ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ 1973 Г.
Обн. ДВ. бр.26 от 30 Март 1973г., попр. ДВ. бр.32 от 20 Април 1973г., изм. ДВ. бр.43 от 1 Юни 1973г., изм. ДВ. бр.78 от 2 Октомври 1973г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 14 Март 1975г., изм. ДВ. бр.102 от 30 Декември 1977г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1980г., изм. и доп. ДВ. бр.52 от 4 Юли 1980г., изм. ДВ. бр.45 от 8 Юни 1984г., изм. и доп. ДВ. бр.88 от 14 Ноември 1986г., изм. и доп. ДВ. бр.26 от 5 Април 1988г., изм. и доп. ДВ. бр.31 от 21 Април 1989г., изм. и доп. ДВ. бр.21 от 13 Март 1990г., изм. и доп. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г., отм. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г.,
Отменен с § 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност - ДВ, бр. 19 от 1 март 2005 г., в сила от 05.03.2005 г.
Глава първа.
ИМОТИ, ПРИТЕЖАВАНИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ (ОТМ. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)
Глава първа.
ИМОТИ, ПРИТЕЖАВАНИ ОТ ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 3. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1975 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., доп. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 5. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 8. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 9. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Глава втора.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ И ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ГРАЖДАНИ (ОТМ. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)
Глава втора.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ И ПРИДОБИВАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ГРАЖДАНИ
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1975 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 16. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1980 г., в сила от 12.11.1979 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 18. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 19. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 20. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 25. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.)
Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1984 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Глава трета.
ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА НА НЕТРУДОВИ ДОХОДИ, ПОЛУЧЕНИ ОТ ГРАЖДАНИ
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) (1) Незаконни доходи по смисъла на този закон са:
1. облагите, извлечени чрез незаконно безплатно използуване или използуване при по-ниски цени на материали, машини, превозни средства на държавата, на държавни, кооперативни или обществени организации, както и труда на техни работници и служители или на лица от Строителните и други войски;
2. облагите в резултат на придобиване на вещи от държавата, държавни, кооперативни и обществени организации по цени, значително по-ниски от цените към деня на придобиването.
(2) Облагите, извлечени чрез престъпление, се отнемат въз основа на Наказателния кодекс по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, а укритите от данъчно облагане доходи се облагат по реда на данъчните закони.
Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Освен доходите по предходните разпоредби нетрудови доходи по смисъла на този закон са получената имуществена облага или разликата между цените, по които е придобит и е бил прехвърлен до влизането на това изменение на закона в сила недвижим имот, когато е придобит от държавата или чрез жилищностроителна кооперация, както и когато е построен върху държавна земя, с държавен кредит или от държавна или обществена строителна организация. Това важи и за случаите, когато прехвърлянето е станало през време на строежа на имота. При определяне размера на нетрудовия доход се изхожда от цената, по която държавата е продавала недвижими имоти от същия вид към момента на прехвърлянето.
(2) Ако с цената по предходната алинея е придобито чрез сделка от гражданин друго жилище на същата или по-голяма цена, не се счита, че е осъществен нетрудов доход, ако придобилият притежава при влизане на този закон в сила жилище, придобито от гражданин на не по-малка цена.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Счита се до доказване на противното, че е получен доход по чл. 31 и 33, когато:
1. стойността на имуществото на гражданина явно превишава доходите, получени законно от него и от членовете на домакинството му и приноса от неговия и техния личен труд;
2. направените разходи от гражданина и от членовете на домакинството му явно превишават техните законни доходи и приноса им от личния труд.
(2) Имуществото по ал. 1 обхваща недвижими имоти, право на строеж или надстрояване, лека кола, суми и установени вземания, както и движими вещи със значителна стойност, ако те надхвърлят обикновените лични и домакински нужди на собственика и членовете на неговото домакинство.
(3) Стойността на имуществото по ал. 1 се определя:
1. за имущество, придобито от държавата, кооперации или обществени организации - по покупната цена.
2. за имущество, придобито от граждани, или за построени сгради - по пазарни цени по време на придобиването или построяването.
Чл. 35. Смятат се за част от имуществото по предходния член и:
1. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) имуществата, придобити от членове на домакинството на лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39, освен ако те докажат, че придобиването не е станало с доходи, посочени в чл. 31 и 33;
2. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) имущества на други лица, ако с влязъл в сила съдебен акт бъде установено, че са придобити с доходи по чл. 31 и 33 на лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39;
3. имущества, които лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39, е прехвърлило на членове на своето домакинство освен ако те докажат, че са ги придобили възмездно.
Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Доходите по чл. 31 и 33 се присъждат в полза на държавата.
(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Вземанията на държавата по предходната алинея, възникнали след 18 април 1948 г., не се погасяват по давност.
Чл. 37. (1) Държавата събира вземанията си по този закон:
1. чрез отнемане на недвижим или движим имот, придобит с нетрудов доход, или на част от имота, съответствуваща на частта, придобита с този доход;
2. по реда на събиране на държавните вземания, когато вземането не може да се събере изцяло или частично по реда на предходната точка без спазване на ограниченията по чл. 339, буква "в" на Гражданския процесуален кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Събирането на вземането може да се насочи върху имуществото, придобито с доходите по чл. 31 и 33, и когато е съпружеска общност, макар другият съпруг да не е знаел за тези доходи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Наследниците на лицето, което е придобило доходи по чл. 31, 33 или имущества по чл. 35, отговарят на вземането на държавата до размера на полученото от тях наследство.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г.) В жилището, отнето съобразно предходните алинеи, се оставят да живеят като наематели лицата, които го обитават, ако отговарят на условията за настаняване в държавни или общински жилища.
Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) За прилагането на тази глава се създават териториални комисии. Седалището, районът на дейност и участниците в комисията се определят от министъра на финансите.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Комисията се състои от председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по седалището ѝ, и членове - следовател и представител на държавния финансов контрол.
(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 38а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Длъжностните лица, които в кръга на службата си узнаят, че някой е придобил нетрудови доходи, са длъжни да съобщят за това на комисията по чл. 38, като за неизпълнение на това задължение носят дисциплинарна отговорност.
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Сведенията за доходи по чл. 31 и 33, както и за придобити имущества по чл. 35 се изпращат до комисията, в района на която е местожителството на лицето, за което се отнасят сведенията.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Въз основа на сведенията по предходната алинея или по свой почин комисията по чл. 38 образува преписки.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) Ако общият размер на нетрудовите доходи по чл. 31 и 33 е незначителен, производството не се образува, а образуваното се прекратява.
(4) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1986 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 40. (Доп. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Комисията:
1. ръководи разяснителната дейност по прилагане на тази глава;
2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) разглежда изпратените ѝ сведения и сигнали, събира доказателства за нетрудови доходи или възлага събирането им на органите на Министерството на вътрешните работи и на Държавния финансов контрол;
3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) дава възможност на лицето, срещу което е образувана преписка, да се запознае с нея, да направи възражение и да представи доказателства. Същото важи и за лицата по чл. 35.
Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) (1) Органът, който събира доказателствата по образуваната преписка:
1. взема обяснения от лицето, срещу което е образувана преписката;
2. разпитва свидетели и назначава вещи лица;
3. събира писмени доказателства;
4. изисква от учрежденията, предприятията и организациите сведения и документи във връзка с установяване на нетрудовите доходи;
5. (нова - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) извършва опис на имуществото на лицето, срещу което е образувана преписката, и на лицата по чл. 35.
(2) Органът по предходната алинея дава възможност на лицето, срещу което е образувана преписката, да се запознае с нея и да представи доказателствата по възраженията си в срок до 30 дни.
(3) Свидетелите, вещите лица и гражданите, които дават неверни показания, заключения или сведения пред органа по ал. 1 или пред комисията по чл. 38, носят наказателна отговорност съответно по чл. 290, 291, 147, 148 и 286 от Наказателния кодекс.
(4) За призоваването и заплащането на разноските за свидетелите и вещите лица пред органите, които събират доказателствата, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Комисията или натоварен от нея член във всички случаи изисква от лицата, срещу които е образувана преписка за нетрудови доходи по чл. 34, както и от лицата по чл. 35, когато са пълнолетни, писмена декларация за:
1. притежаваното от тях и от членовете на семейството им имущество (недвижими имоти, движими вещи на значителна стойност, влогове, вземания, постройки в строеж и др.), както и придобитото със средствата на декларатора имущество от членовете на домакинството му или от други лица;
2. източниците на средства за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството;
3. извършените след 18 април 1948 г. прехвърляния и придобивания на недвижими имоти от декларатора и членовете на неговото семейство;
4. значителните разходи извън необходимите за задоволяване на обикновени лични и на семейството нужди;
5. задълженията към трети лица.
(2) Извън случаите по ал. 1 декларацията се изисква по преценка на комисията, прокурора или съда.
