Държавен вестник, брой 110 от 21.XII

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавният надзор върху хазарта се осъществява от Държавна комисия по хазарта към министъра на финансите.

Ограничения

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на Държавната комисия по хазарта и служителите в нея, не могат, пряко или косвено, да влизат в каквито и да било сделки или икономически взаимоотношения с организатори на хазартни игри, производители на съоръжения за хазартни игри вносители и разпространители или сервизни организации, техни ръководители или служители, включително и като експерти, консултанти и под каквато и да е друга форма.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да участват в организирането и провеждането на хазартни игри пряко или чрез подставено лице. Те не могат да придобиват дялове и акции в търговски дружества, имащи за предмет на дейност участие в организиране и провеждане на хазартни игри, нито да участват в техни управителни и надзорни органи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по ал. 1 не могат да учредяват и да членуват в юридически лица с нестопанска цел, организиращи хазартни игри по реда на този закон.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Забраната по ал. 1, 2 и 3 се отнася и до съпрузите и лицата, с които се намират във фактическо съжителство, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително на лицата по ал. 1 за целия период на изпълнение на задълженията им.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Към министъра на финансите се създава Държавна комисия по хазарта, наричана по-нататък държавната комисия. Държавната комисия е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия се състои от председател и четирима членове, от които най-малко трима са юристи, всички със стаж по специалността не по-малко от 5 години. Председателят и членовете на държавната комисия се назначават от министъра на финансите. Председателят ръководи дейността на държавната комисия и я представлява.

(3) Членовете на държавната комисия могат да бъдат само български граждани с висше образование, с високи професионални и нравствени качества, които не са осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Дейността на държавната комисия се подпомага и осъществява от обща и специализирана администрация, чиято структура и организация на работа се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Числеността на персонала на държавната комисия се утвърждава от министъра на финансите по предложение на председателя на държавната комисия.

Финансиране

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Дейността на държавната комисия се финансира от държавния бюджет чрез Министерството на финансите.

(2) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от събраните по този закон такси, както и от допълнителните приходи за бюджета, представляващи глоби, имуществени санкции, отнети в полза на държавата игрални съоръжения и парични средства, установени и събрани по наказателни постановления, издадени по този закон, се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на служителите от държавната комисия по ред, определен със заповед, издадена от председателя на държавната комисия.

(3) Държавната комисия задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет.

Подзаконови актове (Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.) (1) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(2) Министерският съвет по предложение на държавната комисия приема наредбите и тарифите по този закон.

Компетентност

Чл. 18. (1) Държавната комисия по хазарта:

1. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения за организиране на хазартни игри, на и от лицата, които имат право да ги организират;

2. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на организатори на хазартни игри по т. 1 за развиване, съответно за отнемане и/или прекратяване на дейността им в отделни обекти;

3. (доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) дава, отказва да даде и отнема разрешения на производители на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносители и разпространители и на сервизните организации по ремонт и поддръжка на тези съоръжения;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни игрални условия за видовете хазартни игри, за които издава разрешение, както и правилата за организиране и провеждане на отделните хазартни игри;

5. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни изисквания за игралните зали и игралните казина по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол;

6. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри, игралните автомати, игралните маси и другите игрални съоръжения;

7. (изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) утвърждава списък на одобрените от Българския институт по метрология типове и модификации на игрални автомати и други игрални съоръжения, които могат да се произвеждат, внасят и експлоатират в страната както и на лабораториите по чл. 79, ал. 2;

8. утвърждава задължителните образци на билети, фишове, талони и други удостоверителни знаци за участие в хазартни игри;

9. утвърждава задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри и задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при провеждане на хазартни игри;

10. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава образец на декларация, с която членовете на държавната комисия се задължават да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при изпълнение на служебните им задължения;

11. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) одобрява правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите; тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила, преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите, когато това се изисква по този закон;

12. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4, 5 и 6;

13. (нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) води регистри.

