Държавен вестник, брой 113 от 28.XII

Чл. 1. Този закон урежда организацията, планирането и управлението на рибното стопанство, стопанисването, ползуването и опазването на рибите и другите водни животни и има за цел да съдействува за увеличаване на техните запаси, обогатяване на видовия им състав, запазване на биологичното равновесие във водната среда и за развитие на рибовъдството, на промишления и на спортния риболов.

Чл. 2. (1) Рибите и другите водни животни във водите на Народна република България са държавна собственост.

(2) Рибите и другите водни животни във водоемите, създадени от държавни, кооперативни и обществени организации върху техни или предоставени им за ползуване земи, както и в предоставените им за ползуване водоеми, принадлежат на съответната организация.

Чл. 3. В рибностопанско отношение водите се разделят на:

1. води за промишлен риболов - водите на Черно море и на река Дунав, на блатата край тях, големите държавни язовири и другите водоеми, обявени за промишлен риболов;

2. води за спортен риболов - водите на реките, вътрешните блата, планинските езера и другите водоеми, необявени за промишлен риболов;

3. води за рибовъдство - рибовъдни стопанства и басейни, малки язовири и заградени с мрежи водни площи, създадени от държавни, кооперативни и обществени организации върху собствени или предоставени им за ползуване земи и водоеми, в които се извършва интензивно рибовъдство.

Чл. 4. Категоризирането и прекатегоризирането на отделните рибностопански води се извършват от председателя на Комитета за опазване на природната среда по предложение на Междуведомствения координационен съвет по рибното стопанство.

Чл. 5. Рибното стопанство се организира на планова и научна основа чрез комплексно и ефективно използуване на всички пригодни за целта водоеми.

Чл. 6. (1) Държавната политика в областта на рибното стопанство се провежда от Националния аграрно-промишлен съюз и Министерството на горите и горската промишленост.

(2) Българският ловно-рибарски съюз участвува при осъществяване на държавната политика в областта на рибното стопанство и организира спортния риболов.

(3) Народните съвети участвуват активно в осъществяване на мероприятия за развитието на рибното стопанство, за увеличаване на рибните запаси, за осигуряване на достатъчно количество риба за нуждите на народното стопанство и за опазване на рибите и другите водни животни.

Чл. 7. Развитието и управлението на рибното стопанство се осъществяват, като се разширява и укрепва държавно-общественото начало.

Чл. 8. (1) Стопанисването на рибата и другите водни животни обхваща опазването им, подобряването на условията за живот, възпроизводството, увеличаването и рационалното им използуване.

(2) Стопанисването включва и опазването на генетичния фонд във водоемите, както и на защитените и застрашени от изчезване видове.

Чл. 9. Националният аграрно-промишлен съюз организира и ръководи стопанисването на водите за промишлен риболов, риборазвъждането и риболова в тях и във водоемите, предоставени на държавните рибовъдни предприятия, научно-производствените и аграрно-промишлените комплекси, и определя режима на риболова в тях.

Чл. 10. Министерството на горите и горската промишленост стопанисва водите за спортен риболов, ръководи риборазвъждането и съвместно с Българския ловно-рибарски съюз определя режима на риболова в тях.

Чл. 11. Българският ловно-рибарски съюз организира и ръководи риборазвъждането и риболова в своите рибовъдни стопанства и в предоставените му водоеми и участвува в стопанисването на водите за спортен риболов.

Чл. 12. Риборазвъждането и риболовът в рибностопански води по чл. 3, точка 3 се извършват от държавните, кооперативните и обществените организации, които ги стопанисват.

Чл. 13. (1) Към Националния аграрно-промишлен съюз се създава Междуведомствен координационен съвет по рибното стопанство като държавно-обществен орган.

(2) В Междуведомствения координационен съвет по рибното стопанство се включват представители на Националния аграрно-промишлен съюз, на Министерството на горите и горската промишленост, на Комитета за опазване на природната среда, на Българския ловно-рибарски съюз и на други ведомства и организации, определени в правилника за прилагане на закона. Председател на съвета е заместник-председателят на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, който отговаря за рибното стопанство, а заместник-председатели са заместник-министър на горите и горската промишленост и председателят на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз.

(3) Междуведомственият координационен съвет по рибното стопанство разглежда основните въпроси по организацията, управлението и планирането на рибното стопанство, стопанисването и опазването на рибите и другите водни животни и прави предложение за решаването им.

(4) Когато председателят на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз не е съгласен с предложенията на Междуведомствения координационен съвет по рибното стопанство, отнася въпроса за решаване в Министерския съвет.

Чл. 14. Министерският съвет може да изменя организацията, структурата и ведомственото ръководство на рибното стопанство, както и да предоставя на Българския ловно-рибарски съюз стопанисването на отделни водоеми.

Чл. 15. (1) Рибното стопанство се организира въз основа на перспективни, дългосрочни и годишни планове. В тях се планират рибностопанските мероприятия за увеличаване, опазване и рационално използуване на рибните запаси, както и необходимият зарибителен материал.

(2) Плановете за промишления риболов се съставят и утвърждават по установения ред въз основа на утвърдени нормативи и показатели.

