Държавен вестник, брой 292 от 16.XII

Чл. 1. Притежаваните от частни лица гори и горски пасища, общо повече от 50 декара за чисто полските райони и 100 декара за горско-полските и чисто горски райони, независимо от това, дали са включени или не в горовладелски кооперации, се отчуждават в полза на държавата.

Лицата, непризнати за земеделци-стопани по Закона за трудовата поземлена собственост, не могат да притежават повече от 30 декара гора за чисто полските райони и повече от 60 декара за горско-полските и горските райони.

Чл. 2. Отчуждаването и оценката на частните гори и горски пасища по предходния член става за всяко селище поотделно и се извършва от местна комисия, назначена от министъра на земеделието и държавните имоти в състав: околийския съдия, като председател, лесничея, кмета (или техни заместници) и трима местни горовладелци, избрани от общото събрание на горовладелците.

Комисията може да решава и без участието на горовладелците, ако те не се явят.

При частни гори и горски пасища, с площ под 150 декара за чисто полските райони, респ. 200 декара за горско-полските и чисто горските райони, отчуждаването на площта над 50, респ. над 100 декара, става едновременно с обособяването на частните гори на дадено землище в обща горско-стопанска единица.

Забележка I. Когато не е определен предмета на горското стопанство, понятието гора се определя по смисъла на чл. 19 от Закона за горите.

Забележка II. Прехвърляните след 17 септември 1944 г. гори и горски пасища, които биха били отчуждени в полза на държавата по реда на тоя закон, ако прехвърлянето не беше извършено, се отчуждават, освен ако Централната горска комисия по молба на заинтересуваните, подадена в тримесечен срок от влизане в сила на тоя закон, постанови че тия прехвърляния са извършени с цел да се набавят или подобрят инвентарът за дървообработването или за строеж и ремонт на горско-стопански сгради.

Чл. 3. При определяне размера на горите и горските пасища, тези, които са предмет на съдебен спор, се смятат като собственост на владелеца.

Когато от владелеца се отчуждават гори и горски пасища по тоя закон, а противната страна не притежава такива до допустимия по чл. 1 размер, то от отчуждените гори и горски пасища й се придава част от този размер, в случай, че имотът й бъде присъден.

Когато местната комисия намери, че чрез един съдебен спор се цели да се осуети приложението на този закон, тя решава въпроса за собствеността на имота, независимо от наличността на този спор или постановеното съдебно решение.

Забележка. Бившата държавна гора "Нова Димчовица", в землището на с. Лясково и Брезе, Девинско, западно от старата турско-българска граница, която с изменението на Закона за продаване на някои гори в Станимашка околия от 1911 година, станало през 1931 година (§ 1), е била погрешно включена в границите на държавната гора "Димчовица" ("Стара Димчовица") - продадена на бившите й яйлакопритежатели се възстановява наново, като собственост на държавата.

Чл. 4. Оценката на подлежащите на отчуждаване гори и горски пасища става на базата на емлячната оценка на горите за 1935 г. умножена 6 пъти, а за Добруджа - емлячната оценка след освобождението й, умножена също 6 пъти.

Площта на подлежащите на отчуждаване гори и горски пасища се установява по последното инструментално измерване, ако има такова, а там, където горите не са измерени - по поземлените (емлячни) книги.

По желание на комисията или собствениците на подлежащите на отчуждаване гори и горски пасища, може да стане и ново измерване на някои гори. В такъв случай разходите по измерването са за сметка на страната, която е поискала това.

Частните гори и горски пасища, владетелите на които не могат да установят своето право на собственост се отчуждават безвъзмездно.

Там, където частните гори са обособени вече в обща горско-стопанска единица и има основна горовладелска (горско-стопанска) кооперация, отчуждаването и оценката се извършват върху реалните дялове, които са записани на името на всеки горовладелец в книгите на кооперацията или поземлената книга на общината. След влизането в сила на протокола на комисията, става следващото се намаление и презаписване на идеалните дялове по книгите на горовладелската (горско-стопанска) кооперация.