(2) За организаторите на хазартни игри, които внасят игрални автомати и съоръжения за собствени нужди, не се изисква разрешение по ал. 1, т. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия осъществява контрол върху цялостната дейност по организиране и провеждане на хазартната дейност, както и върху дейността на производителите на игрални съоръжения за хазартни игри, на вносителите, разпространителите и сервизните организации по поддръжката и ремонта на тези съоръжения.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия приема писмените искания за издаване на разрешенията по този закон, извършва проверки и проучвания по тях и се произнася с мотивирани решения, които вписва в съответните регистри.

Основания за образуване на производство

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Производство пред държавната комисия се образува на основание писмени искания за издаване на актовете по чл. 18, ал. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Писмените искания с приложение към тях, определени с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2, се подават до държавната комисия, като след извършването на необходимите проверки и проучвания председателят ги внася с мотивирано предложение за разглеждане от държавната комисия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато представените документи са непълни или не отговарят на задължителните изисквания, или е необходима допълнителна информация, в 14-дневен срок от получаване на писменото искане държавната комисия уведомява искателя и му определя 30-дневен срок от получаването на уведомлението за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителна информация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) В срока, определен по ал. 3, искателят следва да отстрани нередовностите или да представи необходимата допълнителна информация, като при неизпълнение на това задължение държавната комисия отказва да даде исканото разрешение, а заплатените за това такси от страна на искателя не се връщат.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) За производството пред държавната комисия се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс, освен в случаите, когато са предвидени други срокове в този закон.

Заседания на държавната комисия

Чл. 20. (1) На заседанията на държавната комисия могат да присъстват заинтересуваните страни и ведомства, включително и браншови организации на организаторите на хазартни игри, които се уведомяват за датата и часа на заседанието, в което ще се разглежда направеното искане. Във всички случаи решенията се обявяват публично.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия може да задължи заявителя, неговите представители и лицата по чл. 5, ал. 1, т. 1 да се явят лично, за да отговорят на конкретно поставени въпроси за обстоятелства, от значение за решаване на искането.

(3) На лицата, задължени да се явят лично, държавната комисия съобщава писмено въпросите, на които следва да отговорят, и допълнителната информация, която следва да представят, като ги предупреждава за последиците по чл. 5, ал. 3 от неизпълнението на това задължение.

(4) Държавната комисия може да приеме за изяснени обстоятелствата по ал. 2 и да откаже издаването на разрешение, когато лицето не се е явило, за да отговори, създало е пречки или е отказало да отговори, както и когато е дало непълни или неясни отговори или не е представило исканата информация.

Кворум и вземане на решение

Чл. 21. (1) Заседанията са редовни, когато присъстват най-малко четирима от членовете на държавната комисия.

(2) Когато приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, държавната комисия приключва разглеждането му и приема решение. Решението се основава върху приетите от държавната комисия за установени обстоятелства по искането и върху закона.

(3) Решението се приема след тайно съвещание с явно гласуване, ако за него са гласували най-малко трима от членовете на държавната комисия, участвали в заседанието, в което е завършено разглеждането на искането.

(4) Никой от членовете не може да се въздържи от гласуване.

(5) Член на държавната комисия, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.

(6) Държавната комисия взема предвид и настъпилите след постъпването на искането факти, които са от значение за неговото решаване.

(7) Решението трябва да съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. наименование на акта;

3. фактически и правни основания за издаване на акта;

4. разпоредителна част (диспозитив), с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

5. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;

6. дата на издаване и подпис на председателя, членовете и секретар-протоколчика на държавната комисия.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия обявява решението с мотивите най-късно в 7-дневен срок след заседанието чрез вписване в съответния регистър и го съобщава на заинтересованите страни.

(9) След като обяви решението, държавната комисия не може сама да го отмени или измени.

(10) Държавната комисия, по свой почин или по молба на заинтересуваното лице, може да поправи само допуснатите в решението очевидни фактически грешки.