(3) Декларацията се подава в срок от петнадесет до шестдесет дни, определен от комисията.
(4) За декларация с невярно съдържание, независимо от наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс, укритото имущество, придобито с нетрудов доход, се отнема в полза на държавата, като лицето заплаща допълнително и неговата парична равностойност. При невъзможност да се отнеме укритото имущество равностойността му се присъжда в двоен размер.
(5) При отказ да се подаде декларация или при неподаването ѝ в срока по ал. 3 по неуважителни причини до доказване на противното се счита, че имуществото по чл. 34, ал. 2 е придобито с нетрудови доходи и се отнема в полза на държавата по реда на тази глава. При отказ да се подаде декларация независимо от наказателната отговорност по чл. 313а от Наказателния кодекс се налага и имуществената санкция по предходната алинея.
(6) Деклараторът може да установява в съдебното производство доходите, които не е декларирал, с официални документи или с частни документи с достоверна дата, предхождаща датата на подаване на декларацията.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Комисията призовава и разяснява на лицето, от което изисква декларация, последиците по ал. 4 - 6, като при неявяването му без уважителни причини постановява принудителното му довеждане от органите на Народната милиция.
Чл. 41. (1) Въз основа на събраните доказателства комисията прекратява преписката или прави предложение до окръжния прокурор за предявяване на иск по чл. 42.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Комисията взема решение по предходната алинея с обикновено мнозинство при участие най-малко на две трети от членовете ѝ. Решението се мотивира и подписва от всички членове, които са участвували при произнасянето му. Тези от тях, които не са съгласни с решението, го подписват с особено мнение, което мотивират.
Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) В четиринадесетдневен срок от получаване на преписката окръжният прокурор въз основа на доказателствата по нея:
1. прекратява преписката с мотивирано постановление;
2. събира допълнителни доказателства чрез съответните държавни органи;
3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.) предявява иск пред окръжния съд за вземането на държавата срещу лицето, получило доходи по чл. 31 и 33, а в случая на чл. 35 и срещу лицата, посочени в него.
4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) възбужда наказателно преследване, когато има данни, че е извършено престъпление. В този случай искът по т. 3 се предявява съобразно чл. 47 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(2) Преписките, прекратени по т. 1 на предходната алинея, се изпращат на главния прокурор. Той потвърждава постановлението за прекратяване или го отменя, като връща преписката с указание за следващите действия по нея.
(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Окръжният прокурор, когато има достатъчно доказателства за получени от гражданин нетрудови доходи, предявява иск за отнемането им и без предложение от комисията.
Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Окръжният съд разглежда делото по предявения иск от окръжния прокурор като първа инстанция в състав от трима съдии съобразно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
(2) (Нова - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Показанията на свидетелите и заключенията на вещите лица, дадени пред комисията или органите, на които е възложено да събират доказателства по преписка за нетрудови доходи, са доказателства по делото и се проверяват в съдебно заседание.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) С решението, с което се уважава искът, съдът задължително отнема в полза на държавата недвижимия или движимия имот или съответната част от него, когато те са придобити с нетрудов доход, а ако това е невъзможно - осъжда ответника да заплати равностойността.
(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Прокурорът контролира изпълнението на решението.
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) За обезпечаване вземането на държавата комисията, прокурорът или съдът налага запор или възбрана върху имуществото на лицето, срещу което е образувана преписката или делото, както и върху имуществата по чл. 35.
Чл. 45. (1) Не се образува преписка, а образуваната се прекратява, ако лицето, получило доходи по чл. 31 или 33 или имущества по чл. 35, ги декларира доброволно и внесе тяхната равностойност в приход на държавния бюджет или прехвърли на държавата равностоен имот до образуване на дело в окръжния съд.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Глава четвърта.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ГРАЖДАНИ (ОТМ. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)
Глава четвърта.
ДЕКЛАРИРАНЕ НА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ОТ ГРАЖДАНИ
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1973 г., изм. - ДВ, бр. 78 от 1973 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 49. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 50. (1) В семейството по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак.
(2) В домакинството по смисъла на този закон се включват съпрузите, техните деца, а родителите на съпрузите - ако живеят заедно с тях.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 50а. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) Някои категории длъжностни лица, определени от Министерския съвет, ежегодно подават декларации за имуществото и доходите си.
Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1989 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 52. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 52 от 1980 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
Чл. 53. (Нов - ДВ, бр. 88 от 1986 г.) (1) Длъжностно лице, което не даде в срок исканите сведения и документи по чл. 40а, точка 4 за установяване на нетрудови доходи, се наказва с глоба от 20 до 200 лв.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Лице, призовано като свидетел пред комисията или органите, които събират доказателства, което не се яви без уважителни причини, се наказва с глоба до 40 лв.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г.) Нарушенията по предходните алинеи се констатират от органа, който е изискал сведенията и документите или е призовал лицето, а наказателните постановления се издават от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Наказателното постановление се обжалва и изпълнява по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. (1) Този закон влиза в сила от деня на неговото обнародване и отменя Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти и Указа за реда на прехвърляне жилища, закупени от държавния жилищен фонд, както и чл. 9 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство.
(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1980 г.) Член 17 се прилага от 12 ноември 1979 г.
§ 2. (1) Задължават се окръжните народни съвети, за София - градският народен съвет, да определят в шестмесечен срок от влизане в сила на този закон строителните граници на населените места, за които не са одобрени общи и подробни градоустройствените и и кадастрални планове, както и имотите, посочени в чл. 5, ал. 3, т.1.
(2) Срокът за подаване на декларации по чл. 46 за недвижимите имоти по предходната алинея е едномесечен и започва да тече от деня, в който изтича шестмесечния срок по тази разпоредба.
§ 3. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
§ 4. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
§ 5. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
§ 6. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
§ 7. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1988 г., отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
§ 8. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
§ 9. (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1990 г.)
ИЗМЕНЕНИЯ В ДРУГИ ЗАКОНИ
§ 1. В Закона за собствеността:
В чл. 29 се създава нова алинея втора:
"(2) Въпросите относно размерите на недвижимите имоти и вещните права върху тях, които гражданите могат да притежават, и редът за тяхното прехвърляне и придобиване се уреждат с отделни закони."
§ 2.В Закона за трудовата поземлена собственост:
Членове 8 и 10 се отменяват.
§ 3. В Закона за наемните отношения:
1. Алинея 2 на чл. 1 се изменя така:
"(2) Не се допуска настаняване в имоти, собственост на граждани, с изключение на имотите, предназначени за стопански и административни нужди, и на самостоятелните жилища, които ненавършилите пълнолетие граждани притежават по чл. 2, ал. 3 от Закона за собствеността на гражданите."
2. В чл. 1 се създава нова ал. 3:
"(3) В жилището по предходната алинея се настаняват граждани, посочени в чл. 22, или други граждани само за срок до навършване пълнолетие на неговия собственик. Този срок може да бъде продължен от органа на настаняването до сключване на брак от собственика, ако на него е осигурена жилищна площ, където е живял до навършване на пълнолетие."
3. В чл. 2 се създава нова ал. 3:
"(3) Не могат да бъдат настанявани лицата, посочени в ал. 1 и в чл. 3 и 4, ако те и членовете на семействата им притежават вила в района на населеното място, където работят или живеят, или лека кола. Заварените наематели от този закон плащат наемна цена в троен размер, ако не могат да бъдат извадени от жилището. Същата наемна цена дължат и лицата по изречение първо, когато поради служебни или производствени причини се налага да им бъде предоставено жилище под наем по реда на чл. 3 и 4."
4. След чл. 9 се създава нов член 9а :
"Чл. 9а. (1) В случаите по чл. 9, буква "а", "б", "г" и предложение второ на буква "е", ако жилището не се използува от членовете на семейството на лицата по посочените разпоредби, за тях се запазва в жилището една стая. В останалата част от него се настаняват лица с права по чл. 22 за срок не по-дълъг от времето на отсъствие на първоначалния наемател.
(2) Наемното отношение по предходната алинея се прекратява и при предсрочно завръщане на първоначалния наемател или на член от неговото семейство. В този случай жилището се освобождава от народния съвет не по-късно от един месец от писменото поискване от лицата по предходното изречение."
5. В чл. 10 се създава нова алинея 4:
"(4) Наематели, които притежават жилище в друго населено място, плащат наемна цена за жилищата, в които са настанени, в посочените размери в чл. 25."
6. В чл. 24 се създава нова ал. 2:
"(2) Не могат да се отдават под наем жилища или вили, собственост на граждани, на държавни учреждения, предприятия, кооперации и други обществени организации за административно-стопански нужди, когато се намират в строителните граници и във вилните зони на столицата, окръжните градове, националните курорти, както и в други населени места, определени от Министерския съвет. В останалите населени места наемната цена се определя по чл. 10, ал. 1 и 2."
