Държавен вестник, брой 110 от 30.XII

Чл. 1. (1) Държавата създава и поддържа благоприятни икономически условия за устойчиво развитие на конкурентноспособни земеделски стопанства и за осигуряване на националните продоволствени баланси, като регулира производството и търговията с непреработена и преработена земеделска продукция чрез система от субсидии, цени, кредити, данъци, акцизи, митни сборове, такси, стандарти и други.

(2) Държавното подпомагане на производството и търговията с непреработена и преработена земеделска продукция е насочено към:

1. повишаване на производителността на труда в земеделието и модернизация на земеделските стопанства;

2. създаване на условия за поддържане на доходите на лицата, постоянно заети в земеделието;

3. райониране на земеделските култури и животни съобразно почвено-климатичните условия в страната;

4. опазване и подобряване на почвеното плодородие и на генетичния фонд в растениевъдството и животновъдството;

5. развитие на вътрешния пазар и разширяване на външните пазари на българските непреработени и преработени земеделски стоки.

Чл. 2. (1) Министерският съвет разработва и внася за приемане от Народното събрание стратегия за развитие на земеделското производство в страната.

(2) Въз основа на стратегията по ал. 1 Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост утвърждава ежегодно до 31 юли програма за развитието на земеделското производство през следващата стопанска година. В програмата се посочват допълнително мерките за подпомагане на земеделието в планинските и полупланинските райони. Заедно с програмата се приема и отчетът за изпълнението на програмата за предходната година, който се представя в Народното събрание.

(3) Годишната програма по ал. 2 конкретизира целите и задачите за подпомагане на земеделието в съответствие с приетата стратегия. Програмата съдържа: видовете земеделско производство и дейностите, които ще бъдат подкрепени, защитните изкупни цени; обема на продукцията, която ще се договаря за изкупуване по защитни изкупни цени; техническите, финансовите (в това число и бюджетните) средства; други форми и средства, чрез които ще се осъществява програмата.

Чл. 3. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост определя ежегодно до 31 юли защитни изкупни цени за следващата стопанска година на основни видове земеделски продукти.

(2) Защитната изкупна цена се определя въз основа на средните разходи за производство на съответна земеделска продукция в страната плюс определена печалба. Защитната изкупна цена не може да надвишава 85 на сто от левовия еквивалент на средната експортна цена за последните три години.

(3) Защитната изкупна цена се изменя по реда на ал. 1, когато условията, при които е определена, са се изменили съществено.

(4) Министърът на земеделието и хранителната промишленост предлага защитните изкупни цени след консултации с представителните национални организации на земеделските производители.

Чл. 4. (1) Министърът на земеделието и хранителната промишленост определя сроковете, в които земеделските производители могат предварително да сключат с Държавен фонд "Земеделие" договори за покупко-продажба на земеделска продукция по определените защитни изкупни цени.

(2) За договорената по ал. 1 продукция Държавен фонд "Земеделие" плаща на земеделските производители предварително на три превода до 50 на сто от дължимата цена.

(3) Земеделските производители могат да прекратят договора по ал. 1, като върнат на Държавен фонд "Земеделие" получените суми заедно със законната лихва върху тях.

(4) Когато средната пазарна цена в страната в продължение на четири последователни седмици спадне под 95 на сто от защитната изкупна цена, Държавен фонд "Земеделие" изкупува по защитната изкупна цена предлаганата от земеделските производители продукция, за която няма договори по ал. 1 и която отговаря на определените стандарти.

(5) Министърът на земеделието и хранителната промишленост провежда конкурси за определяне на търговците, които сключват договорите по ал. 1 и 4. Те трябва да притежават складове за правилно съхранение, предприятия за преработка на изкупената земеделска продукция или договори за нейната реализация.

(6) Отношенията между търговците по ал. 5 и Държавен фонд "Земеделие" се уреждат с договор.

Чл. 5. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост определя ежегодно до 31 юли прогнозни цени за следващата стопанска година на основните видове земеделски продукти, за които не са определени защитни изкупни цени, както и за други земеделски продукти.

(2) Определените прогнозни цени се изменят по реда на ал. 1, когато условията, при които те са били определени, са се изменили съществено.