(11) Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

(12) Заинтересуваното лице може да поиска да бъде допълнено решението, ако държавната комисия не се е произнесла по цялото искане. Молба за това може да се подаде в едномесечен срок от датата на вписването на решението по реда на ал. 8.

(13) Държавната комисия разглежда молбата и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред.

Основания за отвод

Чл. 22. (1) Член на държавната комисия е длъжен да си направи самоотвод при следните основания:

1. когато е бил в трудовоправно или в гражданскоправно отношение с подателя на искането;

2. когато поради други обстоятелства може да се счита за предубеден или заинтересуван пряко или косвено от решението по направеното искане.

(2) В случаите по ал. 1 подателите на искането могат да поискат отвод на член на държавната комисия.

(3) Държавната комисия взема решения по самоотвода и направените отводи по реда на чл. 21, ал. 3.

Задължение за съдействие

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Лицата по чл. 6, ал. 1, техни служители, както и други длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на държавната комисия и на служителите в нея при изпълнение на възложените им от закона задължения, изразяващо се в осигуряване на достъп до помещения, даване на устни и писмени обяснения, както и предоставяне на документи и други информационни носители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) При отказване на достъп или при непредоставяне на информация на служителите в държавната комисия те имат право на съдействието на органите на прокуратурата, на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на финансите и на Българския институт по метрология, които са длъжни да им окажат исканото съдействие в рамките на своята компетентност, определена със закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При извършване на проверки или проучване от държавната комисия длъжностните лица не могат да се позовават на служебна, производствена или търговска тайна, с изключение на защитената интелектуална собственост и професионалната тайна.

Използване на документацията и забрана за разгласяване

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Документация и информация, получена от служителите в държавната комисия, в процеса на проучването, може да се използва от тях само за целите на това проучване, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Членовете на държавната комисия и нейните служители са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения по този закон, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон.

(3) Във връзка със задълженията си по ал. 2 лицата, посочени в нея, подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.

Обжалване

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решенията на държавната комисия се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София в 14-дневен срок от съобщаването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Жалбите против решенията на държавната комисия се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Влизане в сила на решенията

Чл. 26. Решенията на държавната комисия влизат в сила, когато:

1. не са обжалвани в срок;

2. подадената жалба не е уважена.

Такси

Чл. 27. (1) За извършване на действията по всяко искане и за издаване на разрешенията по този закон се събират държавни такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Заплатените държавни такси по ал. 1 не подлежат на възстановяване независимо от решението на държавната комисия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) По искане на лицата таксите за издаване на разрешения могат да бъдат заплатени на равни части за срок до една година.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., отм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г.)

Финансиране

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Контролни функции

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Съобщаване и обжалване на актовете

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Наказателните постановления на председателя на държавната комисия за нарушения по този закон се съобщават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Всяко лице, придобило или загубило право в резултат на акт на председателя на държавната комисия, или на което е засегнат правен интерес с такъв акт, може да получи заверен препис от акта.

Съгласуване

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Държавната комисия изисква при необходимост становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Българския институт по метрология. Редът и начините на съгласуване се определят с Правилника за устройството и дейността на Държавната комисия.

Бюлетин

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., доп. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия издава месечен бюлетин, в който публикува издадените и отнетите разрешения по този закон, обявява датите за заседания на държавната комисия, публикува решения с мотивите за издаване или отказ за издаване на разрешения по този закон и съдебна практика по обжалвани решения, както и друга информация, отнасяща се до хазартната дейност.

Срокове

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Проверките и проучванията по искания за издаване на разрешения трябва да бъдат приключени от държавната комисия в едномесечен срок от получаване на писменото искане. При случай от особена фактическа и правна сложност с мотивирано решение на председателя на държавната комисия този срок може да бъде продължен до 2 месеца.

