Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 238 от 14.X

ЗАКОН ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, ОТЧУЖДЕНИ ЗА ДЪРЖАВНА ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА

 

ЗАКОН ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, ОТЧУЖДЕНИ ЗА ДЪРЖАВНА ИЛИ ОБЩЕСТВЕНА ПОЛЗА

Обн. ДВ. бр.238 от 14 Октомври 1947г., отм. ДВ. бр.300 от 22 Декември 1948г.

Отменен с чл. 35 от преходните правила на Закона за държавните имоти, относно отчужденията за държавна и обществена нужда - ДВ, бр. 300 от 22 декември 1948 г.


Чл. 1. Недвижимите имоти, които се отчуждават за държавна или обществена полза, по който и да е закон, се оценяват и заплащат, съгласно следващите разпоредби.

Същите разпоредби се прилагат и по отношение оценяването на имотите, които се отчуждават във връзка с приложението на общите градоустройствени планове на населените места, както и на места, придаваеми се по дворищно-регулационните планове.


Чл. 2. Отчуждените имоти, заедно с находящите се върху тях постройки и посаждения, се оценяват според тяхната действителна стойност, като цената на терена, обаче, не може да надвишава данъчната оценка на същия за периода 1936/1940 година, умножена с коефициент, както следва: за оценки до 1940 г. - 2; за 1941 г. - 2 1/2; за 1942 г. - 3; за 1943 г. - 3 1/2; за 1944 г. - 4; за 1945 г. - 4 1/2; за 1946 г. и за 1947 г. - 5.

Този коефициент за бъдещи периоди от време се определят от Министерския съвет по доклад на министъра на финансите.


Чл. 3. Оценката на отчуждените имоти се извършва от комисиите, предвидени в съответните закони, решението на които не подлежи на одобрение.

Цената на отчуждените имоти се определя с оглед на тяхната стойност по време на оценяването им от комисията.


Чл. 4. Преписката по оценението се изпраща на областния директор, който разпорежда да се съобщи решението на заинтересуваните страни.

Когато се касае до отчуждения на имоти във връзка с приложението на общите градоустройствени планове на населените места или по регулационен ред, преписката по оценяването се изпраща в общината, която прави съобщението.


Чл. 5. Решението на комисията може да се обжалва пред областния съд в двуседмичен срок от съобщението.

Жалбите се подават чрез областната дирекция, респективно чрез съответните общини.


Чл. 6. Съдът събира доказателствата на самото място, когато намери това за необходимо.

Вещите лица се назначават по реда на чл. 314 от Закона за гражданското съдопроизводство, като ония от тях, които съдът определя, трябва да бъдат на държавна или общинска служба. Ако страните искат да посочат вещо лице, те трябва да сторят това в жалбата или в отговора.

Ако съобщението по чл. 4 не бъде направено до една година от датата на решението на комисията, съдът определя цената на имота с оглед на неговата стойност по време на подаване на жалбата, но само, ако същата е по-висока от стойността по времеоценяване имота от комисията.


Чл. 7. Определението на съда относно оценката може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния административен съд в двуседмичен срок от съобщението, че то е приготвено.


Чл. 8. Лихви върху цената на отчуждените имоти се дължат от деня на фактическото им завземане до изплащането на сумата.

Тази разпоредба не отменя чл. 34 от Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община.


Чл. 9. На страната, в полза на която е решено делото, се присъжда адвокатско възнаграждение само за пред областния съд в размер 2 % от присъденото, съответно отхвърленото искане по жалбата, но същото не може да надминава сумата 50 000 лева.

По тия дела не може да се уговаря адвокатско възнаграждение в по-голям от посочения по-горе размер за областния съд и половината от тоя размер за Върховния административен съд.


Чл. 10. Разпоредбите на този закон се прилагат и по отчужденията, по които няма влязла в законна сила оценка до датата на обнародването на закона; нови доказателства във връзка с това могат да се искат не по-късно от първото заседание след тази дата.

Несвършените дела в апелативните съдилища се разглеждат от същите съдилища, решенията на които не подлежат на обжалване.

По висящите пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд дела могат да бъдат представяни до деня на съдебното заседание доказателства само за данъчната оценка на отчуждените места. Тия съдилища сами намаляват цената на имота и присъденото адвокатско възнаграждение до размера на допустимия по този закон максимум, ако няма друго основание за отменяване на обжалваното определение.


Чл. 11. По влезлите в законна сила оценки за терени, по които не е приложен този закон и сумите по които не са изплатени, присъденото обезщетение, ако то надминава максималния по чл. 2 размер, се намалява до този размер от учреждението, което изплаща сумата, като в останалата част решението на комисиите или определението на съда се считат обезсилени.


Чл. 12. При отчуждения, във връзка с приложението на общите градоустройствени планове на населените места, собственици, които не притежават други недвижими имоти в страната, се обезщетяват, по възможност, чрез отстъпване, срещу цялото или част от дължимото обезщетение, на друг недвижим имот, като даденият в замяна имот се оценява по реда на този закон. В този случай се съответно прилага чл. 30 от Закона за приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София).

Горната разпоредба се прилага и при отчуждаване на непокрити недвижими имоти за държавна или обществена полза, ако след отчуждението собственика, ако той е земеделски стопанин, остане с по-малко земя от средния тип частно трудово земеделско стопанство, за да се попълни земята му до този размер.


Чл. 13. Разпоредбите относно оценката на имоти, които се отчуждават за държавна или обществена полза по общите градоустройствени планове на населените места и по регулационен ред, съдържащи се в други закони, които противоречат на този закон, се отменят.

Този закон не се прилага по отношение на отчужденията по Закона за трудова поземлена собственост и Закона за държавния монопол на тютюна и Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино.

Законът за оценяване на недвижими имоти, отчуждени за държавна или обществена полза е приет от Великото народно събрание, 99-о заседание, на 25 септември 1947 г. Обнародван е с Указ № 21 на Председателството на Народната република България от 7 октомври 1947 г., като изпълнението му се възлага на министъра на градоустройството.


Промени настройката на бисквитките