Алинея 2 става съответно алинея 3.
7. Алинея 3 на чл. 25 се отменява и се заменя с нова алинея 3:
"(3) Когато жилище или вила се отдават под наем изцяло, наемната цена не може да превишава 75% от цената по ал. 1."
8. Към точка 1 на чл. 36 се прибавят нови изречения, както следва:
"При извинителни или краткотрайни закъснения в плащането съдът може да даде на наемателя срок за плащане на задължението. Повторно даване на срок не се допуска."
9. Към чл. 36, т. 4 се добавя следното изречение:
"По преценка на съда на наемателя може да се даде срок за отстраняването ѝ."
10. В чл. 36 се създава нова алинея 2:
"(2) Наемните отношения по чл. 1, ал. 3, могат да бъдат прекратени и преди навършване пълнолетие на собственика на жилището, ако той сключи брак, както и когато жилището на родителите му, в което живее бъде отчуждено за държавна или обществена нужда и те не бъдат обезщетени с отстъпване на друго жилище."
11. Чл. 40 се изменя така:
"Чл. 40. Наемодател, който уговори или получи наемна цена, по-висока от законно допустимата, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева. Получената в повече сума се отнема в полза на държавата."
12. След чл. 40 се създава нов член 40а :
"Чл. 40а. (1) Наемодател или ръководител на учреждение, предприятие, кооперация или обществена организация, който наруши разпоредбата на чл. 24, ал. 2, изречение 1, се наказва с глоба от 100 до 300 лева.
(2) Ръководител на социалистическа организация по предходната алинея, който не освободи наетото помещение в посочения срок в чл. 48, ал. 2, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева.
(3) Ако в тримесечен срок от налагане на глобата по предходната алинея не бъде освободено наетото помещение, наемателят се изважда принудително."
13. След чл. 40а се създава нов член 40б:
"Чл. 40б. (1) Наемател, настанен по глава втора от този закон или по отменения Закон за наемите, който притежава или придобие жилище, годно да задоволи нуждите на семейството му, и не освободи наетото жилище, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Сумата, получена като наемна цена за притежаваното или придобитото жилище, се отнема в полза на държавата.
(2) Предходната алинея се прилага и в случаите, когато член на семейството на наемателя притежава или придобие жилище, посочено в нея."
14. (Попр. - ДВ, бр. 32 от 1973 г.) Алинея 2 на чл. 48 се отменя и се създават нови алинеи 2 и 3:
"(2) Наемните договори за имотите по чл. 24, ал. 2, сключени до влизане в сила на този закон, се прекратяват с изтичане на тримесечен срок от неговото влизане в сила.
(3) Жилища, вили, части от тях, както и други помещения могат да се отдават под наем за здравни, курортни и хотелиерски нужди само чрез народните съвети при условия, по ред и наемни цени, определени от Министерския съвет."
15. В чл. 49 се създава нова алинея 2:
"(2) Решенията по чл. 36, т. 1 и 4, влезли в сила до 31 март 1973 г., както и решенията по чл. 2, т. 9 от отменения Закон за наемите, се изпълняват, ако наемателят в месечен срок от съобщението не изплати дължимата сума, съответно в същия срок не отстрани повредата."
§ 4. В Наказателния кодекс:
1. В чл. 225 се създават нови алинеи 2, 3 и 4:
"(2) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години.
(3) Продавач, който получи цена по-висока от определената от народния съвет за имот, продаван по реда на Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до три години и задължително заселване.
(4) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата."
Алинея 2 става алинея 5.
Алинея 3 става алинея 6 и се изменя така:
"(6) В маловажни случаи по алинеи 1 и 5 наказанието е глоба до 300 лева."
2. След чл. 225 се създава нов член 225а:
"Чл. 225а. (1) Наемодател, който получи наемна цена по-висока от законно допустимата, след като е наказван по административен ред за такова деяние, и получената в повече сума е значителна, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) При повторно извършване на престъплението по предходната алинея наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и лишаване от право на местоживеене в определено населено място за срок до три години.
(3) Получената сума над законно допустимата се отнема в полза на държавата."
3. В чл. 226 се създава нова алинея 4:
"(4) При повторно извършване на престъплението по ал. 1 и 3 наказанието е лишаване от свобода от една до три години и задължително заселване."
Алинея 4 става алинея 5, като думите "първа и трета" се заменят с думите "първа, трета и четвърта".