(2) Срокът на действие на издаденото разрешение от държавната комисия е до пет години, освен в случаите, когато заявителят изрично е поискал разрешение за еднократно организиране, или е поискал разрешение за по-кратък срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато доказаните пред държавната комисия инвестиции в активи надвишават 500 000 лв., разрешението за хазартни игри се издава за срок десет години, освен когато заявителят изрично е поискал разрешение за по-кратък срок.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Държавната комисия, може да отнеме издаденото разрешение за нарушения на разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му или други актове, уреждащи хазартна дейност, преди изтичане на срока на разрешението.

(5) След даването на разрешението задължително, освен текущите проверки, в края на първата и на всяка трета година, за срока на действие на разрешението, се извършва пълна проверка по спазване на действащото законодателство, уреждащо хазартната дейност, ако не са констатирани нарушения за този период.

Продължаване на срока

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Когато преди изтичане на срока, за който е издадено разрешението, постъпи молба за продължаване на срока на разрешението и в предходната дейност на това лице не са констатирани нарушения по този закон, държавната комисия може да продължи за същия срок разрешението при положение, че лицето е заплатило половината от таксата за издаване на първоначалното разрешение и представи нотариално заверена декларация, че до подаване на искането за продължаване не са настъпили обстоятелства, представляващи пречка за развиване на хазартна дейност по този закон.

Чл. 36. (1) Хазартни игри, които могат да бъдат разрешавани и организирани по този закон, са лотарии, томболи, тото, лото, числови лотарийни игри "Бинго" и "Кено", игри с игрални автомати и други подобни съоръжения, игри на игрални маси в казино и залагания върху резултати от спортни състезания и случайни събития.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Правилата за организиране и провеждане на хазартните игри се утвърждават по реда на чл. 18, ал. 1.

(3) При хазартните игри се допуска формирането и разпределението на джакпот при условия, определени с правилата на игрите съгласно разпоредбите на този закон.

Чл. 37. (1) Лотарийните игри са хазартни игри, при които печалбите се обявяват и се разпределят публично чрез жребий по предварително обявена схема, като печалбата се дължи при откриване на определена цифра, комбинация от цифри, знак, фигура и други или при изтегляне на печеливш билет.

(2) Лотарийните игри могат да бъдат:

1. периодични - провеждани през определен период от време;

2. еднократни.

(3) Правилата за провеждане на лотарии се обявяват предварително по подходящ начин. Игралният план следва да съдържа определен брой билети с поредни номера. Ако билетите са разделени на няколко серии, всяка серия трябва да съдържа еднакъв брой билети и всеки билет трябва да бъде с означена серия заедно с поредния номер. Продажната цена на билетите от всяка лотария трябва да бъде еднаква за всички серии. В тегленето вземат участие всички издадени билети.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Отпечатването, вносът и унищожаването на билетите за участие в лотарийни игри се извършват съгласно разпоредбите на Наредба за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книги, издадена от министъра на финансите и от одобрена с негова заповед печатница или вносители на билети или хартия за тях. Унищожаването на неизползваните билети се извършва от издателите в присъствието на длъжностните лица по контрол върху хазарта, определени със заповед на председателя на държавната комисия, за което се съставя протокол.

(5) Преди издаване на фишове, билети или други удостоверителни знаци за участие в лотарийни игри, заявителят представя пред държавната комисия образци от тях за утвърждаване на вида и себестойността им.

(6) Билетите за участие в лотарийни игри са ценни книги на приносител.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Лотарийните игри следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Провеждане на тиражите

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Провеждането на тиражите на лотарийните игри се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети. Съотношението на печалбите в пари и предмети се определят с одобрените от държавната комисия правила на играта.

(2) Получаването на паричните или предметни печалби се гарантира от организатора.

Определение

Чл. 39. (1) Тото и лото игрите са хазартни игри, при които се залага върху една или повече състезателни цифрови комбинации, изтеглят се определен брой числа и се присъжда премия на участника, който правилно е прогнозирал тези числа или комбинация от числа. Премията се изчислява въз основа на възможните комбинации, на базата на играните числа и броя на реализираните комбинации или се изчислява в сума, която точно определен брой пъти надхвърля единичния залог.