(3) Плановете за рибностопанските мероприятия във водите за спортен риболов се утвърждават от министъра на горите и горската промишленост съгласувано с председателя на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз.

Чл. 16. (1) Организациите, които стопанисват рибностопански води, организират производството на зарибителен материал и осъществяват мероприятия за създаване на оптимални условия за възпроизводството и увеличаването на рибните запаси.

(2) За осигуряване естественото възпроизводство на рибите и другите водни животни организациите, които стопанисват рибностопански води, определят постоянни и временни развъдници в тях. Във водите за спортен риболов развъдниците се определят съгласувано с Българския ловно-рибарски съюз.

Чл. 17. За създаване на нови рибовъдни стопанства и за разширяване на съществуващите се предоставят подходящи земи от селскостопанския и горския фонд.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Българската академия на науките координира и ръководи фундаменталните изследвания в областта на рибното стопанство, а Националния център за аграрни науки - научноприложните изследвания по рибовъдството.

(2) Нови видове риби и други водни животни могат да се въвеждат във водите на страната само със съгласие на Българската академия на науките по предложение на Междуведомствения координационен съвет по рибно стопанство.

(3) Аклиматизацията и племенно-селекционната работа в рибното стопанство се ръководят и осъществяват от съответните ведомства и организации и се координират от Междуведомствения координационен съвет по рибно стопанство.

Чл. 19. (1) Промишленият риболов във водите по чл. 3, точка 1 се извършва от специализираните организации за улов и рибовъдство към Националния аграрно-промишлен съюз.

(2) Промишленият риболов се извършва с риболовни кораби, риболовни уреди и съоръжения.

Чл. 20. (1) Право на риболов във водите по чл. 3, точка 3 имат държавните, кооперативните и обществените организации, които ги стопанисват.

(2) Граждани могат да риболовствуват във водите по предходната алинея с разрешение от съответната организация и при условия и ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(3) Риболовът във водите по ал. 1 може да се извършва с риболовни уреди и съоръжения, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 21. (1) Спортен риболов може да се извършва в рибностопански води за промишлен и за спортен риболов.

(2) Право на спортен риболов имат всички български граждани, членове на Българския ловно-рибарски съюз, които са положили съответен изпит и притежават билет за риболов, издаден от органите на Министерството на горите и горската промишленост след заплащане на държавна такса.

(3) Завършилите висши и средни специални учебни заведения, в които се изучава рибовъдство, не полагат изпит.

(4) На децата под 14-годишна възраст, членове на Българския ловно-рибарски съюз, се издават безплатни билети за риболов.

(5) Спортният риболов за българските граждани по река Дунав и Черно море е свободен.

Чл. 22. Чужди граждани могат да извършват спортен риболов с разрешение, издадено от органите на Министерството на горите и горската промишленост след заплащане на държавна такса.

Чл. 23. На лицата, натоварени с научни задачи, и на студентите - дипломанти по рибно стопанство, се издават служебни разрешения за риболов от Министерството на горите и горската промишленост по условия, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 24. (1) Условията, редът, начините, нормите и сроковете за извършване на спортен риболов, както и уредите и съоръженията, които могат да се използуват при спортния риболов, се определят в правилника за прилагане на закона.

(2) За научноизследователска и за риборазвъдна дейност в областта на рибното стопанство министърът на горите и горската промишленост може да разрешава да се ловят риба и други водни животни с изключение на защитените видове, без да се спазва режимът за риболов по предходната алинея.

Чл. 25. (1) Организациите, които стопанисват рибностопански води, са длъжни да осъществяват мероприятия за запазване на видовото разнообразие на водната фауна, за опазване средата на обитаване, условията за размножаване и пътищата за миграция на рибите и другите водни животни, както и за запазване целостта на водните екологични системи.

(2) При намаляване на рибните запаси риболовът в отделни водоеми или на отделни видове риби и други водни животни се забранява до възстановяване на запасите.

Чл. 26. За запазване на рибата и другите водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането се забраняват:

1. построяването на бентове и други хидросъоръжения, които преграждат изцяло течащите води, без да имат изградени рибни проходи, с изключение на язовирите, за които има издадено специално разрешение;

2. пускането и изхвърлянето в рибностопанските води на замърсени води и вещества, които с количеството и свойствата си могат да увредят на рибата и на другите водни животни;

3. използуването на турбини, улеи, напоителни канали, помпи за напояване и други съоръжения, неснабдени с приспособления, които не позволяват на рибата да навлиза в тях;

4. използуването на водите на реките и язовирите за напояване, без да се оставя необходимото количество вода за запазване на рибите и другите водни животни от унищожение;

5. използуването на токсични вещества за растителна защита и на минерални торове в непосредствена близост до рибовъдните водоеми, резервати и развъдници.

Чл. 27. (1) В заданията за проектиране на нови или за разширяване на съществуващи обекти се предвижда задължително изграждането на ефикасни съоръжения за запазване на рибата и другите водни животни.

(2) При проектирането на строителство и реконструкция на язовири и други водоеми се осигуряват условия за използуването им и за рибностопански цели.