Оценката на създадените по изкуствен начин гори, след 1935 г. става, като се определи тяхната пазарна стойност.

Чл. 5. Решенията на местната горска комисия могат да се обжалват в 14-дневен срок, считан от връчването на съобщението на заинтересуваните лица, при Централната горска комисия при Дирекцията на горите и лова. Централната горска комисия се състои: председател - съдия от Върховния административен съд и членове - директорът на горите и лова, началникът на отдела за горска администрация и горска политика (или завеждащ службата за горска собственост), юрисконсулта при Министерството на земеделието и държавните имоти и представител на Общия земеделски професионален съюз, посочен от централното ръководство на съюза.

Чл. 6. Централната горска комисия може да извършва проверка и на самото място, по покана на заинтересуваните страни или да събира данни чрез органите на Дирекцията на горите и лова.

Всяка подадена жалба се разглежда в двумесечен срок, считан от деня на постъпването й в Дирекцията на горите и лова.

Решенията на Централната горска комисия са окончателни, не подлежат на никакви обжалвания и влизат в сила от деня на постановяването им.

Чл. 7. Завладяването на отчуждените гори и горски пасища от държавата, става незабавно след влизане решението на горската комисия в сила с протокол, съставен от лесничея, кмета и съответния участъков горски милиционер.

Чл. 8. Стойността на отчуждените частни гори и горски пасища се изплаща от Дирекцията на държавните дългове по реда на чл. 17 от Закона за трудовата поземлена собственост, като в случая процентните намаления се правят в полза на държавата.

Чл. 9. Постановленията на Закона за трудовата поземлена собственост важат и при случаите на оценка, отчуждаване и продажба на частните гори и горски пасища, доколкото не противоречат на тоя закон.

Чл. 10. По предложение на министъра на земеделието и държавните имоти, държавата може да отстъпи, с решение на Министерския съвет, срещу заплащане, отчуждените в нейна полза малоценни късове частни гори и горски пасища - на съответната община, в землището на която се намира тая гора (горски пасища) или на съответната горско-стопанска кооперация (горско-стопански отдел, трудово земеделско стопанство).

Чл. 11. За да се осигури правилното стопанисване на частните гори, същите се обособяват в горско-стопански единици.

Обособяването на тези гори в горско-стопански единици се извършва от назначена от министъра на земеделието и държавните имоти комисия в състав: областния началник на горите, съответния лесничей и общинския кмет. Протоколът на комисията се утвърждава от министъра на земеделието и държавните имоти. Правата на собственост върху имотите, включени в горско-стопанските единици се превръщат в идеална собственост, без определени граници, изразена в дялове, при база, последната емлячна оценка и сегашното състояние на дървесната маса - от комисия, в състав посочен в чл. 2, като размера на площите се взема от поземлените книги.

Когато към съществуващата горско-стопанска единица, в която реалните имуществени владения са превърнати вече в идеални дялове, се присъединяват и др. частни гори или горски пасища, то превръщането на последните в идеални дялове става по същия начин, приложен по отношение на тази горско-стопанска единица.

Чл. 12. Така обособените горско-стопански единици се стопанисват от горско-стопанска кооперация или отдел при съществуващите друг вид кооперации под ръководството на съответния лесничей.

Забележка. Частните гори, които не са обособени в общи горско-стопански единици, се стопанисват по реда, посочен в Закона за горите.

Чл. 13. Горско-стопанските кооперации, както и отделите при съществуващите кооперации се формират и регистрират по реда, предвиден в Закона за кооперативните сдружения. Уставите на горско-стопанските кооперации се утвърждават след одобрението им от Министерството на земеделието и държавните имоти.

Чл. 14. В едно селище се образува само една горско-стопанска кооперация. Допуска се една горско-стопанска кооперация да стопанисва няколко горско-стопански единици в едно или няколко населени места.

Махалите и колибите не са отделни селища по смисъла на тоя закон.