(2) Правилата за провеждане на тото и лото игрите и в техните разновидности се утвърждават от държавната комисия и се обявяват предварително по подходящ начин.

(3) Отпечатването, предоставянето и унищожаването на талоните, фишовете и други удостоверителни знаци за участие в игрите се извършват по реда на чл. 37, ал. 4.

(4) Преди издаване на талони, фишове и други удостоверителни знаци за участие в игрите по ал. 1 заявителят представя за утвърждаване от държавната комисия образци от тях. Те не се смятат за ценна книга на приносител.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Тото и лото игрите следва да са осигурени с одобрени от държавната комисия правила и системи за подаване на информация за формирането и разпределението на печалбите. Тези системи трябва да осигуряват предаването на необходимите данни до информационната система на Националната агенция за приходите по взаимно съгласувани правила преди провеждането на поредния тираж или преди настъпването на събитието, определящо разпределението на печалбите.

Провеждане на тиражите

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Провеждането на тиражите на тото и лото игрите се извършва публично и в присъствието на упълномощени представители на организатора и на държавната комисия, като най-малко 50 на сто от стойността на постъпленията се разпределя между участващите под формата на печалби - пари или предмети.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Получаването на паричните или предметните печалби се гарантира от организатора.

Определение и изисквания

Чл. 41. (1) Игрите "Бинго" и " Кено" са числови лотарийни игри, при които не е определен предварително нито броят на участниците, нито размерът на залога - броят на издадените билети и продажната цена на един билет. Печалбата се изчислява според броя на спечелилите и предварително определен дял от общата сума на залозите от играта.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Игралните зали за "Бинго" и "Кено" трябва да бъдат изолирани от друг вид хазартни игри, да са съобразени с разпоредбата на чл. 4, ал. 4, да имат не по-малко от 200 седящи места, да отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, да се намират в населени места с не по-малко от 50 000 жители, с изключение на туристическите и хотелските комплекси в граничните райони и не може да отстоят на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначалната и периодичните проверки се определят по реда на чл. 18, ал. 1, съгласувано с Българския институт по метрология.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 2 се определят с наредба, издадена по реда на чл. 17, ал. 2 по предложение на държавната комисия и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Талони за участие

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) Талоните за участие са ценни книги на приносител, издавани от държавата, и по отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 и 5.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Печеливш участник

Чл. 43. Печеливш е участникът, който познае варианти от числа или числови комбинации, съставени от използването на цифри върху предварително закупен талон. Броят на числата или комбинациите им е предварително одобрен по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4 и оповестен в игралната зала по подходящ начин.

Печеливши числа и изплащане на печалбите

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Печелившите числа или комбинации се оповестяват чрез публично теглене и паричните или предметните печалби се предоставят непосредствено след обявяването им.

(2) Сумата, подлежаща на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на талоните.

Обединен джакпот

Чл. 45. (1) При числовите лотарийни игри "Бинго" и "Кено" се допуска формирането и разпределението на обединен джакпот.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) В случаите по ал. 1 организаторът е длъжен да осигури системите за подаване на информация по чл. 18, ал. 1, т. 11.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Размерът на отчисленията, предметните награди и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

(4) Редът и начинът на осъществяването на задължението по ал. 3 се определят от държавната комисия.

Определение

Чл. 46. (1) Томболите са еднократни или многократни хазартни игри, които се разиграват с участието само на продадените билети.

(2) Билетите на томболите са ценни книги на приносител. По отношение на тях се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 4 - 6.

Печалби

Чл. 47. (1) Печалбите от томболите се обявяват и се разпределят публично, чрез жребий, по предварително обявена схема, като печеливш е участникът, открил знак или фигура или изпълнил друго условие при изтегляне на билета. Билетите се продават и печалбите се изплащат или предават по реда на чл. 18, ал. 1, т. 4.

(2) Сумата и/или стойността на предметните награди, подлежащи на разпределение като печалба, не може да бъде по-малко от 50 на сто от общата стойност на билетите.