(3) Министърът на земеделието и хранителната промишленост предлага прогнозните цени след консултации с представителните национални организации на земеделските производители.

Чл. 6. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието и хранителната промишленост и министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество определя условията за търговия и за преработка на земеделската продукция, определя и регулира режима на вноса и на износа на непреработена и преработена земеделска продукция, като може да въвежда и временни ограничения за внос или износ за осигуряване на националните баланси с определени видове земеделски продукти и за защита на българските земеделски производители и потребителите.

(2) Определените условия и режим по ал. 1 се изменят, когато средната пазарна цена на земеделската продукция в страната спадне в продължение на четири седмици под 80 на сто от определените прогнозни цени.

(3) Длъжностните лица, които са допуснали внос или износ на непреработена или преработена земеделска продукция, която не отговаря на определените стандарти, носят солидарно с вносителите и износителите пълна имуществена отговорност за виновно причинените вреди.

Чл. 7. Министерството на земеделието и хранителната промишленост създава и поддържа информационна система за състоянието на производството и пазарите на земеделска продукция и доходите на земеделските производители на национално и регионално равнище. Агропазарната информация се разпространява сред земеделските производители безплатно.

Чл. 8. (1) Министерството на земеделието и хранителната промишленост създава регионални земеделски служби като свои териториални органи. Те подпомагат земеделските производители при изготвянето на проектите им за получаване на средства по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и осъществяват сътрудничество със съответните регионални организации на земеделските производители.

(2) Устройството и дейността на регионалните земеделски служби се определят с правилника за прилагане на този закон.

(3) Земеделските производители предоставят ежегодно до 31 август в регионалните земеделски служби информация за дейността, която ще осъществяват през предстоящата стопанска година. Формата, в която се предоставя информацията, се определя от министъра на земеделието и хранителната промишленост.

Чл. 9. (1) Създава се Държавен фонд "Земеделие". Фондът е юридическо лице.

(2) Фондът се управлява от управителен съвет. Управителният съвет се състои от 9 членове. Министърът на земеделието и хранителната промишленост по право е член и председател на управителния съвет. Четирима от членовете на управителния съвет се назначават от министъра на земеделието и хранителната промишленост. Министърът на финансите, министърът на търговията и външноикономическото сътрудничество, министърът на икономическото развитие и управителят на Българската народна банка определят по един свой заместник за член на управителния съвет.

(3) Към управителния съвет се създава консултативен съвет от представители на националните представителни организации на земеделските производители. Управителният съвет избира председател и заместник-председател на консултативния съвет и одобрява вътрешни правила за дейността на съвета.

(4) Управителният съвет приема вътрешни правила за своята дейност и за дейността на фонда.

(5) Министерството на земеделието и хранителната промишленост, Националният статистически институт и другите държавни и общински органи предоставят безплатно на Държавен фонд "Земеделие" информацията, която е необходима за неговата дейност.

Чл. 10. (1) Управителният съвет избира и освобождава изпълнителен директор на фонда.

(2) Управителният съвет на фонда:

1. управлява и разпределя средствата по фонда съобразно целите на този закон и държавната политика в земеделието;

2. определя условията и реда за предоставяне на кредити на земеделските производители;

3. организира и осъществява контрола за целевото разходване на средствата по фонда;

4. може да създава регионални експертни комисии, които да оценяват проектите на земеделските производители за получаване на средства по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5;

5. утвърждава щата на фонда и бюджета му за годината.

(3) Председателят свиква заседания на управителния съвет при необходимост, но не по-рядко от веднъж на три месеца.

(4) Управителният съвет може да заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от неговите членове. Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите.

(5) Управителният съвет представя в Министерския съвет, в сроковете за внасяне на програмата по чл. 2, ал. 2, отчет за дейността на фонда през предходната стопанска година.

(6) Министерството на земеделието и хранителната промишленост оказва на фонда необходимото съдействие за осъществяване на дейността му по ал. 2, т. 3.