4. Чл. 234 се изменя така:
В алинея 2 след думата "жилищно" се добавят думите "или вилно", а думите "или само глоба до 1000 лева" се заличават.
Създават се нови алинеи 3 и 4:
"(3) Ако престъплението е извършено повторно, наказанието е: в случаите на алинея 1 - лишаване от свобода до две години и глоба от 200 до 1000 лева, а в случаите на ал. 2 - лишаване от свобода от една до пет години, глоба от 200 до 1000 лева и задължително заселване.
(4) Придобитото чрез престъплението се отнема в полза на държавата, а ако липсва, се присъжда неговата равностойност."
5. След чл. 270 се създава нов чл. 270а:
"Чл. 270а. (1) Който декларира като свой чужд недвижим имот или чуждо право на строеж или надстрояване със съгласието на притежателя му с цел да бъдат избегнати ограниченията по Закона за собствеността на гражданите, се наказва с лишаване от свобода до две години.
(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на притежателя на имота или на вещното право, който е дал съгласието си за извършеното деклариране.
(3) Декларираният имот или вещно право се отнема в полза на държавата."
6. В чл. 283 думите "с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд" се заменят с думите "с лишаване от свобода от една до пет години."
Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.
УКАЗ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 1973 Г.)
Параграф единствен. Срокът по чл. 46, ал. 1 се удължава с три месеца.
УКАЗ № 2165 ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ СРОКА ПО ЧЛ. 46, АЛ. 1 ОТ ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 78 ОТ 1973 Г.)
§ 1. Параграф единствен. Срокът за подаване на декларации по чл. 46, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите се продължава до 30 ноември 1973 г. включително. До тази дата се продължава и срокът за деклариране съгласно чл. 47, ал. 1 от същия закон на недвижимите имоти, придобити от 30 март до 30 септември 1973 г.
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 52 ОТ 1980 Г.)
Допълнителни разпоредби
§ 18. Навсякъде в закона след думите "общински" или "общинския" се прибавят в скоби думите "районен" или "районния".
Преходни разпоредби
§ 19. Производствата за продажба на недвижими имоти на граждани чрез народните съвети, за които изпълнителният комитет на съответния народен съвет е определил купувач до влизане в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
§ 20. Непрехвърленото в срока по чл. 7 второ жилище, което се намира в същата малкоетажна жилищна сграда, може да бъде прехвърлено на дете на собственика до 30 юни 1981 г.
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
Въведете текст на Долепка 0
(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 1986 Г.)
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 19. Висящите дела в съдилищата към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.
§ 20. Разпоредбите на чл. 9 не се отнасят за случаите, в които се прилага чл. 4, ал. 2.
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 26 ОТ 1988 Г.)
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 19. Висящите дела в съдилищата към датата на влизане в сила на този закон се довършват по досегашния ред.
§ 20. Разпоредбите на чл. 9 не се отнасят за случаите, в които се прилага чл. 4, ал. 2.
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СОБСТВЕНОСТТА НА ГРАЖДАНИТЕ
(ОБН. - ДВ, БР. 21 ОТ 1990 Г.)
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 18. Имотите, които съпрузите са запазили при условията и на основание чл. 9, ал. 2 (отм.), остават съпружеска имуществена общност.
§ 19. (1) Висящите към датата на влизане в сила на това изменение на закона преписки и дела по отменената глава втора се прекратяват, а издадените по тях актове и решения се обезсилват по право, ако не е издаден нотариален акт.
(2) Висящите преписки, съдебни и изпълнителни дела към датата на влизане в сила на това изменение на закона, заведени на отменени основания по глава трета, се прекратяват, а несъбраните имущества не се събират. Имуществата, събрани до влизане в сила на закона, не се връщат.
§ 20. (1) Настанените наематели в жилища, собственост на граждани, които към датата на влизането на това изменение на закона в сила плащат по силата на отменения чл. 8, ал. 5 от Закона за собствеността на гражданите наемите на държавата, започват от същата дата да ги заплащат на собственика на имота.
(2) Наемните договори по предходната алинея и по отменения чл. 4, ал. 4 от Закона за собствеността на гражданите се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите, освен наемните договори за стопански помещения, които се прекратяват по реда на Закона за наемните отношения.
ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ
(ОБН. - ДВ, БР. 44 ОТ 1996 Г., В СИЛА ОТ 01.06.1996 Г.)
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 19. Висящите съдебни производства по § 14, 15, 16 и 18 се решават по досегашния ред.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 21. Законът влиза в сила от 1 юни 1996 г.