Организация на игрите

Чл. 48. Томболите се организират публично, като се осигурява на публиката възможност за следене на правилата на играта и за разпределяне на печалбите.

Организатори

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Организатори на томболи могат да бъдат само организации с нестопанска цел. Контролните органи на държавната комисия следят за разходването на средствата от тези игри съобразно предварително оповестените и разрешени цели.

Определение

Чл. 50. (1) (Предишен текст на чл. 50 - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Игрален автомат е устройство, което се задейства с монета, жетон, бутон или друго средство. В игралния автомат изборът на комбинация за печалба или загуба се прави по случаен принцип от механично, електромеханично или електронно устройство и апаратът или организаторът изплаща печалбата на участника.

(2) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) При игралния автомат е възможно използването на многоканален интерфейс с участниците в игрите.

Изисквания и ограничения

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Изискванията за одобряване и изпитване на игралните съоръжения, както и редът за първоначална и периодични проверки се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на Българския институт по метрология и на държавната комисия.

(2) Забранява се използването на игрални устройства извън игралните зали, казината и залите за организиране на залагания върху резултати от спортни състезания, за които е получено разрешение по този закон, както и на такива устройства, които след ремонт не са предоставени за проверка по реда на ал. 1.

(3) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от министъра на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(4) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерване на отстоянието по ал. 3 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Джакпот при игрални автомати

Чл. 52. (1) Автоматите могат да се свързват помежду си за постигане на специална премия "джакпот" - натрупване, което се формира от отчисления от всяка заложена сума на взаимно свързаните автомати, които трябва да се намират в една и съща игрална зала или в свързани в електронна мрежа зали, съответно в игрално казино.

(2) До 5 на сто от залога може да се използва за формиране и разпределение на джакпот при реда и условията на чл. 45, ал. 3.

(3) Размерът на отчисленията и условията за изплащане на джакпота се посочват в игралните правила и не може да остава в полза на организатора.

Възвръщаемост на залозите

Чл. 53. Игралният автомат трябва да осигурява възвръщаемост за играчите не по-малко от 80 на сто от общата сума на залозите и да има фабрично вградено устройство за текущ контрол от организатора и органите за контрол върху хазарта.

Маркировка и условия за провеждане на игри

Чл. 54. (1) Върху всеки игрален автомат трябва да има четлива оригинална маркировка за производствения му номер, година на производство или модификация и рециклиране и фирмата на производителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Не се допуска внос и продажба на игрални автомати от тип, който предварително не е одобрен от държавната комисия, въз основа на писмено удостоверение от Българския институт по метрология, по подадено заявление за изпитване от вносителя или продавача, освен единични бройки, предназначени за изпитване с цел одобряване на типа.

Игрална зала

Чл. 55. (1) Игралната зала трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и на другите изисквания по този закон, да бъде изолирана от друг вид хазартни игри, да е съобразена с разпоредбите на чл. 4, ал. 4 и да отговаря на санитарно-хигиенните норми.

(2) Игралните автомати в игрална зала не могат да бъдат по-малко от:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) двадесет броя в населени места с над 50 000 жители;

2. десет броя в останалите населени места, както и в туристическите комплекси.

(3) Минималната площ за монтиране и експлоатация на игрален автомат е 2 кв. м.

(4) Забранява се:

1. (доп. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) държането в игрални зали и казина на неработещи игрални съоръжения, за които не е заплатен акциз; всички игрални съоръжения, намиращи се в игралната зала или казино, включително в складови помещения към тях, се смятат за работещи;

2. използването на игрални автомати и съоръжения, които не са одобрени от държавната комисия и не отговарят на изискванията по чл. 51.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Контролните органи на държавната комисия съвместно с Българския институт по метрология извършват периодични проверки за годност на игралните автомати.

Определение

Чл. 56. (1) Развлекателни игрални съоръжения са автомати и други технически устройства, служещи за отдих и развлечение, демонстрация на сръчност и умения или с познавателна цел.

