Държавен вестник, брой 95 от 5.XII

С § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за марките и географските означения се отменят раздели I, III, IV и V от Закона за търговските марки и промишлените образци - ДВ, бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г.

С § 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за промишления дизайн се отменя раздел II от Закона за търговските марки и промишлените образци и чл. 1, 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52 от същия закон в частта им относно промишлените образци - ДВ, бр. 81 от 14 септември 1999 г., в сила от 15 декември 1999 г.

1. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Този закон урежда възникването, ползуването, отстъпването, прекратяването и защитата на правото на търговска марка, марка за услуга и наименование за произход.

2. Търговските марки и марките за услуги са знаци, с които предприятията, организациите и лицата означават стоките, които произвеждат или доставят, или услугите, които извършват, за отличаването им от стоките или услугите от същия вид на други предприятия, организации и лица.

С търговски марки могат да се означават и изделия, предназначени за включване като съставни части, елементи или детайли в други завършени изделия, независимо от това, че за тях съществуват отделни марки.

3. Търговските марки за стоки и марките за услуги могат да бъдат словни, образни, графични, пространствени (релефни), звукови или комбинирани.

4. Не се регистрират и не могат да се използуват като марки знаци, които:

а) са влезли във всеобща употреба за означаване на стоки от известен род;

б) нямат отличителни белези или имат описателен характер;

в) не се отличават съществено от регистрирани в страната марки на други предприятия и организации за същите или подобни стоки;

г) са познати у нас като световно известни марки;

д) се състоят изключително или частично от гербове, знамена, знаци или емблеми на държавни, международни и междуправителствени организации или от техните инициали, ако за това няма съгласието на съответните организации;

е) се състоят от официални знаци за контрол и гаранция и такива за качество или са подобни на тях;

ж) са еднакви или наподобяват международни знаци за величини;

з) съдържат изцяло или част от изображението или името на държавен глава;

и) съдържат неверни сведения;

к) противоречат на обществения интерес и на социалистическия морал.

5. Българските и чуждестранни предприятия, организации и лица могат да регистрират една марка за всичките си стоки или услуги или различни марки за отделни видове стоки или услуги.

6. Две или повече предприятия, които произвеждат продукция от един и същ вид, могат да установят съвместно и да притежават обща търговска марка за еднородната си продукция.

7. Държавните стопански обединения и кооперативните съюзи могат да регистрират свои марки.

8. Търговските предприятия, организации и дружества могат да регистрират своя търговска марка, която да поставят върху стоките, с които търгуват, вместо марката на производствените предприятия или наред с нея по споразумение с предприятията-производители.

9. Предприятие, организация или лице, което използува нерегистрирана марка за означаване на произвеждани или продавани от него стоки (преждеползувател), може да възрази срещу искането за регистриране на марка, предявено от другиго, ако тази марка не се отличава съществено от неговата. В такъв случай на преждеползувателя се дава срок от три месеца да предяви искането си за регистрация на използуваната от него марка. Ако пропусне този срок, искането на другото лице за регистрация на заявената от него марка се решава по същество по установения ред.

Преждеползувателят може да поиска заличаване на марка, която не се отличава съществено от неговата, ако тя е регистрирана след като той е започнал да я използува. Ако искането за заличаване бъде уважено, преждеползувателят трябва да поиска регистриране на неговата марка в срок от три месеца от решението за заличаването. Пропусне ли този срок заличаването на втората марка се обезсилва и правото върху нея принадлежи на предприятието, организацията и лицето, което е издействувало регистрацията.

10. Не може да се регистрира марка, която не се отличава съществено от марка, правото върху която е прекратено, до изтичането на три години от прекратяването.

11. Търговските марки за стоки и марките за услуги се регистрират в специален регистър в Института за изобретения и рационализации.

За регистриране на всяка марка се прави искане от заинтересувания или от негов пълномощник.

12. Искането трябва да съдържа:

а) наименованието и адреса на предприятието, организацията или лицето, което иска регистрацията на марката; българските предприятия посочват и висшестоящата си организация;

б) данни относно предмета на дейността на предприятието, организацията или фирмата-заявител;

в) изчерпателен списък на стоките или услугите, за които е предназначена марката, с указание за класа им според Списъка на класовете на изделията и услугите за регистриране на търговски марки;

г) словното означаване на марката, описанието й заедно с нейното изображение.

(Доп. - ДВ, бр. 55 от 1975 г.) Към искането се прилагат документи за дадено наименование и за платена държавна такса за регистрация и за внесена такса за обнародване на регистрацията.

Чуждестранните заявители прилагат и документ за законното съществуване на предприятието и предмета на дейността му.

