Държавен вестник, брой 113 от 28.XII

Чл. 1. Пчеларството се развива на планова и научна основа, като се оползотворяват пълноценно природните ресурси и се съчетават стопанските и екологичните изисквания.

Чл. 2. Държавата насърчава и подпомага пчеларството.

Чл. 3. Държавната политика в областта на пчеларството се провежда от Националния аграрно-промишлен съюз с участието на Министерството на горите и горската промишленост и Централния кооперативен съюз.

Чл. 4. Народните съвети координират и контролират развитието на пчеларството на своята територия.

Чл. 5. Развитието на пчеларството се подпомага от Съюза на пчеларите и от други обществени организации.

Чл. 6. Пчелните семейства и пчеларският инвентар могат да бъдат собственост на държавата, на обществени и кооперативни организации и лична собственост на граждани.

Чл. 7. Пчеларството се организира въз основа на перспективни, дългосрочни и годишни планове. В тях се планират мероприятия за увеличаване производството на мед и други пчелни продукти, за опазване и развитие на пчелните семейства, както и за опрашване на селскостопанските култури.

Чл. 8. Пчелните семейства се настаняват върху подходящи площи от селскостопанския и горския фонд.

Чл. 9. (1) Броят на пчелните семейства, които могат да се настанят в отделни землища, се определя от изпълнителните комитети на общинските народни съвети в зависимост от вида, размера и състоянието на пашата, като се взема мнението на местните пчеларски дружества.

(2) Площите за настаняване на пчелни семейства се определят от селскостопанските организации и от горските стопанства и се разпределят от изпълнителните комитети на общинските народни съвети.

Чл. 10. Разрешенията за настаняване на пчелни семейства на граждани, на кооперативни и други обществени организации се издават от председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет или от упълномощено от него длъжностно лице при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 11. Пчелните семейства се регистрират от собствениците в съответния общински народен съвет или кметство по местонахождението на пчелините в двуседмичен срок от придобиването им.

Чл. 12. (1) Собственикът на пчелното семейство е и собственик на излезлия от него пчелен рой.

(2) Собственикът има право да влезе в чужд имот с изключение на жилище за проследяване и хващане на излезлия пчелен рой.

(3) Когато пчелен рой, чийто собственик не е известен, е заседнал в обществен имот или в имот на гражданин, собственик на пчелния рой е собственикът на имота. Когато в имота не се отглеждат пчели, пчелният рой е собственост на лицето, което го е намерило.

(4) Споровете за собственост по предходните алинеи се решават от районните съдилища.

Чл. 13. (1) Селскостопанските организации и горските стопанства организират отглеждането на пчелни семейства за производство на мед и за други пчелни продукти върху стопанисваните от тях земи, произвеждат пчеларски инвентар, осигуряват медоносен, посевен и посадъчен материал за увеличаване на медоносната база и извършват търговия с пчелен мед и други пчелни продукти и пчеларски инвентар.

(2) Централният кооперативен съюз организира производството на пчеларски инвентар и на восъчни основи, на мед и на други пчелни продукти и извършва търговия с тях.

(3) Гражданите и кооперативните и обществените организации могат да отглеждат пчелни семейства за производство на мед и на други пчелни продукти и да продават произведената от тях продукция.

Чл. 14. Производството на пчелни майки може да се организира само от стопански организации с разрешение на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз.

Чл. 15. При отглеждането на пчелните семейства и пчелните майки се спазват определените технологични и ветеринарно-санитарни изисквания.

Чл. 16. Селскостопанските организации и горските стопанства използуват пчелните семейства за опрашване на селскостопанските култури и насажденията. Когато стопанисваните от тях пчелни семейства не са достатъчни, те сключват договори за опрашване с други организации и граждани, притежатели на пчелни семейства.

Чл. 17. (1) Научните изследвания в областта на пчеларството се ръководят и координират от Националния аграрно-промишлен съюз.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Племенно-подобрителната работа в областта на пчеларството се извършва от Националния център за аграрни науки, от други научни институти, опитни станции и резерватите за запазване на местната пчела.

(3) Нови породи пчели могат да се внасят в страната с разрешение на Националния аграрно-промишлен съюз съгласувано с Българската академия на науките.

Чл. 18. Изкупуването и продажбата на мед и на други пчелни продукти и на употребявани кошери и части от тях се извършват под контрола на ветеринарно-санитарните органи.

Чл. 19. Забраняват се:

1. имитирането и подправянето на пчелния мед и на другите пчелни продукти, влагането в тях на примеси, както и продажбата на такива продукти;

2. продажбата и транспортирането на кошери с пчели, на празни кошери, пчелни продукти и пчеларски пособия, които са носители на заразни причинители;

3. поставянето на пчелни семейства на разстояние по-близо от 5 км до пчелините, определени за извършване на племенно-подобрителна работа.

Чл. 20. (1) Организациите и гражданите, които притежават пчели, осигуряват опазването им от неприятели.

(2) В район до 300 м от пчелините се разрешава убиването на птицата"пчелояд".

Чл. 21. (1) При прехвърляне собствеността на пчелни семейства се изисква документ за здравословното им състояние, издаден от ветеринарно-санитарните органи.

(2) Преместването на пчелни семейства от един район в друг се извършва с разрешение на ветеринарните органи и на съответните органи на общинските народни съвети. Условията и редът за настаняването на пчелините се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Чл. 22. Пръскането и прашенето на овощни дървета и растения, на горски насаждения, паркове и зелени площи се извършват съгласно наредба, приета от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, от министъра на горите и горската промишленост и от председателя на Комитета за опазване на природната среда.

Чл. 23. При провеждане на залесителните и противоерозионните мероприятия се осигурява засяване или засаждане и на медоносни растения по нормативи, утвърдени от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз и от министъра на горите и горската промишленост.

Чл. 24. Националният аграрно-промишлен съюз осъществява отраслово ръководство и координира и контролира дейността в областта на пчеларството.

Чл. 25. Националният аграрно-промишлен съюз:

1. осъществява ветеринарно-санитарен надзор и зоотехнически контрол върху пчелните семейства и майки и организира борбата със заразните, незаразните и паразитните болести и химичната токсикоза;

2. осигурява запазването и подобряването на местната порода пчели;

3. упражнява съвместно с Министерството на народното здраве контрол върху качеството на пчелните продукти.

Чл. 26. (1) Към Националния аграрно-промишлен съюз се създава Координационен съвет по пчеларството.

(2) В Координационния съвет по пчеларството се включват представители на Националния аграрно-промишлен съюз, на Министерството на горите и горската промишленост, на Комитета за опазване на природната среда, на Централния кооперативен съюз и на Съюза на пчеларите. Председател на съвета е заместник-председател на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз.

(3) Координационният съвет по пчеларството разглежда основните въпроси на организацията, управлението и планирането на пчеларството, стопанисването и опазването на пчелните семейства и прави предложения за решаването им.

Чл. 27. Съюзът на пчеларите извършва просветна дейност сред членовете си, съдействува за внедряването на научните постижения и челния опит в пчеларството, организира залесителни мероприятия с медоносни видове растения и упражнява обществен контрол и въздействие за опазване на пчелните семейства и за качеството на натуралността на пчелните продукти.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който наруши ветеринарно-санитарните изисквания за отглеждането на пчелните семейства и опазването им от болести, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който наруши установения режим в резерватите за опазване на местната пчела.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който не регистрира пчелни семейства в установения срок, се наказва с глоба от 10 до 50 лв.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който премества пчелни семейства от един район в друг без разрешение, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Длъжностно лице, което разреши пръскането и прашенето на растенията с отровни за пчелите препарати в нарушение на определения ред, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 300 лв.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) (1) Който наруши забраната по чл. 19, т. 3, се наказва с глоба от 20 до 100 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който наруши забраните по чл. 19, т. 1 и 2, се наказва с глоба от 50 до 300 лв.

(3) За повторно нарушение по предходната алинея, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, наказанието е глоба от 100 до 400 лв.

Чл. 33. (1) Нарушенията по тази глава се установяват съответно от контролните органи на Националния аграрно-промишлен съюз и на неговите организации и от длъжностните лица от системата на Министерството на горите и горската промишленост, на Комитета по опазване на природната среда, на Централния кооперативен съюз и на общинските народни съвети, овластени за това от съответните ръководители.

(2) Наказателните постановления се издават съответно от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, от министъра на горите и горската промишленост, от председателя на Комитета за опазване на природната среда и от председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен със Закона за административните нарушения и наказания.