предявените на купувачите фактури и копия от платежните искания.

(2) Съставят се отделни описи на стоките с ненастъпил срок за плащане и на изпратените стоки, неизплатени в срок от купувачите. В тези описи за всяка отделна пратка се вписват следните данни: купувач, наименование на стоките, дата на изпращането, дата на издаване фактурата и сума на фактурата.

Чл. 50. (1) Малоценните и малотрайни предмети в употреба се инвентаризират по местонахождение и по отговорни лица по установения в раздел трети ред. Когато отчитането на малоценните и малотрайни предмети е организирано аналогично на основните средства по реда на чл. 35, допуска се инвентаризирането на малоценните и малотрайни предмети да се извършва по начина, указан със същия член.

(2) Допуска се инвентаризацията на малоценни и малотрайни предмети, зачислени срещу разписки на работници и служители за продължително ползуване, да се извършва по документация (разписки и др.), намираща се при материално отговорното лице, ако тези разписки са издадени през отчетната година или са приподписани през същата година. В такъв случай инвентаризационната комисия прави частични проверки по отделни разписки. Допуска се в библиотеките инвентаризацията на предадените книги за прочит да се извършва по заемните бележки или читателските карти, ако книгите са предадени през текущата година.

(3) За негодните малоценни и малотрайни предмети се съставят актове (протоколи) за бракуване, в които се посочват количеството, наименованието и основната характеристика, подлежащите на заприходяване отпадъци, причините за бракуването и виновните лица, ако има такива лица. В актовете (протоколите) не могат да се включат малоценни и малотрайни предмети, които не са представени на комисията за проверка. Включените в тези актове (протоколи) предмети задължително се отделят от останалите малоценни и малотрайни предмети и се запечатват от комисията в отделни помещения или отделни каси (сандъци), където се съхраняват до утвърждаването на акта (протокола), след което се ликвидират по начина, посочен в акта. При необходимост съхранението на тези предмети се възлага на друго материално отговорно лице.

(4) В инвентаризационните описи малоценните и малотрайни предмети се вписват по наименования съгласно номенклатурата, възприета за счетоводното им отчитане.

(5) Бракуването на негодните малоценни и малотрайни предмети в общественото хранене се извършва по реда на Наредба № 3 за отчетността в общественото хранене (ДВ, бр. 34 от 1979 г.).

Чл. 51. (1) Младите животни и животните за угояване се описват в инвентаризационните описи единично или групово според установения ред за счетоводното им отчитане.

(2) За видовете животни, за които е възприето единично отчитане, в инвентаризационните описи се посочват инвентарните им номера, имената, полът, цветът на косъма, породата, възрастта и други отличителни белези.

(3) За видовете животни, за които се отчита и теглото, задължително се посочва констатираното при инвентаризацията тегло.

(4) Продуктивните възрастни птици, зайците и пчелните семейства, рибите-производители, зверовете и други дребни животни, които се отчитат като оборотни средства, се показват групово - по породи, възрастови групи и видове.

(5) Описите се съставят по отрасли на животновъдството отделно за всяка ферма, подредени по отчетни групи.

Чл. 52. При инвентаризацията на незавършеното производство се цели да се установят:

1. фактическата наличност на произведените детайли, възли и агрегати, както и намиращите се в процеса на производството незавършени и несглобени изделия;

2. незавършените строителни обекти, етапи и подобекти в строителните организации;

3. неотчетеният брак;

4. фактическата комплектност на незавършеното производство (детайли, възли и агрегати) и до каква степен е обезпечена сглобяемостта на детайлите;

5. остатъкът от незавършеното производство по анулирани поръчки и по поръчки, изпълнението на които е преустановено;

6. количество на продукцията, останала некомплектувана;

7. фактическата себестойност на намиращите се в производството детайли, възли и агрегати, както и на намиращите се в процес на производство завършени и несглобени изделия.

