Държавен вестник, брой 114 от 6.XII

Чл. 1. С тази наредба се определят ветеринарномедицинските изисквания при:

1. придвижване на еднокопитни животни на територията на Република България;

2. внос на еднокопитни животни.

Чл. 2. Придвижване на еднокопитни животни на територията на страната се разрешава при спазване на следните изисквания:

1. животните са прегледани от държавен или лицензиран ветеринарен лекар не по-късно от 48 часа преди натоварване за транспортиране и при прегледа не са установени клинични признаци на заразна болест;

2. животните произхождат от район, свободен от болестта африканска чума по конете (АЧК).

Чл. 3. (1) Придвижване на еднокопитни животни от обект, в който е била установена някоя от болестите дурин, сап, всички видове енцефаломиелит, инфекциозна анемия, бяс, антракс или везикулозен стоматит и при ликвидирането й не са били унищожени всички възприемчиви животни, се разрешава при условие че:

1. са изминали най-малко 6 месеца от последния действителен или вероятен контакт с болно от дурин животно;

2. са изминали най-малко 6 месеца от унищожаване на последното болно животно от сап, всички видове енцефаломиелит, везикулозен стоматит;

3. обектът е бил под възбрана до унищожаване на последното животно, болно от инфекциозна анемия, а останалите животни в обекта са показали отрицателна реакция на Когинс тест, проведен двукратно през 3 месеца;

4. е изминал един месец от последния регистриран случай на бяс;

5. са изминали 15 дни от последния регистриран случай на антракс.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 придвижване на жребци от обекта се разрешава след кастрирането им.

(3) За обект, в който болест по ал. 1 е ликвидирана чрез унищожаване на всички животни, периодът на възбраната е 30 дни от датата на почистване и дезинфекциране на помещенията в обекта след ликвидиране на последното животно. За болестта антракс този период е 15 дни.

Чл. 4. (1) Придвижване на еднокопитни животни от район, който не е свободен от болестта АЧК, се разрешава по изключение, ако са спазени изискванията на чл. 2, т. 1 и:

1. животните се придвижват само през периодите от годината, през които мокреците не са активни (от декември до март вкл.);

2. в деня на прегледа по чл. 2, т. 1 животните не са показали клинични признаци на АЧК;

3. животните са изследвани за африканска чума по конете с РСК тест (реакция за свързване на комплемента) или реакция Елайза за доказване на антитела по реда на Наредба № 43 от 2002 г. за профилактика и борба с болестта африканска чума по конете (ДВ, бр. 98 от 2002 г.) с отчитане на отрицателен резултат, когато не са ваксинирани срещу АЧК или са ваксинирани срещу АЧК не по-късно от последните два месеца преди натоварването и са изследвани двукратно чрез РСК тест или реакция Елайза за доказване на антитела, без да е било отчетено увеличение на титъра на антителата;

4. преди натоварването еднокопитните са преминали карантина не по-малко от 40 дни;

5. животните са били защитени от мокреците през периода на карантината и по време на транспортирането.

(2) Изследванията по ал. 1, т. 3 трябва да са проведени два пъти с интервал от 21 до 30 дни между тях, като второто изследване е проведено не по-рано от 10 дни преди деня на натоварването.

Чл. 5. (1) Еднокопитните животни се транспортират в превозни средства, които:

1. се почистват и дезинфекцират след всяка пратка животни;

2. са с непропусклива конструкция.

(2) Животните се транспортират при спазване изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г.).

Чл. 6. (1) При придвижване еднокопитните животни се придружават от свидетелство за собственост, здравен ветеринарномедицински паспорт и ветеринарномедицинско свидетелство по образец, утвърден от генералния директор на НВМС.

(2) Ветеринарномедицинското свидетелство се издава от държавен или лицензиран ветеринарен лекар след извършване на прегледа по чл. 2, т. 1.

Чл. 7. (1) Директорът на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) може да разреши придвижване на еднокопитни животни на територията на страната, без да се спази срокът на прегледа по чл. 2, т. 1, когато животните са предназначени за:

1. езда и спортни състезания;

2. участие в културни и развлекателни мероприятия;

3. сезонна паша или работа.

(2) Директорът на РВМС може да разреши придвижване на еднокопитни животни, предназначени за клане, без да са спазени изискванията на чл. 2 и 3.

(3) Заинтересуваните лица подават заявление свободен текст до директора на съответната РВМС.

(4) В 3-дневен срок от подаване на заявлението директорът издава разрешително по образец, утвърден от генералния директор на НВМС, или мотивирано отказва издаването му.

(5) Районната ветеринарномедицинска служба информира Главно управление (ГУ) на НВМС за издадените разрешителни по ал. 4.

Чл. 8. (1) Предназначените за клане животни, за които е издадено разрешително по чл. 7, ал. 4, се транспортират директно до посочената в разрешителното кланица. Животните подлежат на клане до 5 дни от датата на пристигане в кланицата.

(2) Държавният ветеринарен лекар, който контролира кланицата, отбелязва във входящия дневник за живи животни идентификационните номера на закланите животни, а по възможност - и номерата на придружаващите ги идентификационни документи.

Чл. 9. (1) Внос на еднокопитни животни в Република България се разрешава при спазване на следните изисквания:

1. животните са от страна износител, която е свободна:

а) от болестта АЧК;

б) от венецуелски енцефаломиелит по конете през последните две години;

в) през последните шест месеца от всички видове енцефаломиелит (с изключение на венецуелски енцефаломиелит), дурин, сап, везикулозен стоматит, вирусен артериит, инфекциозна анемия, бяс и антракс;

2. животновъдният обект, в който са отглеждани еднокопитните животни, е бил свободен през последните два месеца от заразен метрит;

3. еднокопитните са от животновъден обект, който е под ветеринарен контрол;

4. болестите, посочени в приложението, са задължителни за обявяване в страната - износител на животните;

5. животните не са предназначени за клане по национална програма за ликвидиране на заразна болест;

6. не по-малко от 15 дни преди издаване на сертификата по чл. 12, ал. 1 животните не са имали контакт с други еднокопитни, които са били болни или съмнително болни от заразни болести.

(2) Собственикът на животните или упълномощен от него представител установява пред официалния ветеринарен лекар, който е извършил прегледа, обстоятелството по ал. 1, т. 6 с декларация.

Чл. 10. Внос на еднокопитни животни от страна износител, която през последните шест месеца не е свободна от инфекциозна анемия, везикулозен стоматит, вирусен артериит, бяс и антракс, се разрешава при условие че:

1. животните са от животновъден обект, свободен през последните шест месеца от везикулозен стоматит, и преди изпращането им са изследвани серологично и показали отрицателен резултат;

2. мъжките еднокопитни са изследвани за вирусен артериит със серологичен, вирусно-изолационен или друг международно признат тест, който доказва отсъствието на вируса - причинител на болестта, и резултатът от изследването е отрицателен;

3. еднокопитните са от животновъден обект, свободен през последните шест месеца от бяс;

4. животните са от обект, свободен през последните 15 дни от антракс;

5. еднокопитните са от животновъден обект, който е бил под възбрана до унищожаване на последното болно от инфекциозна анемия животно, а останалите животни в обекта са показали отрицателна реакция на Когинс тест, проведен двукратно през три месеца.

Чл. 11. Главното управление на НВМС може да изиска допълнителни гаранции срещу болести, които не са установени на територията на Република България.

Чл. 12. (1) Еднокопитните животни трябва да са идентифицирани и да се придружават от сертификат, издаден от официален ветеринарен лекар на страната износител, по образец утвърден от генералния директор на НВМС.

(2) Сертификатът трябва да:

1. е издаден в деня на натоварване на животните за износ;

2. е съставен и на български език;

3. придружава животните в оригинал;

4. удостоверява, че са спазени ветеринарномедицинските изисквания;

5. е съставен върху един лист хартия;

6. е предназначен за един получател.

(3) Пратка от еднокопитни животни, предназначени за клане, се придружава от общ сертификат.

Чл. 13. Еднокопитните животни, които са предназначени за клане, се транспортират до кланицата, посочена в разрешителното за внос, веднага след въвеждането им на територията на Република България.