(2) Развлекателните автомати могат да изплащат награда във вид на допълнителна игра за същата цена, както и предметни награди с незначителна стойност.

(3) Забранява се изплащането на наградите в пари и даването за награда на алкохол и тютюневи изделия.

(4) В обектите с игрални съоръжения по ал. 1 оборотите от постъпленията от игрите задължително се отчитат с електронно-касов апарат с фискална памет.

Ограничения

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Забранява се използването и инсталирането в обектите, в които се организират и провеждат хазартни игри, на развлекателни съоръжения, които наподобяват хазартни съоръжения и автомати, както и приспособяването на хазартни съоръжения и автомати за развлекателни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Забранява се инсталирането на развлекателни съоръжения в обекти, в които се организират и провеждат хазартни игри, освен ако съоръженията се намират в самостоятелни помещения в тези обекти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Съоръженията по ал. 1 се смятат за хазартни игрални съоръжения.

Начини за организиране на игрите

Чл. 58. В игрално казино се организират хазартни игри на игрални маси с рулетка, игрални карти, зарове и с игрални автомати. Игрите са с различен залог и различна печалба в рамките на една игра на една игрална маса. Печалбата и загубата зависят изключително или предимно от случайността.

Изисквания за експлоатация

Чл. 59. (1) Игралното казино е сграда или затворена част от сграда, в която се организират хазартни игри с игрални автомати и на игрални маси.

(2) Игралните маси в казиното не могат да бъдат по-малко от пет, от които поне две рулетки, а игралните автомати, ако има такива, не могат да бъдат по-малко от десет.

(3) Помещенията в игралното казино и разположението на игралните маси и игралните автомати трябва да осигуряват възможност за непрекъснат контрол върху персонала, игралните съоръжения и участниците в игрите.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

(5) Игрално казино трябва да отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 4.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2005 г., в сила от 01.03.2006 г.) Не се допускат в експлоатация рулетки и принадлежности към тях и други подобни игрални съоръжения, които не са изпитани в Българския институт по метрология и регистрирани от държавната комисия.

(7) (Изм - ДВ, бр. 94 от 2005 г., в сила от 25.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) Игралното казино трябва да отговаря на задължителните изисквания по чл. 18, ал. 1, т. 5 и не може да отстои на по-малко от 300 м, измерено по графичен метод по осовата линия на най-прекия пешеходен път от основно или средно учебно заведение или казарма, освен ако са в хотел, категоризиран от министъра на икономиката, енергетиката и туризма с категория три и повече звезди.

(8) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Правилата, начините, техническите способи и изискванията за измерването на отстоянието по ал. 7 се определят с наредбата по чл. 41, ал. 4.

Изисквания към обслужващите лица

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Обслужващото игралната маса лице трябва да осъществява дейността си въз основа на договор с дружеството, организиращо хазартната игра, и да притежава необходимата квалификация за упражняване на професията, регламентирана по реда на чл. 18, ал. 1.

Ограничения

Чл. 61. Игри на игрални маси могат да се организират и провеждат само в игрално казино, отговарящо на изискванията по този закон.

Определение

Чл. 62. (1) Игрите със залагания върху резултати от спортни състезания са хазартни игри, при които печалбата е обвързана с познаването на резултатите от спортни състезания, конни надбягвания и други, и зависи само от вярното предвиждане на тези резултати. Печалбата се определя чрез предварително изготвени коефициенти за осъществяване на залозите или от съотношението на броя на спечелилите играчи и размера на залаганията при предварително установен дял на печалбите.

(2) За игрите по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 37, ал. 5 и 7.

Видове залагания

Чл. 63. Залаганията върху резултати от спортни състезания могат да бъдат:

1. еднократни;

2. периодични - провеждани за определен брой състезания или за определен период от време; при тях неполучените печалби от предшестващата игра могат да се ползват при следващата или за формиране на фондове за изплащане на джакпот.