Чл. 53. Към незавършеното производство и полуфабрикатите от собствено производство, които се отчитат в сметките за производството, се отнасят:

1. в промишлените организации - детайлите, възлите и агрегатите, както и изделията, обработката и сглобяването на които не са завършени, ненапълно комплектуваните готови изделия и непредадената на склад готова продукция;

2. в селскостопанските организации - есенната оран, угарта, наторяването на почвата за реколтата през следващата година, зимните посеви, многогодишните треви (в частта, която ще се използува през следващите години), подготовката на парниците за използуване през следващата година и други зимни посеви (в оранжериите и разсадниците), снегозадържането, неовършаните култури от текущата година и др.;

3. в строителните и монтажните организации - обектите, етапите и подобектите, които не са предадени на инвеститора по установения ред.

Чл. 54. Преди да започне описването на незавършеното производство, необходимо е да се направи следното:

1. да се предадат в складовете всички ненужни на производственото поделение материали, купени отвън детайли и полуфабрикати и всички детайли, възли и агрегати, обработката на които е завършена;

2. да се предадат по съответния ред всички бракувани детайли и всички отпадъци и да се представят за проверка детайлите, възлите и агрегатите със съмнителна годност;

3. намиращите се в производствените поделения детайли, възли и агрегати, както и полуфабрикатите, представляващи незавършено производство, трябва да бъдат подредени по начин, който улеснява правилното и удобно установяване на тяхното количество.

Чл. 55. (1) Проверката на остатъците от незавършеното производство в детайли, възли и агрегати се извършва чрез фактическо преброяване, претегляне и измерване.

(2) Инвентаризационните описи се съставят отделно за всяко производствено поделение, като се посочват номерът на поръчката, наименованието на частите, степента на готовност или стадият на обработка, количеството или обемът.

(3) Суровините, материалите и купените отвън полуфабрикати, които се намират по работните места още неподложени на каквато и да било обработка, не се включват в описите на незавършеното производство. Те се инвентаризират отделно и се описват в отделни описи.

(4) Констатираният при инвентаризацията брак в незавършеното производство се оформя по установения ред от работниците по техническия контрол, като се съставят актове за бракувано производство. Окончателно бракуваното незавършено производство се предава в специално хранилище за бракувана продукция и не се включва в състава на незавършеното производство.

(5) Констатираното при инвентаризацията незавършено производство по анулирани, преустановени и недокомплектувани поръчки се инвентаризира отделно.

Чл. 56. (1) Сумата на разходите за бъдещи отчетни периоди, които подлежат на отнасяне в разходите за производството, експлоатацията или обращението, се установява от инвентаризационната комисия по документи.

(2) Разходите за минноподготвителни работи се погасяват в сроковете за използуване на минноподготвителните работи.

(3) Погасяването на разходите по усвояване на производството на нови видове изделия се определя за отделните видове изделия в срок от две години. В случаи, когато е предварително известно, че съответните изделия ще бъдат произвеждани по-продължително време, в съгласие с Министерството на финансите и Комитета по ЕССИ може да се разреши по-дълъг срок за погасяване (най-много до четири години).

Чл. 57. (1) При инвентаризацията на касовата наличност и другите парични средства се проверяват чрез най-внимателно поединично преброяване всички намиращи се в касата пари, ценни книжа и др.

(2) При установяване на фактическата парична наличност в касата се вземат пред вид наличните пари, а също и пощенските и държавните таксови марки, когато се отчитат като парична наличност. Пощенските и държавните таксови марки се приемат по тяхната номинална стойност.

(3) Забранява се включването в касовата наличност на каквито и да било документи или разписки.

(4) Забранява се съхраняването на налични пари и на други ценности, които не са постъпили в касата на законно основание. До доказване на противното те се считат, че са на организацията, в чиято каса са намерени.

(5) За резултатите от инвентаризацията се съставя акт, в който се посочват: датата на извършване на инвентаризацията, трите имена на членовете на комисията и на касиера, основанието за извършването на инвентаризацията, фактическият остатък и остатъкът по данни на счетоводството в деня на инвентаризацията.

(6) При констатиране в касата на липси или излишъци в акта се показват сумата на липсата или излишъка, като се иска обяснение от касиера за възникването им. Липсата се внася в тридневен срок. При невнасяне се уведомяват органите на финансовия контрол. Излишъкът подлежи на внасяне в приход на държавния бюджет, респективно в бюджета на съответната обществена организация, до края на следващия месец, а излишъкът в кооперативните организации остава в тяхна полза.

(7) Проверката на фактическата наличност на ценни книжа и други подобни се извършва по видове, като в акта се посочват тяхното наименование, номерата, сериите, купюрите, номерът и датата на плащането на текущия купон и общата сума. Реквизитите на облигациите и другите ценни книжа се съпоставят с данните от описа им, който се води в счетоводството на организацията.

Чл. 58. Проверката на фактическата наличност на бланките под особена отчетност се извършва чрез преброяване и се оформя в отделен опис.

Чл. 59. Оперативните каси в магазините за търговия на дребно и в заведенията за обществено хранене се проверяват, като се съпостави дневният приход с показанията на касовия брояч, а ако няма такъв брояч - с оборота от продажбите съгласно продажните бележки.

Чл. 60. Инвентаризацията на разчетите, текущите и разплащателните сметки в банките, разчетите с банките по заеми и др., с бюджета, с по-горестоящите организации, с купувачите, доставчиците, подотчетните лица, работниците и служителите, депонентите и другите дебитори и кредитори се изразява в установяване на остатъците по съответните сметки, тяхната реалност и събираемост и виновните лица за пропускане на сроковете за погасителната давност.

Чл. 61. (1) Организациите са длъжни да обменят извлечения от сметките с всичките си купувачи, доставчици и други дебитори и кредитори или да искат потвърждения на салдата. Тези извлечения и потвърждения се представят от кредиторите на дебиторите. Дебиторите са длъжни да потвърдят остатъците или да съобщят възраженията си в 10-дневен срок.

(2) При разчетите между организациите, от една страна, и горестоящата организация - от друга, извлеченията се изпращат от първите.

(3) Задължението за съгласуване на разчетите не се отнася за разчетите, възникнали изцяло през месеца, през който се извършва инвентаризацията, а също за сметки с нулеви салда или със салда, непревишаващи 100 лв. Такива салда могат да бъдат приети по данни на счетоводната отчетност.

(4) Особено внимателна проверка трябва да се направи на разчетите с доставчиците и предприемачите и по-специално на доставчиците по нефактурирани доставки. Задължително трябва да се установи дали по дадена сметка не се водят суми, заплащането на които е отразено по други сметки, а също дали не се водят като материали и стоки на път такива материали и стоки, които са вече получени и стойността им е изплатена. След проверката на задълженията към доставчиците по нефактурирани доставки счетоводството на организацията е длъжно да изиска от доставчиците фактурите.

(5) Ако при проверката на разчетите (освен тези с банките) с поделенията на отделен баланс и с по-горестоящите организации се явят различия, които не могат да се отстранят по взаимно съгласие, в инвентаризационните описи всяка страна записва сумите, които произтичат от текущите счетоводни записвания, които тя признава за правилни. Заинтересуваната страна е длъжна в 30-дневен срок от констатиране на различието да отнесе въпроса за разрешаване от арбитража или съда.

Чл. 62. При инвентаризиране на депонираните заплати се проверява общата им сума чрез съпоставяне на неизплатените суми по съответните ведомости с аналитичното отчитане на сметката за депонентите (депонентски карти, ведомост за депонираната работна заплата) и със специалната партида в кредитиращата банка, ако се води такава партида.

