Държавен вестник, брой 296 от 30.XII

Чл. 1. Застроени до влизането на този закон в сила недвижими имоти могат да бъдат купувани:

а) за задоволяване личните и на семейството на купувача жилищни нужди, ако купувачът няма друго жилище, където и да било в страната;

б) за упражняване в тях занятието на купувача - физическо или юридическо лице;

в) за задоволяване личните и на семейството на купувача здравни нужди.

З а б е л е ж к а. Под "семейство" се разбира родителите (баща и майка) заедно с незадомените си деца, макар и да не живеят под един покрив. Пълнолетните членове на семейството могат да купуват недвижими имоти, за които се говори в този член, само за задоволяване на свои жилищни и за упражняване на занятието си нужди.

Чл. 2. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 75 от 1942 г.) Места, застроени или незастроени, могат да бъдат купувани за построяване на нови сгради, било за използуване от купувача, било за продажба изцяло или на части. При тия покупки ограниченията, предвидени в чл. 1, не се прилагат. Това важи както за този, който купува места, за да строи, така и за онзи, който купува такива постройки, етажи или части от етажи. В последния случай не могат да се купуват жилища, дюкяни и кантори, заедно или поотделно, даващи бруто доход повече от 120 000 лева годишно.

Купувачът е длъжен да почне строежа в осеммесечен срок от купуване на мястото.

За незапочване строежа в горния срок, освен поради случайно събитие или непреодолима сила, на купувача се налага от министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, по доклад на надлежната техническа власт, глоба, както следва: 1% върху стойността на мястото за първия месец, 2% - за втория, 3% - за третия, 4% - за четвъртия, 5% - за петия и 6% - за шестия.

Ако до края на шестия месец постройката не бъде започната, мястото се отчуждава в полза на държавата по данъчната оценка, а подобренията, ако има такива, по оценка на вещи лица, назначени по реда на чл. 63 от Закона за данъка върху приходите.

Отчуждението се извършва с постановление на Министерския съвет, по доклад на министъра на обществените сгради, пътищата и благоустройството, и имотът се предава на държавата веднага, след като се внесе стойността му на името на собственика в Българската народна банка.

З а б е л е ж к а . Продавачите на дворни места за строеж могат да получат в построените върху тях сгради етажи или части от етажи, равноценни на мястото без да се ограничават от разпорежданията на чл. 1.

Чл. 3. Непокрити недвижими имоти повече от 30 декара могат да бъдат купувани само от лица, които се занимават със земеделие или скотовъдство.

Тази разпоредба не се отнася до купуване имоти за търговски и индустриални нужди.

Правилата на алинеи 2 до 5 от чл. 2 на този закон се прилагат съответно и в този случай.

Чл. 4. Членове 1 и 2 не се прилагат в населени места с жители по-малко от 15 000, освен по постановление на Министерския съвет.

Чл. 5. Членове 1, 2 и 3 не се прилагат, ако купувач е държавата, община или държавно автономно учреждение.

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 164, 179 и 296 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 7а. (Нов - ДВ, бр. 9 от 1943 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 8. (Доп. - ДВ, бр. 164 и 296 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 164, 220 и 244 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 164 от 1942 г., изм., бр. 179 и 244 от 1942 г., бр. 289 от 1943 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 9б. (Нов - ДВ, бр. 164 от 1942 г., изм., бр. 220 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 9в. (Нов - ДВ, бр. 164 от 1942 г., доп., бр. 179 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 9г. (Нов - ДВ, бр. 164 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 9д. (Нов - ДВ, бр. 164 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 9е. (Нов - ДВ, бр. 296 от 1942 г., отм., бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1945 г.)

Чл. 11. Строителите на сгради, етажи или части от етажи за продажба не могат да продават тия имоти по цени по-големи от стойността им, изчислена върху костуемата стойност на цялата сграда и мястото, плюс 20% увеличение, като строителните материали се смятат по нормираните цени.