Съществуването на образуваните горско-стопански кооперации не може да се прекратява.

Чл. 15. В горско-стопанските кооперации могат да членуват по право всички собственици на земи, определени за предмет на горското стопанство и включени в горско-стопанска единица.

Ако в горско-стопанските единици са включени държавни, общински и др. обществени гори и други категории земи, държавата, общината и др. обществени учреждения, участвуват в горско-стопанските кооперации по право.

Чл. 16. До основаването на горско-стопанските кооперации или отделите към съществуващите кооперации, частните гори, включени в горско-стопанската единица се стопанисват при общ етат от лесничей, като горовладелците получават чистия доход от горите си съобразно идеалните дялове, с които участвуват в общата горско-стопанска единица.

Собствениците на гори, включени в дадена горско-стопанска единица, които не членуват формално в горско-стопанските кооперации, имат равни права с членовете на кооперациите при ползуването от общите им гори.

Чл. 17. Съставянето на стопанските планове на обособените горско-стопански единици се извършва безплатно от органите на Дирекцията на горите и лова. По желание на кооперацията, то може да стане като се отдаде на частен правоимащ лесоустроител, за сметка на горовладелците. За посрещане на тези разходи Министерството на земеделието и държавните имоти може да отпусне извънреден етат.

До съставянето на стопански планове, горско-стопански единици се стопанисват по годишни планове, изготвени от лесничея.

Чл. 18. Извършването на работите в горите - сеч, първична обработка, извозване на дървените материали до временни складове, почистването на сечищата, направа на горски пътища, залесяване, добиване на второстепенни горски производи и др., става по стопански начин, под ръководството на съответния лесничей и с работници, дадени от кооперацията, от горовладелците или с тяхното непосредствено участие.

Чл. 19. Средствата за мероприятията по подобрение състоянието на горските и другите земи, включени в горско-стопанските единици, както и за направа на горски пътища и др. се вземат от приходите на същите гори. Ако някоя горско-стопанска кооперация откаже да отдели необходимите средства за целта, Министерството на земеделието и държавните имоти, може да нареди лесничеят да извърши тези мероприятия за сметка на собствениците на горите, респ. горско-стопанските кооперации. В такъв случай, нужните за това суми се вземат от получените такива при продажбата на главните второстепенни горски продукти, като на собствениците на горите, респ. горско-стопанските кооперации, се предават само излишъците от приходите, ведно с нужните редовни оправдателни документи за направените разходи.

Чл. 20. Материалният и паричен доход от горско-стопанските единици се разпределя от управителния съвет на горско-стопанската кооперация или лесничейството, ако няма такава, между горовладелците, съобразно техните дялове.

Когато между горовладелците се разпределят добитите дървени материали, предварително се събират от тях направените общи разходи.

Чл. 21. За да се набавят достатъчно парични средства за оборотен капитал - за провеждане стопанското ползуване в горско-стопанските единици, Министерството на земеделието и държавните имоти разрешава извънредни етати, които се приспадат от редовните етати на гората в следващите 5 стопански години.

Чл. 22. Използуването на пашата и други второстепенни продукти и продажбата на добитите материали, става по начин, определен от общото събрание на горовладелците, със съгласието на лесничея и съобразно постановленията на специалните закони - за горите, за добиване, разпределение и продажба на дървените материали, за високопланинските и горски пасища и др.

Чл. 23. Когато има наложена възбрана върху част от горско-стопанската единица или върху идеални имуществени дялове, ползуването не се спира, а приходът от частта, върху която е наложена възбраната, се внася в Българската земеделска и кооперативна банка до окончателното разрешение на спора.

Чл. 24. За приложение на настоящия закон се изготвя правилник, който се одобрява от министъра на земеделието и държавните имоти.

Чл. 25. Настоящият закон отменява Закона за задружното стопанисване на частните гори (публикуван в "Държавен вестник", бр. 25 от 5 февруари 1942 г.) и всички законоположения, които му противоречат.