Чл. 63. По пътя на документалните проверки инвентаризационната комисия трябва да установи:

1. еднаквост на разчетите с банките, с поделенията на отделен баланс и с по-горестоящата организация. При допускането на неизравнени разчети от такъв характер балансът на организацията се счита за неправилно съставен;

2. предявени ли са искове за събиране на вземанията в предвидените срокове: най-късно 30 дни от получаването на отказа от акцепт за вземанията, които подлежат на събиране чрез банките, и не по-късно от края на месеца, следващ месеца на възникването на вземанията, които не се събират чрез банките;

3. сумата на вземанията по липси, злоупотреби и разхищения и мерките, които са взети за ликвидирането им;

4. сумата на задълженията към кредитори и депоненти, по които е изтекъл срокът на погасителната давност. Тези суми, с изключение на задълженията към кредиторите по разчети между кооперативни и обществени организации, подлежат на внасяне в приход на държавния бюджет до края на месеца, следващ тримесечието, през което е изтекъл срокът на погасителната давност. Сумата на задълженията към кредиторите по разчети между кооперативните и обществените организации, по които е изтекъл срокът на погасителната давност, се отнасят в печалба на тези организации, а ако произхождат от продадено инвентарно имущество - в увеличение на основния фонд, до края на месеца, следващ тримесечието, през което е изтекъл срокът на погасителната давност;

5. претенциите за глоби, лихви, неустойки и нанесени вреди и пропуснати ползи, срокът за обжалването на които е изтекъл, както и признатите от платеца и присъдените от арбитража или съда. Освен това следва да се установят отделно онези лихви, глоби, неустойки и др., които не са признати от заинтересуваната страна или още не са присъдени от съда или арбитража;

6. вземанията по липси, злоупотреби и разхищения на стоково-материални ценности правилно ли са разграничени на:

а) отхвърлени от съда с влязло в сила решение;

б) присъдени или за които са предявени искове, без да има решение на съда или арбитража;

7. води ли се отчетност на отписаните трудносъбираеми вземания и следи ли се за прекъсване срока на погасителната давност и възникналите възможности за събирането на някои от тях;

8. не се ли водят като вземания онези от тях, по които е изтекъл срокът за погасителната давност, или предявените искове за събирането на които са отхвърлени от съда или арбитража.

Чл. 64. Резултатите от инвентаризацията на разчетите се отразяват в акт по установена форма. В акта се изброяват наименованията на инвентаризираните балансови статии, като се показват отделно сумите по счетоводни данни и в това число потвърдените от дебиторите или кредиторите, непотвърдените от тях, безнадеждните вземания и задълженията с изтекъл срок на погасителната давност. За вземанията, по които е изтекъл срокът на погасителната давност, се посочват виновните лица.

Чл. 65. (1) За установяване на резултатите от инвентаризацията веднага след получаване на инвентаризационните описи счетоводството съставя сравнителни ведомости за всички стопански средства на организацията (основни средства, незавършени капитални вложения, незавършени основни ремонти, стоково-материални ценности, незавършено производство, полуфабрикати от собствено производство).Сравнителните ведомости могат да се комбинират с инвентаризационните описи. Данните от тях се подреждат по групи ценности, по видове незавършени производства и работи съгласно приетата в счетоводната отчетност класификация.

(2) За ценностите, принадлежащи на други организации, се съставят отделни сравнителни ведомости. Съответните данни се подреждат в тях по организации, на които принадлежат ценностите. Резултатите от инвентаризацията на такива ценности се съобщават задължително на собствениците им, като се прилага и по едно копие от инвентаризационните описи.

Чл. 66. (1) До започване на работата по съставянето на сравнителните ведомости и по определяне на резултатите от инвентаризацията счетоводството на организацията е длъжно да направи най-внимателна проверка за верността на всички изчисления в инвентаризационните описи, извършени от инвентаризационната комисия. В големите организации проверката може да се възложи и на съответни специалисти от други служби.

(2) Констатираните грешки в цените, в изчисленията на стойностите и на сборовете трябва да бъдат поправени, като се направят съответните заверки с подписите на всички членове на комисията и на материално отговорното лице. Допуска се поправките на техническите грешки в изчисляването на стойността и на сборовете да се правят от счетоводството, като се уведомяват комисията и материално отговорното лице.