13. Искането за регистриране на марка, съдържащо данните по чл. 12, ал. 1, дава право на приоритет на заявителя й пред по-късно постъпилите искания, които не се отличават съществено от същата марка.

14. Заявителите от държава, членка на Съюза за закрила на индустриалната собственост, както и заявителите от държави, които не са членки на съюза, но притежават дейни и сериозни търговски или индустриални предприятия на територията на някоя от държавите - членки на съюза, се ползуват от правото на приоритет въз основа на искането, направено в съответната държава - членка на съюза, съобразно нейния вътрешен закон.

Правото на приоритет може да се ползува в шестмесечен срок от деня на подаването на първото искане.

За признаване правото на приоритет заявителят трябва да предяви искането си до Института за изобретения и рационализации, като посочи датата на първото искане и държавата, в която то е извършено.

В срок не по-късно от три месеца от подаване на искането заявителят трябва да докаже правото си на приоритет, като представи препис от първото искане, заверено от компетентния орган на държавата - членка на Съюза за закрила на индустриалната собственост.

15. Заявителят има право на приоритет при излагане на марката на организирана в страната или в страна - членка на съюза, официална или официално призната международна изложба. Правото на приоритет се счита от деня на излагането на марката и се признава, ако в срок от един месец след закриването на изложбата бъде подадено искане за регистриране на марката, придружено от документ за участие в изложбата.

16. Когато към искането за регистрация на марката не са приложени изискваните документи, Институтът за изобретения и рационализации приема искането и уведомява заявителя да ги представи в срок от три месеца от получаване на съобщението.

Ако заявителят не стори това, искането не се уважава.

17. Ако са подадени няколко искания за регистрация на марки, които не се отличават съществено, за означаване на еднакви или подобни стоки, регистрацията се извършва на името на този заявител, който пръв е започнал да употребява непрекъснато своята марка. При спор началният момент на употребата се установява по съдебен, съответно по арбитражен ред.

Ако никой от заявителите не се позовава на употребата на марката, регистрира се тази марка, която е заявена по-напред.

18. Когато искането е редовно, Институтът за изобретения и рационализации в тримесечен срок от деня на редовно постъпилото искане извършва регистрацията на името на заявителя, като вписва марката в регистъра за търговските марки или в регистъра за марките за услуги.

За всяка регистрация се издава отделно свидетелство.

19. С регистрирането на търговската марка или на марката за услуги се признава правото на изключителното им ползуване, считано от деня на подаване искането в Института за изобретения и рационализации. Това право се дава за срок от десет години.

Срокът по ал. 1 може да се продължава за следващи периоди от по десет години.

20. Искането за продължаване срока на защита на марката може да се направи през последната година от действието й, но не по-късно от шест месеца след изтичането на този срок. В последния случай се внася увеличена такса.

Продълженият срок на марката започва да тече от края на предишния срок.

Продължаването на срока на защита на марката се вписва в регистъра.

21. Марката може да се прехвърля при преминаване на едно предприятие към друго или при сливане на предприятията.

При разделяне на предприятие или при преминаване на част от дейността на едно предприятие към друго въпросът за ползуването на марката се урежда с акта за разделянето или прехвърлянето.

Марката може да бъде прехвърлена или отстъпена за ползуване от едно предприятие, организация или лице на друго въз основа на специално съглашение за лицензия. Получателят на лицензията е длъжен при употребата на марката да осигури същото качество на стоките или услугите.

22. Правото на защита на марката се прекратява:

а) с изтичане срока по чл. 19;

б) с приключване ликвидацията на предприятието и

в) с отказ на притежателя й.

23. Регистрацията на марката се заличава по искане на заинтересуваните или служебно от Института за изобретения и рационализации, когато:

а) се установи, че е регистрирана незаконосъобразно;

б) не е използувана или не е предложена чрез печата за използуване в течение на 5 години.

24. Промишлен образец е всяко ново външно оформление на изделието, заключаващо се в особеността на формата, рисунките орнаментите, съчетанието на цветовете и други подобни, което може да се осъществи по промишлен начин.

Не се признава за нов промишлен образец незначителното изменение в особеностите, посочени в предходната алинея, или друга незначителна промяна, която не може да се установи от пръв поглед.

25. Искането за регистрация на промишлен образец се прави в Института за изобретения и рационализации от името на предприятието. организацията или лицето, заинтересувани от внедряването му.

Искането трябва да съдържа:

а) наименование и адрес на заявителя;

б) наименование на промишления образец;

в) описание на образеца;

г) автор на образеца - физическо лице, колектив или юридическо лице;

д) чертежи, снимки или други нагледни материали, годни за клиширане.