Чл. 11. (1) Източници на фонда са:

1. (Изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г.) ежегодните субсидии от държавния бюджет, чийто размер е до 0,5 на сто от отчетения за предходната година брутен вътрешен продукт;

2. приходите от приватизацията съгласно

чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия;

3. приходите от реализацията на продукцията, изкупена по чл. 4;

4. отчисленията от застрахователните дружества и институти в размер 4 на сто от сумата на застрахователните вноски по застраховките на земеделските култури, животни, машини, сгради и съоръжения;

5. доходите от управлението на средствата по фонда, включително и от лихви;

6. експортните такси от износ на непреработени и преработени земеделски стоки;

7. 50 на сто от приходите от наем и аренда на държавни земеделски земи;

8. средства от местни и чуждестранни финансови и други институции;

9. дарения и помощи;

10. други източници, определени със закон или акт на Министерския съвет.

(2) Остатъкът от средствата по фонда в края на годината остава за следващата година.

Чл. 12. (1) Средствата по фонда се съхраняват по сметка в Българската народна банка, която отразява по отделни партиди различните приходоизточници.

(2) Българската народна банка плаща върху депозираните от фонда средства лихва в размер на основния лихвен процент.

Чл. 13. (1) Средствата по фонда се разходват съобразно целта на закона и държавната политика в земеделието за:

1. гарантиране на защитните изкупни цени;

2. стимулиране износа на определени земеделски продукти;

3. подпомагане на техническото и технологичното обновление на земеделските стопанства и специализираните предприятия за извършване на технически услуги в земеделието чрез поемане на част от инвестициите или предоставяне на преференциални кредити за:

а) строителство на сгради за производство и съхранение на земеделска продукция, преработващи предприятия и предприятия, които обслужват земеделското производство;

б) покупка на земеделски машини, инвентар, съоръжения, продуктивни и племенни животни и птици;

в) възстановяване и създаване на трайни насаждения;

4. поемане на част от инвестициите или предоставяне на преференциални кредити за създаване на земеделски стопанства;

5. подпомагане развитието на земеделието в планинските и полупланинските райони;

6. субсидиране производството на определени земеделски продукти;

7. подпомагане на земеделските производители при щети, нанесени им от:

а) суша;

б) диви животни, ако продукцията е била застрахована;

8. осъществяване дейността на фонда.

(2) Средствата по чл. 11, ал. 1, т. 4, набрани през последните три години, се разходват само за целите по ал. 1, т. 7, буква "а".

(3) Всяка година най-малко 30 на сто от средствата по фонда се разходват по ал. 1, т. 3. По тази точка се разходват и всички постъпления във фонда по чл. 11, ал. 1, т. 2.

Чл. 14. (1) При предоставяне на средствата по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5 на земеделски производители - физически лица, предимство имат тези до 35 години. Възрастта се определя към момента на подаване на молбата за предоставяне на средствата.

(2) Средствата по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5 се предоставят с предимство за проекти, които осигуряват прилагането на системи за устойчиво и екологично земеделие.

(3) На лицата по ал. 1 и в случаите по чл. 13, ал. 1, т. 5 кредитите се предоставят с лихва една пета по-ниска, а поемането на частта от инвестициите се извършва с една пета в повече от останалите случаи.

(4) Фондът не разглежда проекти и не гарантира защитните изкупни цени за предстоящата стопанска година на земеделските производители, които не са предоставили на регионалните земеделски служби информацията по чл. 8, ал. 3.

Чл. 15. Земеделските производители осигуряват със собствени средства най-малко 10 на сто от стойността на инвестицията, за която фондът отпуска средства по чл. 13, ал. 1, т. 3, 4 и 5.

Чл. 16. (1) Лицата, които разходват получените от фонда средства не за определените цели, ги възстановяват предсрочно в пълен размер заедно с лихва 30 пункта над основния лихвен процент, определен от Българската народна банка.

(2) За вземанията си по ал. 1 фондът може да се снабди с изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметка. Вземанията се събират при условията и по реда за събиране на държавните вземания.

Чл. 17. (1) Държавен фонд "Земеделие" се освобождава от заплащане на държавни и местни данъци и такси.

(2) Държавен фонд "Земеделие" се освобождава от заплащане на мита и такси за вноса на стоки, предназначени за дейността му.