(3) На всеки инвентаризационен опис се написва или се поставя щемпел "Цените и изчисленията са проверени", под който се подписва лицето, извършило проверката.

Чл. 67. (1) В сравнителните ведомости счетоводните работници нанасят съответните данни от счетоводната отчетност и от инвентаризационните описи, въз основа на които се установяват различията в количествените и стойностните показатели. Когато сравнителните ведомости се оформят като продължение на инвентаризационните описи, данните от счетоводната отчетност и резултатите от сравняването се нанасят в съответните графи на тези описи.

(2) Организациите, които отчитат материалите по оперативно-счетоводния (салдов) метод, могат да установяват резултатите от инвентаризацията в регистъра за остатъците на материалите, в който за тази цел се откриват две специални графи за записване на остатъците в натура по данни от инвентаризационните описи и на резултатите от инвентаризацията.

Чл. 68. (1) В сравнителните ведомости данните се вписват по отделни обекти, предмети или наименования на ценностите, по отделни части, операции или детайли на незавършеното производство, по отделни обекти за незавършените капитални вложения, основните ремонти и подготвителните работи, и то в порядъка, възприет за аналитичното отчитане на тези ценности.

(2) За незавършеното производство, което представлява нееднородна маса (в съответните отрасли на промишлеността), в сравнителните ведомости се вписват два количествени показателя: количеството на тази маса или смес и количеството на суровините и материалите, влизащи в нейния състав. В случая количеството на суровините и материалите се определя чрез технически пресмятания. Когато суровините и материалите не могат да бъдат установени поименно, допуска се с разрешение на по-горестоящата организация да се определя само общият дял на материалните разходи в незавършеното производство.

(3) Данните за незавършеното производство според инвентаризационните описи се съпоставят във всички случаи със съответните счетоводни данни, за да се установяват действителните липси или излишъци.

(4) Ако количественият (обемният) остатък на даден вид незавършено производство не може да се установи по данни на счетоводството, констатираната фактическа наличност при инвентаризацията се сравнява с данните на оперативното отчитане.

Чл. 69. В сравнителните ведомости стойността на стопанските средства се установява и посочва по цени, по които е възприето да се отчитат в счетоводството. Когато е необходимо и по указания на главния счетоводител, в инвентаризационните описи и в сравнителните ведомости за някои ценности се посочва и сумата на коректива (изхабяване, отклонение, разлика, търговски отстъпки и др.), ако има такъв коректив.

Чл. 70. Счетоводството трябва да състави сравнителните ведомости и да установи разликите по тях в следните срокове след получаването на инвентаризационните описи:

1. за инвентаризационни описи до 1000 реда - не по-късно от 3 работни дни;

2. за инвентаризационни описи от 1000 до 3000 реда - не по-късно от 6 работни дни;

3. за инвентаризационни описи над 3000 реда - не по-късно от 10 работни дни.

Чл. 71. (1) За всички липси и излишъци, а също и за всички загуби, свързани с просрочване на погасителната давност на вземанията, комисията, която извършва инвентаризацията, изисква писмени обяснения от съответните длъжностни лица.

(2) На основание представените обяснения и материали след проверка на тяхната основателност инвентаризационната комисия прави предложение за начина на уреждане разликите между данните от инвентаризацията и от счетоводната отчетност.

(3) При излишъци на стоково-материални ценности инвентаризационната комисия проверява дали те не се дължат на неправилно отразени разчети и с доставчиците и по-специално на необхванати нефактурирани доставки.