Чл. 28. Забраняват се ловенето на риба във всички рибностопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества и устройства, ловенето на риба в резерватите, ловенето на застрашени от изчезване видове риба, както и ловенето на риба във водите за спортен риболов през размножителния период, при маловодие и през нощта.

Чл. 29. (1) Забраняват се ловенето, пренасянето, продаването и купуването на риба с размери, по-малки от установените в правилника за прилагане на закона, с изключение на ловенето и пренасянето на риба за научни и риборазвъдни цели.

(2) Забраняват се ловенето, пренасянето и продаването на артемия и дафнии от граждани.

Чл. 30. (1) Специализираният държавен контрол върху рибното стопанство се упражнява от Министерството на горите и горската промишленост и Националния аграрно-промишлен съюз.

(2) Специализираният държавен контрол за опазване на генетичния фонд и биологичното равновесие във водната среда се упражнява от Комитета за опазване на природната среда.

Чл. 31. (1) Охраната на рибите и другите водни животни в рибностопански води за промишлен и за спортен риболов се извършва от органите на: Националния аграрно-промишлен съюз, Министерството на горите и горската промишленост, Българския ловно-рибарски съюз, народните съвети и Народната милиция.

(2) Охраната на рибите и другите водни животни във водоемите по чл. 3, точка 3 се осигурява от организациите, които ги стопанисват.

Чл. 32. (1) Дейността по производството на зарибителен материал, внасянето, аклиматизирането на новите видове риби и други полезни водни животни, риборазвъждането, риболовът и продажбата на уловената риба се осъществяват под ветеринарно-санитарен надзор.

(2) Ветеринарно-санитарният надзор в рибното стопанство се упражнява от съответните специализирани органи на Националния аграрно-промишлен съюз.

Чл. 33. (1) Уловената риба в Черно море и река Дунав от риболовци-професионалисти и от риболовци-спортисти над нормите, установени в правилника за прилагане на закона, се продава задължително за нуждите на народното стопанство.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който лови риба и други полезни водни животни, без да притежава билет или разрешение за риболов, или риболовствува в нарушение на режима за риболов, се наказва с глоба от 10 до 100 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който лови риба и други водни животни в забранено време, в размножителния период или с риболовни съоръжения извън посочените в правилника за прилагане на закона, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 25 до 200 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който лови риба и други водни животни с отровни, взривни или зашеметяващи вещества или устройства или риболовствува в резервати, развъдници или други забранени за риболов места, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 400 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на този, който улови защитени видове риби или други водни животни.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Когато нарушенията по предходните членове са извършени повторно, в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение, наказанието е от 20 до 200 лв. по чл. 34, от 50 до 400 лв. по чл. 35 и от 100 до 800 лв. по чл. 36, но не по-малко от петорния размер на причинената вреда.

Чл. 38. Наказанията по чл. 34, 35 и 36 се налагат и в случаите, когато у нарушителя не се намери уловена риба или други водни животни.

Чл. 39. За нарушенията по чл. 34, 35 и 36 виновният се лишава от право на риболов за срок до три години.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който наруши разпоредбите на чл. 26, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който продава риба в нарушение на чл. 33, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.

(2) С наказанието по предходната алинея се наказва и този, който укрива, продава или превозва уловената от другиго риба и други водни животни или укрива неразрешени за риболов уреди и съоръжения.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който без разрешение по чл. 20 улови риба или други водни животни във водоемите по чл. 3, точка 3 с намерение противозаконно да ги присвои, когато стойността им не надвишава 5 лв. по цени на дребно, се наказва по чл. 41 от Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Чл. 43. (1) В случаите по чл. 34-40 виновните лица заплащат обезщетения за причинените вреди на ведомствата и организациите, които стопанисват съответните рибностопански води, в размери, определени от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Рибата и другите водни животни, уловени при нарушение по чл. 34-37 и 41, както и уредите и съоръженията, с които са уловени, се изземват и се отнемат в полза на държавата. Когато нарушението е извършено с лодка и е причинена вреда над 10 лв., лодката се отнема в полза на държавата.

(3) При невъзможност да се изземат рибата и другите водни животни, уредите и съоръженията и лодката нарушителите заплащат тяхната равностойност.

Чл. 44. Иззетата риба и другите водни животни се продават за нуждите на народното стопанство незабавно, преди да е влязло в сила наказателното постановление.

Чл. 45. (1) Нарушенията по чл. 34-37, 40 и 41 се установяват с актове от органите на: Министерството на горите и горската промишленост, Националния аграрно-промишлен съюз, Българския ловно-рибарски съюз, Народната милиция, Комитета за опазване на природната среда и народните съвети.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на горите и горската промишленост и от председателя на Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз, а за нарушенията по чл. 40 - от председателя на Комитета за опазване на природната среда или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, определен със Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 46. Органите по охраната на рибното стопанство, когато имат достоверни данни, че се укриват незаконно уловена риба или други водни животни, имат право да извършват проверки на превозните средства и на личния багаж на заподозрените лица.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Двадесет процента от събраните глоби по закона се внасят във фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища".