Държавен вестник, брой 98 от 11.XII

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. условията и редът за разрешаване ползването на строежите от първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1 и 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на територията на Република България, независимо от източника на финансиране;

2. (нова - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) условията и редът за регистриране въвеждането в експлоатация на строежите от четвърта и пета категория по чл. 137, ал. 1 и 2 ЗУТ на територията на Република България от органа, издал разрешението за строеж, независимо от източника на финансиране;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) минималните гаранционни срокове на строежите от първа до пета категория за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) Не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на тази наредба специалните обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Чл. 2. Началникът на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или упълномощено от него лице издава разрешение за ползване на строежите въз основа на: окончателен доклад, съставен от лицето, упражняващо строителен надзор, за строежите от първа, втора и трета категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУТ и протокол обр. 16 за установяване годността за ползване на строежа, съставен от Държавна приемателна комисия (ДПК) съгласно Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството с предложение за издаване на разрешение за ползване.

Чл. 2а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) Органът, издал разрешението за строеж, регистрира въвеждането в експлоатация, като издава удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежите от четвърта и пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 4 и 5 ЗУТ.

Чл. 17. (1) Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице в срок до 5 работни дни от представянето на протокол обр. 16 на ДПК:

1. издава разрешение за ползване;

2. отказва издаване на разрешение за ползване на строежа с мотивиран писмен отказ.

(2) Разрешението за ползване, в което се вписват минималните гаранционни срокове, е документ, с който се установява функционалната пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Издаденото разрешение за ползване или отказът за издаването му се връчва лично на възложителя или упълномощено от него лице, или чрез лицензиран пощенски оператор при посочване в искането по реда на чл. 4, ал. 2, т. 1.

Чл. 18. (1) Началникът на ДНСК или упълномощено от него лице отказва издаването на разрешение за ползване:

1. при условията на чл. 14;

2. при съставен протокол обр. 16 с решение за отказ за приемане на строежа;

3. (отм. - ДВ, бр. 49 от 2005 г.)

(2) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г.) При издадена заповед за отказ от издаване на разрешаване за ползване на строежа възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за назначаване на ДПК за издаване на разрешение за ползване по реда на чл. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г.) При съставен протокол обр. 16 с предложение за отказ за приемането на строежа началникът на ДНСК или упълномощено от него лице може да назначи комисия в нов състав при необоснованост на заключението на действалата ДПК.

Чл. 19. Екземпляр от разрешението за ползване се съхранява безсрочно в архива на ДНСК заедно с документите по издаването му.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Заявление за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация се прави от възложителя или от упълномощено от него лице до органа, издал разрешението за строеж, по образец приложение № 1.

(2) Искане по ал. 1 за въвеждане в експлоатация на етап (част) от строежа може да се прави в случаите, когато:

1. е издадено разрешение за строеж на етапа (частта) от строежа при условията на чл. 152, ал. 2 ЗУТ;

2. са променени инвестиционните намерения или при поява на непреодолими обстоятелства, след издаване на разрешението за строеж; в този случай строителните книжа за етапа (частта) следва да са актуализирани при условията на чл. 152, ал. 2 и чл. 154, ал. 5 ЗУТ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) За регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж четвърта или пета категория към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. документ за собственост или документ за учредено право на строеж в чужд имот, или документ за право да се строи в чужд имот по силата на специален закон;

2. окончателен доклад на лицето, упражняващо строителен надзор;

3. разрешение за строеж (акт за узаконяване) - прилага се служебно;

4. протокол за определяне на строителна линия и ниво с резултатите от проверки на достигнатите контролирани нива - прилага се служебно;

5. акт образец № 14 за приемане на конструкцията, когато се изисква;

6. констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ за установяване годността за приемане на строежа, образец № 15 от Наредба № 3 от 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството;

7. информация за идентификатор на обекта на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация; за строежите по чл. 32, ал. 1, т. 1, букви "б" и "ж" от Закона за кадастъра и имотния регистър, които създават зони на ограничения, се прилага удостоверение от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, че са нанесени в специализираните карти и регистри по чл. 32 от Закона за кадастъра и имотния регистър;

8. договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, когато такива са необходими;

9. технически паспорт, а когато строежът е новоизградена сграда - и сертификат за енергийни характеристики на нова сграда, издаден по реда на наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност;

10. актове по специални закони, които са необходимо условие за въвеждане в експлоатация;

11. документ за платена такса, освен ако плащането е извършено по електронен път.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) За регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж по чл. 14, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите към заявлението по ал. 1 се прилагат документите по ал. 3, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11, с изключение на случаите, когато по желание на възложителя е сключен договор с лице, упражняващо строителен надзор.

Чл. 19б. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) (1) Органът, издал разрешението за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането извършва проверка на комплектуваността на документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и:

1. (доп. - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) издава удостоверение за въвеждане в експлоатация по образец приложение № 2;

2. отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация с мотивиран писмен отказ.

(2) По преценка на органа, издал разрешението за строеж, в срока по ал. 1 може да се извърши проверка на място, за което се съставя констативен протокол, неразделна част от досието на строежа.

(3) В удостоверението за въвеждане в експлоатация се вписват минималните гаранционни срокове.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация или отказът за издаването му се връчва лично на възложителя или упълномощено от него лице, или чрез лицензиран пощенски оператор.