Чл. 72. Установените при инвентаризацията различия между фактическите остатъци на стоково-материалните ценности, включително малоценните и малотрайни предмети на склад, и данните на счетоводната отчетност се уреждат по следния ред:

1. ръководителят на организацията по предложение на централната инвентаризационна комисия може да разреши компенсиране на липси с излишъци само в случаите, когато се установи конкретна причинна зависимост между едните и другите след подробен анализ на възможностите да бъдат заменени едни размери и видове с други. Недопустимо е извършването на компенсации на липси с излишъци поради предполагаема причинна връзка. Във всички случаи, когато материално отговорното лице поиска компенсация, то трябва да докаже наличността на конкретна причинна връзка;

2. компенсирането се извършва по количество. Ако при компенсирането стойността на липсите се окаже по-голяма от стойността на излишъците, разликата се отнася в задължение на съответните материално отговорни лица;

3. в случаите на масови компенсации на липси и излишъци поради допуснати грешки от материално отговорното лице независимо от основателността на искането за компенсация следва да се направят изводи за годността му да изпълнява отчетнически функции;

4. компенсирането на липсите с излишъците се регистрира в съответните графи на инвентаризационния опис или сравнителната ведомост;

5. в търговията на дребно се допуска компенсация между стойностните излишъци от стоки със стойностните липси от амбалаж и обратно, ако не е възможно да се разграничат сумите, получени от продажбата им;

6. излишъците от ценностите се заприходяват веднага по определения ред, като впоследствие се установяват причините за възникването им и виновните за това лица;

7. неправилно събраните разлики в цените вследствие продажба на един вид стока вместо друг или на по-високи цени от определените при невъзможност да се върнат на правоимащите се внасят от всички организации в приход на държавния бюджет;

8. разликите от продажба на по-ниски цени, когато не могат да се съберат от клиентите, се отнасят в задължение на съответните материално отговорни лица, допуснали това. Виновните за допускане на такива грешки лица се наказват дисциплинарно, а при данни за извършено престъпление се уведомяват органите на съответната прокуратура;

9. загубите от фири на стоково-материални ценности в пределите на установените норми се отнасят с разрешение на ръководителя на организацията в разходите на производството, обращението или експлоатацията за текущата година независимо от годината на възникването им. Норми за естествени загуби (фири) могат да се прилагат само когато, след като се извършат допустимите компенсации, са установени фактически липси. Забранява се отписването на материалните ценности до предела на нормите за естествените загуби (фири), преди да са установени липси от тях. Размерът на фирите се определя в съгласие с нормативните документи за тях;

10. липси на ценности свръхпределните размери на естествените фири се уреждат съобразно разпоредбите на Закона за финансовия контрол. Те се утвърждават от ръководителя на организацията, като се спазват изискванията на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им (Изв., бр. 61 от 1959 г., изм., бр. 62 от 1961 г., бр. 63 и 78 от 1962 г., ДВ, бр. 60 от 1964 г. и бр. 3 от 1972 г.), т. е. да произтичат от размерване, изсушаване, изпаряване и др., при правилно и добросъвестно съхраняване и манипулиране на ценностите, а не поради виновно поведение на отчетниците. Освен това причините, предизвикали свръхнормативната фира, трябва да бъдат извънредни, възникнали при особени обстоятелства, а не при нормално протичане на дейността. Тези условия трябва да се потвърдят и документират със заключение на вещо лице - специалист, което да се произнесе за отражението на въпросните извънредни условия върху количествените изменения на стоково-материалните ценности. Решенията на ръководителите за признаване на липси от свръхнормативни фири подлежат на проверка от ревизионните органи. Ако се установи, че няма основание за признаване на такива липси, на общо основание се търси отговорност от виновните лица по Закона за финансовия контрол;

11. при липси и загуби, явили се вследствие на престъпление, ръководителят на организацията е длъжен да отнесе въпроса до органите на прокуратурата в срок не по-късно от 10 дни след констатирането им и едновременно с това да сезира органите на финансовия контрол;

12. към представените на по-горестоящата организация доклади за разрешаване отписването на липси и загуби се прилагат всички материали - протоколи на комисиите, обяснения на материално отговорното лице, направените във връзка с това изчислителни проверки и др.;

13. при констатиране на липси от готови изделия или полуфабрикати се проверява дали те не се дължат на вписани в повече количества на произведената продукция;

14. разликите от материали, които се съхраняват в насипно състояние и се отпускат в производството без точно претегляне или измерване, например концентрати, пясък, вар, чакъл, въглища, талаш, вторични суровини, чугун и др., а също и разликите поради несвоевременно оформяне с документи на отпуснатите материали за производството, се уреждат със заповед на ръководителя на организацията. Отнасянето на липси в тежест на производството може да стане само при условие, че са направени подробни пресмятания за количествата, които е следвало да се вложат в производствената продукция и които фактически са отпуснати, и че са анализирани подробно причините за неоформянето с документи на част от отпуснатите материали. Едновременно с това инвентаризационната комисия представя виновните лица за наказание.

Чл. 73. Актовете за бракуване на стоково-материалните ценности, включително и малоценни и малотрайни предмети, съставени от инвентаризационните комисии, се одобряват съгласно Наредба № 878 за реда и начина за обезценяване и бракуване на негодни или ненужни суровини, материали и други стоково-материални ценности (ДВ, бр. 90 от 1977 г.).

Чл. 74. Протоколите за бракуване на основни средства, които са станали негодни за по-нататъшна употреба, съставени от комисиите по инвентаризацията на основните средства, се одобряват по реда, установен в Инструкцията за счетоводното отчитане на основните средства (ДВ, бр. 94 и 95 от 1969 г., изм. и доп., бр. 39 от 1971 г. и бр. 47 и 69 от 1974 г.).

Чл. 75. (1) Инвентаризационната комисия проверява правилността на съставените сравнителни ведомости и съставя протокол за своите заключения, решения и предложения. В протокола се посочват с необходимите подробности причините и виновниците за липсите и загубите, а също и мерките, които са взети срещу виновните лица.

(2) Протоколът на инвентаризационната комисия се одобрява от ръководителя на организацията в петдневен срок от представянето му. В предвидените в нормативните документи случаи книжата се изпращат веднага на съответната горестояща организация за утвърждаване. Горестоящата организация се произнася по предложението в 15-дневен срок.

Чл. 76. Резултатите от инвентаризацията се осчетоводяват в рамките на месеца, за който се отнася инвентаризацията. По изключение при инвентаризиране на големи обекти, когато инвентаризацията продължава дълго време и не е възможно резултатите да бъдат осчетоводени за същия месец, разрешава се по преценка и под личната отговорност на ръководителя и главния счетоводител на организацията това да стане за месеца, през който са завършени работите по инвентаризирането. Резултатите от започналите инвентаризации през годината се осчетоводяват задължително в рамките на годишното приключване.

Чл. 77. Ръководствата на организациите със съдействието на партийната и профсъюзната организация разглеждат резултатите от някои инвентаризации, при които са констатирани нередности, грешки или престъпления, правят изводи и набелязват срочни мерки за отстраняване на констатираните слабости в организацията на работата, на текущия контрол върху движението на ценностите, на начина на провеждане на инвентаризацията и др.

Чл. 78. (1) В обяснителната записка към годишния отчет се предвижда задължително раздел "Инвентаризации", към който се прилага ведомостта за резултатите от инвентаризацията на основните средства и стоково-материалните ценности, съдържащи данни за резултатите от проведените през годината инвентаризации, както и актът за инвентаризиране на разчетите с купувачите, доставчиците и другите дебитори и кредитори.

(2) В раздела "Инвентаризации" към обяснителната записка се посочват и данни за установените при инвентаризацията мъчнопласируеми, залежали и непълноценни стоково-материални ценности и за мерките, които са проведени през годината за тяхното ликвидиране, ако това не е направено в друг раздел на записката.

(3) Годишните отчети, при които не са взети предвид резултатите от проведените инвентаризации, в обяснителната записка на които не е включен раздел "Инвентаризации" и към които не са приложени ведомостта за резултатите от инвентаризацията на основните средства и актът за инвентаризиране на разчетите, се считат за нередовни. Отговорност за приемането на такива отчети носят ръководителите и главните счетоводители на организациите, приели отчетите.