Държавен вестник, брой 109 от 28.XII

Чл. 1. (1) Националната полиция охранява обществения ред, защищава правата и законните интереси на гражданите и социалистическите организации, участвува активно в борбата срещу престъпността и съдействува за утвърждаване на социалистическата законност.

(2) Националната полиция извършва своята дейност в интерес на народа и се опира на активната помощ на трудещите се.

Чл. 2. Основна насока в дейността на Националната полиция е предотвратяването на престъпленията и другите противообществени прояви и възпитаването на гражданите в дух на взаимно уважение, спазване на обществената дисциплина и съзнателно изпълнение на законите.

Чл. 3. (1) Цялата дейност на Националната полиция се основава на строго спазване на законите.

(2) Служителите от Националната полиция са длъжни да се отнасят с уважение към гражданите и да зачитат честта и достойнството им.

(3) Служителите от Националната полиция отговарят за нарушаване на социалистическата законност съгласно закона.

Чл. 4. (1) Разпорежданията на органите на Националната полиция, издадени в границите на тяхната компетентност, са задължителни за длъжностните лица и гражданите.

(2) Държавните органи и длъжностните лица са длъжни да оказват съдействие на органите на Националната полиция при изпълнение на служебните им задачи.

Чл. 5. Прокуратурата упражнява надзор за законност върху актовете и действията на органите на Националната полиция.

Чл. 6. (1) Националната полиция има следните основни задачи:

1. охранява обществения ред;

2. защищава правата и законните интереси на гражданите и на социалистическите организации;

3. опазва социалистическата и личната собственост;

4. охранява учреждения, стопански и други организации и отделни обекти;

5. в границите на своята компетентност предотвратява и разкрива престъпления и други противообществени прояви и разследва престъпления;

6. съвместно с други държавни и обществени органи и организации предотвратява противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

7. в границите на своята компетентност ръководи и контролира движението по пътищата;

8. в границите на своята компетентност разрешава и контролира дейностите с взривни вещества, оръжия и боеприпаси и контролира дейностите със силнодействуващи и отровни вещества;

9. осигурява и контролира спазването на паспортния режим;

10. издирва укрили се от наказателното преследване обвиняеми и подсъдими, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица в предвидени от закона случаи.

(2) Националната полиция изпълнява и други задачи, възложени й със закон, указ или нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 7. Националната полиция извършва системна и целенасочена превантивна работа за предотвратяване на престъпленията и другите противообществени прояви, разкрива и премахва причините и условията, които способствуват за извършването им, и съдействува за повишаване бдителността на гражданите за спазване на социалистическата законност.

Чл. 8. (1) За отстраняване на установени причини и условия за извършване на престъпления или други правонарушения, както и за предотвратяване на закононарушения в дейността на учреждения, стопански или други организации органите на Националната полиция отправят сигнали до съответните ръководства или до по-горестоящите органи.

(2) Ръководствата и по-горестоящите органи, до които са отправени сигнали, са длъжни в месечен срок да ги разгледат и да уведомят органите на Националната полиция за взетите мерки.

Чл. 9. Органите на Националната полиция, когато е необходимо, информират ръководствата на учрежденията, стопанските и другите организации за извършени престъпления и други противообществени прояви с оглед да се вземат съответни възпитателни и административни мерки.

Чл. 10. Органите на Националната полиция оказват съдействие на другите държавни органи и длъжностни лица, когато противозаконно им се пречи да изпълняват задълженията си.

Чл. 11. (1) Органите на Националната полиция са длъжни да оказват неотложна помощ на лицата, пострадали от престъпления или при нещастни случаи, както и на тези, които се намират в безпомощно състояние на обществени места.

(2) При стихийни и при обществени бедствия органите на Националната полиция участвуват в спасяването на хора и имущество, организират охраната на останалото без надзор държавно, обществено и лично имущество и оказват съдействие при провеждането на карантинни мероприятия при епидемии и епизоотии.

Чл. 12. (1) При наличие на данни за престъпление или друга противообществена проява органите на Националната полиция са длъжни да вземат незабавно необходимите мерки.

(2) Когато органите на Националната полиция имат достоверни данни, че съществува опасност дадено лице да извърши престъпление или грубо нарушение на обществения ред, те могат да го предупредят писмено за евентуалната му отговорност.