(Доп. - ДВ, бр. 55 от 1975 г.) Към искането се прилагат документи за дадено наименование и за платена държавна такса за регистрация и за внесена такса за обнародване на регистрацията.

В едно искане могат да се включат най-много до 50 варианта от промишления образец.

26. Искането трябва да съдържа преценка за полезността и промишлената приложимост на образеца и сведение дали образецът е създаден във връзка със служебната работа на автора.

27. Когато искането за регистрация на промишлен образец не отговаря на изискванията по чл. 25, Институтът за изобретения и рационализации приема искането и съобщава на заявителя да отстрани пропуските в срок от три месеца от получаване на съобщението.

Ако заявителят не изправи пропуските в срока по предходната алинея, искането не се уважава.

28. Промишлените образци се регистрират след проверка на тяхната новост за страната.

Не се допуска регистрация на промишления образец, който:

а) не се отличава съществено от образец, регистриран в нашата страна;

б) е използуван в страната;

в) е известен в страната от публикации;

г) е демонстриран на изложба преди подаването на искането, без да са спазени изискванията по чл. 15 от този закон.

29. Когато искането е редовно, Институтът за изобретения и рационализации в 3-месечен срок вписва образеца в регистъра за промишлените образци.

С регистрирането на промишления образец се признава правото на изключителното му ползуване, считано от деня на подаване искането в Института за изобретения и рационализации. Това право се дава за срок от 5 години.

30. Институтът за изобретения и рационализации издава свидетелство за изключително ползуване на промишления образец на името на предприятието, организацията и лицето, като вписва в него и името на автора.

31. Авторите на промишлени образци могат да подават искания и направо в Института за изобретения и рационализации, като спазват изискванията по чл. 25.

В тези случаи свидетелството за изключителното ползуване на образеца се издава на името на заявителя.

32. Заявителят на промишлен образец има приоритетните права по чл. 13, 14 и 15 от този закон при спазване на указаните в тях изисквания.

Ако предметът на искането бъде изменен, приоритетът се признава от датата на подаване на измененото искане.

33. Предприятията, организациите и отделните лица, получили право на използуване на промишлените образци, както и чуждестранните притежатели на свидетелства за промишлени образци могат да отстъпват възмездно или безвъзмездно правата си върху промишлените образци за използуване от други предприятия.

34. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1986 г.) Ако общественият интерес налага промишленият образец да бъде използуван, а притежателят на издаденото свидетелство за образеца не е съгласен, Държавният комитет за изследвания и технологии въз основа на мотивирана молба може да разреши принудителна лицензия. Към молбата се прилага документ за необходимостта от лицензията, издаден от съответното ведомство.

35. Авторът на приет за използуване промишлен образец, който не е създаден в изпълнение на негова служебна задача има право на възнаграждение при условия и размер, определени от Министерския съвет.

При неизплащане на това възнаграждение в определения срок се дължи неустойка в размер на 0,05% на ден върху дължимата сума.

36. Регистрацията на промишления образец може да се прекрати или заличи при условията и по реда, предвидени в чл. 22 и 23.

37. Регистрацията на промишления образец може да бъде заличена по молба на всеки, който установи по съдебен или арбитражен ред, че преди подаването на искането за регистриране е използувал образеца независимо от заявителя или че е извършил подготовката за използуването - като предходен ползувател.

Предявяването на иска става в двегодишен срок от регистрацията на същия промишлен образец.

38. Наименование за произхода на стоките е географското наименование на страната, областта или местността, което служи за означаване на стоките, произхождащи от тази страна, област или местност, свойствата или особеностите на които стоки изключително или предимно са обусловени от географската среда, включително природните условия или производствените традиции.

39. За регистрацията на всяко наименование за произход се подава отделно искане в Института за изобретения и рационализации.

Искането трябва да съдържа:

а) наименование и адрес на заявителя;

б) данни относно предмета на дейността на заявителя;

в) списък на стоките, за които е предназначено наименованието за произход, с указание за класа им съобразно Списъка на класовете на изделията и услугите за регистриране на търговски марки;

г) наименованието за произход;

д) страната, областта или местността, където се произвеждат означаваните стоки.

(Доп. - ДВ, бр. 55 от 1975 г.) Към искането се прилагат документи за дадено наименование и за платена държавна такса за регистрация и за внесена такса за обнародване на регистрацията.

Чуждестранните предприятия и фирми прилагат документ за заявяване на наименованието за произход в страната на произхода.

40. Когато към искането не са приложени изискуемите се документи, Институтът за изобретения и рационализации приема искането и уведомява заявителя да отстрани пропуските в срок от 3 месеца от получаване на съобщението.

Ако заявителят не отстрани пропуските в срока по ал. 1, искането му не се уважава.

41. Когато искането е редовно, Институтът за изобретения и рационализации в тримесечен срок извършва регистрация на наименованието за произход в специалния регистър за наименованията за произход.

На заявителя се издава свидетелство за ползуване на наименованието за произход.

42. Наименование за произход може да регистрира всяко предприятие, организация или лице, което упражнява стопанската си дейност в указаното място, ако качествените признаци на произведените или продавани от тях стоки отговарят на специфичните признаци, характеризиращи наименованието за произхода.

43. Наименованието за произхода на стоките се ползува със закрила срещу неговото неправилно използуване или фалшификации и в случаите, когато действителният произход на стоките е указан върху самата стока или когато наименованието за произхода е преведено на друг език и към него е добавено "вид", "тип", "фасон" и др.

44. Търговски марки, които съдържат и наименование за произход, могат да бъдат регистрирани само в случаите, когато бъде доказано правото на използуване на такива наименования.

45. Регистрираните български наименования за произход се заличават, когато бъде преустановена стопанската дейност на всички предприятия, организации и лица, ползуващи наименованието за произход.

Регистрираните чуждестранни наименования за произход се заличават, когато наименованието бъде заличено в страната на произхода.

46. Всички вписвания в регистрите за търговските марки, марките за услуги, промишлените образци и наименованията за произход се обнародват в бюлетина на Института за изобретения и рационализации.

Промените в притежанието или ползуването на марките или промишлените образци се съобщават в Института за изобретения и рационализации в тримесечен срок за вписване в съответните регистри.

47. За регистрация на търговски марки, марки за услуги, промишлени образци и наименования за произхода на стоките, продължаване срока на защита, прехвърляне или лицензия, обжалване, прекратяване, промяна в името и адреса на притежателя, ограничаване списъка на стоките, за които е регистрирана търговската марка, за издаване свидетелства за ползуване на промишлените образци, за дубликати, както и за обнародване в бюлетина на Института за изобретения и рационализации се заплащат предварително такси, размерите на които се определят във ведомствената тарифа по Закона за държавните такси.

При отказ да бъде регистрирана марката, промишленият образец или наименованието за произход внесените държавни такси не се връщат на заявителя.

48. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1993 г.) Чуждестранните заявители подават искания за регистрация на марки, промишлени образци и наименования за произход чрез представител по индустриална собственост.

49. Марките, промишлените образци и наименованията за произход могат да се регистрират в чужбина по искане на предприятията, организациите и лицата, които са ги регистрирали в нашата страна по установения ред.

50. Решенията на Института за изобретения и рационализации, с които се отказва регистрация и издаване на свидетелства за ползуване на търговска марка, марка за услуги, промишлен образец или наименование за произход или се постановява заличаване по реда на чл. 23, се обжалват пред Софийския градски съд в тримесечен срок от датата на получаване съобщението за взетото решение.

Преждеползуването се установява по съдебен ред, съответно по арбитражен ред.

51. Споровете относно притежанието, използуването, отстъпването и прекратяването на търговските марки, марките за услуги, промишлените образци и наименованията за произход и по възнагражденията за промишлените образци и принудителните лицензии се разглеждат от окръжните съдилища, съответно от Държавния арбитраж.

52. Стоки, внесени или произведени в Народна република България, носещи незаконно чужда търговска марка или изработени при използуване на чужд промишлен образец, зарегистриран у нас, или на неверни наименования за произход, се конфискуват в полза на държавата.

Нарушението по ал. 1 се констатира с акт от контролните органи при Института за изобретения и рационализации, а конфискацията се извършва въз основа на наказателно постановление, издавано от директора на същия институт.

Актовете се съставят и наказателните постановления се издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ДВ, бр. 92 от 1969 г.).

53. Исканията за регистриране на търговски марки, които не са разгледани до влизане на този закон в сила, се решават по него.

54. Ако срокът за защита на търговската марка, регистрирана по Указа за производствените и търговски марки от 1952 г., не е определен или е по-голям от 10 години, той се определя на 10 години, считано от влизане на този закон в сила.

55. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1986 г.) Държавният комитет за изследвания и технологии издава инструкции във връзка с приложението на този закон.

56. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1986 г.) Този закон отменя Указа за производствените и търговски марки, обнародван в Известия, бр. 13 от 1952 г., изменен и допълнен - Известия бр. 73 от 1954 г. и бр. 31 от 1958 г.

Законът влиза в сила от 1 януари 1968 г.

(Изм. - ДВ, бр. 56 от 1986 г.) Изпълнението на настоящия закон се възлага на председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии.