Държавен вестник, брой 105 от 9.XII

Чл. 8. (1) Основни данни за гражданската регистрация на лицата са техните:

1. име;

2. дата - ден, месец, година, и място на раждане;

3. пол;

4. гражданство;

5. единен граждански номер.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) (1) Името на български гражданин, роден на територията на Република България, се състои от собствено, бащино и фамилно име. Трите части на името се вписват в акта за раждане.

(2) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното му име, когато липсва в преписа по чл. 72, ал. 1, се вписва в акта, ако това е писмено заявено от родителите на лицето или друг законен представител.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) При съставяне на акт за раждане на български гражданин, роден извън територията на Република България, бащиното и фамилното му име могат да се впишат с наставки -ов или -ев и окончание съобразно пола, ако това е писмено заявено от родителите до три години от раждането на лицето.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Името на лице, което не е български гражданин, родено на територията на Република България, се вписва така, както е заявено от родителите му.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Името на лице, което не е български гражданин, родено извън територията на Република България, се вписва в регистрите на актове за гражданско състояние и в регистъра за населението така, както е изписано в националния му документ за самоличност или в документа за предоставен статут на пребиваване на територията на Република България.

Чл. 10. (1) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българско гражданство се определят от Закона за българското гражданство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Гражданството на лице, което не е български гражданин, се установява от документа за самоличност, с който е влязло в страната.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Единният граждански номер (ЕГН) е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно.

(2) Начинът на формиране и редът за даване и промяна на единния граждански номер се определят с наредбата по чл. 113, ал. 1.

(3) Единните граждански номера се формират по електронен път и образуват регистър на единните граждански номера.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Верността на ЕГН се удостоверява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване".

Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.

(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.

(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс.

(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.

(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Чл. 16. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.

(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.

Чл. 17. Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.)

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г., в сила от 01.07.2001 г.) (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.

(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 33 от 2010 г.)

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни "Население".

(2) Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл. 3, ал. 2.

(3) Регионална база данни "Население" е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в областта.

(4) Локална база данни "Население" е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) За всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Електронният личен регистрационен картон съдържа следните данни:

1. име, изписано на български език и на латиница;

2. псевдоним;

3. име в чужбина;

4. пол;

5. дата на раждане - ден, месец, година;

6. единен граждански номер;

7. гражданство и статут на пребиваване;

8. място на раждане - област, община, населено място, а за родените извън територията на Република България - държава;

9. акт за раждане - номер, дата и място на съставяне в Република България;

10. постоянен адрес;

11. настоящ адрес;

12. семейно положение;

13. акт за сключен брак - номер, дата, място на съставяне; дата и държава на сключване на брака, ако не е сключен в Република България;

14. съпруг/а - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

15. съдебно решение за прекратяване на брака - номер на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименование на съда, който го е постановил;

16. деца - ЕГН или дата на раждане, име, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

17. майка - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

18. баща - ЕГН или дата на раждане, име, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

19. братя/сестри - ЕГН или дата на раждане, име, име на другия родител - ако е еднокръвен или едноутробен, пол, постоянен адрес, гражданство, а за починалите - номер, дата и място на съставяне на акта за смърт;

20. издаден документ за самоличност - вид, номер и дата на издаване;

21. правни ограничения (вид);

22. починал - дата и място на смъртта; акт за смърт - номер, дата и място на съставяне;

23. особени бележки.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Електронен личен регистрационен картон на български гражданин се създава въз основа на един от следните документи:

1. акт за раждане;

2. удостоверение за българско гражданство, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община.

(2) Когато дееспособен български гражданин няма създаден електронен личен регистрационен картон и не притежава документ за самоличност, общините изискват писмено от полицейските органите на Министерството на вътрешните работи установяване на самоличността на лицето. При установена самоличност на лицето полицейските органи на Министерството на вътрешните работи уведомяват писмено общината за името, датата и мястото на раждане на лицето и родителите (име, ЕГН/дата на раждане), което е основание за създаване на електронен личен регистрационен картон.

(3) Електронен личен регистрационен картон на лице по чл. 3, ал. 2, т. 2 се създава въз основа на един от следните документи:

1. разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, придружено с документи за гражданско състояние, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община;

2. решение за предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес в тази община;

3. указ на президента на Република България за предоставено убежище;

4. акт за раждане на дете, родено на територията на страната, от родители със статут на бежанец или хуманитарен статут.

(4) При настъпило раждане на територията на страната електронният личен регистрационен картон се създава и данните в него се поддържат в актуално състояние от общинската администрация.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) В случаите по ал. 1, т. 2, ал. 2 и 3 електронният личен регистрационен картон се създава от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване".

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Данните в електронния личен регистрационен картон се актуализират от общинската администрация въз основа на един от следните документи:

1. актовете за гражданско състояние или електронните им еквиваленти;

2. заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес;

3. удостоверение за промяна на гражданство;

4. съдебно решение;

5. други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Електронният личен регистрационен картон се пази в продължение на 130 години считано от датата на създаване, след което се предава на Държавния архив.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 34. (1) Актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт.

(2) Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в този закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност.

Чл. 35. (1) Актовете за гражданско състояние се съставят от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството, на чиято територия са станали събитията.

(2) Актовете за гражданско състояние за събития, за които няма данни на територията на коя община са станали, се съставят в общината или кметството, на чиято територия е установено събитието.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Актовете за раждане и смърт се съставят въз основа на писмени съобщения, представени пред съответното длъжностно лице по гражданското състояние.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Длъжностното лице не може да съставя актове за гражданско състояние, по които е страна или свидетел. В такива случаи актовете за гражданско състояние се съставят от друго длъжностно лице.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Страните и свидетелите при съставяне на актове за гражданско състояние удостоверяват своята самоличност с документ за самоличност.

Чл. 37. (1) Длъжностното лице съставя акта за гражданско състояние само след като констатира по установения ред настъпилото събитие. Актовете за гражданско състояние се съставят на формуляри по установен образец.

(2) Данните в актовете за гражданско състояние се попълват въз основа на документи за самоличност на лицата. При съставяне на актове въз основа на документи от чужбина може да се ползват и други документи по гражданска регистрация само ако в получения или представения документ не се съдържат необходимите данни за съставянето на акта за гражданско състояние. В актовете за гражданско състояние не се вписват данни, заявления или сведения, които не са предвидени в закон.

(3) При съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните се вписват въз основа на българския документ за самоличност.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Веднага след съставянето на акта за гражданско състояние длъжностното лице го подписва и полага печат с изображението на герба на Република България.

(2) Свидетели при сключване на брак могат да бъдат и чужди граждани.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Ако някой от свидетелите или страните не може да подпише акта за гражданско състояние, на мястото за подписите се прави бележка за причината за невъзможността да се подпише актът (неграмотност, увреждане на ръката и прочие), след което, без да се подписва от други лица, се поставя отпечатък от десния палец. Ако такъв отпечатък не може да се постави, посочва се причината, както и с кой друг пръст е поставен отпечатъкът.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред.

(5) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При унищожен или изгубен регистър на актове за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да поиска от районния съд да установи унищожаването или изгубването и да разпореди съставянето на съответния регистър.

Чл. 39. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 40. (1) Актовете за гражданско състояние се издават безплатно. На заинтересуваните страни се издават безплатно удостоверения за раждане и сключен граждански брак и препис извлечение от акт за смърт по утвърдени образци. За издаването на удостоверения и преписи от тези актове за втори и следващ път се заплаща такса. Издаването на препис за служебно ползване е безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) При издаването на удостоверения и преписи от актовете за гражданско състояние от гражданите не може да се изисква предоставянето на лични данни, които се намират в Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) и свързаните с нея регистри.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Длъжностното лице, съставило акт за гражданско състояние, отнасящ се за гражданин на държава, с която Република България е сключила договор за правна помощ, е длъжно в 10-дневен срок от съставянето на акта да изпрати служебен препис от него на Министерството на външните работи за изпращането му по дипломатически път в страната, на която лицето е гражданин.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Длъжностното лице изпраща препис от акта за гражданско състояние, съставен за гражданин на страна, с която Република България не е сключила договор за правна помощ, само при поискване от Министерството на външните работи.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г. , изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Образците на актовете за гражданско състояние и на документите, издавани въз основа на тях, се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието и се обнародват в "Държавен вестник".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Попълването на актовете за гражданско състояние се извършва на ръка, четливо, без зачертаване и поправки. Актовете могат да се съставят и отпечатват автоматизирано с програмни средства, предоставени или одобрени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(3) При попълването и отпечатването на актовете за гражданско състояние се ползват мастила, които гарантират тяхната читаемост в утвърдените от закона срокове за съхранение.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) За всеки съставен акт за гражданско състояние се създава електронен еквивалент - електронен акт за гражданско състояние на национално ниво.

(2) Електронният акт за гражданско състояние се създава от общинската администрация, където е съставен актът за гражданско състояние в писмен вид.

(3) След сверяване на данните от акта за гражданско състояние в писмен и електронен вид длъжностното лице по гражданското състояние подписва акта с квалифициран електронен подпис. Електронните актове за гражданско състояние имат доказателствена сила за отразените в тях данни само когато са подписани с квалифициран електронен подпис.

(4) При несъответствие на данните в акта за гражданско състояние и неговия електронен еквивалент доказателствена сила имат данните, вписани в акта за гражданско състояние, в писмен вид.

(5) Електронните актове за гражданско състояние образуват Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние.

Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Актът за раждане се съставя въз основа на писмено съобщение в срок 7 дни, като денят на раждането не се брои.

(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Акт за раждане на мъртвородено дете се съставя въз основа на писмено съобщение не по-късно от 48 часа от раждането.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., доп. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Всяко раждане трябва да се съобщи писмено в срок 5 дни, като денят на раждането не се брои. Раждането на мъртвородено дете се съобщава не по-късно от 24 часа от раждането му.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Съобщението за раждане се съставя писмено по утвърден от министъра на регионалното развитие и благоустройството образец. Съобщаването на раждането е задължение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) ръководителя на лечебното заведение или на лицето, на което със заповед е възложено това, когато раждането е станало в лечебно заведение;

2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) компетентно медицинско лице, когато раждането не е станало в лечебно заведение;

3. длъжностното лице по гражданското състояние, когато в населеното място няма компетентно медицинско лице.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акта за раждане, след като се удостовери писмено станалото събитие. Веднага след съставянето на акта за раждане на родителите се издава оригинално удостоверение за раждане.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Веднага след съставянето на акта за раждане въз основа на него се създава електронен акт за раждане.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Когато срокът по чл. 42 е изтекъл и акт за раждане не е съставен, но съобщението е направено или длъжностното лице научи за раждането в течение на същата календарна година, то съставя акта за раждане, като спазва условията по чл. 43, без да е необходимо решение на съда за това.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Когато календарната година и срокът за съставяне на акта за раждане са изтекли, акт за раждане се съставя само въз основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или на прокурора.

Чл. 45. (1) Актът за раждане съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата - ден, месец, година, час и минута на раждането;

5. място на раждане - област, община, населено място или държава, ако детето е родено извън територията на Република България;

6. име на новороденото;

7. ЕГН на детето (попълва се само за български граждани);

8. пол и гражданство;

9. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) данни за родителите - имена, дата на раждане, ЕГН, гражданство;

10. документ, удостоверяващ раждането;

11. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

12. длъжностно лице - имена, ЕГН и подпис;

13. бележки.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Ако детето е родено мъртво, на мястото на "името на новороденото" се изписва "мъртвородено дете".

(3) Преценката дали детето е родено живо или мъртво, или е налице аборт, се прави от компетентно медицинско лице.

(4) При аборт не се съставя акт за раждане.

Чл. 46. Когато едно дете е родено живо, но е умряло, преди да се състави акт за раждане, едновременно се съставят акт за раждане и акт за смърт.

Чл. 47. Когато майката е родила две или повече деца (близнаци), длъжностното лице съставя отделни актове за раждане на всяко дете, като вписва във всеки акт номера на акта на другите деца и реда, по който са се родили.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Намерени, изоставени или подхвърлени новородени живи деца се предават в най-близкото лечебно заведение и там в присъствието на представител на Министерството на вътрешните работи, на лечебното заведение и на лицето, намерило и предало детето, се съставя протокол за намирането му. В протокола се отбелязват: времето и мястото, където е намерено детето; пол и предполагаема дата на раждане; особени белези, които детето има по тялото си, описание на дрехите, с които е намерено; други обстоятелства. Протоколът се подписва от лицето, намерило детето, и от присъстващите представители, подпечатва се и се изпраща в общината, в която се намира лечебното заведение, за да се състави акт за раждане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато новородено дете бъде изоставено от майката в лечебното заведение, където е станало раждането, и не бъде потърсено в срока за съставяне на акта за раждане, се постъпва по начин, посочен в ал. 1.

(3) Длъжностното лице съставя акта за раждане въз основа на протокола, който става неразделна част от акта. Имената на детето се определят от длъжностното лице съгласно разпоредбите на този закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Когато детето е намерено мъртво или умре преди предаването му в лечебно заведение, се прави съдебномедицинска експертиза за установяване причините за смъртта. В този случай въз основа на протокола се съставят акт за раждане и акт за смърт. Ако медицинската експертиза установи, че детето е родено мъртво, се съставя акт за раждане на "мъртвородено дете".

Чл. 49. При припознаване, извършено преди съставяне на акта за раждане, в същия акт се вписват данните на бащата, както и документът, удостоверяващ припознаването при наличие на съгласие на майката. Името на детето се съставя по реда на членове 12-14. Когато припознаването се извършва след съставяне на акта за раждане, данните за припознаващия и основанието се вписват в графа "Бележки" на акта за раждане в съответствие със Семейния кодекс.

Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При пълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние въз основа на заверен препис от решението на съда съставя нов акт за раждане в тридневен срок от получаване на преписа. Актът за раждане се съставя в общината или кметството, посочено в съдебното решение, в регистъра на текущата година с дата - датата на съставяне на акта.

(2) В новия акт за раждане се вписват:

1. действителната дата на раждане и новият единен граждански номер;

2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) място на раждане - мястото на съставяне на акта, а в случаите на международно осиновяване - действителното място на раждане;

3. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) родители - осиновителите и данните за тях; когато детето се осиновява само от един родител, графата за другия родител не се попълва; когато детето се осиновява от съпруг на родител, данни за рождения родител, с когото отношенията се запазват, и данни за осиновителя.

(3) Съставеният акт се отбелязва в азбучника на годината, която съответства на годината на раждане на осиновеното дете, и в азбучника на годината на съставяне на акта.

(4) Съдебното решение се съхранява при условията и по реда за съхраняване на акта за раждане и до него не могат да имат достъп външни лица.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) В двудневен срок длъжностното лице по гражданското състояние уведомява с писмо общината, където се намира предишният акт за раждане на осиновеното лице, за отразяване в графа "Бележки", че е съставен нов.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Гражданският брак се сключва пред длъжностното лице по гражданското състояние при условията и по реда, предвидени в Семейния кодекс.

(2) Граждански бракове се сключват всеки ден.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Когато встъпващите в брак са лица със статут на бежанец или с хуманитарен статут в Република България, те удостоверяват семейното си положение с нотариално заверена декларация.

Чл. 53. Актът за сключване на граждански брак съдържа:

1. място на съставяне на акта-област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. номер на оригиналното удостоверение;

4. дата - ден, месец, година, и място на сключване на брака - област, община, населено място или държава, ако не е сключен в Република България;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) данни за сключващите брак - имена преди брака, дата и място на раждане, възраст, ЕГН, гражданство, семейно положение преди брака, фамилия след сключване на брака, данни за документите за самоличност, и подписите им;

6. (нова - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) режим на имуществените отношения;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) данни за свидетелите - имена, ЕГН или дата на раждане, и подписите им;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) длъжностно лице - имена, ЕГН или дата на раждане и подпис;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) други документи, представени за съставяне на акта;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г.) бележки.

Чл. 53а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Веднага след съставянето на акта за сключен граждански брак в писмен вид въз основа на него се създава електронен акт за сключен граждански брак.

Чл. 54. (1) Актът за смърт се съставя въз основа на съобщение за смърт не по-късно от 48 часа след настъпването на смъртта.

(2) Актът може да се състави и след изтичането на срока по ал. 1, без да е необходимо решение на съда за това, когато се наложи съдебномедицинско освидетелстване на трупа при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс. Органите на съдебната власт, назначили съдебномедицинската експертиза, издават документ, удостоверяващ причината за забавянето.

Чл. 55. (1) Длъжностното лице по гражданското състояние пристъпва към съставянето на акт за смърт, след като получи съобщение за смърт, издадено от компетентно медицинско лице.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Писменото съобщение за смърт, настъпила в лечебно заведение, се съставя от ръководителя на заведението или от лице, на което със заповед е възложено това.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) По време на обявено извънредно положение поради епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 1 или 3 от Закона за здравето или на обявена извънредна епидемична обстановка поради епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето срокът по чл. 54, ал. 1 за съставяне на акт за смърт се удължава с 14 дни.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г.) Веднага след съставянето на акта за смърт в писмен вид въз основа на него се създава електронен акт за смърт.

Чл. 56. Длъжностното лице по гражданското състояние няма право по своя инициатива или по заявление на заинтересуваните лица да съставя акт за смърт на погребано без разрешение лице. В такъв случай актът за смърт се съставя само въз основа на влязло в сила решение на съда.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя и след изтичането на срока по чл. 54, ал. 1 акт за смърт на лице, умряло в чужбина, трупът на което е докаран в населеното място, ако към документите, съпровождащи трупа, не е приложен акт за смърт, съставен там, където тя е настъпила. Длъжностното лице по гражданското състояние предоставя тези документи на лечебно заведение, за да се установи причината за смъртта и да се издаде съобщение за смърт. Ако причината за смъртта не може да се установи, това се отбелязва в съобщението за смърт.