Чл. 12. Цената на продаваемия етаж или част от етаж се определя след окончателното привършване на постройката, като съответно с така определената цена или купувачът довнася това, което е уговорил в по-малко, или продавачът връща онова, което е уговорил или получил в повече.

Чл. 13. За сгради, етажи или части от етажи, построени след 31 януари 1941 г., цената се определя по костуемата им стойност, увеличена с 20%, въз основа на книгите на строителя, ако е водил такива, или в противен случай - с писмена декларация пред околийския съдия. Тая декларация има силата и значението на решителна клетва.

В недовършените и непродадени сгради, етажи или части от етажи, цената на извършените досега работи се определя по реда на предходната алинея.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 41 от 1945 г.)

Чл. 15. Всеки строител на сгради, етажи или части от етажи за продажба е длъжен да води нотариално заверени необходимите търговски книги за разходите и приходите на всяка отделна постройка. В дневника се записват разходите по вид и стойност, както и приходите от продажба на постройката, на етажи или части от етажи или на материали, с обозначение на името, презимето и адреса на купувачите. Всички търговски книги се заверяват до 31 януари на всяка следваща година и се пазят заедно с оправдателните документи до пет години от завършване на постройката.

Тази разпоредба има съответно приложение и за намиращите се при влизане на настоящия закон в сила в строеж постройки, книгите за които трябва да се заверят до един месец от влизане на закона в сила.

Чл. 16. Нотариусът не извършва нотариално продажбата на недвижими имоти по членове 1-3 преди да се удостовери:

а) че няма пречка за прехвърляне на имота по настоящия закон;

б) (отм. - ДВ, бр. 41 от 1945 г.).

Освен това, купувачът е длъжен да представи писмена декларация, че са налице условията, при които, съгласно настоящия закон, може да купува. Тая декларация има силата и значението на решителна клетва.

Неспазването на условията по чл. 1-3 прави продажбата нищожна по право.

Чл. 17. Съдът не утвърждава публичните продажби, ако не се представят доказателства, че са налице условията на пунктове "а", "б" и "в" от чл. 1, освен ако имотът е възложен на ипотекарния кредитор по нямане на наддавачи и ако ипотеката е сключена до влизане на настоящия закон в сила.

Публичните продажби, извършени преди влизането на закона в сила, се утвърждават на общо основание.

Чл. 18. Който при продажба на недвижими имоти с цел да заобиколи разпорежданията на този закон не покаже действително уговорената цена, се наказва с тъмничен затвор и глоба в двоен размер на причинената на държавата вреда.

Чл. 19. Който си служи с подставено лице или служи като подставено лице, за да бъдат заобиколени разпорежданията на този закон или със същата цел сключва фиктивни или симулативни сделки, се наказва със строг тъмничен затвор до пет години и с глоба равна на стойността на имота.

Чл. 20. Строител, който за да получи по-висока от допустимата от закона цена, не води или води невярно търговските си книги, предвидени в чл. 15, както и този, който не запази в предвидения в същия член срок търговските си книги, се наказва с тъмничен затвор не по-малко от шест месеца и глоба от 100 000 до 1 000 000 лева. Такъв строител може да бъде лишен от съда от правото да упражнява занятието си до три години.

Чл. 21. Строител, който като е уговорил, след 1 януари 1940 г., продажбата на етаж или част от етаж с едно лице, уговори без законни причини прехвърлянето или прехвърли на друго лице същия етаж или част от етаж, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага и във вреда на по-раншния купувач, се наказва със строг тъмничен затвор до пет години. Същият може да бъде лишен от правото да упражнява занятието си до три години.

Със същото наказание се наказва и онзи собственик, който, като е продал място за постройка на етажна собственост, откаже, без законни причини, да издаде нотариален акт на купувачите на етажи или части от етажи в уговорения срок.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 227 от 1944 г.)