Чл. 13. (1) Органите на Националната полиция провеждат оперативно-издирвателни и други мероприятия и използуват научно-технически средства за предотвратяване и разкриване на престъпленията и другите правонарушения.

(2) При предварителното разследване се използуват само доказателствени средства, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 14. Органите на Националната полиция при необходимост организират специална охрана на учреждения, стопански и други организации и техни обекти въз основа на сключени договори.

Чл. 15. Когато е необходимо за изпълнение на възложените им задачи, органите на Националната полиция могат да изискват от учреждения, стопански и други организации и от граждани вещи, документи и сведения при условията и по реда, установени от съответните закони.

Чл. 16. (1) При изпълнение на своите задачи органите на Националната полиция по ред, установен от министъра на вътрешните работи, могат да поканват, а в предвидените от закона случаи - да призовават граждани в поделенията на Националната полиция.

(2) В поканата, съответно в призовката, се посочва и целта на поканването или призоваването.

Чл. 17. Служителите от офицерския, сержантския и редовия състав на Националната полиция могат да изискват от гражданите да представят личните си паспорти или други документи, удостоверяващи самоличността им, когато трябва да се състави акт за установяване на административно нарушение, когато лицето е уличено в извършване на престъпление или е очевидец на престъпление или грубо нарушение на обществения ред, както и при проверка за спазването на паспортните правила.

Чл. 18. (1) По искане на учреждения, стопански и други организации органите на Националната полиция установяват адресите и местоработата на лица, които учрежденията и организациите сами не могат да открият.

(2) Адреси и месторабота на лица могат да се установяват и по искане на граждани при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 19. (1) Служителите от офицерския, сержантския и редовия състав на Националната полиция могат да влизат в жилищни и други помещения на граждани:

1. при преследване, издирване или залавяне на лице, което е извършило престъпление или се укрива от властта;

2. за преустановяване на престъпление или грубо нарушение на обществения ред;

3. за оказване помощ при стихийни и при обществени бедствия;

4. за контролиране на лице, спрямо което е приложена превантивна административна мярка - забрана за напускане на жилището през определено време на денонощието;

5. за проверка относно спазването на паспортните и адресните правила, когато има достоверни данни за нарушаването им.

(2) Влизането в жилищни и други помещения на граждани става през деня освен в случаите, които не търпят отлагане. В случаите по т. 5 на предходната алинея влизането в помещения става само през деня.

(3) Служителите от офицерския, сержантския и редовия състав на Националната полиция могат да влизат в помещения на учреждения, стопански и други организации по всяко време, когато е необходимо за изпълнение на възложените им задачи.

Чл. 20. (1) Служителите от офицерския, сержантския и редовия състав на Националната полиция могат да отвеждат принудително в поделенията на Националната полиция или в народните съвети лица:

1. на които не може да се установи самоличността;

2. които буйствуват, грубо нарушават обществения ред и не се подчиняват след устно предупреждение;

3. които отказват без уважителни причини да се явят в поделение на Националната полиция, след като са били редовно призовани по реда на чл. 16;

4. които съзнателно възпрепятствуват органите на Националната полиция да изпълняват задълженията си;

5. които носят или употребяват без надлежно разрешение огнестрелно или хладно оръжие или други общоопасни средства;

6. в други случаи, предвидени в законите.

(2) В случаите по предходната алинея органите на Националната полиция незабавно извършват необходимата проверка. След това, ако не бъдат взети други законни мерки, доведените лица се освобождават, но не по-късно от 3 часа след отвеждането им, а по т. 1 - веднага след установяване на самоличността, но не по-късно от 24 часа.

(3) В случаите по ал. 1, точки 2 до 6, когато лицето е военнослужещ, органите на Националната полиция само съобщават незабавно на военното комендантство, на командира на поделението, в което то служи, или на органите на военната прокуратура, без да го отвеждат принудително.

Чл. 21. Органите на Националната полиция настаняват в заведенията за отрезвяване лица, които в пияно състояние не могат да контролират поведението си или са намерени на обществени места в безпомощно състояние поради употреба на алкохол.

Чл. 22. (1) Органите на Националната полиция с разрешение на прокурора настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.