Чл. 58. При смърт на група лица, чиито трупове не могат да се намерят или намерените не могат да се разпознаят, но е безспорно установено кои са лицата, кметът на общината, на чиято територия е настъпило събитието, или упълномощено от него длъжностно лице съставя протокол, който се изпраща в съответната районна прокуратура. Районният прокурор или наследниците на умрелите лица предявяват установителен иск пред съответния районен съд, който да постанови решение за съставянето на актове за смърт на тези лица.

Чл. 59. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Акт за смърт на лице, което съдът с влязло в сила решение е обявил за умряло, се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в населеното място по постоянния адрес на обявения за умрял въз основа на препис от влязлото в сила решение.

Чл. 60. (1) Актът за смърт съдържа:

1. място на съставяне на акта - област, община, населено място/район;

2. номер на акта и дата на съставяне;

3. дата - ден, месец, година, час и минути на смъртта;

4. място на смъртта - област, община, населено място или държава, ако не е в Република България, и къде е настъпила;

5. имена на лицето;

6. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

7. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) данни за лицето - дата и място на раждане, ЕГН, възраст, пол, гражданство, семейно положение, постоянен адрес;

8. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

9. документ, удостоверяващ смъртта;

10. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

11. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) длъжностно лице - имена, ЕГН или дата на раждане и подпис;

12. бележки.

(2) Обстоятелството, че смъртта е настъпила в място за лишаване от свобода, не се посочва в акта.

Чл. 61. (1) (Доп. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Препис-извлечение от акта за смърт или от акта за раждане на мъртвородено дете представлява разрешение за погребение и се издава безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Когато е необходимо за извършване на погребение, препис-извлечението от акта за смърт или от акта за раждане на мъртвородено дете може да се издава и на трети лица, без да е необходимо упълномощаване по реда на чл. 88а, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) След изготвянето на акта за смърт длъжностното лице по гражданското състояние изпраща документа за самоличност на умрелия на най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) При смърт на чужденец, който се погребва в Република България, длъжностното лице по гражданското състояние задържа всички документи за самоличност и документи за пътуване в чужбина, ако има такива. Тези документи и препис от акта за смърт се изпращат на най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) При смърт на чужденец, чийто труп се изпраща в чужбина, длъжностното лице по гражданското състояние изпраща българския му документ за самоличност, ако притежава такъв, на най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи. Всички други документи за самоличност, документи за пътуване в чужбина, ако има такива, и препис от акта за смърт се предават на лицата, които придружават трупа.

Чл. 62. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

Чл. 63. Актовете за гражданско състояние на военнослужещи, които се намират извън територията на Република България или са на територията на страната, но поради военни действия са лишени от възможността да съобщят на гражданските власти, се съставят от военнослужещи, определени от командването да изпълняват такива функции. Тези военнослужещи съставят актове за гражданско състояние и на граждански лица, които съпровождат войската. Актовете се водят в общ регистър, като се попълват на ръка.

Чл. 64. При съставяне на актове за гражданско състояние в случаите по чл. 63 се спазват разпоредбите на този закон със следните изключения:

1. (отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

2. за всяка войскова част, определена от командването, се води общ регистър за вписване на всички актове за гражданско състояние. Актовете по този регистър се съставят на ръка въз основа на наличните данни.

Чл. 65. (1) Военнослужещият, натоварен с воденето на регистъра за гражданско състояние, изпраща чрез Министерството на отбраната препис от съставените актове, както следва:

1. от актовете за раждане - в общината по постоянния адрес на майката;

2. от актовете за сключен брак - в общината по постоянния адрес на съпруга;

3. от актовете за смърт - в общината по постоянния адрес на умрялото лице.

(2) Въз основа на преписа длъжностното лице по гражданското състояние на съответната община съставя нов акт по установения образец, а полученият препис остава неразделна част от него.

Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон.

(2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие.

Чл. 67. (1) Капитанът на кораба е длъжен да предаде преписи от съответните актове за гражданско състояние в службата за гражданското състояние при общината в първото българско пристанище, в което е влязъл корабът, или на българското дипломатическо или консулско представителство в страната, в чието пристанище влезе корабът. Ако в страната няма българско представителство, капитанът на кораба е длъжен да изпрати преписите на българския дипломатически или консулски представител в най-близката страна, където има българско дипломатическо или консулско представителство.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние или българският дипломатически или консулски представител в 15-дневен срок от получаването на преписите от съставените на кораба актове са длъжни да ги препратят, както следва:

1. акта за раждане - в общината по постоянния адрес на майката;

2. акта за сключен граждански брак - в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. акта за смърт - в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) Длъжностните лица по гражданско състояние на общините, получили актове за гражданско състояние съгласно ал. 2, съставят актове за гражданско състояние по реда на този закон.

Чл. 68. (1) Когато вследствие на бедствие загинат всички лица от екипажа и пътниците, собственикът на кораба или упълномощено от него лице, след като провери и установи бедствието и последиците му, уведомява писмено длъжностните лица по гражданското състояние в общината, където е регистриран корабът, или най-близкото българско дипломатическо или консулско представителство до мястото на бедствието, с цел да се съставят по съдебен ред актове за смърт на загиналите лица.

(2) В случай, че са загинали капитанът на кораба и неговият помощник, актовете за смърт се съставят от съответния български дипломатически или консулски представител в чужбина или от длъжностното лице по гражданското състояние в общината на българското пристанище, където спасените лица са отведени, въз основа на заявленията на спасените лица от екипажа или от пътниците.

Чл. 69. Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.

Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Преписите или извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1, съставени от орган на държавата, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, следва да бъдат легализирани и преведени.

(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато:

1. произхождат от държава, която е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове;

2. произхождат от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който това изрично е посочено;

3. са получени по дипломатически път.

Чл. 71. Дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи. Преписите или извлеченията от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпращат в Министерството на външните работи на Република България за препращане по постоянния адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това.

Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) В срок три месеца от съставянето на актове за гражданско състояние в дипломатическото и консулското представителство на Република България преписи от тях, както и получените документи по чл. 71 се изпращат в Министерството на външните работи на Република България.

(2) Получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва:

1. за раждане - в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на бащата;

2. за сключен граждански брак - в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на съпругата;

3. за смърт - в общината по постоянния адрес на умрелия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал. 1 следните данни:

1. в акт за раждане - името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход;

2. в акт за сключен брак - имената на сключилите брак, датата и мястото на сключване на брака;

3. в акт за смърт - името на титуляря, датата и мястото на смъртта.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от документите за самоличност или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.

(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При съществени различия в името, с което лицето е вписано в преписа по ал. 1 и в регистъра на населението, се представя документ, от който е видно, че имената са на едно и също лице. Въз основа на този документ при съставянето на акта името се вписва, както е в регистъра на населението. В случай че един от съпрузите е приел фамилното име на своя съпруг или е добавил фамилното име на съпруга си към своето, за фамилно име след брака се вписва приетото или добавеното фамилно име на съпруга според регистъра на населението.

(6) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината след съставянето на акта въз основа на преписа по ал. 1 при поискване или служебно изпраща удостоверението за раждане или за граждански брак или препис-извлечение от акта за смърт на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.

Чл. 73. Промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред.

Чл. 74. (1) Всяка промяна в данните по гражданското състояние, вписани в съставения вече акт, се отбелязва в този акт на определено за целта място.

(2) Длъжностното лице по гражданското състояние извършва отбелязването въз основа на съдебно решение или административен акт за промяна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Промяната на данните в актовете за гражданско състояние на лицата се извършва само в акта на титуляря.

(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При изрично писмено искане промяната или възстановяването на имената на родителите по чл. 19а може да се отрази по административен ред в актовете за раждане на децата. Искането се подава от родителите за малолетните им деца. За непълнолетните деца искането е лично със съгласието на родителите.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При взаимно съгласие на съпрузите направената промяна или възстановяване на имената по чл. 19а в актовете им за раждане може да бъде отразена и в акта за граждански брак. За фамилно име след брака за всеки съпруг се вписва избраното име при сключването на брака съобразно неговата промяна или възстановяване по чл. 19а.

Чл. 75. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При постановено съдебно решение или административен акт за промяна, допълнение, вписване или отбелязване в съставения вече акт длъжностното лице по гражданското състояние вписва новото съдържание на данните в определеното за целта място в акта - графа "Бележки". Записват се датата и името на длъжностното лице и се полагат подпис и печат на общината или кметството.

(2) Не се позволява зачертаване, изтриване и вмъкване на данни в съществуващ акт за гражданско състояние.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Всички промени, допълнения, вписвания или отбелязвания, направени в съставения в писмен вид акт за гражданско състояние, се отразяват незабавно в електронния еквивалент на акта. Длъжностното лице по гражданското състояние сверява верността на данните и подписва акта с квалифициран електронен подпис.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) (1) По административен ред въз основа на официални документи може да се извършва промяна и вписване само на данни, които по същество няма да променят смисъла на съставения вече акт. Технически грешки и неточности в изписването на името се отстраняват по искане на заинтересуваните лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) По административен ред по заявление на заинтересуваните лица може да се отрази и промяната в имената им, настъпила по силата на нормативен акт. Към заявлението се представят документи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) По административен ред български гражданин, роден извън територията на Република България, може да поиска бащиното му име да бъде вписано в акта за раждане, ако то липсва в съставения акт. Когато лицето е непълнолетно, вписването се извършва с писмено заявление от родителите му.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) Промените и вписванията се извършват по реда на чл. 75.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 91 от 2017 г.) По административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът.

Чл. 77. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Промяна на ЕГН на титуляря се извършва само по административен ред от длъжностното лице въз основа на документ, установяващ необходимостта от такава промяна.

Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При непълно осиновяване длъжностното лице по гражданското състояние по място на раждане на осиновеното лице записва в графа "Бележки" на съществуващия акт за раждане на лицето съдебното решение, имената на лицето, определени от съда, и имената на осиновителите.

(2) При издаване на преписи и удостоверения и преписи от акт за раждане с отбелязано непълно осиновяване за родители се вписват както родителите по произход, така и осиновителите.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При постановено съдебно решение за прекратяване на брака в графа "Бележки" на акта за сключен граждански брак се записват номерът на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименованието на съда, който го е постановил. Ако в решението е посочено, че съпругът възстановява фамилното си име преди този брак, в графа "Бележки" се записва фамилното име на лицето преди брака.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.)

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При издаване на дубликати на удостоверения или преписи-извлечения от съставени актове, върху които има нанесени бележки, преписите се издават, като на съответните места се вписват само поправените текстове.

(2) Пълни преписи от съставени актове се издават, като се включат както първоначалните текстове, така и всички записани бележки.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Анулиране на съставен вече акт за гражданско състояние се допуска преди приключване на регистъра за годината при съставяне на повече от един акт за едно събитие. При тези случаи през целия акт се написва по диагонал "Анулиран", причината за анулирането му, датата на анулирането, подписва се от длъжностното лице и се подпечатва.

Чл. 81а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) При постановено съдебно решение за съставяне на нов акт за раждане за лице, за което съществува акт за раждане, първият съставен акт се обезсилва. В графа "Бележки" се записва, че е съставен нов акт за раждане, номерът на делото, по което е постановено решението, датата, на която влиза в сила, и наименованието на съда, който го е постановил.

Чл. 82. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 83. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Регистрите на актовете за гражданско състояние за цялата община се образуват чрез събиране на съставените през текущата година формуляри - актове за раждане, граждански брак и смърт - поотделно за всеки вид, които се подвързват след приключване на годината в специална книга.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Неразделна част от регистрите на актовете за гражданско състояние са документите, въз основа на които са съставени съответните актове за гражданско състояние.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Всяка година най-късно до 20 декември Министерството на външните работи и общините снабдяват дипломатическите и консулските представителства, съответно кметствата и населените места на територията им, с необходимите формуляри на актове за гражданско състояние.

Чл. 84. (1) За всяка календарна година регистрите от всички актосъставители на територията на общината се приключват до 21 януари на следващата година със заверка, подписана от кмета или от упълномощено от него длъжностно лице от общината.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Когато някой от регистрите се състои от повече от един том, върху корицата на първия том се надписва: "Том № 1", а на допълнителните "Том № 2" и така нататък. Номерацията на актовете в новия том започва от номера, който следва след номера на последния вписан акт в предходния том. Причината за въвеждането на новия продължен том се отбелязва на втората страница, на първата корица, без този надпис да засяга мястото на акта, и се подписва от кмета.

Чл. 85. (1) Заверката на регистрите включва описание на броя на актовете, от кой номер започват и на кой номер свършват, наличие на анулирани актове, колко от актовете са използвани, подпис и печат на последната страница на регистрите, образувани от събраните актове за гражданско състояние, съставени през предходната година. Неразделна част от регистъра е азбучникът към него. При заверката се проверява наличието на всички данни и подписи, изисквани от закона. Тази заверка представлява приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(2) Заверката на регистрите се прави от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице. Тази заверка представлява същевременно проверка и приключване на актовете за изтеклата календарна година.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Приключените регистри от формуляри на актове се подвързват и се предават за ползване и съхраняване в административния център на общината до 130 години от съставянето им, след което се предават в Държавния архив.

Чл. 86. Приключването на регистрите се извършва и преди изтичане на календарната година, ако общината или кметството се закрие или се присъедини към друга. При присъединяване към друга община регистрите се предават в новата община.

Чл. 87. Всеки регистър задължително съдържа азбучен указател за вписаните в него лица. Азбучните указатели на регистрите за раждане и смърт се съставят след вписване на всички актове в регистъра и преди приключването му. В тях актовете се подреждат по азбучен ред на собственото име на новороденото или починалото лице. В регистрите за сключен граждански брак азбучният указател се съставя по собственото име на съпруга.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданското състояние в общинските администрации по местосъхранението им издават следните документи по утвърден образец:

1. от акта за раждане - удостоверение за раждане (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат -всяко следващо);

2. от акта за сключен граждански брак - удостоверение за сключен граждански брак (оригинал - първото издадено удостоверение, и дубликат - всяко следващо);

3. от акта за смърт - препис-извлечение от акт за смърт.

(2) При издаване на дубликат на удостоверение за раждане, за сключен граждански брак или препис-извлечение от акт за смърт не се попълват показателите от образеца, които липсват в акта.

(3) Въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние може да се издават и препис-извлечения, пълни преписи или заверени копия на актове. Заверката на копията на актовете задължително трябва да указва към коя дата данните от копието съответстват на данните от съхранявания в общината акт, да има подпис на длъжностното лице по гражданското състояние и печат на общината.

(4) Въз основа на регистрите на актовете за гражданско състояние се издават и удостоверения за липса на съставен акт за гражданско състояние.

Чл. 88а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Документи по чл. 88 се издават на:

1. лицето, за което се отнася актът за раждане, на неговите родители/законните му представители;

2. страните по акта за сключен граждански брак;

3. наследниците на починалото лице от акта за смърт.

(2) Документите по чл. 88 може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.

(3) Документите по чл. 88 може да се издават и изпращат при служебно писмено поискване от община или държавен орган, когато това е свързано с административното обслужване на лицата, вписани в акта.

Чл. 88б. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Длъжностното лице по гражданското състояние от всяка общинска администрация, както и консулското длъжностно лице в чужбина, може да издава дубликати на удостоверения за раждане, за сключен граждански брак или препис-извлечения от акт за смърт, както и препис-извлечения или пълни преписи от актовете въз основа на Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние.

(2) Документите по ал. 1 се издават само въз основа на електронни актове, подписани с квалифициран електронен подпис.

Чл. 89. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си.

(2) Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Номерът на локализационната единица може да се състои от комбинация, съдържаща до четири символа, като първите три задължително са цифри, а последният символ е буква. Входът се обозначава с една буква или с число до две цифри. Етажът се обозначава с число до две цифри. Апартаментът се обозначава с число до три цифри.

(4) Когато адресът е извън регулацията на населеното място, вместо данните по ал. 3 се вписва името на местността от землището му.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Кметът на общината определя адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресна регистрация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) За адресите по ал. 5 и настъпилите промени в тях се изпраща писмено информация до териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

(7) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Съвкупността от адресите по ал. 5 за всички общини образуват Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България.

Чл. 90. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл. 89, ал. 5.

(2) Постоянният и настоящият адрес на новороденото дете съвпадат със съответните адреси на родителите му. Когато родителите имат различни постоянни адреси, те избират един от тях за детето си. Когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и за детето.

Чл. 91. (В сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението.

Чл. 92. (1) (В сила от 1.01.2000 г., предишен текст на чл. 92 - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето.

(2) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи:

1. документ за собственост;

2. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа;

3. (нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица, не се представят документите по ал. 2 и 3. Кметът на общината, на района или на кметството или определените от тях длъжностни лица извършват служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика или ползвателя на имота и лицето, което заявява постоянен и/или настоящ адрес, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота.

(6) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство, не се представят документите по ал. 2 и 3. За удостоверяване на посочените обстоятелства се представя писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.

(7) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) За извършване на адресна регистрация на лица, настанени в държавни или общински жилища, не се изисква представяне на писмено съгласие от собственика на имота, а само настанителна заповед или договор за наем.

(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Обстоятелствата за извършване на адресна регистрация на лица, които не могат да представят документ по ал. 2, се установяват от комисия, определена със заповед на кмета на общината, в която се включват служители от общинската администрация и от териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Агенцията за социално подпомагане.

(9) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) В случаите по ал. 8 органите по ал. 1 сезират незабавно комисията, която извършва проверка на обстоятелствата и дава становище за адресна регистрация в 7-дневен срок. При невъзможност лицата по ал. 8 да се регистрират на друг адрес комисията предлага да се регистрират на служебен адрес. Въз основа на становището на комисията органите по ал. 1 извършват адресната регистрация.

(10) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището.

(11) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Алинея 10 не се прилага при:

1. първа адресна регистрация по чл. 90, ал. 2;

2. заявяване на адресна регистрация от собственик на имота;

3. регистриране на служебен адрес.

(12) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., предишна ал. 11 - ДВ, бр. 47 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Органите по ал. 1 съхраняват копия от документите, въз основа на които се извършва адресна регистрация и промяна на адрес, за срок 5 години.

(13) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., предишна ал. 12 - ДВ, бр. 47 от 2018 г.) Актовете на органите по ал. 1, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(14) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., предишна ал. 13 - ДВ, бр. 47 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Актовете на органите по ал. 1 за регистриране на служебен адрес подлежат на оспорване пред съответния административен съд. Обжалването не спира изпълнението. Решението на административния съд е окончателно.

(15) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Регистрация на служебен адрес се извършва в общината по последна адресна регистрация на лицето, ако има такава.

(16) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Органите по ал. 1 не носят отговорност за получената кореспонденция на служебен адрес.

Чл. 93. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

(2) Постоянният адрес е винаги на територията на Република България.

(3) Всяко лице може да има само един постоянен адрес.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в Република България, се вписват служебно в регистъра на населението от район "Средец" на гр. София.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 10.12.2024 г.) Българските граждани с настоящ адрес в чужбина, които са вписани в регистъра на населението, но не могат да посочат постоянен адрес в Република България, както и да представят документите по чл. 92, ал. 2 и 3, могат да заявят служебен адрес в общината по последна адресна регистрация в страната.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 10.12.2024 г.) Чужденци, получили статут на бежанец, хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България, при вписване за първи път в регистъра на населението, ако не могат да посочат адрес в Република България, както и да представят документите по чл. 92, ал. 2 и 3, след подадено от тях заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес се регистрират на служебен адрес в общината, където пребивават.

(7) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 10.12.2024 г.) Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление.

(8) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 10.12.2024 г.) Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт.

(9) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2012 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 10.12.2024 г.) Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес.

Чл. 94. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее.

(2) Всяко лице има само един настоящ адрес.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят.

Чл. 95. (В сила от 1.01.2000 г.) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Постоянният адрес се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Образецът на заявлението се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 96. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до органите по чл. 92, ал. 1. Български гражданин, живеещ в чужбина, заявява настоящ адрес - държавата, в която живее, пред органите по чл. 92, ал. 1 по постоянния си адрес.

(2) Заявяването се извършва лично, а по изключение - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.

(3) За малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица заявяването се извършва от законните им представители.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Образецът на адресната карта се утвърждава от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 97. (1) (В сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., предишен текст на чл. 97, изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2012 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2012 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2012 г.) Български гражданин, живеещ в чужбина, може да заяви постоянен и настоящ адрес пред органите по чл. 92, ал. 1, включително и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 10.04.2025 г.) При закриване на адрес от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България от кмета на общината регистрираните на адреса лица са длъжни да заявят нов постоянен и/или настоящ адрес в едномесечен срок от връчването на заповедта за закриване на адреса. В случай че лицата не заявят нов адрес, след изтичане на срока по изречение първо органите по чл. 92, ал. 1 ги регистрират на служебен адрес.

Чл. 98. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Заявлението за промяна на постоянен адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето избира да бъде вписано в регистъра за населението.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Когато се променя постоянният адрес, изменението се съобщава чрез Национална база данни "Население" на общината по предходен постоянен адрес, на общината, в която е настоящият адрес, и на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 99. (В сила от 1.01.2000 г.) (1) Всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място, където лицето живее. Когато български гражданин живее в чужбина, адресната карта за промяна на настоящ адрес се подава до органите по чл. 92, ал. 1 в общината, района, кметството или населеното място по постоянен адрес. Адресната карта се обработва веднага за актуализация на Национална база данни "Население".

(3) Лицата, предоставили подслон в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон, са длъжни да регистрират в специални книги отседналите, като при поискване предоставят данните от тях на органите на местната власт или на Министерството на вътрешните работи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Не се допуска регистриране на настоящ или постоянен адрес за повече от 4 месеца в хотел, мотел, почивен дом или друго място за подслон. Ограничението по изречение първо се прилага и когато се извършва пререгистрация в същото или в друго място за подслон на територията на същата община.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) Настоящият адрес на децата, настанени в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, е адресът на услугата. Адресните карти за тях се подават от ръководителя на съответната услуга.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Непълнолетните лица, които се обучават в училища в населено място, различно от постоянния и настоящия адрес на родителите, могат лично да подават адресни карти за промяна на настоящия си адрес. В този случай към адресната карта трябва да се приложи уверение от съответното училище, че лицето е записано като ученик.

Чл. 99а. (1) (Нов - ДВ, бр. 6 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 42 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., предишен текст на чл. 99а - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) В случаите на промяна на адресната регистрация по постоянен или настоящ адрес броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището.

(2) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Алинея 1 не се прилага, когато промяната на адресната регистрация по постоянен и/или настоящ адрес се заявява от собственик на имота.

Чл. 99б. (Нов - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) При писмен сигнал за нарушение по чл. 92, чл. 99, ал. 1 и 4 или чл. 99а, подаден до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител, както и по своя инициатива, кметът на общината, кметът на района или областният управител издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подаден писмен сигнал заповедта за определяне на комисията се издава в срок от 7 работни дни от получаването му и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай че кметът не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Проверката по ал. 1 се извършва в 14-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията. За резултатите от проверката се съставя протокол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за регистриране на служебен адрес на лицата, за които е установено, че адресната им регистрация е извършена в нарушение на изискванията на чл. 92 или 99а. Кметът на общината или определено от него длъжностно лице уведомява заинтересованите лица за извършените регистрации на служебен адрес.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) В началото на всяка учебна година ректорите на висшите училища предоставят на съответните органи по чл. 92, ал. 1 актуален списък на лицата, настанени в студентски общежития, като броят на лицата, настанени в една стая, не може да надвишава броя на леглата в нея. Лицата, които не са включени в списъците по изречение първо, се регистрират на служебен адрес, в случай че не са заявили друг.

(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Собственикът на недвижим имот има право да изиска от органа по чл. 92, ал. 1 заличаване на регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Въз основа на искането по ал. 5 длъжностни лица от общинската администрация, определени от органа по чл. 92, ал. 1, извършват в тридневен срок служебна проверка в регистъра на населението за родствената връзка между собственика и лицата, адресно регистрирани на имота, както и проверка чрез отделите "Местни данъци и такси" относно собствеността на имота. За резултата от проверката се съставя протокол.

(7) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Въз основа на протокола по ал. 6 кметът на общината в тридневен срок издава заповед за регистриране на служебен адрес на лице, което не е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително на лицето по ал. 5. Кметът на общината или определено от него длъжностно лице уведомява по реда на Административнопроцесуалния кодекс заинтересованото лице за извършените регистрации на служебен адрес.

(8) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г.) Лице, регистрирано по постоянен адрес на служебен адрес, е длъжно в едномесечен срок от уведомяването му да подмени личните си документи.

Чл. 100. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Функциите на ЕСГРАОН са:

1. създаване и поддържане на регистри на актове за гражданско състояние;

2. създаване и поддържане на Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние;

3. създаване и поддържане на регистър на населението;

4. еталонодържател за уникалния административен идентификатор на физическите лица - ЕГН, и създаване и поддържане на регистъра на единните граждански номера;

5. създаване и поддържане на националния класификатор на настоящите и постоянните адреси в Република България;

6. осигуряване на информационно и административно обслужване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) (1) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението функционира на:

1. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) национално ниво - Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" поддържа регистър на населението - Национална база данни "Население", Национален електронен регистър на актове за гражданско състояние, регистър на единните граждански номера, национален класификатор на постоянните и настоящите адресите и служебни данни;

2. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областно ниво - Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез териториалните звена "Гражданска регистрация и административно обслужване" поддържа Регионална база данни "Население", национален класификатор на постоянните и настоящите адреси и служебни данни;

3. общинско ниво - общинските администрации въвеждат и поддържат данните за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни "Население", съставят актове по гражданско състояние и електронните им еквиваленти.

(2) За поддържането и работата на ЕСГРАОН административните структури от трите нива получават, обменят взаимно, обработват и съхраняват данни.

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 104. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението осигурява:

1. регистриране, съхраняване и поддържане в актуално състояние на данните от гражданската регистрация;

2. съхраняване и поддържане хронология на променени данни в гражданската регистрация;

3. точност, пълнота и взаимообвързаност на данните в гражданската регистрация.

Чл. 105. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Данните в регистрите се въвеждат на общинско, областно и национално ниво.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Данните се въвеждат еднократно по място на възникване на събитието или по място на изменението. Данните, които постъпват от други информационни системи, се въвеждат на национално ниво и се изпращат на областно и общинско ниво.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Актуализацията на данните от общината се изпраща на съответното областно ниво ежедневно за отразяване на национално ниво.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) Данните по ал. 3 се изпращат съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Чл. 106. (1) Данните от ЕСГРАОН се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. (доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) държавни органи и институции съобразно установените им със закон или с подзаконов нормативен акт правомощия;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) български и чуждестранни юридически лица - въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Предоставянето на данни от ЕСГРАОН на чуждестранни официални представителства в Република България се извършва чрез Министерството на външните работи съобразно ратифицираните от българската държава двустранни и многостранни международни договори и с разрешение на Комисията за защита на личните данни.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Длъжностните лица от общинските администрации, изпълняващи дейности по гражданската регистрация, както и консулските длъжностни лица в чужбина имат право на безвъзмезден достъп до данните в електронните регистри на национално ниво.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., отм. - ДВ, бр. 50 от 2016 г., в сила от 01.07.2016 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) За предоставяне на достъп, обмен на данни или извършване на справки въз основа на регистрите се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, или безвъзмездно, когато това е установено със закон или друг нормативен акт.

(6) (Нова - ДВ, бр. 80 от 2023 г., в сила от 19.09.2023 г.) Данните от ЕСГРАОН, налични в електронен вид, се предоставят безвъзмездно на доставчиците на електронни административни услуги като вътрешна електронна административна услуга по реда на Закона за електронното управление.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.) Отказът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН може да се обжалва по реда, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 108. (1) Институциите, физическите и юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено противоречие, неточност или непълнота в тях могат да поискат тяхната корекция.

(2) Съответната администрация, отговорна за достоверността на предоставените данни, се задължава да извърши корекция.

Чл. 109. (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) За защита на данните от ЕСГРАОН от случайно или неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни се прилагат подходящи технически и организационни мерки, както и специални осигурителни мерки (включително изграждане и поддържане на Резервен център за случаи на бедствия, аварии и кризи), в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), със Закона за защита на личните данни и с ратифицираните от Република България международни договори.

Чл. 110. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението е базова информационна система в Република България по отношение на данните за гражданската регистрация на лицата.

Чл. 111. (1) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя данни на информационните системи в страната и получава данни от тях.

(2) Предоставяните от ЕСГРАОН данни за гражданската регистрация на лицата имат задължителен характер за останалите информационни системи, извършващи административно обслужване на населението.

(3) Предоставяните от други информационни системи данни за лицата имат осведомителен характер за ЕСГРАОН.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05.2011 г.)

Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя ежедневно на Министерството на вътрешните работи актуална информация от Националната база данни "Население" и от националните класификатори с цел законосъобразно издаване на българските лични документи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Предоставената по ал. 1 информация се ползва на централно и териториално равнище.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението предоставя на общинските администрации актуална информация от Националната база данни "Население" и от националните класификатори с цел определяне и събиране на местните данъци и такси.