Чл. 23. Сключените от 1 януари 1940 г. до 6 декември 1941 г. договори за продажби на недвижими имоти, по които собствеността не е била прехвърлена по нотариален ред, запазват своето действие, макар и да не отговарят на условията по глава I, ако имат достоверна дата.

Ако договорът не отговаря на горните условия, заинтересуваната страна може, в двунеделен срок от влизането на закона в сила, да потвърди писмено пред околийския съдия достоверността на датата, посочена в документа. Това потвърждение има силата и значението на решителна клетва.

Също така запазват действието си и договори, заверени с по-късна дата, до влизане на закона в сила, ако най-малко 80% от продажната цена се внесе за изплащане на дължими към държавата от продавача данъци. Това обстоятелство се установява с удостоверение от надлежното данъчно управление.

Чл. 24. При етажна собственост договорите за прехвърляне на етажи или части от етажи, сключени от 1 януари 1940 г. до 6 декември 1941 г. включително, са достатъчно основание за прехвърляне правото на собственост между страните, ако бъдат вписани в ипотечните книги до един месец след влизане на закона в сила и внесени законните мита, берии и пр. Ако в двунеделен срок от връчване на преписа от молбата за вписване противната страна направи възражение, вписването се извършва след като купувачът установи, чрез установителен иск, че е изпълнил задълженията си.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Договорът, чието вписване е поискано в срока по ал. 1, прехвърля правото на собственост, макар и вписването да е извършено след изтичане на този срок. Предявените искови молби се вписват по реда на чл. 4 от Закона за привилегиите и ипотеките. При уважаване на иска купувачът в тримесечен срок от влизане на решението в законна сила трябва да изпълни условията за извършване вписването на договора (чл. 26, ал. 3).

(Нова ал. 3 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Занапред искове по този член могат да се предявят до изтичане на 6 месеца от влизане на този закон в сила.

(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Ако имотът е продаден на две или повече лица, собствеността принадлежи на онзи, който пръв е участвувал със свои средства в строежа, а ако такъв няма - на онзи, който пръв е влязъл във владение на имота.

Чл. 25. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Частните писмени договори за продажба или обещание за продажба на недвижим имот, сключени до 6 декември 1941 г., прехвърлят правото на собственост от момента на вписването им по реда на чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките, ако при влизане на настоящия закон в сила купувачът се намира във владение на имота въз основа на договора и ако в тримесечен срок от тази дата поиска вписването. Този срок е шестмесечен за лица, намиращи се в чужбина при влизане на настоящия закон в сила.

Когато договорът за продажба или обещание за продажба се отнася за етаж или част от етаж и е сключен със строителя, който не е собственик на мястото, правото на собственост върху имота се прехвърля при условията на предходната алинея с вписване на този договор и на писменото съгласие, дадено от собственика на мястото спрямо строителя или купувача, за прехвърляне собствеността на имота или на съответна идеална част от мястото.

З а б е л е ж к а I. Счита се, че купувачът се намира във владение на имота и тогава, когато владението е отнето в изпълнение на решение, издадено по дело, подлежащо на спиране, съгласно 11-то постановление на Министерския съвет от 26 декември 1942 г.

З а б е л е ж к а II. Ограниченията по глави I до III не се отнасят за договорите по чл. 24 и 25.

Чл. 26. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Вписването се извършва, ако купувачът потвърди лично и писмено пред нотариуса, че се е намирал във владение на имота при условията на чл. 25 и че договорът - при липса на достоверна дата - е сключен преди 6 декември 1941 г. Съгласието на собственика по чл. 25, ал. 2 не се нуждае от достоверна дата.

За неистинността на даденото потвърждение купувачът отговаря по чл. 193, ал. 3 от Наказателния закон.

Заедно с молбата за вписване купувачът внася определените от нотариуса мита, герб, берии и такси за прехвърлянето на имота и за извършване на вписването и влага в Българската земеделска и кооперативна банка или в банка "Български кредит" на името на продавача оная част от цената, която трябва да се плати при извършване на продажбата по нотариален ред. Удостоверения за дължими данъци или други вземания на държавата или общините, както и удостоверение по чл. 80 от Закона за Българската земеделска и кооперативна банка не се изискват.