(2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за трудоустрояването на лицата, за настаняването им в интернати, в домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.

(3) Организацията, задачите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор.

Чл. 23. (1) Органите на Националната полиция могат да задържат граждани в случаите и при условията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Военнослужещ може да бъде задържан от органите на Националната полиция само за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода, ако в близост няма военни органи, в следните случаи:

1. когато бъде заварен по време на извършване или веднага след извършване на престъплението;

2. когато е уличен в престъпление и има основания да се предполага, че ще се укрие или ще заличи следите на престъплението.

(3) В случаите по предходната алинея органите на Националната полиция са длъжни незабавно да съобщят или да предадат военнослужещия на военното комендантство, на командира на поделението, в което той служи, или на органите на военната прокуратура.

Чл. 24. (1) Служителите от офицерския, сержантския и редовия състав на Националната полиция могат да употребят физическа сила, а ако това се окаже безрезултатно - и помощни средства, посочени в правилника за прилагане на закона, в следните случаи:

1. за прекратяване на буйство или друго грубо нарушение на обществения ред;

2. при явно противодействие на милиционерско изискване или забрана, направени в изпълнение на разпоредба на закон;

3. при задържане и конвоиране на лица, когато има опасност да избягат или да посегнат на своя живот или на живота на друго лице;

4. при оказване съдействие на други държавни органи и длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си.

(2) Прилаганите средства при условията на предходната алинея трябва да съответствуват на характера и тежестта на нарушението и оказаната съпротива.

(3) Употребата на физическа сила и на помощни средства се прекратява незабавно, щом се постигне целта на предприетата мярка.

Чл. 25. (1) При изпълнение на своите задължения служителите от офицерския, сержантския и редовия състав на Националната полиция могат да употребяват повереното им оръжие:

1. в случаите на неизбежна отбрана и крайна необходимост, когато са налице предпоставките, предвидени в Наказателния кодекс;

2. като крайна мярка за задържане на лице, извършило престъпление с голяма обществена опасност, което след покана не се предаде, не излезе от мястото, където се укрива, или оказва въоръжена съпротива;

3. като крайна мярка след предупреждение за предотвратяване бягството на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление;

4. като крайна мярка срещу лице, което в района на държавната граница след покана не се спре или се опита да избяга.

(2) По отношение на малолетни или непълнолетни лица и на бременни жени оръжие може да се употреби само при неизбежна отбрана и при оказване на въоръжена съпротива.

(3) При употреба на оръжие служителите от Националната полиция са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, против което е насочено тяхното действие, и особено да не застрашават живота на други лица. Те са длъжни да оказват помощ на ранените.

Чл. 26. Органите на Националната полиция при необходимост:

1. регистрират извършителите на престъпления от общ характер и лицата, спрямо които са приложени превантивни административни мерки;

2. дактилоскопират и фотографират лица, извършили или уличени в извършване на умишлено престъпление от общ характер, което представлява голяма обществена опасност или при което е възможен рецидив.

Чл. 27. При изпълнение на важни и неотложни служебни задачи служителите от офицерския,сержантския и редовия състав на Националната полиция могат да използуват безплатно държавни, кооперативни и обществени превозни и съобщителни средства, за което издават документ, както и лични превозни и съобщителни средства срещу заплащане на направените разходи.

Чл. 28 - 38. (Отм. - ДВ, бр. 57 от 1991 г.)

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1983 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) За предотвратяване на умишлени престъпления от общ характер и на други противообществени прояви, когато предупреждението по чл. 12, ал. 2 не е дало резултат, органите на Националната полиция могат да прилагат следните превантивни административни мерки:

1. забрана за напускане на местоживеенето за срок до три месеца;

2. поставяне под административен надзор за срок до три месеца, който обхваща прилагането на една или повече от следните забрани: за напускане на жилището през определено време от денонощието, за посещаване на някои части от населеното място или на някои обществени заведения и задължение за явяване в определено време в най-близкото поделение на Националната полиция.

(2) Превантивни административни мерки се прилагат спрямо:

1. рецидивисти по смисъла на Наказателния кодекс, осъждани за умишлени престъпления против личността, против собствеността, подправка на документи или парични знаци, контрабанда и валутни престъпления, хулиганство, употреба на сила или заплашване или оказване на съпротива спрямо органи на властта, когато след осъждането им са извършили нови противообществени прояви;

2. лица, които извършват системно неморални прояви с користна цел;

3. лица, които извършват системно противообществени прояви, нарушаващи обществения ред.

(3) По отношение на едно и също лице се прилага една от принудителните мерки по ал. 1, точки 1 и 2, а по изключение - и двете.

(4) Превантивни административни мерки не се прилагат спрямо:

1. лица, ненавършили 18 години;

2. бременни жени, майки с деца до 14-годишна възраст, както и бащи, когато сами упражняват родителски права спрямо малолетно дете.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1983 г., бр. 75 от 1988 г. и бр. 21 от 1990 г.) (1) Превантивните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед, която се издава от началника на областното управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) Заповедта за прилагане на превантивна административна мярка може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(3) Заповедта за прилагане на превантивна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение освен ако органът, който я е издал, не разпореди друго.

Чл. 40а. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) При добро поведение срокът на превантивната административна мярка може да бъде намален или мярката да бъде отменена от органа, който я е приложил.

Чл. 42. За прилагането на чл. 39 - 41 министърът на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор издава наредба.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) В борбата с престъпността и посегателствата срещу социалистическата собственост и при охраната на обществения ред дейността на Националната полиция се координира с дейността на органите на прокуратурата, на съда, на държавния и народния контрол, на финансовия контрол и с другите държавни органи.

(2) Координацията на дейността на териториалните поделения на Националната полиция с дейността на органите по предходната алинея и на обществените организации се осъществява от съответните народни съвети.

Чл. 44. Националната полиция работи в тясно взаимодействие с обществените органи и организации в борбата срещу безделието, алкохолизма и моралната разпуснатост и им оказва активна помощ за повишаване ефективността на обществения контрол и за възпитаване на трудещите се в дух на спазване на законите.

Чл. 45. В своята дейност Националната полиция се опира на активната помощ на ръководителите на учрежденията и стопанските организации, на трудовите колективи, на общинските организации, на доброволните отряди на трудещите се и на гражданите.

Чл. 46. Националната полиция провежда съвместни мероприятия с обществените органи и организации за засилване възпитателното въздействие на социалната среда, за премахване на възникналите условия за извършване на престъпления и други противообществени прояви и за създаване на атмосфера на нетърпимост срещу нарушителите на социалистическата законност.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1979 г.) (1) Териториалните поделения на Националната полиция отчитат дейността си пред съответните народни съвети и пред техните изпълнителни комитети.

(2) Ведомствената милиция отчита дейността си пред ръководството на съответното ведомство или организация.

Чл. 48. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1988 г.) При извършване на своята дейност поделенията на Националната полиция могат да привличат граждани за доброволно съдействие на обществени начала, както и да им дават морални и материални поощрения и награди при условия и по ред, които се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с министъра на икономиката и планирането.

(2) Когато гражданин загине при оказване съдействие на органите на Националната полиция независимо дали е бил привлечен за това по предходната алинея, на семейството му се отпуска еднократна помощ в размер, определен от Министерския съвет.

Чл. 49. Ръководител на учреждение, стопанска или друга организация, който не изпълни задължението си по чл. 8, ал. 2, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.

Чл. 50. Който не изпълни или наруши превантивна административна мярка, предвидена в чл. 39, се наказва с глоба до 150 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 51. Който при условията на чл. 27 без уважителни причини не предостави на служител от Националната полиция превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 10 до 100 лв.

Чл. 52. Който без уважителни причини не се яви в поделение на Националната полиция, след като е призован по реда на чл. 16, се наказва с глоба до 40 лв.

Чл. 53. За нарушения по този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за които не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв.

Чл. 54. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на Националната полиция.

(2) Наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 55. (1) За явно маловажни нарушения по чл. 50-53, установени при извършването им, органите на Националната полиция налагат на място глоба до 5 лв., която събират по квитанция.

(2) По реда на предходната алинея се налагат и събират глоби до 5 лв., но не повече от предвиденото в съответния нормативен акт и за явно маловажни нарушения на правилата за опазване на обществения ред.