СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ (УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 661 ОТ 1 ОКТОМВРИ 2001 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 30 ОКТОМВРИ 2002 Г.)
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ЛИВАНСКАТА РЕПУБЛИКА ЗА ТЪРГОВСКО КОРАБОПЛАВАНЕ
(Утвърдена с Решение № 661 от 1 октомври 2001 г. на Министерския съвет. В сила от 30 октомври 2002 г.)
Обн. ДВ. бр.113 от 3 Декември 2002г.
Правителството на Република България и правителството на Ливанската република, наричани по-нататък "договарящи се страни",
като потвърждават стремежа си да развиват търговското корабоплаване между страните на основата на равноправието и взаимната изгода,
в желанието си да съдействат за укрепването на сътрудничеството в областта на морското търговско корабоплаване на основата на принципа на свободата на търговското корабоплаване,
се договориха за следното:
Член 1
В тази спогодба:
1. Терминът "кораб на една от договарящите се страни" означава всеки кораб, регистриран в съответствие с нейното законодателство и плаващ под знамето на тази страна, както и всеки кораб под договор за тайм-чартър, експлоатиран от физическо или юридическо лице на една от договарящите се страни съгласно нейното законодателство. Този термин не включва военните, гранично-полицейските и другите кораби, експлоатирани с нетърговски цели, а също и хидрографските, научноизследователските и риболовните кораби.
2. Терминът "член на екипажа" означава капитана или всяко друго лице, което през време на рейса действително е заето на борда на кораба със задължения, свързани с експлоатацията на кораба или с обслужването, и което е включено в екипажния списък.
3. Компетентни органи са:
за Република България - Министерството на транспорта и съобщенията;
за Ливанската република - Министерството на благоустройството и транспорта.
Член 2
Тази спогодба се прилага на територията на Република България и на територията на Ливанската република.
Член 3
1. Сътрудничеството между Република България и Ливанската република в областта на морското търговско корабоплаване се основава на принципите на равноправието, зачитането на националния суверенитет, взаимната изгода и общите интереси.
2. Договарящите се страни по всякакъв начин съдействат за реализирането на принципа на свободата на търговското корабоплаване и се въздържат от действия, които биха могли да бъдат в ущърб на нормалното развитие на международното корабоплаване.
Член 4
Договарящите се страни съдействат за установяването на контакти между техните предприятия, организации и служби, които осъществяват дейност в областта на морския транспорт.
Член 5
Договарящите се страни се съгласиха:
а) да подпомагат участието на кораби на договарящите се страни в морски превози между пристанищата на техните страни;
б) да си сътрудничат при отстраняването на препятствия, които биха могли да затруднят развитието на превозите между пристанищата на техните страни;
в) да не препятстват извършването на превози по море от корабите на една от договарящите се страни от/до пристанищата на другата договаряща се страна до/от пристанищата на трети страни.
Член 6
1. Всяка от договарящите се страни предоставя на корабите на другата договаряща се страна, участващи в международните морски превози, същия режим както на собствените си кораби по отношение на свободния достъп до пристанищата, предоставянето на кейови места и на товарно-разтоварно оборудване, слизането и качването на пътници, събирането на пристанищни такси и използването на услуги, свързани с морското търговско корабоплаване.
2. Разпоредбите по точка 1 на този член:
а) не се прилагат за пристанищата, затворени за чуждестранни кораби;
б) не се прилагат по отношение на дейност, която всяка от договарящите се страни резервира за своите предприятия и организации, като каботаж, спасителни операции и влачене;
в) не се отнасят до изключенията от правилата за задължителен пилотаж;
г) не засягат прилагането на правилата на всяка от договарящите се страни, отнасящи се до влизането, престоя и излизането на чужденци.
Член 7
Договарящите се страни в рамките на тяхното национално законодателство и пристанищни правила предприемат всички необходими мерки за облекчаване и ускоряване на морските превози, за предотвратяване на необоснованото задържане на кораби в пристанищата и за възможното ускоряване и опростяване на уреждането на митническите и всички други формалности в техните пристанища.
Член 8
1. Документите, които удостоверяват националността на корабите, тонажните сертификати и другите корабни документи, издадени или признати от едната договаряща се страна, се признават и от другата договаряща се страна.
2. Корабите на едната договаряща се страна, които са снабдени със законно издадени тонажни сертификати в съответствие с Международната конвенция от 1969 г. за измерване тонажа на кораби, се освобождават от ново измерване в пристанищата на другата договаряща се страна. Тонажът, посочен в тези сертификати, се приема за база при изчисляването на пристанищните такси.
Член 9
Всяка от договарящите се страни признава удостоверенията за самоличност на моряците, издадени от компетентните органи на другата договаряща се страна.
Такива удостоверения за самоличност са:
за Република България - моряшки паспорт (Seaman's passport);
за Ливанската република - моряшка книжка (Livret de Marin).
Член 10
1. На лицата, които притежават посочените в чл. 9 на тази спогодба удостоверения за самоличност в качеството си на членове на екипаж на кораб на договарящата се страна, издала удостоверението, се разрешава по време на престоя на кораба в пристанището на другата договаряща се страна да слизат на брега и да пребивават в пристанищния град без виза в съответствие със законодателството на тази страна, при условие че капитанът на кораба е предал на местните компетентни органи списък на членовете на екипажа.
2. При слизането на брега и завръщането им на борда на кораба тези лица трябва да преминават през установения контрол в съответствие с действащото законодателство.
Член 11
1. Лицата, притежаващи споменатите в чл. 9 на тази спогодба удостоверения за самоличност на моряците, издадени от едната договаряща се страна, могат да влизат на територията на другата договаряща се страна или да преминат през нейната територия независимо с какво транспортно средство с цел да се завърнат на своя кораб, в своята страна или с друга цел, приемлива за компетентните органи на другата договаряща се страна в съответствие с националното законодателство на същата.
2. Всяка от договарящите се страни разрешава и оказва необходимата медицинска и болнична помощ на членовете на екипажа на корабите на другата договаряща се страна в съответствие с вътрешното си законодателство.
Член 12
Разпоредбите на чл. 9 и 10 на тази спогодба се прилагат за всяко лице, което не е гражданин нито на Република България, нито на Ливанската република, но притежава удостоверение за самоличност, съответстващо на разпоредбите на Конвенцията за облекчаване на морското корабоплаване от 1965 г. и приложението към нея или на Конвенцията за националните удостоверения за самоличност на моряците № 108 от 1958 г. на Международната организация на труда. Такова удостоверение за самоличност трябва да бъде издадено от държавата, която е страна по съответната конвенция, и да гарантира на притежателя си връщане в страната, издала удостоверението.
Член 13
1. При спазване на чл. 9 - 11 от тази спогодба на територията на договарящите се страни правилата относно влизането и напускането на чужденци запазват силата си.
2. Всяка от договарящите се страни си запазва правото да отказва влизане и пребиваване на своята територия на лица, считани за нежелани.
Член 14
1. Ако кораб на едната от договарящите се страни претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи друга авария край бреговете на другата договаряща се страна, компетентните органи на тази страна ще окажат на пътниците, екипажа, а също и на кораба и неговия товар такава помощ и съдействие, каквито и на кораб, плаващ под нейно собствено знаме.
2. Кораб на едната договаряща се страна, който е претърпял авария, неговият товар, запаси, а също и друго имущество, ако не са предназначени за потребление и използване на територията на другата договаряща се страна, не се облагат с данък върху добавената стойност, митата и таксите с равностоен ефект, дължими при внос.
3. Разпоредбите на т. 2 от този член не отменят прилагането на законите и правилата, които действат на територията на договарящите се страни относно временното складиране на товари.
Член 15
Договарящите се страни дават разрешение за учредяване на техните територии на представителства на корабоплавателни предприятия и организации на другата договаряща се страна в съответствие с нейното законодателство.
Член 16
1. Всяка от договарящите се страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата договаряща се страна правото да използва за плащания доходите и другите постъпления, получени на територията на първата договаряща се страна, от морски превози.
Всяка от договарящите се страни предоставя на корабоплавателните предприятия и организации на другата договаряща се страна правото да превежда тези доходи и други постъпления, след извършване на споменатите плащания, на територията на другата договаряща се страна в съответствие с действащото национално законодателство.
2. Всички плащания, които произтичат от дейност, извършвана в съответствие с тази спогодба, се осъществяват в свободно конвертируема валута, взаимно приемлива за заинтересованите организации, корабоплавателни предприятия и власти на договарящите се страни.
3. Приходите и печалбите, реализирани от корабоплавателните предприятия на едната договаряща се страна от експлоатацията на кораби в международния транспорт, се облагат само на територията на тази договаряща се страна.
4. Разпоредбите на т. 3 се прилагат и за печалби от участие в пул, съвместна стопанска дейност или международна експлоатационна агенция.
Член 17
1. Компетентните органи на едната договаряща се страна не разглеждат гражданските спорове между корабособственика, капитана и другите членове на екипажа, възникнали във връзка с трудовите правоотношения, личните вещи и работата на борда на кораба, плаващ под знамето на другата договаряща се страна.
2. Компетентните органи на едната договаряща се страна не осъществяват наказателна юрисдикция по отношение на престъпления, извършени на борда на кораб на другата договаряща се страна, който преминава през териториалното море на първата, с изключение на случаите:
а) ако престъплението е насочено срещу мира в държавата и води до нарушаване на спокойствието и реда в териториалните й води;
б) ако последиците от произшествието се разпространяват върху интересите на държавата или нейните граждани;
в) за пресичане на незаконната търговия с наркотични, психотропни и радиоактивни вещества;
г) ако е налице съгласието на компетентно дипломатическо или консулско длъжностно лице на държавата, под чието знаме плава корабът;
д) ако престъплението е против мира и човечеството.
3. Разпоредбите на т. 2 на този член не засягат правото на контрол и разследване на произшествията, което властите на всяка от договарящите се страни имат в съответствие със своето законодателство.
4. В съответствие с вътрешното си законодателство всяка от договарящите се страни прилага наказателна юрисдикция по отношение на всяко престъпление, извършено на борда на кораб на другата договаряща се страна по време на пребиваването му в нейните пристанища или във вътрешните й морски води.
Член 18
Представители на компетентните органи на договарящите се страни при необходимост се срещат поредно в Република България и в Ливанската република за провеждане на консултации по въпроси, свързани с изпълнението на тази спогодба, и по други въпроси на морското търговско корабоплаване, които са от взаимен интерес.
Член 19
Всеки спор, който се отнася до тълкуването или прилагането на тази спогодба, се разрешава по пътя на преките преговори между компетентните органи на договарящите се страни. Ако споменатите органи не постигнат съгласие, спорът се решава по дипломатически път.
Член 20
1. Тази спогодба влиза в сила на тридесетия ден след датата на получаване на втората от дипломатическите ноти, с които договарящите се страни се уведомяват взаимно, че всички процедури, необходими за влизането й в сила в съответствие с националните законодателства, са изпълнени.
2. Тази спогодба се сключва за срок една година. Действието на тази спогодба може да бъде прекратено по всяко време от договарящите се страни, като се уведоми в писмена форма другата договаряща се страна по дипломатически път най-малко три месеца преди датата на изтичане. Спогодбата се подновява автоматично за следващ едногодишен срок, ако никоя от договарящите се страни не е уведомила в писмена форма другата договаряща се страна за желанието си да я денонсира в съответния срок.
Съставена в Бейрут на 20 март 2001 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, арабски и английски език, като трите текста имат еднаква юридическа сила. В случай че възникнат разногласия в тълкуването на текста на тази спогодба, за меродавен се приема текстът на английски език.