Чл. 27. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Продавачът има право да иска от купувача платените за имота данъци от деня, в който последният е влязъл във владение на имота, но не и плодовете от имота за това време.

Чл. 28. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Вписването не покрива нито липсата на условията по чл. 25, нито недостатъците на договора, нито неизпълнението на задълженията по него.

Чл. 29. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Извършените съгласно чл. 24 и 25 вписвания имат действието, предвидено в чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките.

Независимо от реда на вписванията, правото на собственост между купувачи по частни договори за продажба или обещания за продажба на етажи или части от етажи, сключени от 1 януари 1940 г. до 6 декември 1941 г., се определя съгласно ал. 4 на чл. 24.

Чл. 30. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Купувачите, правата на които се уреждат по този закон, с изключение на случаите по чл. 29, ал. 1, ако договорите имат достоверна дата съгласно чл. 260 от Закона за гражданското съдопроизводство, имат право на задържане до заплащане на платената цена и подобренията срещу лицата, които до 30 декември 1942 г., а за етажи или части от етажи - до 11 април с. г., са придобили собствеността на имота с нотариален акт от същия праводател, като са знаели, че купувачът е сключил договор по чл. 25 и се е намирал във владение на имота.

Придобиването на вещни права от такива недобросъвестни трети лица, станало след тези дати до вписване на договора, не може да се противопостави на купувачите, чиито права се уреждат по този закон.

Чл. 31. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) След изтичане на срока по чл. 25 всяка една от страните може да поиска възобновяване на производството по делото, спряно съгласно 11-то постановление на Министерския съвет от 26 декември 1942 г. ("Държавен вестник", бр. 269 от 30 декември 1942 г.). В първото заседание след възобновяване на производството може да се направят искания и възражения и да се посочат доказателства във връзка с този закон. Ако пред Върховния касационен съд се представят доказателства, че вписването е извършено, той обезсилва обжалваното решение и връща делото за ново разглеждане. Когато искът бъде отхвърлен на основание извършено вписване на договора, разноски по делото в полза на ответника не се присъждат.

Производството по делото се унищожава и издадените по него решения се обезсилват, ако не бъде поискано неговото възобновяване в течение на една година от изтичане на срока по чл. 25.

Чл. 32. (Нов - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Изкупуване по закона не се допуска относно имоти, собствеността на които е придобита по реда на чл. 24 и 25.

Ограниченията, предвидени в глава I, намират приложение и спрямо изкупувачите по искове, предявени преди влизането на този закон в сила.

Чл. 33. (Предишен чл. 25 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Недвижими имоти, отчуждени за държавна или обществена полза, които до влизане на настоящия закон в сила не са били изплатени, могат да бъдат заменени с други имоти, равноценни или с цена най-много 10% по-голяма или по-малка от цената на отчуждения имот, без оглед на условията по чл. 1, като разликата се урежда с довнасяне или доплащане.

Чл. 34. (Предишен чл. 26 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Ограничителните разпореждания на настоящия закон не се отнасят до продажбите, за които се говори в чл. 5 от Крайовския договор.

Чл. 35. (Предишен чл. 27 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Срокът за ликвидиране покритите имоти, за които се говори в чл. 24, както и този по чл. 39 от Закона за защита на нацията се продължават с толкова дни, колкото са изтекли от 6 декември 1941 г. до влизане в сила на този закон.

Чл. 36. (Предишен чл. 28 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Настоящият закон няма приложение за мините и кариерите.

Чл. 37. (Предишен чл. 29 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) Настоящият закон влиза в сила от деня на обнародването му.

Чл. 38. (Предишен чл. 30 - ДВ, бр. 79 от 1943 г.) За прилагането на този закон ще се изработи особен правилник от министъра на финансите и министъра на правосъдието, утвърден от Министерския съвет.