Определение

Чл. 64. (1) Игри със залагания върху случайни събития са хазартни игри, при които печалбата зависи изключително от случайността, не е обвързана с периодичност и не са уредени по друг начин в този закон.

(2) Правилата на играта, цената за допускане за участие и наградите се одобряват от държавната комисия и се оповестяват предварително от организаторите.

Игри с познаване на факти и събития

Чл. 65. (1) Хазартни са игрите със залагания, при които печалбата е обвързана с познаване на факти или събития.

(2) Размерът на печалбата може да е пропорционален на заложената сума, съответно на цената за допускане до участие или да е определен по друг начин, включително на случаен принцип. Наградите, съответно печалбите и начинът на определянето им трябва да бъдат обявени по подходящ начин.

(3) За игри по ал. 1 и по чл. 64 се смятат и телефонни игри с награди или печалби, организирани чрез медиите при посредничеството на "Българска телекомуникационна компания" - ЕАД, други телекомуникационни оператори и "Български пощи" - ЕАД.

Разпределяне на печалбите на нива

Чл. 66. (1) Печалбите могат да се разпределят на няколко нива, като всички печалби от едно и също ниво трябва да са еднакви.

(2) Най-малко 50 на сто от стойността на приетите залози трябва да бъде разпределена като награди или печалби. Частта от постъпленията, която се разпределя, се обявява по подходящ начин.

Правила на игрите

Чл. 67. По този раздел се прилагат съответно разпоредбите на чл. 64, ал. 2.

Чл. 68. Игралното казино трябва да отговаря на изискванията за експлоатация съгласно този закон.

Изисквания за издаване на разрешение

Чл. 69. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 30.11.1999 г.) Разрешение за организиране на хазартни игри в игрално казино може да бъде издадено само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с поименни акции, които дружества са с капитал не по-малко от 500 000 лв., който е изцяло внесен към момента на подаване на заявлението, и дружеството отговаря на особените изисквания по този закон.

Ограничения за работа в игрално казино

Чл. 70. (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г.) Не може да работи в игрално казино лице, което е член на управителен или контролен орган на банка, застрахователно дружество, пенсионен фонд, лицензиран инвестиционен посредник или инвестиционно дружество, управляващо дружество, държавен служител, както и лице, упражняващо охранителна дейност, освен когато е част от охраната на казиното.

Ограничения за участие в игри в игрално казино

Чл. 71. Мажоритарните съдружници и членовете на органите на управление на дружество - собственик или наемател на казиното, и служителите в него, както техните съпрузи, роднини по права линия, братя и сестри не могат да участват в игри, организирани в казиното.

Работно време

Чл. 72. (1) Игралното казино може да бъде отворено за посетители денонощно.

(2) Посетителите в игралното казино се вписват в специален регистър по образец, утвърден съобразно правилата по чл. 18, ал. 1, т. 4.

Ограничения за посетители

Чл. 73. (1) В игрално казино не се допускат лица:

1. ненавършили 18-годишна възраст;

2. униформени, с изключение на тези, които присъстват по служба;

3. въоръжени, с изключение на тези, които присъстват по служба и длъжността им го изисква;

4. нарушили вътрешния ред на игралното казино;

5. в очевидно нетрезво състояние или под влияние на наркотични или други упойващи вещества;

6. без документи за самоличност.

(2) Лицата, които отговарят за управлението на игралното казино, могат да забранят достъпа на лице, чието присъствие в залата или в казиното създава опасност за реда и смущава провеждането на игрите, извън лицата по ал. 1.

Чл. 74. (1) Игралната зала е самостоятелно помещение, в което се организират хазартни игри и отговаря на изискванията по този закон.

(2) В игрални зали могат да бъдат провеждани числовите лотарийни игри "Бинго", "Кено" и игри с игрални автомати.

Изисквания

Чл. 75. Доколкото няма други изисквания, по отношение на организаторите, техните служители и участниците в игрите се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел I, с изключение на разпоредбите на чл. 69 и чл. 73, ал. 2.