Чл. 19в. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) (1) Органът, издал разрешението за строеж, отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 19б, ал. 1, т. 2, когато установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 ЗУТ, както и когато не е упражняван строителен надзор или е упражняван от нелицензирано или нерегистрирано за това лице за строежите от четвърта категория и не е упражнявано техническо ръководство за строежите от пета категория.

(2) При постановен отказ от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на чл. 19а.

Чл. 19г. (Нов - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) Екземпляр от удостоверението за въвеждане в експлоатация се съхранява безсрочно в архива на органа, издал разрешението за строеж, заедно с документите по издаването му.

Чл. 20. (1) За осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация (ползване) се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

(2) Гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект и те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, посочени в тази наредба.

(3) Гаранционните срокове започват да текат от деня на въвеждането на строителния обект в експлоатация (издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация).

(4) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Минималните гаранционни срокове на изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти са:

1. за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях - 10 години;

2. за основен ремонт и реконструкция на съществуващи строителни конструкции на сгради и съоръжения, включително и за земната основа под тях и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии - 8 години;

3. за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда - 7 години; в агресивна среда - 5 години;

4. за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски, железарски, дърводелски и др.), с изключение на работите по т. 1, 2 и 3 - 5 години;

5. за вътрешни инсталации на сгради - 7 години; при основен ремонт и реконструкция - 5 години;

6. за завършен монтаж на машини, съоръжения, инсталации на промишлени обекти, контролно-измервателни системи и автоматика - 5 години;

7. за пречиствателни съоръжения и депа за твърди битови отпадъци - 7 години;

8. за преносни и разпределителни проводи (мрежи) и съоръжения към тях на техническата инфраструктура - 10 години;

9. за автомагистрали и скоростни пътища - 7 години; за републикански пътища от I и II клас - 5 години; за републикански пътища III клас - 4 години; при основен ремонт и реконструкция на всички пътища от републиканската пътна мрежа - 3 години; за останалите пътища и улиците - 3 години; при основен ремонт и реконструкция - 2 години;

10. за съоръжения за автомагистрали, пътища и улици - 12 години; при основен ремонт и реконструкция - 6 години;

11. за железопътни магистрали и железопътни линии - 13 години; при основен ремонт и реконструкция - 10 години;

12. за съоръжения за железопътни магистрали и железопътни линии - 13 години; при основен ремонт и реконструкция - 8 години;

13. за самолетни писти - 13 години; при основен ремонт и реконструкция - 10 години;

14. за съоръжения за самолетни писти - 13 години; при основен ремонт и реконструкция - 8 години;

15. за хидроенергийни, хидромелиоративни, водоснабдителни съоръжения и системи - 10 години; при основен ремонт и реконструкция - 8 години;

16. за пристанищни и брегоукрепителни съоръжения и системи - 10 години; при основен ремонт и реконструкция - 8 години.

(5) (Нова - ДВ, бр. 89 от 2019 г., в сила от 12.11.2019 г.) Определените в ал. 4 минимални гаранционни срокове не се прилагат за технологично оборудване - машини и/или съоръжения, които са предмет на търговска сделка и имат гаранционна карта. За тях се прилагат гаранционните срокове на производителя или негов упълномощен представител, които са отговорни за пускането им на пазара, съгласно разпоредбите на Закона за защита на потребителите за определяне на гаранционната отговорност, а за строителя, който ги е монтирал - гаранционният срок на обекта, където е монтирано.

Чл. 21. Когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация (ползване) на строителния обект се появят скрити дефекти на строителния обект, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред.

Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) За неизпълнение или лошо изпълнение на задълженията, произтичащи от тази наредба, лицето, упражняващо строителен надзор, наетите от него по трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж, техническият ръководител за строежите от пета категория, както и членовете на ДПК носят административнонаказателна отговорност.

Чл. 23. (1) Членовете на ДПК се наказват по реда на чл. 232, ал. 1, т. 1 или чл. 233 ЗУТ, ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, когато:

1. не се явяват без уважителни причини или се явяват нередовно на заседанията на ДПК, отлъчват се от работата ѝ без разрешение на нейния председател или не изпълняват неговите нареждания;

2. не подпишат протокол обр. 16.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) Управителят на лицето, упражняващо строителен надзор, и наетите от него по трудово или друго правоотношение специалисти, отговарящи за съответния строеж, техническият ръководител за строежите от пета категория, се наказват по чл. 233 ЗУТ, ако не подлежат на по-тежки наказания по ЗУТ и други закони, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) се установи несъответствие на изпълнения строеж със съставените актове и протоколи по време на строителството и/или със съставения окончателен доклад, което е от съществено значение за доказване съответствието на строежа с действащите норми и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и за спазване изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ;

2. в съставения окончателен доклад, актове и протоколи по време на строителството не са отразени:

а) работи, изпълнени в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи;

б) неизвършени и незавършени работи;

в) (доп. - ДВ, бр. 98 от 2012 г., в сила от 11.12.2012 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г.) липсата на документи, удостоверяващи съответствието на вложените строителни продукти с изискванията по чл. 169а, ал. 1 ЗУТ.

Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2016 г., в сила от 19.08.2016 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2017 г., в сила от 31.10.2017 г.) По реда на чл. 232, ал. 1, т. 1 или чл. 233 ЗУТ се наказват длъжностните лица и лицата, които с действията или бездействията си са довели до отказване приемането на строежа и/или отказване издаване на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация.